Цветанка Андреева: ПП подкопават доверието в изборите

Цветанка Андреева, БГНЕС:

„ПП подкопават националната сигурност, внушавайки, че вотът ще бъде откраднат

„Продължаваме промяната“ се държат опасно радикално, като се опитват да взривят социалния мир, популяризирайки недоказани тези за фалшифицирани избори – минали и бъдещи.

Думите на Георги Свиленски, че едно лице разполага и може да търгува „кода за машините“, са изключително важни и защото бяха изречени от парламентарната трибуна.

Това придава на твърдението му институционална ангажираност и официализира досегашните подозрения, че е възможна интервенция в машинния вот.

Още повече, че тази теза е изречена от досегашен партньор на ПП в управлението. Това е второто сериозно обвинение след критиките на ИТН към порочни властови практики на ПП.

По този начин ПП попадат в капана на политическата изолация, в която довчера обясняваха, че е ГЕРБ. Днес ПП е нежелан партньор от бившите си съидейници във властта. Дори сред кръгове в ДБ се чува критика към настоящото поведение на ПП и изолационистката им политика, свързана с превръщането на възможността за бъдещо редовно правителство с втория мандат в заложник на машинната им мания.

ПП се държат опасно радикално, като се опитват да взривят социалния мир, популяризирайки недоказани тези за фалшифицирани избори – минали и бъдещи. За над 30 години демократична политическа система в България никога изборни резултати не са били оспорени. Изборният процес е критикуван и наблюдаван още от 1990 година. Знаем за практики на корпоративен, контролиран, купен и анулиран вот, но никога избори не са били непризнати, включително от международни наблюдатели.

Тук трябва да отбележим, че и самите ПП използваха изключително неправомерно присъствието си в служебната власт, за да развиват политическия си имидж и да правят предизборна кампании. Служебната власт на Радев изчегъртваше ГЕРБ и рекламираше ПП. Да се използват държавните ресурси за партийна пропаганда и за изборна реклама е също злоупотреба с власт на избори.

Изключително опасно е да се саботира предварително изборният процес, и то в среда в която се очакват евентуално и предсрочни парламентарни избори, и местни избори. Отсега се правят манипулативни внушения от „Промяната“ за местния вот догодина.

В този нездрав политически контекст ПП изкараха хората си на улицата, като им внушиха, че честността на вота е в опасност. Такава радикализация по модела на Тръмп в САЩ е път да разбие основния демократичен фундамент, чрез който обществото делегира правото си да бъде управлявано – изборите. Внушението, че изборите ще бъдат откраднати, вероятно мобилизира емоциите в електората на ПП, но тази теза подрива директно националната сигурност в държавата.

Истината е, че изцяло машинният вот отблъсква част от традиционно левия електорат, а десният на ГЕРБ има тотално недоверие към тази форма.

И вместо да се търсят законови гаранции в ИК за оптимизиране на защитата на машинния вот, нещо което се налага под напора на общественото недоверие, публично стана известно, че Кирил Петков „държи кода“ на машините.“

Да помогнем на Украйна с одеяла

От Faktor.bg:

Помощ за Украйна: Ако имаш излишно родопско одеяло, то може да стопли някого в Херсон

Всеки, който се чувства съпричастен към изпитанията, пред които е изправена Украйна, може да помогне, като дари одеяло.

Сдружението на украинските организации в България „Мати Украйна“ започна кампания за събиране на одеяла и олекотени завивки, за да има с какво да се стоплят хората в опустошения от руските окупатори Херсон.   

„Можем да помогнем всички заедно на хората в Украйна, които са на тъмно, студено, под обстрел, но не се предават! Ако вашето родопско одеяло не ви трябва, ние ще го изпратим на хората в нужда!“ – призовават от „Мати Украйна“.

Даренията се приемат в офиса на организацията на ул. „Царибродска“ 136. Телефон за връзка: 0887 601 072, Олена Коцева.

П. С. Ето работното време на офиса:

Неделя, понеделник – почивни дни

Вторник, сряда – от 11 до 17 ч.

Четвъртък, петък – от 11 до 16 ч.

Събота – от 10 до 15 ч.

Румяна Коларова: ПП и ДБ искат на противниците им да им е зле

Интервю на социоложката проф. Румяна Коларова пред Живка Кехайова, Zonanews.bg:

„Проф. Коларова, какво е мнението ви за антилогиката между политически послания и политически действия – например заявеното желание на ПП и ДБ за правителство на малцинството и в същия ден унищожените шансове то да бъде подкрепено от когото и да е в парламента?

Причината за липсата на логика и липсата на разумно действие, когато говорим за кабинет на малцинството, е нежеланието да се влезе в открит разговор за подкрепа на този кабинет. В западноевропейските демокрации винаги, когато се прави кабинет на малцинството, той става възможен благодарение на ясни и почти винаги писмени споразумения между партиите, които формират кабинета, и партиите, които гарантират подкрепата на парламентарното мнозинство за този кабинет.

Защото всеки един кабинет, за да функционира, трябва да има устойчива подкрепа от парламентарно мнозинство.

Като кабинет на малцинството определяме това правителство, в което част от партиите, съставляващи парламентарното мнозинство, нямат свои министри в кабинета. Ще дам пример: когато Бойко Борисов направи кабинет на малцинството с „Реформаторски блок“ и АБВ, той имаше подписано споразумение с „Патриотичния фронт“, за да може да гарантира парламентарното мнозинство на своя коалиционен кабинет на малцинството.

Много ясно трябва да правим разграничение между кабинет и правителство в парламентарните демокрации – правителството е кабинетът плюс парламентарното мнозинство. Да се опитваш да формираш кабинет на малцинството, без дори да се опитваш да потърсиш (и евентуално да постигнеш) споразумение с парламентарни партии, които да ти гарантират мнозинство, това е все едно да попълваш фиш, без да го пускаш. Нещо като в стария виц, в който един човек години наред се молел на Господ да спечели от тотото и най-накрая чул глас: „Пусни фиш най-после!“.

Кабинетът на малцинството не само не изключва, а предполага да бъде договорено парламентарно мнозинство. И затова всеки, който се опитва да формира малцинствен кабинет, трябва предварително да е подготвил, предварително да е осигурил парламентарно мнозинство. Да, може да стане и без писмено споразумение – имаме такива казуси.

Спомняме си как при 120 депутати на НДСВ лидерът на СДС по това време Надежда Михайлова предложи нейният глас да бъде подкрепата за кабинета, за да не прави Сакскобурготски коалиция с ДПС. Тогава тя гарантира, че нейният глас ще подкрепя НДСВ във всички проевропейски политики. Но Сакскобурготски на базата на политическата си култура предпочете коалиция с ДПС, което безспорно гарантираше по-голяма стабилност.

Имаме и друг казус – първият кабинет на Борисов, който имаше 117 депутати, беше кабинет на малцинството без подписано споразумение, но три партии в парламента декларираха подкрепа, която явно е била предварително договорена. Това стана без споразумение, но парламентарното мнозинство се оказа достатъчно стабилно.

Но когато имаш само 73 депутати, колкото в момента имат „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, не можеш да правиш кабинет на малцинството, ако не си договорил подкрепа от една или няколко партии.

Това означава ли, че в случая става въпрос единствено за това да се прехвърли отговорността за несъставяне на правителство на някой друг?

В случая става дума за политическа декларация, която е неразбираема от гледна точка на демократичните стандарти. Да имаш 73 депутати и да твърдиш, че ще правиш кабинет на малцинството, без да си договорил парламентарна подкрепа, е нелепост.

Има смисъл, ако си готов да договориш подкрепа, но да очакваш, че някой ще те подкрепи, без да си поел ангажимент към него, е всъщност нагло. Това го видяхме при неадекватните опити на Слави Трифонов да направи кабинет на ИТН, без да се договаря. При това тогава имахме декларирана готовност от ДБ и „Изправи се ние идваме“ да подкрепят консултирано с тях правителство.

Виждате ли шанс за създаване на правителство?

Имам по-скоро надежда, отколкото реални очаквания…

Пред България в момента има възможности за качествена промяна, които няма как да се реализират, без да се състави редовно и стабилно правителство. Първата е отделянето от Русия и руските зависимости.

Тук искам да подчертая, че не става въпрос толкова за военно-стратегическа модернизация, която ще сложи край на дисфункционалната отбранителна способност, колкото за икономическото еманципиране от Русия. Всички знаем за тежкото господство, което руските фирми и капитали имаха и имат в България.

Втората възможност не е по-маловажна: в момента текат глобални процеси на икономическо преструктуриране, в което България не може да участва ефективно, ако няма стабилно правителство. Защото всяка една голяма инвестиция се случва единствено и само ако има стабилно правителство…

Това означава ли, че виждате решение, евентуално в схема: ГЕРБ, ДПС, БСП?

По този въпрос всички политолози сме съгласни, че този формат е самоубийствен за ГЕРБ, а е и абсолютно неприемлив за БСП. Да се поиска такъв формат е все едно да кажеш на ГЕРБ и БСП: „Вие защо не се гръмнете?“…

Как виждате споразумение по бюджета между ГЕРБ и ДБ – и ПП, т.е. между центристко дясно и бих казала ултраляво?

Мисля, че по въпроса за бюджета има доста ясно разделение между левите предложения на ПП и БСП и устойчиво десните ГЕРБ, ДБ и ДПС.

Но всички парламентарни дебати са доминирани от една войнстваща риторика. По-лошо, в действията си ПП и ДБ следват една войнстваща стратегия, която има за цел да постигне не толкова успех за себе си, колкото загуба за своите противници.

Ако мислим кое е онова, което прави кабинета невъзможен, то това е желанието на ПП и ДБ на всяка цена да постигнат поражението на партиите, с които враждуват, а не толкова успех за себе си.

Тази стратегия се нарича: „игра с нулев сбор“ – виждаш своята печалба само през загубата на противника. Тази стратегия е изключително рискова и в ситуация като днешната води до загуба за всички. Всъщност губят не само ПП и ДБ, губят всички партии в парламента, губят и всички граждани, независимо чий електорат са, губи бизнесът.

Всъщност големият проблем на отношенията, които наблюдавам в парламента, е, че ако тази войнстваща стратегия продължи, неизбежно ще има изключително голяма загуба за всички. Разбира се, че действията в тази толкова сложна ситуация не могат да бъдат само печалба за едните и само загуба за другите…

Защото ако в тази сложна и кризисна ситуация се формира някакво правителство, само след няколко месеца подкрепата и одобрението за него ще зависи не от начина, по който то е формирано, а от резултатите, които постига. При криза обикновено само след няколко месеца хората започват да пренебрегват партийния формат на правителството за сметка на реалните резултати, които то постига.

Например преди година форматът на правителството на Кирил Петков бе акламиран от голяма част от гражданите. Кабинетът беше подкрепен не само от ясно мнозинство, но и от общественото мнение. Но за няколко месеца резултатите от управлението направиха това много популярно правителство напълно неприемливо.

Неприемливо не само за един от коалиционните партньори. Не само за мнозинството от българските граждани. Както разбираме от разменените реплики между ПП и БСП през последната седмица, напреженията помежду им са били изключително силни далеч преди коалицията да се разпадне.

Да не говорим, че несъгласията на ДБ с решенията на кабинета Петков бяха също така видни още преди разпада на мнозинството. Точно заради плачевните резултати правителството на ПП загуби парламентарната и обществената подкрепа.

Да обобщя – независимо че този кабинет изглеждаше много приемливо за големи групи хора, резултатите от управлението му тотално го делигитимираха и едновременно с това самото функциониране на кабинета показа неговата нежизнеспособност.“

Протестът в защита на Дмитро Трофимчук в София

Днешният протест в София срещу екстрадицията на украинския доброволец Дмитро Трофимчук в Беларус:

Организаторите от „За свободна Русия“ се оплакаха, че българската власт по правило взема страната на руските и беларуските власти срещу хората, търсещи убежище, и съответно отказва убежище. Но те не се отчайват и са решени при всеки отказ да организират протест. Това е духът, който приветствам!

Протести в защита на украинец, арестуван по искане на Беларус

Утре (27-ми ноември, неделя) в София и Варна от 14 ч. ще се състоят протести в защита на украинеца Дмитро Трофимчук, задържан по искане на – този път не на Русия, а на колонията й Беларус, по „икономически причини“, каквото и да значи това. Заплашва го екстрадиция, топката засега е в Русенския окръжен съд.

Протестът в София ще е пред Съдебната палата, а във Варна – на бул. „Сливница“ 22.

Облечете се добре, поне в София на практика вече е зима.

Дмитро Трофимчук със семейството си – три малки деца и болна съпруга (източник).

Новородено убито от руска ракета

Като не може да постигне военни успехи срещу украинската войска, вермахтът на Путин варварски обстрелва граждански обекти, тероризира и избива мирното население.

На 17-ти ноември град Волнянск в Запорожка област е обстрелян с ракети. Убити са 17 местни жители. Броени дни по-късно, през нощта срещу 23-ти, градчето е обстреляно отново. Този път ракетите се прицелват в родилното отделение на местната болница. Убито е новородено бебенце, току-що започнало живота си на белия свят. Долните апокалиптични снимки показват разрушенията на болницата.

Това са жертвите, на които България отказва да помогне вече осем месеца.

Поне една добра новина: украинските военни твърдят, че са локализирали ракетния комплекс С-300, обстрелвал Волнянск, и са го унищожили.

П. С. от 26-ти ноември: Бебето е било момченце на име Сергий, на възраст два дни. Ето снимки от погребението му (източник):

За Аралско море

От Vesti.bg:

„Как Русия разруши цяло море

началото на XX век Аралско море е четвъртият по големина воден басейн на Земята, отделен от Световния океан. Площта му е била 68 000 кв. км.

Неговото съществуване се дължи на уникален и много крехък природен баланс. То се намира в Централна Азия, в пустинен район. Това води до голямо изпарение на вода, която подета от идващите от Сибир ветрове се сблъсква с високата планините Памир и Тяншан, там се извалява и се връща обратно в Аралско море с вливащите се в него реки Сърдаря и Амударя.

Този баланс е нарушен, след като Русия окупира региона, включвайки го в СССР. Още през 30-е години започват опитите за индустриализация. А през 50-е по нареждане на Йосиф Сталин стартира изграждането на един от най-големите инфраструктурни проекти в историята на човечеството.

Водата от Сърдаря и Амударя е отклонена в дълги хиляди километри канали, които да превърнат пустинята в гигантска плантация за индустриално производство на памук.

През 60-е проектът е до голяма степен завършен и през следващите десетилетия регионът се превръща във водещ производител на памук в света. А през 90-е Аралско море вече не съществува.

Проблемът не е само в отклоняването на водата. Оказва се, че много от каналите не са изолирани, като например по Каракумския канал – най-големият в Централна Азия, загубите на вода достигат до 70 процента. Тя буквално потъва в пясъците на пустинята.

Колапсът на Аралско море е най-голямата екологична катастрофа, предизвикана от човека в историята. По-лоша от Чернобил и всички останали бедствия на индустриалната епоха.

Здравето и поминъкът на милиони хора, живеещи в близост до морето, са унищожени. Засегнатият регион се простира на хиляди километри, като включва части от долината Фергана в Централна Азия и Синцзян в западен Китай.

През 2014 г. снимките на НАСА показват, че източният дял на остатъка от Аралско море е пресъхнал напълно и сега се нарича солената пустиня Аралкум.

Между 1960 и 1990 г. приблизително 70 процента от площта и половината от обема на морето са загубени. Нито един голям воден басейн в съвременната история не е изчезвал с такава скорост.

Междувременно целият регион е замърсен от токсичните изкуствени торове, пестициди и хербициди, използвани при отглеждането на памук в пустинята.

Пресъхването на Аралско море значително увеличава броя на прашните и солни бури. Докато преди преминаването над водната повърхност е смекчавало силата на северните и североизточните ветрове, сега това не се случва.

Отдръпващото се море оставя след себе си голямо количество сол, а пресъхването на подземните води допълнително увеличава солеността на почвата.

Източник: iStock/GettyImages

Силните североизточни ветрове вдигат пясъка, солта и токсичния прах, тровейки местното население. Делът на новородените с малформации в региона е пет пъти по-висок, отколкото в Европа, а детската смъртност е втората най-висока в света след тази в Субсахарска Африка. Значително са се увеличили и случаите на анемии, респираторни, бъбречни и ракови заболявания.

Бурите често са с ширина между 150 и 300 км. Проблемът не е само регионален. Токсичен прах от пресъхналото Аралско море е открит дори и в Гренландия.

Пресъхването на Аралско море е придружено от изменение на климата. Температурите нарастват в целия регион на Централна Азия. Това намалява количеството трева в равнинните, което е пагубно за традиционното животновъдство.

Същевременно водата в Сърдаря и Амударя също намалява, което заплашва и производството на памук.

Изглежда невероятно, че разрушаването на Аралско море може да засегне нещо толкова огромно като климата на Земята, но това се случва.

В допълнение към постоянното повишаване на температурата, прашните и солените бури покриват близките планински ледници и причиняват намаляване на общия обем лед. Степента на топене е над дванадесет пъти по-висока от епохата преди отглеждането на памук, като във въздуха има и по-малко влага, която да замени топящия се сняг.

Около Аралско море живеят повече от 35 милиона души, чиито поминък е застрашен от задълбочаващата се екологична криза. В даден момент те може да нямат друг избор, освен да потърсят прехрана другаде.“

Източник: iStock/GettyImages

Принос на служебните министри към физиологията на растенията

Цитирам материал отпреди два дни в Trafficnews:

„Хубава си моя горо, но може да останеш само в песните!

Служебното правителство прави пореден опит да разшири сечта във вековните гори на България. В момента сечите са напълно забранени на 30% от площите с такива гори. Идеята е това ограничение да падне, стана ясно след среща с представители на бизнеса миналата седмица. По-късно и министърът на икономиката Никола Стоянов, след среща с горския бранш и експерти от министерствата на земеделието и на екологията, потвърди, че се върви към отмяна на ограниченията за сеч във вековните гори. Той се мотивира със становището на експерти, които са му обяснили, че старите дървета отделят много въглероден двуокис! Министърът на земеделието Явор Гечев също подкрепя неограничената сеч.

„Беше ми обяснено следното нещо. Гората има много функции. Една от тях докато растат дърветата поемат и много от въглеродния двуокис. След като те достигнат този жизнен цикъл, при който спират да растат повече и това са тези стари гори, чийто дърводив е ограничен, те започват обратно да отдават въглероден двуокис, а не повече да поемат. Оттам нататък те не растат повече, не допринасят за прираста на гората и единственото, което се случва е накрая да паднат, когато изгният. От друга страна, ако те се добиват навреме, те са основна суровина, например за мебелния сектор, където се търсят по-големи дървета и когато се добият навреме, способстват стартирането на новите насаждения“, заяви Никола Стоянов.“

Според природозащитника Александър Дунчев обаче проблемът не е във вековните гори, които са едва 5%, а в лобистки интереси от страна на компаниите за производство на мебели и плоскости.

Той припомня, че Европа и България са си поставили обща цел за строга защита на 10% от всички природни територии, приоритетно вековните гори. Целта е заложена в стратегиите на ЕК за биоразнообразието и за горите от 2021 г., а в България в Режимите за управление на гори в Натура 2000 още от 2011 г.  Вековните гори в България и по света са приоритет за опазване над всякакви икономически аргументи, тъй като това са последните останали на Земята слабо повлияни от човека природни екосистеми. Екосистеми, които пазят климата и най-значимото биоразнообразие, най-значимите запаси на вода, почва и кислород, и най-значимите образци на съвършенството на природата и природната еволюция.

„На фона на всичко това, агроминистърът Явор Гечев, под натиска на няколко фабрики за хартия и плоскости, настоява за отмяна на заповедта от 2021 г. на неговия служебен предшественик проф. Христо Бозуков за ограничаване с 30% на сечите в гори над 100 г. Това е обаче заявка за последващата атака и срещу заповедта от 2016 г. на агроминистъра г-жа Десислава Танева (текущ депутат от ГЕРБ) за защита на 5% от държавните гори като вековни „гори във фаза на старост“. Целта е ясна – да се сече повече, за да правят големите фабрики по-големи печалби, вместо ограниченият дървесен ресурс да се използва за по-ефективни и по-печеливши производства на средните и малките дървопреработватели, и за по-ефективен огрев на хората”, категоричен е Дунчев.“

Неназованите „експерти“, открили, че старите дървета престават да фотосинтезират, със сигурност биха събрали очите на всички световни специалисти по физиология на растенията. Но проблемът не е в експертите и дори не в самите министри, а в този, който ги е назначил – президента Радев.

Затова, драги съкилийници, за да се предпазим от подобни лепкави каши в бъдеше:

1. Нека никога вече не гласуваме за такива като Радев.
2. Нека никога вече не се въздържаме от гласуване, когато от овце стадо отива да избира такива като Радев.

Атанас Атанасов прави чистка в ДСБ

Копирам от Zonanews.bg от 14-ти ноември:

„Знакови лица в ДСБ напуснаха партията заради Атанасов или бяха изгонени – пак от Атанасов

Шестима напуснали и един изключен – такава е равносметката от последните дни за състоянието на партийния актив на ДСБ – една от трите формации в обединението „Демократична България“. Най-напред председателят на структурата в столичния район „Лозенец“ Елена Спасова съобщи през профила си във „Фейсбук“, че е изключена от партията. Ден по-късно бившият заместник-председател на ДСБ Цецка Бачкова, която бе и претендент за лидерската позиция на партийните изборите през февруари тази година, обяви, че напуска формацията.

За загубения смисъл и изолацията

С публикацията си във „Фейсбук“ Цецка Бачкова обясни напускането си с думите, че ДСБ се е отклонила от големите цели и правилния път. „В последната година, след редица неприемливи за мен политически действия, аз постепенно, но безвъзвратно изгубих тази вяра, изгубих търпението си към подлостта, изгубих толерантността си към лъжата. Не искам и не мога повече да бъда параван на подмяната. (…) Днес взех трудното решение да не бъда повече безмълвен съучастник в превръщането на ДСБ в маргинализиран придатък и удобна патерица на по-амбициозни политически сили, за жалост дори неотговарящи на идеологията и принципите, зад които аз твърдо още стоя“, пише Бачкова.

Тя посочи, че както тя, така и други членове на формацията, са изключени от процеса на взимане на решения и са изолирани. „Понасяме отговорност за решения, в които дори не сме участвали“, каза Бачкова, като даде за пример именно коалицията на ДСБ с БСП в правителството „Петков“. По думите ѝ в партията е надделяло апаратното, а тя и колегите ѝ са загубили смисъл да се опитват да променят нещо.

Двете жени представляваха част от вътрешната опозиция в ДСБ, която през последната година силно се противопостави на решението на ръководството на партията да участва в управленска коалиция с БСП. Заедно с тях от партията излизат още бивши и настоящи ръководни лица – бившият председател на вътрешния арбитраж Иван Димитров, Жени Шиер (шеф на изборния щаб в София), Емил Димитров (председател на 24 МИР София) и Ануш Езегелян.

Бачкова беше два пъти депутат от „Демократична България“ в 45-ото и 46-ото Народно събрание, но за изборите през ноември 2021 г. беше премахната от второто място в кандидатдепутатските листи и заменена от общинския съветник Иво Божков. Това предизвика недоволството на областната организация, според която промяната е била направена „в последния момент и по еднолично решение на председателя на партията, без каквото и да е съгласуване със структурите и ръководните органи“.

След решението на Атанасов, Бачкова отказа да участва на изборите като кандидат от друга листа, а няколко месеца по-късно застана в спор за лидерското място с него. През февруари обаче Бачкова загуби битката срещу Атанас Атанасов, след като той беше преизбран за председател на партията с 288 гласа, а Бачкова събра общо 199 гласа.

Жени Шиер и Емил Димитров обосноваха решенията си също с публикации в социалните мрежи. Според Шиер в ДСБ е започнал процес на чистка на неудобните членове, а по думите на Димитров ДСБ е станала „блато на вечното нагаждачество и на стремежа за трудоустрояване на лоялни клакьори“.“

Припомням, че Цецка Бачкова през юли заяви: „Човекът на Решетников е новото зло и най-голямата заплаха за България. Това го повтарям още от времето, когато всички виждаха в него “борец срещу корупцията”, ПП изнасяха кампанията му, а лидерите на ДБ отказваха да издигнем навреме собствена президентска кандидатура. Без осъзнаване на голямата грешка няма как обаче да се преборим ефективно с тежките последствия от нея за страната ни. За да излезем от капана на Радев, трябва първо да признаем, че попаднахме в него.“ Преди това – през февруари, когато Атанас Атанасов бе преизбран за председател на ДСБ срещу Бачкова, младежкият клуб към партията се саморазпусна. Явно ген. Атанасов е приватизирал ДСБ и старателно прочиства партията от демократи, евро-атлантици и антикомунисти. Мога само да се радвам, че от години не гласувам за тази партия.

Листопад

Миг от тази сутрин. Ноември на украински е „листопад“.