Archive for юли, 2013

Ехолалията при аутизма: защо ни плаши

юли 26, 2013

Ехолалия се нарича повтарянето на чутите от друг думи. Името идва от легендата за нимфата Ехо, за която може би ще пиша в този блог някога, но не сега.

Ехолалията е нормален етап в ученето на езика при малките деца. „Енциклопедията на нарушенията от аутистичния спектър“ на изд. „Шпрингер“ твърди, че: „Типичните деца, които усвояват езика, могат да говорят с ехолалия между 12- и 30-месечна възраст. Ловаас (1981) съобщава, че при типично развиващите се деца ехолалията достига своя връх на около 30-месечна възраст„. За жалост не мога да се добера до статията на Ловаас, но макар да съм го критикувала безмилостно по други поводи, предполагам, че в случая е прав. Обърнете внимание, че уважаемите автори на „Енциклопедията“ са съчинили първото изречение, което не цитира източник, явно без изобщо да обърнат внимание на противоречието му с второто изречение, което цитира източник: за Ловаас 30-месечната възраст бележи максимума на ехолалията при нормално развиващите се деца, а авторите на „Енциклопедията“ на незнайно какво основание обявяват същата възраст за най-късната, при която детенцето все още може да си позволи ехолалия, без да му бъде лепната диагноза. Защото за много аутисти (ако не и за всички, които имат говор) ехолалията, по израза на същите чудесни автори, „продължава и след 30-месечната възраст„.

Разбира се, паникьорският подход, използван от „Енциклопедията“, намира добра почва и другаде. В иначе нелошата си популарна статия „Що е ехолалия“ Сузи Хил пише: „Повечето деца „израстват“ ехолалията към 30-месечна възраст“ (припомням, според д-р Ловаас това е възрастта на разцвета на ехолалията). Много по-тежък случай е П. Макалиър-Хамагучи, специалистка по речеви нарушения: „Ако на 30 месеца детето ви отговаря на въпроса с въпрос…, следва да се разтревожите и… да се вгледате по-внимателно в развитието му. Този начин на говорене се нарича ехолалия и може да е ранен признак на аутизъм, нарушение, което свързва мозъка накъсо...“ Ако знаете как ги „обичам“ такива набедени специалисти, които ги бива само да сплашват и изкарват от равновесие уязвимите хора, потърсили компетентната им помощ… но да не се отклонявам от темата.

Днес се срещнах и говорих с човек, свързан с аутистичната общност, с когото сме на различно мнение за почти всичко. Според този мой опонент ехолалията при аутистите е много по-лоша и се преодолява много по-трудно от пълната липса на говор и всеки логопед щял да потвърди това. Не знам какво мислят по въпроса логопедите (ако сте логопед, бих се радвала да коментирате), но аз бях озадачена. Това противоречеше не само на източниците, които бях чела, а и на логиката. Ако детето говори дори само с ехолалия, това значи, че то чува чуждата реч, мозъкът му я преработва и после я предава успешно на гласовия апарат, и то в запазен и разбираем вид. Ако детето изобщо не говори, няма начин да знаем дали тази верига не се къса някъде. За щастие е далеч, далеч по-вероятно да не е така и огромното мнозинство от децата със забавяне на говора в крайна сметка го развиват успешно. Но все пак има някои аутисти, дори и интелигентни, които никога не проговарят; и, без да абсолютизираме говора, не виждам защо, ако детето не говори, трябва да се радваме, че няма ехолалия.

Пак през споменатата праисторическа 1981 г. двама автори, B. M. Prizant и J. F. Duchan, публикуват в специализирано списание за речеви нарушения статия, озаглавена „The functions of immediate echolalia in autistic children„. Превеждам изцяло резюмето й: „Това изследване целеше да установи какво отношение има незабавната ехолалия към взаимоотношенията на аутистичните деца с познатите им възрастни. Поведението на четири деца с ехолалия в присъствие на друг човек и на цяла група бе документирано на видеозаписи в училище и у дома в естествена обстановка – на обяд, при семейни занимания и училищни игри. След анализ на множество нива (на над 1000 звукови изрази) на вербалните и невербалните фактори, времето за отговор и интонацията бе установено, че незабавната ехолалия далеч не е безсмислено поведение, както твърдят по-ранните съобщения. Седем функционални категории ехолалия са разграничени и се обсъждат с оглед на поведенските и речеви особености на всяка категория. Изводът е, че изследователите, които препоръчват програми за интервенция с цел премахване на ехолалията, може би пренебрегват важни комуникативни и познавателни функции, които изпълнява ехолалията за аутистичното дете.

Нямам достъп до пълната статия, но тук можете да прочетете пълния текст на обзорна статия на Саад и Голдфелд от 2009 г. , озаглавена „Еcholalia in the language development of autistic individuals: a bibliographical review„. Ето какво пишат те за работата на Prizant и Duchan, гледайки назад от перспективата на изминалите почти 30 години: „Резултатите от това изследване насочиха в нова посока изучаването на речта и поведението на аутистичните деца.“ Обзорът цитира и редица по-нови статии, според които ехолалията е добър прогностичен белег, опит на аутистичното дете да общува и стъпало, върху което следва да се надгражда чрез обучение.

Защо тогава някои смятат ехолалията за нещо по-ужасно от пълната липса на говор? Моето предположение: защото над определена възраст тя е поведение, което веднага се набива в очи като абнормално. Ако детето изобщо не говори, това може и да не направи драматично впечатление на околните, защото и типично развиващите се деца не говорят непрекъснато. Но ако детето повтаря чутите думи, отклонението от т. нар. норма ще бъде очевидно за всеки, който не си е запечатал ушите. И ще бъде източник на непрекъснато страдание за близките на детето, ако не са успели да приемат неговия аутизъм.

Какво точно да се прави при ехолалия, следва да кажат специалистите – логопеди и специални педагози. Но при положение, че за аутистичното дете светът е изтощителен, другите хора (дори най-любимите) често са неразбираеми, а ехолалията за момента е едничкият говор, който му е по силите… струва ми се, че не е много добра идея тези постигнати с труд думички да се задушават с огън и меч.

И последно: сигурни ли сте, че ние с вас също не „страдаме“ от ехолалия? Не ви ли иде отвътре да повтаряте натрапчиви реклами и текстове на шлагери, дори да ги смятате за глупави? (Моите връстници може би са разпознали израза „някога, но не сега“ от песента на дует „Ритон“.) Знам от свой познат езиковед, че езикът нормално се състои от клишета, които разчупваме само когато искаме да наблегнем на нещо. Лошите преводи затрудняват читателя, защото преводачът не успява да влезе в клишетата на езика и в резултат скалъпеният текст „набляга“ на всяка дума. Учителят ми по английски, вместо като някои свои колеги да ме кара да преписвам новите думи по десет пъти, ми ги даваше като част от изрази, за да ги запомня. Когато учим чужд език, речта ни дълго време звучи непохватно, защото знаем всяка отделна дума, но не и клишетата. А на родния език ги използваме автоматично, без дори да се замисляме, защото сме ги чували несметен брой пъти. Ехолалията е останала във всеки от нас и ни служи, докато говорим. Но ние не я забелязваме, защото е маскирана от многото умения, които сме надградили върху нея.

Полицейска държава

юли 23, 2013

Може ли в Европа в ХХІ век полицията да прибира гражданин, задето е участвал в протест, и до сутринта да не му дава да се обади по телефона, та семейството му да си изкара акъла? Може ли, кажете ми?

Някои проблемни точки в легионерската програма

юли 16, 2013

Този пост е в отговор на поста на Лид, която смята някои точки в легионерската програма за проблемни. Аз отдавна очаквах коментари в този дух, защото лично аз смятам за проблемни почти всички точки от програмата, но досега единствените забележки, които получих към своя пост с текста й, бяха от Веско Жилов, който (съвсем правилно) я окачестви като рецепта за икономически крах.

Лид пише: „…Настоявам политическата партия БДФ форум да предложи своите коментари, както и позиция доколко тя днес се идентифицира с тези идеи, след като се обявява за наследник на легионерите. Мисля, че ако една организация е наистина еволюирала, не следва да премълчава проблематични моменти в миналото си, а да ги посочи и недвусмислено да се разграничи от тях.

Тук не съм съгласна. Първо, организацията не премълчава проблематичните моменти в миналото си, а чрез книгата на своя съосновател Дянко Марков „Легионерството“, откъдето взех програмата, ги оповестява публично. Второ, организациите търпят еволюция не като посочват и се разграничават от проблематичните моменти в своите програми отпреди половин век и повече, а като приемат нови програми. В момента не разполагам с програма на БДФ (когато намеря такава, ще кача и нея), но се обзалагам, че в нея не присъстват точки като цитираните от Лид. Организациите трябва да се разграничават от проблематичните действия в миналото си, но програмата на Легиона никога не е била прилагана в действие. И трето, мисля, че ако човек има такива изисквания към дадена политическа партия (БДФ), справедливостта изисква да ги има и към всички останали политически сили, които се обявяват за наследници на партии, действали преди 1944 г. Тук ще препиша малко от стр. 12-13 на „Легионерството“:

„Позволяваме си да цитираме един забележителен труд, издаден много време преди фашизмът да се утвърди на власт в Италия: „…Политическите партии са изгубили правото си на съществуване. Всяко нещо, което е постигнало целите, в името на които е създадено, престава да бъде полезно, то няма право да тормози, да обременява, да насилва живота… политическите партии са постигнали целите си, те са осъдени да престанат да живеят, като вредни вече, като пакостни за новия живот… Неумолимостта на тази житейска необходимост диктува организирането на нови, съсловни политико-икономически обществени сили. И те ще се създадат само върху развалините, върху труповете на политическите партии. Друго не може да бъде.“ Това не е писано от Мусолини, а от Александър Стамболийски в основния му труд „Политически партии или съсловни организации“, София, печатница „Земеделско знаме“, 1920 г.

Някой да пита съвременните земеделци защо Стамболийски е писал туй през 1920 г. и да иска от тях да се разграничат от този текст изрично, за да не бъдат обявени за фашисти? Някой случайно да рови из документите, приемани през годините от комунистическата партия, чийто наследник е БСП? Не, такова гледане под лупа се прилага само за БДФ. Само от БДФ се иска на всички етапи от съществуването си и по всички точки да отговаря на високите изисквания на Европа от ХХІ век.

След като помества факсимилето от легионерската програма на стр. 25-27 от книгата си, баща ми пише (на стр. 27): „Предлагайки на общественото внимание и оценка цялостната програма на СМНЛ, съставена от двадесетгодишни младежи преди повече от шест и половина десетилетия…“ Коментирайки този текст пред мен, той изрази същата мисъл още по-прямо: „За да съставят по-добра програма, тези 20-годишни младежи трябва да са били гении. А в СМНЛ гении нямаше.“

По-долу обсъждам накратко точките, посочени от Лид, разбърквайки първоначалния ред:

7) Изгонване на всички държавни служители (учители и чиновници), които седейки на държавната трапеза подравят нейните здрави основи, убиват националния дух на българина и развращават младежта.“

Това за „развращаването на младежта“ от недобросъвестни учители е едно от малкото неща в легионерската програма, с които съм съгласна. Да не забравяме, че по това време нравите още са строги и се смята, че сексуалните отношения с непълнолетни са нещо недопустимо за един преподавател. Началният учител на баща ми е бил уволнен, защото момиченца се оплакали, че ги е целувал. Пак от баща си знам за внучката  на баба Тонка, учителка в девическа гимназия, чийто директор бил съпругът й. Той уволнил учител, уличен в непристойно поведение, но изгоненият след 9. септември 1944 г. се оказал силен и по негова „заслуга“ двамата съпрузи били разстреляни. Днес имаме друга култура, сексуалната разкрепостеност се смята за най-основно човешко право, а отговорността за защита на децата и младежите от преподаватели-педофили се стоварва върху крехките плещи на самите жертви. Днес преподавател, чиито сексуални отношения с непълнолетни са огласени от всички национални медии, се оказва невъзможно да бъде уволнен. Но стига по този въпрос; който не е поначало съгласен с мен, не мога да го убедя.

3) Насаждане религията на нашите деди сред българската младеж и предпазването й от всякакви попълзновения, уронващи нейния престиж и застрашаващи нейната цялост.

12) Разтурването и забраняването на всички тайни и явни организации и групировки целящи убиването на българския национален дух и традиции и насаждането на интернационални идеи.

13) Забраняването на всякаква литература, целяща разрушаването на моралните устои и семейните добродетели на българския народ.

14) Регламентация на печата за да служи на добре разбраните държавни и национални интереси…

Всички тези текстове са насочени срещу комунистите и ремсистите. Разбира се, борба срещу комунизма трябва да се води, но не по този начин!

10) Жреци на българските културни и просветни институции могат да са само тези, които са родени българи.

14) …Българският печат да се списва и ръководи само от български журналисти.

16) Народното представителство само за родените българи.

20) …Българското поданство само за тия, в чиито жили тече българска кръв.

Изразите „родени българи“ и „в чиито жили тече българска кръв“ целят да включат етническите българи не само от България, а и дошлите от други страни като бежанци. Лид е съвсем права, че тези текстове „правят уязвими тези, които не са от български етнически произход„. Баща ми признава (на стр. 42): „Тези програмни текстове отразяват… загриженост (може би прекомерна) за собствения народ. Не била да се пренебрегва моментът, когато се изготвя тази програма – 1932 г. Още бушува голямата криза в страната и в света; още тегне бремето на икономическия и репарационен гнет, наложен с „договорите“ на победителите; още се шири грозна безработица; едва-що е започнало уреждане съдбата на хиляди бежанци от останалите под чужда власт в българските земи. В такъв период грижата на националиста е преди всичко за своя сънародник. Нека това е вината на легиона!

И едно последно пояснение за първата половина на чл. 20:

20) Изгонване на всички чужденци, които отнемат хляба на българина – работник, занаятчия, чиновник и работодател…

Ясно е, че става дума не за гастарбайтери, а за чуждестранни инвеститори. Без да съм съгласна с този член, искам да изтъкна, че същото искаха и протестиращите през февруари тази година, които никой не обяви за фашисти! С основание или не, преди войната много български граждани също са били убедени, че ще се радват на по-евтини и по-качествени обществени услуги, ако те им бъдат предоставяни от българската държава или общини. И наистина софийската община изкупува трамваите, а плевенската – местната електроцентрала. Дали е имало подобрение в качеството или цената на услугите, не знам. Аз лично съм против поголовното очерняне на чуждестранните инвеститори, но принудителното изкупуване на собствеността им според мен не е непременно нарушаване на правата им.

Борис Априлов – още един легионер-„фашист“

юли 14, 2013

Това е добавка към дискусиите в този блог и блога на Лид дали легионерите са фашисти. Знаете писателя Борис Априлов, нали? Авторът на „Приключенията на Лиско“. Чела съм и негови морски разкази за възрастни, които ми харесаха още повече от „Лиско“ – бяха много… човечни.

Копирам от фейлетона на Георги Мишев „Абажурът„, публикуван във в. „Стършел“:

Чокселяма беше евфемизъм… Заменяше името на Радой Ралин. Измисли го Друмев – да не се разбира от околните при кого отиваме… Бяхме го срещнали за пръв път в редакцията на „Стършел“ на „Добруджа“ 2. Носехме първите си опити за фейлетони, но там бяха вдигнали ръце от млади автори и никой не ни обръщаше внимание. Само двама посегнаха към ръкописите ни – Борис Априлов-Ахото и Радой… При Ахото си отдъхвахме. Имаше некрасиво мургаво лице, което светеше, когато заговореше. Четеше на глас нашите съчинения, някъде се смееше, някъде направо драскаше и зачеркваше и казваше без колебания става или не става. И не забравяше да поръча накрая – четете Марк Твен, Джером К. Джером, Хашек, Чехов. „Не забравяйте Чехов, той е над всички!“ Приключил консултацията, той изгасяше светлините си, лицето му потъмняваше, в големите му, бургаски очи изплуваше тъга, спотаена мъка. Като в разказите на Чехов. „Не му прощават, че е бил легионер – казваше за него Чокселяма. – А той е велико момче! Представяте ли си – преди девети, точно когато гонеха евреите, той се оженва за еврейско момиче!“

А ето и какво пише в страницата на Борис Априлов в „Уикипедия“:

Атанас Василев Джавков, с литературен псевдоним Борис Априлов… е роден на 21 март 1921 г. в град Малко Търново, България, където семействата на родителите му са намерили убежище след прогонването на българите от Източна Тракия, Турция… В 1945 година се жени за Шела (Рашел) Аврам Коен (6 май 1918 — 9 февруари 1996). Живеят заедно до края на живота си, имат 2 дъщери… През 1947 година е поканен от Радой Ралин да работи във вестник „Стършел“ и семейството се мести в София. В 1956 г. заедно със съпругата си посещава Лондон и Западна Европа в частно пътуване, което му струва кариерата във вестник „Стършел“. Анонимно писмо го набеждава, че е английски шпионин, пее шлагери от английски и американски филми и пътува до Лондон. Предупреден навреме от тогавашния главен редактор на вестника Димитър Чавдаров — Челкаш, Априлов подава оставка преди да бъде уволнен, и впоследствие — попаднал в черните списъци на неблагонадеждните — почти не работи на заплата, а се издържа изключително с писателска дейност… Умира на 10 април 1995 в болница на Тел Авив.

Човекът, когото нашата прогресивна общественост обявява за фашист, намира вечния си покой в Обетованата земя.

БДФ, легионерите и фашизма

юли 12, 2013

Заглавието на поста заимствах от електронно писмо на моя приятелка, според която е добре да внеса разяснение по този въпрос, ако мога. Аз и сама си знаех, че би било добре, защото преди изборите ми се случваше да попадна на становища, че коалицията ДСБ-БДФ били „фашисти“ и затова този или онзи нямало да гласува за тях. Но понеже съм много заета, отминавах тези мнения с благородно мълчание. Може би отчасти заради благородното мълчание на такива като мен ДСБ-БДФ не успяха да минат 4-те процента и сега ни управляват феновете на „Хизбула“, които обаче и насън не могат да бъдат сбъркани с фашисти – Боже опази! Но стига толкова мрънкане.

По-долу преписвам от източника, с който разполагам – второто издание на книгата на баща ми Дянко Марков „Легионерството“ (2011 г.). Авторът не е безпристрастен – бил е легионер, а баща му Георги Марков не само е бил легионер, а и е заемал важен пост в организацията (председател на т. нар. Върховен съюзен съд), което вероятно е било една от причините да бъде убит в началото на октомври 1944 г. Първите цитирани откъси са от главата „Легионерство и фашизъм“ (стр. 27-37):

Не може да бъде отричан фактът, че в първите години от създаването на легионерската организация в символиката й присъстваше символът на националсоциализма, пречупеният кръст, свастиката… Първата световна война завърши с Версайската „мирна“ система… На победените страни и народи победителите отредиха продължителен период на мъки, несгоди и страдания. По това време в Австрия, Германия, България, Унгария, тази съдба на мъченичество и незаслужено страдание бе често изразявана символично с вериги и/или с християнския кръст като символ на най-чистото и незаслужено страдание… Основна(та) идейно-програмна позиция на Хитлеровата партия, позиция на безусловен ревизионизъм, се свързваше естествено с единствения партиен символ на NSDAP – пречупеният кръст, свастиката, като символ на пречупеното насилиие, преодоляното страдание. Логично бе този символ, схващан в изтъкнатия план, да бъде приет от политически формации с ясно изразена ревизионистична насоченост и в други победени и потиснати страни. Както и стана.

Не е установено, по чие предложение и кога свастиката е била приета като елемент от символиката на СМНЛ (Съюза на младежките национални легиони – М.М.)… Забележителен е фактът, че пречупеният кръст е приет в символиката на СМНЛ по време, когато Хитлеровата партия е твърде далеч от властта в Германия. А в 1934-35 година, именно когато NSDAP е победила и тотално овладяла институциите на властта в Германия, СМНЛ отхвърля този символ и го замества с черните полета на Сан-Стефанска България. Забележително е още и това, че актът за отхвърлянето става след срещата на водача на СМНЛ Иван Дочев с германския фюрер – март 1934 г… На срещата си с Хитлер главният водач на СМНЛ е могъл да се убеди, че както в програмно-идейната насоченост на NSDAP, така и в нейния символ, грижа за други победени и потиснати народи липсва и свастиката е всичко друго, но не и символ на пречупения кръст на техните унижения и страдания.

Друг аргумент, с който противниците на легионерството си служат при обвинението на съюза във фашизъм, е нескриваната и неоспорима симпатия на СБНЛ (Съюза на българските национални легиони, както се преименува организацията – М.М.) към политиката на Италия и особено на Германия както преди, така и след поемането на властта от националсоциалистическата партия. Мотивацията за това отношение на легионерството специално към Германия не е от идеен характер. Определящ бе ревизионизмът като основен политически момент в германската държавна политика. Идейно-политическият облик на държавата бе от второстепенно значение. За легионерите… важно бе не това, кой управлява Германия – клерикали, социалисти, националсоциалисти или дори комунисти; важно бе, че Германия бе единствената европейска сила, КАТЕГОРИЧНО ЗАСТЪПВАЩА ПОЗИЦИЯТА ЗА ревизия на Версайската „мирна“ система…

За членовете на СМНЛ, както впрочем за почти цялата ни общественост, идеите и домогванията на германския национал-социализъм бяха напълно „непозната земя“… Основният идейно-програмен труд, „библията“ на националсоциализма, Mein Kampf… остава непреведен на български език (дори не и извадки от него) и непознат за българската общественост не само до края на Втората световна война, но дори половин век след това…

По-долу цитирам от следващата глава – „Идейно-програмни начала“ (стр. 37-45):

При съпоставката фашизъм-легионерство, не може да не бъде засегнат и проблемът расизъм-антисемитизъм. Всички опити на противниците ни да открият расистки и антисемитски моменти в идейните и програмни документи на легионерската организация, както и в изданията на Централното й ръководство (Главно водачество) са претърпели неуспех, защото такива просто няма… Истина е обаче, че на места, особено по време на войната, когато еврейският народ навред по света беше против Хитлерова Германия (и как няма да е против, след като тя го изтребва – М.М.), докато легионерите поддържаха съюза с Германия (защото оттам дойде пречупването на веригите от Ньой), в някои местни легионерски издания (Русе, Ботевград, Кюстендил и другаде) са публикувани и статии с противоеврейско съдържание. Но истина е също и това, че нито едно легионно ръководство, в нито един основен документ не е застъпвало противоеврейски постановки и действия. Така стои въпросът с антисеметизмът на легионерството.

Не бих се учудила, ако и на столични легионери се е случвало да напишат антиеврейски пасквил (ние в София да не сме ангели небесни). Тези срамни явления са лесно обясними. След като легионерите са застанали на страната на Германия по причини, нямащи нищо общо с антисемитизма, нацизма и „фашизма“, на тях им се е искало да виждат съюзника си в добра светлина, за да не ги мъчи съвестта им. Оттам и желанието да се очернят жертвите на нацистка Германия, да се изкара, че те заслужават жестоката си участ. Но това не е официално приета позиция на организацията, а просто изразени публично мнения на нейни членове. И който иска заради антисемитите сред легионерите да заклейми цялата им общност и организация, нека първо си спомни, че легионер е и Илия Минев. Помните ли го? Великият защитник на човешките права, който дръзна да защити правото на българските турци и помаци на вяра и име, докато повечето българи мълчаха, а някои говореха против тези потиснати малцинства по същата причина, по която през войната някои са охулвали еврейското малцинство.

Казах ли ви, че ще получим „Хизбула“?

юли 12, 2013

В началото на годината коментирах насажданите от Станишев съмнения относно ролата на „Хизбула“ в бургаския атентат в пост, озаглавен „Гласуваш за Станишев – получаваш Хизбула„.

Знаете ли колко мразя да излизам права в такива случаи? След като на 29-ти май правителството на Орешарски бе одобрено, първото нещо, което стори – броени дни по-късно, бе да ни ощастливи с „Хизбула“. Физическият извършител бе външният министър Кристиян Вигенин, за когото впрочем никой не може да ми даде смислено обяснение защо е лансиран на този пост.

Копирам от сайта на „Дневник“ от 5-ти юни:

Вигенин: Нямаме категорични доказателства срещу „Хизбула“

„Няма окончателно решение относно обявяването на въоръженото крило на „Хизбула“ за терористична организация. Доказателствата не са категорични, въпреки че има косвени следи. На този етап събирането на доказателства ще продължи.“

Това заяви външният министър Кристиан Вигенин в интервю за Българското национално радио в сряда сутринта (т.е. същия ден – М.М.). Думите му бяха разпространени от световните агенции под заглавия „Сега пък България казва, че ролята на „Хизбула“ във взривяването на автобуса е недоказана“.

Ще цитирам и сайта на Offnews от 6-ти юни:

Вигенин съвсем се обърка с казуса „Хизбула“

Почти година, след като бомба в автобус на бургаското летище в България уби петима израелци и шофьор, новото българско правителство се опитва да отмести вината за нападението от „Хизбула”, пише “Ню Йорк Таймс”.

Изказването на Вигенин идва, докато Европейската комисия води дебат дали да определи „Хизбула” за терористична организация и след признанието на движението, че оказва обширна подкрепа за Башар Асад в Сирия.

България се дистанцира от обвиненията, които отправи преди няколко месеца, че „Хизбула” стои зад атентата на нейна територия. Това усложнява усилията на Великобритания за включване на ливанското движение в черния списък на ЕС, пише вестник “Йединот ахронот”.

България отказва да определи „Хизбула” като терористична организация, отбелязва и израелският вестник „Аруц Шева”.“

Цитираната статия в „Ню Йорк Таймс“ е на Matthew Brunwasser от 5-ти юни: Bulgaria Pulls Back on Blame for Hezbollah. Можете да й се насладите в оригинал: „Nearly a year after a bomb in a tour bus at the Burgas airport in Bulgaria killed five Israeli tourists and their Bulgarian driver, the country’s new government is trying to shift blame for the attack from Hezbollah, the militant Lebanese Shiite movement. “The evidence is not categorical” that Hezbollah planned the attack, Bulgaria’s foreign minister, Kristian Vigenin, said Wednesday in an interview with Bulgarian National Radio…“ И т. н. и т. н.

Да ни е честито новото правителство – пръв поддръжник на глобалния ислямистки тероризъм и на плановете за премахване на Израел и евреите от лицето на Земята. Добре, че в тази държава още има достойни граждани, които всеки ден – вече близо месец – излизат на улиците с искания за оставката му! Те са моите герои.