Знае ли някой романа „Черният век и Марта?“

„…Като се домъкнаха до хълмчето, Байтори чу, че днес разказва не Абай, а Баймагамбет.

– Народът, наречен Нидерлан – казваше той, – в града Лайден имал съд, наричан инквизиция…

Баймагамбет предаваше съдържанието на романа „Черният век и Марта“. Герой на тоя роман, пълен със заплетени събития, бяха забележителният джигит Дик, който изповядваше религия, преследвана от властите, неговият едноверец, юнакът Червената Брада – храбър великан с чисто сърце, коварната доносчица на инквицизията и най-после нейната съперница и достоен противник – смелата и упорита девойка Марта, която се стреми да освободи Дик. В романа подробно се разказваше за кървавия Лайденски съд на инквизицията, ръководен от озлобеното духовенство, което преследвало Дик и Червената Брада. Човечността и благородството на героите се противопоставяше на безмилостните и жестоки духовни отци, които в името на бога и вярата проливаха кръв и подхвърляха на адски мъки много хора. Тук имаше и чиста млада любов с нейните високи стремежи, ясна и светла като лунен лъч, отразен от тихите води, и коварното сърце на съперницата-предателка, безпощадно и несправедливо като дълбока тъмница…

Казахските легенди… живееха в душата на Баймагамбет… Към тях той прибави няколко романа, чути от Абай. Най-много от всички той обичаше един, който наричаше „Петър Пелекей“ (т.е. „Петър Велики“ – б. пр.). След него идваха „Дубровски“ и „Сохатий“, после „Валентин Луи или чистото сърце“ – за белия човек, попаднал при диваците, „Ягуар“, „Куцият французин“ и най-после „Черният век и Марта“…“

Горният откъс е от „Абай“ от Мухтар Ауезов (1950), биографичен роман за „патриарха“ на казахската литература Абай Кунанбаев (1845 – 1904). Само безнадежден книжен плъх може да разбере удоволствието да се докопаш до практически неизвестна книга; а ето че в нея става дума за още неизвестни книги! От изброените в откъса романи съм чувала (без да съм го чела) само за „Дубровски„, забежка на Пушкин в приключенския жанр. Не мога да намеря нищо в Мрежата за „Черният век и Марта“ – не знам автора и националността му, а заглавието след няколко превода е станало неузнаваемо. Може ли някой да помогне?

България с правилна позиция за търговията с Израел

Преди близо месец Европейският съюз прие норматив, според който стоките, произведени в еврейските селища на Западния бряг, трябва да бъдат маркирани.

Когато чух това, се възмутих. Каква е идеята? Идеята е Европа да се подмаже на ислямистите, като им покаже, че е за палестинците и срещу евреите. (Ако някой изтъкне, че можеш да бъдеш срещу ционистката политика на Израел, без да бъдеш срещу евреите, бих му предложила да оцени следното изявление: „Нямам нищо против българите, искам само България да бъде изтрита от лицето на Земята.“)

Да си западняк и да водиш или подкрепяш антиизраелска политика, е морално проблематично (най-меко казано). Освен това е срещу собствените интереси. Както е казал Чърчил, да правиш отстъпки на врага си е като да храниш крокодил – най-многото, на което можеш да се надяваш, е, че ще бъдеш изяден последен. Всъщност почти веднага след решението за маркиране на „заселническите“ продукти във Франция бяха извършени ужасяващи ислямистки атентати със 130 жертви. Франция е една от страните, настоявали да се въведе маркирането. Друга такава страна е Белгия, в която атентатите са били планирани. Ислямистите действат по-логично от нас – гледат къде поддава и, щом видят слабо място, натискат.

Радвам се, че България е една от страните, които не са искали маркиране. (Другите са Австрия, Кипър, Чехия, Естония, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.) Сега ми се ще като Унгария да откажем да следваме новите директиви.

Реших да напиша този пост точно днес като поздрав за еврейския празник Ханука (започнал снощи).