Писала съм за генерал Христо Луков и по-рано, сега ще дам само три къси цитата от различни източници.
Роберт Сингер, вицепрезидент на Световния еврейски конгрес, интервю пред в. „Сега“ от 6-ти февруари: „Маршът е на името на генерал Христо Луков, който е подкрепял неонацистките закони в България, депортацията на евреи.“
Николай Поппетров, историк, интервю пред в. „Култура“ от 24.02.2013 г., на въпроса бил ли е все пак генерал Христо Луков антисемит: „Няма запазени документи. Има друго съмнение – той се е занимавал с търговска дейност, може да е работил и за някои фирми с еврейско участие. В това го обвиняват неговите врагове, например ратниците…“
Самуил Ардити, общественик, живеещ в Израел, изявление пред Dir.bg от 13-ти февруари: „Да проверим фактите: Луков е убит от съпротивата на 13 февруари 1943 г., а споразумението Белев-Данекер е подписано на 22-ри февруари. МС одобрява Постановление 127 на 2-ри март, а депортацията започва на 10-и март. Т.е. горе-долу – месец след смъртта на ген. Луков. Депортацията е била строго секретна държавна тайна. Според моите изследвания, Лиляна Паница разкрива тайната пред Буко Леви на 8-и март. Луков, приживе не е могъл да знае за депортацията, камо ли да я „подкрепя“ мъртъв!„
Моето ъгълче 