Archive for януари, 2012

„Салон на отхвърлените“

януари 10, 2012

Всеки автор на блог има свое отношение към коментарите – от недопускане на каквито и да е коментари до публикуване без модерация на всякакви излияния освен най-откровения спам. Лично аз, освен че задържам за модерация коментарите, чиито автори пишат за пръв път в този блог, отрязвам достъпа на някои коментатори, чиито мнения и/или стил на изразяване според мен не допринасят за плодотворната обмяна на мисли. Някой може да е на друго мнение, но аз смятам така, а в моя блог важат моите правила :-).

Все пак, за да знаете кой е бил лишен от привилегията за свободно изразяване тук и да можете да се запознаете с него другаде, в този пост като в своего рода „Салон на отхвърлените“ давам линкове към страниците на хора, които съм отрязала от коментиране:

Графът

Любомир Сирков

Браво на Шри Ланка!

януари 8, 2012

Никога не съм допускала, че ще ни се наложи да вземаме пример точно от Шри Ланка, но фактът си е факт. Да признаем постиженията на държавата и гражданското общество на Шри Ланка и да се опитаме да ги догоним. Копирам изцяло репортаж от сайта на „Вести„:

Шри Ланка реши да умъртви три милиона скитащи кучета. Причината е, че повече от две хиляди души всеки ден търсят медицинска помощ поради ухапвания от четириногите.
Министърът на здравеопазването Майтрипала Сирисена уточни, че правителството е решило да отмени забраната за избиване на кучетата заради риска от бяс.

Ясно е, че политиката ни претърпя промяна, каза министърът.

Правителството реши да се върне към предишната практика, т.е. избиване на бездомните скитащи кучета.

Решението да се забрани ликвидирането на кучетата бе взето през 2006 г. под натиска на организации за защита на животните.

Според министъра обаче броят на скитащите кучета силно е нараснал и е достигнал три милиона, което е сериозен проблем за общественото здравеопазване в страна с 20 милиона жители.

Властите в Шри Ланка харчат всяка година над 13 милиона долара за оказване на помощ на хора, нахапани от кучета.

Според организациите за защита на животните кампаниите за стерилизация на кучетата са се провалили заради корупцията и грешките на властите.“

Сравнете тази новина с една българска новина отпреди седмица. Копирам от сайта на „24 часа„:

Бременна жена в петия месец и дете са нападнати и ухапани от куче в Пловдив, съобщи БиТи Ви. Жената е атакувана от животното пред дома си, недалеч от един от големите търговски центрове в града. Кучето обикаляло месеци наред около дома заедно с друга глутница…

От силния стрес жената получава контракции същата вечер, посещава и инфекциозна болница.

„От инфекциозна болница казаха, че… не могат да ми сложат ваксина, противопоказно е в моето състояние – нито за бяс, нито за тетанус“, разказа Милена.

Кучето е заловено от специалисти от зооветеринарния комплекс, които в продължение на две седмици ще го наблюдават за признаци на бяс…

„…За десетина дни е успяло да нахапе трима души. Ако се прецени, че проявява агресивно поведение и е опасно за здравето на хора, ще бъде евтаназирано”, каза Веселин Бекирски, управител на Звено „Безстопанствени животни”.“

Както знаем, в България въпросът за евтаназия на бездомно куче се поставя едва след като то се прояви като агресивно, т.е. ухапе човек. Иначе казано, данъкоплатците и децата им са поставени в положението на биоиндикатори за агресивността на бездомните кучета. Но нещата логично се развиват и по-нататък в тази посока – виждаме, че куче може за 10 дни да ухапе без видима причина трима души, между които дете и бременна жена, и ВСЕ ОЩЕ лицата, отговорни за здравето и безопасността на гражданите, да умуват дали това куче „проявява агресивно поведение и е опасно за здравето на хора“.

Браво на шриланкийците! Кога ли ще ги стигнем? Сигурно когато човек, ухапан на улицата в български град, умре от бяс.

Срещу проекта за Закон за детето

януари 4, 2012

Напоследък чувам оттук-оттам (бегло, тъй като за жалост в момента нямам време дори за важните неща), че се мъти проектозакон за детето, който, без да обещава решаване или смекчаване на никой от тежките проблеми на децата в България, ще произведе нова тежка бюрокрация, която ще се наложи без добро съгласуване върху съществуващата такава. Във вчерашния си пост „Децата уж имали права“ Лид изтъква, че не се предвижда никакво подобрение на проблема с училищното образование – задължителното закрепостяване на децата в училища, където те често не научават много нещо, а понякога дори не са в безопасност.

От същия пост разбрах за кампания на „Гражданска инициатива за семейството“ за изпращане на писма до държавните институции с искане за отхвърляне на проектозакона. Веднага следва да подчертая, че нямам доверие на инициаторите на подписката. Съгласна съм с Веско Жилов, който пише като коментар към поста на Лид: „…За поддръжниците на домашното образование, някои от тях просто са силно религиозни и не биха искали детето им да среща нещо друго освен религията им в света навън. Формулировката на подписката като че ли е писана именно от такива хора – не биха искали да е възможно детето им да се освободи от тях и влиянието им, дори и да иска.“

Бих добавила, че според мен на тези активисти изобщо не им пука за Мохамед Бекиров и биха сметнали него и другите деца като него за приемливи жертви във великата борба за здраво и автономно семейство. Но – както знае всеки, който някога е участвал в безредици – при нужда от спешно политическо действие човек не може много да си подбира съюзниците. Затова току-що попълних формуляра на кампанията.

Може ли Исус да бъде златокъдрав?

януари 4, 2012

В един пиратски диск със зимни и коледни песнички, на който от години се радваме с децата, има български превод на „Тиха нощ, свята нощ“. Десетки пъти съм го слушала и все не можех да разбера едно място малко след началото:

Тиха нощ, свята нощ./ Спи честит в сламен кош/ младенец ……………………… и свят,/ а над него родители бдят.“

Чувах само някакво „к“ в средата, но явно не можеше да е „ококорен“, тъй че продължавах да тъна в недоумение.

Докато за сегашната Нова година купих сборника „Моя бяла Коледа“ на издателство „Златното пате“ (който ви препоръчвам). Там на стр. 86 го има въпросния превод – от Катя Воденичарова. Думата, която все не можех да чуя, се оказа „златокъдрав“. Нищо чудно, че ми се губеше – нали слушаме с уши, но чуваме с мозък. Освен че думата е много рядка, направо неологизъм, можех ли да допусна, че точно Исус ще бъде наречен златокъдрав? А хем бях чела „Откровението на една снежинка“ от Ангел Каралийчев, където Исус е описан със сини очи.

Да сме наясно – Исус и майка му са били евреи, което значи, че по външен вид са приличали на съвременните араби. Да се представят (неволно или умишлено) с други расови черти е крещящо отклонение от истината. Е, в някои случаи то ми се струва симпатично, например в „Иа орана, Мария“ от Гоген. Но да им се придават северно-европейски белези като руси коси и сини очи никак не е симпатично, не е дори безобидно. Не и при измъчената история на евреите в Европа. Ако смятате, че пресилвам, погледнете горната картина на мадона и младенец със съвсем бяла кожа и руси коси. Тя е рисувана от самия Адолф Хитлер през 1913 г. На сайта, от който я копирах, съвсем основателно изтъкват арийския вид на Исус и дева Мария и го свързват с твърдението на Хитлер и съдружие, че Исус не е бил евреин.

Далеч съм от мисълта да подозирам Катя Воденичарова в подобни мисли. Сигурна съм, че тя просто не е намерила по-добър начин да запълни съответния стих на иначе чудесния си превод. Признавам си, че трябваше да мисля около час, докато намеря друга що-годе приемлива дума – „безподобен“. След още половин час измислих нещо по-добро – „лъчезарен“.

И понеже най-разпространените текстове стават малко-много фолклор и хората се чувстват свободни да внасят промени по свой вкус, без да питат автора, ако изобщо го помнят, предлагам да пеем въпросния стих с тази малка поправка – „…младенец лъчезарен и свят…“.

Поредната глупост на синодалните старци

януари 3, 2012

Не е лесно да си вярващ в днешно време. Вероятно е като да работиш във фирма, изискваща строга дисциплина и ръководена от освидетелствани идиоти. Точно след коледните празници, когато се чувстваме приобщени към християнското си наследство и размекнати от доброжелателство, синодалните старци ни сурвакаха с шедьовър, който за пореден път ме изпълни със съчувствие към всички православни българи. Имам предвид СТАНОВИЩЕТО на СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ относно МЕТОДИТЕ НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ И ЗАМЕСТВАЩОТО МАЙЧИНСТВО.

В средата на втория абзац пише: „Българската православна църква счита за свой дълг да изрази позицията си относно методите на асистирана репродукция („Ин витро оплождане“ / „In vitro fertilization“-IVF; „Ин виво оплождане“ / „Intracytoplasmic sperm injection“-ICSI) и заместващото (сурогатното) майчинство.“ Т.е. невежеството на въпросните самодоволни изкуфелници стига дотам, че те превеждат intracytoplasmic sperm injection (интрацитоплазмена спермална инжекция, т.е. инжектиране на сперматозоид в цитоплазмата на яйцеклетката – най-тежката артилерия на асистираната репродукция) като „ин виво оплождане“. което е просто купешки израз за, хм, естественото размножаване. Но – както казват руснаците – това са още цветчета, ягодките предстоят.

По-долу четем: „Методът на асистираната репродукция и заместващото майчинство сериозно нарушават благословената среда и богоустановените форми на човешкото зачатие… Православното разбиране за брака поощрява безусловната любов, послушанието и себеотдайността, които по необходимост включват и смиреното приемане на безплодието… Методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство са израз на безразсъдно противопоставяне и усъмняване в Божията премъдрост, блага воля и спасяваща любов към нас, човеците. С тяхното прилагане донорите на човешки биологичен материал, лекарите и най-вече бездетните съпрузи показват, че не са познали или че са изгубили християнската надежда, което представлява тежка форма на безбожие, униние или богохулство… Методите на асистирана репродукция и заместващото майчинство се опитват да маскират очевидната заболялост на човешкия род, чиито репродуктивни функции силно намаляват, което без съмнение има връзка с цялостния упадък на духовността, нравствеността и начина на живот на модерния човек.“

Ето ви и два откъса, които, сложени един до друг, могат да спечелят антинаграда по логика. Първи откъс:

Българската православна църква по крайно снизхождение може да допусне  „ин витро”/„ин виво” оплождане, при което се използва биологичен материал, принадлежащ само на двамата съпрузи за създаване на ембриони, всеки от които се имплантира в съпругата без да се унищожава нито един от тях…“ (получерният шрифт мой – М.М.)

Втори откъс: „Налице е заплаха за здравето и живота на майката / сурогатната майка при възникване на многоплодна бременност вследствие на едновременния трансфер на повече от един ембрион в утробата й.“

А ето и още един бисер, който може да събере очите на специалистите по генетика на човека: „Днес около 60 % от родените чрез метода „ин витро“ са блондини и блондинки, тъй като такива са предпочитанията на повечето родители. Но това се сблъсква с процеса на естественото намаляване на русия генотип, който в момента съставлява едва 2 % от човечеството, тъй като е по-неиздържлив и неадаптивен. А съвременният свят с неговите характеристики – болести, радиация, пестициди, 30 % по-замърсен въздух спрямо 25 години назад, изтъняващ озонов слой, изкуствени ваксини, лекарства и битови удобства – изнежва човешкия организъм, което всъщност води до нуждата от още повече защитни сили за човека, каквито брюнетният генотип притежава в по-голяма степен, но не се избира преимуществено.“

Още нещо интересно: „Методът „ин витро“ позволява неетичната практика за изкуствено зачеване на дете, което да се превърне в донор за някой от членовете на семейството, страдащ от тежко заболяване.“ Може ли някой да ми каже какво пречи за същата цел със същия успех да се използва дете, заченато по естествен път?

И т.н. и т.н., ако имате време, прочетете първоизточника – заслужава си.

Фактът, че православната църква е твърдо против абортите, не изненадва никого – можем ли да очакваме друго предвид на неизживените комплекси на православието спрямо католицизма? С осъждането на асистираната репродукция обаче светите ни отци успяха да ни изненадат и май поизчерпаха дори пословичното българско търпение. Пациенти и лекари вече реагираха остро. Но висшият ни клир едва ли ще се впечатли, като му знаем гьонсуратлъка. Аз вече се питам срещу какво ли ще е следващата фатва. Да се готвят кръвопреливането, упойките, ваксините и антибиотиците.

А бе, сладури, що не си гледате линкълните?

П.С. След като написах горния текст, прочетох напълно съзвучния пост на Павел Николов „И църквата да си знае гьола„, който не мога да се сдържа да не копирам изцяло:

Всеки път, когато мазните синодални старци ни ощастливят с някоя величествена глупост и здравият разум се изправи срещу нея, все се намират някои витии да възвестят дълбокомъдрено: „Църквата е на вярващите, невярващите да не се месят в нейните дела!“

Ядец обаче, господа!

Църквата получава държавна субсидия от данъците на всички нас, а не само на вярващите, така че докато това е така, всеки данъкоплатец не само че трябва, но е и длъжен да недоволства, виждайки, че с парите си хрантути мракобеси и ретрогради, от които ползата е толкова колкото от пръч мляко.

А дори и да се съгласим с горната препоръка, тогава ще посъветваме църквата също да си знае гьола.

Щом тя е за вярващите, то тогава пък медицината е за лекарите.

И в такъв случай нека владиците с ролексите и лъскавите коли да не си пъхат гагата там, където изобщо не им е работа!..“