Библията за единството между човека и животинския свят

Отдавна се оплаквам (включително в този блог), че една от най-важните научни теории – еволюционната, е подложена на непрекъснат обстрел от мощно антинаучно лоби. Главната (ако не и единствената) причина за враждебните действия срещу тази теория е, че разни фундаменталисти от трите Авраамови религии не я харесват. Те вярват, че човекът с безсмъртната си душа заема изключително място сред Божиите творения и не може да му бъде приписван общ произход с животните и място сред тях.

Интересна особеност на религиозните фундаменталисти е, че в общия случай не познават добре или не зачитат последователно собственото си свето писание. Питам се например колко християни-креационисти са обърнали внимание на следния прекрасен откъс от Стария завет:

„18. Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета!
20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?“

(Еклесиаст, глава 3, източник: pravoslavieto.com.)

Предполагам, че моите опоненти могат в отговор да изровят от Библията други цитати в точно обратния смисъл. Но това не променя факта, че горните редове също са от Библията. Изобщо всички известни ми свети писания си противоречат сами и трябва да подбирате на кои техни части да вярвате. Но щом вие решавате, значи върховният авторитет е вашият собствен ум, а не писанието. Тогава защо изобщо да се позовавате на него като на авторитет?

Отричайки глава 3 от Еклесиаста, фундаменталистите де факто признават, че за тях Библията не е сборник от спуснати свише догми, а същото, което е и за нас – културно наследство, от което ние избираме какво да използваме и какво да оставим.

Пазете се от edna.bg

Когато даден текст е предназначен за жени, в него спокойно могат да се очакват преголеми глупавини. За читателките се пише като за създания с гладка мозъчна кора и отчайващо тесен набор от интереси и този стереотип, поддържан главно от жени, не се кани да отмира. Но това, което видях днес в Edna.bg, минава всички граници. На лековерните Интернет-потребителки безкритично се дават съвети и инструкции как пъпната връв да не се реже след раждане, а да се остави прикрепена към бебето, докато падне сама. Перверзията се нарича „лотосово раждане“ (в текста на Edna.bg – „лотос раждане“, понеже преводачките на такива шедьоври не знаят български). Твърди се, че да оставиш бебето си закачено за парче гниещо месо „намалява риска от инфекции при новородените„.

Д-р Ейми Тютор е писала по темата под заглавие „Лотосовото раждане – най-безумната процедура, свързана с раждането“ (Lotus birth: the wackiest childbirth practice ever). Ето как започва постът й:

„Обсъждайки странните похвати при раждане, мнозина ги свързват с културите от Третия свят. Но макар да е вярно, че култури от Третия свят имат необичайни и суеверни процедури при раждане, най-безумните и най-отвратителните почти винаги идват от страни от Първия свят. Никой в Третия свят не е изричал забележителната лъжа, че раждането води до оргазъм. Нито пък жени от Третия свят са измислили раждането във вода с довода, че потапянето на главичката във вода, замърсена с изпражнения, дава на бебето добър старт в живота. Но за най-безумна (и най-отвратителна) процедура на всички времена аз бих номинирала друга измишльотина на жени от Първия свят: лотосовото раждане.

Лотосово раждане се нарича оставянето на плацентата прикрепена към бебето за няколко дни, докато изгние. Това е безумна процедура, която не дава никаква полза, а носи немалък риск, най-вече от тежка инфекция. И това не си го измислям.“

По-долу се цитира привърженик на метода: „И двете страни (на плацентата) се наръсват обилно с морска сол, за да се подпомогне изсъхването и да се намали миризмата.“ Понеже, нали се сещате, ако парче месо стои дни наред на стайна температура, без да е добре осолено, то почва да смърди, та се не трае.

В края на поста д-р Ейми обяснява защо лотосовото раждане (и други откачени практики като домашното раждане) имат успех: понеже някои жени от Първия свят почват да се състезават помежду си коя е най-добрата майка и „за победителка се признава тази, чиито действия са най-странни, а често и най-опасни. Например:

А казва: „Аз родих естествено.“

Б казва: „А аз родих естествено без болки.“

В казва: „Дами, аз печеля. Аз имах оргазъм при раждането!“

Или:

А казва: „Аз родих в родилен център“ (т.е. в сграда с акушерки, но без лекари и медицинска техника, където, ако нещата тръгнат накриво, може само да се звъни на спешния телефон – М.М.)

Б казва: „А аз родих вкъщи.“

В казва: „Дами, аз печеля. Аз родих вкъщи сама!“

А сега:

А казва: „Мъжът ми преряза пъпната връв.“

Б казва: „А ние изчакахме пъпната връв да спре да тупти и тогава я прерязахме.“

В казва: „Дами, аз печеля. Ние изобщо не прерязахме връвта, а я изчакахме да изгние!“ “

Аз бих добавила: Дами, да се пазим от развъдници на малоумието като Edna.bg и изобщо да се опитваме да се държим като разумни същества, вместо да мъкнем от девет сухи дерета доказателства, че не сме.