Коледен тропар

Когато човек разучава митовете на Стария континент, може да отбележи славянските земи като огромна черна дупка. Защото славяните до покръстването си нямат писменост, а после не се грижат да запишат старите си вярвания и легенди. Предполагам, че този печален пропуск се дължи не толкова на ревностна вяра, колкото на обикновен мързел и безхаберие.

Можем обаче спокойно да предположим, че славяните-езичници са били слънцепоклонници. Следи от почитта към Слънцето можем да открием в коледния тропар, който давам по-долу.

Нотите записахме с баща ми, който знае мелодията от своя баща. Текста можете да прочетете и на pravoslavieto.com; аз си позволих да добавя два интервала за по-лесно разбиране. Ето оригиналния текст на „църковно-славянски“, т.е. старобългарски:

Рождество твое, Христе Боже наш,
возсия мирови свет разума,
в нем бо звездам служащии звездою учаху ся
Тебе кланяти ся, солнцу правди,
и Тебе ведити с висоти Востока.
Господи, слава Тебе!

Превод на съвременен български:

Твоето Рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на разума,
защото с него звездослужащите от звезда се научиха
да се покланят на Теб, слънце на правдата,
и Тебе да познаят от висотата на изгрева.
Господи, слава Тебе!

Вижда се, че образът на Христос се слива с образа на слънцето, което отново се надига след зимното слънцестоене.

Църквата препоръчва тропарът да се пее на самата Коледа. Дядо ми е правел друго – на Бъдни вечер, пеейки, е обикалял къщата с кадилница тамян, за да гони злите духове. Няма значение, всеки да празнува както иска и весела Коледа на всички!

Разказ на майка на дете с увреждане

Преди два месеца получих забележителен коментар, който реших, че заслужава достойно място. Помествам го по-долу без редакция, освен че махнах някои хубави думи по мой адрес.

 

„Пиша (за информация на талибаните) от позицията на майка на дете с доста сериозни увреждания. 100% инвалидност.

Разбира се, в началото на заболяването нищо не беше ясно. Минахме през ВСИЧКИ видове лечения. Най-тежко от всичко беше пътешествието ни през алтернативната медицина, до която все пак опряхме, въпреки че сме далеч то този начин на мислене. Просто защото бяхме длъжни да опитаме всичко и защото някои от тези „лечения“ ни бяха препоръчвани от лекари в болници. Дори доценти.
Все пак, няма родител който в един момент да не се подаде на тази лудост, която го залива от всякъде с обещания и няма човек, който спокойно да понася дълго време укорителните погледи от всички страни „ама, вие сте големи магарета и затова детето няма да оздравее, ХА!“

Да, беше ни обяснено, че заболяването най-вероятно е причинено от ваксина. Въобще няма да се впускам в разкази как стана така, че в разговор с една от най-добрите немски лаборатории в един момент се почуствах като ПЪЛЕН идиот. Хората бяха безкрайно любезни и търпеливи. Но между думите им просто се чуваше „госпожо, това са пълни глупости“.
В този момент изтрезнях.

Това, както и думите „не, няма надежда, съжалявам“ на една много смела невроложка спаси нервите, здравето, живота ни.
Нашия и този на здравото ни дете.“