Рюте: Важно е да дадем приоритет на Украйна

От сайта на „Сега„:

„В НАТО проверяват кой още не доставя оръжие на Украйна

Някои страни от Северноатлантическия алианс са нерешителни по отношение на доставките на тежки оръжия за Украйна, заяви министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте пред изданието “Политико” в кулоарите на срещата на върха на НАТО в испанската столица. Лидерите на Алианса обсъждат днес на заключително заседание колективния си отговор срещу заплахите от Русия за мира и сигурността в Европа и света.

„Все още виждате, че има страни в (…) НАТО, които не са решили“, каза Рюте, визирайки доставките на тежки оръжия за Киев. Според изданието той не е назовал конкретни държави, защото те „със сигурност няма да го направят“, но е добавил, че „всички знаят точно за кого става дума“. „Много е важно Украйна да получи достатъчно тежко въоръжение“, каза Рюте.

България е от държавите, които официално се въздържат да пращат на Украйна „дори един патрон“, както твърди вицепремиерката от БСП и министърка на икономиката и индустрията Корнелия Нинова.

„Изключително важно е всички страни, които все още имат нещо „на рафта“, да го доставят (на Украйна)“, заяви нидерландският правителствен ръководител. „Това може да означава, че през следващите месеци няма да сте в състояние да защитите напълно територията си, но в момента е важно да дадем приоритет на Украйна“.

Днес отделните държави посочват с какво конкретно могат да подсилят Украйна в съпротивата ѝ срещу руската агресия. Нидерландия и Германия вече обявиха, че ще изпратят незабавно тежки оръжия. Германия, която дълго се колебаеше, сега е по-решителна и ще добави още 6 самоходни гаубици към вече предоставените 12 броя 155-милиметрови Panzerhaubitze 2000(link is external). Нидерландия не посочи вида оръжие, но обеща също да бъде тежко… Франция скоро ще достави на Украйна още шест самоходни гаубици „Сезар“, за да й помогне в битката й срещу Русия, заяви френският президент Еманюел Макрон… Президентът на САЩ Джо Байдън саяви, че „през следващите няколко дни“ ще бъдат обявени 800 млн. долара за ново въоръжение за Украйна. „Възнамеряваме да обявим още над 800 млн. долара“ за противовъздушна отбрана, артилерия, системи за противодействие на батареите и други оръжия, каза той пред репортери на срещата на върха на НАТО в Мадрид…“

Ние, както обикновено, сме от излагащите се.

Като утешителна награда – червена точка за Кирил Петков, че изгони 70 руски съгледвачи (пардон, дипломати) да си ходят по живо, по здраво в родния Мордор.

Десет бивши министри искат военна помощ за Украйна

От сайта на БНР от 20-ти юни:

„Десет бивши министри зоват властта в София да даде оръжия на Украйна

Четирима български външни министри и шестима военни призоваха политическите лидери да подкрепят с Украйна, включително с предоставяне на нужните ѝ въоръжения и боеприпаси. Призивът е отправен преди срещата на върха на НАТО в Мадрид в края на юни.

В призива се настоява българските власти да декларират позиция и за разширено предно разполагане на сили на НАТО в страната, приоритетно приемане на адекватно финансирана програма за превъоръжаване и мотивация на служещите, както и за спешни противодействия на руските информационни операции в България…

Отправящите призива искат и гаранции разразилата се политическа криза да не засегне негативно сферата на отбраната.

„България не бива да пропуска възможностите за финансиране на превъоръжаването и чрез участие в програмите за подкрепа на Украйна“, пишат четирима външни министри и шестима военни, сред които са Соломон Паси, Екатерина Захариева, Бойко Ноев, Аню Ангелов, Николай Ненчев.“

Мнение: защо помощта ни за Украйна не е достатъчна

Калин Димитров, Faktor.bg:

„Когато слушате оправданията на доскорошното правителство на „Клета Коалиция“ по повод на това как всъщност помагали на Украйна и много имали желание ама…

С отказа си да предостави боеприпаси и въоръжението от военновременните запаси на БА нашето правителство фактически помага на РФ.

1. Износът през посредници не е помощ, защото количествата са крайно ограничени, а производството няма такива обеми, каквито са необходими.

2. Необходимите обеми „сега и тук“ могат да бъдат само от запасите на МО. Всичко друго е гола вода и кал в ушите.

3. По този начин се постига и забавяне на процесите на модернизация в БА, защото оправданието „ми то ние си имаме“ винаги работи.

4. С риск да ви скандализирам, като „мобилизационен резерв“ всичкото това въоръжение е леко безсмислено. Защо? Защото средната възраст на тези, които имат макар и смътен спомен как се борави с подобни артилерийски системи при мобилизация ще бъде 40+ години. Средната!!!

5. Украйна има нужда от всеки снаряд 152 мм и 122 мм, който може да получи. Новите 155 мм системи все още не са в количества в които ще обезсмислят старите.

Така, че за пореден път избрахме позора. И смъртта на украинските войници на фронта е на съвестта И на българските управници. Клета Коалиция, клета територия, клет електорат.

Нищо – идват избори. И аз, и надявам се – и други хора, ще им го припомняме този факт. Постоянно.

Ако искат да изкупят  вината си, нека инициират в НС изменение и допълнение на закона с който да дадете нужното на Украйна. Защото Клета Коалиция явно няма да я бъде.

А Украйна, която неизменно ще става все по-голям фактор в Източна Европа, ще ни го напомни по друг начин в бъдеще.

P.S. На тези, които ще се опитат да кажат „вземай каската и в Украйна“ – отсега да кажа, че съм в Украйна и каската ми е с мен.“

Ще добавя само, че малко изречени неща ме вбесяват повече от „Щом искаш военна помощ за Украйна, грабвай пушката и върви да помагаш“. Това значи просто „искам да бъдеш убит(а)“, изречено с повече думи. Но друго не може и да се очаква от отвратителните хора, които не подкрепят Украйна.

Изчегъртване или държавност

Илияна Славова, Faktor.bg:

„Кой ще поеме греха – причиниха на България втори мандат на Радев

България има спешна нужда от евроатлантическо мнозинство. Изискват го геополитическите рискове, пред които е изправена страната, както и изборът на българското общество – две трети от хората възприемат себе си и държавата си като част от евроатлантическото семейство. На ниво държавно управление обаче тази воля на гражданите не само не е представена, тя е системно бламирана…

В публичността настойчиво се лансира тезата, че пазител на евроатлантизма и демокрацията е правителството на Петков, а партиите, които го свалиха, ще хвърлят страната в ръцете на Путин. Доколко това е вярно? 

Решението за скъсване със зависимостта от руския газ определено е актив на това правителство.  Същевременно  настояването  да продължим да купуваме руски петрол още две години (и да финансираме злодеянията на Кремъл!) говори за лавиране, а не за евроатлантическа позиция. И да, кабинетът на Петков не допусна самолетът на руския външен министър Лавров да премине над България на път за Сърбия, но можеше ли да постъпи по друг начин при наложените от ЕС санкции и отказа на съседките Северна Македония и Черна гора да му дадат зелена светлина във въздушното си пространство? Още колко Петков щеше да удържи властта в режим на конфронтация със споменатите две трети от обществото и със съюзниците ни от НАТО и ЕС?

Правителството, чиято оставка предстои, се провали на най-важния си изпит по евроатлантизъм – помощта за Украйна. Стефан Янев беше уволнен като министър на отбраната именно заради пропутинската му реторика по темата, но отказът да дадем оръжие на украинската страна ни постави в зададения от Кремъл коловоз на „неутралитет“. Дори конкретната молба на посланик Виталий Москаленко да предоставим ненужните ни съветски гаубици и ракетни системи (в замяна на които щяхме да получим съвременна натовска техника от съюзниците), не промени позицията на управляващата коалиция… А при посещението си в Буча Кирил Петков обеща оръжие за Украйна. От обещанията за ремонти на бойна техника и транзит на украинско зърно също нищо не е изпълнено. Към това се добавя грубото и обидно отношение към украинските бежанци от страна на министрите Калина Константинова и Христо Проданов – никой от двамата не понесе отговорност за това, но получиха мълчалива или явна защита от премиера.  

На вътрешния министър Бойко Рашков също не беше потърсена отговорност за толерирането на  прокремълската партия „Възраждане“ при провокациите й към шествията за солидарност с Украйна. Да не забравяме, че полицията не допусна подкрепящите Украйна демонстранти да проведат легитимно събитие на 4 май пред паметника на съветската армия – официално разрешено от Столичната община. Но пък остави необезпокоявани активистите и привържениците на „Възраждане“, които незаконно бяха окупирали мястото със също така незаконно разположена уредба, по която звучеше откровена гавра с украинския народ. Преди дни пък съдът обяви, че ръководеното от Рашков МВР незаконно е арестувало ученика, който опита да напише Save Ukraine върху МОЧА. И точно Бойко Рашков, който отказва да прави разлика между законно и незаконно, се лансира от премиера с упорита неотстъпчивост като бъдещ шеф на КПКОНПИ. Меко казано е странно как се съчетават застъпничеството на рашковата полиция за „Възраждане“ и путинофилите с демонстрираната на площада вражда с тази партия от страна на Кирил Петков и симпатизантите му…  

На фона на всичко изброено заявките за евроатлантизъм на управляващата (все още) коалиция остават в голяма степен без покритие. Дежурнитe оправдания колко е сложно съвместното управление с БСП в повечето случаи имат основание, но защо тази коалиция се приема едва ли не като задължителна? Отговарят – заради борбата с корупцията. А защо тогава  продължават далаверите на „Лукойл“? И дори правителството му осигури комфорта да продължи да работи с руски петрол.  Излиза, че борбата с корупцията е доста избирателна, което поражда основателни съмнения, че самата тя е поразена от корупция.  Освен всичко друго, да не забравяме, че партията БСП има договор за сътрудничество с путиновата „Единна Русия“ – Корнелия Нинова дори пътува до Москва, за да участва в конгрес на тази формация през 2016 г. Връзките с Кремъл дефинитивно пораждат корупция, защото тя е неизменен инструмент в геополитическите битки на Русия. Как тогава си представят партиите на промяната воденето на евроатлантическа и антикорупционна политика редом с БСП и нейни креатури като Рашков? 

Казват – няма други възможни партньори, Борисов е виновен за „Балкански поток“, ГЕРБ и ДПС са статукво,  тези хора не са евроатлантици, те няма да гласуват евроатлантически решения…  Е, последното  със сигурност не е вярно и гласуването на френското предложение за Северна Македония го доказа. 

Значи може в същия формат – ПП, ГЕРБ, ДПС и ДБ да бъдат гласувани бюджетът, законите по Плана за възстановяване, да се вземе решение за изпращане на оръжие за Украйна, да се координират действия по приемането ни в еврозоната и по каквото още е необходимо за държавата.  Не чрез отцепване на съмнителни  депутати от опозиционните партии, което е осъдително в целия демократичен свят, а чрез  легитимни и прозрачни преговори за приоритети. Налице е стабилно мнозинство, за да се излъчи евроатлантическо правителство, вместо да се оставя държавата на служебен кабинет на Румен Радев. Дори има конституционно мнозинство за отмяна на институцията служебен кабинет, за да не виси като дамоклев меч над България при извънредни избори, когато и да са те. Редно е от „Продължаваме промяната“ да помислят върху това. Иначе ще се окаже, че цялата риторика за рисковете от правителство на Радев е лицемерие. Тези политици бяха назначени под неговата опека, дълго възхваляваха политиката му… Сега имат шанс да се еманципират и да докажат, че подозренията към тях са били несправедливи. Да се реабилитират за това, че причиниха на България втори мандат на Радев. 

Ама Борисов построил „Балкански поток“… Вярно е. А Петков издейства продължаване на търговията с руски петрол. Сегашното правителство реши да прекъсне зависимостта от руския газ. При ГЕРБ пък бяха спрени петролопроводът „Бургас-Александруполис“ и газопроводът „Южен поток“, който беше много по-обвързващ и рисков от „Балкански поток“. Борисов отказа създаването на натовска флотилия в Черно море, Петков пък отказа оръжие на Украйна в критичен за нея и Европа момент. Взаимното замерване с аргументи за направени и ненаправени неща може да продължи дълго, но от това всички ще загубим, най-вече България. 

Днес изборът е „изчегъртване“ или държавност.“

Христо Иванов се изказа на метеното

От Faktor.bg:

„ГЕРБ и ДПС не могат да бъдат част от управленската формула. Българските граждани изразиха волята си по отношение на предишното статукво, което бе доминирано от ДПС и ГЕРБ. Те изпуснаха времето тази година да опитат да се променят, да покажат разбиране за проблемите, които предишното статукво имаше, и ние считаме, че те трябва да останат извън изпълнителната власт. Това обяви в ефира на БНР съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.“

Значи ГЕРБ и ДПС не могат да бъдат част от управленската формула, а за путинофилската БСП няма проблем, тъй ли? А някакъв коментар за „Възраждане“?

По дяволите, тъкмо бях решила да гласувам за „Демократична България“ на предстоящите избори и съпредседателят й взе, че се изказа на метеното! Щом така – без мен. Не ща да гласувам за неадекватни политици.

Димитър Попов за „петорната коалиция“

Копирам изцяло статия на Димитър Попов във Faktor.bg:

„Падна „петорната” коалиция – да не забравяме и Радев, носи голямата отговорност за провала на Кирил Петков

Каквото стана – стана! В предсрочните избори вече не се съмнява никой. Преди тях е време за равносметка, а тя е по-скоро печална: четири избора за две години, две служебни правителства и едно редовно, управлявало само 6 месеца, неработещи институции, разделено на враждуващи племена общество, уплашени и объркани политици, 

мрачни рекорди 

по смъртност, по инфлация, по международни провали. Паднахме дотам, че албанският премиер Еди Рама да каже: „ В България е пълен хаос, няма кой да вземе едно решение за Северна Македония! Срамота! А уж са член на ЕС и са наш съюзник в НАТО.”

Въпросът сега е КОЙ доведе страната до този хаос. Кой забърка тази горчива каша, която всички сърбаме?

Ще припомня фактите като за кратка равносметка: 

Преди 2 години Румен Радев оглави политическата опозиция срещу ГЕРБ, използвайки президентството и всички заинтересовани партии и институции в една брутална война без правила срещу властта. Привличайки под юмрука си БСП и ДБ, създавайки нови партии като Продължаваме промяната, Има такъв народ, Ние идваме!, той 

блокира държавата и прегази конституцията 

многократно, докато накрая постигне целта – изолация на ГЕРБ и ДПС и озверена конфронтация, напомняща за гражданска война, между двете партии от една страна и новата опозиционна коалиция, създадена от него, от друга.

Миналата година, създавайки 2 служебни правителства, Радев тласна държавата към хаоса и реваншизма, фиксиран единствено в личната си война срещу Бойко Борисов. Като блокира два поредни парламента, той си осигури втори президентски мандат и пълен кадрови контрол върху държавната администрация и върху службите за сигурност.

Едва тогава Радев се реши да акушира и на редовно правителство. Нека да припомня – „четворната” коалиция от самото си създаване имаше петима членове – ПП, ИТН, БСП, ДБ и Румен Радев. Нейното скрито лидерство се падна на президента. Той осигури четворното мнозинство на изборите през ноември чрез машините, които определено изкривиха вота. (Ще продължа да го повтарям, докато не бъдат публикувани резултатите от хартиените разписки. ЦИК имаше задължение да ги преброи, но и досега не обявява резултата. Единственото обяснение е, че той не съвпада с официалните резултати от изборите и значи говорим за фалшификация на вота. Отговорност за нея, ако я има, трябва да носи Румен Радев.)

След изборите Радев уговори лидерите на четирите партии за коалиция, наложи им за премиер своя питомец Кирил Петков, гарантира пред съюзниците, че правителството ще изпълнява ангажиментите си към тях и вкара „свои” министри като гаранция за своето участие в управленските решения.

Така получихме петорната „четворна” коалиция, управлявана от подставено лице на Радев, както е обичайно за набързо сглобени и слаби коалиции, доминирани от задкулисие.

След нападението на Русия срещу Украйна, отношенията между премиера и президента все пак се пропукаха. Петков направи опит да се еманципира от своя кукловод, но той беше успешен само донякъде, защото Радев имаше приближен вицепремиер като Нинова, която 

огради премиера с червени линии и не му даде „вода да пие” по време на целия мач

 Блокиран в ъгъла и от ИТН, Петков бързо усвои двуличието на своя патрон в едно правителство без никакви принципи, подчинено само на идеята да оцелее възможно най-дълго време. 

В такава коалиция има две значими теми за разискване – кадрови назначения и пари. Тъкмо там се пропука управляващото мнозинство. Няколко пъти Радев блокираше опити на Петков да уволнява шефове на служби, Слави Трифонов вдигаше скандали за свои кадри, отхвърлени от премиера; скараха се за парите на Министерството на регионалното развитие, за нови кадрови назначения в КПКОНПИ и БНБ, заради кадруване на Нинова из оръжейната индустрия и земеделието, заради кадри на ПП в Министерството на финансите, кадри на Васил Божков в МВР и т.н. 

Фатален накрая се оказа личният конфликт между Слави Трифонов и Кирил Петков. Двамата от три месеца не си говореха, обвиняваха се в разни грехове, и в крайна сметка ИТН използва преговорите за Северна Македония като повод да напусне коалицията. 

Хитрият Румен Радев обаче не беше изненадан от този ход. За него отдавна е било ясно, че тази коалиция няма бъдеще и той внимателно се беше разграничил от нея. Направи го по най-двуличния и византийски начин – когато говориш едно, а правиш точно обратното. Уж осъжда Русия когато е в Европа, а блокира оръжието за Украйна у нас; иска падане на ветото като е в Европа, обаче притиска Киро да го държи като е у нас; подържа санкции срещу Русия като е в Брюксел, а навива Нинова да държи приятелство с Кремъл. Така той имаше вето върху управленските решения, а отговорност носеше само премиера.

И за да се подсигури за бъдещето, Радев направи и втората стъпка: затопли отношенията с Борисов, осъждайки неговия неуспешен арест и обвинявайки Петков за некадърния опит да угоди на избирателите. От няколко месеца нападки срещу Борисов и ГЕРБ от президентството няма, а в ГЕРБ се изказват за Радев или само дружелюбно, или никак. Заговори се за сделка между двамата бивши вече врагове и за комплот срещу правителството на Кирил Петков.

Така дойдохме до последните събития през юни. Шест месеца след като управляващата коалиция се провали във всички сфери на управлението, напускането на Слави Трифонов, планирано или не, завари президента подготвен. Той не само беше разграничен от питомците си Кирил Петков и ПП, а беше готов да приветства и очаквания победител на предсрочните избори през есента.
Сега има вероятност Румен Радев, петият коалиционен партньор, 

да се измъкне невредим от грандиозния провал

 на правителството Петков, за чиято некадърност лично президентът носи отговорност.

„Накиснатият” ще е Петков, който зачерта своето политическо бъдеще, и партията Продължаваме промяната, чието участие в следващия парламент е направо съмнително. Тъжно е, че тези млади, ентусиазирани хора, които искрено гласуваха за промяна на статуквото, бяха измамени от един по византийски хитър президент, който провали опита за подмладяване на целия политическия елит за дълго време напред… Но за съжаление това е то вездесъщото задкулисие, чието грозно лице днес се намира в президентството.

Все пак изборите са шанс Румен Радев да получи поне клеймо за цялата каша, която надроби в последните 2 години. В края на краищата всички виждат, че провалът на това правителство е негов провал. Медиите, особено големите телевизии, които обслужват самия президент, няма да го кажат. Затова честта се пада на Бойко Борисов. Именно той в следващите месеци трябва да крещи за опасната роля на Румен Радев в българската политика – роля на разединител, на човек, погазил многократно и безнаказано конституцията, на задкулисен кукловод, зает с партийно инженерство, на незачитащ демократичното устройство авторитарен лидер, подчинен на Кремъл.

Ако Борисов и ГЕРБ не крещят, Радев ще се измъкне сух от водата и ще управлява задкулисно и следващи правителства, без да носи никаква отговорност за своите действия. От „хитри” политици като него България е страдала през цялата си история и ще страда още, докато не осъзнаем, че хитреците работят само за себе си и никога за общото благо! Кирил Петков, Христо Иванов, Корнелия Нинова и Слави Трифонов го разбраха по трудния начин. Дано го е разбрал и Бойко Борисов най-накрая…“

Вдигнахме ветото за Македония

Днес Народното събрание упълномощи правителството да приеме френското предложение за вдигане на ветото върху преговорите с Македония. „За“ са гласували народните представители от „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и ДПС, „против“ – „Възраждане“ и „Има такъв народ“, а по-голямата част от тези на БСП са се въздържали.

Според мен това беше правилното решение. Във френското предложение се предвижда вписване на българско малцинство в македонската конституция още преди началото на преговорите. Това е важното, а за всичко друго или се полага да отстъпим (например за езика, макар още да се опъваме), или още отсега всички знаят, че и да не отстъпим, Македония ще прави каквото си знае.

Ако някой читател (има ли такива?) пита защо преди няма и седмица съм писала, че ветото не бива да се вдига – ами просто тогава бях много ядосана.

Слави Трифонов ехидно приветства „новата евроатлантическа коалиция в България“, гласувала предложението, и й предлага да състави правителство още сега. Сега едва ли ще се получи, но след изборите – кой знае? А самият Слави вероятно ще гледа не само правителството, а и парламента през крив макарон.

Коментари за падналото правителство

От това, което чета из Мрежата, изглежда, че макар мнозина да се боят какво ни чака оттук нататък, почти никой не скърби сериозно за катурналото се правителство. Ето мненията на двама политолози.

Стойчо Стойчев: „Цялата работа беше обречена, защото в тази коалиция влязоха два цивилизационни непригодни един към друг модела. От една страна, моделът на „Продължаваме на промяната“, „Демократична България“, а от друга страна – БСП. „Има такъв народ“ беше като балансиращ елемент… Хубаво да свикнем, че изборите са реалната арена, на която се решава битката между един и друг модел, а не на улицата. Едно малцинство трудно може да контролира правителството през улицата. Може да се оказа натиск по различни въпроси. Но насила хубост не става, не може да задължите едни хора да стоят и да подкрепят едно правителство през външен натиск.“

Огнян Минчев: „В крайна сметка, непосредственият повод за разпада на четворната коалиция бе банален и лесно предвидим – един политически брокер с право на глас в коалицията не получи едни пари… Но не можем да бъдем толкова наивни, че да объркаме повода за разпада с истинските му причини. А те са разположени на няколко нива под очевидната повърхност. Първата причина е свързана със самия формат на коалицията. Тя бе формирана на принципа „против“ и се определяше като сбор на „реформистките партии“ срещу „партиите на статуквото“ – ГЕРБ и ДПС. Доколко бяха тези партии „реформистки“, можем да разсъждаваме дълго и подробно, но и на пръв поглед бе очевидно, че каквито и „реформи“ те да имат предвид, представата им за тях бе различна – драматично различна… Затова от ден първи на четворната коалиция най-важната роля на премиера бе на политически брокер… „Реформистите“ в собствената му коалиция знаеха, че са незаменими, затова поставяха ултимативни „червени линии“ – публични и скрити. Публичните – Македония, Украйна – са известни на всички ни. Скритите се показаха онзи ден на дебатите по вота – общо взето, споровете за „едни пари“, всеки ден и по всеки повод.

Втората причина е свързана с неспособността на премиера и вътрешния му кръг да осъзнаят факта, че коалиция „против“ може да съществува само в процеса на своето създаване. Държавната власт е непрекъснат сложен избор между цели, приоритети и решения, които изискват гъвкавост и компромис – без да е необходимо той да бъде безпринципен. Борбата с корупцията е процес на приемане и прилагане на закони в ефективно функциониращи институции, а не поредица от персонални двубои между „реформисти“ и „корупционери“. Когато водиш лична битка, без да притежаваш институционалния ресурс на държавата, увисваш в безтегловност – ходиш по студията да викаш „Арести искам, арести…“ Пращаш полицията да арестува шефа на опозицията при положение, че знаеш – можеш да го задържиш само 24 часа. Какви цели преследваш тогава? Да гърмиш фойерверки? Или да правиш необратими законови и институционални промени за изтласкване на корупцията? Но да не бъдем толкова строги и взискателни. През тази четворна коалиция сериозни антикорупционни закони не можеха да минат. Спонсорите на редица (да не кажа всички) коалиционни партньори нямаше да ги допуснат. Всъщност – те не ги и допуснаха…

Третата причина за краха на четворната коалиция се проявява тогава, когато бръкнем по-дълбоко в същия принцип на политическо конструиране – принципа „против“, или „анти“. Още по време на протестите от 2020 г. повтаряме, че истинска промяна в България не може да се случи на нивото „анти ГЕРБ“, дори и на нивото „анти ДПС“, въпреки, че управлението на ГЕРБ със скрит коалиционен партньор ДПС прояви в максимална степен същността на българската олигархична система на „завладяната държава“. Но държавата бе завладяна не от политически партии и техните лидери – въпреки че те охотно участваха в процеса. Тя бе завладяна от поетапната трансформация на комунистическата номенклатура, партийна и (особено) милиционерска – в нова управляваща класа на българското посткомунистическо общество. Разграбването на българския национален ресурс, формирането на мутренско-милиционерския „ъндърграунд“, завладяването на държавата чрез входно-изходната икономика на грабежа, формирането на устойчивата пряка връзка на контрол от олигархичния блок върху цялостния политически процес в страната – това бе процес, започнал в началото на 90-те и „затворил кръга“ някъде в средата на второто десетилетие от нашия век. Този процес – тази система на олигархично завладяване на държавата и обществото има свой двигател, има свое „гориво“. Това е структурната връзка на зависимост на българската олигархия от „съветските другари“, които осъществиха своята „велика криминална революция“ и отново хванаха за гърлото България чрез монопола в енергетиката, чрез системата на корупцията по високите етажи на властта. (Кажете ми кое правителство не е „подмазвано“ от Газпром и Лукойл? И само правителствата ли?)

Това са известни неща, но през протестната 2020 г. те нямаха чуваемост като сериозни аргументи. Фокусът на промяната бе повърхността на проблема – отстраняването на ГЕРБ и – донякъде – на ДПС. Господарите на олигархичната система зад сцената не бяха включени като „материал за замитане“ от страна на идеолозите на протеста. Може би защото някои от тези идеолози взимаха хубави „бонуси“ от някои от тези  олигархични господари… Принципният проблем, произлизащ от всичко това е факта, че промяната в България може да се осъществи само с поредица от добре фокусирани удари  върху олигархичната  система на „завладяната държава“, а не просто срещу един или друг неин носител. Махнахте „човека от Банкя“ и инсталирахте „човека от Славяново“. Вие си мислите, че той няма зависимости ли? А кой го сложи там, където е? Кой  му дърпа конците за всяко негово политическо решение? Да, да, пак е КОЙ, колективният КОЙ… Същият кой, който потропва в такт 7/8 по партитурата на чалга партията. Същият кой, който спира оръжието за Украйна като публичен подарък и утроява бизнеса с оръжие в работен порядък. Същият кой, който е бесен на спирането на договора с Газпром и ласкаво подкрепя реформаторите, когато спасяват доставките на нефт през Лукоил. Кой, кой, кой… Имаше – и има твърде много заинтересовани високопоставени „протестъри“ – идеолози, политически брокери, задкулисни спонсори, които искаха да разчистят омръзналия им ГЕРБ начело на държавата, но и през ум не им минаваше да разчистват авгиевите обори на „завладяната държава“…“

Кабинетът Петков падна

Правителството на Кирил Петков падна след вот на недоверие, подкрепен от 123-ма народни представители срещу 116 против.

Преди гласуването мнозина напомняха, че досега в България няма случай правителство да е било свалено с вот на недоверие. „Дойче веле“ обаче споменава, че през 1992 г. правителството на Филип Димитров падна, след като поиска вот на доверие и не го получи. Тогава – а и след това – сума ти недобронамерен или недостатъчно интелигентен народ обвиняваше Димитров, че бил „сдал властта“. И никой не чу отговора му на тези обвинения: „Не може повече от два месеца да управляваш парламентарна република против волята на парламента.“

Малко преди това, някъде около 1990-та, по площадите се пееше народна песничка, която в по-голямата си част не струваше, но съм запомнила два стиха:

„Вярваме във опонента, / има дума парламентът.“

Толкоз. Сега по всичко изглежда, че вървим към нови избори. Вярно, Кирил Петков се кани да преговаря за ново мнозинство за съставяне на следващо правителство. Но както отказва да преговаря с ръководителите на опозиционните партии и обича да разправя как всички негови политически противници били задкулисие, мафия, корумпирани и агенти на Русия, не виждам как ще му се отвори парашутът. На парламентарните избори беше спечелил мъничко над 25% от гласовете, а се държеше – и досега се държи – все едно са 65%. Такава самоувереност в политиката се наказва. Дано си е взел поука. Но нали знаете, хората се делят на три групи: най-умните се учат от чуждите грешки, повечето се учат от собствените грешки, а има и такива, които никога и от нищо не могат да се научат.

П. С. Ето какво казва Кирил Петков след вота: „Премиерът призна за направени много грешки. „Една от тях беше, че работихме от сутрин до вечер, а не комуникирахме всички неща, които бяхме направили. От другата страна имаше една непрекъсната реторика, която даваше чувството на българския народ, че не се справяме”, уточни Петков и разкри къде не са сгрешили: „Не се отклонихме при нито едно решение от принципите и обещанията, които бяхме направили”. Според него правителството е паднало по няколко причини. „Беше ги страх, че ако продължаваме да стоим ние на власт рано или късно правосъдието щеше да дойде при тях. Победата е временна, това не разбират. Тази промяна ще се случи. Ние сме само представители на българския народ и неговата воля. Днес всички маски паднаха”, посочи премиерът. „Ние сме тук за дългата игра и ще се борим, докато отстоим независимия парламент, в които законността е тази, която определя”.“

Това го казва човек, който – припомням – стана министър незаконно и арестува свой политически противник незаконно. Нула самокритика, все същите мегаломански приказки. Ей затова, макар да ме е страх да не стане още по-зле, не мога да не въздъхна с облекчение, че това правителство отива в историята. С такъв министър-председател ми е неспокойно, все едно се возя в автобус, чийто шофьор не е спал от два дни и поднася на завоите.

Евгений Михайлов: Ако бях водещ политик…

Евгений Михайлов / Faktor.bg:

„Тест за новите мнозинства в парламента

Какво щях да направя, ако бях на мястото на ГЕРБ? 

Независимо от изхода на гласуването за вота на недоверие, още на следващия ден ще внеса в парламента проект за решение за отпускане на военна помощ за Украйна и за започване на преговори със съюзниците за замяна на старото съветско оръжие с модерно по натовски стандарт.

Ще подкрепя френското предложение за започване на преговори с Македония за членство в ЕС. Имаме 10 години, в които можем да следим изпълнението му и то заедно с ЕК, и ЕС.

Ще се откажа от двегодишното отлагане на ембаргото за внос на руски петрол, което правителството на Петков изкрънка от ЕС, за да осигури продължаване на печалбите на „Лукойл“.

Щях да внеса и предложение за промяна в Конституцията за отпадане на института на служебните правителства.

След внасянето щях да чакам подкрепа от тези, които декларират, че са срещу евразийската политика на Путин и тогава да чуя коментарите за коалиции и мнозинства.

Щях… но не съм на мястото на Бойко Борисов и ГЕРБ…

П.П. Нямам нищо против и ПП или ДБ да внесат тези предложения. Даже ще се радвам да видя резултата.“