Archive for януари, 2011

Една изпълнена „обществена поръчка“

януари 28, 2011

Преди известно време (всъщност бая дълго време) бях обещала на представител на Сдружението за борба с хепатита „Хепактив“ да напиша текст, който да обясни на достъпен език имунната система и действието й срещу вирусите. В самия край на миналата година успях да приключа и пратя текста. Той вече е качен в Мрежата под заглавие „Имунна система и имунни реакции при вирусни инфекции“ и всеки, който иска, може да го прочете на сайта на „Хепактив“.

Advertisements

„Икономическата политика“ от Лудвиг фон Мизес

януари 27, 2011

След „Икономиката в един урок“ от Хазлит и „Финансовият крах“ от Норберг започнах да превеждам за издателска къща „МаК“ книги от известния австрийски икономист Лудвиг фон Мизес. Дотук са излезли три: „Свободният пазар и неговите врагове„, „Икономическата политика“ и „Марксизмът без маска„. Всяка от тях всъщност е записан цикъл от лекции. Най-добрата, която бих препоръчала на всеки, е „Икономическата политика“ (жалко, че издателите на оригинала са му сложили такова неатрактивно заглавие). Включените в нея лекции са изнесени през 1959 в Буенос Айрес и дават на достъпно равнище основите на икономиката. Текстът е разбираем и всъщност специално предназначен за хора без никаква икономическа подготовка. Ако вие имате такава подготовка, възможно е вече да знаете всичко писано в книгата, но въпреки това вярвам, че тя ще ви достави удоволствие със своя език и духовито изложение, което се опитах (не знам доколко успешно) да запазя при превода.

Ето избрани откъси от „Икономическата политика“:

“Ако някой… каже на приятелите си, че е против капитализма, ето как те могат да му отвърнат: “Знаеш, че сега населението на тази планета е 10 пъти по-голямо, отколкото в докапиталистическата епоха. Да оставим това, че днес всички се радват на по-добър живот от прадедите си преди капитализма. Кое те кара да мислиш, че ако капитализмът изчезне, ти ще имаш късмета да си от десетте процента, които ще оцелеят? Може да не си много доволен от живота си, но самият факт, че живееш, доказва успеха на капитализма.”

 Днешните т. нар. либерали мислят, че свободата на словото, на мисълта, на печата, на вероизповеданието, неприкосновеността на личността могат да съществуват и при липса на икономическа свобода. Но в лишено от пазар общество всичко се диктува от държавата и всяка свобода става илюзорна, дори да е издигната в ранг на закон и да е записана в конституцията.

При пазарна икономика отделният човек е свободен да избере своята кариера и начина, по който да се включи в обществото. Но при социализма не е така: кариерата на индивида е подчинена на държавните нормативи. Правителството може да забрани на хората, които не харесва, да живеят в определени градове или окръзи или направо може да ги изсели в най-забутания край на страната. При това то винаги може да обясни и оправдае тази стъпка с довода, че държавният стопански план изисква даденият виден гражданин да се труди на хиляда километра от мястото, където би могъл да създаде дори най-малкото неудобство на властта.

 Ако ван Гог беше живял в социалистическо общество, съдбата му можеше да е още по-лоша. Отговорният за живописта държавен служител би попитал някои утвърдени художници дали този смахнат млад човек е наистина художник и заслужава подкрепа. И без съмнение авторитетите щяха да отговорят: “Не, той не е никакъв художник, а само безделник, който хаби боите.” Тогава държавата щеше да прати ван Гог да работи в млекозавод или да се лекува в психиатрия.

 Всяка държавна намеса в пазара е стъпка към социализъм. И това трябва да се обясни на тези, които казват: “Ние не сме социалисти, ние не искаме държавата да контролира всичко. Ние разбираме, че това е лошо. Но защо държавата да не се меси в пазара само мъничко? Защо да не й позволим да отстрани някои неща, които не харесваме?” Тези хора говорят за политика на “средния път”. Те обаче не осъзнават, че изолираната намеса, т.е. намесата само в малка част на стопанската система, води до състояние на нещата, което се оценява като влошаване дори от самата държава и гражданите, които са я призовавали да се намеси. Същите хора, които са искали контрол на наемите, след това се гневят заради недостига на квартири.

 Общо взето, в Съединените щати… Републиканската партия повече или по-малко се застъпва за стабилна валута и златен стандарт, а Демократическата партия подкрепя инфлацията… Следва обаче да отбележа, че един президент-демократ – Кливланд… налага вето върху решение на Конгреса за отпускане на неголяма помощ (около 10 000 долара) на община, пострадала от бедствие. За да обоснове ветото си, президентът пише: “Докато гражданите са длъжни да подпомагат държавата, държавата не е длъжна да подпомага гражданите.” Всеки държавник би трябвало да сложи такъв надпис на стената на кабинета си и да го показва на хората, които идват да искат пари.

 Някои казват: “Какво й е толкова лошото на инфлацията, щом и Съединените щати я имат? Защо не и ние?” На тези хора трябва да отговорим: “Една от привилегиите на богатия е, че може да си позволи да бъде глупав много по-дълго от бедния”. Точно това е положението със Съединените щати. Тяхната финансова политика е ужасна и се влошава все повече. Но вероятно САЩ могат да си позволят да вършат глупости по-дълго от някои други страни.

 Само едно нещо липсва на развиващите се страни, за да станат благоденстващи като САЩ: капитал – и, разбира се, свободата за неговото използване, което трябва да е подчинено на правилата на пазара вместо на бюрократични разпоредби. За да подобрят положението си, бедните народи трябва да трупат вътрешен капитал и да позволят на чуждия капитал да дойде в страните им.

 Подразбира се, че всички граждани имат само една политическа цел: благото на страната и народа като цяло. За жалост тази обществено-икономическа философия се заменя от друга, съвсем различна, която е зловреден плод на интервенционизма. Според интервенционистите дълг на държавата е да подпомага, субсидира или привилегирова определени групи. Представата на държавниците от ХVІІІ век за политическа партия е група законодатели със сходни идеи как да се постигне общото благо. Но какво господства днес в реалността на политическия живот във всички страни, като единственото изключение са откритите комунистически диктатури? Истински политически партии в стария класически смисъл вече няма – те са заменени от групи за натиск. Групата за натиск е обединение от хора, които искат да получат за себе си някаква привилегия за сметка на останалата част от народа… В законодателните събрания днес имаме представители на зърненото, месното, сребърното и петролното лоби… Това, което липсва, са представители на народа като цяло.”

Без коментар

януари 27, 2011

С моите приятели и близки отдавна обсъждаме дали министър-председателят Бойко Борисов е с ограничени умствени способности или само дава такъв вид, за да се хареса на определена категория избиратели. Аз скланях към втората възможност, но оня ден промених мнението си. Реакцията на Борисов след самоубийствения атентат на руското летище Домодедово, отнел живота на 35 души, окончателно реши въпроса за мен. Въпросното изказване може да се намери на много сайтове, например dnes.dir.bg. Копирам откъс от него без по-нататъшен коментар.

Ние разчитаме на балансираната ни външна политика –  с арабския свят, с Палестина, с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България; на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се в това отношение да го отчитат хората, които взимат тези решения за подобни актове; когато те ги взимат централизирано, се наблюдава и поведението на дадени държави. Затова считам, че България води много добра балансирана и партньорска политика.“

П.С. Моя приятелка и читателка на този блог ми прати следното стихотворение:

 

Нека идат терористи на талази!

Дюнерът на ъгъла ни пази!
Не ни трябват ни Мосад, ни Щази,
нас Осамата не може да ни гази!

Хапваме си дюнер със салати,

затова не ни засягат атентати! 
 
Имаме летищен терминал –
там ще бачка, който е ритАл!
Вкарваш гол – и ето имаш пост,
нищо че си чукундур и прост!
Може да набираш егене,
ама си от нашите – ченге!
 
Неизвестен автор от форумите
(Позволих си само в името на политическата коректност да заменя „селянин“ от оригинала с „чукундур“ – М.М.)
 

За аутизма, част 1: Що е нормалност

януари 22, 2011

В своя пост от 11. януари, в който призовах шарлатаните от всички страни да си свалят мръсните лапи от аутизма, споменах, че явно се налага да напиша сериозен текст за аутизма. Макар да не съм специалистка по въпроса, залавям се да пиша. Текстът ще излиза на части през неравни интервали от време.

Отначало мислех първата част да бъде озаглавена „Що е аутизъм“, но после промених решението си. Защо ли? Защото предпочетох първо да въведа тези, които така очевадно отсъстват от дебата за аутизма – възрастните аутисти. Тяхното мнение би трябвало да е много интересно за близките на деца с аутизъм, защото от детето-аутист все пак се очаква да порасне и да стане възрастен аутист. Затова реших да преведа пародията „Що е нормалност“ (Understanding Neurotypicality) от аутиста Франк Клайн. За жалост той премахна сайта си, но текстът му е копиран и качен на други сайтове, например тук. Давам думата на Франк.

„Нормалността е первазивно разстройство на развитието, най-вероятно вродено, което кара носителя си да вижда света по много странен начин. Тя е загадка, която обрича засегнатите на доживотна борба за обществено положение и признание. Нормалните хора почти винаги показват комплекс от три увреждания: 1) неспособност да мислят независимо от социалната група, 2) силно понижена способност за логично и критично мислене и 3) неспособност да развиват специални интереси, като изключим общуването. Надявам се, че тази статия ще ни въведе в много различния свят на нормалния човек.

За нормалните хора е трудно да си изградят собствена идентичност и да мислят извън възприетите от тяхната социална група норми. Изглежда, всяка група от нормални хора има свой собствен набор от „официални“ мнения и от всеки принадлежащ към групата индивид се очаква да възприеме тези мнения. Колкото и странно да звучи, те най-често охотно го правят и изобщо не се колебаят да помогнат за налагането на тези мнения и уеднаквяването на начина на мислене. Изглежда, нормалният човек има вроден инстинкт да се вписва в групата и автоматично да съобразява собствените си мнения и желания с груповия идеал. Тази странна липса на независимост обяснява склонността на нормалните да следват различни моди. Нормалният човек според модата променя начина, по който говори и се облича, а другите нормални хвалят това „престижно“ поведение и му подражават. Ето защо нормалните лесно стават жертва на телевизионните и други реклами, които представят покупката и употребата на различни стоки като социално желано или „готино“ поведение.

Потребността на нормалните индивиди да следват последната мода е резултат от тяхната изключителна загриженост как ги възприемат другите. Нормалните оформят собствения си мисловен образ въз основа не само на собствените си мнения, а в не по-малка степен и на чуждите. Те не се възприемат като личности по начина, по който се възприемаме ние с вас. На теория те виждат себе си като отделни членове на групата, но на практика така се превиват под тежестта на чуждите мнения, че са силно мотивирани да получат одобрението на околните и дори на съвсем непознати хора. На нормалните хора е вътрешно присъщо да се сливат със средата, така да се каже, да станат „част от стадото“. Повечето от тях никога не осъзнават до каква степен техните мнения се диктуват от групата. Те искат нещата, които тяхната група обявява за желани, и интернализират това желание до такава степен, че то им се струва дошло отвътре.

Свръхразвитите центрове за общуване в мозъка на нормалните хора обуславят и техния особен, неефективен стил на общуване. Всички сме били свидетели на странната склонност на нормалните да крият истинското намерение, с което пристъпват към общуване, под пластове от нерядко противоречиви твърдения. Вместо да говорят направо, нормалните хора предпочитат да правят намеци и да се изразяват мъгляво, което често води до недоразумения. Това, изглежда, е последица от желанието на нормалния човек да запази своята популярност и обществен статус. Те явно вярват, че като изразят нещо дразнещо или обидно по заобиколен начин, ще съхрани популярността си. Тази натрапчива загриженост за мястото в групата понякога силно затруднява общуването с нормалните. Те са неспособни да изразяват мислите си ясно, така че да бъдат разбрани лесно и недвусмислено от всеки, който знае езика. Освен това те имат твърде ограничена способност да тълкуват чуждата реч направо, без да се опитват да търсят в нея скрит подтекст. По този начин те често разбират превратно дори най-простите твърдения…

Повечето нормални хора имат твърде ограничена способност за логично и рационално мислене. Последните проучвания по въпроса показват, че нормалните не могат да разграничат чувствата си от логиката и често бъркат едното с другото. Това обяснява нормалното поведение с неговата нерядко поразителна нелогичност. Нормалните хора по правило имат твърде ограничена способност за критично мислене и лесно могат да бъдат накарани да повярват в някои съвсем абсурдни твърдения. За жалост повечето работни места, изискващи логично и рационално мислене, се заемат от нормални хора – не защото те могат да вършат работата, а просто заради численото им превъзходство. Такива са например длъжностите съдебен заседател, законодател, съдия, избирател, лекар и много други. Ако стадното мислене на нормалните хора не водеше до прекомерно размножаване, те щяха да бъдат полезни на длъжности като продавач, служител на рецепция, касиер и други, където рационалната мисъл има по-малко значение от контактността.

Нормалните хора имат твърде ограничена способност за продължително съсредоточаване. Прави впечатление очевидната липса на специални интереси у нормалните хора. Способността им да се съсредоточават върху нормални предмети на интерес като компютри, машини, наука, история и други академични дисциплини не само е ограничена и краткотрайна, а и се среща у малцина. Изглежда, почти всички нормални хора споделят един-единствен специален интерес – общуването с други хора. Само с тази дейност нормалният човек може да се занимава за дълги периоди от време. Стереотипното поведение „бъбрене“, т.е. словесно общуване с други хора без обмяна на съществена информация, може да се наблюдава много често у нормалните хора. Все още не е установено защо нормалното съзнание е толкова ограничено в своя обхват на интереси. Единственият му интерес – социалният, не е особено полезен за обществото като цяло. Ето защо е малка вероятността нормален човек да стане откривател или изобретател или да допринесе по друг начин за напредъка на обществото.

Без радикална намеса нормалните хора ще продължат да зависят от нас и за в бъдеще. За жалост стадното мислене на нормалните води до масово раждане на деца, които са генетично предразположени да бъдат нормални. Така процентът на нормалността остава тревожно висок. За щастие относителният брой на нормалните новородени напоследък бележи спад, макар все още да е твърде голям, за да е повод за успокоение. Доколкото нормалните ни превъзхождат по брой, те едва ли ще ни позволят да вземем нужните мерки, за да им помогнем да преодолеят увреждането си. За нас е печално да гледаме как нормалните деца се възпитават да възприемат груповото мислене и да потискат своята индивидуалност, но на този етап нормалните им родители едва ли ще успеят с недоразвитото си логическо мислене да разберат колко е важно чрез подходяща намеса да се даде шанс на децата им да разгърнат истинските си способности. Наш дълг е да ги просветим и убедим, че всяко дете може да постигне духовни висоти, дори ако му е поставена диагноза нормалност. Все още има надежда за по-добро бъдеще, ако тези деца дойдат при нас навреме.“

Защитници на правото да убиваш

януари 21, 2011

И аз като Лешничка „имам известен проблем с правата на човека – най-вече с изолацията им от задълженията на човека“. Може би е по-точно да кажа, че имам проблем с някои защитници на правата на човека. Например Българския хелзинкски комитет, най-влиятелната наша организация за защита на човешките права. Комитетът и по-рано е предизвиквал у мен потрес с особеното си разбиране за закона и правото на собственост. Но това, че преди два месеца председателят му Красимир Кънев се е изказал в защита на убиеца Джок Полфрийман, за мен минава всички граници.

За жалост не мога да намеря въпросното изявление на български. Впрочем то е направено пред австралийска агенция и поначало е било предназначено за „продажба“ в англоезичния свят, а не в България.

Най-настоятелно препоръчвам на г-н Кънев и всички умни глави от Комитета, които подкрепят становището му, да се консултират с психиатър. Най-добре с направление от личния лекар, така че да плати здравната каса, но ако не може – на собствени разноски. Важното е да получат навреме нужната помощ, защото с тия състояния шега не бива.

Към шарлатаните от всички страни: Долу мръсните лапи от аутизма!

януари 11, 2011

Проблемът на децата с аутизъм е, че на външен вид изглеждат съвсем като другите. Когато по рождение има малформация, хромозомна болест, сетивно увреждане или друг съвсем ясен проблем, родителите и обществото в крайна сметка се примиряват, че това дете е различно и такова ще си остане. Но непредсказуемото развитие на аутизма във времето, все още загадъчната му природа и нормалният външен вид на аутистите подлъгват родителите да се надяват, че някак могат да вкарат детето си в релсите на нормата. Всъщност в днешно време диагнозата „аутизъм“ се раздава като бисквитка, често от хора, които не са компетентни да я поставят, но затова пък знаят как да „лекуват“ нелечимото състояние аутизъм (как ли? – като облекчат родителите от излишните им пари). Много от децата, набедени за аутисти, всъщност имат само закъснение в говора, което в крайна сметка наваксват от само себе си. Но изразеният аутизъм е друго нещо. На фона на общество, което не го приема, аутизмът се възприема от родителите не като част от личността на детето им, а като враг, с който трябва да воюват. И тогава шарлатаните, петимни да ги избавят от парите им, ги примамват лесно – направо ги хващат на гола кукичка.

Последното „постижение“ в тази област принадлежи на болница „Токуда“ в София. Тази болница е загадка за мен. От една страна, чувала съм добри отзиви от много нейни пациенти. От друга страна, тя поне веднъж вече влезе в медиите с ексцесии на характерната за нашите болници псевдотърговска дейност. Оттам миналата година са издали болничен лист на оперативно интересното лице Петър Стоянов – Сумиста, че е в прединфарктно състояние. Когато обаче го закарват в МВР – болница за второ мнение, оказва се, че Сумистът е „здрав като… сумист„. Но историята със Сумиста за мен бледнее пред конференцията по проблемите на аутизма, проведена на 08. – 09. януари т.г. в „Токуда“. Специален гост, изнесъл лекция на тази конференция, е д-р Артър Кригсман, „световно известен гастроентеролог от САЩ“.

Приветствам хората от „Токуда“, че са дали името на многоуважаемия гост и в оригинал – Arthur Krigsman, та да улеснят събирането на сведения за него. Едноминутно допитване до Гугъл показва, че той наистина е световно известен. Вие имате ли страница в Уикипедия? Личният лекар на детето ви има ли страница в Уикипедия? Директорът на поликлиниката ви има ли? А д-р Кригсман има. В нея можете да прочетете, че той е известен със своите оспорвани (controversial) и силно критикувани изследвания, с които се опитва да покаже, че ваксината срещу морбили, заушка и рубеола причинява аутизъм и други болести. Обичам я тази английска думичка controversial. Използват я например за Джеремая Райт – любимия свещеник на американския президент, прочул се с твърдението си, че САЩ са си заслужили атаките от 11. септември. Щом сдържан източник като Уикипедия нарече някой доктор „controversial“, можете да сте сигурни, че е шарлатанин от класа, който вече е изритан откъдето може и само чака призовка от прокурора, ако вече не я е получил. А идването на такъв височайш гост в България сигурно е в отговор на призив „Шарлатани от всички страни, съединявайте се!“.

От конкуренцията в „Токуда“ д-р Кригсман седна „На кафе“ с Гала по Нова телевизия, та целият български народ да бъде осенен от неговата благодат. Дължа благодарност на свекърва си, която попадна на предаването, геройски го изгледа и после ми го преразказа (аз не съм го гледала лично). Общо взето, д-р Кригсман един час обяснявал как неврологичното увреждане аутизъм се дължало я на храносмилателната, я на имунната система, я на отравяне с тежки метали, как ваксините били виновни, как аутистчетата трябвало да се подлагат на колоноскопия и вземане на биопсия (инвазивна и съвсем не безопасна процедура) и как по неговия метод аутизмът, описван във всички медицински учебници като нелечим, можел да се излекува. И в края на този час господинът заявява: „Ние не лекуваме аутизъм, ние лекуваме стомашно-чревни болести!“ Ха-ха-ха. Западните шарлатани винаги вмъкват такава уговорка (disclaimer), за да избягнат тежката ръка на закона. Д-р Кригсман не е знаел, че по нашите краища законът е малко нефелен и всеки може да си лъже на воля без каквито и да е уговорки.

За жалост Гала – тази гордост на българската журналистика, наистина успя да направи реклама на американския доктор-мошеник. Можете да видите съответната тема във форума на BG-Mamma. Аз имах сили само да погледна първата страница отгоре-отгоре. Звучи ми като хор от кръговете на ада, в който лековерието се подсилва чрез положителна обратна връзка, докато се подхвърля от една отчаяна душа на друга. Но тези, които наистина са в кръговете на ада, са децата (и възрастните) с аутизъм. Не заради самия аутизъм, а заради нашето отношение.

Какво имам предвид? Представете си, че имате увреждане – да кажем, сляп сте или краката ви са парализирани. Представете си, че обществото не иска да се нагажда към вашето увреждане, не иска да ви осигурява брайлови книги или инвалиден стол, а вместо това иска да прогледнете или да проходите. Внушава ви, че ако не успеете да постигнете това, вие нищо не струвате, не сте пълноценен човек, не е ясно човек ли сте изобщо. А сега си представете, че вашите близки, на които сте принуден да разчитате не само заради увреждането си, а и заради крехката си възраст, вместо да откликнат на истинските ви нужди, се чудят как да ви излекуват. Слагат ви на диета без хляб, млечни продукти и всичко, което обичате, и се заклеват, че благодарение на диетата вие вече различавате светло от тъмно или малко сте мръднали палеца на левия си крак. (Имам предвид прочутата диета без глутен и без казеин, която ни най-малко не смекчава проявите на аутизма освен с ефекта на плацебото, но затова пък лишава децата от калций и така им изтънява костите.) Освен това вашите близки ви водят при някой шарлатанин да ви трови, застрашавайки живота ви, уж че пречиства организма ви от тежки метали. Водят ви при друг шарлатанин да ви боде червата, пак застрашавайки живота ви. Подлагат ви на всякакви опити, които дори не са част от законни експериментално-медицински изследвания. Разкайват се за ваксините, които уж са допринесли за състоянието ви, и се заклеват да не ваксинират сестричката ви – което вие възприемате като намек, че предпочитат тя да умре от морбили, отколкото да прилича на вас.

За жалост в момента нямам време да напиша сериозен текст за аутизма, което явно се налага. За тези, които знаят английски, препоръчвам първо откровения разказ на д-р Джеймс Лейдлер как сам се е подлъгал по шарлатанството, отчаян от диагнозата „аутизъм“ на двете му деца, а после блога на „Прометей“ – молекулен биолог и баща на дете с аутизъм. А междувременно на всички, който се грижат за деца или възрастни с аутизъм, пожелавам бодрост, здраве, физическа и душевна сила – и умната!

П.С. В горния текст съм допуснала грешка – при Гала е бил не д-р Кригсман, а негова дружка, д-р Анджу Усман, също участник в конференцията. Разбрах това от BG-Mamma. Свекърва ми не се беше постарала да запомни името на „американския гастроентеролог“, а нима аз можех да допусна, че са ни били доставени двама американски шарлатани едновременно? Така е, като човек разчита на информация от втора ръка. Трябва да питам за пола на доктора – Криксман е мъж, Усман е жена. Виновата съм. Но това не прави тезата ми невалидна, напротив, подсилва я. Д-р Усман има пряка вина за смъртта на 5-годишния Абубакар Надама. Именно Усман го праща при д-р Кери с препоръка за „лечение“ с отровата ЕДТА, която убива детето. Сега Абубакар няма аутизъм, но каква полза от това? Нека майките и бащите преценят дали искат акъл от доктор, предписал на увредено дете убийствено „лечение“, или предпочитат децата си с аутизъм, но живи.

П.П.С. Грешката се оказа вярна – и двамата доктори, Кригсман и Усман, са били при Гала. Явно сме свидетели на сериозна кампания :-(.

Защо наричам правителството хунвейбинско

януари 10, 2011

За втори път вече се чувствам принудена да сравнявам настоящото българско правителство с хунвейбините на китайската „културна революция“, все във връзка с отношението към БАН. (Първият път беше в поста ми от 15. май 2010).

Поводът за настоящия пост: Едвин Сугарев заявил пред БТВ, че „Бюджетът за подслушване е по-голям, отколкото този за БАН“.

Опитах се да проверя дали това отговаря на истината. Ентусиазмът ми не стига дотам да потърся оригиналния Закон за бюджета за 2011, но според в. „Труд“ (цитиран от vesti.bg) за подслушване са предвидени 100 млн. лева, докато бюджетът на БАН според news.bg е само 59 млн. лева, горе-долу наполовина.

Някой може да възрази, че доколкото първата и основна функция на държавата е да „произвежда сигурност“, редно е за това да се заделят най-много пари. Ако МВР с раздутия си бюджет наистина произвеждаше сигурност така успешно, че учените от БАН да не са принудени да заделят от 300-левовите си заплати за суперключалки и аларми, бих признала това като успех. Но какво получаваме срещу огромния бюджет за подслушване? Предимно компромати и скандали като този от Горна Оряховица!

Цикъл 1, урок 13 – Малариен плазмодий

януари 6, 2011

Досега разгледахме два първака – амебата и чехълчето. Те имат много различно устройство, но си приличат по своя начин на живот. И двата вида са хищници, които живеят в сладките води и се хранят с по-дребни организми. В този урок ще се запознаем с първак, който е паразит. Нарича се малариен плазмодий, защото причинява болестта малария.

Понятие за жизнен цикъл. Както видяхме в урока за половите процеси, първаците могат да живеят в хаплоидно състояние, после да се оплодят и да станат диплоидни, след това чрез мейоза отново да станат хаплоидни, да участват в ново оплождане и т.н. При много видове еукариоти организмът последователно приема различни форми и накрая пак стига до тази, от която е започнал. Това редуване на жизнени форми се нарича цикъл на развитие или жизнен цикъл. Най-сложни жизнени цикли имат някои паразити като маларийния плазмодий. Докато амебата и чехълчето могат лесно да бъдат описани, маларийният плазмодий в развитието си сменя десетина форми, всяка с различно устройство и местообитание.

Гостоприемници на плазмодия. Както знаем, паразитът се храни от друг организъм, наречен гостоприемник. Маларийният плазмодий в своя жизнен цикъл сменя два гостоприемника. Единият е човекът, а другият е определен вид комар, наречен малариен. Маларийният комар пренася плазмодия от човек на човек, като първо хапе болен човек и се заразява, а след това хапе здрав човек и заразява него. Затова казваме, че маларийният комар е преносител на маларията. За щастие повечето видове комари не са маларийни – плазмодият не може да живее в тялото им и да ги използва за гостоприемници и преносители.

Човекът и комарът са многоклетъчни животни. Техните организми се състоят от голям брой клетки. На места между клетките има кухини, пълни с телесни течности. Засега това ни е достатъчно, за да разберем жизнения цикъл на плазмодия; по-нататък ще разгледаме многоклетъчните животински организми подробно. Паразитите, които се хранят и размножават в телесните течности на своя гостоприемник, без да навлизат в клетките му, се наричат извънклетъчни, а тези, които се настаняват в клетките на гостоприемника – вътреклетъчни. Маларийният плазмодий е извънклетъчен паразит в комара и вътреклетъчен в човека.

Плазмодият в кръвта на човека. Червените кръвни клетки са много важни за човека, защото пренасят кислород от белите дробове до всички части на тялото. Те са много важни и за маларийния плазмодий, защото прекарва в тях по-голямата част от живота си. Клетките, в които живее даден вътреклетъчен паразит, се наричат негови клетки-гостоприемници.

Преди да влезе в червената кръвна клетка, плазмодият е дребен и с капковидна форма. Той се долепя до повърхността на кръвната клетка и се вмъква вътре с острия си край напред.

След като се настани в цитоплазмата на своята клетка-гостоприемник, плазмодият приема закръглена, леко неправилна форма. Той смуче хранителни вещества от кръвната клетка и расте, докато почти я изпълни.

След като порасне многократно, плазмодият навлиза в делене. То е особено, множествено. Първо ядрото се дели няколко пъти чрез митоза, докато се получат от 6 до 30 ядра (най-често между 8 и 16). Така клетката на паразита от едноядрена се превръща в многоядрена. После тя се разделя на дребни капковидни дъщерни клетки, като всяко ядро се отделя заедно с част от цитоплазмата и клетъчната мембрана. Изтощената клетка-гостоприемник се препълва, пука и умира. Плазмодиите се освобождават и всеки от тях си търси нова червена кръвна клетка, за да продължи размножаването си. Така, ако не бъде лекуван, човек може да боледува от малария дълги години.

Плазмодият в комара. Полово размножаване. Когато малариен комар смуче кръв от болен човек, заедно с кръвта ще бъдат всмукани и плазмодии. Повечето от тях ще бъдат убити от смилателните сокове на комара. Но някои ще оцелеят и ще се превърнат в гамети. Маларийният плазмодий има два вида гамети – големи и малки. Оплождането винаги е между голяма и малка гамета.

Получената зигота почти веднага извършва мейоза, така че плазмодият е хаплоиден през по-голямата част от жизнения си цикъл. Дъщерните клетки се делят многократно чрез митоза. Така се получават многобройни плазмодии. Те са дребни, удължени и заострени. Настаняват се в слюнката на комара, така че при следващото му хранене да заразят ухапания човек.

Плазмодият в черния дроб на човека. Когато заразеният комар смуче кръв от човек, плазмодиите през жилото на комара преминават в кръвта на човека. Те се носят с кръвта, докато стигнат черния дроб. Там всеки от плазмодиите прониква в чернодробна клетка, за да я използва като клетка-гостоприемник. Търпи същото развитие като в червената кръвна клетка – закръгля се, расте и се дели чрез множествена митоза, давайки дребни капковидни плазмодии. Понеже чернодробните клетки са по-едри от кръвните, всяка от тях “отхранва” стотици и дори хиляди паразити, преди да умре. След като излязат от нея, плазмодиите напускат черния дроб и се насочват към любимите си клетки-гостоприемници – червените кръвни клетки.

Маларийният плазмодий е отлично нагоден за паразитния си живот. Неговите клетки, които влизат в клетките-гостоприемници, са с поне един заострен край (за да проникнат лесно) и много дребни (за да се поберат удобно вътре). Освен това паразитът почти не се движи, защото това не му е нужно. Когато трябва да измине по-дълго разстояние, например от кожата до черния дроб, той се оставя на кръвта да го носи. Само малките гамети имат камшичета, за да достигат лесно големите гамети.

Малария. Името на болестта малария на италиански значи “лош въздух”. Хората отдавна забелязали, че най-много малария има в блатистите местности, но понеже не знаели какво я причинява, я приписвали на някакви отровни изпарения от застоялите води. Всъщност връзката на маларията с блатата идва оттам, че комарите се нуждаят от вода за размножаването си.

Днес познанията ни за маларията ни помагат да се борим с нея. Болните се лекуват с хинин и други лекарства. Освен това се вземат мерки срещу маларийните комари. Те се унищожават с препарати, а много блата-развъдници на комари се пресушават (при което за жалост се вреди на природата). България и редица други страни допреди няколко десетилетия са страдали от малария, но вече са я изкоренили. В много части на света обаче борбата още продължава. В момента стотици милиони хора са болни от малария и всяка година около 1 милион души, главно деца, умират от нея.

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Лошите пътища убиват

януари 4, 2011

Със заглавието открих за пръв път велика истина, но както и да е.

Можете да прочетете на сайта на „Дарик“ това съобщение от август миналата година за тежка катастрофа в „отсечката на смъртта“ между Карнобат и с. Венец, при която загива 16-годишно момче от София.

Както става ясно от коментарите, по-късно умира и 14-годишната му сестричка.

Загиналите деца са внуци на мои съседи. Смътно си спомням хубавия юноша, с който разменяхме по едно „Добър ден“, когато се срещнехме на стълбището. Училището му беше в квартала ни и той често отсядаше при баба си и дядо си през седмицата. Сега на вратата на входа ни стоят некролози с усмихнатите снимки на двете деца и с по едно затъкнато цвете.

Шофьорката, макар в новините да я представят като французойка от кубински произход, всъщност е българка, приятелка на семейството. Имала дълъг опит, но направила фаталната грешка да кара по нашите пътища със скорост, подходяща за френска магистрала.

Какво беше това крадене на пари за пътища, та още нямаме една завършена магистрала и се трепем по криволичещи тесни шосета, подходящи да идеш с каруца до съседното село! Напоследък управниците ни при рязане на лентички и първи копки на отсечки , закъснели с 15-20 години, с половин уста признават, че допотопните и лошо поддържани пътища вземат жертви („Нашата цел е да намалим жертвите по пътищата“ – Бойко Борисов). Трябва да настояваме за пътища. Заради липсващите магистрали не само стоим бедни, а и умираме.

А междувременно да караме внимателно и да се пазим сами както можем, защото няма такова нещо като бърза работа.

Полицай убиец на свобода срещу жълти стотинки

януари 3, 2011

Местопрестъпление: с. Михнево, Петричко, където полицаят Евтим Каламски от години редовно бие хора за забавление (и жалбите на жертвите му се потулват), а съпругата му е отворила кръчма в сградата на местната детска градина.

На 4-ти срещу 5-ти декември 2010 г. Каламски отива в семейната кръчма и започва да се кара с посетителите. Димитър Груев, на 30 години, с 5-годишно дете и тежко болна съпруга, не желае да се забърква в скандали и тръгва да си ходи. Но Каламски го догонва и пред 20-тина свидетели го пребива до смърт.

Впоследствие Каламски твърди, че жертвата сама била паднала и се била ударила. Обвинен е заедно с двама младежи от с. Рупите, които според местните хора са привлечени само за да се размие неговата вина. Първоначално е задържан, но 10 дни след убийството Софийският апелативен съд го освобождава под гаранция от 1000 (!) лева.

Източници: новините на „Блиц“ и „Дарик„, както и в. „Стършел“.

Няма да коментирам решението на съда, не мога да разбера как другите народи някак успяват да накарат съдиите си да осъждат убийците, пък ние вече толкова години не можем!

Искам да изкажа възмущението си от вътрешния министър Цветан Цветанов.

През същия месец – декември 2010 г., той изправи на нокти държавата, като след показен арест на четирима лекари от горнооряховската болница огласи пред Народното събрание подслушани телефонни разговори от болницата, според които задържаните умишлено са умъртвили недоносено новородено. Впоследствие петима лекари от София направиха съдебно-медицинска експертиза с единодушно заключение, че бебето, на 25 седмици, е било мъртвородено.

Ако ме питате какво мисля за самата история от Горна Оряховица – ами, нищо хубаво не мисля. Добре поне, че нещастното бебенце най-вероятно е умряло от естествена смърт. Целокупният народец по традиция е убеден, че „учените хора трябва да се избесят“, и не вярва на софийската експертиза, защото „гарван гарвану око не вади“. Министър Цветанов иска да праща телцето на експертиза в чужбина, та дано там излязат с резултат, който да му е по вкуса. Аз се присъединявам към коментаторите, които казват – пратете го да станем за смях надлъж и нашир, но ако и там се получи същият резултат, нека разноските се платят от уважаемия министър. Остава си обаче фактът, че лекарите не отрекоха да са говорили каквото беше прочетено. Не може човек, посветил се да пази човешкото здраве и живот, да говори така за умиращ пациент, за мъртвородено бебе, дори за абортиран плод, ако щете. Опитвам се като един от героите на Тони Морисън да вярвам, че човешкият живот от първия до последния си миг е нещо свято, макар с времето да намирам за това все по-малко основания. Работата ми е да обучавам бъдещи лекари и се надявам никой от студентите ни никога да не изрече подобни думи.  

Но да се върна на министър Цветанов. Той оправда своите прибързани и не съвсем законосъобразни действия с изключителните обстоятелства по случая. По-просто казано, той е изключително разтревожен от възможността лекари да бъдат убийци. Тук съм съгласна с него. За жалост той явно няма нищо против една още по-тревожна (според мен) възможност, а именно полицаи да бъдат убийци. Първото действие, с което запомних министър Цветанов, беше подкрепата му за полицаите, убили Ангел Димитров – Чората при „ареста“ му: „Полицаите не са убийци, аз стоя зад тях, ако зависи от мен, няма да допусна да влязат в затвора!“ Припомням, че въпросните полицаи вече имаха присъди, така че всеки можеше спокойно да ги нарича убийци (за разлика от Каламски, когото би трябвало да го наричам „предполагаем убиец“ или „обвинен в убийство“, защото още не е осъден).

Полицията като всяка бюрократична система е много чувствителна към ветровете, които подухват от върха й. Разбира се, много български полицаи (може би голямото мнозинство) са верни на духа и буквата на закона и не желаят да имат нищо общо със своите колеги-престъпници. Но си имаме и полицаи от другия тип; и какво очаквате да си помислят, като чуят Най-Голямото Началство да оправдава хладнокръвното убийство на задържан? Няма ли да решат, че е ударил техният час? Не е ли много вероятно да почнат да се държат като чорбаджии и да тероризират хората или, ако са на по-висок пост, да хвърлят в коша жалбите на тероризираните граждани? Ако хората от Михнево бяха чути и Каламски беше надлежно наказан и изритан от МВР още преди години, честният работник Груев сега щеше да е жив и дъщеричката му щеше още да си има татко.

Все по-многогласен хор иска от министър-председателя Борисов да се отърве от своя вътрешен министър. Бих се присъединила, ако не мислех, че е напусто. Защото откъде идва самият Борисов? Не предупреждаваха ли много коментатори преди избора му, че овластяването на човек с такава биография ще влоши бездруго ужасното положение с човешките права и окончателно ще превърне България в полицейска държава? Сещате ли се за демократична страна, където да избират за министър-председател или президент човек от силите за сигурност? В нормалните държави такива хора трябва да направят преврат, за да се докопат до властта. Но дано да изляза лоша пророчица и Борисов се отърве от Цв. Цветанов – все пак избори се задават.