Предупреждение: В този пост има продуктово позициониране.
След големите градушки в София – а и не само тук – много хора са принудени да сменят дограмата си. Немалко от тях ще сменят старите дървени черчевета с нова PVC дограма. Ние сторихме това преди няколко години и оттогава се каня да споделя опита си, за да бъдат читателите по-осведомени от мен и да не допуснат същите грешки.
Фирмите, които продават и монтират дограма, гледат да ви вземат парите и да бягат. Изобщо не очаквайте от тях да ви разкрият ограниченията и недостатъците на стоката си. А най-сериозният недостатък на новата дограма е свързан с основното й предимство – че уплътнява добре. Имам предвид, че докато старите черчевета проветряват автоматично, дори изобщо да не отваряте прозорците си, новата дограма напълно спира обмяната на въздух между стаята и външната среда.
Разбира се, това е най-важно за хората, които се отопляват с печки с гориво. Чувала съм как в къщи на село, разчитащи на печка с дърва, майсторите от съответната фирма сменят дограмата, без да кажат и половин дума предупреждение. Това става през топлия сезон, когато печката не се пали. А щом дойдат студовете и стопанинът я запали, установява, че тя бързо-бързо гасне! Защото изчерпва кислорода в стаята, естествено. Това, освен че не позволява отопление, е и смъртно опасно, защото някой като нищо може да се задуши. От немай-къде хората разбивали подовата настилка под прага, за да отворят пролуки за въздух.
Ние за щастие сме на парно, така че нямахме този проблем. Но възникна проблем с мухъла. Той взе да избива по долната част на външната стена на стаята, а също и по срещуположната стена, която е към стълбището (т.е. и тя е външна). До нея стоят два гардероба, в които също се появи мухъл. След това той нападна кърпите и чаршафите, които държах в долните отделения на гардеробите. Дадох си сметка, че вече не притежавам собствените си кърпи, дрехи, книги – само ги имам за временно ползване, докато мухълът ги хареса. А как влагата и спорите на мухъла биха се отразили на здравето ни, не смеех и да мисля.
Почувствах се нещастна и дори измамена. Не толкова от фирмата, която бе взела парите и избягала, колкото от това, че се бяхме постарали и бяхме дали пари да осъвременим жилището си и да си подобрим живота, а той се бе влошил. Аз вярвам в техниката и в подобряването на живота чрез нея, затова проклетият мухъл ми създаде направо екзистенциален проблем. Може би Земелвайс е почувствал нещо такова (много по-силно, разбира се), когато е установил, че любимата му медицина, вместо да помага на родилките, ги убива.
Всъщност още преди смяната на дограмата бяхме чували оплаквания от мухъл, спрегнати с нова дограма. Лошото бе, че изводите на препатилите преди нас бяха разнопосочни и като цяло безполезни. Например един каза, че не трябвало да се слага външна изолация – той нямал такава и нямал проблем с мухъла. Друг, напротив, твърдеше, че освен външната изолация трябвало да се сложи и вътрешна. Трети пък беше на мнение, че дори да сложим толкова пластове изолация, че да не остане място за нас, все ще има някое местенце, малко по-студено от другите, и гадният мухъл ще се загнезди там. Четвърти каза, че вдигаме много шум за нищо и просто трябва да проветряваме по-редовно, а всяка пролет да чистим мухлясалите повърхности с препарат, съдържащ белина.
Като начало ни трябваше диагностика на проблема. Купихме влагомер. Според него влажността беше доста стабилна и се колебаеше между 75 и 85%. Спадаше само след основно проветряване. Това на пръв поглед подкрепяше школата на проветрителите… но все пак човек не си слага добре уплътняваща се дограма, за да държи прозореца отворен през цялото време и през всички сезони!
Следващото, което купихме беше влагоуловител (абсорбатор) марка Budget. (Стана ми смешно, като си спомних как д-р Спок препоръчва преди раждане на бебе родителите да купят овлажнител.) Не бих казала, че тази машинка е съвсем безполезна. Сигурно има обстоятелства, при които върши добра работа – например след ремонт, включващ лепене на тапети. Но за поддържане на въздуха в жилището не става. Пускате я, тя бръмчи и след 2 часа работа влажността е свалена от 75 на 65%. Спирате я и след час се връщате на началната влажност.
Първата пролет след новата дограма дойде и бяхме принудени да напръскаме стената с белина. През цялото време бяхме убедени, че хората в по-нормалните страни са намерили изход от проблема, без да се връщат към черчеветата. Но ни трябваше още малко време да научим този изход.
Помогна една командировка на съпруга ми в Холандия – същата, за която писах в поста „Тези лоши, крайнодесни холандци„. Там той видял във всяка стая отдушник, вграден в самия стъклопакет на едно прозоречно крило. Явно хората, въвели съвременната дограма по-отдавна, си знаят – както във всяка стая едно крило трябва да може да се открехва отгоре за проветряване, така и едно крило трябва да е с отдушник, за да изпуска влагата дори при плътно затворен прозорец.
Щом се прибра, мъжът ми почна да търси нещо подобно на нашия пазар. Купи отдушник (клапан) Aereco, направи прорез в PVC-дограмата на един от прозорците в спалнята ни и го монтира. Оттогава просто се родихме. Не забелязахме никаква загуба на топлина, но влажността падна на около 50% и си остана така. Мухъл в гардеробите вече няма. На стената имаше отделни колонии след следващата зима, които почистихме лесно, а на по-следващата и тях ги нямаше. Влагата намаля силно дори в другите помещения, които ползват отдушника „непряко“.
Две наши приятелски семейства имат не толкова добри впечатления от отдушниците. Едното семейство, откакто си е сложило такъв, се оплаква, че стаята се изстудява. Явно са изрязали твърде широка цепка и въздухът минава покрай устройството. (Неслучайно холандците си купуват стъклопакет с вграден отдушник, а не се мъчат като майстор Тричко да го вграждат сами в рамката.) Другите ни приятели се оплакват, че проблемът с влагата е останал. Вероятно са попаднали на отдушник-менте.
Ако слагате нова дограма, препоръчвам ви да си сложите отдушник веднага. Не чакайте да видите дали ще имате проблем с мухъла или не. Много по-лесно и чисто е да се предотврати мухълът, отколкото да се борите с него, след като хифите му вече са се загнездили в стената. Човек се чувства тъпо, когато е принуден да изхвърля съсипани от мухъла вещи, които с любов е купувал за дома си. И още по-тъпо, когато си изгаря дробовете и дрехите с белинест препарат, за да чисти мухлясали стени. Опитът със смяната на дограмата ме убеди, че вложенията в жилището не се правят наполовина.
Моето ъгълче 