Хайде на хубавите гимназии, че не останаха!

 

 

Пустите журналисти обожават да тревожат народа! И понеже тия дни кандидат-гимназистите и родителите им тръпнат от притеснения къде ще им излезе късметът да си продължат образованието, медиите излизат със заглавия от рода на „Седмокласници от страната превзеха столичните гимназии“ („Монитор“ от 13. юли). Цитирам първия абзац от същата статия: „1206 кандидат-гимназисти в София не са класирани след първия етап от приема след седми клас. Свободните места обаче са само 914, което означава, че в държавните и общински училища не достигат около 300 места или над 10 школски паралелки. Причината за това е, че деца от провинцията са заели над 400 места от обявените в държавния план-прием 388 паралелки за столицата. Тласък на ситуацията дава вътрешната миграция към най-големия град в държавата.“

Все едно въпросната вътрешна миграция е нещо ново или досега някой е успявал да я държи в тайна! Наистина по-долу авторът на статията пояснява, че се очаква много от кандидатствалите от други градове да не се запишат в София, че някои семейства ще предпочетат частни училища и че има готовност при нужда да се създават нови паралелки, за да се приютят всички деца. Признавам си, че като истинска българка първо реагирах с идея да се ограничат правата на хората – а именно в софийските училища първо да се записват софиянчетата и едва после кандидатите от други области, ако останат места.

Засега, т.е. след второто класиране, места има. Който е крайно недоволен от спечеленото на този етап място или е останал извън борда поради твърде оптимистично подбрани желания, има къде да се пробва на трето класиране. И то не само децата с висок бал (тях не ги мисля, те всякак ще се оправят), а и тези с по-нисък. Вижте например хубавата училищна сграда на снимката. Намира се на пъпа на София – като тръгнете от паметника Левски към Сточна гара, се пада отляво. Не, не е Софийската математическа гимназия. СМГ също е хубаво училище, дума да няма, но не е за всяко дете и не гъмжи от свободни места.

Училището на снимката е Професионалната гимназия по механоелектротехника „Н. Й. Вапцаров“ – единственият оцелял механотехникум в София и близката околност. Там младежите могат да се изучат за техници, което после ще им даде възможности ако не за космически полети (Елин Пелин леко преувеличава в долния откъс от 1. глава от „Ян Бибиян на Луната“), то за добра работа. Дори балът ви по една или друга причина да е много скромен – двойно или тройно по-нисък от сегашния минимален бал в паралелките на училището, не се плашете и го пишете в желанията си. Имате шанс, вЕрвайте ми!

 

Преброяване на глупаците

„“Ке падне ли Борисов този юли? Отговорот требе да е да, както се казва в стария виц. „Борисов ке падне“ юли 2020. Това не значи, че ще има предсрочни парламентарни избори. Много по-вероятно е, както през 1992, някой нов Беров да оглави „правителство на националото спасение“ с мандат на ДПС. И мафията, освен с държава, да се сдобие и с кабинет.

Ако съм прав, същите хора, които свалиха Филип Димитров, със същите средства, ще свалят и Бойко Борисов. И най-важното – със същата цел. Да управляват управляващите. И безотговорно да крадат.

За да се аргументирам, ще освежа паметта на преживелите, и ще разкажа на младите, които не са били родени, как мафията започна да идва на власт…“

 

Цитатът е от блога на Калин Манолов от 30 юни. Препоръчвам ви да го посетите и да прочетете цялата статия. Междувременно прогнозата на автора започна да се сбъдва с плашеща точност. Вече повече от седмица всяка вечер в центъра на София, а от няколко дни и в други градове, текат многолюдни протести. Протестиращите искат оставка на правителството и на главния прокурор Гешев, както и „мутрите да си ходят“. Последното би било смешно, ако човек наблюдава събитията от безопасно разстояние, защото отприщването на протестната кампания подозрително съвпадна с повдигането на обвинение от очерняния Гешев срещу бизнесмена Васил Божков; а последният изцяло отговаря на народната представа за тези, които уж трябва да си ходят. Дори си има цветист прякор, който на латински би звучал като Cranium.

Другата сила, подкрепяща протестите, е президентът Румен Радев. Ако си спомняте, той бе избран главно заради неблагоразумието на ГЕРБ да издигне за кандидат жена в нашата патриархална балканска държавица, където народът не е готов да види жена на висок пост. Президентът в момента, разбира се, е надпартиен (намигане, намигане), но беше издигнат от БСП и, разбира се, падането на правителството на ГЕРБ ще отвори удобен подмолен път към властта на старите му другарчета. По-възрастните българи като тези от моето поколение треска ги тресе, щом си спомнят какво значи събаряне на дясно правителство и идване на власт без избори на измислено правителство, подкрепяно от БСП (макар и обикновено с мандат на ДПС). Особено когато БСП отдавна не са били на власт и са изгладнели. Почва едно епично крадене и разруха за прикриването му, след което на държавата й трябват години, докато се пооправи. За половин година до изборите много нещо може да се окраде, освен това периодът хваща приемането на бюджета за догодина, в който могат да се заложат още възможности за крадене.

Но кои са българите, които стават двигател на тези злокобни събития, като вечер след вечер излизат да протестират в разгара на коронавирусната епидемия? Освен че професионални и любителски репортажи има колкото искате, аз им се любувам и на живо, защото често налитам на тях, връщайки се от работа – маршрутът ми се засича с техния, освен ако благоразумно не се пъхна в метрото още при НДК. Изглеждат напълно нормални хора и ми прави впечатление, че голяма част, може би повечето, са млади. Нищо общо с протестите срещу Филип Димитров, които се състояха главно от смехотворни червени бабички, удрящи по тенджери и тигани да покажат колко уж били гладни.

Сегашните протестиращи не са смехотворни, поне не и за мен. Напротив. Те въплъщават страховете на моето поколение – вечните страхове на остаряващите, че идващите след тях не са им пълноценни приемници и ще пратят цивилизацията по дяволите. От години аз и приятелите ми се притесняваме, че голяма част от младите четат твърде малко и имат плитки интереси. Същевременно се успокояваме взаимно, че всяко застаряващо поколение гледа така на младите и почти винаги греши, че те може и да не притежават нашите знания и умения, но имат други, също толкова ценни и дори по-подходящи за днешния свят. Уви, в това отношение сегашните протести са безмилостна сверка с реалността, с която нашето пожелателно мислене се сблъсква и се разбива на прах.

Казват, че хората биват три вида: (1) умни – учат се от чуждия опит (разбирай чуждите грешки); (2) не толкова умни – могат да се учат само от собствен опит; и (3) безнадеждно глупави – не могат да се научат от нищо. Писаният текст е безценен носител на чуждия опит. Човек, който не изучава опита и натрупаните познания на човечеството чрез четене, е обречен да ги придобива от нулата чрез собствен опит, обикновено горчив. Такъв човек може да изглежда интелигентен на вид, защото външният вид донякъде отразява вродените заложби, дори ако не са развити – особено при млад човек (както пише Синиша Павич в „Горещ вятър“, едва след 30 години човек придобива лицето, което заслужава). Освен това, ако човекът има висше образование или е студент в момента, автоматично минава за умен в обществото. Но за мен умни са не образованите, а принадлежащите към група 1 – учещите се от чуждия натрупан опит. А сегашните протестиращи въпреки умничките си лица не са прочели писмените свидетелства от най-новата история на България и не са се поучили от горчивия опит от по-ранни подобни събития. Те предприемат политически действия, без да имат дори най-елементарна политическа култура. Ако изобщо могат да обяснят със свързани изречения защо протестират, те казват, че искат оставка на правителството, пък после ще видим. Някои дори преминават към тайнствени обобщения от рода на „смяна на системата“, което на разбираем български значи отказ от многопартийната демокрация и е било много популярна идея в Европа между двете световни войни. Но като че ли главната им истинска подбуда е да са там, където тече купонът и нещо става, и най-вече да си направят множество тъпи селфита, които да качат в тъпите си профили във Фейсбук и другите социални мрежи. Ето защо големият брой протестиращи ме натъжава – не само защото почти гарантира успеха им (с всички нежелани последици), а и защото за мен тези протести са лятно преброяване на глупаците в България.

Разбира се, преувеличавам. Истински глупак е човекът от група 3, обречен цял живот да не научи нищо смислено поради липса на необходимия хардуер. Но съвсем не всеки, който се държи глупаво, е такъв. Не се съмнявам, че много от протестиращите са от група 2 и с времето ще се поучат от опита си и ще бъдат по-малко склонни да вършат глупости. Някои от тях дори могат да признаят грешката си, но това е трудно и иска морална смелост. И колкото по-широко огласена и самовъзхвалена е тази грешка, толкова по-трудно ще бъде признаването й. Затова ми се ще младежите поне да не качват тъпите си селфита от протестите във Фейсбук. Един ден може да им дойде друг акъл, но Интернет никога няма да забрави старите им изпълнения.

Второто класиране за гимназиите

Днес сутринта излезе първото класиране за гимназиите. До 16-ти родителите трябва да отидат в училището, където децата им са приети сега, и или да ги запишат, или да подадат заявление за второ класиране.

Аз питам, не може ли да изразиш желанието си за второ класиране като за първото, т.е. по електронен път? Защо трябва да ходиш в училището и да попълваш някаква бумажка, а после училището да праща желанието ти в системата, вместо ти лично да заявиш желанието си в системата с едно бутонче? Или просто учениците, незаписани до крайния срок, автоматично да се пращат на второ класиране като тези, които са останали извън първото класиране?

Преди три години големият ми син кандидатстваше и на първо класиране го приеха не в най-желаното училище, а в следващото. Не му стигаха само няколко точки. Отидохме в училището и поискахме заявление за второ класиране. Май бяхме първите с такова желание и предизвикахме смут, докато намерят формулярите. После надлежно прибраха заявлението в папка, но не ни дадоха входящ номер – нямали били система за входиране. Аз се разтревожих, защото ако заявлението се затриеше, губехме не само шанса си за второ класиране, а и мястото, спечелено на първото класиране. Звъннах в инспектората и оттам потвърдиха, че ни се полага входящ номер. После явно инспекторите са се обадили в училището и са изнесли лекция как се работи с документи, защото час по-късно ме потърсиха от училището – да ида да си получа входящия номер, който са осигурили, защото съм се оплаквала. Отидох и взех номера, чувствайки се доста мизерно. Споделих с домашните, че сега непременно трябва да приемат момчето в най-желаното училище, защото в другото вече са ни намразили. Нейсе, приеха го.

Сега ще повтаряме същото с малкия ми син. Като си спомня предишната сага, ми се ще да имам по-здрави нерви.

П. С. Коментар на друга майка за същия проблем: „Много е яка процедурата – „Здравейте, аз всъщност не искам детето ми да учи тук, но моля, пазете ми местенцето, ако не ни вземат на другото място“ :)“

П. П. С. Все пак малко са осъвременили системата – когато занесохме заявлението, приемащият отвори страницата за класирането в сайта на МОН и цъкна в нужното квадратче. Сега и без входящ номер съм спокойна, защото в профила на момчето е означено „Заявил участие“.