Украинец до българите

Жител на Харков чрез Николай Слатински се обръща към българите:

„Доколкото следя нещата и съдейки по това, което си говорим, вие в България сте се задавили от страхове и лоши очаквания, поддали сте се на много висока степен на тревожност и болезнен песимизъм.

Спокойно, нищо чак пък толкова безнадеждно няма. Обзел ви е страх от самия страх! А това е най-болезненият и парализиращ страх.

И тази зима ще мине и замине. Няма страшно, не ви очакват блокадни дни като в Ленинград…

Може идващата зима да е малко по-сложна за вас, но не повече от това. Нищо повече от това!

Следващата пролет ще си казвате – а ние какво очаквахме, а ние как се плашехме, а ние каква я мислехме, а ние как се бяхме овайкали!

Пак ти казвам – спокойно!

Нас ни обстрелват ежедневно и еженощно, кръглодневно и кръглонощно. Нас ни мародерстват, подпалват, съсипват, разрушават. Нас ни насилват, изнасилват, изтезават, убиват. Нас една варварска държава, с варварски вожд, с варварска идеология, с варварски безучастно обществено мнение иска да ни няма, да ни заровят дълбоко под земята, да не съществуваме, да не живеем изобщо и въобще.

А ние не се предаваме, не се отчайваме, не сме се паникьосали и не си позволяваме и капчица съмнение дали ще оцелеем и дали ще бъдем.

Та вие ли!?

Дяволът не е толкова черен.

Дяволът е всъщност един подъл, мизерен, гаден и страхлив дявол. Той трябва да се срамува от нас, от вас, от нормалните народи, от европейските държави, а не ние да се боим от него и да му се предаваме…

Я се вземете в ръце, стига сте хленчили, престанете да се плашите от сенките си, може ли така да истеризирате – ама какво щяло да бъде като дойде зимата!?

При нас от 24 февруари зимата е дошла и е все зима. И то истинска зима, а не такава, каквато е в главите ви още сега, насред лятото, предстоящата зима като зима.

Братя българи, не ни разочаровайте, вашата страхливост ще бъде нож в гърба на нас, украинците!

Ние ще се справим и въпреки вашия нарастващ страх от това, което щяло било да ви очаква. Но вие – вие как ще гледате някой ден децата и внуците си в очите, ако продължавате да вдигате олелия до Бога колко тежки дни ви били очаквали! И, не дай Боже, ако подвиете опашки и паднете на колене, молейки за пощада и газ чудовището от Кремъл.

Не сте ли си помисляли, че на фона на онова, което ние в Украйна изпитваме, подобен на вашия страх може да бъде само едно от двете – или циничен, или подъл? Той не може да бъде нищо друго, освен предателство – колкото към нас, украинците, толкова повече към вас, българите.

Не си го позволявайте, не го допускайте, защото страхът ви ще ви покрие завинаги със срам и ще ви лепне петното на жалки лигльовци и ревльовци, каквито никога не сте били.

Никога – поне досега…“

Филип Димитров за тогава и сега

Бившият министър-председател Филип Димитров, изказване отпреди месец:

„Днес виждаме някакви хора, които напускат неясни за мен партии. В момента ние имаме едно правителство, базирано върху коалиция, която по дефиниция трябва да е разделена – не може едната част от тази коалиция да подкрепя борбата на Украйна срещу руския агресор, а другата част да вика, че няма нито един патрон да им дадем…

Не може борбата с корупцията да събере несъбираемото. В животинския свят общата агресия може да бъде движещ фактор, но ние сме човеци…

Виновен в крайна сметка е българският избирател, докато продължава да гласува за еднодневки с гръмки лозунги и обещания, положението ще е такова. Човек се хваща за главата, вие повярвахте ли на „Няма ляво, няма дясно“? Човек може да се подлъже веднъж, но настъпването на мотиката повторно вече си е собствена вина.“

И продължение на същите теми с днешна дата:

„Опитите да се търсят аналогии между времето, когато ние премахвахме един отречен от историята, отхвърлен от света, обявен за престъпен, режим, и днес, когато щели да сменят някакъв модел чрез чегъртане, са доста трудни… Историята обикновено се повтаря като фарс. Често този фарс е доста грозен, смята бившият премиер. Аз имах право да говоря за мафия, защото прииждаха едни хора, които успяха да направят долара 3 хиляди лева и да фалират половината банки. Българинът беше поставен в положение на втори банкрут. Прочее, единствената държава, която преживя втори банкрут след падането на комунизма. Сега ми се струва, че тези приказки са доста безвкусни.“

За неговото правителство:

„Беше ясно, че ние имаме коалиция с ДПС, че ДПС подкрепя това правителство. ДПС нямаше министри, защото разюзданата и доста дива кампания срещу българските турци, която се беше водила по време на “Възродителния процес”, с всички престъпления на този процес, и която беше оглавена от едни юнаци от БКП, нейната производна ОКЗНИ, при цялата тази кампания, при целия опит да бъде представено турското население в България като враг на нацията и прочие, ние все още лекувахме раните. ДПС реши, че е по-благоразумно в този момент да не дава храна на дивашкия национализъм, на тези, които правеха бунтове, вееха байряците в началото на 1990 година и продължаваха по същия начин и през 1991-а, макар и под сурдинка. И затова реши да не участва в правителството. Истината е, че то подкрепи един-двама мои министри – Димитър Луджев и Стоян Ганев. Ние разчитахме на подкрепата на ДПС като един партньор веъв властта. Друг е въпросът, че след разделянето в СДС, посоката, която пое ДПС, беше по-скоро по линията на онези, които президентът Желев мечтаеше да станат водачи на едно служебно правителство…

Моето правителство падна, не получавайки достатъчна подкрепа от ДПС. Наблягам на “достатъчна”, защото както след това се разбира, и може би това е по-унизителната част от нещата, моето правителство получи подкрепа точно толкова, колкото ако можеше да разчита на собствената си партия, да успее да получи необходимото мнозинство. Не го получихме, СДС се разцепи, ДПС участва в едно следващо правителство. Тогава хората, които се прегърнаха с бившата комунистическа партия, за да се преборят с “крайно скверния, фанатичен, екстремистки модел на Филип Димитров”, бяха отхвърлени от историята. Но така или иначе, тогава те постигнаха своя резултат и правителството на Беров знаете докъде докара страната…“

За сегашното положение:

„Ако нещата продължават по този начин, не ни чака добро. Единственият начин да се излезе от тази схема е целият този псевдореволюционен, героичен патос, в който шепа “спасители на нацията” имат намерение да преодолеят всичко, що е било досега, трябва да свърши…

Има нещо, което много ме дразни – непрекъснатото повтаряне как България не е на нивото на Европейския съюз, как не е наред и т.н. Това всъщност ни прави по-лесна плячка на почитателите на Путин. По мое време ние се мъчехме да докажем, че държавата ни е много хубава, просто при комунизма тя е била смачкана и свита в ъгъла. Но самата държава, ние българите, нацията, сме ОК.

Това, което наблюдавам в последните 6-7 години, е поведение на едни хора, които ако докажеш, че баща ти е пияница, а майка ти е неграмотна, но ти си умен и красив, шансовете да получиш стипендия са много големи. Някаква такава нагласа като че ли се лансира в България – България е ужасна, в България всичко е наопаки, тя е най-корумпираната държава… Ако говориш на приличен английски, познаваш жаргона на съответните институции и разказваш тази история отново и отново, естествено, че ще ти повярват, естествено, че няма да се съмняват в това. Но дали България печели от това?“

Македония дава танкове на Украйна

От Vesti.bg:

„Северна Македония ще дари танковете си Т-72 на украинската армия, като същевременно планира да модернизира армията си по стандартите на НАТО. Това потвърдиха от Министерството на отбраната на Северна Македония за Vesti.mk. Оттам допълват, че танковете ще бъдат доставени, след като бъдат модернизирани. „Съгласно решенията, взети от правителството, Република Северна Македония на няколко пъти дари военно оборудване на Украйна, в съответствие с нейните искания и нужди и в координация със съюзниците от НАТО”, посочиха от македонското министерство на отбраната.“

Виждате ли, братя българи, защо македонците не искат да имат нищо общо с нас и ни обвиняват, че от пет хиляди години им пречим да се идентифицират като елфи? Защото сме боклуци. Дори те дават оръжие на Украйна, само ние треперим пред Путин и се чудим коя част от анатомията му да целунем по-напред.

Пак за ваксините и антиваксерите

Днес се срещнах с познат, когото не бях виждала отдавна. Оказа се, че станал антиваксер, привърженик на алтернативната медицина, противник на ГМО, целият в конспиративни теории, изобщо пълна програма. Дежурната хвалба, че не се бил ваксинирал, но изкарал Ковид и нищо му нямало. (Това винаги ми звучи като да се хвалиш, че си шофирал пиян като талпа и пак си пристигнал благополучно.) Както и да е, поспорих в рамките на разумното, после свих знамената, за да не развалям вечерта на всички. Но ме обзеха тъжни спомени за една стара позната, която не даде ухо на нас – биолозите, а на разни филанкишии антиваксери, не се ваксинира срещу коронавируса и си отиде без време.

Друга позната по принцип не беше против ваксините, но – ха днес, ха утре – все не идваше ред, докато не се сблъска с вируса челно. Лежа в болница и после разказваше: „Що ли не се ваксинирах? Ваксинираните го карат по-леко, с очите си видях! А аз едва изкарах! Но аз поне изкарах, а други… В болницата – като на конвейер: сутрин приемат, вечер изнасят, сутрин приемат, вечер изнасят…“

Спомних си и статистиката как ниският процент ваксинирани у нас (най-нисък в ЕС) много успешно пълнеше моргите, с рекордните 50% допълнителна смъртност през септември 2021 г., когато имахме вълна на Ковид-19 – а сега е започнала нова вълна.

Но за да не прекалявам с минорното настроение, използвам повода да поместя един извънредно сполучлив и забавен текст, който копирах от BG-Mamma. Качилата го участничка коментира: „Боже, колко мъка има из това тяло, Божее…„

„Два през нощта. В покрайнините на задушния лимфен възел Т-лимфоцитът Белчо се прибираще към дома. Отключи входната врата и още на прага жена му, Т-лимфоцитката Снежана, го грабна:

– А, ето го най-накрая! Къде скитосваш бе, сине майчин? Знаеш ли колко е часът…?

Белчо въобще не я удостои с поглед и се тръшна на масата в кухнята, което още повече вбеси съпругата му:

– Пак си ходил с колегите в черния дроб, нали? Освен за пукница за друго не мис….

Белчо удари с юмрук по масата и простреля с поглед жена си:

– Слушай, Снежано. Ама много добре ме чуй – свъсено започна той – не стига, че съм пребит от работа, ами сега и ти ми дуднеш. Не ме ядосвай, че малко ми остава да ти събера партакешите и да те пратя при майка ти в костния мозък. Ясно ли ти е? От три седмици сме в общотелесна война ма, какви кръчми бълнуваш?

Снежана сведе виновно глава:

– Извинявай, любов – каза с далеч по-мек тон- явно съм прекалено изнервена от високата телесна температура…

Тя седна срещу Белчо на масата и се вгледа в очите на мъжа си:

– Разкажи ми какво става!

– Ами нещата не вървят на добре – поклати глава той – този вирус излезе много мръсна гад. В щаба цари пълна неразбория. Цял ден пиша телеграми на колегите да се трансформират в В-лимфоцити, но какво стига до тях, един господ знае. В развойния център уж конструират разни прототипи на антитела, ама…

Снежана въздъхна:

– Днес даваха по кабелната, по „АксонНюз“, пряко включване от белодробния фронт. От кадрите направо ми настръхна мембраната…

– Ами как да са добре нещата? Губим твърде много алвеоли и газообменът отива на майната си. – повдигна рамене Белчо – нали ги виждаш еритроцитите? Нарамили по един чувал въглероден диоксид и чакат ред да го обменят, ама трудна работа…

Снежана стана от стола си и след минутка се върна с чиния в ръце.

– Вземи хапни малко. Одеве извадих последните консерви с монозахариди от мазата. Поне за два-три дни ще има. Днес се разходих до женския пазар след дванадесетопръстника, но сергиите бяха  празни. Човекът не е поемал никаква храна през последните три дни. Само антибиотици.

Белчо махна пренебрежително:

– Кусур са ни. Ние с вирус се борим, той човекът антибиотици ни праща. За к’ъв чеп са ни? Кьорава бактерия няма да остане в червата и после тая целулоза баба ми ли ще я разгражда?… Ей, прости са тези човеци и туй то…

– А в генералния щаб какво става?

– Мани, мани. До нас достигна информация, че човечеството било разработило ваксини срещу тая долна гад…

– Еха, страхотно!  – въодушеви се тя.

– Страхотно, ама кел файда. -усмихна се горчиво Белчо – оказва се, че ние сме се пръкнали в тяло на антиваксър.

Снежана скочи от стола и се ококори:

– Жива да не бях!!! Е, как може такава работа??

– Ми ей тъй – тросна се той – може. Днес генерал Левкоцитски, като разбра, така се разлюти, че щеше да му се развие ДНК-то. Вика „Вместо тоя глупак да ни подготви, да си организираме защитата, да си направим антителата, да разпратим инструктажите за клетъчен имунитет, ние тепърва откриваме топлата глюкоза…“. И е прав. Много е прав. Учим се в движение и докато се научим, ей го я – белият дроб станал на пихтия.

Снежана зацъка с език. В очите й блеснаха сълзи:

– Ех, Белчо, Белчо… Що Господ ни наказа тъй? Имунни клетки в костен мозък на антиваксър да се родим…

– А, мозък ли? Трънки мозък…“

(от Боян Симеонов и Анна Станоева)

Избирателният подход на Германия към правата и свободите в славянските държави

Копирам от „Дойче веле„:

„Германското правителство очевидно разполага с обстойна информация за положението с човешките права в руската система от затвори. Тези данни обаче не могат да бъдат оповестени публично, заяви германското външно министерство в отговор на запитване.

„Предоставянето на исканите документи би имало неблагоприятни последствия за международните отношения на Германия и по-специално за отношенията между Федерална република Германия и Руската федерация„, се казва в отговора на министерството.“

И това от същата Германия, която не толкова отдавна има наглостта да поиска Полша да бъде поставена под надзор с евентуално лишаване от права като член на ЕС заради някакви промени в полския закон за държавните медии, които германците не харесали.

Огнян Минчев за широката коалиция

Огнян Минчев за политическия батак, в който сме затънали:

„Пряка широка коалиция не е възможна – освен по чисто политически, също така и по психологически причини. Не може две години да лягаш и да ставаш с приказката за героичната борба на „партиите на промяната“ със „статуквото и мафията“ и изведнъж да се гушнете току през „червената линия“. То човек заради това трябва да има филтър между мозъка и устата – за да знае, че това, което изприказва, може да му се наложи да го изяде обратно…

Трябва да стане чудо – ама голямо чудо – при което „Позитано“ да обърне посоката на договаряне с мандата си и да изпрати Нинова на равностойни преговори със ВСИЧКИ парламентарни сили за създаване на подобен кабинет.   

От една страна няма време, от друга – има твърде много тарикатски сметки, които вкопчилите се в шията на противника партии си правят във връзка с предстоящите избори. ПП вече се виждат като водеща сила след октомври, ама вече и с парламентарно мнозинство. Като се събудят, краката им ще бъдат отвити… ГЕРБ вярват, че едни бързи избори наесен ще ги ре-легитимират като най-голямата политическа сила – претендент за властта. Не зная в какво вярват в ДПС – сигурно в нещо подобно на ГЕРБ, но сметката им също е правена „без кръчмаря“. Чалгаджиите се надяват на „хубаво време“ – за да продължи циркът… Всяко време на хаос е хубаво за тях – ако не, сами си произвеждат хаоса. 

Всъщност на изборите през есента в най-добрия случай ще се възпроизведе настоящата политическа ситуация. В най-лошия – към тази ситуация ще се прибавят още 1-2 сътрапезници, които ще усложнят допълнително пазарлъците. Това могат да бъдат генерал Стьопа и ефрейтор Копейкин – с малко по-добър резултат, надежди хранят и „изправи се, залегни, ние идваме…“ В ъгъла широките шапки от „Граф Игнатиево“ се облизват за поредица от „служебни“ мандати… Ако имаме късмет – идеята за широка коалиция в някаква форма може преди Коледа да дойде на дневен ред…“

Росен Елезов за клетото ни общество и евразийския път към нищото

Росен Елезов пред Васко Василев, Faktor.bg:

„България е в перманентна политическа криза още от времето на влачене по корем на уж проатлантическата десница в нозете на марионетния президент с розовото юмруче. Тогава неколцина трезвомислещи субекти, към които имах чест да принадлежа, си навлякохме гнева на водените за носа площадни протестъри, на отровни триади и формирования, като „Стани, ние идваме, изправи се“ и не знам какво си още направи, разнасящи ковчези и бесилки. Спомнете си само какво сториха водачите на бунта, разните Бабикяновци, Минековци и прочие с момчето, понечило публично да упрекне свещената крава Румен Радев за проруската му и антиевропейска позиция… Слави-Трифоновата кохорта, променливата промяна, Копейкиновото възраждане, така нареченото ДеБе, ненаказаните-недосегаеми соцкомунисти, а сега и партията на поредния антинатовски генерал Стефан Янев – всички вкупом разклатиха и ще клатят държавата до обезкостяването й… 

Лицето Рашков, сякаш извадено от прашасалата кутия на Пандора – с войнственото насилие над свободната мисъл, с физическата разправа с противниците на режима – един чекист, с чисти ръце и хладен ум, знаме на човешката деградация, истински неумолима бухалка на партията, тоест на партиите, като гледам яростно бранещите го коалиционери, защитили мрачното му кадесарско минало в парламента. Накратко, Бойко Рашков е еманация на нравственото, морално разложение в  страната, което представлява и обуславя, при това дори не визирам ролята му срещу истината за доказване автентичността на „танковата касета“ на колегата Евгений Михайлов. Само при мисълта за този продукт на репресивния комунистически апарат се възраждат съжаленията ми за непроведената лустрация в клетото ни общество…

Непростимо бе, че НДСВ реанимира трупа БСП след катастрофата през 90-те и я върна на власт. Същото днес сториха с неокомунистите случайните формирования, завъртени и изхвърлени на върха от тинята на човешкото неведение…  Носители на големия грях днес са ДБ, защото легитимират една откровена антибългарска, антиевропейска и проуска партия, обременена със страховито минало, прокламираща единствения си приоритет – възстановяване на отношенията с империята на злото… Колкото и цинично да звучи, мрачната агресия на Русия в Украйна, престъпното унищожаване на невинни граждани и деца, ни предпазват от крайни проявления на васално унижение пред враждебната на страната ни империя и трябва да сме благодарни за това на украинските герои. И да изпратим най-сетне, последни в ЕС, оръжие на този изстрадал народ… А колкото до слепите носталгици по онова мракобесно време, след като и последният от тях, роден в несвобода, си отиде от този свят, подобно размотаваните с десетилетия от Моисей в пустинята, едва тогава ще постигнем Обетованата земя, първо в себе си и после в единение с всички… 

И за втора група в детската градина е ясно що за птица размахва черни крила в президентството. Намеренията на този откровен популист, слуга на чужди интереси, не са за политическа хармония и изход от кризите, а напротив – точно каквито бяха и преди две години: дестабилизация, финансова несигурност, бунтове, неуспешни избори, фрагментирани парламенти, провалени мандати, перманентни служебни правителства и евразийски път към нищото…“

Това ли са нацистите?

На 14-ти юли руски ракети удариха центъра на дотогава мирния украински град Виница. Според официалното руско становище ударът е поразил „нацисти„, които са били целта му.

В действителност, както е обичайно за руския държавен тероризъм, жертвите са мирни граждани – до момента 26 души. Три от тях са деца: осемгодишният Кирил Пяхин, чакал баба си на паркинга, седемгодишният Максим Жаркин, загинал заедно с майка си, докато чакал за преглед в поликлиниката, и четиригодишната Лиза, която отивала с майка си на логопед.

Малката Лиза от Виница с майка си Ирина Дмитриева (източник)

От всички жертви Лиза привлича най-голямо внимание – не само защото е най-малка, а и защото е била вече известна в украинските социални мрежи. Момиченцето има синдром на Даун и майка й Ирина Дмитриева води блог, в който описва пътя на своето „особено“ дете.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: СЪВЕТВАМ ДЕЦАТА И ХОРАТА СЪС СЛАБИ НЕРВИ ДА ПРОПУСНАТ СЛЕДВАЩИТЕ СНИМКИ!

След ракетния удар украинските власти публикуват снимка на обърнатата количка на Лиза.

Заради тази снимка тръгва слух, че майката е с откъснат крак. Всъщност майката получава тежки поражения на вътрешните органи, но кракът е от друга жертва.

Като много други деца на тази възраст Лиза имала любимо плюшено мече, с което не се разделяла. След удара близките й го търсят с много усилия и накрая го намират, за да я погребат заедно с него. Ето снимка от погребението:

Бащата на Лиза се прощава с момиченцето си (източник). Майката още е в реанимацията и дори не са й казали.

Това са измислените нацисти, срещу които уж воюва Русия. Истината е, че руската армия поради лошо въоръжение и некадърност е твърде неефективна срещу военни цели и затова се опитва да сломи духа на украинския народ чрез безкрайна поредица от умишлени военни престъпления.

Огнян Минчев за сегашната бъркотия и протестите отпреди две години

Огнян Минчев, Faktor.bg:

„Има известна назидателна ирония във факта, че точно Слави разтури „седянката“ по „принципни съображения“. Бяхме стигнали дотам да предпочетем още няколко месеца какво да е правителство, вместо отново власт на широките шапки от „Дондуков“. Само че се оказа, че тези, които сме избрали през ноември, не могат дори и какво да е правителство да направят. Сега всички са се юрнали на избори – сякаш изборите ще променят нещо съществено. Чрез избори същата пасмина, която не може да си разпредели спокойно парсата (на четири магарета плявата не могат да разделят), ще получи нова легитимност отново да направи какво да е правителство. И най-вероятно пак ще се провали – „по принципни съображения“…

Расте стремглаво отвращението от безкрайните политически пазарлъци  – и без да ги дават на живо по „Дарик“… 

Не съм против гражданския протест, не съм против промяната – напротив! През целия си живот работя все за промяна, все за гражданско общество, все за нещо уж по-добро… Но некадърността и цинизмът на тези, които се заеха с протестиране и промяна преди две години, ни доведоха до най-голямата криза в България след 1996-7 година. Затова хвърлячите на яйца и домати е добре да изиграят незабравимата сценка от „Храбрия войник Швейк“. Полковникът наредил на ротата войници, безуспешно оплакали се от самия него, да се строи и марширувайки да скандира: „И сега какво направихме? Едно голямо л@йно направихме…“ В нашия случай нямаме полковник, но имаме генерал – с вдигнат юмрук. Той ще командва парада. А лидерите на „протеста и промяната“ ще маршируват и ще се оплакват скандирайки – „И сега какво направихме…“ Само че въпросният генерал трябва да върви начело на строя… Защото всичко стана под неговата команда…“

П.С. Писах аз преди две години, че въпросните протести са преброяване на глупаците в България и вероятно ще имат бедствени последици, но кой да ме чуе. Преобладаващото мнение беше, че това са чистите, честните, умните и красивите, които ще спасят България. На това отгоре доста от тях бяха студенти, учещи в чужбина и дошли си за малко. После, като си начесаха протестърската краста, се прибраха който откъдето, а нас – презряното постоянно население на Републиката, оставиха да киснем в това, дето го бяха направили (вж. горния текст на Огнян Минчев).

Двете мафии

Димитър Попов, Faktor.bg:

„Филмът „Мафията срещу Мафията” няма свършване… май

От 2 години доминиращата медийна пропаганда в България повтаря, че гледаме филм със заглавие „Народа срещу мафията”. В този сценарий народът, олицетворен от четворната коалиция, е взел властта със всенародни протести и сега напъва да пребори омразните Босове, които обаче пречат задкулисно и подло подсичат народните усилия за справедливост и благоденствие.

Много наблюдатели обаче, включително аз, повтаряме, че горният сценарий е чиста пропагандна измислица. Истинския филм, който тече пред очите ни, е друг, и се нарича „Мафията 1 срещу Мафията 2”.

 Той започва преди 3 години, когато управляващия олигархичен кръг, условно наричан Борисов – Пеевски, атакува чрез съдебни и данъчни хватки топ бизнесмените Божков, Василев, Прокопиев, Бобокови, Дончев и други, създавайки широк кръг от накърнени интереси и отличен фундамент за тяхното обединение. В България винаги става така – натиснете ли бизнес интерес, той веднага става политически. През 2020 година вече имахме две ясно оформени политико- олигархични групировки – едната на власт, другата в опозиция. Битката беше неизбежна. Предвождаха я генералите Борисов и Румен Радев… Безкомпромисна, брутална, с призиви за чегъртане, за унищожаване, за решетки и затворнически райета. Не бяхме виждали такава битка от 30 години насам. Ама не бяхме виждали и толкова озверели олигарси дотогава…

На народа в тази битка на мафиите му беше отредена ролята на масовката. Нямаше нужда от много статисти впрочем, имаше добри оператори, които с хиляда протестиращи имитираха Велико народно въстание. Кулминацията на филма беше триумфът на Мафията 2, която състави свое правителство и се зае да рушка данъчната и съдебната система, за да ги нагоди по вкусовете на новия управляващ олигархичен кръг. Работата е там, че силите им бързо свършиха. Оказа се че новите политици и техните олигарси трудно намират общ език и се изпокараха за няколко месеца.
Развръзката в българските условия винаги е една и съща – някой предава четата, отваря задната вратичка, договаря се с врага и се измъква по терлици в суматохата… 

Този филм – „Мафията 1 срещу Мафията 2” го гледаме за пореден път, в поредната кавър версия. Пак е с различни артисти и с различни режисьори, с леко променен сюжет, но финалът си е същия. Най-драматичен беше той по времето на Виденов и неговия олигархичен кръг „Орион”. Тогава преживяхме хиперинфлация и катастрофа. Сегашният сценарий е с повече страници, с повече обрати в сюжета, с повече неясноти около героите. Резултатът обаче върви по същата скала – имаме двуцифрена инфлация и няколко кризи, които скоро ще станат катастрофа.“