Archive for август, 2008

Ползата от образованието

август 25, 2008

Напоследък все повече успели млади хора заявяват, че университетът (доколкото са учили в него) не им е помогнал с нищо. Такива твърдения четох например във в. „Капитал“ от миналата година, а по-неотдавна – в блога на Лид. (Извинявайте, че не давам линкове – мързи ме да ги издирвам).

Аз съм преподавателка и, разбира се, гледам скептично на заявлението „Изградих се като професионалист съвсем сам“. Както веднъж коментирах при Лид, ако питаш нашите студенти, ще излезе, че повечето са се родили научени да работят с микроскоп. Но това, което истински ме притеснява, е, че тези дискусии обикновено внушават нужда не от спешно подобряване на българските университети, а от отпадане на изискването да имаш университетска диплома, за да заемаш определени длъжности. А както се досещате, каквото важи за висшето образование, може преспокойно да се приложи и към средното…

След това въведение преписвам (със съкращения) откъс от криминалето „Дупки в кожата“ от Елмор Ленард, M.-L Publishing House, София, 1992, стр. 200-203.

„Тримата апаши бяха в склада на самообслужване – Потния, Снега и Зулу… Те бяха донесли кашони, за да ги напълнят с различните видове оръжия… Не се налагаше този товар да се увива внимателно, за да бъде превозен с пикапа… Навън от тях чак до Острейлиън авеню улицата беше пуста. Когато свършат с опаковането в кашоните, пак ще обърнат пикапа и ще го натоварят през задната врата.

Чуха гласове отвън и помислиха, че е нечие радио. Спряха и се заслушаха. Майка му стара! Това беше мегафон, полиция! Казваха им:

– Излезте с вдигнати ръце!…

Потния каза:

– Как могат да ни убият? Те са надолу по улицата. За да стрелят по нас, трябва да се намират точно отсреща.

– Мамицата им! Имаме всичкото оръжие, което ни е нужно – обади се Снега.

– Потен, качи се в пикапа и огледай улицата през задната врата. Виж ги къде са – нареди Зулу.

Потния се върна и каза, че двата края на улицата са блокирани с полицейски коли и че има ченгета и по покривите. Зулу се обърна към него с едно леко оръжие за изстрелване на ракети в ръце. То представляваше половинметрова тръба с дръжка, спусък, мерник и инструкции с пиктографии.

– Как се стреля с това? – попита Зулу. – Всеки от нас взема по едно в пикапа.

– Аз искам моя „Калашников“ – обади се Снега.

– Ще го вземем с нас, но този убиец ще ни пробие път. Виж инструкциите.

…Полицаите гледаха в осветената улица… към задницата на един пикап, който се подаваше от един от гаражите. Групата за наблюдение съобщи, че там има трима чернокожи младежи…

– Ако всичките са младежи – каза Николет, – този, когото търся, не е тук… Единственият проблем е, че те разполагат със 150 картечници, голяма картечница М-60, гранати и шест ракетохвъргачки… Тези хора имат повече огнестрелно оръжие от нас.

– Могат ли да стрелят? – попита шефът на отдела.

– Не искам да проверявам – отговори Николет. – Преди да започнат да ни обстрелват с ракети, аз мисля да се кача там и да им метна зашеметителна граната… Сътресението ще ги отхвърли и те ще се друснат по задник. Тогава ние ще имаме около седем секунди, за да им надвием. Тези хора ми трябват живи.

Зулу държеше тръбата ракетохвъргачка на лъча на предния фар.

– Дръпни щифта – прочете Зулу. – Мах-ни… задния… ка-пак и…

– Ремъка – довърши Снега. – Пише: махни задния капак и онзи ремък там.

– Да, това е – каза Зулу и продължи да чете. – По-нататък: Отво-ри… по дяволите!

– Пише да отвориш шибаната тръба – тросна се Потния.

– Точно това правя – каза Зулу. – А ти отвори твоята. Ето така.

Сега неговата ракетохвъргачка беше почти деветдесет сантиметра дълга.

– Ос-… – продължи да срича Зулу. – Каква е тая тъпа дума тук?

– Ос-вободи – прочете Снега. – Да, пише да освободиш… таковата… нещо си. Освободи предпазителя. Ето онова нещо там. Освободи го.

– Да го бутна ли? – попита Зулу.

 

– Освободи тоя шибан предпазител така, както мислиш, че трябва – каза Снега. – Да, мисля, че трябва да се бутне. След това пише да се прицелиш. И си готов за стрелба.

 

– Готов ли съм? – попита Зулу. – Какво се казва след това?

 

– Натис-… – засрича Снега. – Мисля, че пише „Натисни“.

 

– Какво се казва там горе? – попита Потния. – Онази дума „опасност“ ли е?

 

– Я да видя – каза Снега. – Да, казва се „Опасност… отскачане назад при детонация“…

 

Нещо удари покрива на пикапа. Те го чуха и после го видяха – нещо продълговато като пръчка динамит… Две секунди стояха замръзнали на място, след което гранатата експлодира с ослепителна светлина и толкова силен гръм, че и тримата отхвръкнаха в предната част на пикапа.

 

Те се намериха на паважа заедно с ракетоизстрелващите си оръжия и картечниците, замаяни, примигващи в пушилката, закриваща лъча на фара, с очи, вдигнати към защитни жилетки и насочени към тях пушки.

 

Николет се наведе до Зулу и вдигна една ракетохвъргачка. Погледна инструкциите и сложи оръжието на гърдите на апаша.

 

– Не можеш да го прочетеш, нали? Глупак такъв, ние се чудехме какво правиш. Разбираш ли? – каза Николет. – Изобщо не е трябвало да се махаш от училището.“

За руската агресия срещу Грузия

август 22, 2008

Долният текст е съкратен превод на публикацията на Шлемазл „Кой спечели грузинската война„. Шлемазл е канадски евреин от руски произход, т.е. за разлика от повечето глаголстващи по темата той не само знае отлично руски, а и е запознат с руската действителност.

„Предистория

Първо, някои малко известни факти:

– Южна Осетия и Абхазия станаха де факто руски протекторати след грузинските граждански войни през 90-те години на ХХ век, в които всички страни извършиха военни престъпления.

– В тези войни Шамил Басаев, прочух чеченски главатар, участваше на страната на Русия, Абхазия и Осетия против Грузия. По-късно той осъществи многобройни терористични атаки срещу Русия, включително тази в училището в Беслан, довела до смъртта на стотици деца. (Тази информация беше публикувана и във в. „Про и анти“ – М.М.)

– Предполага се, че ниският на ръст Путин изпитва лична омраза към Саакашвили, откакто последният го нарече „Лилипутин“.

– „Южноосетинският“ сепаратистки водач Едуард Кокоити е бивш съветски комунист със силни интереси в контрабандата и подземния свят и неотдавнашно участие в руския парламент.

– Други видни „осетински“ сепаратисти са ръководителят на южноосетинското КГБ Анатолий Баранов, южноосетинският министър на отбраната Василий Лунев, секретарят на съвета за сигурност на Южна Осетия Анатолий Баранкевич и министър-председателят Юрий Морозов. Всички те „по случайност“ са етнически руски имигранти в Южна Осетия.

– Като се изключат балтийските държави, Грузия е единствената бивша съветска република, в която полицията не е корумпирана.

– Южноосетинската икономика е 50% пряко субсидирана от Русия чрез мащабна контрабанда на стоки менте и чрез полузаконна такса върху трансграничната търговия между Русия и Грузия.

– Досега Русия твърдеше, че приема грузинския суверенитет върху Абхазия и Южна Осетия, но даде руско гражданство на жителите на тези две области. На другите желаещи, дори да са етнически руснаци от бившия Съветски съюз, им е много трудно да получат руско гражданство.

Подготовката на конфликта

– Путин и Медведев открито заплашваха Грузия и нейното правителство много пъти, включително в началото на август.

– Руски самолети извършиха многократни прелети и няколко бомбардировки над грузинска територия.

– „Южноосетинските“ сили неотдавна извършиха терористични операции в Грузия, включително нападение срещу полицейски участък в Гори, при което имаше убити.

– Русия неотдавна извърши военни учения в района и разположи многобройни войски и въоръжение в целия район и най-вече в Абхазия…

Най-голямата лъжа

Това е руският casus belli: твърдението за 2000 цивилни осетински жертви и извършван от грузинските войски геноцид… Всъщност независимите източници посочват 44 цивилни осетинци, убити в конфликта. Очевидно руснаците са вземали уроци по пропаганда от палестинците.

От друга страна, достоверни изглеждат съобщенията за 180 убити и хиляди етнически прочистени грузинци…

Твърде силна е приликата със Судетенланд, Чехословакия и 1938… (Това и аз го забелязах – М.М.)

Постскриптум

…И не мога да не се позачудя къде са добрите стари леви антивоенни „антиимпериалисти“ в цялата тази история.

Източници: 1, 2.“