Песимизъм за газа

Пламен Асенов, Faktor.bg:

„Според мен от осиране като това, което българският политически гълъб тези дни изцвъка върху България по газовата тема, няма почистване, няма начин за достойно измъкване, няма спасение. Всъщност има, де, но знам, че няма да стане. Начинът е моментално този гълъб, цялото ято покрай него, плюс гълъбарят, скрит отсреща, в президентството, да бъдат… изритани от властта чрез силни улични протести в цялата страна…

Не знам за вас, граждани, но аз ще помня завинаги голямото облекчение и наглата радост, с която временният енергиен министър – не му споменавам името, за да не си цапам устата – онзи ден съобщи: „Газпром експорт“ моментално става абсолютно валидна опция, с която започваме да преговаряме“.

Дори няма нужда да добавя пояснителни фрази като „най-после“ или – „да, горди сме, защото голям зор беше, докато докараме нещата до тук“.

И напълно разбирам защо този гълъб изпитва истинско облекчение – каквото, вероятно изпитват и началниците му по пирамидата на ятото. В края на краищата, да направиш така, че пред очите на цялото българско общество да откажеш 6 от договорените 7 танкера с американски втечнен газ, за да се подмажеш на руснаците, не е лесна работа. За това могат да те бият – работодателите например, или синдикатите, или обикновените граждани на улицата. Също както не е лесно да спреш да строиш вече построения интерконектор с Гърция, за да забавиш реалното влизане на договорения вече азерски газ.

А съвсем трудна е работата да докараш нещата дотам, че, вместо да те бият, и бизнесът, и синдикатите, и разни обикновени граждани като Корнелия Нинова и Костадин Костадинов да започнат да ти се молят и заклеват да преговаряш за газ точно с „Газпром“. Или не е толкова трудно, колкото изглежда?

Да, в една нормална страна, щеше да е трудно… Просто не се побирам в кожата си, като гледам как тези типове нагло и безцеремонно провеждат руската – тоест, антиевропейска и антинатовска – политика в България, една уж демократична страна от Свободния свят.“

Кратко и точно описание на българските партии

Веселина Седларска, kultura.bg:

„ГЕРБ не е партия, а корпорация. Голяма и успешна. Дисциплинирана. С добре смазан механизъм. По тези неща отстъпва само на холдинга ДПС. „Продължаваме промяната“ не е партия, а флашмоб. Недостатъчно репетиран. БСП вече не е партия, тя е носталгия. „Да, България“ е НПО със семинари и фокусни групи на тема „Съдебната система в цялост и главният прокурор в частност“. „Демократи за силна България“ е четиримата самураи, защото за седем няма хора. „Има такъв народ“ е „Култ към мъртвата крава“ и тук не правя никакви намеци за лидера, точно „Култ към мъртвата крава“ се нарича най-успешната хакерска група, създадена да разстройва системата, тя е автор на тъй известните в миналото вируси троянски коне. „Възраждане“ не е партия, то е посолство.“

Михаил Вешим: Българинът не си е доробувал

Михаил Вешим пред Васил Стефанов, Faktor.bg:

„– Г-н Вешим, какво показва фактът, че се явяваме на 4-и избори в рамките на година и половина, а стигнахме до безпътица?

– Според мен, целият тоя възел се завърза с вдигнатия юмрук на президента. Президентът Радев и хората около него предизвикаха миналогодишната поредица от избори, за да си гарантират победата на втория мандат. „Риба се лови в мътна вода” – народна поговорка. И си хванаха „рибите”  – вторият мандат е вече факт.  Съветниците около Радев  размътиха водата с идеята да управляват те, чрез служебните кабинети. И да  дискредитират  партиите, за да прокарат идеята за президентска република, промяна в конституцията и евентуално ново управление на Радев след втория мандат. Не знам това как и дали лесно може да стане, но подозирам, че измисленият орган, наречен Стратегически съвет при президента, работи по такъв план. В основата на тия „стратегически” замисли едва ли е Радев. Като военен той няма толкова въображение под фуражката, за да гледа няколко хода напред. Стратегиите ги замисля Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента, а сега и съветник на служебния премиер Гълъб Донев. Какво излиза, че днес България се управлява от този Маринов! Кой е Александър Маринов? Агент на ДС, с псевдоним Майстора. Човек, близък до Илия Павлов и Мултигруп, свързан  по този начин със сенчести бизнес-групировки.  Вероятно и с Кремъл… Корупцията в България на високото ниво, разграбването на държавата и зависимостите в енергетиката – всичко това през тия трийсет години на прехода идва от Москва. Намесата на Русия във всяка сфера на вътрешните ни работи е причина за днешното ни незавидно положение на страна на дъното по всичко в ЕС. Ето това си заслужихме, като нямаше лустрация – агенти на ДС като Александър Маринов – Майстора, да заемат високи държавни постове и да ни управляват.    

– Хора, които подкрепиха Радев и преди това му се кланяха, сега са на протестите пред президентството. Стигнаха ли до „отрезвяване“ или очакват следващия „месия“?

– Бил съм критик на Радев (с текстове в „Стършел”) още преди първия му мандат, когато заяви, че Крим е руски и санкциите трябва да отпаднат. И когато стана ясно, че този генерал ни е натрапен за президент с външна намеса. Неслучайно той няма никакъв авторитет пред другите европейски лидери – нашите партньори в Европа го гледат с подозрение от първия му ден в президентството. Само  „демократите”  бяха слепи да го видят. Та даже му падаха и на колене. Призоваваха и гласуваха за него. Сега, когато той овладя всичко в държавата,  се сетиха, че Радев работи за руските интереси и тръгнаха да протестират… Страшни политици са и Атанас Атанасов, и Христо Иванов, виждат два хода назад! А не искат да отстъпят лидерството, да отворят път на по-млади или по-свестни хора. Задаващите се избори пак обещават да са ялови, редовно правителство едва ли ще се състави, новият парламент ще има кратък живот и пак Радевите протежета ще ни управляват… Те отказаха американските танкери и  вече започнаха да правят „наколенки” на Русия и на Газпром. Боя се, че това  служебно правителство  (с някои промени) ще го гледаме цяла зима, а с такова управление зимата няма да е лека…

– Изборите говорят ли за провал на българските елити, колкото и условно да звучи?

– Елити… Какъв елит са такива като Тошко Йорданов или Станислав Балабанов? Единият писач на плоски вицове, другият – стойка на микрофон. Или Карадайъ, който трудно се изразява на български? Ами пожарникарят от Банкя, чиито обширни културни интереси се простират от „Реал” до „Челси”? Как десни политици, или Александър Симов от БСП, посредствен журналист,  станаха „елит”, който да решава съдбините на България? Пет пари не давам за такъв „елит”! Преди няколко дни бях в едно троянско село – там срещнах истински българи… Те не искат нищо от държавата, разчитат само на труда си, на таланта си и на собствените си сили. Ето на такива българи аз свалям шапка, а не на „елитната” порода, която влиза случайно в политиката и почва да се мисли за много важна…  

– Как да си обясним, че голяма част от българите още защитават Путин и Русия, въпреки войната в Украйна?

– Преди стотина години сатирикът Димитър Подвързачов е изрекъл един горчив афоризъм: „Българинът не си е доробувал!”. Колко е актуално това и днес за всички ония българи, които се правят, че не виждат агресията на Русия не само в Украйна, а и към целия цивилизован свят. Че кой в света днес  подкрепя Русия – Беларус, Сирия, Еритрея и Северна Корея. И Корнелия Нинова… И нашите „поцелуйковци”. За тях Русия е „приятелска страна”, въпреки че Кремъл официално ни е наредил в списъка на вражеските държави. Тия наши сънародници наистина  не са си доробували. 

– Къде остава „дясното“ у нас, защо се разпада и се намира в постоянно колебание с очакванията за раждането на нова истинска десница? 

– Какво дясно? За да има дясно, трябва да има средна класа, хора, които са икономически стабилни, независими от държавата. А в тия трийсет години на преход  не се формира средна класа. По различни причини, които няма да изброявам. Масата българи днес са с ниски доходи и ниско образование, предпочитат да не работят и чакат на държавата. Затова са готови за петдесет лева да продадат гласа си. А пък повечето от нашите богати са забогатели от далавери – те не могат да са „десни”, защото богатството си дължат на „куфарчета”, произхождат от бившата номенклатура или от бившата ДС. Още дълго дясното у нас ще е в насипно състояние и трудно ще се обедини, защото няма десни избиратели. Но по-скоро трябва да има обединение на проевропейските българи – на онези десни, леви или центристи, които виждат бъдещето на страната ни като част от ЕС и НАТО, а не мечтаят за завой към „Руский мир”. Нали го виждаме какъв „мир”.  Той стреля с ракети, бомбардира болници, училища и театри, убива жени и деца, краде тоалетни чинии. Изборът е цивилизационен, ние, свободните българи, трябва да  отстояваме свободата и демокрацията, евроатлантическия път на България…  

– Предишният културен министър Атанас Атанасов отпусна пари за реставрацията на космическия кораб на Бузлуджа, а Велислав Минеков го вкара в списъка с паметници с национално значение. Защо, вместо да се отървем от комунизма, ремонтираме символите му? 

– Колкото и пари да отпуснат, колкото и да я обявяват за „национална ценност”, Чинията на Бузлуджа няма да я бъде. Рано или късно тя ще се разруши, ще се разпадне от времето. Защото е фалшива по замисъла си. Тя е част от социалистическата грандомания – партиен кич за възвеличаване на една  фалшива идея, паметник на тоталитаризма. Направиха я навремето да ходят там партийци на поклонение – като в храм, да се кланят на техните богове – Ленин, Димитров, Живков – мозайките с ликовете им  са по стените, та вярващите партийци да им падат на колене.
Сега и  да възстановят мозайките, кого ще качите там да се кланя? Колко са днешните млади комсомолци, които ще идат там, че Корнелия Нинова да им връчва партийни книжки? Най-много някой заблуден западняк да се качи на върха, да снима, да цъка и да се чуди защо е  тая сграда-космически кораб, който нито ще литне, нито ще кацне? И за какво служи? Ще минат някакви кинаджии, ще снимат Чинията в някоя продукция и пак всичко ще потъне в забрава, във влага, мухъл и ръжда. А природата работи, доста ефективно,  по-естествено и културно от културните ни министри – напук на ремонтите, пак ще цъфнат пукнатини, пак ще падат облицовки, ще се ронят мозайки. И в крайна сметка всичко ще рухне, както рухна оня тоталитарен строй, който уж щеше да е вечен.  Чинията на Бузлуджа ще трае, колкото изтрая българският социализъм – четирийсет и пет години. Построиха я през 1981, по мои изчисления й остават още четири-пет. Може и десет да са, но финалът е ясен.“

За Слави Трифонов и баща ми

Слави Трифонов, чийто набег в политиката за зла участ бе подкрепен от българския народ нееднократно, след като провали „два свои мандата за съставяне на правителство и този на ПП, продължава своята програма на политическо вредителство„, като иска да прави референдум за превръщане на България в президентска република. То такова нещо по закон изисква решение на Велико народно събрание, но няма значение, давай да мътим водата и после да ловим гласове в нея, белким му кръкне гъската да влезе и в следващото Народно събрание и да вредителства още. Но пада ни се, щом приемаме нечий успех в масовата култура за достатъчна препоръка за голямата политика. (Друг е въпросът дали, ако бяхме избрали за президент Светослав Витков, по-известен като Светльо Хиподила, той нямаше да е по-безвреден за България от Румен Радев – но млъкни, сърце.)

След вчерашното погребение на близък на семейството ми човек мисълта ми естествено се раздвоява между злобата на деня и спомените за хора, които са били важна част от живота ми, но вече не са между нас. Много преди аз да оценя вредоносния потенциал на Слави Трифонов, баща ми Дянко Марков бе наясно с него. Когато Слави организираше референдума, с който влезе в политиката сериозно, аз споменах пред баща си, че някои от предложенията, например това за мажоритарна система, ми се струват разумни. Той отвърна, че има значение кой движи дадена идея и дори най-разумното предложение не заслужава подкрепа, ако идва от личност като Слави Трифонов. И, разбира се, не участва в референдума, макар че гласува на провежданите същия ден избори.

Известно време след това баща ми получи призовка да се яви в полицията. Аз отидох с него, защото тогава той вече трудно ходеше, лошо чуваше и бе загубил централното си зрение. Когато му записваха данните, стана дума, че е осъждан, но впоследствие е реабилитиран. Младият полицай попита за какво е осъждан и се стъписа, като чу „за заговор срещу народната власт през 1948 г.“. Другата присъстваща полицайка му каза: „Народната власт, моля ти се! Пиши „неосъждан“!“

Оказа се, че баща ми е призован заради несъответствия в бюлетините от референдума на Слави. По-точно излизало, че е гласувал в повече от една секция. Баща ми заяви, че изобщо не е гласувал на референдума и аз мога да потвърдя това, тъй като поради уврежданията му съм му придружителка, когато гласува. После се подписа многократно, за да правят графологична експертиза на подписа му, и това беше.

(В скоби вметвам, че години наред нямахме никакви проблеми с това гласуване с придружител, докато накрая в секционната избирателна комисия не попаднаха хора, които явно не харесваха баща ми, а освен това нямаха за нищо закона и добрите обноски. На едни избори ни в клин, ни в ръкав ни поискаха документ, за да ме пуснат в тъмната стаичка. Имаше реплика, че „законът важи за всички“. Накрая ме пуснаха, все едно ни правеха голямо благодеяние. Аз помислих, че са искали документ от ТЕЛК за увреждането на баща ми. Изрично проучих Избирателния закон и на следващите избори се бях въоръжила с разпечатка на страничките от него, където пишеше черно на бяло, че няма нужда от такъв документ. Но катилите от комисията този път казаха, че не съм разбрала – не баща ми имал нужда от документ от ТЕЛК, а аз от документ от общината, че съм негова придружителка. Баща ми им каза, че това му е последно гласуване, и помоли да ни пуснат. Пак ни пуснаха като голямо благодеяние. Той наистина повече не гласува. По-късно говорих с приятел юрист и той потвърди, че ние сме били прави – за гласуване с придружител не е нужно нищо повече от устно заявление на избирателя, че има увреждане и иска това лице да му е придружител. Според мен ония от комисията или просто са искали да се изгаврят с един сляп старец, когото не харесват, или са се объркали със съвсем други нормативи, които дават на придружителите на инвалиди право на карти за транспорта и други подобни.)

Да се върна на основната тема – помните ли колко шум вдигна Слави след въпросния референдум, задето не достигали съвсем малко гласове да добие задължителна сила? Как твърдеше, че в разни секции попречили на хората да гласуват или им изхвърлили бюлетините и само затова гласовете не стигнали? Е, аз мога да кажа, че част от гласовете са били набрани от името на старци 22-ри набор, използвани за удобни „мъртви души“. И измамата изобщо нямаше да се хване, ако се бяха задоволили да подадат фалшивия глас само от една секция.

Още тогава, от самото си начало политическата дейност на Слави Трифонов е била вредителство с безогледно използване на всички достъпни средства. Всичките му следващи прояви бяха още от същото. Заради него в тази тежка военна година сме без Народно събрание и редовно правителство. И ако той на 2-ри октомври пак получи някакви гласове (и те не са всичките от старци над 90-те, „проявили“ феноменална за възрастта си техническа грамотност), остава ни само да въздъхнем и пак да кажем, че всеки народ си заслужава управниците.

Днес се простихме с арх. Миломир Богданов

Миломир Богданов в Балчик през юли 2016 г.

Почина арх. Миломир Богданов

Вчера е починал арх. Миломир Богданов, известен с дейността си за издигане и възстановяване на войнишки паметници. Поклонението е утре, 27-ми август, от 13.30 ч. в църквата „Покров на Св. Богородица“ близо до Руски паметник.

Ура за Варненския апелативен съд

С днешна дата от сайта на БНР:

„Варненският апелативен съд отказа екстрадиция на руския гражданин Алексей Алчин, предаде кореспондентът ни във Варна Даниела Стойнова.

Магистратите отмениха мярката му за неотклонение и постановиха освобождаването му.

Решението на Апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вчера съда изслушаха двама свидетели, сред които Генадий Гудков – бивш депутат от Руската дума, който живее във Варна. Той посочи, че в Русия отдавна не се спазват правата на човека и дори за споменаване на думата „война“ за войната в Украйна, можеш да получиш от 3 до 5 години затвор.

Пред сградата на съда отново имаше протестиращи, сред които известният български режисьор Галин Стоев. Според него обвиненията са скалъпени.

Той е убеден, че няма никаква гаранция, че Алчин ще получи справедлива присъда в родината си.

Припомняме ви, че младият мъж бе активен участник в антикремълските протести и човек, който след нахлуването на Русия в Украйна сложи лента с украинското знаме на гърдите си и изгори публично своя руски паспорт.

Варненският окръжен съд вече каза „Да“ на искането за екстрадиция на Алчин по обвинения за укриване на данъци в особено големи размери, но днес Варненският апелативен съд отмени това решение.

В морската ни столица, както и в София, в продължение на седмици имаше протести в защита на Алексей Алчин.“

Снимка Даниела Стойнова, БНР

Снимка Даниела Стойнова, БНР

Най-сетне справедливостта възтържествува и един невинен човек е в безопасност! Ура за магистратите от Варненския апелативен съд, които ни напомниха, че все пак в България има правосъдие! Разбира се, щеше да е още по-добре колегите им от първата инстанция да си бяха свършили работата, вместо да тормозят Алексей и близките му, да излагат България и да създават излишна работа на хилавото ни гражданско общество, но да кажем, че добрият край оправя всичко.

П. С. Доротея Дачкова описва случая във в. „Сега“ под заглавие „България се спаси на косъм от международен срам„. Дава имената на съдиите и прокурорите:

„Тримата окръжни съдии по делото са Светлозар Георгиев (докладчик), Иваничка Славкова и Жулиета Шопова. Техният акт е ревизиран и отменен от апелативните съдии Румяна Панталеева, Росица Тончева и Десислава Сапунджиева (докладчик). Не трябва да се забравя, че в този казус участва и прокуратурата. По закон тя защитава държавния интерес. В случая – на Русия… Прокурор Росица Георгиева от Окръжната прокуратура във Варна… внася и поддържа искането пред Окръжния съд. Колегата й Станислав Андонов от Апелативната прокуратура пък пледира в полза на Русия пред втората инстанция, настоявайки пред съда, че делото на Алчин не е политическо. И тук е мястото да се напомни, че в предложението за уволнението на главния прокурор Иван Гешев, внесено през март от правосъдния министър тогава Надежда Йорданова, в контекста на двойния стандарт, проявен по делото „Гебрев“, беше обърнато внимание, че прокуратурата има програма за сътрудничество с руската прокуратура (в ЕС такава има само още Унгария).“

Аз поначало не подкрепям исканията за оставка на Иван Гешев, но бих искала някой да го запита за този случай и да чуя коментара му.

За убийството на Даря Дугина

На 20-ти август Даря (Дария) Дугина (29 г.), дъщеря на известния идеолог на руския империализъм Александър Путин, е убита от скрита в колата й бомба. Предполага се, че основна мишена на убийците е бил баща й, който трябвало да пътува с нея, но в последния момент предпочел друга кола.

На Запад Дугин се смята за влиятелна личност, наричат го „мозъка на Путин“ и дори му приписват идеята за войната в Украйна. Това мнение се оспорва от много руснаци, според които ролята му е маловажна. Една от тях – журналистката Юлия Латинина, го нарича „знаков маргинал, който много говори, но нищо не решава“. Независимо колко е влиятелен, Дугин изцяло подкрепя войната в Украйна и дори смята, че тя се води твърде меко. Убитата му дъщеря Даря е изразявала същите мнения. За нея в Мрежата вече има предостатъчно материали (например тук), затова по хубавата стара традиция предпочитам да не казвам нищо повече.

Руските власти, разбира се, веднага побързаха да припишат убийството на Украйна, макар че в тази версия няма дори логика – ако Украйна искаше и можеше да организира смъртоносен атентат в сърцето на Русия, щеше ли да си хаби възможностите за такава незначителна мишена? Вече има и заподозрян: някоя си Наталия Вовк, украинка. Според мозъците от руските служби тя е сложила бомбата, използвайки като помощничка 12-годишната си дъщеря. Аз лично не си представям атентатор да „отиде на работа“ с малолетното си дете, а и според други коментатори това е „от областта на фантастиката“. Освен това твърденията на службите за биографията на Вовк се отричат от всички други източници, а публикуваната снимка на военната й карта се оказала здраво обработена.

Прави впечатление и светкавичната бързина, с която убийството е „разкрито“, особено ако го сравняваме с други политически убийства – на противници на Путин.

Време (в дни) за които е „разкрито“ убийството на Даря Дугина, сравнено с времето за разследване на убийствата на трима противници на Путин (източник)

Сега въпросът, който най-много вълнува руснаците около убийството на Дугина, е не кой го е извършил или кой стои зад него, а какви ще бъдат последиците от него. Латинина веднага изказа опасения, че Путин ще го използва за нови репресии и разправа с действителни и предполагаеми вътрешни противници, както Сталин е използвал убийството на Киров.

П. С. Интересен репортаж за убийството във в. „Сега“: „Убийството на Дугина – или те са некадърници, или ни вземат за идиоти„.

Предупреждение на Огнян Минчев към проевропейските партии

Огнян Минчев, Фейсбук чрез Faktor.bg:

„Ако българските политически партии, които твърдят, че са с европейска идентичност, не направят необходимите стъпки за създаване на нормално европейско българско правителство след изборите от 2 октомври, те ще заличат окончателно разликата между собствените си претенции и поведението на слугата на Кремъл – за наш позор издигнат на върха на българската държава.

Никакви съображения – корупция, лична вражда и омраза, „идейна несъвместимост“ – не са в състояние да натежат срещу основната заплаха за България, идваща от управлението на путиниста Радев – пропадане на България в евразийската кошара, отпадане на България от европейската цивилизация и системата на демократично управление. Един путинистки режим в България, оглавен от неистовия властолюбец на „Дондуков“, няма да реши нито проблемите с корупцията, нито проблемите с ефективността на управлението. Този режим ще върне България в средновековието, от което едва изплувахме – донякъде – след 1989-та година.“

Украйна още иска нашите оръжия

Faktor.bg за казаното от посланика на Украйна Виталий Москаленко пред Нова ТВ:

„Според дипломата България би трябвало да бъде по-решителна и да осъзнава, че съществува и заплаха към нея от Русия, независимо от газа и топлото. Важното е, че България поддържа Украйна в нейната справедлива борба, България е на страната на правдата, поддържайки санкциите срещу Русия, заяви дипломатът. Той отправи отново искане, България да предостави старото си съветско оръжие на Украйна, за да бъде използвано за отстояване независимостта на Родината му и за свободата на Европа. Според него така България ще може да превъоръжи своята армия. Посланикът се надява, че това може да се случи след изборите и при избора на ново редовно правителство.“

И аз се надявам – дано! По-добре късно, отколкото никога. Смятам, че е много важно на 2-ри октомври всички читави българи да отидат да гласуват с Украйна като пръв и почти единствен приоритет! Наистина истински евро-атлантически политически сили в България няма, но има три-четири, които ще се държат като евро-атлантици при подходящи обстоятелства. Трябва да им осигурим достатъчно гласове, за да не се изкушат някои от тях пак да се гушкат в едно легло с путинистите от БСП.