Прогноза на Росен Стоянов: широка коалиция или служебни кабинети

Политологът Росен Стоянов пред „Евронюз“ (източник: „Фактор„):

„Все по-вероятно става да нямаме възможност за стабилно управление на България, ако двете големи коалиции, а именно тази около ГЕРБ и около „Продължаваме промяната“, не направят широка коалиция. Всякаква друга аритметика като че ли не излиза… Ако партиите, които влязат в новото Народно събрание, не успеят и не пожелаят да вземат обратно властта в парламента и оттам да я пределегират на редовно правителство, президентът ще остане да управлява със служебни кабинети.“

Британски експерт: Румен Радев действа предателски, България пропуска възможности

Британският експерт по отбрана Глен Грант пред Мая Стоянова, Faktor.bg:

„– Г-н Грант, навърши се една година от мръсната руска война срещу Украйна. Можеше ли това зло за човечеството да не се случи?

– Можеше да се избегне, ако Западът не беше толкова глупав и страхлив през 2008 г., когато Русия нахлу в Грузия. НИЕ бяхме загубили представата си какво е злото и бяхме напълно погълнати от стратегическите комуникации. Но това, разбира се, не може да бъде извинение. Руските аташета ни казваха ясно още преди 2000 година, че  Москва все още продължава да таи омраза, политиците и висшите военни обаче са твърде обсебени от собственото си величие.

– Каква е вашата оценка като военен експерт за развитието на конфликта през тези 12 месеца?

– Украйна печели на този етап, но на много висока цена. Русия изчерпва своя капацитет от квалифицирани хора, способни да се бият на фронта и ако натискът върху тях продължи, може нещата  още да се влошат. Основното нещо, което трябва да правим е да не се дава време на руснаците  да се обучават и подготвят за фронта. Трябва да се върне инициативата в Украйна.

– Всички казват, че победата на Украйна е изключително важна за мира в Европа, САЩ, НАТО, за света. Каква помощ спешно трябва да се предостави на Киев, за да бъде гарантирана тази победа?

– Ключът е да се даде възможност на ВСУ да печелят позиции. Това може да бъде постигнато само от добре обучена и оборудвана пехота и техника, подкрепена от артилерия – накратко, поддържайки основните боеспособности на украинската армия.

– Приемате ли идеята на ген. Бен Ходжис, че за да бъде украинското настъпление ефективно, Украйна трябва да получи ракети с далечен обсег на действия?

– Мисля, че ракети с далечен обсег на действия е ключов компонент, тъй като позволява на украинците да атакуват доставките за армията и командващите въоръжените сили на Русия. Руската система е крехка, така че колкото повече бъде нарушавана нейната цялост, толкова по-вероятно е тя по-бързо да се срине.

– Какви са възможните сценарии за развитие на военните действия, реалистично ли е да очакваме освобождение на Крим?

– Най-вероятният сценарий е поредица от масирани атаки от страна на въоръжените сили на Украйна, които да се придвижват напред с 50-100 километра по посока на Крим. Ако успеят да разрушат Кримския мост, тогава волята на защитниците на Крим ще рухне.

– При какви грешки на Запада конфликтът може да излезе от територията на Украйна и да порази съседни държави?

– Най-сериозната грешка е, ако се отреагира бавно и неадекватно на нуждите на украинските отбранителни сили. В този момент от много съществено значение е скоростта, с която ще действат съюзниците на Украйна.

– Вие следите българската позиция по отношение на войната. Как приемате реакциите на българския президент и на назначеното от него правителство, които сякаш са по-близки до тезите на Кремъл?

– Българският президент следва руската линия по отношение на конфликта в Украйна. Като президент на страна членка на НАТО и ЕС действията му са откровено предателски, тъй като отслабват по всякакъв начин националната сигурност на България.

– Как партньорите от НАТО възприемат позициите на Румен Радев към Украйна?

– Не мога да коментирам професионално позициите на българския президент към конфликта в Украйна, тъй като по тази тема е писано малко. Но съм сигурен, че съюзниците са недоволни и откровено са изумени от подкрепящите тези на българския президент по отношение на руската агресия.

–Преди дни стана ясно, че САЩ отпускат на Чехия 200 млн. долара за превъоръжаване срещу предоставено на Украйна старо оръжие. Пропусна ли и България да се възползва от тази възможност?

– Да, България определено пропусна тази възможност. Тази оферта всъщност съществува от много години и управляващите знаят това. Българската военна техника е в окаяно състояние от 2010 г., когато я видях и всички основни оферти от САЩ за подобряване на състоянието в българската армия са или отхвърлени, или умишлено опорочени. Хората трябва да влязат в затвора за това, тъй като това не само унищожава националната сигурност, но е и пилеене на пари на данъкоплатците, поддържайки живи отбранителни сили, които не могат да вършат работа, с други думи – да изпълняват задълженията, които имат.“

Политическият рекет на Атанас Атанасов

Копирам изцяло материал от „Епицентър„:

„Огнян Минчев скочи на ген. Атанасов: Рекетира в пряка услуга на едноличната власт на президента Радев

“Ако ГЕРБ е първа политическа сила на предсрочните парламентарни избори на 2 април”, отиваме на нови избори наесен.

Това обяви съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов пред БНТ.

Последва реакция на Огнян Минчев във Фейсбук:

„Когато един партиен лидер – макар и на 1-2 процентова партия, но участваща в голяма коалиция – заплаши, че ако не спечели изборите, ще ни прати на следващите, това се нарича рекет. 

Необходимо е колкото се може повече граждани да научат за този рекет и да са предупредени, че се готвят да абортират техния пореден вот на 2 април. 

Съответно – да си направят сметката за кого и защо да гласуват. Този партиен лидер – и неговият рекет са в пряка услуга на едноличната власт на президента Радев, който управлява страната вече две години. 

Подобни партийни „лидери“ са на изкуствено политическо дишане и техните коалиционни партньори ги крепят по причини, известни само на тях самите. 

България се нуждае от политическа промяна и от разрешаване на политическата криза, която я води към еднолична диктатура. Политическа промяна не се осъществява от слуги – макар и маскирани като „лидери“. Бъдете предупредени!““

Много се радвам, че Огнян Минчев се осмели да пише срещу представител на ПП-ДБ. Боях се, че никой сериозен политолог вече няма да критикува тази коалиция, след като Джеймс О’Брайън на практика я обяви за фаворит на американците.

А иначе за никого в България вече не е тайна, че не само дъртото ченге Атанасов, а и всички в ПП и ДБ възнамеряват да ни пращат на избори след избори, докато им хареса резултатът или докато избирателите най-сетне не ги натикат в мишата дупка, която заслужават. Харалан Александров неслучайно оприличи силите на промяната на „разглезени, кресливи деца, които тропат с краче и искат да стане тяхното“.

В момента, като махнем пропутинските БСП и „Възраждане“ и аморфната маса на ДПС, избирателите са разделени почти поравно между два големи блока: ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. При отчаяното положение на България аз бих искала тази от двете големи сили, която остане втора, да подкрепи първата (широка коалиция или правителство на малцинството – няма особено значение). Не знам обаче привърженик на ПП-ДБ, който да иска същото. Привържениците на ПП-ДБ, от които съм чувала мнение по въпроса, мислят, че независимо дали ПП-ДБ се окажат първи или втори, ГЕРБ-СДС трябва да ги подкрепят безусловно. Е, какво правиш, като имаш насреща си хора с такава нагласа? Тя изключва вграждане в каквато и да е що-годе цивилизована общност, била тя и мръсен, миризлив ориенталски пазар, защото и на ориенталския пазар участниците знаят, че не може все да става тяхното, и влизат в преговори за намиране на взаимно приемливо решение. А щом електоратът мисли така, правете сметка за политиците! Надявам се на никой водач на ПП-ДБ да не се наложи никога да живее под един покрив с тъща си, защото стане ли това, очаквам до три-четири седмици бабата да почне да припка на зиг-заг.

Инфлацията от 2019 до 2022

Оня ден написах публикация под заглавие „Инфлацията, глупчо„, в която оплаквах неосъществената българска мечта за еврозоната. Причина – твърде високата инфлация. Коментатор, привърженик на ПП-ДБ, възрази: „…Тия „борисовки“ за „помпане на инфлацията“ от Асен Василев са само за хора, които не разбират много от икономика. Не е сериозно…“

Всеки опит за диалог с привърженици на ПП-ДБ е изключително уморителен поради склонността им да отричат абсолютно очевидни факти и да вярват безрезервно в измислени такива. Както писах другаде, дискусията с такъв събеседник се усеща като разговор с 25-годишен, който още вярва в дядо Коледа. Затова давам графики за инфлацията преди и след благотворния принос на Асен Василев и съдружие:

Копирах ги от сайт, който иначе не познавам, първоизточник на данните е БНБ.

Тук трябва веднага да изтъкна, че от края на 2021 г. и особено от началото на пълномащабната война инфлацията в цяла Европа се вдига. Но в България скача повече, отколкото в мнозинството европейски страни, и това ни е проблемът за еврозоната. Ето сравнителна графика от БТА:

Така че Костя Копейкин ТМ напразно се бие в гърдите, че тъпите му подписки са ни спрели за еврозоната – заслугата е на други, далеч по-добре поставени политически сили.

Не че упреквам тези политически сили. Те изпълниха обещанията си пред избирателите. Преди да седнат зад държавното кормило, България се търкаляше кротко в скучния коловоз на ЕС и НАТО. Те обещаха на избирателите промяна – и я дадоха. Сега сме в някаква сива евразийска зона и политически, и икономически.

Следващия път, когато шайка загладени юпита ни предлагат промяна, добре е да си спомним пословицата: „Ако работи, не го поправяй“.

Една година пълномащабна война на Русия срещу Украйна

Днес е печална годишнина – на същата дата през 2022 г. Русия нападна Украйна с пълна сила, след като осем години по-рано бе заграбила Крим и започнала по-малка война в Донбас. Една година след 24.02.2022 г. обаче Украйна и съюзниците й гледат на бъдещето с предпазлив оптимизъм и готовност за още много усилия до победата.

А къде сме ние? Най-общо се излагаме, защото, вместо да помогнем на Украйна, както правят цивилизованите страни, ние само й продаваме оръжия и боеприпаси, ама по-ситнички – такива, които могат да се изнасят чрез посредници без много шум. И това при положение, че всички що-годе свестни хора в държавата искат да помагаме на Украйна активно от ден първи.

Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов пред БНР: „Основна цел за нас трябва да бъде редовно правителство, което да се ангажира с депутинизацията на страната. На първо място – помощ за Украйна, ускорено превъоръжаване на армията ни и заемане на нашето място в НАТО и ЕС. … Вместо да отказваме западната помощ, която ни е предлагана многократно в последните месеци, да се възползваме от нея. Това е помощ и с въоръжение и техника, и с многонационални сили, и финансови инструменти, които се предлагат на България… Трябва редовно правителство, което да спре „недоразумението“ – президентът Румен Радев да се поставя над парламента и над обществото, като заема позиции, които са в пълно противоречие с нашия цивилизационен избор, с решенията на парламента и с постиганите консенсусни решения в НАТО и ЕС… България може да помогне на Украйна с боеприпаси, танкове, артилерия и самолети МиГ-29 и Су-25. В момента България е от ключова важност, за да бъде съкратено времето, в което два съседни народа се избиват заради безумните идеи на хора в Кремъл.“

Пак той пред БНТ, резюмирано от „Фактор„: „Войната до изтощение може да бъде предотвратена, ако Украйна получи необходимите оръжия и боеприпаси. Това заяви пред БНТ бившият служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов. Той посочи, че войната до изтощение е желана от Кремъл… „Много е важно сега България да помогне на Украйна  с танкове, бронирани машини, артилерия“, посочи Шаламанов, като напомни, че всичко зависи от волята на служебното правителство. „Виждаме, че служебното правителство… ще се въздържа от по-мащабна помощ. Затова е много важно да има редовно правителство.“ – отбеляза той. Бившият военен министър подчерта, че предоставянето на военна помощ на Украйна е много важно за модернизацията на нашата армия – за възможността да получим заместващи оръжия от съюзниците, които са по съвременните стандарти на НАТО. Отказът да предоставим въоръжения на украинската страна отдалечава модернизацията ни, каза още Шаламанов… България трябва да предостави пълноценна военна помощ – с това което имаме, а ние имаме много – и това ще даде старт на превъоръжаването ни, категоричен е Шаламанов.“

Ген. Съби Събев пред БНР: „Модернизацията и превъоръжаването на армията бяха фатално забавени… България е пропуснала изключително добри възможности за обновяване на въоръжението си чрез предоставяне на българско съветско въоръжение на Украйна и получаване на заместващи способности. За разлика от редица страни, България недооцени тази възможност и под различни аргументи отказа… Има държави от НАТО, които предоставиха въоръжение, което използват въоръжените им сили. Ние под различни аргументи отказваме да направим това, поради което се представяме като несолидарен член на Алианса в усилията на ЕС и НАТО да осигури възможност на Украйна да се отбранява… Крайно време е и ние да се присъдиним към тези усилия. Солидарността в такива съюзи е основен принцип… Ние имаме излишъци, които трябва да утилизираме, да даваме средства за тяхното унищожаване. Вместо това ние спокойно можем да ги предоставим на Украйна… България не стои добре, не стои стабилно и достойно като член на НАТО. Мисля, че други държави в такава ситуация реагират много по-адекватно. За съжаление, това е капацитетът на „нашия политически елит“.“

Как се развиват тези усилия: „Върховният представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел е изпратил писма до всички министри на отбраната на страните членки, в които настоява те да осигурят боеприпаси за Украйна, налични в складовете им… Вчера министърът на външните работи Николай Милков заяви, че България няма да доставя боеприпаси на Украйна. Същото заяви и Димитър Стоянов…“ Тоест продължаваме да се излагаме епично като държава. И като че ли няма надежда излагацията да намалее до април, когато с малко късмет след парламентарните избори бихме могли да се сдобием с редовно правителство и да се отървем от едноличната путинистка власт на Румен Радев.

А иначе българският герой на деня е пенсионираният научен работник Светлозар Раянов (на снимката, източник: „Фактор„), счупил с чук плоча с раболепен признателен надпис на паметника на съветската армия в София в знак на протест „срещу войната, която Русия води срещу Украйна“. В момента полицията води дознание срещу него, а много българи го нападат в социалните мрежи и, имайки предвид дейността на руските служби, той се бои за своята и на близките си безопасност. В тази проклета държава всичко е наопаки!

Инфлацията, глупчо

Цитирам днешния „Фактор„:

„Домбровски критичен: ЕК подкрепя влизането ви в еврозоната, но неизпълнението на критерия за инфлация е твърде голямо

ЕК определено подкрепя влизането на България в еврозоната, що се отнася до конкретната карта трябва да се изпълнят критериите от Маастрихт, включително стабилност и др. Тези критерии са покрити, но що се отнася до инфлацията, това подлежи на оценка от експертите на ЕК и тази оценка показа, че критерият за инфлацията няма да може да бъде покрит.

Това заяви заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис пред Нова тв.

Затова трябва да има едно отлагане, надявам се това да не е много дълго, добави той.“

Помните ли как, когато стана ясно, че ще гледаме еврозоната през крив макарон, всичките подкрепящи „промяната“ лица обясняваха, че причината била неприети заради герберски чадър над Алексей Петров промени в Закона за застраховането?

Е, човекът ви го рече с думи прости: причината е високата инфлация. Която – бих добавила – ни уреди правителството Петков с подкрепата на Народното събрание, произведено чрез задължително машинно гласуване.

За да съм справедлива, те не са изцяло виновни. Бяха принудени спешно да търсят газ и да довършват скоростно интерконектора в Гърция, след като моите избраници от ГЕРБ се бяха погрижили да нямаме алтернатива на руския газ. Освен това предполагам, че бюджетът и цялата икономика още се съвземат от удара, нанесен от коронавирусната пандемия. Но по-важно беше, че бюджетът умишлено беше съставен „сватбарски“, сякаш няма да има утре – обичайното за левичарските правителства подкупване на избирателите. Поне покрай голямото харчене да бяха направили малко пътища, да не сме съвсем капо. И не прави чест на ДБ, че плюха на принципите си за балансиран бюджет и се съгласиха с широките пръсти на ПП, които не са оттук и са за малко.

(Заглавието е парафраза на известния израз „Икономиката, глупчо„.)

Румен Радев удари ново дъно

Президентът Румен Радев, цитиран от „Зонанюз„:

„Недопустимо е в тази изключително сложна среда на сигурност немалка част от политическите партии да гледат на въоръжените ни сили не като гарант за сигурността и целостта на страната, а като на донор за въоръжените сили на Украйна. Това е единственото, което ги интересува, когато се говори за Българската армия… Мога да кажа, че тази мантра, която се насажда, че видите ли, с даването на старото руско въоръжение ще се решат веднага проблемите с модернизацията и превъоръжаването, е недълбоко несъстоятелна.“

Всеки път, когато си мисля, че този индивид е ударил дъното, той го пробива и удря ново, по-ниско дъно! Някой ще ми припомни ли с какво той превъзхождаше Цачева и Герджиков, та избирателите го предпочетоха?

Наистина ли Америка изчегъртва ГЕРБ?

По-долу копирам едно към едно статия от Евгени Петров, публикувана в „24 часа„. Смятам я за много интересна, сериозна и навеждаща към размисъл. Не съм изцяло съгласна с автора, защото смятам, че другата велика сила – Русия, има много по-важна роля от САЩ в събитията в България през последните 3 години, както и изгода от тези събития. Но признавам, че досега много подценявах ролята на САЩ, а същевременно ги идеализирах. Мислех, че дела и думи като тези на Джеймс О’Брайън американски държавен служител може да прояви само в по-долнопробните шпионски соц романчета от времето на Студената война, а ето че действителността взе да подражава на въпросните романчета; и когато възгледите на човек се сблъскат челно с действителността, той волю-неволю трябва да си преразгледа възгледите.

„Как САЩ и „Магнитски“ се опитват да изчегъртат ГЕРБ

Мрачно ми изглежда една хипотеза, която с времето става все по-вероятна и придобива отчетливи контури. Тук ми иде наум да спомена „Завладяната държава“ и борбата на вътрешни и външни спасители да я отвоюват.

И точно тук идва въпросът: „А кой ще ни спасява от спасителите“?

Процесите са далеч по-дълбоки, но в последно време се разиграха някои публични (и не съвсем) действия. Въпросът е да се проследят и да се сглоби цялата картина, която да бъде най-завършена и логична. Ето и фактите.

Първо – т. нар. изчегъртване на ГЕРБ не успя, а партията на Борисов след близо две години „във фризера“ се върна в мача. След победата им на парламентарните избори през април 2021 година въпреки протестите, последва тотална изолация на партията на Борисов. От това се родиха два последователни парламента, които от сегашна гледна точка загубиха огромен парламентарен ресурс и възможността да се приемат култовите закони за главния прокурор и КПКОНПИ. Но те показаха и друго – че т. нар. сили на протеста знаят как да протестират, но не знаят какво да правят с властта след това. Което си е брилянтен пример за революция „отдолу“.

И второ – след като всичко против ГЕРБ за същите две години беше казано и хиперболизирано до неузнаваемост (мафия, крадци, 10 милиарда, пачки и кюлчета, къща в Барселона, руски подлоги, корупционери, кой уби Мишо Бирата и Ало, Ваньо, чували с милиони и т.н.), изборният кръг се завъртя и само след година и половина ГЕРБ отново беше първа политическа сила.

Сега, като обръщам поглед назад, разбирам, че точно този период съвпада с активната част от мандата на посланика на САЩ Херо Мустафа у нас. Както и за нескритата й подкрепа за силите на промяната и засилените контакти на посолството с техни активисти и неправителствени организации като Антикорупционния фонд. Забележително в това отношение е едно изтървано предупреждение на Кирил Петков към ДПС още по времето на тяхното управление от 25 май 2022 г.: „Аз вас ще ви оправя. Джеймс О’Брайън е човекът, до три седмици очаквайте новини“.

Никой не обърна внимание на това изказване, вероятно защото хората бяха свикнали с непремерените до глупост изказвания на Петков, но това звучеше като политическа заплаха към българска партия с чуждестранна намеса. А Джеймс O’Брайън наистина дойде, но 9 месеца по-късно и както ми изглежда, да спасява положението.

Последва падането на правителството на Петков-Василев и нови избори, спечелени отново от ГЕРБ. Очевидно проектът на задокеанските ни партньори силно се пропукваше. Тук е мястото да кажа, че ПП никога не са били проект на Радев. Президентът е бос и неопитен в политическия живот и едни свежи, умни и най-вече жадни за власт момчета с марката „Харвард“ бяха добре дошли за служебното му правителство, стига да са отявлени противници на ГЕРБ. Но Радев си въобразяваше, че са честни и почтени и може да ги държи под контрол. Фактът, че след това започна да ги атакува, когато възприеха независимо поведение и започнаха да правят брутални управленски грешки, доказва тази теза. След което нашите задокеански партньори се оказаха с един президент-путинофил и едно паднало правителство.

В последните месеци се появиха уж дребни политически сигнали, които виждах, но нито един от тях поотделно не рисуваше общата картина. До един момент.

Първият от тях е решението на ПП и ДБ да се явят обединени като предизборна коалиция. Самото решение показва ясно, че ПП официално признават, че на избори не могат да разчитат на победа над ГЕРБ.

Вторият, уж дребен факт е признанието на лидерите на ПП и ДБ, че стремежът им е да спечелят изборите като политическа формация, за да получат първия мандат за съставяне на правителство.

Третият показателен факт в последния месец допълва втория, но е изключително важен. И той, според лидерите на реформата е, че целта е да станат първи и да получат първия мандат, за да не могат ГЕРБ да откажат подкрепа и да бъде „необходимия грешник“, ако пак не се състави правителство.

Всичко дотук отделно взето би се приело като нещо известно. Онова, което „слепи“ изброеното по-горе, беше едно признание на депутат от ГЕРБ, според когото натискът „отвън“ да подкрепят мандат на ПП/ДБ, след като не мина кабинетът „Габровски“, е бил много силен. Натискът е „отвсякъде“, допълни той.

Какво последва? Херо Мустафа в края на януари изнесе пред бизнеса безпрецедентна обвинителна лекция за корупцията у нас, после излезе изследване на „Екзакта“, според което ГЕРБ води пред ПП с 10%, последва обявяването на втората порция по Магнитски с Владислав Горанов начело, а само преди дни шефът на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев заяви по бТВ, че ако не се оправим, да чакаме до седмици и поредни новини около нови списъци по Магнитски.

Свържете изказването му със заканите на Кирил Петков отпреди година към ДПС и O’Брайън, и кажете, че е световна конспирация.

Не, не е. Всичко е връзва и логически, и фактологически с онова, което се случи през последните дни. И то е недопустим натиск върху политическите процеси у нас, удобно съчетани с призиви, стигащи до ултимативни нареждания за работата на българския парламент (Джеймс О’Брайън по БНР и не само там).

Какво излиза? Ако ГЕРБ спечелят предстоящите избори, реформаторските сили, поне по досегашните им твърдения, категорично ще им откажат подкрепа и така ще принудят Борисов да търси партньорство с ДПС и БСП, което автоматично ги превръща в коалиция на ретроградното статукво. Нещо неприемливо за западните ни партньори, макар и да не могат да обяснят защо. Ако ГЕРБ не подкрепят правителство на промяната при тяхна победа, ще има като наказание „Магнитски 3“. Но пък ако Борисов подкрепи Кирил и Асен, ще има магнитна буря сред електората им. Параграф 22, или перфектната политическа буря.

По всичко личи, че това е добре обмислен брутален политически шантаж.

Да, Борисов ще бъде изправен пред много труден избор. И очевидно е, че след провала на местните партии в изчегъртването на ГЕРБ с тази задача се заеха отвъдокеанските ни приятели.

Само се питам дали ЕС ще гледа благосклонно и безучастно на подобно демонстративно вмешателство в политическите процеси на една страна-членка, пък било то и най-бедната.

Аз не съм сигурен.“

Третостепенните чиновници на Америка

Копирам почти изцяло статия на Димитър Иванов във „Фактор„, откъдето вземам и снимката:

„За „Магнитски“ ясно, но какво прави един агент за путинско влияние в покоите на Херо Мустафа

За нас, българите, американците винаги са били трудни за разбиране. Друго нещо си е руснакът, „братушка“ –  иска да те яха, да размахва нагайката и да ти напомня шумно, че пълзейки, с наведена глава и вечно благодарни трябва да вървим пред освободителя. И българинът го разбира по природа, иде му отвътре този балкански мазохизъм.

А  американската дипломация е истинска черна кутия. Та как инак да си обясним специалната чест, която нейно превъзходителство посланикът на САЩ Херо Мустафа оказа на бившия български монарх и група царедворци. Така те станаха част от  прощалното сбогуване на родния елит с първия американски дипломат, изпратен тук по времето на Тръмп. То не бяха закуски, обеди, вечеринки и официални коктейли, напомнящи за селските новобрански вечери по времето на комунизма.

В края на януари в резиденцията на американското посолство Кобургът бе удостоен със специален обяд. Седмица по-късно на фейсбук страницата на Н.В.  Цар Симеон II бе публикувана снимка от ритуалното общуване. Сякаш по-разбираемо щеше да бъде, ако въпросното похапване с така наречения цар се бе случило в резиденцията на руския посланик Елеонора Митрофанова.

Но тази странна американска дипломация налага от само себе си любопитството – а дали Херо не се е простила и с путинофила Костадин Костадинов, или пък с тартора на русофилите у нас и подсъдим за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов? Нищо странно няма в този въпрос – по какви критерии янките гледат на Копейкин и Малинов като на лоши момчета. Всъщност между тези три субекта – Царя, Копейкин и Малинов, няма никаква разлика в геополитическите им разбирания и пристрастия. Даже величеството е определено по-опасен, защото е носител на друга тежест като наследник на последната българска монархическа династия. И той и другарите му от Кремъл много добре знаят цената на тази тежест  и не престават да я осребряват.

А във Вашингтон би следвало да се интересуват и вълнуват освен от новия списък „Магнитски“, но и какво прави един агент за путинско влияние в България при американския посланик, и то в ситуация на тежка война за защита на украинската свобода и оцеляване на западната демокрация?

Нима г-жа Мустафа не е наясно, че Симеон Сакскобурготски никога не осъди анексирането на Крим. Многократно се е обявявал срещу западните санкции срещу Русия и е настоявал това да бъде и българската позиция. В деня, в който в Москва съдеха бунтарките от „Пуси Раят“, Симеон прие от Путин и патриарх Кирил Гундяев специална награда. Царят никога не каза лоша дума за режима в Кремъл, дори и когато Русия предприе вероломно нападение над свободна Украйна и започна да избива цивилно население, да разрушава градове и инфраструктура. Само преди месец Симеон прие за кой ли път в двореца „Врана“ руския посланик Митрофанова и втория човек в Руската църква митрополит Антоний. Целта на тайната мисия бе БПЦ да не признава новата Украинска православна църква, от една страна, а от друга да признае фалшивата автокефалия, която Белград даде на Македонската православна църква по нареждане на Москва. Симеон е и против даването на оръжие на Украйна, подкрепяйки безродните тези на „миротвореца“ Румен Радев. Без никакви съмнения по темата „Русия“ царят  пее първи глас в един хор с Малинов, Копейкин и компания родни десари и тръмписти. И тази му талантлива изява е много преди войната и заграбването на Крим. Като премиер на България, ръководеното от Симеон правителство рестартира корупционния проект АЕЦ “Белене“, в който за руски интереси потънаха милиарди народни пари, продаде БТК на лица, свързани с Кремъл, лично се ангажира с молбата на Путин за повече руско влияние в България и т.н.

Ще каже ли Вашингтон на простите българи защо в тези сложни за човечеството и западната цивилизация времена Херо Мустафа легитимира московски агент?…

За българите не само прощаването с Херо Мустафа, но и целият й мандат ще остане паметен. Тя отминаваше с мълчание и широко отворени очи доказани евроатлантици, които нито искаха пари, нито грантове или задокеанско покровителство, а само да знаят – защо на корупционния руски Балкански поток компресорните станции се доставяха и монтираха от американски фирми. А такива примери колкото искаш.

Какво точно е дробила в българската политика  чиновничката Мустафа,

вероятно ще стане ясно след 50 години, когато бъдат отворени секретните грами, които е изпращала до Вашингтон от София… Дотогава  ще предъвкваме горчивата истина, че 33 години САЩ оставят България в разкрачено положение и вместо да изчистят руското влияние и посредници, предпочитат да ги ползват и яздят.

Въпреки горчилката, както казва един известен контрадезинформатор: „Америка не е някакъв чиновник. Третостепенен чиновник. Америка е Джеферсън. И Медисон. И Линкълн. И Рейгън. И флагът на Джаспър Джонс. Не Америка на чиновниците!““

Към това добавям само, че за жалост флагът е абстракция, Джеферсън, Медисон и Линкълн са образи от исторически портрети, Рейгън лежи в гроба си (и навярно от време на време се върти), а тъпата Херо Мустафа и наглият Джеймс О’Брайън присъстват реално на терена и вредителстват с пълна сила. Мога само да се надявам за всичко това да има някаква трошица разумно обяснение – да кажем, че всички читави хора в американската администрация са ангажирани с руската агресия и други по-важни проблеми и за справяне с дребните български проблемчета са останали само наглите тъпанари. Дано. Във всеки случай е ясно, че трябва да се опитваме да си решаваме проблемите сами и по-навреме, преди да сме привлекли вниманието на външни сили, защото всяка помощ отвън е нож с две остриета.

Какво искам от политиците след 2-ри април

Ето резултатите от социологическо проучване на „Галъп“ отпреди 2 дни за нагласите на избирателите преди изборите за Народно събрание на 2-ри април (източник: „Медиапул„):

Както се вижда, в момента водеща сила е коалицията ПП-ДБ. Другата голяма сила – коалицията ГЕРБ-СДС, е с едни гърди (по-точно с 1%) зад нея. Разбира се, до изборите има време и нещата могат да се променят неколкократно. На тези избори, ако не друго, поне ще има тръпка и интрига за първото място.

Както обаче показа злополучното 48 Народно събрание, не е особено важно кой печели първото място. При пропорционална система важното е кой ще събере подкрепа от достатъчно народни представители, за да направи правителство. Точно тук се давят българските политици в последно време.

Като гледате графиката, виждате ли някаква конфигурация за правителство? ПП-ДБ не искат да се коалират с никой друг, а нямат никакъв, ама абсолютно никакъв шанс за абсолютно мнозинство от гласовете. Може би биха се коалирали с пропутинската БСП, както обичат да правят, но и с БСП гласовете няма да им стигнат.

ГЕРБ-СДС биха се коалирали с ДПС и „Български възход“, но и на тях гласовете няма да им стигнат. В последния парламент някои, включително аз, таяха наивни надежди, че ДБ ще се присъеди към коалицията, за да сложи край на зловредната еднолична власт на президента Радев. Но не би. Разбирам ги – електоратът на ДБ (колкото й е останал) е готов да преглътне почти всичко – коалиция с архиврага БСП, да не се дава оръжие на Украйна, да приемаме спонсорство от съмнителни криптовалутни оператори, да правим парламентарни избори всеки месец – но не и съюзяване с ГЕРБ. Защото ръководството на ДБ три години громеше ГЕРБ като антихристи и сега и да иска, не може да се измъкне от заешката дупка, в която само се навря. Може би е добре, че сега ДБ чрез предизборното си коалиране с ПП предварително отрязва възможността за други коалиции и не дава напразни надежди.

Може би на ГЕРБ-СДС заедно с ДПС, „Български възход“ и БСП биха им стигнали гласовете, но тъй като съм стара антикомунистка, тъпа, задръстена и неспособна да разбере свежарските нови течения в политиката, разглеждащи БСП като кристално чиста партия на промяната, не приемам участие на БСП във властта. Освен в два случая: (1) ако БСП спечели изборите, разбира се (но такова развитие е изключено) или (2) ако без редовно правителство България отива по дяволите (такова развитие е опасно близо, но за мен все пак недостатъчно близо).

Така че единствената що-годе читава възможност за правителство остава широка коалиция – първия с втория, ПП-ДБ с ГЕРБ-СДС. Или подкрепа от втория за правителство на малцинството, съставено от първия; техническите подробности са без значение. Това искам сега от нашите политици: втората политическа сила на изборите в една или друга форма да подкрепи първата, за да имаме най-сетне редовно правителство, което да даде още оръжие на Украйна, пък може и друга работа да свърши.

Нарочно пиша това в момент, в който изглежда, че вторият ще бъде коалицията ГЕРБ-СДС – моите избраници. Искам политиците, за които ще си дам гласа, да си прежалят егото и да подкрепят основния си опонент, за да излезем най-сетне от пагубната спирала от чести избори и служебни правителства.

Ще ми се и избирателите на ПП-ДБ да кажат същото на своите избраници.

П. С. Любомир Канов има в днешния „Фактор“ текст със същото послание, който копирам изцяло:

„Дясното е време да се обедини около общо послание: Морди, вън от България! Идите на х.й!

Говорят за корумпиращото руско влияние в Бг. Но е добре също да си спомнят, че Божков (платецът зад летните люлински агитки на площада по време на протестите), беше директно изваден от ареста в Дубай и спасен от екстрадиция с помощта на Наришкин, шефът на руското военно разузнаване. Шейхът Мохамед в Абу Даби едва ли се е нуждаел от парите на Божков, за да направи услуга на руснаците чрез неговата закрила. 

А защо руснаците са се грижели за Божков?

В терминологията на “разузнавачите” има понятие “asset”, тоест ресурс, агент на влияние, скрита лимонка. На площада двама действаха синергично —Резидента и Божков — с цел дестабилизация на страната съгласно стратегическите кремълски планове. Това беше в тайните подмоли, а на повърхността на площада останаха честните, възмутени, прозападни хора, които не разбираха, че ще бъдат “извозени”от руската пета колона. Това се случи още първият път на президентските избори, когато беше избран Радев, и вторият път, когато беше преизбран и впоследствие се появи с юмрука пред “народа” като борец срещу “мутрите”. ( Пропуска се от всички медии, че в президенството се вихреха и още се вихрят безпроблемно недосегаеми руски агенти, “майстори” от ДС и пр). 

Не го разбраха и проумяха онези хора, които искаха и се надяваха на “промяна”. 

Резултатът са 5 поредни избори, хаос, безпътица

и отдалечаване от ЕС и Запада. Сега ще разчитат на Магнитски и ще “импийчват” на баба си хвърчилото. Прозападното дясно трябваше да прогледне и да се обедини (без неуместни левичарски забежки), срещу руската имперска опасност с нейните стотици агенти разположени на всички нива в пробитата държава: 

Администрация, енергетика, корпорации, комуникации, медии, финанси, правосъдие, секретни служби, армия, образование и особено — създаването, поддържане и финансиране на русофилски партии, благодарение на продухани мозъци у значителна част от населението, което десетилетия наред беше възпитавано в просъветски и проруски заблуди. 

Дясното е време да се събуди

 от унеса си и да се обедини около ясни цели за решителен отпор на регреса, към който България се е устремила.
Нека и ние, дето сме учили волю-неволю руски език, но се считаме за наследници на Васил Левски, да се обединим около едно общо послание:
Морди, вън от България! Идите на х.й!
Народеее!!!“