На 23 септември в пловдивското с. Катуница, „благословено“ да бъде резиденция на Кирил Рашков – цар Киро, микробус, пълен с роднини на Рашков и шофиран от поканен от Столипиново престъпник, без видима причина връхлита и убива 19-годишния ученик Ангел Петров. Родът Рашкови от дълго време имал вражда със семейството на Ангел, момчето било заплашвано със смърт ден по-рано и това е протоколирано от полицията .
Изстрадалото село, което от десетилетия търпи терора на сем. Рашкови и напразно пише жалби, се взривява. Българите излизат на протести, при което стресът отнема живота на 16-годишно момче със сърдечни проблеми. Към местните хора се присъединяват футболни запалянковци и други граждани от Пловдив. Коли и къщи на Рашкови са изпотрошени и подпалени. Арестувани са над 100 души, 29 (засега) са осъдени по бързата процедура за „дребно хулиганство“ – 27 на глоби и 2-ма на арест.
Впоследствие протестите се разрастват и погрозняват – в редица градове младежи скандират заплахи към циганите, нападат невинни цигани, трошат случайни магазини, прозорци на джамии и др. Разбира се, от ВМРО и „Атака“ гледат да яхнат гнева и да го насочат в тази посока, още повече че сме в пуста предизборна кампания. По-долу ще говоря само за Катуница, където според всички съобщения на прицел са само имотите и колите на Рашков и приближените му, но не и невинните цигани (вкл. от рода Рашкови), нито тяхната собственост.
Знам, че с това, което ще напиша, ще си навлека презрението на мнозина, включително на хора, които уважавам. Но това е мнението ми: Аз подкрепям бунта в Катуница и искам осъдените участници в него да бъдат амнистирани.
В преамбюла на Декларацията за правата на човека пише: „…Необходимо (е) правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството, като последен изход„. Аз мисля, че честните жители и гости на Катуница имаха само този последен изход, ако искаха да държат жива поне надеждата за правосъдие. Защото, откакто е дошла демокрацията – която аз подкрепям изцяло, но някои български държавни служители, уви, схващат като придаване на доброволен характер на служебните им задължения – жителите на селото са оставени на милостта на недосегаемия престъпен бос, закрилян от всички власти и всички правителства. Не че хората от други селища са в безопасност, ако застрашат интересите на мафиота. Ето какво пише в. „24 часа“ отпреди 2 години за опита на една честна следователка да го постави на мястото му: „Заради тези схватки, колегите я съветвали да не пътува с влак и рейс и да поиска охрана. “Отказах”, твърди следователката. Не щеш ли, кола прегазила нейна съседка от Асеновград, с която си приличали.“ Да сте чули нещо да се е случило на цар Киро или поне на наемните му убийци, които нарочно газят хора с коли? Ако сега нещичко все пак се направи, това ще е само заради бурните протести.
Разбира се, по-добре би било имуществото на Рашков да не се унищожава, а да се отнеме в полза на държавата. Част от него да се продаде и с парите да се обезщетят близките на Ангел и евентуално други жертви, а останалото да се използва от държавата. Тези сгради, които са незаконни и несъвместими с устройствения план на с. Катуница, следва да се съборят на разноски на Рашков. Но нямате ли чувството, че от началото на този абзац пиша като за друга държава? Хората от Катуница не вярват, че държавата би отнела имуществото на Рашков, и аз също не вярвам. А колкото и грозно да е опожаряването на сграда или автомобил, според мен е далеч по-добре тези хубави творения на човешкия труд да бъдат унищожени, отколкото да обслужват един престъпник, на чиято несъществуваща съвест тежат и убийства.
Сега ще се опитам да обясня защо младежите, които скандират срещу циганите и нападат случайни цигани, не са в час. Разбира се, те нямаше да бъдат в час и ако ставаше дума за проблема с циганската престъпност (защото няма такова нещо като колективна вина), но в случая не са в час двойно, защото явлението Рашков не е циганска престъпност. Аз не отричам циганската престъпност, нито я омаловажавам. Писала съм срещу нея неведнъж, включително в този блог. Ето някои нейни белези: извършват я бедни цигани, лумпени и маргинали; те действат сами или на групи, но никога заедно с бели съучастници; избират за жертви свои бели съграждани, но не и други цигани; престъпленията им са доста неумели и ако остават ненаказани, а въпросната престъпност процъфтява, това е заради мързела, безпаричието и безхаберието на (значителна част от) полицията, прокуратурата и съда. Кирил Рашков не отговаря на този профил. Той е много богат. Ползва се с протекцията на бели българи на важни постове в изпълнителната и съдебната власт. Мачка всекиго, който му се стори в опозиция, независимо от етническата му принадлежност. (Преди 6 години Геновева – съпругата на внука му, която не се разбирала много със съпруга си, е намерена обесена. Макар да няма предсмъртно писмо, случаят е набързо приключен като самоубийство, за което никой не носи вина. Може би младата ромка е попаднала на учебник по физика и не е могла да понесе идеята за необратимо нарастващата ентропия.) И последно, правораздавателните органи не проявяват към Рашков мързел и безхаберие – те му съдействат, при нужда и активно. „Хора срещу расизма“ съобщава, че в една от унищожените коли на Рашков е открит абсурден документ, издаден от общинската полиция и позволяващ на притежателя му да нарушава както си иска Закона за движението по пътищата. (Прочетете цялото становище – признавам, че с него „Хора срещу расизма“ ме изненадаха приятно, мнението им е почти идентично с моето.) Това са белези не на циганската престъпност, а на организираната престъпност, която прекрачва етнически и религиозни граници и се сраства с държавната власт.
Показателно е, че самите цигани не подкрепят Рашков. Дори мешерето („институция“, която няма място в една уважаваща себе си държава) се отрече от него. Да не говорим за обикновените цигани, на които явно им е писнало да перат пешкира заради чужди грехове и да бъдат третирани от всички като своего рода движимо имущество на престъпните си главатари.
Моето ъгълче 