Свидетелите на Йехова срещу моята общност

На 17 април в Бургас ВМРО заедно с футболни запалянковци организират митинг пред църквата на „Свидетели на Йехова“, без да искат разрешение от общината или дори да я уведомяват. Част от участниците в уж митинга нахлуват в самата църква, бият богомолците и с камъни пукват главите на пасторите. Едва тогава идва полиция. Петима ранени йеховисти са откарани в болница. Подробности вижте напр. на сайта на vesti.bg.

Първоначално не смятах да пиша по случая, защото явно вече остарявам и ми писна да привличам огън към себе си. Но след като повечето блогове, които чета, и още много други се обявиха изцяло в защита на Свидетелите, реших, че е мое задължение да им посветя и аз един пост, защото те са непримирими врагове на моята общност. Малко по-долу ще поясня коя общност имам предвид в случая.

Едва ли има българин, който да живее в голям град и да не си е имал вземане-даване със Свидетелите на Йехова – ако не от първа, то от втора ръка. Тактиката им е да се лепнат за набелязаното лице и да му досаждат, докато то не ги отпрати с най-резките думи, допустими при цивилизовано общуване. Моя приятелка се опитали да я спасяват още през 1988 (!) година. Две млади дами от сектата злоупотребявали с търпението на баща ми часове наред, докато той не им изтъкнал, че навън се смрачава и из тъмните улици ще плъзнат хора, от които и Йехова не може да те опази. Свекърва ми я причакали след прожекция на филма „Исус“ и дълго се опитвали да я спечелят за делото си, но тя оценява жеста им да й подарят Библия и затова не таи лоши чувства към тях. Следва да отбележа – и това е много важно – че във всички случаи, които са ми известни, обектите на агитацията са били пълнолетни. Организаторите на побоя в Бургас твърдят, че там сектата се насочвала и към деца. Ако това е истина, то за мен би поставило събитията в съвсем друга светлина, но не бързам да вярвам на думите на биячите, докато не бъдат потвърдени от независим източник.

От всичко, което беше написано по повод на събитието, с две ръце подкрепям мнението (напр. на коментатора Sa6 в тази дискусия), че вместо да прави митинг пред църквата и още повече да бие Свидетелите, ВМРО е трябвало да протестира пред Комисията по вероизповеданията, която ги е регистрирала. Така че аз осъждам бездействието на властите спрямо насилието на ВМРО, но още повече осъждам безпроблемната регистрация, която са дали на Свидетелите на Йехова.

Кои са Свидетелите на Йехова? Можете да прочетете в Уикипедия, че те са клон на християнството, основан през 1870 в САЩ и днес наброяващ над 7 милиона активни членове в много страни. Освен другото те вярват, че човешкото общество (с изключение на тях, разбира се) е под влиянието на Сатаната и неговия сонм дяволи. Забелязала съм, че това е типично за т. нар. секти или нетрадиционни вероизповедания – термини, които не харесвам най-вече заради съдържащото се в тях внушение, че с традиционните вероизповедания всичко непременно е ОК. Забавното е, че политически коректните хора искат съдебни гонения до дупка на всякакви хорица заради далеч по-невинно „слово на омразата“, но изобщо не се притесняват от проповедите на организирани групи хора, че всички други хора са в плен на силите на злото. Ако подозирате Уикипедия в неосведоменост или пристрастие, можете да отворите официалния сайт на Свидетелите. Мисля, че пет минутки ще ви стигнат; особено ви препоръчвам тази страница, според която предаваните по полов път болести са заслужено наказание за развратниците (по този въпрос вече съм писала).

Както и да е, аз не съм политически коректен човек и не ми пука кой ме обявява за последователка на Сатаната – това минава в графа „свобода на словото“. Друго ме възмущава: че Свидетелите на Йехова безусловно отхвърлят кръвопреливането. Ако забраната се отнасяше само до пълнолетните им членове, бих я подминала с пренебрежение. Вероятно дори бих подметнала в частен разговор нещо за естествен отбор в действие. Но за жалост членовете на сектата обвързват с табуто и своите деца – и тук вече алармата ми почва да вие и ако и вашите аларми не вият, според мен са повредени.

Аз принадлежа към многомилионната общност на хората, които без съвременната медицина нямаше да са живи или в най-добрия случай щяха да бъдат толкова тежко увредени, че нямаше да могат да формират и изразяват мнения. В частност аз съм от хората, които са се нуждаели от кръвопреливане като деца. Понеже съм второ резус-положително дете на резус-отрицателна майка, аз съм се родила с хемолитична болест, която изисква обменно кръвопреливане. Ако това не беше направено, аз вероятно щях да развия умствено увреждане, а може би дори нямаше да оцелея. Този факт ме задължава да искам подходяща медицинска помощ за всички деца, които сега са в моето тогавашно положение. Достатъчно много измежду нас са лишени от нужните грижи, защото се раждат в страни с недоразвито здравеопазване – недопустимо е деца, родени в напреднали страни, да бъдат обречени на същата участ заради безумните убеждения на родителите си.

Понеже много ги бива да водят съдебни битки и да злоупотребяват със защитата на човешките права в иначе дяволското общество, Свидетелите на Йехова днес действат свободно във всички цивилизовани страни. Наистина на много места специално в тяхна чест са били гласувани законови членове, според които лекарите могат да прелеят кръв на непълнолетен пациент дори при несъгласие на родителите със съответно съдебно решение, а при спешни случаи и без него. Но не навсякъде са приети такива параграфи, а и да са приети, не винаги се прилагат. Например унгарски педиатри съобщават как са лекували бебе с хемолитична болест по някакъв алтернативен метод, след като родителите-йеховисти подписали, че не разрешават да се прелива кръв на детето им при никакви обстоятелства.

Можете да прочетете и разказ на бивш Свидетел на Йехова: „Те (т.е. членовете на сектата) искаха бебето ни да умре„.

Като член на общността на хората, живи и здрави благодарение на прелятата им в детството кръв, аз настоявам обществото да оказва върху Свидетелите на Йехова натиск да приемат кръвопреливането (както мормоните в крайна сметка са били принудени да се откажат от свидното си многоженство). Говоря като представител на тази общност, не от нейно име. Никой няма право да говори от името на цяла общност, ако не е бил избран от нея за целта, макар че хората го правят непрекъснато. А нашата общност е разпръсната и неорганизирана. Някои нейни членове вероятно не са съгласни с мен. Момиченцето, което унгарските лекари са лекували с научна фантастика, на 1 годинка се е развивало нормално (според тях). Ако днес го намерите и запитате какво мисли за цялата история, то може би ще каже, че родителите му са имали право и че дори ако непреливането на кръв е унищожило част от мозъчните му клетки, това само го приближава до Бога, защото е писано, че блажени са нищите духом. Така че нашата общност няма единно становище. Нещо повече – именно онези нейни членове, чийто глас би тежал най-много в случая, не могат да говорят. Но аз поне мога да кажа: аз съм една от тези хора и съм възмутена, че обществото така лесно ни хвърля под колелата, за да угоди на религиозните фанатици.

Не очаквам никаква помощ от държавните институции по въпроса. Затова препоръчвам на гражданите да действат самолично. Почне ли да ви досажда Свидетел на Йехова, спомнете си старата мъдрост, че най-добрата защита е нападението. Настъпателно, без да прибягвате до физическо насилие, му обяснете, че сектата е зла, защото иска смъртта на невинни хора, включително деца. И понеже често най-ефективно се контраатакува с оръжията на противника, можете да заявите, че само подвластни на Сатаната хора могат да създадат такава зловеща доктрина. Изтъкнете, че Свидетелите на Йехова трябва да се отрекат от своя дяволски култ и да се покаят, преди да е станало късно, за да не горят вечно в ада. Продължавайте в същия дух, докато досадникът не свие знамената и не изчезне от хоризонта.

П.С. В хода на дълга и разгорещена дискусия за Свидетелите на Йехова в блога на Лид се видях в положение да доказвам, че солта е солена, т.е. че отказът от кръвопреливане може да ти струва живота. Така попаднах на тази страница, от която взех горната снимка. Тя показва корицата на Awake! – списание на Свидетелите на Йехова, броя от 22. май 1994. Виждате заглавие „Юноши, поставили Бог на първо място“ и снимки на три усмихнати деца. Това са Адриан Ийтс (15 г.), Лени Мартинес (12 г.) и Лайза Козак (12 г.), умрели, след като са отказали кръвопреливане. Явно забравяйки официалната пропагандна линия на Свидетелите – а именно да се лъже нагло, че прелятата кръв не носи полза, а само опасности – редакторите на списанието решават открито да почетат децата-мъченици за Йехова.

За бездомните кучета и любовта необяснима

Преди седмица Лид е написала чудесен пост, озаглавен „Къде е мястото на кучетата„. Цитирам от него: „Струва ми се, че бездомните кучета са склонни да се събират в глутници и да се държат по начин, който е по-подходящ за среда като дивата природа. Градската среда е нещо различно – създадена е от човека, а една от причините за създаването й е нежеланието на човека да живее сред дивата природа, където да съжителства с глутници диви кучета, например.“ Трудно ми е да разбера как разумен човек може да не се съгласи, но за жалост в България има много хора, които изглеждат разумни, могат да съставят изречения с подлог и сказуемо и т. н., но отказват да се съгласят с тази елементарна истина. Един дори е нацвъкал враждебни коментари под поста, което ме накара да се хвана да пиша и аз по темата.

 Положението с бездомните кучета в България е толкова отчайващо, че в дебата почти не се споменават пренасяните от тях зловещи болести като бяс и кучешка тения (по която държим неоспорвано първо място в Европа благодарение на усилията на кучелюбите и престъпното бездействие на властите). Погълнати сме от по-видими и непосредствени проблеми, а именно глутниците и нападенията върху хора. Неизменното твърдение на кучелюбите, че жертвите на кучетата сами са заслужили участта си, дори когато са деца или инвалиди, най-добре показва истинската – а именно човеконенавистническа – мотивация на тези наши опоненти. Ако страдаха просто от прекалена любов към животните, може би освен за кучетата щяха да се загрижат и за котките, които просто изчезват от градския ни пейзаж за радост на мишките и плъховете. Бездомните кучета първо разкъсват малките котенца, тези трогателни пухчета, а рано или късно докопват и родителите им, колкото и да са бдителни и ловки. Нерядко това става пред очите на някоя ужасена баба, която не смее да се намеси, за да не разкъсат и нея. „Хванаха горкото коте от двете страни и го направиха на ластик“ – каза една такава свидетелка миналата година за рижа котка, която познавах лично. Но котките не получават същото съчувствие като кучетата, явно защото не правят глутници и не нападат хора.

Защо необяснимата любов към бездомните кучета взема такъв превес над другите видове човеконенавистничество и засяга дори общо-взето нормални хора – ами, просто защото кучетата ни тормозят от много години и никой нищо не прави. Така се задейства печалната склонност на човешкия ум да приема за нормално всичко, което съществува от дълго време (логическата грешка „аргументиране с традицията„). По същия начин западноевропейците през Ренесанса са намирали за нормално изгарянето на вещици и еретици, а и до днес някои общества поголовно одобряват убийствата на евреи без оглед на пол и възраст.

Кастрирането и връщането на кучетата в градската среда е недопустимо и абсурдно, то изобщо не е решение на проблема. Едно куче може да живее 15 години. Това значи, че данъкоплатците са длъжни 15 години да търпят кастрираното животно да ги тормози, да им се нахвърля и да ги хапе. Да не говорим за кучешката тения, чиято ларва образува мехур с диаметър до 10 сантиметра в тялото на заразения човек (най-често дете) и за опасността от завръщане на градския бяс в България. Освен това всяка Божа пролет виждаме несметно множество кутрета да щъпукат около уж кастрираните женски. Както казва моя приятелка, те удивително добре се възстановяват след операцията.

Какво решение предлагам: да има институция със задачата да залавя и убива бездомните животни. Нека има приюти, където да ги държат по 3 дни за в случай, че се окажат избягали домашни кучета. Но никакво трайно настаняване в приюти за сметка на данъкоплатците. Който иска, да си прави частен приют, щом му се намират излишни пари. Убитите кучета да се изгарят с кожата, никакво оползотворяване, за да не се появят материални интереси. Работещите във въпросното учреждение да получават заплати независимо от броя на убитите животни, а от заплатите им да се отделят средства за обезщетение, когато има ухапан от бездомно куче. Така биха могли да се мотивират тези служители да си вършат работата както трябва. А ако някой им пречи – да дойде полицията и да му понамести света. Да не се дава ухо на възмутени неправителствени организации и отделни малоумници от Европейския съюз, нека дойдат да вземат нашите помияри, щом толкова ги обичат.

Дали междувременно да се препоръча на гражданите да си решават проблема сами – имам смесени чувства. Отровите и огнестрелното оръжие са опасни и за хората, особено в неумели ръце. А ако се опитате да убивате едри хищници по друг начин, се излагате на голяма опасност. Не бих упрекнала човек, който от отчаяние вземе нещата в свои ръце (напротив, бих го приветствала, ако се справи успешно), но нека да внимава много. 

Ето няколко съвета какво да правите, ако ви ухапе куче. Имах възможността да се запозная с процедурата в края на 2009. Тогава отивах да си прибера детето от детската градина и на метри преди нея усетих нещо да ме стисва за глезена. Полубездомно куче ме беше издебнало и ръфнало без повод, както се случва на хиляди българи всяка година. По този повод си опресних познанията за беса, например научих, че има починали от бяс пациенти след присаждане на заразени органи (два случая в САЩ и Германия съответно с общо 7 жертви).

Потърсете първа помощ за обработка на раната. Ако сте в София и е преди обяд, може направо да отидете в Противобесния център в І МБАЛ (І градска болница) на бул. „Патриарх Евтимий“ № 37. Следобед може да потърсите личния си или друг лекар, а в Центъра да се обадите в някой от следващите дни. Ако раната ви не е сериозна, не ходете в „Пирогов“ – там няма да можете да се вредите от хора със счупени кости и други тежки травми. Важно е да се имунизирате срещу тетанус. Най-вероятно лекарят ще има от ваксината, освен това тя се продава в много аптеки и е евтина.

Не бързайте да викате „Екоравновесие“ заради кучето. Току-виж по изключение си свършат работата и повече не го видите – откъде ще разберете дали не е било бясно? Дръжте го под око през следващите дни. Обикновено бездомните кучета се навъртат по едни и същи места. Без да доближавате животното излишно, следете дали изглежда и се държи нормално. Ако остане здраво 2 седмици, значи не е било заразено и няма нужда да се ваксинирате. Можете да звъните на „Екоравновесие“. Трябва да им опишете възможно най-точно външния вид на кучето и къде може да се открие.

И накрая – идат местни избори, нека при всяка възможност да заявяваме на кандидатите, че за нас кучетата са проблем и искаме решение!

Още за стволовите клетки и как да се предпазим от тях

Преди малко повече от две години писах за стволовите клетки и защо не трябва да бързаме да лекуваме с тях неврологични разстройства. Днес неочаквано ми се наложи да се върна към темата – в края на поста ще разберете защо. Нека първо преведа откъс от миналогодишния пост на Прометей „Лечение на аутизъм със стволови клетки“ (Stem Cell Therapy for Autism):

„Рисковете от лечението със стволови клетки е трудно да се оценят… защото повечето пациенти, претърпели такова лечение, са получили костно-мозъчни стволови клетки и освен това високи дози химиотерапия или/и облъчване, което замъглява картината относно опасността от самото вливане на стволови клетки. Има обаче някои безстрашни доктори-дисиденти в страни като Русия, които инжектират зародишни стволови клетки в гръбначно-мозъчната течност на деца с атаксия телангиектазия (а явно и други неврологични нарушения). Резултатът при едно от тези деца е описан в PLoS Medicine:

„През май 2001 на 9-годишна възраст, през март 2002 на 10-годишна възраст и през юли 2004 на 12-годишна възраст той е заведен от родителите си в Москва, за да бъде лекуван с многократно инжектиране на фетални стволови клетки.“

На следващата година след последното лечение със стволови клетки момчето е в болница:

„…Той постъпва в Медицинския център „Шеба“ през февруари 2005 с (оплакване от) чести главоболия. Прегледът установи тежки неврологични нарушения, характерни за атаксия телангиектазия. Те засягат главно двигателните му функции и го принуждават да използва инвалиден стол.“

Макар това да не е изрично заявено в статията, описанието на състоянието на пациента показва, че лечението със стволови клетки явно не работи. Лекарите обаче откриват и нещо още по-лошо:

„Ядрено-магнитният резонанс, осъществен през февруари 2005 за разкриване на причината за главоболията, показва дясна инфратенториална лезия, която леко притиска мозъчния ствол, и друга лезия на кауда екуина (фиг. 1А и 1В). Лезиите бавно нарастват, което се показва от неколкократни ЯМР-прегледи през юни и юли 2006. През септември 2006 на 14-годишна възраст пациентът е опериран. Отстранен е тумор, разположен на ниво L3-4 и свързан с нервните коренчета на кауда екуина. Наблюдават се и допълнителни „спътникови“ лезии, прикрепени към нервните коренчета откъм ростралната страна на основните лезии (фиг. 2А и 2В).“

Накратко, това детенце има два отделни тумора на централната нервна система. Под микроскоп тези тумори не изглеждат злокачествени, а по-скоро имат вид на неорганизирана нервна тъкан. Генетичното изследване показва, че туморите не съответстват на наследствеността на пациента. Всъщност се оказва, че те произлизат от два различни донора.“

 

В родината на детето – Израел, вероятно дузина лекари са си изтъркали езиците да обясняват на родителите, че, уви, болестта на детето им е нелечима. Но родителите са грабнали момченцето си и са го замъкнали в Русия, защото там е имало кой да им каже това, което им се е искало да чуят. Така детето в добавка към жестоката си наследствена болест се е сдобило и с тумори и е трябвало да изтърпи и мозъчна операция. Не пиша този пост, за да съдя нещастните родители, а за да могат други хора да прочетат това и, ако може, да се предпазят от същата грешка.

Днес – извинете, вече е вчера – както си вървях по тесния тротоар на „Графа“, замалко да се блъсна в строен симпатичен младеж. Въпреки отвратителното време (около 10 градуса и ситен дъждец) той стоеше на пост с кутия за събиране на помощи. На кутията беше залепена снимка на друго младо момче в будна кома и пишеше, че парите се събират за лечение със стволови клетки – познайте къде! – в Русия.

Спрях се и заговорих момчето. Казах му, че съм биоложка, че работя в Медицинския факултет и затова донякъде разбирам от темата. Казах му, че това лечение не само не е ефективно, а и може да доведе до мозъчни тумори. Той ми възрази, че след първото инжектиране на стволови клетки пациентът възстановил гълтателния си рефлекс, а след второто – проплакал. Аз настоях на своето становище. Накрая младежът се направи на луд и отново ме попита: „Няма ли да помогнете?“ Отвърнах, че няма да дам пари, след като знам за какво ще се използват.

За протокола: Българският термин „будна кома“, доколкото мога да се ориентирам, е равнозначен на световния „трайно вегетативно състояние“ (поправете ме, ако греша). Както писах в предишния си пост за стволовите клетки, за да бъде едно лечение признато, то трябва да бъде публикувано в научната литература. Такива публикации липсват. Възможно е руските лекари да провеждат експериментално лечение, резултатите от което тепърва да бъдат получени и да се публикуват – но ако е така, защо трябва българин с увреждане да им плаща, за да им стане експериментален обект? Това е най-добрата възможност. Другата (според мен далеч по-вероятна) е някой руски бандит с лекарска диплома да е отворил болница-касичка и жестоко да злоупотребява с хорското нещастие, за да си пълни гушата. Колкото до възстановения гълтателен рефлекс и плач – те нищо не доказват; много пациенти са излизали от кома и вегетативно състояние спонтанно, без да са и помирисвали стволови клетки или друго алтернативно „лечение“. Да се прави извод за причинно-следствена връзка само защото едно събитие е настъпило след друго, е елементарна логическа грешка.

Защо младият събирач на помощи не поиска от мен подробности? Защо не даде и най-малкия знак, че доводите ми биха могли да пробият стената на убеждението му? Защото въпреки интелигентното си лице и говор той не беше способен да мисли истински. Никой не го беше научил. Той просто беше убеден, че щом лечението струва скъпо и се описва със засукани термини, трябва да работи. Сещам се за Юрталана от романа „Снаха“ на Караславов, който е сигурен, че за толкова пари човек и в локва да го оставиш – ще оздравее. Щом бъдем притиснати от този безмилостен свят, ние бързо деградираме до туземци, за които начинът да си решиш проблема е да положиш скъп дар пред олтара на някое грозно божество.