Archive for септември, 2011

Тези лоши, крайнодесни холандци

септември 27, 2011

От четири дни насам, след като наемник на недосегаемия престъпен бос Кирил Рашков (цар Киро) умишлено прегази невинен 19-годишен младеж, България се тресе от безредици, които вече неприятно понамирисват на гражданска война.

Когато придойде такава вълна от новини, тя помита всички по-стари теми толкова рязко и мощно, че те биват напълно забравени. Този пост има задачата да припомни една такава тема, която до убийството всички медии жвакаха като дъвка: отхвърлената кандидатура на България (и Румъния) за Шенген.

От седмици уважаемите ни управници ни проглушаваха ушите как България ще бъде приета в Шенген (с неясен намек за произтичащи от това реки от мед и масло) и, разбира се, заслугата ще е тяхна. Но в разгара на предизборната кампания се появиха признаци, че ще получим отказ поради необяснимия инат на Холандия и Финландия, неуспели да видят напредък в борбата ни срещу корупцията и организираната престъпност. Управляващите изпаднаха в истерия. Външният министър Николай Младенов, веднъж вече почетен в този блог заради неадекватните си реакции, заяви: „Ако такова решение (т.е. за приемане) на 22 (септември) не се вземе, ще трябва да обсъдим много внимателно подкрепата си за реформата в шенгенското законодателство„. Демек, ако те не ни дадат шоколадчето, ние ще почнем да ги ритаме по кокалчетата. Първокласна тактика да си осигуриш благоразположението на партньори, от които зависиш. Вътрешният ни министър Цветанов, научавайки, че Холандия е твърдо против приемането ни в Шенген, каза: „Холандия има вътрешнополитически проблем. Знаете, че в коалиционното правителство, което е съставено от година и нещо, има изрично упомената клауза точно за присъединяването на България и Румъния към Шенген.“ За наша утеха – ако фактът, че не само ние сме магарета, може да ни е утеха – подобни бисери са се сипели и в Румъния: „Румънски министър: Холандското правителство е в плен на крайнодесни… Според наблюдатели, мотивите и на Финландия, и на Холандия са свързани с вътрешнополитическата ситуация в двете страни и именно със засилените позиции на евроскептици и антиимигрантски настроени среди.“

Както се и очакваше, шенгенските държави ни отрязаха по настояване на Холандия и Финландия навръх нашия Ден на независимостта. А на другия ден в село Катуница микробусът с хора на Рашков уби младия Ангел и България избухна.

Неотдавна съпругът ми беше в командировка в Холандия и се върна с прекрасни впечатления от тази страна. Там между другото млада барманка, чувайки, че той е от България, казала:

– Веднъж бях във Вашата страна на море. Но не бих отишла пак.

– Защо?

– Много мафия.

– Как разбрахте?

– То се вижда. Навсякъде скъпи коли и ги карат младежи. Това не може да е нормално.

Е, как мислите, щом една обикновена барманка за седмица-две почивка на нашето Черноморие ни е взела мярката, кого точно се опитваме да излъжем, че заслужаваме членство в Шенген? И имаме ли право да упрекваме „крайнодесните“ холандци, че не искат хора като Кирил Рашков да станат техен вътрешнополитически проблем?

Advertisements

Искам амнистия за „хулиганите“ от Катуница

септември 26, 2011

На 23 септември в пловдивското с. Катуница, „благословено“ да бъде резиденция на Кирил Рашков – цар Киро, микробус, пълен с роднини на Рашков и шофиран от поканен от Столипиново престъпник, без видима причина връхлита и убива 19-годишния ученик Ангел Петров. Родът Рашкови от дълго време имал вражда със семейството на Ангел, момчето било заплашвано със смърт ден по-рано и това е протоколирано от полицията .

Изстрадалото село, което от десетилетия търпи терора на сем. Рашкови и напразно пише жалби, се взривява. Българите излизат на протести, при което стресът отнема живота на 16-годишно момче със сърдечни проблеми. Към местните хора се присъединяват футболни запалянковци и други граждани от Пловдив. Коли и къщи на Рашкови са изпотрошени и подпалени. Арестувани са над 100 души, 29 (засега) са осъдени по бързата процедура за „дребно хулиганство“ – 27 на глоби и 2-ма на арест.

Впоследствие протестите се разрастват и погрозняват – в редица градове младежи скандират заплахи към циганите, нападат невинни цигани, трошат случайни магазини, прозорци на джамии и др. Разбира се, от ВМРО и „Атака“ гледат да яхнат гнева и да го насочат в тази посока, още повече че сме в пуста предизборна кампания. По-долу ще говоря само за Катуница, където според всички съобщения на прицел са само имотите и колите на Рашков и приближените му, но не и невинните цигани (вкл. от рода Рашкови), нито тяхната собственост.

Знам, че с това, което ще напиша, ще си навлека презрението на мнозина, включително на хора, които уважавам. Но това е мнението ми: Аз подкрепям бунта в Катуница и искам осъдените участници в него да бъдат амнистирани.

В преамбюла на Декларацията за правата на човека пише: „…Необходимо (е) правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството, като последен изход„. Аз мисля, че честните жители и гости на Катуница имаха само този последен изход, ако искаха да държат жива поне надеждата за правосъдие. Защото, откакто е дошла демокрацията – която аз подкрепям изцяло, но някои български държавни служители, уви, схващат като придаване на доброволен характер на служебните им задължения – жителите на селото са оставени на милостта на недосегаемия престъпен бос, закрилян от всички власти и всички правителства. Не че хората от други селища са в безопасност, ако застрашат интересите на мафиота. Ето какво пише в. „24 часа“ отпреди 2 години за опита на една честна следователка да го постави на мястото му: „Заради тези схватки, колегите я съветвали да не пътува с влак и рейс и да поиска охрана. “Отказах”, твърди следователката. Не щеш ли, кола прегазила нейна съседка от Асеновград, с която си приличали.“ Да сте чули нещо да се е случило на цар Киро или поне на наемните му убийци, които нарочно газят хора с коли? Ако сега нещичко все пак се направи, това ще е само заради бурните протести.

Разбира се, по-добре би било имуществото на Рашков да не се унищожава, а да се отнеме в полза на държавата. Част от него да се продаде и с парите да се обезщетят близките на Ангел и евентуално други жертви, а останалото да се използва от държавата. Тези сгради, които са незаконни и несъвместими с устройствения план на с. Катуница, следва да се съборят на разноски на Рашков. Но нямате ли чувството, че от началото на този абзац пиша като за друга държава? Хората от Катуница не вярват, че държавата би отнела имуществото на Рашков, и аз също не вярвам. А колкото и грозно да е опожаряването на сграда или автомобил, според мен е далеч по-добре тези хубави творения на човешкия труд да бъдат унищожени, отколкото да обслужват един престъпник, на чиято несъществуваща съвест тежат и убийства.

Сега ще се опитам да обясня защо младежите, които скандират срещу циганите и нападат случайни цигани, не са в час. Разбира се, те нямаше да бъдат в час и ако ставаше дума за проблема с циганската престъпност (защото няма такова нещо като колективна вина), но в случая не са в час двойно, защото явлението Рашков не е циганска престъпност. Аз не отричам циганската престъпност, нито я омаловажавам. Писала съм срещу нея неведнъж, включително в този блог. Ето някои нейни белези: извършват я бедни цигани, лумпени и маргинали; те действат сами или на групи, но никога заедно с бели съучастници; избират за жертви свои бели съграждани, но не и други цигани; престъпленията им са доста неумели и ако остават ненаказани, а въпросната престъпност процъфтява, това е заради мързела, безпаричието и безхаберието на (значителна част от) полицията, прокуратурата и съда. Кирил Рашков не отговаря на този профил. Той е много богат. Ползва се с протекцията на бели българи на важни постове в изпълнителната и съдебната власт. Мачка всекиго, който му се стори в опозиция, независимо от етническата му принадлежност. (Преди 6 години Геновева – съпругата на внука му, която не се разбирала много със съпруга си, е намерена обесена. Макар да няма предсмъртно писмо, случаят е набързо приключен като самоубийство, за което никой не носи вина. Може би младата ромка е попаднала на учебник по физика и не е могла да понесе идеята за необратимо нарастващата ентропия.) И последно, правораздавателните органи не проявяват към Рашков мързел и безхаберие – те му съдействат, при нужда и активно. „Хора срещу расизма“ съобщава, че в една от унищожените коли на Рашков е открит абсурден документ, издаден от общинската полиция и позволяващ на притежателя му да нарушава както си иска Закона за движението по пътищата. (Прочетете цялото становище – признавам, че с него „Хора срещу расизма“ ме изненадаха приятно, мнението им е почти идентично с моето.) Това са белези не на циганската престъпност, а на организираната престъпност, която прекрачва етнически и религиозни граници и се сраства с държавната власт.

Показателно е, че самите цигани не подкрепят Рашков. Дори мешерето („институция“, която няма място в една уважаваща себе си държава) се отрече от него. Да не говорим за обикновените цигани, на които явно им е писнало да перат пешкира заради чужди грехове и да бъдат третирани от всички като своего рода движимо имущество на престъпните си главатари.

„Бюрокрацията“ от Лудвиг фон Мизес

септември 24, 2011

Отдавна се каня да препоръчам поредната книга на Лудвиг фон Мизес, която имах честта да преведа – „Бюрокрацията„, издадена по-рано тази година от Института за радикален капитализъм „Атлас“.

За да добиете представа за книгата, ще ви цитирам два откъса от нея. Първият е от 4. глава, в българското издание на стр. 87-88:

Всеки американски бизнесмен, който е имал възможност да се запознае с икономическите условия в Южна и Източна Европа, обобщава своите наблюдения в две точки: предприемачите в тези страни нехаят за ефективността на производството, а правителствата са в ръцете на корумпирани клики. Това описание в общи черти е вярно. Но то пропуска да отбележи, че и неефективното производство, и корупцията са последици от прилаганите в тези страни методи за държавна намеса в бизнеса. При тази система държавата има неограничена власт да унищожи всяко предприятие или да го обсипе с облаги. Успехът или провалът на стопанската дейност изцяло зависи от произволните решения на управниците. Ако предприемачът не идва от могъща страна, чиито консулски служби да му осигурят защита, той е оставен на милостта на администрацията и управляващата партия. Те могат да отнемат цялото му имущество и да го хвърлят в затвора. От друга страна, могат и да го направят богат. Държавата определя размера на митата и транспортните такси. Тя издава или отказва разрешителни за внос и износ… Държавата може под всякакъв претекст да отчужди който завод или магазин поиска. Парламентът е марионетка на силните на деня, а съдилищата са претрупани. В такава обстановка предприемачът е принуден да прибегне до две средства – дипломация и подкуп. Той трябва да ги използва не само спрямо управляващата партия, а и спрямо забранените и преследвани опозиционни групи, защото те също могат един ден да дойдат на власт. Това двуличие е необходимо, но същевременно и опасно. Само безстрашни и безскрупулни хора могат да виреят в такава прогнила среда. Мохиканите на либералната епоха се оттеглят от бизнеса и на тяхно място идват авантюристи…“

Това описание от 1944 г. ми се струва потискащо актуално.

Другият избран откъс е от 7. глава (стр. 129 в превода) и предполагам, че ще хареса дори на тези читатели, които не са съгласни с Мизес (и мен) по никой друг въпрос:

Независимо дали ни харесва или не, факт е, че най-важните въпроси на съвременната политика са чисто икономически и не могат да бъдат разбрани без помощта на икономическата теория. Само човек, запознат с основите на икономиката, може да си състави собствено мнение по тези въпроси. Неосведомените хора просто повтарят това, което са дочули. Те са лесна плячка за всеки демагог-мошеник или плиткоумен шарлатанин. Лековерието им е най-сериозната заплаха за оцеляването на демокрацията и западната цивилизация. Всеки гражданин на демократична държава има моралното задължение да се ограмоти и да усвои необходимите знания, за да разбира обществените дела. Избирателното право не е привилегия, а дълг и морална отговорност. Избирателят е своего рода служител, който заема най-високия пост в държавата и носи най-голямата отговорност. Ако е изцяло погълнат от научни изследвания за благото на човечеството или от създаване на велики произведения на изкуството, той би могъл да изтъкне смекчаващи вината обстоятелства, задето не е успял да се образова като гражданин. Може би такъв човек с право твърди, че има да върши по-важна работа. Но всички други интелигентни хора постъпват не само несериозно, а и осъдително, ако не се просветят и подготвят да изпълнят възможно най-добре дълга си на суверенни избиратели.“

Десет години от 11. септември 2001

септември 14, 2011

Преди три дни отбелязахме 10 години от атентатите на 11. септември 2001 г.

Нека си спомним за този ден с песента на Би Джийс „Нюйоркското минно бедствие от 1941 г.“, чийто текст се опитах да преведа на български:

 

Понеже нещо може да се случи с мен,
моля, всички погледнете за момент –
това е снимката на скъп за мен човек.

Да сте виждали мойта жена?
Знаете ли навън какво става?
Тихо, че ще се срути от гласа ви някой пласт.

Все наострям уши да чуя звук –
дали някой за нас копае тук,
или спасителният отряд се е прибрал,
мислейки, че няма никой оцелял.

 

Горе: Кулите-близнаци, както ги снимах от един от мостовете към Манхатън през 1997 г.