Изненадка за Орешарски: протестиращите по-добри икономисти от него

Ето какво пише днес Dir.bg под заглавие „Разхлабваме фискалната система, а те протестират„:

„“Всички страни в криза, като Испания, Гърция, Португалия и Италия, затягат коланите, при което следват масови протести. В България разхлабваме фискалната система, а хората протестират. Това не го разбирам.“ Това с учудване коментирал премиерът Пламен Орешарски на вчерашната  неформална среща с журналисти в градинката на МС, съобщи в. „Преса“. Той събрал на по цигара репортери от всички медии без изключение, но условието било без камери и диктофони… Пламен Орешарски споделил, че негови колеги от чужбина не могат да повярват,  че при разхлабване на фискалната дисциплина и увеличаване на бюджетния  дефицит в България, с цел по-големи социални разходи, хората излизат на  масови протести“ (подчертаването тяхно – М.М.).

Изненадка! Протестиращите са грамотни икономически и не искат да се търкалят по нанадолнището към ада, постлано с изрази като „разхлабване на фискалната дисциплина“, „увеличаване на бюджетния дефицит“ и „по-големи социални разходи“. Те като добри и просветени граждани мислят дългосрочно. Не искат да закопават бъдещето на децата си, харчейки днес някакви грошове. И не могат да бъдат подкупени със социални разходи, защото не разчитат на държавата да ги хрантути. Накратко, те са по-добри икономисти от икономиста-премиер Орешарски. Е, преувеличавам. Предполагам, че Орешарски отлично знае какво прави, но е продал душата си на дявола.

Чудя се на правителствената пропаганда, която месеци наред вече повтаря като зациклена програма, че сегашните протестиращи (за разлика от достойните пролетарии през февруари) са хора с работа, с доходи и образование над средните, жители на големите градове. Та това си е открито самопризнание, че против теб са именно най-добрите, елитът на нацията! Но явно за сегашните ни управници най-добрата част от обществото, която единствено има право да протестира, са „париите презрени“, неспособни да си платят тока, отоплението и декодерите и да си изхранят децата. Марксистката закваска си казва думата.

Още от същия репортаж: „Премиерът обявил, че ще „изчисти“ някои от агенциите,  които са под шапката на МС. Целта е съкращаване на разходи от раздутата  администрация.“

Предлагам да започне с Министерството на инвестиционното проектиране, с щат от близо 900 души и, разбира се, сграда. Тогава и областният управител на София няма да се оплаква, че „държавните имоти в столицата не са толкова много и трудно се намира подходящ за цяло министерство„. Не че се очаква щетите, които това министерство ще нанесе на България, да се ограничат със заплатите на служителите му и режийните разходи. За да се надяваш на такова нещо, трябва да си непоправим оптимист.

Как са се представили нашите на еко-маратона

Както вече писах, в тазгодишния еко-маратон на „Шел“ бе предвидено да участват три български отбора – от техническите университети в София и Варна и от техникум в Чепеларе. Преди малко проверих резултатите. Не можах да открия варненци, допускам, че нещо може да им е попречило. Затова пък участниците от ТУ – София са се класирали втори от общо осем в категорията за градски модел с водородна горивна клетка! А децата от Професионалната гимназия по селско и горско стопанство – Чепеларе, които участват за пръв път, са на 24-то място (от общо 27) в категорията за прототип с електрическа батерия. Браво и честито и на двата отбора! Все се случва и по някоя хубава новина, свързана с България.

Мизес за бюрократа като избирател

В „Бюрокрацията“ от Лудвиг фон Мизес, за която писах по-рано, има един откъс, който според мен дава потискащи прозрения за политическия батак в България (а вероятно и в Гърция и други страни). Това е третият подраздел от V глава – „Бюрократът като избирател“. По-долу го давам изцяло.

„Бюрократът не е само държавен служител. В демократичните държави той е и избирател и следователно част от суверена, който му е работодател. Ето защо бюрократът е в особеното положение да бъде едновременно работодател и служител. И неговият интерес като служител надделява над интереса му като работодател, тъй като той получава от хазната повече, отколкото внася в нея.

Значението на тази двояка роля нараства успоредно с броя на хората на държавна служба. Бюрократът ще бъде по-склонен да гласува за този, от когото очаква добра заплата, отколкото за този, който обещава балансиран бюджет. Основният му интерес е фонд „Работна заплата” да расте.

Политическото устройство на Германия и Франция непосредствено преди демокрацията им да рухне е силно повлияно от факта, че значителна част от избирателите са на държавна издръжка. Това включва не само множеството държавни служители и служители в национализираните стопански отрасли като железници, поща и далекосъобщения, но също и получателите на помощи за безработни и социални помощи, както и земеделците и някои други групи, пряко или непряко субсидирани от държавата. Основна грижа на всички тях е да получат повече от бюджета. Те нехаят за „идеални” неща като свободата, справедливостта, върховенството на закона и доброто държавно управление. Искат повече пари, това е всичко. Никой кандидат за парламента, областните или общинските съвети не може да рискува да се противопостави на апетита на държавните служители за по-високи заплати. Съответно различните политически партии се състезават по щедрост.

През ХІХ век парламентите се стараят да ограничат държавните разходи колкото може повече. Но сега пестеливостта се осъжда. Неограниченото харчене минава за мъдра политика. И управляващата партия, и опозицията се опитват да печелят популярност чрез широки пръсти. Създаването на нови служби и нови работни места за чиновници се нарича „позитивна” политика, а всеки опит да се пречи на пилеенето на народна пара се заклеймява като „негативизъм”.

Представителната демокрация не може да оцеелее, ако значителна част от избирателите са на държавна служба. Щом депутатите вече се чувстват представители не на данъкоплатците, а на хората, които получават от бюджета заплати, субсидии, помощи и други благини, с демокрацията е свършено.

Това е един от парадоксите в днешното конституционно управление. Заради него мнозина гледат на бъдещето на демокрацията с отчаяние. Понеже са убедени, че е неизбежно да имаме все повече държавна намеса в бизнеса, държавни служби, чиновници и получатели на държавни помощи, тези хора не могат да не загубят вяра в управлението чрез народа.“

Ще затворят ли рудника-убиец

След като за шест години при три различни инцидента в рудник „Ораново“ са загинали осем души (и един починал от инфаркт – девет) и управителят дори не мисли да подава оставка, държавата може би ще отнеме концесията за рудника. Да видим ще стане ли наистина или управниците само ще баламосват обществото, докато трагедията се забрави.