Защо държавите водят лоша икономическа политика

Читател коментира поста ми „„Икономическата политика“ от Лудвиг фон Мизес„: „Защо повечето икономически и финансови програми са кейнсиански, ако австрийската школа е по-правилна? Забелязвали се в последните години протекционизъм? Това вреди или помога на световната икономика?… Кога се налага да има интеверенционизъм или държавен монопол (БДЖ, училища, полиция и др.)? Може ли свободния пазар да се саморегулира или се изисква намесата на държавата (в България, а и иначе)?“

Струва ми се най-подходящо като отговори да дам цитати от първата книга по икономика, която преведох – „Икономиката в един урок“ от Хенри Хазлит:

„Икономиката приютява повече заблуди от която и да е друга област на човешката мисъл. Това не е случайно. Свойствената на предмета трудност при всички положения би била значителна, но се подсилва хилядократно от един фактор, който не влияе например във физиката, математиката или медицината – целенасочената защита на себични интереси. Макар че всяка група има определени икономически интереси, еднакви с тези на всяка друга, тя има също, както ще видим, интереси, противоположни на тези на всички други групи. Докато някои политически програми в крайна сметка биха облагодетелствали всички, други биха донесли полза на една група за сметка на всички останали. Групата, която би се облагодетелствала от тези програми, бидейки пряко заинтересована, ще се застъпва за тях благовидно и настоятелно. Ще наеме най-добрите умове, които могат да се купят с пари, и те ще посветят цялото си време на защитата на интересите й. И накрая тази група или ще убеди общественото мнение в своята правота, или ще постигне такава бъркотия, че ясното мислене по въпроса да започне да граничи с невъзможното.

Освен тази непрестанна защита на собствените интереси има и втора важна причина, която ежедневно ражда нови икономически заблуди. Това е упоритата склонност на човек да вижда само непосредствените последици от дадена политика или последиците й само за дадена група и да забравя да се запита какви ще бъдат дългосрочните последици на тази политика не само за дадената група, а и за всички групи. Тази заблуда се състои в пренебрегване на вторичните резултати. И в това е цялата разлика между добро и лошо икономическо мислене…

Хора, които днес минават за блестящи икономисти, осъждат спестяването и препоръчват прахосничество в национален мащаб като спасителна икономическа мярка; и когато някой им напомни какви ще бъдат последиците от тази политика в дългосрочен план, те отговарят насмешливо, както би отвърнал синът-прахосник на бащиното предупреждение: ”В дългосрочен план всички ще сме мъртви.” [Цитат от Кейнс – М. М.] И такива плитки остроумия се приемат за унищожителни епиграми и най-дълбока мъдрост…

Един прост и кратък разказ за икономическата политика на държавите по света със сигурност ще накара всеки сериозен студент по икономика в отчаяние да се хване за главата. Вероятно той ще попита какъв е смисълът да се разглеждат последните постижения на икономическата теория, когато в същото време обществените схващания и държавната политика, най-малкото що се отнася до международните отношения, изостават и от Адам Смит. Защото днешната политика по отношение на митата и външната търговия не само не е по-добра от тази през ХVII и ХVIII век, а е несравнимо по-лоша. Истинските причини за митата и другите прегради пред търговията са същите като тогава, а същите са и изтъкваните причини.

След появата на ”Богатството на нациите” преди повече от два века свободната търговия е била защитавана стотици пъти, но все пак може би тази книга съдържа най-простата й и силна защита. Като цяло Смит се основава на едно основно твърдение: ”Във всяка страна основното множество хора винаги са и следва да бъдат заинтересовани да купуват всички желани стоки от този, който им ги продава най-евтино.” Смит продължава: ”Това твърдение е толкова очебийно, че изглежда смехотворно да се полагат каквито и да е усилия за доказването му; и то никога не би могло да бъде поставено под съмнение, ако пристрастната софистика на търговци и производители не беше объркала здравия разум на човечеството.”

От друга страна, свободната търговия се разглежда като част от разделението на труда:

          „Правило на всеки разумен глава на семейство е никога да не се опитва да прави сам нещо, което ще му излезе по-скъпо, ако го изработи, отколкото ако го купи. Шивачът не се опитва да си прави сам обувките, а ги купува от обущаря. Обущарят не се опитва да си шие сам дрехите, а ги поръчва при шивача. Земеделецът не се опитва да изработва нито едното, нито другото, а използва тези двама занаятчии. Всички те намират, че изгодното за тях е да използват целия си труд за дейността, която вършат по-добре от другите, и с част от спечеленото да закупят всичко друго, от което се нуждаят. Което е благоразумие за всяко отделно семейство, рядко може да бъде лудост и за едно велико царство.“

            Но какво всъщност е накарало хората да предположат, че това, което е благоразумие на всяко отделно семейство, би могло да бъде лудост за едно велико церство? Отговорът е – цяла мрежа от заблуди, от която човечеството още не може да се освободи. А основната измежду тях е тази централна заблуда, на която е посветена тази кника. Тя е да се разглеждат само непосредствените последици на дадено мито върху определени групи и да не се разглеждат дългосрочните му последици за цялото общество.

Дали крайният резултат от митото ще бъде понижаване на заплатите или повишаване на цените, ще зависи от вида на осъществяваната парична политика. Но е ясно, че митото, макар че може да повиши заплатите спрямо това, което биха били без него в защитените производства, трябва в крайна сметка, ако се разглеждат всички дейности, да намали реалните заплати – т.е. да ги намали спрямо това, което те биха били в негово отсъствие.

Само умове, разложени от поколения на заблуждаваща пропаганда, могат да сметнат този извод за парадоксален. Какъв друг резултат можем да очакваме от политиката на съзнателно неефективно използване на ресурсите ни от капитал и работна сила? Какъв друг резултат можем да очакваме от умишленето издигане на изкуствени препятствия пред търговията и транспорта?…

Вярно е, че митото нанася вреда на всички потребители като такива. Не е вярно, че то облагодетелства всички производители като такива. Напротив, както току-що видяхме, то помага на защитените производители за сметка на всички други американски производители и особено на тези, които имат сравнително големи потенциални чужди пазари…

Цените се образуват чрез отношението между търсене и предлагане и на свой ред влияят върху търсенето и предлагането. Когато хората искат още от дадена стока, те предлагат повече за нея. Цената се вдига. Това увеличава печалбата на тези, които произвеждат стоката. Понеже сега повече се печели от производство на тази стока, отколкото на други, хората, които вече я произвеждат, разширяват дейността си, и нови хора се привличат в тази дейност. Впоследствие това повишено предлагане понижава цената и намалява възможностите за печалба, докато печалбата от тази стока отново падне до общото равнище на печалбите (с отчитане на относителните рискове) за другите производства… Следователно системата на частния сектор може да се сравни с хиляди машини, всяка снабдена със собствен квази-автоматичен регулатор, като всички машини и регулаторите им са взаимосвързани и си влияят взаимно, така че в резултат действат като една голяма машина…

Когато хората искат повече от дадена стока, те наддават за нея и така вдигат цената й. Това увеличава печалбите на производителите на тази стока. Те са подтикнати да увеличат производството. Други са подтикнати да спрат производството на някои свои продукти и да се насочат към направа на този продукт, който им дава по-добра печалба. Но това увеличава предлагането на тази стока и същевременно намалява предлагането на някои други стоки. По тази причина цената на въпросния продукт пада спрямо цените на други продукти и стимулът да се увеличава производството му изчезва. По същия начин, ако търсенето на някоя стока намалее, цената й и печалбата от нея също намаляват и производството й спада…

Постоянно се предлагат нови мерки за международен контрол върху стоките. Казват ни, че този път ще избягнат всички стари грешки. Този път ще се фиксират цени, които ще са ”справедливи” не само за производителите, а и за потребителите. Нациите-производители и потребители с помощта на разумни доводи ще стигнат до съгласие какви точно са тези справедливи цени. Фиксираните цени неизбежно ще са свързани със ”справедливо” разпределение на произвежданите и потребяваните количества между отделните страни, а ако някой предрича във връзка с това непристойни международни караници, той не е нищо друго освен циник. Най-накрая – и това чудо надхвърля всички останали – описаният свят на свръх-международни контролни и принудителни мерки ще бъде също така и свят на ”свободна” международна търговия!            

Не съм сигурен какво точно държавните плановици имат предвид тук под свободна търговия, но можем да сме сигурни за някои от нещата, които те нямат предвид. Те нямат предвид свободата на обикновените хора да купуват, продават и заемат на каквато цена (лихва) искат и когато сметнат това за изгодно. Бюрократите нямат предвид свободата на обикновения гражданин да отгледа такава реколта, каквато желае, да се движи по своя воля и да се заселва където иска, като взема със себе си своя капитал и останалата си собственост. Подозирам, че бюрократите имат предвид своята свобода да решават тези неща вместо гражданина. И му казват, че ако им се подчинява безропотно, че бъде възнаграден с повишаване на своето жизнено равнище. Но ако плановиците успеят да обвържат идеята за международно сътрудничество с идеята за засилено господство на Държавата и разпореждането й с икономическия живот, то мерките за международен контрол в бъдеще е твърде вероятно да доведат до същия резултат като тези в миналото, т.е. жизненото равнище на обикновения човек да се понижи заедно с равнището на неговата свобода…

В днешно време тези, които непрекъснато правят изявления по икономически въпроси, много рядко признават неизбежните изводи от собствените си твърдения. Когато те казват, че спасителният път за икономиката е да се увеличат кредитите, все едно казват, че спасителният път за икономиката е да се увеличи задлъжнялостта: това са различни названия на едно и също нещо, видяно от двете му страни. Когато казват, че начинът да преуспеем е да увеличим цените на селскостопанските продукти, това е все едно да се каже, че начинът да преуспеем е да оскъпим храната на градския работник. Когато казват, че благоденствието на нацията изисква държавни субсидии, те всъщност казват, че благоденствието на нацията изисква по-високи данъци. Когато си поставят за основна цел да увеличат износа, повечето от тях не осъзнават, че неизбежно са си поставили за основна цел в крайна сметка да увеличат вноса. Когато казват, че икономическо оживление ще се постигне чрез повишаване на заплатите, това в почти всички възможни обстоятелства е само друг начин да се каже, че икономическо оживление ще се постигне чрез повишаване на производствените разходи.

От това, че всяко от тези предложения подобно на монета си има и обратна страна, и че същите предложения, ако се формулират с другите си имена, звучат далеч по-непривлекателно, не следва, че всички те при всякакви условия са неразумни. Може за някакъв период от време увеличаването на задлъжнялостта да се окаже поносимо малка цена за печалбите, осъществени чрез изтеглените заеми; или държавните субсидии да са необходими за постигането на някаква цел, свързана с отбраната; или даден отрасъл да може да си позволи повишаване на производствените разходи и т.н. Но във всеки от тези случаи трябва да се уверим, че са били разгледани и двете страни на монетата и са били изследвани всички изводи от предложението. А това се прави твърде рядко…

Първото издание на тази книга излезе през 1946. Оттогава досега, когато пиша тези редове, са изминали 32 години. Каква част от урока, изложен върху страниците дотук, е научена през този период?

 Ако говорим за политиците – за всички онези, които отговарят за формулирането и осъществяването на държавната политика, – то не е научено практически нищо. Напротив, политическите програми, анализирани в предишните глави, са много по-непоклатими и по-разпространени, отколкото бяха при първото издание на книгата – и то не само в Съединените щати, а и в практически всички страни на света.

Като очебиен пример можем да вземем инфлацията. Тя е не само политическа програма, осъществявана целенасочено, а и неизбежен резултат от повечето други програми за държавна намеса. Днес инфлацията е универсален символ на държавната намеса, където и да се извършва тя…

Инфлацията се осъществява отчасти заради самата нея. Повече от 40 години слуд публикуването на ”Обща теория” от Джон Мейнард Кейнс (John Maynard Keynes, General Theory) и повече от 20 години след като тази книга беше изцяло опровергана от анализите и практиката, много наши политици продължават да настояват непрекъснато за по-голям бюджетен дефицит, с чиято помощ да премахнем или да намалим безработицата. Крещяща ирония е, че те дават тези препоръки, след като през 41 от последните 48 години федералният бюджет и без това е имал дефицит и след като този дефицит достига мащаби от 50 милиарда долара годишно.

Още по-голяма ирония е това, че, недоволни от ограничението да провеждат тази катастрофална политика само в собствената си страна, нашите държавни мъже упрекват други страни, особено Германия и Япония, задето не следват и те политика на ”експанзия”. Това ни напомня лисицата на Езоп, която, след като загубва опашката си, иска от другите лисици да отрежат и те своите опашки.

Една от най-лошите последици от вярата в кейнсианските митове е, че тя не само води до все по-голяма и по-голяма инфлация, а и системно отвлича вниманието от истинските причини за нашата безработица, а именно превисоките профсъюзни заплати, задължителната минимална заплата, твърде големите и продължително изплащани обезщетения при безработица и прекалено щедрите социални помощи.            

Но макар и често да се създава целенасочено, инфлацията днес е преди всичко резултат от други видове намеса на държавата в икономиката. Накратко, тя е последица от Преразпределителната държава – от всички планове пари да се изземват от Петър, за да се изсипват върху Иван…

Антикапиталистическите настроения изглеждат по-силни от когато и да било. Щом икономическият растеж се забави, днешните политици виждат основната причина в ”недостатъчното потребление”. И докато насърчават потреблението, те измислят за спестяването и инвестирането все нови пречки и такси. Както вече видяхме, днес това се постига най-вече чрез въвеждане или засилване на инфлацията. В резултат днес, за пръв път в историята, нито една държава не е на златен или сребърен стандарт и практически всяка държава мами собствения си народ, като печата непрекъснато обезценяващи се книжни пари…

Накратко, основният проблем, пред който стоим днес, не е икономически, а политически. Сериозните икономисти в общи черти са единодушни в мнението си какво следва да се прави. Практически всички опити на държавата да преразпределя благата и доходите показват склонност да лишават от стимул производството и да водят към всеобщо обедняване. На държавата се полага да създаде система от закони, която да възпрепятства насилието и измамите. Но същевременно тя следва да се въздържа от пряка намеса в икономиката. Основната икономическа функция на държавата е да насърчава и защитава свободния пазар. Когато Александър Велики посетил философа Диоген и попитал какво може да направи за него, Диоген според мълвата отговорил: ”Не ми закривай слънцето”. Всеки гражданин има право да иска същото от своята държава.“

Каспаров за „глобалния спасителен екип на Путин“

Гари Каспаров в Туитър:

„Три месеца след началото на геноцидната тотална война на Путин срещу Украйна глобалният спасителен екип на Путин се събира отново. Държавни ръководители, медии, експерти, всички обичайни заподозрени, нетърпеливи да запазят ужасяващото статукво и да пожертват живота на хиляди украинци, за да го нарекат мир.

Украйна кърви без оръжията, които поиска. Путин бърза да анексира още украинска територия, издава паспорти и валута, убива и депортира хиляди и ги замества с руснаци, както прави вече осем години в окупирания Крим и Донбас.

Печалбарите и умилостивителите, работещи с или за Путин, като Кисинджър, се присъединяват към фалшивите „миротворци“ от Франция и Италия, за да изпратят повече украинци в ада на руската окупация, задават се десетки нови Бучи. Кои са те, че да казват на украинците как да живеят и да умрат?

Путин знае, че оръжията ще стигнат до украинците след по-малко от месец, затова отчаяно иска да докара историята до задънена улица, като постигне прекратяване на огъня, което няма да спазва. Под това прикритие той ще консолидира територия, ще продължи анексията и ще ликвидира всяка съпротива. Правил го е и преди.

Някои съюзници бавят оръжията, страхувайки се от украинска победа. Ако Украйна постигне по-голям напредък, отблъсквайки Русия, западните лидери могат да загубят желания момент за „мир за нашето поколение“ и съответно възможността да се втурнат обратно към руския газ и петрол.

Украйна се нуждае от въздушна защита, докато съюзниците се сочат с пръст и си играят на горещ картоф с това кой от какви разрешения има нужда, за да предоставя самолети и други оръжия. Искат ли касапницата да приключи или просто да я прикрият, да я отложат, гарантирайки, че следващия път ще бъде по-лоша?

Макрон се надяваше, че Зеленски ще бъде маршал Петен за Украйна, но той се оказа по-скоро дьо Гол. Украинците не искат да живеят в републиката на Виши под фашисткия режим на Путин. Така че те се борят с всички сили за своята нация и за Европа, и за свободния свят.

Но Европа не се бори с всички сили за Украйна. „Съюзът“ не е единен, не отстоява ценностите от своето основаване. Във войната за живот и свобода няма място за приятелски сделки с агресивни диктатори. Какво говорят действията на Франция, Италия и Унгария за техните принципи?

Спасителният екип на Путин не се срамува дори след ужасите на Мариупол и Буча. Редакционните статии все още призовават за кратки пътища и сделки с военнопрестъпника. Ех, само ако тези умилостивители, здрави и добре нахранени, притежаваха една десета от смелостта, която украинците имат под обстрел…

Настояването на Путин за сделка трябва да ви накара да продължите натиска, да унищожите нахлуващата му армия и да доведете до банкрут него и неговата мафия. Под лидерството на САЩ трябва да продължите затягането на финансовите клещи, за да му се покаже, че нещата няма да се подобрят, докато Украйна не бъде цяла и свободна.

Спрете да мислите за отстъпките, които Украйна може да направи. Тя плаща ужасна цена с кръв, предстоят десетилетия на възстановяване. Тя плащат за годините на слабост и корупция на европейските нации, които охотно правеха бизнес и дипломация с нашественика.

Украйна се нуждае от доставянето без колебание на всяко оръжие, което поиска. Свободният свят има късмета да разполага със смели и квалифицирани украински военни на предната линия на война, която никога не са искали, война, която Западът се  преструваше, че не съществува. Те не са подчинени, те са партньори.

Фалирайте Путин и неговия режим. Дайте на Украйна каквото ѝ трябва, за да спечели. Срам за всеки, който спасява Путин от последствията от неговата убийствена война. Украйна трябва да избере и докато те решават да се бият, ние трябва да се борим до тях. Слава на Украйна!“

Огнян Минчев: България има нужда от смели водачи

Копирам от Огнян Минчев, Faktor.bg:

„Търсят се лидери – да сложат „главата си в торбата“ и да разрушат руския имперски контрол върху България и българското съзнание

Когато след Освобождението на България Руската империя направи обичайните стъпки за брутално погазване на новоучредената българска политическа свобода, Стефан Стамболов и Захари Стоянов не замазаха с общи приказки драматичното състояние, в което се намираше новоосвободена България. Те застанаха в ясна, безкомпромисна, гневна позиция срещу посегателствата на руския империализъм и неговите маши – офицери, политици, духовници и интелектуалци – в българското общество. Така те показаха пряко на потъналия в своята благодарност към освободителите обикновен българин, че империята го освободи от османците, за да го пороби самата тя на свой ред. Пряката, безмилостна конфронтация на Стамболов, З. Стоянов и техните съмишленици с Александър Трети и неговата българска русофилска прислуга спасиха новоучредена България като държава и дадоха на българското общество половин век относителен отдих от наглия руски империализъм. Едва през 1944 г. империята успя да вземе своя реванш, поробвайки България – вече в битността си на Съветски съюз…

Днес ние имаме чудовищна нужда от няколко на брой български лидери, които подобно на българските възрожденци след Освобождението да сложат „главата си в торбата“ и без страх да обясняват и да разрушават дълбоката пирамида на руския имперски контрол върху днешна България и особено – върху българското обществено съзнание. Това е война. Слава Богу – война с думи, война с необходими политически решения, война, в която България не е сама, а заедно със своите съюзници. Райчев иска на всяка цена тази война да бъде прекратена. Защото в резултат на обществения сблъсък, българите ще разберат, че докато страната им се е присъединявала към ЕС и НАТО, Лукоил не е платил нито лев данък на българската държава. Тази квази държава не е имала смелостта да постави измервателни уреди на пристанището на Лукойл – Росенец, оставяйки го в ролята на ничия пиратска територия под руски контрол. На българите ще им бъде припомнено, че през 2006 г. – шест години преди да изтече договорът на България с Газпром, Румен Овчаров се поддаде на натиска на Москва и подписа нов, по-неизгоден договор. Участващите в обществения дебат ще разберат, че през 2016 г. Путин обяви, че газ през територията на Украйна повече няма да тече и българите ще го получават през Турция. За тази цел трябва да изхарчат четири милиарда за нов газопровод. „Старият“ договор отново беше едностранно изоставен от Кремъл и Газпром.

Масовите български представи за Русия и нейната роля в България са уродлива комбинация между необяснима любов и вледеняващ, хипнотизиращ страх от „Големия брат“. Тази комбинация полага основите за извечния български комплекс за малоценност от Русия и подхранва арогантия руски комплекс за превъзходство. В мъглявините на безпричинното българско русофилство уверено виреят дълговечни митове и долнопробни лъжи. България и Русия били културно близки страни… Аз съм живял известно време в Русия – елате на мен да ми обясните къде е тази културна близост. Русия „хранила“ България – било по времето на Тодор Живков, било с цените на газа от последните десетилетия, било… било… било… Истината е, че Русия винаги безскрупулно е грабила и граби България. Че парите от европейските фондове отиват чрез пералнята на българската мафия в ръцете на руските енергийни монополисти. Че България е надплатила в монополно високи цени за газ и нефт по 1.5-2.0 млрд. долара ежегодно през последните 30 години. 

Откровеният и суров обществен дебат, който Райчев счита за „безсмислен“ – уж подобно сблъсъка на ваксъри-антиваксъри – е в състояние да разкрие горчивата истина, че съчетанието от великодържавно спонсорираната корупция по върховете на властта в България и почти животинския страх на българските пишман политици да не „ядосат“ с нещо Путин доведе нашата страна до позицията на  „болния човек“ на ЕС и на НАТО.  Държава, която не си е мръднала пръста за да създаде своя обучена и добре въоръжена армия в сътрудничество с партньорите си от Алианса, а системно харчи – и краде парите на данъкоплатците, за да ремонтира ръждясалите руски таратайки в Москва. Държава, в която бандитският енергиен монопол на Кремъл се охранява от зоркия олигархичен контрол върху решенията, взимани от институциите. Вижте от колко десетилетия се „строи“ интерконектора с Гърция и си представете степента на руския контрол върху националните ни институции.“

Потвърдена корелация: против ваксините – за Русия

Преди три дни споменах наблюдението на моя колежка, че сред потребителите на социалните мрежи „има силна корелация между антиваксерството и подкрепата за Русия“. Същото пише днес Илиана Славова във Faktor.bg:

„Като две капки вода – отрицателите на вируса и антиваксърите днес оправдават Русия и обвиняват украинците в нацизъм

Преди година „Възраждане“ вдигаше протести срещу ваксините, а днес в защита на Русия.

Няма начин да си редовен посетител на социалните мрежи и да останеш встрани от тролските набези, при които хора със спорна (най-често) компетентност и дори откровена некомпетентност натрапват оценки и отговори за всичко – от Евровизия до военните стратегии. Много скоро след руското нахлуване в Украйна се очерта ясна тенденция в полето на тролинга: същите, които усилено твърдяха, че „вирус няма“ и „ваксините предизвикват стерилитет до трето коляно“, сега оправдават Русия и обвиняват украинците в нацизъм. Впрочем по време на президентската кампания те бяха и активни  поддръжници на кремълския избраник Румен Радев. Сменят темите, но неотклонно прокарват руските интереси. Със себе си увличат и добросъвестни участници в дискусиите, които не си дават сметка, че се превръщат в рупори на пропагандни послания…

По темата за COVID-пандемията в битката срещу научните аргументи в медийното поле бяха хвърлени говорители с дипломи по медицина и биология, които сякаш са забравили какво е научна и професионална етика. Основна характеристика на дезинформационните кампании е именно погазването на етичните принципи…

Любопитно е, че „ковид дисидентите“ не загубиха популярност в мрежите, дори с разкриването на несъстоятелността на техните тези – прогнозата на Мангъров, че ще починат 3-4 хиляди души, след което ще придобием колективен имунитет беше опровергана още през есента на 2020 г. (на 1 декември жертвите вече бяха 4035)…

По темата за Украйна целите на Кремъл са… демонизиране на украинците, оправдаване на собствената агресия,  насаждане на негативни настроения към украинските бежанци, сплашване – за да не оказваме помощ на Украйна, използване на България като слабо звено, за да се разколебава единството на ЕС и НАТО и дори провокиране на настроения страната ни да напусне тези организации.  

Тук в някои отношения руските тактики претърпяха явен провал… В други отношения хибридните тактики успяха. Насадените настроения срещу украинските бежанци – макар и да не са преобладаващи в обществото, заляха социалните мрежи и провокираха актове на агресия. Тези настроения бяха официализирани и на ниво изпълнителна власт от позициите на министъра на туризма Христо Проданов, което принуди част от бежанците да решат да напуснат страната ни. По отношение на оказването на военна помощ на Украйна тактиката на Кремъл също успя – основно заради публичните говорители, както и зависимостите и липсата на характер в управляващата коалиция. България се нареди до Унгария като страна, която не оказва военна помощ на Украйна, макар че на думи демонстрира солидарност. Хибридната операция сработи на всички нива – тролинг, медии, политически партии, вземане на решения от изпълнителната и законодателната власт…“

Прост народ – слаба държава.

Падението на НАТО

Преди два дни на Световния икономически форум в Давос украинският външен министър Дмитро Кулеба отправи сурова критика към НАТО: „Виждаме в лицето на НАТО един алианс, една дистанцирана институция, която не прави абсолютно нищо.“

Оказва се, че е още по-зле от нищо: „Ди Цайт“ пише, че държавите от НАТО неофициално са се договорили да не дават на Украйна танкове и военни самолети, защото „заплахата от военна ескалация между НАТО и Русия трябва да се поддържа минимална, а Русия може да сметне доставката на танкове и военни самолети за ескалация и според опасенията на някои държави-членки да предприеме ответни действия“.

Маймунска шарка да ги тръшне тези негодници!

Кирил Топалов за Македония

Бях писала по-рано, че не виждам начин македонците да ни харесат, така че може би трябва да пуснем Македония да влезе в Европейския съюз. Мнението на писателя Кирил Топалов, потомък на македонски бежанци, обаче ме кара да се замисля. Копирам материала изцяло:

„„Република Северна Македония не желае да влиза в ЕС. А дори да желае, Сърбия няма да я пусне. Те просто използват нашето вето като алиби. Защото РСМ не е самостоятелна държава, а тоталитарен филиал на бивша Югославия”. Това заяви в ефира на NOVA NEWS проф. Кирил Топалов. Той е бивш посланик на страната ни в Атина и Ватикана, бивш директор на Народната библиотека и член на смесената историческа комисия със Скопие.

Според професора македонците са сигурни, че Европа ще принуди България да ги пусне. Ето защо те нямали никакво желание да направят крачка към нас.

„Колкото повече ние сме готови да направим някакъв жест, толкова повече те втвърдяват своята позиция”, категоричен бе проф. Топалов.

Според него Русия ще бъде печеливша, независимо от това дали РСМ ще бъде приета в ЕС, или не.

„Ако не влезе, това ще означава, че между България и Европа стои една плътна стена, която работи за Русия. Ако пък влезе, Русия ще има най-могъщия си троянски кон в ЕС, защото РСМ не е самостоятелна държава. Тя се управлява от Сърбия. Много пъти съм казвал, че когато се говори със Скопие, всъщност се говори с Белград”, категоричен бе историкът.

Той подчерта, че в преговорите със Скопие няма никакъв напредък, и то не по наша вина. „Ако бях политик, щях да кажа, че се държат нагло”, заключи професорът.“

Българите обичат проруски фалшиви новини

Българин, доскоро печелел нелошо от сайт за фалшиви новини, разказва пред „Дойче веле„:

„Стартът в този „бизнес“ се оказва далеч по-лесен от очакваното, казва Димитър [името е променено]… Приходите са изцяло от реклами на сайта… Основните приходи идват от системата на Гугъл за реклами – Google AdSense…

Всичко потръгва много бързо. А наблюденията му за това какво се харесва на хората, които четат подобни статии в интернет, се оказват най-добрият му съветник. „Няколко неща вървяха най-много. Основното е, че трябва да има русофилия по някакъв начин. Винаги в един момент се стигаше до някакъв наратив за Русия или противопоставянето между Запада и Русия, а България по средата“, разказва Димитър.

Именно на това започва да залага и самият той. Споделя, че е много лесно. Взима някой актуален проблем от България и пише, че Москва обещава да го разреши, ако се откажем от НАТО и Запада. „Когато обявиха, че населението на България е вече под 7 милиона, написах, че Дмитрий Песков (б.ред. говорителят на Кремъл) е казал, че ще изпрати 100 000 рускини в България, за да разрешат демографската криза. Този текст се чете толкова много, че сайтът ми се срина няколко пъти от трафика.“

Не е никак случайно, че именно Русия е основната тема, предизвикваща емоционална реакция у българските читатели, казва Димитър. „Хората са закърмени още от училище с идеята за Велика Русия. Никой не ни е учил на това, че СССР ни обявява война и де факто ни окупира на 9-и септември 1944 година. Трябваше сам да си го прочета.“ Но когато тръгнеш да обясняваш на хората подобни неща, те реагират дефанзивно, обвиняват те, че си западен агент, казва Димитър…

Близо четири години след началото на проекта, Димитър се отказва от сайта с фалшивите новини. Но не заради вътрешен катарзис, а поради доста по-прозаична причина. През 2019 Фейсбук засилва много контрола над подобни сайтове, след като става ясно, че британската анализаторска компания „Cambridge Analytica“ неправомерно използва данни на потребители от Фейсбук за политически цели. На сайта на Димитър е наложен т.нар. „Shadow ban“ – той продължава да има достъп до Фейсбук, но поради алгоритмите на платформата вече никой не го вижда.“

Тъкмо днес моя колежка, която е по-запозната със социалните мрежи, сподели с мен наблюдението си, че немалък брой потребители си падат по фалшивите новини. И че има силна корелация между антиваксерството и подкрепата за Русия. Аз в последно време бях разочарована от няколко души от моя кръг, които се оказаха проруски настроени.

Само не разбирам изречението „Никой не ни е учил на това, че СССР ни обявява война и де факто ни окупира на 9-и септември 1944 година.“ Аз съм завършила гимназия по Живково време и в 10-ти клас това се учеше. Според мен „Димитър“ просто се опитва да оневини и себе си, и лапнишараните, които са му докарвали доход.

Впрочем СССР ни окупира не само де факто, а и де юре – важна причина да ни обяви война е за да може, след като ни „победи“, да получи правомощията на окупационна сила. Добрата страна на този факт е, че България запазва териториалната си цялост – заслугата на СССР в това отношение е може би единственият въпрос, по който съм съгласна с мордорската посланичка Митрофанова. Ако бяхме само победени, победителите с обичайната си доброта щяха да възнаградят съседите ни с големи парчета наши земи, от които българското население да бъде насилствено асимилирано или етнически прочистено. Но тъй като сме не само победени, а и дадени на тепсия на Съветският съюз, той смята нашата територия за своя и съответно не дава да я пипат. Лошото е, че както се вижда, в много отношения продължаваме да бъдем съветска територия до ден днешен :-(.

Разрушените украински училища

Училище, разрушено след ракетен обстрел в Житомир (източник)

Честит 24-ти май на всички! В чест на празника се полага да пиша за славянска писменост, просвета и култура. Само че няма да е много празнично:

„От началото на нахлуването на Русия в Украйна са разрушени или повредени 211 училища. Това съобщи министърът на образованието и науката [на Украйна] Сергей Шкарлет…

„Ужасна ситуация, ужасна статистика. Виждаме, че всеки ден разрушените и повредени училища стават все повече. Мога да кажа, че днес това са вече 211 училища, част от които са напълно разрушени, а част – повредени. И тези обекти стават все повече“ – каза той.

Министърът напомни, че в началото на руската агресия в Украйна бе обявена двуседмична ваканция.

Шкарлет подчерта още, че образователният процес не трябва да се прекъсва и там, където няма възможност за осъществяването му, МОН ще препоръчва да се даде възможност за индивидуално или дистанционно обучение.“

Датата на репортажа е 7-ми март.

Превъзпитание на украинци

Кадър от видео-извинението на херсонската жителка Катерина Коломиец (източник)

Превеждам от репортажа „Висша мярка на извинение“ на Олга Василева в „Новая газета“:

„В Телеграм-канала на един проруски блогър на 18-ти май се появи рубрика „Денацификация“. Владимир Романов, жител на Севастопол, ежедневно пуска видеа, на които изплашени и измъчени жители на Херсонска и Запорожка област се разкайват за нелоялността си към руснаците. Почти всеки от тях със запъване произнася заучена реч, понякога просто четейки от листче, и накрая задължително произнася фразата „Аз преминах пълен курс по денацификация“.

До началото на войната в Украйна Владимир Романов е незабележим кримски блогър… Днес той е предан поклонник на Кадиров и привърженик на спецоперацията. Активно разказва за успехите на руската армия, събира от читателите си пари за снабдяване с технически средства и лекарства на военнослужещите от „втората армия в света“, на които явно хич не достига бюджетно финансиране. Но най-вече дава възможност на гостите на своя канал възможност до насита да се гаврят с украинците. Освен това Романов изглежда отмъстителен човек, който не търпи никаква критика. Иначе как да си обясним, че „герой“ на видео за денацификация може да стане просто човек, написал отрицателен коментар под някоя публикация в неговия канал?

18 май, 00:50 ч. Катерина Коломиец, 30-годишна жителка на Херсон. На фона на прозорец с изпочупени щори измъчена и разплакана млада жена с вълнение и периодично запъване се извинява за размяна на съобщения с мъжа си, в която нарича руските военни „орки“. Тя произнася пред камерата всичките си лични данни, накрая звучи фразата: „Признавам своята война и неправота. Преминах пълен курс по денацификация.“

Вероятно Екатерина Коломиец е попаднала в полезрението на военните, когато е минала през техен пропускателен пункт, където са проверили личните съобщения в телефона й. Съдейки по страницата в социалната мрежа, Катя е обикновена украинска млада жена, до 24-ти февруари живяла щастливо с мъжа си и малкото си дете. Тя е красива, артистична и често се усмихва. След публикацията на видеото с извинението на младата жена на страницата й във ВК [руската социална мрежа „В контакте“ – М. М.] се развихри хейтърска спецоперация. Руснаците, кипнали от праведен гняв, затърсиха най-силни обидни думи.

„Нахлуха на нашата земя освободителите, мамка им – застъпва се в социалната мрежа за Катя приятелката й Аля Лисовая. – Те ни освободиха от нормалния щастлив живот, който имахме. Защо сега сме принудени заради тях да живеем в страх? Най-вероятно и Катя се е извинила под дулото на автомат, защото има малко дете и й се живее. Истински натурални орки, мъчат и убиват хора за развлечение! Нима нормалните хора, а още повече войници, правят така? Тя [Катя] си е у дома, на своя земя, и има право на свое мнение! Тук не е Русия, където такова право не съществува.“

18-ти май, 19:16 ч. Херсонецът Виталий Колюхов признава, че е организирал събиране на пари за термовизори за украинската войска. Пратил е парите за покупката, но не знае дали е осъществена. Младият мъж призовава да не се участва в такива събирания и да не се помага на украинската войска, защото тя всеки ден обстрелва Херсон. През цялото видео той гледа в краката си и от време на време встрани.

На 19-ти май в 12:47 ч. се появява съобщение, че „другарите хлопнаха един от най-упоритите коментатори на канала“, намерили са го по IP-адреса му. В 16:54 ч. – видео, в което Роман Сафаров се извинява, задето е призовавал украинците към съпротива. Сега той призовава украинската армия да сложи оръжие. Иска прошка от руските военни. През този измъчен монолог мъжът стои полугол на фон, подобен на брезентово платно на военна палатка. Без да гледа в камерата, произнася саморазобличителна реч, помагайки си с жестове като неподготвен ученик пред дъската. Вината му е, че е писал коментари, неприятни на блогъра.

Всички следващи видеа са снимани на същото място.

На 20-ти май Романов споделя видео от TikTok, в което девойка разказва от плажа в Евпатория, че в Крим на практика няма курортисти. Тя завършва късия си монолог с фразата „Слава на Украйна!“. Романов моли кримчаните да съобщят фамилията й и обещава, че след най-много едно денонощие ще има видео с нейното извинение.

20-ти май, 17:20 ч. Виктор Квитка (30 г.) „признава“: „попаднах под украинска пропаганда, желаех смъртта на руските военнослужещи, писах в социалните мрежи за готовността си да разстрелвам руски войници, не проявявах дължимото уважение, наричах ги орки, тъй като не разбирах целите на провеждането на специалната военна операция. След като преминах пълен курс по денацификация, осъзнах своята неправота и се разкайвам за извършените действия.“ В ъгълчето на устата на говорещия се виждат следи от съсирена кръв. Съдейки по откритите данни, Виктор е жител на село Василевка, щастлив баща на семейство…

На 21-ви май в 22:56 ч. Сергеевна, 24-годишна жителка на Крим, признава, че в Инстаграм е подкрепяла народа на Украйна със споделяния и коментарии. Заставили са я да се извини, да изпее „Катюша“ и да си скъса украинския паспорт. Това е девойката, чието име Романов е искал от читателите си…“

Помощ за Раиф Бадауи

Преди време писах за саудитския блогър Раиф Бадауи, осъден на 10 години затвор и 1000 удара заради неугодни за властта публикации. Заради протести по цял свят саудитските власти се ограничиха с 50 удара, но не намалиха срока на затвора. Тия дни пуснах търсене да проверя дали е освободен. Оказа се, че е, но не му позволяват да замине в Канада при семейството си, докато не изплати включената в присъдата тлъста глоба. В момента се събират пари за тази цел под егидата на фондация „Джордано Бруно“. Вярвам, че на никого от читателите на този блог не му харесва идеята да налива пари в бюджета на тази отвратителна държава, но ако прецените, можете да дадете нещо за Раиф.