Подходът на държавата към онкоболните: няма хора – няма проблем

Копирам от вчерашен репортаж на „Дневник“:

Онкоболна ще търси убежище в чужбина заради геноцид от здравната каса

Надзорният съвет на здравната каса отказа да отпусне средства за 50 онкоболни с обяснението, че в бюджета на НЗОК има „формиран сериозен дефицит“. Така Диана Борлакова, която миналата седмица разказа в отворено писмо до медиите историята на борбата си с рака на гърдата и със здравната ни система, и още 49 българки ще останат без лечение, от което зависи живота им. Става въпрос за медикамента афинитор, струващ над 7000 лв. на месец, който в случая на Диана Борлакова и останалите онко пациенти е единственото препоръчително и ефективно лечение. ..

„Държавата трябва да е с ясното съзнание, че ни осъжда на смърт с това, че за тази болест има лечение, но тя отказва да ни го даде. Нека смъкнат знамената наполовина още днес, да обявят национален траур и в Световния месец за борба с рака на гърдата (октомври – бел. ред.) нека да не пеят и да правят концерти, ами да направят едно общо опело. Това е моето предложение към президента, премиера, към здравния министър и особено към Румяна Тодорова – шефа на здравната каса. Това е геноцид и е геноцид, облечен в държавна политика“, казва пациентката.

Диана Борлакова изказа възмущението си, че дори представителят на пациентите в надзорния съвет на НЗОК Веселин Иванов е гласувал против предложението за реимбурсиране на лечението за рак на гърдата, защото нямало пари. В същото време в края на всяка година финансовото министерство си присвоява милиони надвнесени пари от касата, без никакво обяснение или отчетност, припомня тя. „Няма пари“ не е оправдание. Ние знаем колко пари бяха пренасочени от здравни осигуровки по други места„, казва тя…

Борлакова чула, че на съвета се е обсъдило предложение пари да се отпуснат само за нея. „Това никога не бих го приела. Аз няма да се скрия зад това и да оставя всичките тези жени без кураж зад гърба ми, без лечение. Защо са го предложили? „Да ѝ запушим устата, защото тя говори“, вероятно“, разсъждава тя…

Ходът й оттук нататък е да се обърне с официални писма до президента, премиера и всички посланици в България: „Първите двама да се откажат от нас, другите да бъдат така добри да видят може ли някъде да ни приютят. Хуманно обежище търся, това е. Просто ще ги призова очи в очи“.

„Много е трудно да се бориш с мисълта, че си болен и да се бориш на фронта да бъдеш лекуван. Още колко борби ми трябват?“, пита реторично разстроената жена. Тя разказва, че успоредно с всичко, не е излизала в болнични. „Аз съм тук на бюрото си, независимо, че се връщам от болницата. Нали трябва да изработя здравните си осигуровки, които утре някой ще открадне наново, а също и да осигуря заплатите на наглите държавни чиновници“, заявява тя.

Естествено лечение на хрема

Току-що разменихме реплики с привърженик на естественото раждане (чийто коментар сметнах за свой дълг да изтрия) и по този повод се замислих пак по темата. Намерих във форума „Зачатие“ нещо, което не мога да не споделя с вас:

Olivia защитава домашното раждане със следните „доводи“: „Това, което се опитвам да кажа, е да не отивате в другата крайност – човекът не е само физика и психика. Има още един куп нюанси, които за някои съществуват, а други още не са ги усетили, но това не означава, че ги няма. Все повече научни доказателства има за комплексността на човешкото създание.“ (Разбира се, няма никакви цитати и линкове за тези имагинерни научни доказателства. Типично за привържениците на „естественото“ е изтъкването, че науката ги подкрепя, и настояването ние да приемем това твърдение на юнашко доверие – М.М.)

_
Jbrul отговаря: „Въобще не споря…аз поне. Предполагам все пак, не мислиш че човек е САМО енергия нали? Обсъжданите в тази тема хора са именно залитащите в някаква крайност. Не веднъж казах – всяко нещо с мярка е ОК и си има мястото и функцията, лошото е, като изгубиш мярката. Да разчиташ да развиеш омотаната около врата на бебето пъпна връв с „мисловен напън“ и „концентрация на енергията си“ само, без да предвиждаш вариант все пак да не успееш по този начин, си е крайно поведение. Иначе – няма нищо лошо да следваш което ти пасва духовно учение, щом същото ти помага да си в хармония със себе си и околните, когато човек е хармоничен – той е физически по-здрав, определено. Само, че тук говорим за сериозно прескачане на „здравословната духовност“ и вършене на чиста проба глупости вече…
Козметичката ми, която ме осветляваше вчера по тези въпроси, е с алергичен ринит от години. Вчера ми обясни, че с рейки го е излекувала напълно, но беше подпухнала и смъркаше яко. Отбелязах този „незначителен“ факт и обяснението беше следното. Заради това, че с години е взимала медикаменти (те били отровни), когато състоянието й се обостри, с рейки сега по-бавно и трудно било пълното излекуване. Тя била успяла все пак, ама клиентката преди мен имала лоша аура, с която й развалила психо-настройките за лечението на ринита, та от това пак се била разсополивила и подула… Неин си проблем, не съм аз с ринит, но на мен ми изглежда като залитане в крайности нейното.“

(Получерният шрифт мой. Леко съм коригирала пунктуацията. Току-що проверих какво е „рейки“ и се оказа, че било „система на лечение чрез полагане на ръце с несравнима простота и мощ„. Но и да не знаете това, смисълът на текста е съвсем ясен.)

Септември

 

Под мишница с блокче и книга

септември по друма пристига,

 

септември низ хълма се спуща

с напрашени жълти обуща.

 

Щом чуят му леките стъпки –

и пукат се сетните пъпки,

 

и пукат се в тихи градини

гергини, гергини, гергини.

 

Септември с венец на главата

пристъпва засмян в общината –

 

повдига там глъч неразбрана,

па взема в ръка барабана,

 

излиза сред село и тука

застава и почва да чука:

 

“Да дойдат на н’ам-коя дата

в училище рано децата!

 

Първаците – с блокчета сиви

и нови, големи моливи!

 

На всички пък други им стига

по малко мастило и книга!”

 

Автор – Асен Разцветников според този сайт, откъдето взех и илюстрацията („Пъстра годинка“, изд. „Спектър“, 1993 г.); тук е даден друг автор, което много не ми се вярва.

Баща ми си спомня по-стар вариант на същото стихотворение: „…Първаците – с плочи големи, с буквари и нови калеми!“. От него знам, че едно време датата 15. септември е била толкова свещена и неприкосновена, че дори когато се случело неделя, след църква хората отивали в училище и откривали учебната година. Днес за щастие не сме толкова стриктни и тази година, понеже 15. септември е неделя, печелим един ден към лятната ваканция, а дългът ни призовава утре, на 16. септември. На добър час на всички и най-вече на „първаците“!