Интервю на социоложката проф. Румяна Коларова пред Живка Кехайова, Zonanews.bg:
„Проф. Коларова, какво е мнението ви за антилогиката между политически послания и политически действия – например заявеното желание на ПП и ДБ за правителство на малцинството и в същия ден унищожените шансове то да бъде подкрепено от когото и да е в парламента?
Причината за липсата на логика и липсата на разумно действие, когато говорим за кабинет на малцинството, е нежеланието да се влезе в открит разговор за подкрепа на този кабинет. В западноевропейските демокрации винаги, когато се прави кабинет на малцинството, той става възможен благодарение на ясни и почти винаги писмени споразумения между партиите, които формират кабинета, и партиите, които гарантират подкрепата на парламентарното мнозинство за този кабинет.
Защото всеки един кабинет, за да функционира, трябва да има устойчива подкрепа от парламентарно мнозинство.
Като кабинет на малцинството определяме това правителство, в което част от партиите, съставляващи парламентарното мнозинство, нямат свои министри в кабинета. Ще дам пример: когато Бойко Борисов направи кабинет на малцинството с „Реформаторски блок“ и АБВ, той имаше подписано споразумение с „Патриотичния фронт“, за да може да гарантира парламентарното мнозинство на своя коалиционен кабинет на малцинството.
Много ясно трябва да правим разграничение между кабинет и правителство в парламентарните демокрации – правителството е кабинетът плюс парламентарното мнозинство. Да се опитваш да формираш кабинет на малцинството, без дори да се опитваш да потърсиш (и евентуално да постигнеш) споразумение с парламентарни партии, които да ти гарантират мнозинство, това е все едно да попълваш фиш, без да го пускаш. Нещо като в стария виц, в който един човек години наред се молел на Господ да спечели от тотото и най-накрая чул глас: „Пусни фиш най-после!“.
Кабинетът на малцинството не само не изключва, а предполага да бъде договорено парламентарно мнозинство. И затова всеки, който се опитва да формира малцинствен кабинет, трябва предварително да е подготвил, предварително да е осигурил парламентарно мнозинство. Да, може да стане и без писмено споразумение – имаме такива казуси.
Спомняме си как при 120 депутати на НДСВ лидерът на СДС по това време Надежда Михайлова предложи нейният глас да бъде подкрепата за кабинета, за да не прави Сакскобурготски коалиция с ДПС. Тогава тя гарантира, че нейният глас ще подкрепя НДСВ във всички проевропейски политики. Но Сакскобурготски на базата на политическата си култура предпочете коалиция с ДПС, което безспорно гарантираше по-голяма стабилност.
Имаме и друг казус – първият кабинет на Борисов, който имаше 117 депутати, беше кабинет на малцинството без подписано споразумение, но три партии в парламента декларираха подкрепа, която явно е била предварително договорена. Това стана без споразумение, но парламентарното мнозинство се оказа достатъчно стабилно.
Но когато имаш само 73 депутати, колкото в момента имат „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, не можеш да правиш кабинет на малцинството, ако не си договорил подкрепа от една или няколко партии.
Това означава ли, че в случая става въпрос единствено за това да се прехвърли отговорността за несъставяне на правителство на някой друг?
В случая става дума за политическа декларация, която е неразбираема от гледна точка на демократичните стандарти. Да имаш 73 депутати и да твърдиш, че ще правиш кабинет на малцинството, без да си договорил парламентарна подкрепа, е нелепост.
Има смисъл, ако си готов да договориш подкрепа, но да очакваш, че някой ще те подкрепи, без да си поел ангажимент към него, е всъщност нагло. Това го видяхме при неадекватните опити на Слави Трифонов да направи кабинет на ИТН, без да се договаря. При това тогава имахме декларирана готовност от ДБ и „Изправи се ние идваме“ да подкрепят консултирано с тях правителство.
Виждате ли шанс за създаване на правителство?
Имам по-скоро надежда, отколкото реални очаквания…
Пред България в момента има възможности за качествена промяна, които няма как да се реализират, без да се състави редовно и стабилно правителство. Първата е отделянето от Русия и руските зависимости.
Тук искам да подчертая, че не става въпрос толкова за военно-стратегическа модернизация, която ще сложи край на дисфункционалната отбранителна способност, колкото за икономическото еманципиране от Русия. Всички знаем за тежкото господство, което руските фирми и капитали имаха и имат в България.
Втората възможност не е по-маловажна: в момента текат глобални процеси на икономическо преструктуриране, в което България не може да участва ефективно, ако няма стабилно правителство. Защото всяка една голяма инвестиция се случва единствено и само ако има стабилно правителство…
Това означава ли, че виждате решение, евентуално в схема: ГЕРБ, ДПС, БСП?
По този въпрос всички политолози сме съгласни, че този формат е самоубийствен за ГЕРБ, а е и абсолютно неприемлив за БСП. Да се поиска такъв формат е все едно да кажеш на ГЕРБ и БСП: „Вие защо не се гръмнете?“…
Как виждате споразумение по бюджета между ГЕРБ и ДБ – и ПП, т.е. между центристко дясно и бих казала ултраляво?
Мисля, че по въпроса за бюджета има доста ясно разделение между левите предложения на ПП и БСП и устойчиво десните ГЕРБ, ДБ и ДПС.
Но всички парламентарни дебати са доминирани от една войнстваща риторика. По-лошо, в действията си ПП и ДБ следват една войнстваща стратегия, която има за цел да постигне не толкова успех за себе си, колкото загуба за своите противници.
Ако мислим кое е онова, което прави кабинета невъзможен, то това е желанието на ПП и ДБ на всяка цена да постигнат поражението на партиите, с които враждуват, а не толкова успех за себе си.
Тази стратегия се нарича: „игра с нулев сбор“ – виждаш своята печалба само през загубата на противника. Тази стратегия е изключително рискова и в ситуация като днешната води до загуба за всички. Всъщност губят не само ПП и ДБ, губят всички партии в парламента, губят и всички граждани, независимо чий електорат са, губи бизнесът.
Всъщност големият проблем на отношенията, които наблюдавам в парламента, е, че ако тази войнстваща стратегия продължи, неизбежно ще има изключително голяма загуба за всички. Разбира се, че действията в тази толкова сложна ситуация не могат да бъдат само печалба за едните и само загуба за другите…
Защото ако в тази сложна и кризисна ситуация се формира някакво правителство, само след няколко месеца подкрепата и одобрението за него ще зависи не от начина, по който то е формирано, а от резултатите, които постига. При криза обикновено само след няколко месеца хората започват да пренебрегват партийния формат на правителството за сметка на реалните резултати, които то постига.
Например преди година форматът на правителството на Кирил Петков бе акламиран от голяма част от гражданите. Кабинетът беше подкрепен не само от ясно мнозинство, но и от общественото мнение. Но за няколко месеца резултатите от управлението направиха това много популярно правителство напълно неприемливо.
Неприемливо не само за един от коалиционните партньори. Не само за мнозинството от българските граждани. Както разбираме от разменените реплики между ПП и БСП през последната седмица, напреженията помежду им са били изключително силни далеч преди коалицията да се разпадне.
Да не говорим, че несъгласията на ДБ с решенията на кабинета Петков бяха също така видни още преди разпада на мнозинството. Точно заради плачевните резултати правителството на ПП загуби парламентарната и обществената подкрепа.
Да обобщя – независимо че този кабинет изглеждаше много приемливо за големи групи хора, резултатите от управлението му тотално го делигитимираха и едновременно с това самото функциониране на кабинета показа неговата нежизнеспособност.“