e

е

Благодаря на приятелите, които сканираха изходната снимка.

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към буквара

ь

ь

Благодаря на приятелите, които сканираха изходната снимка.

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към буквара

З

З, з

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към буквара

Моят буквар

Илюстрирането на всяка буква с предмет, чието име започва с нея, не е ново хрумване. Всички буквари и помагала за изучаване на азбуката използват този похват. Но в почти всички случаи за илюстрации се използват предмети, чиято форма няма нищо общо с формата на буквата. Единственото изключение, което знам, е една приказка от Ръдиърд Киплинг, в която някои букви се получават чрез стилизиране на предмети, започващи с тях. Само че за свое улеснение Киплинг въвежда измислен език, на който предмети с подходяща форма имат имена, започващи с подходящата буква. Отдавна си мисля, че би било добре да се използват истинските имена на предметите.

Ще се опитам малко по малко да обхвана цялата азбука. Ако идеята ви се струва интересна, навестявайте този пост от време на време и гледайте кои букви са се сдобили с активни линкове. И – както винаги искам от многострадалните си читатели – въоръжете се с търпение!

А, а

Б, б

В, в

Г, г

Д, д

Е, е

Ж, ж

З, з

И, и

Й, й

К, к

Л, л

М, м

Н, н

О, о

П, п

Р, р

С, с

Т, т

У, у

Ф, ф

Х, х

Ц, ц

Ч, ч

Ъ, ъ

ь

Ю, ю

Я, я

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Отговор на задачата за броя гамети

Това е отговор на задачата от предишния пост.

Цикъл 1, практическа задача 5 – Разнообразие на гаметите

Нуждаете се от парче картон, молив, ножица, лепило, няколко листа бяла хартия и два листа различно оцветена хартия. Най-добре би било единият цветен лист да е син, а другият – розов (обичайните означения за мъжки и женски пол), но всяко съчетание от цветове ще свърши работа. Може да използвате рекламни диплянки.

Сгънете един бял лист на две. От едната половина изрежете два големи кръга. Това са ви гаметите. От другата половина изрежете един още по-голям кръг. Той ще бъде зиготата. Разстелете трите кръга на масата пред себе си.

Прерисувайте върху картона горната рисунка. Направете дупки с формата на хромозомите, като пробиете сивите части, изрежете ги и ги махнете. Така картонът ви става шаблон, с който удобно можете да чертаете хромозоми върху цветната хартия.

Първо си представете еукариотен вид, при който хаплоидният брой хромозоми е единица. Очертайте 1. хромозома върху розовата хартия, изрежете я и я сложете върху едната гамета. След това изрежете същата хромозома от синята хартия и я сложете  върху другата гамета. Ето ви гамети с хромозоми.

Сега направете оплождане – изсипете хромозомите от двете гамети върху зиготата. Получихте диплоиден набор от две хромозоми (една двойка).

Остава да се осъществи мейоза в следващото поколение и да се получат нови гамети. Вземете хромозомите от диплоидната зигота и ги разделете поравно (в случая – по една) в двете гамети. Това е първото делене на мейозата. Ако искате, пригответе си още четири бели кръгчета и направете второ делене на мейозата, като срежете всяка хромозома по дължината й. Но можете и да пропуснете второто делене, защото и без това четирите получени зрели гамети ще бъдат две по две еднакви. Целта на заниманието е да видите как се създават гамети с разнообразна наследствена програма, а за това е достатъчно първото делене на мейозата.

При една двойка хромозоми мейозата не създаде особено разнообразие, нали? Получихте същите гамети, от които тръгнахте. (В действителност не е съвсем така; има допълнителен механизъм за разнообразяване, който работи дори и в този случай. Но за него ще учите след години.)

Да видим какво става при две двойки хромозоми (хаплоиден брой 2, диплоиден брой 4). Изрежете от цветните хартии и 2. хромозома. Сложете във всяка гамета 1. и 2. хромозома с еднакъв цвят. Оплодете ги. Сега направете пак първо делене на мейозата. Разделете ги поравно, като сложите по една 1. и една 2. хромозома във всяка гамета. По колко начина може да стане това? Първо сложете във всяка гамета само хромозоми с еднакъв цвят. Запазете гаметите, като залепите хромозомите върху тях и ги приберете настрана. Сега изрежете нови хромозоми и нови гамети. Повторете мейозата, като разделите хромозомите по друг начин, т.е. съберете в една гамета хромозоми с различни цветове. Запазете и тези гамети. Проверете има ли още начини да се разпределят две двойки хромозоми в гаметите. Вижте колко различни комбинации се получават и запишете числото.

Сега освен първите две хромозоми изрежете и третата и по същия начин моделирайте половия процес. Внимавайте във всяка гамета да сложите по една и само една хромозома от всеки размер. Колко различни гамети могат да се получат при три двойки хромозоми?

Ако ви остане време и сили, добавете и четвъртата хромозома и вижте какво ще стане при четири двойки хромозоми (хаплоиден брой 4, диплоиден брой 8).

Учили ли сте смятане със степени? Ако да, опитайте се да намерите формула за броя различни видове гамети, които могат да се получат при мейозата, ако хаплоидният брой хромозоми е n.

Отговорът – в следващия пост.

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Вие не произлизате от родителите си

Мои приятели имат дете в четвърти клас, което учи в добро училище. И учителката му е много добра – преподава съвестно, обича учениците си, поддържа дисциплина. Питомците й са доволни и са се представили отлично на “малката матура”. И въпреки това… Един ден детето се върнало от училище и попитало:

- Вярно ли е, че хората са произлезли от маймуните? Госпожата каза, че не е вярно, защото и днес има маймуни, пък не се превръщат в хора.

Този идиотски “довод” за пръв път чух в 11. клас от своя съученичка. За свой срам толкова се ядосах, че й викнах, че нищо не разбира. Оттогава съм попадала на него многократно. Но за пръв път чувам учител да го е казал пред деца одобрително. Всичко може, но все някъде трябва да има граница.

Добре де, като те притеснява някоя теория, която от век и нещо е общоприета сред професионалните учени, защо не почетеш повечко по въпроса и не го обсъдиш с колежката по биология? Или в краен случай защо просто не стоиш настрана от тази материя, след като тя явно не е за твоята уста лъжица? Как смееш да оспорваш общоприети научни теории пред 10-годишни ученици?  Откъде тази самонадеяност, откъде невежите вземат толкова наглост?

За читателите, които се колебаят на чия страна да застанат, ще направя една аналогия. На вас са ви казали, че произлизате от родителите си; вярвате ли в това? Вие не сте го видели и не си го спомняте. Казват ви го други хора, на които не сте длъжен да вярвате. Вашите родители твърдят, че са ви заченали и после майка ви ви е износила в матката си и ви е родила. Но по собствените им думи те многократно след това са повтаряли акта, който уж е довел до вашето зачеване; как така ни веднъж не са заченали и родили ваше копие? В най-добрия случай майка ви е забременяла и после се е прибрала от родилния дом с някакво братче или сестриче, което няма особена прилика с вас. Не бъдете толкова лековерни. Няма никакво друго разумно обяснение за вашия произход, освен че Господ собственоръчно е подредил вашите съставни частички по изключителния начин, който е бил нужен за появата на вашата личност.

Аналогията като метод е с доста ограничени възможности и твърде голяма опасност от грешки и съзнателни манипулации. Въпреки това я използвам често – не виждам кой друг подход би свършил работа, когато опонентът упорито сваля интелектуалното равнище на обсъждането далеч под долната граница на нормата.

А ако говорим сериозно: Мутациите, които са материал за еволюцията, възникват случайно. Насочващият фактор на еволюцията – естественият отбор, е по-закономерен, но и той не е неизменен. Следователно еволюционните промени не са изцяло детерминирани, в тях случайността има важно място. Същото важи за подбирането на хромозомите и после на самите полови клетки при зачеването на новия организъм. Затова и двата типа процеси, макар и напълно реални, са невъзпроизводими. 

Посвещавам този пост на Международната година на Дарвин (през 2009 се навършват 200 години от рождението му и 150 години от публикуването на “Произхода на видовете”).

Защо не бива да строим АЕЦ “Белене”

Цитирам началото на редакционната статия “Самоубийството на века” в 13. брой на в. “Капитал” от миналия месец:

“Правителството на БСП дойде на власт с обещанието да развали скандалната концесия за магистрала “Тракия”, която тогава опозицията наричаше “кражбата на века”. После това не стана. По-лошото е, че в края на мандата си социалистите залагат още по-голяма бомба за бъдещите правителства, наречена АЕЦ “Белене”. Приликите между магистралата и “втора атомна” са много – отново непрозрачна сделка за много пари, с предварително избран изпълнител, близък до управляващите, бързане в края на мандата и за капак – държавна гаранция. Разликите са две – че сумите този път са стократно по-големи, а българската икономика може да бъде напълно съсипана с един-единствен проект, тъй като на практика ще бъде удвоен държавният дълг.”

Прочетете и статията на Димитър Пеев “Не можем да преглътнем Белене: втората атомна централа излиза златна и опасна за икономиката ни” в същия брой. Ето началото й:

“Проектът на века, както последните две правителства обичат да наричат АЕЦ “Белене”, може да се окаже провал на века. Няма заинтригувани инвеститори. Няма и западни банки, които да финансират, защото сметката за строителството на втората атомна централа в България е твърде раздута. Не е сигурно и дали ще има кой да купува произведения ток някой ден – в цяла Европа падат и цените, и потреблението на електроенергия. Ако бяхте на мястото на премиера Станишев, щяхте ли да се хвърлите в авантюрата “Златно Белене”, да приемете офертата за руско финансиране от 3.8 млрд. евро, че и да издадете държавна гаранция? За да е по-лесно мисленето, трябва да се спомене, че подобно удвояване на държавния дълг точно сега може да струва понижаване на кредитния рейтинг на България с всички последствия в разгара на кризата.”

“Икономиката в един урок” на български

Приятно е човек да се похвали и според мен няма нищо лошо да се похвалиш, след като си свършил добра работа.

Преди известно време писах колко хубаво би било българският читател да се запознае с ”Economics in one lesson” от Хенри Хазлит. Неотдавна книгата излезе на български в мой превод. Подробности на сайтовете на издателите “МаК” и “Изток-Запад“; цената е 10 лв.

“Икономиката в един урок” защитава свободния пазар с прости и логични доводи, разбираеми за широк кръг читатели (т.е. не са нужни специални познания по икономика). Радвам се, че книгата излиза в България точно сега, в разгара на световната икономическа криза. Защото сътресенията на пазара размътват главите на хората и виждаме все повече икономисти, които би трябвало да са с всичкия си, да настояват за по-силна намеса на държавата в икономиката и дори за тотален държавен контрол. Точно в България този филм вече сме го гледали, нали? Нека да предпочетем опита, логиката и здравия разум.

Образът на врага: митът за българския национализъм

(Внимание: дълъг пост.)

Като всеки малък народ с интензивна емиграция ние, българите в България, сме тясно свързани с българите в чужбина. И то не само с нашите заминали близки и приятели, а и с хора, които не познаваме лично, но които с дейността си продължават да бъдат свързани с България. Отношенията ни обаче са твърде сложни; и развитието на “случая Батак” ме убеди, че единственият начин да общуваме с българите от диаспората е да ги приемаме такива, каквито са, без обаче да се надяваме на същото от тяхна страна.

Ако не броим самия “пробанд” – Мартина Балева, този пост се занимава с трима автори: Даниела Горчева, Златко Енев и Юлиян Попов. Аз поначало споделям неодобрението на Марфа към постове, в които ”някой се оплаква от блога на някой си, а не само се оплаква, ами клейми блогъра, щото, видиш ли, блогът и писанията в него не били по негов вкус“; но понякога просто не мога да устискам и сега е един от тези случаи.

Общото между горепосочените автори е, че са имигранти в “стара Европа” (или както напоследък я наричат злите езици, Еврабия). Даниела и Юлиян имат блогове, които са в блогрола ми, а Златко списва безплатното онлайн списание “Либерален преглед“.

От известно време и тримата посвещават по някоя публикация на анти-националистична тема. Само по себе си това не ги отличава от много други български блогъри, включително някои от любимите ми; аз самата също бях анти-националистка на младини. Но това, което виждам у тези трима автори, е силно преувеличаване на опасността от българския национализъм и ударение върху него за сметка на изкривяване или пренебрегване на много по-важни въпроси. С други думи, те превръщат българския национализъм в мит (според определението на Златко, “мит = нещо пресилено, разкрасено и канонизирано до степен, която го прави по-различно от фактическото положение не нещата; митът не означава неистина, а иконизирана полуистина“). Въпросните автори смятат за несправедливо, безполезно и опасно стереотипирането на циганите като маргинали, на българските турци като електорат на Доган и на мюсюлманите като – как да го кажа? – хора, почитащи Корана и пророка Мохамед. Същевременно обаче те по странна логика смятат стереотипирането на българите като примитивни националисти и ксенофоби за справедливо, полезно и безопасно, макар че това стереотипиране вече е допринесло за най-малко едно убийство (на 20-годишния Андрей Монов).

За да се противопоставят на българския национализъм, авторите подкрепят поставянето под въпрос на някои досега общоприети представи в българската история. Най-напред, започвайки с оправдана реакция срещу продължаващото пробутване на поръчковия пасквил “Време разделно”, Даниела и Златко оспориха насилственото помохамеданчване на българи в Османската империя. (За протокола, макар че родът ми не е нито от Родопите, нито от Делиормана, съхранената му история е белязана от два независими случая на насилствено помохамеданчване, описани тук.) Но наистина ми дойде в повече, когато Юлиян, Даниела и Златко защитиха проекта за “мита Батак”.

Тук е нужно едно пространно отстъпление за щастливците, които все още не знаят за този проект. Оригиналното му заглавие е “Feindbild Islam – Geschichte und Gegenwart antiislamischer Stereotype in Bulgarien am Beispiel des Mythos vom Massaker in Batak” – нем. “Ислямът като образ на врага – история и настояще на антиислямските стереотипове в България с пример митът за клането в Батак”, автори Мартина Балева и Улф Брунбауер. Като част от проекта двамата бяха насрочили конференция, която да се състои в Батак през май 2007. Възникна обаче скандал, до голяма степен основан на твърденията на “Труд” и други български медии, че двамата отричат историческия факт на клането в Батак. Всъщност те не го правят (макар да дават доста по-малък брой на жертвите в сравнение с повечето други автори); думата “мит” е използвана не със значението си в разговорния език, а с даденото по-горе значение на “представа в обществото”. В резултат от скандала конференцията беше отменена. Аз пропуснах тази фаза поради здравословното си въздържание от български медии и в частност от в. “Труд”, така че се включих на по-късен етап. В коментар към блога на Тишо Жилов дава линк към статия на Балева във в. “Култура” от май 2006. Авторката е представена като “магистър по история на изкуството, история на Източна и Югоизточна Европа и класическа археология. Била е редактор при научното издателство Дитрих Раймер Ферлаг, Берлин. От 2005 работи по докторат на тема “Изкуство и национализъм на Балканите. Случаят България”. Членка на Аби Варбург-колег 2006, Хамбург. Стипендиантка на фондацията Алфред Тьопфер. Кураторка за съвременно изкуство и изкуствоведка при галерията за съвременно изкуство Кунстагентен, Берлин.”

Накратко, Балева (и Брунбауер, с когото няма да се занимавам) твърдят, че причината българите да помнят така неизличимо Баташкото клане е едноименната картина от полския художник Антони Пиотровски от 1892. Разбира  се, тази теза постулира отсъствие на Баташкото клане в българското обществено пространство между 1876 и 1892. Уикипедия посочва, че когато историкът Наум Кайчев дава примери за споменаване на клането в текстове от посочения период, Балева признава, че то не е било съвсем забравено. Разбира се, Батак се споменава и в стихотворения на Вазов от този период, а именно “Възпоменание от Батак” и “Опълченците на Шипка”. Аз бих посочила също, че в “Под игото”, публикувано само две години след картината на Пиотровски, Вазов пише: “Батак! Това име и като собствено, и като нарицателно характеризира нашата революция. Съдбата понякога прави тия каламбури.” Без да съм филолог, това според мен ясно показва, че по това време думата “батак” (бъркотия) е била здраво вкоренена в българския език. Следователно Балева няма никаква причина да предполага, че “ако Пиотровски беше отишъл не в Батак, а примерно в Пазарджик… то днес може би щяхме да говорим вместо за „забатачен‛ за „запазарджичен‛.”

Аз съм минала през суровата процедура по изработване и защита на дисертация в природните науки и смятам за несправедливо, че някои хора от обществените науки се сдобиват със заветната титла “доктор” чрез изсмукани от пръстите свободни съчинения (или, както каза моя колежка по същия повод, чрез бъркане в носа). Но това, което най-много ме вбесява в трудовете на Балева, не е съдържанието им. Независимо от научната си стойност (или недостига на такава) то явно е много по-невинно от заглавието “Ислямът като образ на врага – история и настояще на антиислямските стереотипове в България с пример митът за клането в Батак”. Бих предположила дори, че авторите са избрали за проекта си такова заглавие с презумпцията, че мнозина в професионалните им среди няма да прочетат от него друго освен заглавието. В Еврабия се приема много добре да разглеждаш и осъждаш антиислямските стереотипове; но аз имам друго мнение по въпроса. Немалка част от сегашните ми възгледи са оформени след 11. септември 2001 под влияние на атаките от тази дата, на редица по-късни събития и на преосмисляне на някои по-ранни събития. В резултат сега имам неприкрита и устойчива ислямофобия; и човек, който измисля заглавие като горното, за мен стои на страната на противника.
Ето защо имам неласкаво мнение за моралните и интелектуалните качества на Мартина Балева. Нещо повече – просто ми се повдига от нея. Не знам за вас, но мен и досега ме присвива под лъжичката, щом видя запис от 11. септември; същото усещам, когато прочета името на Балева или заглавие на неин труд. Както виждате, човек може да реагира яростно срещу “мита Батак”, без това да е основано на национализъм. Нещо повече, не одобрявам внушението на Балева, че българинът смята само себеподобните си за човешки същества и затова основава антиислямските си стереотипове не на 11. септември и други скорошни събития с жертви-небългари, а на едно клане на българи със 130-годишна давност. Както биха казали англичаните, да твърдиш такова нещо значи освен раната да нанесеш и обида.
Не че цялата история не буди в мен националистическо възмущение, но то е по-скоро в почудата толкова ли не е могла една българка да избере друга тема за дисертоид, ами е опряла до развяване на (истински или измислени) кирливи ризи на народа ни пред германците. Но както и да е, това е подробност. В свой пост от април 2007 Пейо предлага други тъпи идеи за исторически конференции и места за тяхното провеждане, а именно “Ролята на бомбените антентати в отхвърлянето на чуждата окупация” (в Багдад) и “Концлагерите — връх на германската инженерна и логистична мисъл” (в Берлин). Постът му ми харесва, макар че според мен, ако “митът Батак” трябва изобщо да се обсъжда, мястото е именно България. А не да представяш труда си пред германци, които не могат да сверят предоставената от теб информация с българските източници и така няма опасност да ти изловят спатиите. Но тези въпроси на професионалната и интелектуална етика също са подробност.

Неотдавна под една интересна статия за писателя Ханиф Курейши Златко Енев обяви анкета, в която между другото питаше дали “българската общественост имаше право да се чувства обидена от „Батак като място на паметта“”. Аз отговорих: “Аз съм за публикуване на карикатури, богохулни книги и изследвания на тема защо българите се вторачват в някакво си кланенце и се самонавиват срещу такава прекрасна религия като исляма…” и т.н. в същия дух. Последва разгорещено обсъждане (комай отвъд точката на кипене), докато Златко каза, че според него мнения като моето не трябва да се изказват публично. След което аз, разбира се, се извиних и млъкнах. (Тази дискусия показва защо засега не слагам “Либерален преглед” в блогрола си – колкото и интересни материали да се поместват там, форумът му не е за слабите духом.)
В интерес на истината, когато отговорих на анкетата, аз не знаех, че Балева е получавала заплахи за живота си и че телевизия “Скат” е обещавала награда за този, който предостави адреса й или актуална снимка. Това променя нещата и ако го знаех, щях да опитам да успокоя топката; защото наистина съм за свобода на словото, дори да става дума за случай като Дейвид Ървинг .
Няколко дни по-късно “Либерален преглед” помести статията на Мартина Балева “Образът на Батак в колективната памет на българите“. Не бях никак изненадана; всъщност и досега тая ужасното подозрение, че моята спонтанна реакция е допринесла за решението на Златко да публикува новия материал. Имам предвид, че щом видят противника си да реагира на някакъв дразнител като настъпен по мазола, хората нерядко решават да приложат изпитания метод за притъпяване на чувствителността чрез системно прилагане на дразнителя. Аз самата съм препоръчвала този подход към нашите противници; и както вметна Златко по време на нашата дискусия, никак не е приятно с твоите камъни да те удрят по твоята глава. Ако наистина по моя вина читателите на “Прегледа” бъдат третирани със сублетални дози от Мартина Балева, докато спрат да реагират, посипвам си главата с пепел.
И последно, искам да обърна вниманието на опонентите си върху нещо, което няма никаква връзка с българския национализъм (и ще бъде точно толкова вярно, ако България заедно с населението си изчезне от картата на света). Преразглеждането на общоприетите исторически представи в полза на мюсюлманите може да е оправдано в някои конкретни случаи, но в подтекста на сегашната обстановка намирисва на Оруеловско създаване на фалшиво минало. Впрочем много преди Оруел е казано, че историята се пише от победителите. Защо не оставим противника (дори да не го смятате за противник) да спечели сегашната глобална война (дори да не я смятате за война), пък тогава да пренаписваме историята в негова угода? А най-добре да оставим тази работа на него. Все пак и неговите хора ще имат нужда от теми за дисертации.