Archive for декември, 2014

Коледен тропар

декември 24, 2014

Когато човек разучава митовете на Стария континент, може да отбележи славянските земи като огромна черна дупка. Защото славяните до покръстването си нямат писменост, а после не се грижат да запишат старите си вярвания и легенди. Предполагам, че този печален пропуск се дължи не толкова на ревностна вяра, колкото на обикновен мързел и безхаберие.

Можем обаче спокойно да предположим, че славяните-езичници са били слънцепоклонници. Следи от почитта към Слънцето можем да открием в коледния тропар, който давам по-долу.

tropar

Нотите записахме с баща ми, който знае мелодията от своя баща. Текста можете да прочетете и на pravoslavieto.com; аз си позволих да добавя два интервала за по-лесно разбиране. Ето оригиналния текст на „църковно-славянски“, т.е. старобългарски:

Рождество твое, Христе Боже наш,
возсия мирови свет разума,
в нем бо звездам служащии звездою учаху ся
Тебе кланяти ся, солнцу правди,
и Тебе ведити с висоти Востока.
Господи, слава Тебе!

Превод на съвременен български:

Твоето Рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на разума,
защото с него звездослужащите от звезда се научиха
да се покланят на Теб, слънце на правдата,
и Тебе да познаят от висотата на изгрева.
Господи, слава Тебе!

Вижда се, че образът на Христос се слива с образа на слънцето, което отново се надига след зимното слънцестоене.

Църквата препоръчва тропарът да се пее на самата Коледа. Дядо ми е правел друго – на Бъдни вечер, пеейки, е обикалял къщата с кадилница тамян, за да гони злите духове. Няма значение, всеки да празнува както иска и весела Коледа на всички!

Advertisements

Разказ на майка на дете с увреждане

декември 3, 2014

Преди два месеца получих забележителен коментар, който реших, че заслужава достойно място. Помествам го по-долу без редакция, освен че махнах някои хубави думи по мой адрес.

 

„Пиша (за информация на талибаните) от позицията на майка на дете с доста сериозни увреждания. 100% инвалидност.

Разбира се, в началото на заболяването нищо не беше ясно. Минахме през ВСИЧКИ видове лечения. Най-тежко от всичко беше пътешествието ни през алтернативната медицина, до която все пак опряхме, въпреки че сме далеч то този начин на мислене. Просто защото бяхме длъжни да опитаме всичко и защото някои от тези „лечения“ ни бяха препоръчвани от лекари в болници. Дори доценти.
Все пак, няма родител който в един момент да не се подаде на тази лудост, която го залива от всякъде с обещания и няма човек, който спокойно да понася дълго време укорителните погледи от всички страни „ама, вие сте големи магарета и затова детето няма да оздравее, ХА!“

Да, беше ни обяснено, че заболяването най-вероятно е причинено от ваксина. Въобще няма да се впускам в разкази как стана така, че в разговор с една от най-добрите немски лаборатории в един момент се почуствах като ПЪЛЕН идиот. Хората бяха безкрайно любезни и търпеливи. Но между думите им просто се чуваше „госпожо, това са пълни глупости“.
В този момент изтрезнях.

Това, както и думите „не, няма надежда, съжалявам“ на една много смела невроложка спаси нервите, здравето, живота ни.
Нашия и този на здравото ни дете.“