Archive for декември, 2017

Срам и позор – България се присъедини към антисемитската оргия

декември 22, 2017

Днес ООН е гласувала резолюция, която осъжда решението на САЩ да преместят посолството си в Ерусалим и настоява за отмяна на това решение. На сайта на Би Би Си може да се види коя държава как е гласувала. Девет са били против, 35 са се въздържали и 128 са гласували „за“. Уви, България е между последните. Държавата, спасила евреите си през Втората световна война, през ХХІ век се включи в международната антисемитска оргия.

Реклами

Трябва да признаем Ерусалим за столица на Израел

декември 17, 2017

През юни присъствах на откриването на паметен знак на загиналите във войните 952-ма български еврейски воини. Плочата се намира пред Националния исторически музей. Между инициаторите на събитието бе г-н Самуил Ардити (вдясно на снимката). Използвах случая да го попитам какво ние, неевреите, можем да направим за евреите в Израел и другаде. Той отговори: „Подкрепяйте ни морално! Вашата морална подкрепа е ценна и има значение.“

Сега България има чудесен повод да изрази морална подкрепа. От основаването на държавата Израел нейните власти и граждани смятат за своя столица Ерусалим. Другите държави обаче, за да не ядосат арабите, не признават Ерусалим и използват Тел Авив за и.д. столица на Израел. През 1995 г. американският Конгрес признава Ерусалим за столица и решава американското посолство да бъде преместено там. Оттогава обаче се извървяват трима президенти и на никого не му стиска да осъществи решението. Трябваше да дойде смахнатият Доналд Тръмп, за да направи това. Аз поначало не харесвам Тръмп, най-малкото заради проруските му становища, но признаването на Ерусалим показва, че и неуравновесените управници имат своята роля в обществото.

След изявлението на Тръмп израелският министър-председател Нетаняху призова Европа да последва примера на САЩ. Европейците обаче засега отказват. А би трябвало държавниците от континента, извършил Холокоста, да подкрепят оцелелите евреи и тяхната държава. Най-малкото България би трябвало да го направи. У нас няма такива настроения против евреите и Израел, каквито има в някои други европейски страни, и не се очакват вътрешно-политически усложнения. Но за жалост, откакто влязохме в ЕС, все се оправдаваме с общата европейска политика.

Моята прогноза е, че Европа ще се излага целокупно още известно време, може би няколко години. И след като мине време, изприказват се много приказки и, уви, се дадат известен брой жертви, държавите ще почнат тихомълком да си местят посолствата в Ерусалим.

100 години от рождението на Илия Минев

декември 17, 2017

Мой читател ми напомни, че този месец се навършиха 100 години от рождението на правозащитника и борец срещу комунизма Илия Минев (5 декември 1917 – 6 януари 2000 г.).

 

Откъсът по-долу е от книгата на баща ми Дянко Марков „Свидетелствам под клетва“:

 

„В края на юни 1946 г… бива осъществен разгром на част от легионерската среда… Като начало арестувани са 18 души измежду най-ревностните поддръжници на първия главен водач Иван Дочев, не съвсем основателно смятани за дясно крило на легионерската организация… Те са наречени от ДС и съда Първи легионерски център (І лег. ц.). В края на същата 1946 година ще бъдат осъдени на продължителен затвор, а Илия Минев като водач на конспирацията и „пръв между равни” – на доживотен.

След присъдата Илия Минев остава непреклонен и обявява война на Държавна сигурност. Прекарва зад решетките общо 27 години. Никакви наказателни мерки не могат да го сломят. Той сам нееднократно обявява гладна стачка и понякога постига изпълнение на поставените си искания.

Разбира се, ястребите от ДС имат възможност да го погубят. Но разбират, че са позакъснели – той вече е станал символ на стоическата борба срещу комунизма. Умъртвяването му би го превърнали в мъченик, светец и недосегаем водач на мнозина, готови да следват примера му.

През 80-те години Илия Минев с неколцина съмишленици основава Независимото дружество за защита на правата на човека. Опровергавайки клеветническото обрисуване на легионерите като примитивни шовинисти, той е един от малкото българи, които в тия мрачни години дръзват да защитят правото на българските турци и помаци на вяра и име.

За съжаление след промяната на 10.ХІ.1989 г. от позиция на свобода и справедливост немощната българска демокрация не намери време и повод да отдаде на Илия Минев признание макар и само с някакъв отличителен знак за доблестта и стоицизма му в полувековното му противостоене срещу комунистическия гнет. Когато на първия митинг на 18 ноември 1989 г. той иска да говори пред събралото се множество, комунистът Анжел Вагенщайн и агентът на ДС Румен Воденичаров го изтласкват от трибуната…

Да бъде вечна паметта на Легионера, Българина, Човека Илия Минев!

Поклон!“

Измислени факти в училищните учебници

декември 13, 2017

Колебах се между това заглавие и – по аналогия с предишния пост – „Още образователни скудоумия“.

За да има смисъл образованието, трябва поднасяният на учениците материал да отговаря на съвременните познания. Недопустимо е отхвърлени представи да бъдат налагани на децата като правилни, те да излизат от училището с насадени заблуди и да си остават с тях. Или пък някой после да трябва специално да се труди да разсейва заблудите. Омръзна ми да повтарям на всеки випуск студенти да забравят разни работи, които с мъка велика са научили в училище само преди година-две.

В това отношение можем да разграничим два вида проблеми: остарели/измислени термини и измислени факти. Термините са важни не само защото без тях дори най-елементарните научни текстове са неразбираеми, а и защото са необходими като ключови думи при търсене. За жалост и досега програмите и учебниците се пишат с термини, преписвани механично от старите учебници и често без никаква връзка с възприетите в съвременната наука. Например в гимназиалните учебници по биология матричната РНК се нарича „информационна“, центрозомата – „цитоцентър“, клетъчният цикъл – „митотичен“, а еволюционните промени се описват с невъзприетата от никого терминология на руския учен Северцов отпреди век и половина.

Още по-лошо е обаче, когато самите преподавани факти са погрешни или измислени. Любимият ми пример е т. нар. амитоза – несъществуващ тип клетъчно делене, който сериозните учебници и учебни сайтове дори не споменават, а на българските ученици и студенти продължава да се пробутва като факт. Чудя се кога най-сетне отговорните фактори в образованието по природни науки ще прозрат, че няма такова нещо като амитоза и е време да спрем да се излагаме.

Днес пък седнах с малкия си син (петокласник) да погледна урока му по история – „История и религия на древните евреи“ – и видях, че историята и религията са приравнени. Тоест описаните в Стария завет събития се представят за историческа истина, а Авраам и Мойсей – за исторически личности. Твърди се, че евреите целокупно са отишли в Египет и са стояли там, докато Мойсей ги е повел към Обетованата земя. Бях забелязала същото, когато големият ми син учеше древна история, макар че неговият учебник беше на друго издателство. Сигурно самата учебна програма го изисква. Цитирам Уикипедия: „Общоприетото мнение на съвременните учени е, че Библията не описва правдиво основаването на Израел. Няма данни израилтяните някога да са живели в древен Египет.“ Бива ли да се обърква преподаването на факти, като те се размесват с легенди? И бива ли да се развалят хубавите легенди, като се изкарват факти?

Образователни скудоумия

декември 5, 2017

Големият ми син е в осми клас. Понеже гимназията му е професионална, този срок не учат биология, физика, история, география и музика. Задължителната им програма не включва и химия, но от училището са уредили 1 час седмично като свободно-избираем предмет, защото не можеш да учиш електротехника, без да познаваш строежа на веществото.

Затова пък като задължителни предмети в програмата присъстват предприемачество и философия. Аз ли съм единствената, която смята тези предмети за дивотия?