Пак за военната помощ за Украйна

Становище на Кирил Петков днес:

„Ние ясно сме заявили – за да може Украйна да успее да удържи натиска от режима на Путин, България трябва да подкрепи тяхната отбранителна способност, както направиха всички наши партньори в ЕС. Още повече – така ще подменим старата си руска техника и обновим българската армия и ще дадем шанс на Украйна да постигне своята крайна цел.“

Становище на Стефан Янев днес:

„Лидерът на партия „Български възход“ Стефан Янев заяви пред бТВ, че подкрепя идеята България да предостави на Украйна оръжия от резервите на българската армия при условие, че те бъдат заменени бързо от съюзниците ни със съвременни западни въоръжения. „Големият въпрос е, че не съм чул да са водени такива разговори“, посочи Янев. Той смята, че страната ни може директно да изнася боеприпаси за Украйна, вместо това да става чрез посредници.“

Становище на Кирил Петков от април:

„Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба остана три дни в българската столица, за да убеди управляващите за военни доставки. Но дори не беше поканен за изслушване в пленарна зала – чуха го на закрито заседание в Комисията по външна политика. Иронията на Кулеба относно каските и бронежилетките – че така украинците ще умрат защитени, бе един вид епилог за позицията на българските власти. А премиерът увърташе ли, увърташе, за да каже онзи ден, че човекът Петков бил за изпращане на оръжие, но държавникът Петков имал грижата за стабилността на властта.“

Становище на Стефан Янев от април:

„Според Янев сега не е време „да обръщаме историята и да казваме какво би било, но по отношение на конкретния казус има достатъчно военна помощ отвсякъде и в този смисъл още военна помощ, включително и от България, би била грешка“. „Моето мнение съм го казвал и преди. Да, ние трябва да помогнем на една страна, която е нападната, както го правим досега – хуманитарна помощ, отношение към бежанците. Но във военно отношение моето лично мнение е, че аз съм против. Затова, че помагането с военна помощ удължава войната. Удължава, ако щете, и агонията и страданията на хората“, заяви бившия военен министър, който е и бивш генерал от армията. На въпрос дали България изпраща оръжие до Украйна чрез посредници Янев заяви: „Възможно е да е достоверна тази версия. Разбира се, аз нямам претенции, че мога да проверя всичко назад във времето – кой какви сделки е сключвал, с какви крайни получатели“… Според него „на практика изглежда лицемерно, но в крайна сметка можем да се позовем на производителите и на българските органи, които взимат решенията, и да кажем – да, ние пряко не участваме“.“

Становище на Атлантическия съвет от април:

„Най-много руснаците сега ги боли от възможността България да изпрати оръжие и муниции на Украйна. Складовете ни са пълни с муниции, които в следващите дни са критично важни за украинците. Те още не са преминали на западни оръжия, а муниции за старите съветски, с които сега воюват, в достатъчно големи количества не се намират чак толкова лесно и бързо. А България има на склад много и едва ли е пресилено да се каже, че е нещо като „пещерата на Аладин“… На украинската армия й трябват нашите стари оръжия и муниции сега, а не след година-две. На Украйна й трябват наши стари МиГ-29, дори и нелетящи такива, а само за части (имаме такива поне шест), както и зенитно ракетни комплекси. След немного време Украйна ще бъде снабдена с достатъчно западно оръжие, което е с различни по стандарт муниции. И тогава нашите вече ще стават все по-малко потребни… Ако имаме нещо да го изнасяме, сега му е времето… Затова цялата руска пета колона тук е мобилизирана с цел да осуети вземането на решение за изпращане на военна помощ.“

Моето собствено становище от ден първи до ден днешен е за изпращане на военна помощ, което се вижда от този блог. Все още искам да пратим, колкото и да е късно. Да подарим на Украйна изтребителите, танковете, ракетите С-300, колкото са ни останали – от кого точно биха ни опазили те при евентуално нападение? Но мисля, че вече е късно, пращайки съветското въоръжение, да искаме от Запада замяна с ново. Трябваше като много други страни да направим това през пролетта, когато украинците още не бяха готови да използват западно оръжие. Но тогава нашите харвардци и „демократи“ бяха заети да отказват помощ, за да опазят свидната си коалиция с БСП (е, може да са имали и други причини, но да не се увличам в конспиративни теории). Сега е късно – украинците свикнаха със западните оръжия, така че няма смисъл да правим такава размяна. По-добре е Западът да даде оръжието, колкото има за даване, на Украйна вместо на нас. Ние пък да се опитаме да измием поне мъничко от позора си, като пращаме на Украйна новопроизведените боеприпаси направо, а не лицемерно чрез посредници „през Пена у Виена“ (или по-скоро Варшава, според слуховете). И непременно да дадем всичките си стари съветски трошки безвъзмездно, пък ново въоръжение да купуваме с нашите левчета когато можем и както можем.

Казвам левчета, защото очаквам еврозоната да я гледаме през крив макарон, но това е друга тема.

Борчета край Правец се нуждаят от помощ

Вчера със семейството ми пътувахме по магистрала „Хемус“ от София към недовършения й край. След като благополучно пресякохме Стара планина, шофьорът пожела почивка. Както всички знаем, нашите магистрали, освен че завършват в нищото и оставят целия трафик да се блъска нататък по пътища от селски тип, имат и друго предимство – лишени са от места за отдих, тоалетни и други подобни глезотии. Затова просто свихме в отбивката за Правец и спряхме на първото що-годе удобно място.

Излязохме от колата да се поразтъпчем на чист въздух и слънце. Аз се радвах на младите борчета, с които беше засадена цялата площ вдясно. Но щом ги погледнах по-отблизо, се разтревожих за тях. Когато човек прави нещо с живи дървета, често забравя, че те растат на ширина. Например някои, като слагат къщичка за птици, вместо да я заковат за стъблото и така да наранят дървото само в една малка точка, я връзват с тел. През следващите години стволът, надебелявайки, опъва телта, докато накрая тя се впива в него и прерязва проводящата му тъкан. Нещо подобно ставаше с борчетата. Те бяха вързани за колчета, явно при засаждането им. Но вече бяха станали по-дебели от ръката ми и отдавна нямаха нужда от тази опора, но никой не бе дошъл да ги отвърже. Няколко върви бяха паднали сами, но повечето си стояха на място, опънати от надебелелите стъбла. Някои дръвчета вече имаха под вървите видими улеи по кората си.

Извадих единственото годно сечиво подръка – ключ с назъбен ръб – и тръгнах да режа вързалките. За щастие бяха само от пластмаса, без тел, и поддаваха лесно. Освободих доста дръвчета и исках да се погрижа за всички, но междувременно шофьорът си отпочина, а другите пътници взеха да прегладняват и трябваше да приключа набързо.

Не знам кога пак ще ми се случи да намина нататък. Може би някой друг би искал да довърши работата? В бързината пропуснах дори да направя снимка на мястото, но взех горния образ от Google Maps и означих поляната с борчетата със звездичка. Не съм абсолютно сигурна, че това е мястото, но бих казала с 95% вероятност. Едно независимо потвърждение е близкото голф-игрище на картата – докато бях там, не го видях, но намерих в тревата топка за голф.

П. С. Добавям снимка, която Веско откри в Google Street View и ми прати в коментар. Мястото определено е това, само дето борчетата вече са по-големи.

Димитър Попов за зловредната роля на Румен Радев

Копирам без промени материал от Димитър Попов (Faktor.bg):

„Партиите имат един противник – Румен Радев!

Мина почти цял месец от изборите на 2 октомври. Президентът Радев сигурно е доволен от това, което вижда на политическия терен – слаби партии и глупави лидери, изпокарани помежду си.  Съобразно собствените си интереси, той активно 

поощрява хаоса и удължава политическата криза

 с всички възможни средства. Целта му е прозрачно ясна – хем убеждава населението, че от президентската република по-подходящо управление за България няма, хем той и в момента управлява със собствени приоритети, които не са контролирани от парламента или от съдебната система. 

Тази ситуация е безпрецедентна за България, тя няма аналог и в Европа, затова си струва да се отговори на един въпрос – как стана така, че от 2 години Радев прави с държавата и с партиите каквото поиска.

Най-краткият и очевиден отговор е, че създаде среда на нетърпимост между политическите лидери, раздели ги на лагери, намеси се в тяхната битка, превръщайки президентството в политически център и изваждайки баталиите от парламента на улицата, сред самите партийни симпатизанти. 

С тази стратегия той 

елиминира парламента като висш държавен орган и овладя държавата

 с поредица служебни правителства и масови кадрови чистки в държавната администрация. Разделяй и владей е стратегията, която кандидат диктатора Радев следва вече 2 години, при това много успешно.

Сред най-мощните му инструменти в тази стратегия се оказаха машините за гласуване. Той успя да ги пробута за парламентарните избори, а те му дадоха възможност да коригира резултатите според собствените му разбирания за това кои партии са лоялни и кои са враждебно настроени срещу него. Има вече много основателни съмнения, че и изборите през ноември 2021 година, и изборите през тази година, са били манипулирани в полза на някои, и във вреда на други. Машините са черни кутии, които са под контрола на ДАНС и други служби, а тези служби в момента са на пряко подчинение на президента и не си дават никакъв зор да проверяват честността на изборите.

Друг мощен инструмент са самите служебни министри, назначени от Радев. И миналата година, и тази, те се включиха активно в предизборната кампания. През 2021 година, чрез тях Радев се опитваше да изтика ГЕРБ и ДПС от политическата сцена, а министрите му провеждаха цели кампании за компрометиране на тези партии. Дори направиха опит за арести на техни лидери. През тази година вятъра се обърна – правителството на Гълъб Донев дискредитира Продължаваме промяната, БСП и ДБ, вадейки по министерства компромати за техни министри и критикувайки политиките, които правителството на Кирил Петков водеше.

В тази ситуация на еднолично управление Радев постави под съмнение и геополитическата ориентация на България, която е избрана не само с одобрението на всички парламенти и политически партии, но и с широк обществен консенсус. Особено след войната в Украйна, уверявайки Русия и българските русофили, че ще саботира всички опити България да се включва в помощта за Украйна, Радев постави на дебат нашата лоялност в алианса НАТО. Той си позволи също да саботира в ЕС общи решения срещу Русия, нареждайки се до приятеля на Путин Виктор Орбан. 

Разбира се, още от 2016 година е известно, че Радев е човек на Русия. Като получи шанса да управлява страната еднолично, той получи и шанс да

 обслужва ефективно руските интереси

 и в България, и в Европа.

Освен това, макар да е въвел на практика едноличен режим на управление, Радев не носи никаква политическа отговорност за него. В условията на служебни кабинети той заобикаля Конституцията, демонтира парламентарната форма на управление, игнорира съдебната система, която не се занимава с него, защото той официално не е субект на държавното управление, а след преизбирането си не зависи и от избора на българските граждани, които не могат да го свалят от власт, ако не са доволни от неговото правителство. 

Ако разсъждаваме логично, България се намира не само в инфлационна, политическа и социална, но и в конституционна криза. Очертал се е дълбок разлом между Президент и Парламент, а той не е описан в самата Конституция. Радев до момента печели всички битки срещу партиите, разединявайки ги много успешно с властта, която техните лидери му дават. Той открива и закрива парламенти, блокира парламентарни мнозинства, а с провежданите начесто избори подкопава държавността в самите и устои.

Единствения начин тази ситуация да бъде променена, е партиите да направят редовно правителство с ясни приоритети – за НАТО, за ЕС,  за парламентарна република, за честни избори, за 

елиминиране на президента като политически фактор

Не виждам нагласа за такова парламентарно мнозинство, напротив, партийните лидери все още не осъзнават, че имат само един противник, и той се нарича Румен Радев. 

А докато не се справят с него, партиите ще бъдат партизански котерии, които нямат други приоритети, освен собственото си оцеляване.“

Бих добавила само, че първопричина за сегашното бедствено положение на държавата е необузданата омраза към ГЕРБ. Заради нея българският народ два пъти избира Румен Радев за президент, само и само да не е подкрепеният от ГЕРБ кандидат, и заради нея младото образовано градско население, претендиращо да е елитът на нацията, две години протестира и клати държавата, докато разруши немалка част от нея, а остатъка поднесе на Румен Радев на сребърен поднос. Боя се, че докато този елит не признае грешката си и не се разкае, той няма да я поправи, а това значи, че България би могла (евентуално) да се съвземе едва след десетилетия, когато израсне друг елит.

Цветанка Андреева: Радев иска да е не само адвокат, а и съюзник на Путин

Цветанка Андреева, Фейсбук / Faktor.bg:

„Енергията за прокарването на президентска република като управленски модел за България набира сила… Всичко започна тогава, когато Радев оглави неофициално компроматната война срещу ГЕРБ и овладя площадния протест под юмрука си. Тогава Радев по същество изкопа пропастта между демократите. Част от тях компрометираше, останалите подчиняваше. Същевременно изграждаше постоянно свои управленски кадри и политически проекти, които трябваше и все още изпълняват неговата стратегия. Радев свали ГЕРБ не защото не харесваше управлението им, а защото искаше лостовете на властта за себе си.

След като управлява близо две години, обсебвайки цялата власт в държавата, като компрометираше партиите и саботираше всяка поотделно, за да ги разделя до степен на невъзможност да се коалират днес, триумфът на Радев е почти пълен. Почти! Радев знае, че кулминацията на неговата стратегия наближава. Ако изпусне момента, може да загуби безвъзвратно… Усещайки го, неговият кръг се задейства. Ежедневно припознати и завоалирани негови емисари ни предлагат референдум за президентска република. Внушават, че президентската република е модел, по-подходящ за България. Всичко това е не просто нелегитимен политически интерес, а е опит България да бъде въведена в модел на еднолично управление, с авторитарен към тоталитарен уклон. Подобен модел се осъществи през последните десетилетия в Русия. Този модел търсеше и намираше съюзници в ЕС. Корумпираше и определяше стратегиите на политически елити. Продуктът Румен Радев в българската политика е свързан с тази руска стратегия. Крайната цел е Радев да е съюзник на Путин (засега той му е само неофициален адвокат), а България да е стратегически партньор на инвазията на Русия към Европа. Единственият силен и опасен противник на Радев е парламентът.

Партиите и лидерите са врагове на Радев, а конфликтите между тях захранват неговата сила. Крайно време е да се разбере, че мнозинството, което ще защити правото на България да е европейска страна, не е гербаджийска стратегия (по думите и обвиненията на спорни и безспорни анализатори) за създаване на правителство, а очеваден и последен шанс да се защити страната ни от заплахата за едноличен режим. Евроатлантическото мнозинство може да е политическата смърт за Радев.“

Латвийски министър: България предава Украйна, ЕС и НАТО

Копирам без промени репортаж от „Свободна Европа“:

„Неразбираема и „близка до предателството“ е позицията на България и Унгария относно отказа им да предоставят военна помощ за Украйна. Това каза министърът на отбраната на Латвия Артис Пабрикс пред телевизия „Настоящее время“ на Радио Свободна Европа.

„Мисля, че до известна степен подобна позиция в рамките на ЕС и НАТО е по принцип много близка до предателство. На това мнение съм, защото не разбирам подобна позиция, не одобрявам подобна позиция“, каза Пабрикс в отговор на въпрос дали е обсъждал с колегите си от останалите страни членки на Алианса и ЕС позициите на България и Унгария срещу изпращане на оръжие за Киев.

„И мисля, че след това към всички политици и държави от ЕС и НАТО, които подкрепят подобна позиция, ще се отнасят много, много лошо.“

Той определи решението за предоставяне на военна помощ и като сигнал на кои страни може да се има доверие и на кои не. По думите му има лидери, „които говорят красиви думи, но които изчезват, когато проблемът се надигне“.“

Още по темата от Faktor.bg: „Министърът беше запитан и кои държави смята за предатели. „Все още не искам да ги назовавам. Но по мое лично мнение, по мнението на Латвия, изходът от войната в Украйна по принцип ще има много сериозно отражение върху интересите на моята държава, на моя народ“, заяви той. „Така че Украйна трябва да победи, това е в наш национален интерес. Така че в известен смисъл сега вие се борите за нашите интереси, борите се за Европа, за демокрацията, за свободата, за правата на човека. И ако някой в Европа не разбира това, означава, че се бори не само срещу интересите на Украйна, но и срещу интересите на Латвия“, уточни министърът. „И ако някой е член на Европейския съюз и НАТО и върви срещу интересите на моята страна, как мога да го нарека другояче“, попита Пабрикс.“

Кога ще дадем старите си пушкала на Украйна

Пламен Асенов, Faktor.bg:

„Бъдещото правителство – и да стане, скоро ще падне

…Ако съдим по утрото на председателския избор, това Народно събрание го чака съвсем скорошен заник – още с предварително прогнозираната и вече видима невъзможност да се създаде работещо правителство в неговите рамки. 

ГЕРБ говорят за евентуално правителство на малцинството с  първия мандат. Може. Но и да стане, скоро ще падне. Най-много хоризонтът на предстоящите през февруари – март предсрочни избори да се измести с месец или два. 

ПП и ДБ пък напоследък получиха директни удари от комунистите и са разколебани за ново партньорство с БСП. Не казвам, че няма да преглътнат унижението и да опитат пак в името на властта – щото в България точно вимето на властта е най-ценното парче от властта. Но, първо, ще им трябва още подкрепа, която ще разкрачи управлението не на три, а на четири – от което нищо добро няма да произлезе. И второ, какво ще правят ПП и ДБ, когато се сблъскат с БСП още по първата важна тема – дали България най-после, след 8 месеца чудене, да даде на Украйна старите си пушкала и снаряди. 
Много са ми смешни тези трите партии, защото постоянно настояват за нещо, което не зависи от тях, а от други вселенски фактори. 

БСП например настояват за мир. Само дето не съм ги чул да го правят пред Путин, от когото зависи краят на мръсната руска война. Не дори и пред губернатор Митрофанова – а просто комунистите, както много често, си говорят ей така, сами.

ПП и ДБ пък настояват за съдебна реформа и най-вече за решение на въпроса с главния прокурор. Ами, дето се вика, и аз настоявам България да се премести в щата Калифорния, та да си решим бързо всички проблеми, ама не става. Още по-учудващо е, че те продължават да настояват и сега, след като бяха на власт, опитаха всичко и видяха, че не става, просто защото няма как да стане. Е, те го знаеха, де, тоест, съзнателно пратиха парата на обществените надежди в свирката. Но сега пак „настояват“ за същото. Ясно е, че такава промяна минава през промяна на Конституцията, а в този Парламент може да се промени Конституцията само ако ПП и ДБ сътрудничат с ГЕРБ, ДПС и Янев. Така че, ако наистина искат реформа в правосъдната система, те трябва да са диалогични, всяка демонстрация на магарешки инат значи, че пак целят да заблудят публиката…“

Аз също никак не съм оптимистка за бъдещето на 48-то Народно събрание и избраното от него правителство, ако изобщо такова се пръкне. Но аз и не искам много: освен дежурните блага по подразбиране – живот и здраве, мир и свобода, хляб и покрив – искам да дадем на Украйна старите си пушкала. Цяла Европа вече го направи с изключение на две-три държави-отрепки, към които незнайно защо решихме да се присламчим.

Тия дни минах по Моста на влюбените и хвърлих бърз поглед на изложбата за нашата бойна авиация. Тя ме натъжи – първо, защото се улових да търся по черно-белите снимки младия образ на баща си, и второ, защото липсваше най-важната снимка, с която трябваше да завърши тази изложба: редица от усмихнати летци на земята без никакъв самолет на заден план и пояснение, че в момента нямаме бойни самолети, защото ги чакаме, а старите всичките сме ги дали на Украйна. Но както е тръгнало, догодина ще си бракуваме изтребителите, ще ги хвърлим на боклука и пак няма да ги дадем на Украйна!

Захапано Слънце

Частичното слънчево затъмнение, наблюдавано в 13,40 ч. в София.

Първоначалният вид на снимката (сградата е Майчин дом):

Изрязаният участък със Слънцето:

Средството за наблюдение (класика – стъкло, опушено на свещ):

Бесарабски българи искат да подкрепим Украйна с оръжие

В този дълъг пост само ще копирам чужди материали без коментар – той е излишен.

От сайта на БНР:

„Призив до родните институции отправиха близо 800 украински българи

Осем месеца война!… На 24 октомври отбелязваме статистически отминалото време от началото на Руската инвазия в Украйна. Днес група украинци с български произход внесоха до българските институции – парламент, правителство и президент, отворено писмо от 24 страници и подписано от 792 техни събратя. Молбата им е за държавна помощ и подкрепа. В него те призовават и българските медии за помощ – „гласът на вашите братя българи в Украйна да стане по-силен и да бъде чут“. Всичко това се случва в навечерието на Деня на бесарабските българи 29 октомври, който сънародниците ни в Украйна и Молдова отбелязват от 1938 година. Инициаторът на писмото, Татяна Станева, представи пред БНР основните искания в него.

„Първото искане е България да заема напълно ясна и официална позиция като страна в тази война. Да застане зад нас – украинските българи и Украйна. Второто искане е, България да даде оръжие на Украйна. Да помогне на Украйна да защити своята земя, което автоматично означава да помогне на нас, българите в Украйна, защото там е нашият дом сега. И трето, искаме да се спре пълната руска пропаганда, която наблюдаваме в България.“

Татяна е филмов режисьор и документалист, който от години работи по темата за етническите български общности в Украйна и запазването на българщината далеч от родината. Затова с болка в гласа си признава недоумение от неутралитета, който България иска да запази в създалата се ситуация. „Не искаме политиците да говорят от наше име за нас (украинските българи – бел. ред.)“.

“Искам да ни чуят – ние сме против неутралитет. Неутралитетът на България убива нас, българите в Украйна. Тази война вече ни засегна и не може България да остане неутрална. Тя вече засяга ваши братя. И накрая – това не е война само между Русия и Украйна, това е война на цивилизациите. Ние се борим за свободата и човешките ценности, за демокрацията срещу агресията, която от своя страна, ако победи, ще засегне цяла Европа, и тогава България няма да може да остане неутрална.“

Категорично заявява, че бесарабските, одеските и таврийските българи, по чиято инициатива е написано писмото, подкрепят Украйна във военните й действия. Татяна признава, че с обявяването на независимостта на втората й родина от СССР, сънародниците й са се почувствали свободни и подкрепяни. “Именно тогава ни беше разрешено да учим български език в училищата, което е много важно“, припомня тя.

На твърдението, че оказване на военна помощ за Украйна се подкрепя само от военнолюбиви партии в България, Татяна остро отговаря, че това са руски наративи. “Това е голямо лицемерие. Аз бих искала да видя дали господин Президентът щеше да говори така, ако убиецът е дошъл в неговата къща и извършил всички зверства, които се случват в нашите домове. Ако някой дойде и забрани на децата му да говорят български език – искам да видя как той ще преговаря и как ще се защитава миролюбиво. Преговори се водеха от 2014 година, но Русия не спазва и една дума от предварително подписаните споразумения. Те извършват тероризъм на територията на Украйна“, посочи Татяна Станева в разговор с Ирина Недева по програма “Хоризонт“ на БНР.

Убедена е, че изпращането на военна помощ за Украйна от страна на България е тест за българската демокрация. А за украинците с български произход остава чувството на болка.

„Все повече се усеща, че братушките от Москва са по-важни от собствената българска кръв. Вие вярвате повече на тях, отколкото на нас, затова написахме това писмо – да чуете нашия глас и да разберете едно – ние страдаме и очакваме помощ. Ние, етническите българи, чакаме България да помогне и за нас това е много символично и важно. Аз лично не се съмнявам нито за секунда в победата на Украйна, защото доброто винаги побеждава злото, но искам да знам как България ще ни гледа в очите след това“ – риторично пита бесарабската българка Татяна Станева, която преди време избра живота в село до Киев вместо столицата, за да може детето й да учи български език в училище.

Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Ирина Недева, БНР-„Хоризонт“/“

Самия текст на писмото копирам от Debati.bg:

„Ние, украинските българи – част от които сме в Бесарабия, други – в Таврия, трети – тук в България, а четвърти – пръснати по света – всички ние днес се обръщаме към българите в България.

Ние, украинските българи, завинаги ще сме с два корена в сърцето си, но един дом. И този дом за нас е Украйна.

Това е нашето място на силата. Не просто земя, прозорци, стени и врати, а семейно гнездо, място, където се пази родовата памет.

Не знаем дали човечеството някога е виждало по-коварна, несправедлива и неоправдана война от тази. Но от 24 февруари ние не живеем. Някои – в буквалния смисъл. Нашата икономика и нормалният ни ритъм на живот спряха. Ние всеки ден губим работата си, домовете си и, което е най-лошото, близките си. Хиляди българи станаха бежанци или принудителни изселници, а мнозина остават в окупация и не могат да подпишат това писмо, тъй като се боят да бъдат репресирани от окупаторите. Нямаме планове за бъдеще и дори не знаем, дали имаме бъдеще. Днес нашият дом е атакуван от съседа ни, който всеки момент може да ни убие.

Използвайки случая, искаме, първо, за пореден път да благодарим на България за подкрепата на Украйна и помощта на нашите бежанци. Без тази подадена ръка мнозина нямаше да оцелеят.

В същото време ние, украинските българи, очакваме и друг вид подкрепа от България.

Българите в Украйна очаквахме България еднозначно и категорично да застане на страната на справедливата борба на Украйна и, съответно, на наша страна. На българите в Украйна.

От друга страна, разбираме, че тук се повтарят откровените лъжи на руската пропаганда за това, че националните малцинства в Украйна са потиснати, и че бесарабските и таврийските българи очакват тъй наречените “освободители”.

Нещо повече, научаваме, че едва ли не точно това е причината България да откаже военна помощ на Украйна – за да “защити българите там от украинските нацисти”.

Ако сред вас има такива, които мислят така, нека споделим някои факти:

Руската пропаганда твърди, че Украйна забранява на българите да говорят и учат български.

Истината е, че до разпадането на Съветския Съюз българският език се е използвал само като битов и именно в независима Украйна започва да се изучава в училищата, откриват се български групи в университетите. Именно тогава се създават първите български дружества и организации, започват да се издават вестници, в ефир излизат радио и телевизионни предавания на български език. И всичко това ни го даде на нас – българите – Украйна. И всичко това се финансира от украинската държава. Това ли се нарича потисничество? От това ли искат да ни освобождават?

И сега най-тежката мантра: тази за Русия освободителка, спасила българите от турския ятаган и милостиво позволила да се заселят в буренясалата и непригодна за живот бесарабска пустош. Това е най-тежкото клеймо – на неблагодарник! – с което и досега руската пропаганда се опитва да жигоса всеки, дръзнал да надигне глас срещу Русия. От друга страна, историческите факти недвусмислено говорят, че и за самото ни “спасяване” и за настаняването на предците ни именно на тези земи Русия си е имала свои стратегически, политически и икономически интереси. Както, впрочем, и предоставянето ни на статута на колонисти, от благодарност за което ние сме изградили прекрасния Преображенски събор в Болград. Българите можем да сме благодарни. Но знаете ли какво става по-късно?

Нужно ли е да напомняме за многобройните репресии от съветските власти и разкулачването на „кулаците“ (а в същност работещи земеделци), и депортираните в Сибир? За дванадесетте хиляди българи, депортирани от Крим през 1944 година и разхвърлени из целия Сибир и Средна Азия? Да преразказваме ли спомените на нашите дядовци, изпращани на заточение за три царевични мамула? Да отваряме ли думата за двата тъй наречени Гладомора – изкуствено предизвикан глад: през 1932 – 1933, вследствие на който загиват изчезват цели български села в Таврия, и 1946 – 1947, отнел живота на стотици хиляди българи в Бесарабия? Все още има живи свидетели на тези жестоки събития, а спомените на загиналите са запазени в архиви, книги и филми. Можете да попитате, чуете, видите и прочетете за всичко това. Стига да имате желание!

Това, което трябва да разбира всеки мислещ човек, е, че Руската империя, която уж подала ръка на нашите предци преди 200 години, за което трябвало да сме благодарни, е нещо много различно от последващия съветски режим на атеистична Русия, от постсъветска „демократична“ Русия, и от сегашната Русия с путинския терористичен режим. Трябва ли, според вас, благодарността за тогавашната помощ да ни задължава да подкрепяме престъплението срещу човечеството, което извършва Русия днес?

Макар въпросът да е риторичен, българите в Украйна имаме своя точен и категоричен отговор на него.

За повече от 200 години, въпреки трудности и лишения, терор и издевателства, смени на власт и режими, българите направиха от Буджакската степ и таврийското Диво поле райски градини, запазихме езика, културата и идентичността, и най-накрая, благодарение на независима и свободна Украйна, започнахме да живеем свободно, и името “българин” да носим открито и с гордост. Затова представителите на българската общност в Украйна, рамо до рамо със свои съграждани от други национални общности, защитават родната си земя от нашествениците. Защото украинската земя е нашата родина и роден дом за всеки от нас. В цяла Украйна и далеч извън нейните граници са известни имената на героите в тази война – българи по произход – капитаните Димитър Бурлаков, награден с Указ на президента на Украйна Володимир Зеленски с орден “Богдан Хмелницки” ІІІ степен, и Иван Пепеляшко, кавалер на ордена “За мъжество” ІІІ степен. Както и на други – Иван Минков и Иван Чумаков от с. Криничне (Чушмелий), Максим Близнак и Евгений Качай от с. Лощинивка (Кайраклия), Михаил Киосе и Радион Вайцман от с. Калчево – все българи, отдали живота си в борбата срещу руската агресия, за свободата на своята родина Украйна.

Това е нашият отговор и той е категоричен: българите в Украйна, заедно с всички други националности се борят за свободата, териториалната цялост и независимостта на своята родина Украйна.

И в тази борба имаме нужда от помощта на България.

България, която е член на Европейския съюз.

България, чийто суверенитет и независимост са гарантирани от членството ѝ в НАТО – Организацията на Северноатлантическия договор. Украйна също се стреми към пълноправно членство в тези организации. Българската диаспора на страната ни, най-голямата сред всички подобни групи българи извън родината, беше, е и ще бъде последователен лидер на тези процеси, тъй като искаме да вървим заедно с България в един съюз и в една посока.

Днес именно този път е пътят на светлината и човешките ценности. Но за да поемем по този път, първо трябва да оцелеем.

От първия ден на войната и до днес на жестоки обстрели е подложено българското село Тернивка – квартал на град Миколаив.

Населението на 30 български села от Бердянския и Мелитополския райони в Запорижка област, град Херсон и част от Херсонска област в момента са в границите на окупираните територии и техните жители са подложени на всички „прелести“ на „руския свят“. Повечето от българските неделни училища не могат да работят, премахнати са информационните материали, разказващи за живота на прародината ни. Стотици учители и служители на местните органи на самоуправление, които не желаят да сътрудничат с окупаторите и техните поддръжници, са подложени на сплашване и преследване. Земеделците под дулата на картечници са принудени да продават на безценица плодовете на своя труд на земята, обилно напоена с потта на техните предци и самите тях.

През последните седмици на октомври Русия предприе масирани удари по енергийната инфраструктура из цяла Украйна, с неприкритото желание да ни остави на тъмно и студено и да предизвика поредната бежанска вълна, която, ако се случи – неминуемо ще засегне и България. И много от тези бежанци, най-вероятно, ще са украински българи.

И всичко това се случва сега.

В този момент, докато четете писмото, някъде в Украйна загиват хора, други са подложени на терор и унижение. Всичко това се случва в година 22 на 21 век. В Европа. Случва се с украинския народ, и в частност и с нас, българите.

И днес ние питаме всички вас: грижа ли я е България за това?

Грижа ли я е България за над 200 хиляди българи в Украйна?

От 24 февруари ние търпеливо чакаме и се надяваме, че нашата България най-накрая ще се събуди и ще застане на страната на светлината.

За да можем ние, украинските българи, да си кажем: Да, България е с нас. България избира нас, българите в Украйна, а не терористичния режим на Путин.

Защото е съвсем очевидно, че тази война не е само война между Русия и Украйна, а глобална битка между цивилизования свят и примитивното средновековно варварство, между демокрацията и авторитаризма.

И ние, украинските българи, призоваваме българския Президент, българското Народно събрание, българското правителство да заемат ясна и категорична позиция и да я подкрепят с реални действия и постъпки.

Призоваваме ви да спрете продължаващата се в българските медии руска пропаганда, която ни наранява, компрометира и оскърбява паметта на загиналите герои-българи.

Призоваваме ви да спрете тези политически лидери и сили, които имат наглостта да говорят от нашето име вместо нас.

Призоваваме ви да изпратите на Украйна военна помощ, както това вече направиха повечето държави от Европейския Съюз. С това ние не ви въвличаме във война. Напротив, искаме да я спрем, за да не стигне войната до България.

България може да пречупи хода на войната, ако ни помогне да се защитим. Или да се откаже, и така да ни предаде нас, украинските българи.

Сега е моментът да направите правилния избор.

И, накрая, още малко история.

През 1943 първенците на българските села в Таврия, насърчавани от писателя и интелектуалец Мишо Хаджийски се обръщат към цар Борис ІІІ с прошение да ги спаси от хитлеристския режим и да ги „приеме в царството си“. България отваря врати и сърца за таврийските сънародници, и в началото на пролетта на 1944, след много месеци тежък преход и лишения, 1500 българи успяват да се доберат до България и да целунат българска земя.

Само няколко месеца по-късно, след установяване на комунистическия режим тук, България ги връща на Сталин, обричайки ги по този начин на вярна гибел. Почти всички те загиват или удавени в Черно море, или унищожени в сталинския ГУЛАГ. Тогава България ги предаде. А това се помни, господа.

И днес дойде време разделно.

България има историческия шанс този път да застанете на страната на своята кръв.

Не ни предавайте отново!“

„Промяната“ и машините за гласуване

Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ разкрива пред Нова ТВ (Faktor.bg) коя е неговата червена линия или, както казват англоезичните, хълмът, на който е готов да умре: не Украйна, разбира се, не борбата с корупцията (каквото и да значи това), дори не и съдебната реформа (виж, това всички знаем какво значи), а машинното гласуване:

„В този парламент вярвам, че всички са влезли със стратегии за България. Избрахме председателя, но какво става с хартиената бюлетина? Тя е нищо повече от отваряне на вратата за изборни измами. Ако тази координирана група я върне, ще е безпринципно. Няма как да правим нещо заедно, ако правят неща, които не са добри за България. Вратата ни е отворена, но не и с подобни политики. Ако има следващи избори, ще рискуваме да дадем шанс на партии като „Възраждане“ да правят референдум дали да излизаме от ЕС. Другият риск е концентрирането на власт в ръцете на един човек за 4 години. Безпринципни коалиции от нас не може да се очакват… В последните 7-8 месеца БСП направиха много важни стъпки, с които показаха, че са част от промяната. Но ако утре гласуват да отворим чувалите с хартиените бюлетини, няма как това да е част от промяната. Време е политиците да си спазват обещанията и да няма скрито-покрито.“

Една от отличителните черти на „Продължаваме промяната“, които ме изпълват с ужас и възторг, е склонността на политиците им да лъжат безпардонно за неща, които са известни на всеки, който не живее от години в бункер. Защото ако коалицията им с ДБ и БСП не е безпринципна, искам да знам коя е. Но да се върна на темата за хартиената бюлетина срещу машинното гласуване. Ето какво казва политологът Стойчо Стойчев пред Тодор Токин от „Труд“ на 1. юни тази година:

„Машините и Радев поднесоха победата на “Продължаваме промяната”

– Разкажете малко повече за вашето изследване на резултатите от изборите миналата година, доцент Стойчев. И как машинното гласуване е повлияло на изборните резултати?

– Съпоставихме резултатите с колеги от катедра „Политология“ от трите избора през миналата година – април, юли и ноември и се оказа, че БСП е най-губещата от машинния вот. Разбира се, има и други фактори за тяхната загуба… Но не може да се пренебрегне фактът, че особено сложният вид гласуване две в едно през ноември за парламент и президент имаше затруднения за хората, които – така да кажем – са с недостатъчно с добри дигитални и функционални познания. Просто хората не гласуваха масово, включително и действащи депутати се объркаха и гласуваха само на президентските избори и пропуснаха парламентарните заради една система от потвърждения, които се изискваха при машините. Това показва, че изборът на технология, по която да се проведе вота – т. е. само машинното гласуване – до голяма степен е предопределил крайното разпределение на силите в сегашния парламент. Защото от една страна намалява избирателната активност, второ – ощетява определени партии да сметка на други и трето – позволява с чисто технократски инструменти в ръцете на човек, който провежда изборите, дискриминационни фактори. Машините могат да улесняват или да затрудняват гласуването в зависимост от това какво реши организаторът на изборите, какъвто в случая бе служебното правителство на Румен Радев. Това правителство носи отговорността за провеждането на тези избори и за начина, по който беше структурирана самата система за машинното гласуване…

Казано с две думи, изборите през ноември миналата година и съответно мнозинството, което се получи в резултат на тях, бяха произведени от технологията на изборите, а не от някаква фундаментална промяна в разпределението на електоралните нагласи сред избирателите. Което по същество означава, че вместо да отразява… тези нагласи на гражданите, машината става активен участник в преразпределението на гласовете и в крайна сметка произвежда резултатите. Изводът е, че миналата година изборите бяха подложени на тежки машинации и манипулации. Самата архитектура на това гласуване засили нивото на дигитално грамотните хора в страната спрямо тези, които нямат такива познания. А в крайна сметка целта на тези технологии е да улесняват изборния процес, а не да го правят труден за определени хора. Ако ще въвеждаме ценз, да го кажем направо, а не да го правим тихомълком през задния двор и да се каже, че само функционално грамотните ще могат да гласуват…

– Един от големите аргументи за въвеждането на машинното гласуване беше, че ще намалеят сгрешените бюлетини? 

– Факт. Няма сгрешени бюлетини и какво от това? Целта на едни избори е не да има или да няма сгрешени бюлетини, а да отразят предпочитанията на гласоподавателите по партии и партийни листи. А точно машинното гласуване изкриви това и фаворитизира определени партии. Така нареченото Харвардско лоби и привържениците на електронното гласуване и на гласуването в интернет активно се включиха в този процес, докато отсъствието на хартиени бюлетини на много места е спряло хората да гласуват…

– Чуха се гласове, че и избиратели на ДПС са станали жертва на машинното гласуване?

– Да, ДПС пострада, но не толкова… Тази партия е достатъчно добре организирана, за да преодолява всякакви опити да й се променя изборния резултат при променена технология. ДПС се оплака по-скоро от пряк тормоз над негови активисти и симпатизанти от органите на полицията по места под прякото указание и заповеди на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков. ДПС доста добре се справиха технократски с подготовката на избирателите си за машинното гласуване. Т. е. ако трябва да се премахне някакъв вид клиентелно гласуване или гласуване под неформални зависимости от мрежи – тази технология не прави това. Напротив, тя го улеснява още повече…

– Какво излиза – че „Продължаваме промяната“ е спечелила само от въвеждането на машинното гласуване?

– На практика – да. Машините направиха така, че „Продължаваме промяната“ да може да формира това мнозинство от четири партии в Народното събрание и да може то да управлява. Ако не бяха машините, нямаше да го има това мнозинство в парламента и вероятно пак щеше да има нови избори. В предишния парламент не им стигнаха гласовете, пък и тогава други партии бяха водещи. Този маньовър през есента бе със съдействието и поддръжката на Румен Радев, колкото и сега да се разграничава от тях, но тогава те подкрепяха него, той тях, радваха се, празнуваха, хора играха. Тази промяна бе промислена през дълъг период от време под претекст да се намалят сгрешените бюлетини и да се премахне влиянието върху контролираното гласоподаване и да няма вече контролиран и купен вот. Ако някой твърди днес, че няма контролиран и купен вот в България, значи нищо не разбира. Но според мен никой не го мисли сериозно, дават си ясна сметка независимо от публичната им позиция каква бе структурата на това гласуване и в каква степен целта му бе постигната…

Системата бе така подготвена, че избирателите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се мобилизират докрай, и същевременно да обезкуражава избирателите на традиционните политически партии като БСП, ДПС и ГЕРБ да отидат да гласуват. Ситуацията в тази игра е да можеш да съставиш след това мнозинство и чрез тази технология да се вземе политическата власт. Това бе крайната цел, след това липсва нова цел и се стигна до сегашната ситуация, в която лъсна политическата несъвместимост, но и цивилизационната непригодност на тези четири партии да си сътрудничат, независимо от обединяващата сила на гласуването „анти-ГЕРБ“. Те са от различни светове, въпреки че с гордост обявиха как програмите им се припокриват до 90 на сто и ще направят страхотни неща като 4-5 тунела под Стара планина, 5-6 моста над Дунав, стадиони, магистрали. За да се стигне до ситуацията, в която гениалните харвардци, които щяха да ни оправят, да бъдат изкарвани мошеници… Така че се доказа, че с такава изборна технология дори да изконструираш едно мнозинство, то не може да издържи дълго време, защото няма социална база за неговото управление. Ами като имат проблеми, да се сърдят на машините. Всичките мерки на Асен и Кирил са за месец-два. По-дълъг хоризонт от тези месец-два те нямат… Но тези хора са изключително добри в маркетинга, в продаването на несъществуващи неща, във фабрикуването на кьорфишеци, включително медийни…“

Тоест да обобщим: Кирил Петков е готов да се бие до смърт за машинното гласуване, защото знае, че при гласуване с хартиени бюлетини партията му няма да бъде нито първа, нито втора на изборите. Лично аз се надявам след още година-две и седем-осем парламентарни избори, ако не и по-рано, ПП да се окажат под 4-процентната черта независимо от техниката на гласуване. Знам, че с хартиените бюлетини у нас на места се злоупотребява жестоко. Хора от смесените райони са ми разказвали как в техните секции всички не-ДПС бюлетини се оказват невалидни – просто след отварянето на урните някой хваща химикалка и ги прави такива. Но за краткия период, откакто въведоха задължително машинно гласуване, аз веднъж не можах да гласувам (понеже машината в нашата секция се беше развалила) и веднъж послужих като ad hoc придружител на някакъв дядо, който стоеше сащисан пред машината и се чудеше какво да прави. Познавам и възрастна дама, която се е отказала да гласува, защото се съмнява в способността си да се справи с машината и се чувства унизена от цялата ситуация и нежелана като избирателка.

Затова нямам търпение да кажем сбогом и на шумната харвардска пасмина, дошла отникъде да дообърка клетото ни Отечество, и на техниката, която им позволи да ни яхнат. Тук дори не говоря за възможността машинният вот да се манипулира централно, която е причина № 1 цивилизованите страни да не използват машинно гласуване.

Андрей Райчев за моралните българи

Не споделям възгледите на Андрей Райчев, но той е умен човек и винаги си струва да се чуе какво има да каже. След избора на Вежди Рашидов аз се оплаках от просташки шовинистични Интернет-коментари, а той, обратно, набляга на „наполовина пълната чаша“, т.е. че обществото е останало спокойно: „Преди 30 г. появата на турчин начело на парламента щеше да предизвика страхотни гърчове. Без да знаем, сме направили огромна крачка. Трябва да поздравим българския народ и политици. Дори националистите в парламента не казаха нищо.„

В същото изказване Райчев коментира „идеалистите“ в българското общество: „Има една група в България, които са честните, светлите и моралните, които дават оценки. ГЕРБ за тях са токсични, ДПС – свръхтоксични, комунистите и те, както и „Възраждане“. Дотук стават 60%. Не може да се казва, че 2/3 от българския народ, който гласува, е токсичен.“ Ето тази група и тази нагласа според мен срива България от 2020 г. насам, докато от най-бедна в ЕС, но като цяло прилична държава се свлякохме в канавката и сега се боричкаме с братята унгарци за почетното място на дъното.