Как да се помогне на тежко увредена девойка от дом?

Преди известно време с мен се свърза чужденка, осиновила момиче от български дом за деца с увреждания. Тя търсеше сведения за сестрата-близначка на осиновената си дъщеря, която също била изоставена в дом. Опитах се да помогна чрез блоговете си, някои от читателите ми вероятно ще си спомнят.

Преди няколко дни научих от същата дама, че една от областните дирекции за закрила на детето най-сетне си свършила работата и момичето било открито. То е в дом за деца и младежи с умствено изоставане в североизточна България. (За да не огласявам излишно лични данни, не припомням името на момичето и не посочвам кой е домът.)

През юли девойката ще навърши 18 години и скоро след това ще трябва да напусне дома. Осиновителите на сестра й се питат могат ли да помогнат с нещо, за да облекчат участта й. Напоследък в България се говори доста за домовете за деца, особено за увредени деца, но малко за домовете за възрастни. Знае ли някой какво става с изоставените увредени деца, след като навършат пълнолетие? Кой решава къде да бъдат настанени, какви възможности има и може ли външен човек да помогне по някакъв начин, за да се намери по-добра възможност?

Младото момиче има тежко умствено изоставане и двигателни увреждания. Не може да говори и да се обслужва. Може малко да се придвижва с количка, но прекарва повечето време на легло.

Ако имате идея как да се помогне, не се колебайте да я споделите.

Цикъл 1, практическа задача 4 - Отглеждане и наблюдение на чехълчета

Задачата изисква стереомикроскоп (бинокулярна лупа) и микроскоп със слабо увеличение. В краен случай може да се мине само с един от двата уреда.

Както знаете, чехълчетата живеят главно в блатата. Вземете голям буркан (с обем около 1 литър) и го напълнете с блатна вода. Добавете солидно количество водорасли и водни растения – както живи, така и гниещи. Оставете буркана на тихо място, защитено от пряка слънчева светлина.

Ако водата е съдържала чехълчета, очаква се след 2-3 дни те да се размножат и струпат близо до източника на кислород. Търсете ги или на самата водна повърхност, или на няколко милиметра под нея до стените на съда. Вземете оттам малко вода с капкомер, накапете я върху някакво прозрачно пластмасово капаче и я огледайте на стереомикроскопа. Макар да са безцветни, поради бързото си движение чехълчетата могат да се видят с просто око като стрелкащи се прашинки, но не разчитайте да ги откриете по този начин.

Ако попаднете на чехълчета, уловете ги с капкомера и ги пренесете върху предметно стъкло. Добавете няколко влакънца памук, за да забавите движението им, и сложете покривно стъкло. Разгледайте получения препарат на слабото увеличение на микроскопа (50 – 100 пъти). Обърнете внимание на движението на чехълчетата. Потърсете такива, които в момента се делят или конюгират.

Можете да получите повече чехълчета, като накапете няколко от тях в отвара от сено, престояла поне 1 денонощие (вж. практическа задача 1). Снабдени с изобилна храна от сенни бацили, чехълчетата ще се чувстват отлично и за няколко дни ще се размножат. Ако веднъж месечно ги пренасяте в нова отвара, можете да ги отглеждате неограничено време.

 

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Цикъл 1, урок 11 - Чехълче

Преди да приключим с първаците, ще разгледаме още един техен представител – чехълчето. Също като амебата то често се нарича “едноклетъчно животно”, но няма близко родство с животните (нито с амебата).

Общо описание. Чехълчето обитава застояли сладки води, най-вече блата. Името му идва от формата му: удължен овал, като единият край е по-тесен от другия, така че напомня чехъл. Достига на дължина около 1/3 от милиметъра, т.е. по-дребно е от амебата, но устройството му е много по-сложно от нейното. Всъщност по сложност чехълчето превъзхожда повечето клетки и може да се сравни с някои многоклетъчни организми.

Движение. Чехълчето е покрито с голям брой реснички, които бият съгласувано и така тласкат клетката в желаната посока. Обикновено чехълчето плува с тесния край (“петата”) напред, но когато трябва да отскочи назад от препятствие, ресничките за кратко сменят посоката и осигуряват “заден ход”.

Хранене. Подобно на амебата чехълчето се храни холозойно чрез фагоцитоза. За храна му служат бактерии. За разлика от амебата чехълчето може да поглъща само в определена част на своята повърхност – вдлъбнатина, наречена клетъчна уста. Ресничките около устата тласкат навътре вода и всичко, което водата носи. Така голямо количество вода се проверява за хранителни частички. Водата се изхвърля обратно навън, а бактериите се насочват към най-вътрешната част на устата, където се заграждат и се включват в смилателни вакуоли.

Докато трае смилането, вакуолите обикалят в кръг из цялата клетка. Когато останат само несмилаеми остатъци, силно смалената вакуола се премества в задния край на клетката. Насочва се към определено място на повърхността, наречено клетъчен анус, и го доближава плътно. Накрая мембраната на смилателната вакуола допира клетъчната мембрана. Двете мембрани се сливат и съдържимото на вакуолата се излива навън. Този процес се нарича екзоцитоза (от екзо – вън, китос – клетка) и е обратен на фагоцитозата.

Ядра. Чехълчето има две ядра, разположени близо едно до друго в средата на клетката. Това само по себе си не е твърде необичайно – редица клетки нормално имат по две и дори повече ядра. Забележителното в случая е, че двете ядра са различни по устройство и функции. Едното (голямо ядро) е едро и бобовидно, а другото (малко ядро) е дребно и овално.

Повечето клетки използват едно и също ядро за дълготрайно съхранение на наследствената информация и за всекидневното й използване. Можем да оприличим тези клетки на библиотеки, в която всяка книга при поискване се дава на читателя. При чехълчето обаче малкото ядро пази наследствената информация, а голямото ядро я получава от малкото и я осигурява за употреба в цитоплазмата. В голямото ядро хромозомите са силно размножени (около 500 пъти) и нарязани, за да се използват по-удобно. Така чехълчето може да се сравни с библиотека, в която книгите се държат в хранилището (малкото ядро), а в читалнята (голямото ядро) на читателите се дават само фотокопия.

Размножаване. Чехълчето се размножава чрез напречно делене. Двете ядра се удължават, прищъпват по средата и разделят. Въпреки външната прилика обаче механизмът на деленето им е различен. Малкото ядро осъществява митоза като ядрото на амебата. В голямото ядро хромозомите са твърде многобройни и къси, за да позволят митоза. Затова то се дели по друг, все още не съвсем изяснен начин. При това се случва съдържимото му да се разпредели не съвсем равномерно между двете дъщерни клетки. Това обаче не е съдбоносно, защото периодично голямото ядро се разрушава и след това от малкото ядро се образува ново голямо ядро (вж. следващата точка).

 

Конюгация (полов процес). След известен брой деления жизнеността на чехълчетата намалява. Те я възстановяват, като обменят помежду си наследствен материал (хромозоми) чрез процес, наречен конюгация.

При конюгацията две чехълчета се доближават и допират откъм дългите си вдлъбнати страни. Във всяка от клетките голямото ядро се разрушава. Малкото ядро се дели по особен начин два пъти, без да удвоява хромозомите си между двете деления. Така се получават четири малки ядра, всяко от които съдържа двойно по-малко хромозоми от обичайното. Три от четирите ядра не са нужни и се разрушават. Четвъртото се дели още веднъж чрез обикновена митоза и дава две еднакви малки ядра.

Допрените клетъчни мембрани на определено място се сливат и между двете клетки се образува тунел. Едното малко ядро от всяка клетка преминава в другата клетка през тунела. След това двете чехълчета се разделят.

Във всяка клетка двете малки ядра (едно “собствено” и едно получено от партньора) се сливат в едно. То се дели чрез митоза. От получените две ядра едното ще бъде малко ядро за много клетъчни поколения напред, а другото удвоява хромозомите си многократно и става голямо ядро.

Всички описани деления на ядра не се съпровождат с делене на самата клетка. Затова конюгацията завършва с две клетки, с колкото е и започнала.

 

 

Конюгацията е пример за полов процес, т.е. за обмяна на наследствена информация между еукариотни клетки. Следващият урок ще бъде посветен на по-подробно разглеждане на половите процеси.

 

Източници:

Allen R.D., M. Aihara. Pca - Con A labeled nuclei in interphase and division. http://www5.pbrc.hawaii.edu/allen/ch10/50-pca.html

Intestinal Protozoa. http://www.tulane.edu/~wiser/protozoology/notes/intes.html

Paramecium, a model ciliate. http://www.genoscope.cns.fr/spip/Paramecium-a-model-ciliate.html

 

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

 

Свидетелство за упадъка на българското училище

Много тежки думи са били казани за упадъка на българското училище и, уви, повечето заслужени. Но не съм попадала на нищо по-силно от едно късо изречение, което прочетох току-що в блога на Лид. Тя е майка на ученик и бивша учителка, а въпросният й пост е посветен на неприятното откритие, че синът й е пропушил.

“Просто ми каза, че запалва в училище (всъщност там децата ходят най-вече с цел да попушат на спокойствие)…”

До издателите на детски книги

Може ли някой да ми каже защо повечето детски книжки у нас се печатат с възможно най-неприятните шрифтове?

Ето един пример: “Дядовата ръкавичка” - съкратена и цензурирана версия на издателство “Фют”. Започва така:

“Вървял един дядо през гората, а след него тичало кученце.”

 

Друг пример: “Трите прасенца” - съкратена и чудесно илюстрована книжка от поредицата “Приказна съкровищница” на издателство “Пан”. Започва така:

 

“Живели някога три малки прасенца.”

 

Защо е тази епидемия от квази-ръкописни шрифтове, в които “т” изглежда като “m”, “п” - като “n”, а “г” може да се обърка с “s”? Нима някой си мисли, че децата предпочитат тези шрифтове? А познавате ли дори един възрастен, който да ги предпочита? Не че искам да бъдат унищожени, нека си седят кротко в компютрите, който ги харесва, да ги използва. Но не ги пробутвайте на децата. Четенето и без това е достатъчно трудно.

Отворено писмо до министър Вълчев

Уважаеми Г-н Министър,

Неотдавна Вашето министерство обяви, че в нов законопроект за просветата е предвидено българските деца да тръгват на училище на 6 години - идея, която по принцип подкрепям.

За жалост тази идея беше “демократично” стоварена върху българските граждани без никакво предварително обсъждане и никакви пояснения как училището ще бъде нагодено за нуждите и способностите на 6-годишните деца. Единственото съобщение в тази посока бяха думите на Вашия заместник, че “промяната се предлага, защото децата се развиват много бързо през последните 20 години, а акселерацията е факт“. Това навежда на мисълта, че смятате да натикате децата в училище година по-рано, без да облекчите учебната програма по никакъв начин.

Знаете ли, че сегашната програма за първи клас по всеобщо мнение е твърде тежка дори за 7-годишните? Знаете ли, че в нашето училище се справят добре тези първокласници, чиито образовани и съвестни родители посвещават вечерите си на тяхното обучение? Замисляте ли се за съдбата на децата, чиито родители не са достатъчно образовани или съвестни, за да им осигуряват home-schooling? Осъзнавате ли, че с основната си функция - да ограмотява деца на неграмотни родители - съвременното ни училище се справя по-зле от килийните училища през българското Възраждане? Осъзнавате ли отговорността на Вашето ведомство (наистина не само през Вашия мандат) за все по-задълбочаващата се дезинтеграция на ромското малцинство?

По силите Ви ли е толкова основна промяна в българската образователна система, след като досега единственият Ви безспорен принос към тази система е осигуряване на все по-ниски доходи и престиж за заетите в нея? Българското общество не вярва на Вашето правителство, Вашето министерство и Вас лично. Идеята Ви за постъпване в първи клас на 6 години среща дружния отпор на родители и учители. Ако поради некадърно провеждане експериментът Ви се провали, хубавата идея ще бъде компрометирана за десетилетия напред.

По мое мнение единственият начин тя да се спаси е да обявите незабавно, че през учебната 2009-10 г. учебната програма за предучилищната група ще стане програма за шестгодишните първокласници.

А ако наистина Вашето министерство смята да накара 6-годишни деца да учат по сегашната програма за 1. клас, приканвам Ви да обявите имената на своите експерти, според които това е възможно, защото “децата се развиват много бързо през последните 20 години”.

Неотдавна Вашата колежка г-жа Масларова, която представяше свое противоречиво (меко казано) становище за основано на мненията на “специалисти”, също беше приканена да оповести имената им и не може да направи това.

Мисля, че и Вие не бихте могли. Посочете поне една страна, в която 6-годишни първокласници да учат по програма, подобна на нашата.

Българското училище не трябва повече да бъде лаборатория за недомислени експерименти.

Цикъл 1, урок 10 - Функции на еукариотната клетка. Митоза

По своите жизнени функции еукариотните клетки, общо взето, приличат на прокариотните. Има обаче и важни разлики, които трябва да разгледаме.

Дишане. Еукариотите са възникнали по време, когато атмосферата вече е съдържала кислород. Затова не е чудно, че те са аероби. Подобно на аеробните бактерии еукариотните клетки поемат кислорода и отделят въглеродния двуокис с цялата си повърхност. Но пълното разграждане на органични вещества и отделянето на енергия не протича в цялата клетка като при бактериите, а в специални органели – митохондриите.

Много еукариотни клетки имат резервни анаеробни начини за получаване на енергия, които използват при недостиг на кислород. Например дрождите осъществяват алкохолна ферментация, а нашите мускулни клетки – процес, подобен на млечнокиселата ферментация. Съвсем малко еукариоти обаче са истински анаероби и това е вторично, резултат от приспособяване към безкислородна среда. Например еукариотните чревни паразити са анаеробни, защото в червата няма кислород.

Хранене. Първите еукариоти са били хетеротрофи, хранещи се холозойно чрез фагоцитоза. И днес повечето еукариоти – животните, гъбите и мнозинството от първаците, са хетеротрофи. Някои еукариоти – зелените растения и част от първаците, са фотосинтезиращи автотрофи. Фотосинтезата протича в органели, наречени хлоропласти. Ще ги обсъдим по-подробно, когато разглеждаме растенията.

Движение. Еукариотните клетки могат да се придвижват чрез псевдоподи, камшичета или реснички. Много еукариотни клетки обаче нямат такива двигателни органели и не могат да се движат активно.

Размножаване – митоза. Еукариотните клетки, както и прокариотните, се размножават чрез делене. Еукариотното клетъчно делене се нарича митоза и е много по-сложно от прокариотното поради по-големия брой хромозоми и наличието на ядрена обвивка. То изисква и много повече време. Самото делене трае около час, а подготовката му – от часове до денонощие и повече.

Деленето се предшества от подготовка, при която клетката нараства и удвоява хромозомите си. Двете нишки, получени при удвояването на всяка хромозома, не се разделят, а остават прилепени една до друга. Затова продължаваме да броим удвоената хромозома за една, макар че тя съдържа материал, достатъчен за две хромозоми.

Навлизането на клетката в митоза се познава по това, че хромозомите стават видими под микроскоп като нишки. Оттам идва името “митоза”: митос, гр. – нишка. Отначало хромозомите изглеждат дълги и тънки, а после – все по-къси и по-дебели. Видимото скъсяване и удебеляване на хромозомите се постига чрез спирално навиване. Прокариотната клетка има само една хромозома, и то сравнително къса, затова след удвояване разделя дъщерните хромозоми без усложнения. Еукариотната клетка обаче има повече и по-дълги хромозоми и, ако не ги уплътняваше, не би могла да ги раздели правилно. Ние също разделяме оплетени валма прежда, като ги намотаваме спирално на плътни кълба.

По-нататъшният ход на деленето е донякъде различен при различните еукариотни клетки. Да разгледаме познатата ни амеба. След като се уплътнят, хромозомите се подреждат в средата на ядрото. Следва едновременно разполовяване на всички хромозоми на съставните им нишки. Двете половинки на всяка хромозома, сега вече самостоятелни хромозоми, се отправят в противоположни посоки. Така в двата края на ядрото се събират два пълноценни набора хромозоми, включващи по една (и само една) половинка от всяка майчина удвоена хромозома. Те постепенно започват да се разгъват, докато приемат обичайния си рехав вид.

Когато в средата на ядрото не останат никакви хромозоми, то се прищъпва и се разделя на две. Самата клетка също се прищъпва в средата и се разделя на две дъщерни клетки, които могат да започнат подготовка за следващо делене.

При другите едноклетъчни и гъбите ядрото се дели по същия начин. При многоклетъчните животни и растения обаче има важна разлика. В средата на митозата ядрената обвивка се разпада на малки мехурчета и ядрото престава да съществува. Така се отваря повече място за движението на хромозомите. След като се окажат в цитоплазмата, те се подреждат в средата на клетката. Половинките им се разделят и се придвижват към двата края на клетката. Там се събират накуп и започват да се разгъват. Около тях се подреждат мехурчетата от ядрената обвивка и се сливат помежду си. Така се образуват две нови дъщерни ядра.

Животинските клетки се разделят чрез прищъпване като амебата. При растенията и гъбите, които имат твърда клетъчна стена, това не е възможно. Там дъщерните клетки се разделят от новоизградена стена като при бактериите.

Клетъчният скелет осъществява всички движения по време на деленето – мести хромозомите, пристяга в средата ядрото на амебата, а накрая и самата клетка. На схемите нишките на клетъчния скелет не са показани.

Copyright Майя Маркова. Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Шестгодишните на училище - да не би някой “горе” да ми чете блога?

Миналия месец в този блог изразих мнението си, че 6-годишните българчета като повечето си връстници по света следва да ходят на училище. И ето ти на, вчера медиите съобщиха, че “от 2009 г. децата задължително ще тръгват на училище на шест години… Това е заложено в новия закон за просветата, който ще бъде приет след няколко месеца”.

Част от първите публични реакции са в дух “управляващите искат да им работим повече години”. При ниското жизнено равнище в България е интересно колко хора са убедени, че ние можем и трябва да имаме най-големите първокласници, най-възрастните абитуриенти и най-младите пенсионери в Европа, а всичко друго е от лукавия. Разбира се, ученето в зряла възраст е приятно и обогатява човешката душа, но все пак трябва да се съобразяваме и с необходимостта трудоспособните хора, ами, да работят, за да има нещо на масата.

По-сериозен е въпросът дали така децата няма да се претоварят и лишат от детство преждевременно. Задава го например Боби в пресен коментар към стария ми пост.

Нашето училище сега наистина претоварва децата и ги лишава от детство. Но защо хората се примиряват това да се случва със 7-годишните и въпросът се поставя само за 6-годишните? Трябва да се борим за училище, съобразено с умствените и физически способности на децата във всяка възраст, с тяхното здраве и щастие, а не просто да искаме още една “безгрижна” година за децата си, преди да ги вкараме в месомелачката.

Предучилищната година всъщност изобщо не е безгрижна. Децата трябва да ходят всеки делник и могат да бъдат освободени само по уважителни причини. Те трябва да учат буквите, цифрите и много други неща, които по целия свят се учат в първи клас. Те всъщност вършат работата на първокласници, без това да им се признава. Дори игрите им са в определено време и се задават и наблюдават от учителката. Не че в това има нещо лошо, но такава “правилна” игра вече не е игра, а работа, макар и лека.

Детството, което сме имали ние и е описано от Бредбъри във “Вино от глухарчета”, и без това е минало. Децата вече не прескачат огради, не се катерят по дърветата, не се събират да играят на криеница и “фунийки”, не палят огньове да пекат картофи. Днес ние не оставяме децата си без надзор и правим разписание за целия им ден. Това не ми харесва твърде, но е факт.

Изчезналият див детски свят е заменен с други неприятни факти: телевизията, електронните игри и желанието на децата да им се посветят. Днес деца на по 9-10 години се съпротивяват на самата идея за развиване на ума. Затова ми се струва добре на тази възраст да могат да четат и да събират. Разбира се, те пак ще откажат да четат, но поне умението да го има.

Боби също така пита “дали министерството е подготвено вече с програмата за обучение на нашите 6 годишни деца… или всъщност за това после ще мислим?”. Да, това е въпрос за поне 10000 лева. Според мен никаква програма не е подготвена и разчитат на старата, като при първия опит да се започне училище на 6 години преди четвърт век.

В този ред на мисли ми звучат зловещо думите на зам.-министъра на образованието Кирчо Атанасов, че “промяната се предлага, защото децата се развиват много бързо през последните 20 години, а акселерацията е факт”. Изглежда, мислят да стоварят сегашната тежка програма за първи клас върху шестгодишните под предлог, че те се били развивали по-бързо. Ако г-н Атанасов, преди да прави публични изявления, беше говорил с детски психолози, учители и лекари или поне беше поогледал няколко живи деца, щеше да знае, че днешните 6-годишни не са по-развити от своите връстници през каменния век.

Впрочем аз отначало мислех, че изтеглянето на първи клас с една година налага голяма преработка на учебните програми, а сега смятам, че това не е необходимо. Просто трябва на сегашните учебници за предучилищната година да се сложи надпис “1. клас”, на тези за първи клас “2. клас” и т.н., а учебниците за 12. клас да се изхвърлят. Някой да знае какво се учи в 12. клас (освен в професионалните гимназии, където учат занаят)? На нашия кандидат-студентски изпит се изискват само учебниците до 10. клас! Излиза, че докато малките ученици в българското училище са претоварени, най-големите са принудени, с извинение, да си пипат ушите и да си губят времето.

Чудя се какво да се прави с децата от малцинствата, които са зле с българския. Доколкото знам, задължителната предучилищна година е била въведена предимно заради тях. Трябва ли да ги накараме да наблегнат на педалите и да учат български в 1. клас, или пак да им дадем една година да го учат, което на практика значи да въведем задължителна предучилищна година за 5-годишните? Нека специалистите вземат думата по въпроса. Но доколкото познавам нашите власти, те ще направят каквото им хрумне, без изобщо да питат специалистите.

Вече няма нужда да се учи български в България

Старо правило на българина е: “Ако производството ти не отговаря на стандарта, оправи… стандарта”.

Образованието също е вид производство.

Не е нужно човек да работи в него, за да забележи неотклонното нарастване на неграмотността. Както неотдавна се оплака Орлин, тя засяга дори нашего брата блогърите, а ние все пак сме хора не само с достъп до техника, а и с интерес към писаното слово. Щом и нашата грамотност куца, какво остава за средния българин.

И съответно държавата взема мерки: отменя изискванията за грамотност. Долният цитат е от Ган:

“Благодарение на Благо, днес попаднах на една доста “интересна” информация. За да видите за какво иде реч вижте следните връзки: (връзка 1) (връзка 2) (връзка 3)… Аз намерих въпросния законопроект, който е разбудил духовете. Вие също можете да го видите ТУК. В него ми направи впечатление следното:

• “§ 2. В чл. 16 т. 4 се отменя.”

Веднага, разбира се, изниква въпросът: Какво се казва в чл. 16 т. 4 от Закона за Народната Просвета? Закона може да видите ТУК, а ето какво пише там:

• “Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:…
• 4. усвояването на книжовния български език;”

Какво означава това? Усвояването на книжовен български вече не е държавно образователно изискване? Или иначе казано, вече не нужно да си учим езика ли?”

Между другото погледнете коментарите към поста на Ган. Аз имах сили да прочета отгоре-отгоре само първите няколко. Авторите им обвиняваха за скандалния законопроект САЩ, ЕС, нашите турци и цигани, а също така изразяваха гордост, че все още не сме неграмотни колкото американците.

Аз бих се усъмнила в това последното. За Америка не знам, но нека се сравним с Турция, която никога не се е славела с качествено образование и която винаги сме гледали отвисоко, със или без основание. В края на 2007 Юлиян Попов писа: “Тази седмица излязоха и показателите на PISA 2006 - най-представителното международно проучване на образованието. Според него 28.8% от 15 годишните в България или не могат да четат или ако успеят да прочетат един параграф елементарен текст, не могат да схванат за какво става дума в него. За Турция този показател е малко под 11%.”

Докато, вместо да си перем гащите, обвиняваме САЩ, ЕС, турците и циганите, че били направили нещо в нашите гащи, или се утешаваме, че нечии други гащи уж били още по-така, проблемът в нашите гащи само ще натежава.

П.С. Има подписка в защита на изучаването на български език:

http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html

Цикъл 1, урок 9 - Устройство на еукариотната клетка

Опростено устройство на типична еукариотна клетка. Хромозомите са нарисувани къси и дебели, все едно клетката се готви за делене. От клетъчния скелет е показана само оста на камшичето.

 Еукариотите са произлезли от прокариотите; те са резултат от еволюцията на определен вид прокариот. Както еукариотите, така и прокариотите са изградени от клетки. Еукариотната клетка обаче е толкова по-сложна от прокариотната, че изисква специално разглеждане.

Външно устройство. Най-малките еукариотни клетки са големи колкото прокариотните – няколко микрометра. Повечето еукариотни клетки обаче са дълги десетки микрометри. Понякога те достигат стотици микрометри, т.е. десети от милиметъра, и дори могат да се видят с просто око (например в плодовете на домата и динята). Някои еукариотни клетки могат да нараснат до милиметри (в плода на портокала) и дори сантиметри (птичите яйца).

Формата на еукариотните клетки може да бъде най-различна и дори променлива, ако клетката няма стена.

Клетъчна стена при еукариотите. Много еукариотни клетки са “голи”, без клетъчна стена. Някои имат стена, но съставът й не само се отличава от този на бактериалната стена, а и е различен при различните еукариоти. Следователно някога всички еукариоти са били без клетъчна стена, а по-късно в еволюцията си някои са я изградили наново.

Вътрешно устройство. Органели. Вътрешността на еукариотната клетка не е еднородна, а съдържа разграничени части, нагодени да изпълняват определени функции. Такива части на клетката, обособени по устройство и функции, се наричат органели. Пример за органела е ядрото. Всички други органели се наричат цитоплазмени.

Прокариотната клетка също има органели, например камшичетата на подвижните бактерии и вътреклетъчните мембрани на фотосинтезиращите бактерии. (Основните части на клетката – хромозоми, цитоплазма, клетъчна мембрана и клетъчна стена, ако има такава – по традиция не се смятат за органели.) Еукариотната клетка обаче е много по-богата на органели от прокариотната. Тук ще споменем само няколко от тях.

 Ядро. Ядрото обикновено е кълбовидно и се разполага в средата на клетката. Обвивката му се състои от две сближени мембрани. Те, както и другите вътреклетъчни мембрани, приличат на клетъчната. Вътрешността на ядрото е изпълнена с полутечен сок, подобен на цитоплазмата. В него лежат хромозомите. Обърнете внимание на множественото число – за разлика от бактериалната клетка еукариотната има повече от една хромозома, обикновено от няколко до няколко десетки. Броят на хромозомите е видов белег. Освен това еукариотните хромозоми не са пръстенни, а линейни, т.е. нишки със свободни краища.

Митохондрии. В цитоплазмата на еукариотната клетка има специални органели за дишане. Те се наричат митохондрии (ед.ч. митохондрия или митохондрий) и са овални телца с двойна мембрана. Митохондриите произлизат от аеробни бактерии, които предшественикът на еукариотите някога е погълнал. Вместо да ги смели чрез фагоцитоза, той ги е оставил да живеят в цитоплазмата му като симбионти. С времето те са се опростили, загубили са стената и по-голямата част от хромозомата си и вече не могат да живеят самостоятелно извън еукариотната клетка.

Вакуоли. От разглеждането дотук човек може да си помисли, че всички еукариотни органели имат двойна мембрана, но не е така. Например повечето еукариотни клетки съдържат мехурчета с единична мембрана, в които се складират различни вещества и протичат някои обменни процеси. Тези мехурчета се наричат вакуоли, защото под микроскоп могат да изглеждат празни (от лат. vacuus – празен). Вече познаваме един тип вакуола – смилателната, която се образува при фагоцитозата.

Клетъчен скелет. Има и органели, които изобщо не съдържат мембрани. Такъв е например т. нар. клетъчен скелет – комплекс от нишки, които могат да се скъсяват и удължават, като при това дърпат и бутат частите на клетката, за които са прикрепени. Клетъчният скелет осигурява вътрешна опора на еукариотната клетка, което й е позволило да изостави външната си опора – клетъчната стена. Освен това той прави еукариотната клетка много по-подвижна от прокариотната. Клетъчният скелет участва в образуването и прибирането на псевдоподи и така осъществява амебовидното движение.

Камшичета и реснички. При много еукариотни клетки клетъчният скелет осигурява активно движение и по друг начин. Няколко нишки от него се събират в снопче и се удължават, като издуват клетъчната мембрана. Така се образува камшиче, чиято ос е снопчето от нишки. Еукариотните камшичета не приличат на бактериалните – имат друг състав и строеж, а освен това са много по-дълги и около 10 пъти по-дебели. Една клетка може да има едно или няколко камшичета, а може и да е покрита с многобройни къси камшичета, наречени реснички.

Нещо в повече

Правило при преподаването е сложните неща отначало да се дават опростено. Понякога те толкова се опростяват, че стават направо неверни. По-късно, когато ученикът навлезе в материала, неверните представи се коригират.

Вие сега сте далеч по-подготвени, отколкото бяхте при урок “Устройство на живите тела. Клетка”. Затова вече можем да ви признаем, ако не сте го забелязали сами, че схемата на клетка в този урок не беше вярна. Там беше дадена линейна хромозома, разположена в цитоплазмата. Ако нарисуваната клетка беше прокариотна, хромозомата трябваше да бъде пръстенна, а ако клетката беше еукариотна, трябваше да има и ядро.

Целта ни тогава беше да покажем възможно най-проста и лесна за възприемане клетка. Постигнахме го, като съчетахме белези на прокариотна и еукариотна клетка. Като цяло клетката прилича на прокариотна (една от малкото бактерии, които нямат стена). Но като при еукариотите сложихме линейна хромозома, защото тя на картинка изглежда по-просто от пръстенната.

Между нас казано, рисунката горе на тази страница също съчетава белези на различни клетки. Поне аз не знам клетка, която да има едновременно псевдоподи и камшиче, макар че много първаци в своето индивидуално развитие преминават през амебовидни и камшичести стадии. 

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието