Archive for август, 2016

Пазете се от хомеопатията – тя трови!

август 26, 2016

(В този пост има продуктово позициониране.)

Малко преди края на летния семестър пипнах ларингит. Пиех чай на всеки кръгъл час и други течности на всеки три минути и въпреки това бях без глас. Двама приятели ме посъветваха да пробвам хомеопатичните таблетки „Хомеовокс“, които много им били помогнали в подобно положение.

Аз поначало съм напълно съгласна с Лонганлон, че хомеопатията е наука за идиоти. Вземане-даване с нея бях имала само веднъж, когато се разболях от синузит бременна и една специалистка по уши-нос-гърло ми предписа хомеопатични таблетки „Цинабсин“. Докторите се боят да предписват на бременни истински лекарства, защото можели да навредят на бебето – все едно е много полезно за бебето да се развива насред нелекувана инфекция. Пробвах таблетките, полза никаква. Въпреки това реших да пробвам и „Хомеовокс“-а. Току-виж помогне. (Току-виж морето се подкваси, както се казва в такива случаи.)

Купих от най-близката аптека опаковка „Хомеобокс“ и изсмуках една таблетка. Никакво подобрение. Лъскавото лекарство изобщо не можеше да се сравнява по ефективност с бонбончето-лукче, което трети приятел любезно ми предложи. Разгънах листовката да видя какво все пак има (или се твърди, че има) в таблетките. Можете да видите списъка тук. Направи ми впечатление съставката Mercurius solubilis, което в книжната листовка не беше преведено, но и без превод се разбира, че значи „разтворим живак“. Лекарството се произвежда във Франция и човек очаква, ако не е ефективно, да е поне безвредно. Що ще в него живак? Другаде в този блог е ставало дума, че живачното съединение тимерозал (тиомерсал) е било използвано като консервант за ваксини и в малка част от тях, например грипните, още се използва; но на таблетките консервант не им трябва. Пък и Mercurius solubilis се мъдри не в списъка на помощните вещества, а в този на активните съставки.

Потърсих сведения в Мрежата и установих, че живакът е стандартна съставка на хомеопатичните „лекарства“. Обосновката за присъствието му там, както и цялостното обяснение на принципа на действие на въпросните „лекарства“, звучат като нещо сътворено от човек със сериозна психиатрична диагноза, но без необходимото лечение. Ето примери:

Джонатан Харди, сайт на Британската хомеопатична асоциация: „Живакът е елемент, който е известен на човека и се използва в медицината от хилядолетия. Използван в хомеопатията, той е лекарство с много дълбоко действие и широк обхват. Както често се случва, можем да видим възхитителни съответствия между химичната природа, свойствата, токсикологията, както и свързаната митология и психология и хомеопатичното приложение на веществото… Живакът е високо токсичен, най-вече при вдишване, но опасно количество може и да се погълне или да се поеме през кожата. Нашите хомеопатични познания за живака идват отчасти от… обширните токсикологични познания, натрупани през вековете. Получената картина на симптомите наподобява голям брой разпространени болести и затова живакът е често предписвано хомеопатично лекарство.“ Разбрахте ли сега? Понеже живакът е отровен и симптомите на отравянето му приличат на тези на някои други болести, хомеопатията го смята за лечебен! Е, разбира се, ако вместо в хомеопатичен илач живакът се съдържа във ваксина, не очаквайте никакво лечебно действие, само токсично! По-долу авторът твърди: „Службата по храните и лекарствата на САЩ признава, че децата са били изложени на небезопасни дози живак чрез тимерозал-съдържащите ваксини“ – твърдение, което е просто нагла лъжа.

Сайт, наречен Home Remedy Central: „Когато чуем думата „живак“, много от нас автоматично приемат, че това е нещо лошо. Макар че високите концентрации могат да бъдат токсични, той има и фантастични лечебни свойства, които са били използвани години наред. Живакът е бил използван в общоприетата медицина до откритието, че в естествения си вид има вредни странични ефекти. Доколкото хомеопатията разрежда до степен да не остане и една молекула, [живак-съдържащото лекарство] е безопасно и можем да се възползваме от всичките му лечебни ползи.“

За протокола: в тъмните векове от медицинската история живакът е бил използван от официалната медицина (доколкото е имало такава) за лечение на сифилис, преди екипът на Паул Ерлих да разработи лекарство на основата на по-малко вредния арсен. Други „лечебни ползи“ от живака няма. Дали поне е безвреден в количествата, в които се използва в хомеопатията, както твърдят привържениците му? Не винаги. През 1991 г. Montoya-Cabrera и сътр. публикуват в мексиканско медицинско списание статия със следното резюме:

Живачно отравяне, причинено от хомеопатично лекарство

Описваме случай на кърмаче с дерматит от пелени и лека дихателна и чревна инфекция, лекувано с хомеопатично живачно лекарство: Mercurius 6a (живак, разреден 1 към 10(6)). Детето впоследствие се разболява сериозно със засилване и разпространение на дерматита, както и раздразнителност и албуминурия. Съдържанието на живак в урината беше 60 микрограма на литър (при норма до 10 микрограма на литър). Хомеопатичното лекарство беше прекратено, но симптомите продължиха. Тогава беше приложено хелиращото вещество D-пенициламин през устата (50 мг на кг на ден за 10 дни). Клиничното състояние се подобри и съдържанието на живак в урината спадна до нормални стойности. Заключението ни е, че хомеопатичните лекарства трябва да се приемат за потенциално вредни вещества.

Хубавото е, че поне част от потребителите проявяват критично мислене. По-долу превеждам кратка дискусия от един форум на майки.

Първи участник: „Извинявам се, ако въпросът ми е глупав, но нямам голям опит с хомеопатията – само няколко лекарства засега. Купих капки „Травмил“ като болкоуспокоително, после видях в списъка на съставките „Mercurius solubilis 8x 2 ml“. Потърсих в Мрежата и видях информация, че „е известно и като живак“ и е „нетоксично“. Струва ми се странно такова нещо да е добро за консумация. Какво изпускам?

Втори участник: „Не знам за вашия въпрос, но знам, че арсенът (да, отровата, използвана в много криминални романи) е хомеопатично лекарство (разбира се, много силно разредено, както и останалите).

Трети участник: „Това, арсенът и урановият нитрат ме направиха скептична спрямо хомеопатията. От билковите лекарства има полза, но да се твърди, че разреден милион пъти, живакът става добър и полезен? (При положение, че се притесняваме, когато се съдържа в същото разреждане във ваксините?) Хм. Хомеопатията ми прилича на медицински труд от викторианската епоха. Смесица от хубаво, лошо и ала-бала…

Advertisements

Образът на врага

август 4, 2016

Мой близък обича да гледа руски филми. Те го ободряват и изпълват с оптимизъм. Как ли? Ами, колчем го обземат терзания, че (както казва старият виц) България е шибана държава, той си пуска руски филм да си припомни, че има и далеч по-лоши места за живеене. Освен това обича филми на ужасите, а повечето съвременни руски филми могат спокойно да минат за такива, макар да са реалистични.

Неотдавна любителят на руски филми забеляза важна промяна в действащите лица:

– В новите филми престъпниците са все украинци.