Archive for март, 2017

Любов необяснима

март 24, 2017

В неделя ще гласуваме за Народно събрание. Ще ми се да напиша нещо вдъхновено как ще осъществим върховното си гражданско право, но не мога. Лично аз възнамерявам да си стисна носа и да гласувам за ГЕРБ. Не съм почитателка на Бойко Борисов, но това има. За предишните си избраници – Реформаторския блок, не бих гласувала след многократно обсъжданите в този блог изпълнения на Меглена Кунева. Пък и реформаторите явно не искат гласовете на хора като мен, щом са турили за водач на листата в нашия район Светослав Витков.

Предстоящите парламентарни избори са всъщност резултат от неотдавнашните президентски избори, които ГЕРБ загуби и това накара министър-председателя Борисов да подаде оставка. Оттогава мина доста време, а съзнанието ми още се бунтува срещу факта, че избрахме генерал-социалист, чиято първа дума като президент беше за отмяна на санкциите срещу Русия. Защо, народе????

Моя приятелка, която има допир с народа, казва, че той бил сърдит на досегашния президент Плевнелиев, задето „ни скарал с Русия“. Не мога да се начудя на необяснимата (и несподелена) любов на мнозинството българи към Русия. Какво толкова й обичат, като никой не емигрира в Русия, почти никой не отива да учи там и малцина се осмеляват дори да търгуват? Ако русофилите или децата им решат да емигрират, посоката е същата като избраната от русофобите – запад. Тоест българската любов към Русия е пропита с лицемерие.

Или може би това не е любов, а страх? Избираме си русофил, за да се репчи на Запада, да се мазни на Русия и така да я умилостиви? Понеже инак Путин, освен че ще ни спре кранчето за газа, току-виж се сетил за хилядите руско-говорещи по Черноморието, които са репресирани от българо-фашистите и спешно се нуждаят от въоръжена закрила.

Друга приятелка изрази мнение, че повечето българи са прости и затова им харесва да ги командва генерал.

Вие как мислите?

Advertisements

Осъвременяване на „Не сме народ“ от П. Р. Славейков

март 8, 2017

Понеже езикът се развива, писменото наследство следва да се осъвременява и при нужда дори да се превежда, ако е станало неразбираемо. Например кой днес може да се наслади на „За буквите“ в оригинал? Само който специално е учил старобългарски.

Предлагам леко осъвременен вариант на едно важно българско стихотворение от ХІХ в.:

 

НЕ СМЕ НАРОД

Петко Рачев Славейков

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме глупци, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Такъв ни е нам хала!“ –
а всякой сам отива към развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

 

Променените думи и изрази са в получер шрифт. Оригинала взех от сайта „Слово„:

 

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875 г.

 

Във втората половина на „Не сме народ“, както и в други български творби от онова време, се използват турцизми, които междувременно са отпаднали от българския език. Показани са трите най-проблемни, които реших да заменя, защото правят текста неразбираем. Пуснах ги за превод в Мрежата. Според проф. Гугъл tutkun значи „лудо влюбен“, може би „оглупял от любов“; yaman е „ужасен, страхотен“, а meram – „цел“.

Разбира се, рисковано е да превеждаш думи от съвсем непознат език. Може те да се пишат на турски другояче, може Интернет-речниците да не са точни, а може и самото значение на думите да се е променило чувствително за век и половина. Ако виждате неточност, коментирайте.

Младите българи сигурно биха искали замяна и на думата „хал„, но реших да я оставя. Тя значи „положение, състояние“ и днес се среща почти само в израза „на тоя хал“.

Защо връщаме бегълци на Ердоган?

март 3, 2017

Днес е националният ни празник, денят, в който е признато правото на нова България да съществува. На този ден се очаква всеки българин да помисли поне за секунда колко е хубаво, че имаме своя държава, което е отказано на редица не по-лоши от нас народи. Не знам как гледат на въпроса хората от малцинствата, но предполагам, че в момента дори нашите турци са доволни, че не са под властта на Ердоган – ислямист, диктатор и главорез.

В първата конституция на свободна България – Търновската, пише (чл. 61, ал. 2): „Всякой роб, от какъвто пол, вяра, народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.“ Заслужаваме да се гордеем с държавата си, основана на такива ценности… стига да ги спазваме.

Уви, ние не ги спазваме. Връщаме на Ердоган негови заподозрени или действителни политически противници, които бягат от Турция поради оправдан страх за безопасността си. Цитирам репортаж от 1. декември 2016 г. на сайта „Варна утре„:

МВР пак върна тихомълком на Турция 7 “противници” на Ердоган

България е върнала тихомълком на Турция още седем граждани, заподозрени за участие в опита за преврат срещу президента Реджеп Ердоган на 15 юли. Те са открити на 12 октомври от граничната полиция в каросерията на ТИР, който е пътувал за Румъния, съобщи БГНЕС. От пресцентъра на МВР заявиха единствено, че не могат да потвърдят информацията. От свои източници “Сега” научи, че такъв случай има. Подробности бяха описани във в. “Хюриет”, който цитира агенция “Доган”.

При проверката на граничната полиция са открити трима бивши полицейски комисари: Юнус Д., Абдулкадир К. и Югур С., уволнени от дирекциите в Диарбекир и Коджаели. Сред арестуваните са и Юнус Хайри, доцент, който преподавал в университета в Малатия, журналистът от закрития в. “Заман” Фетхи А., гимназиалният учител по физика и математика в Бурдур Сонер О. и Омер О., собственик на магазин, който е имал обвинения и за разпространение на наркотици…

Докато българските власти гузно мълчаха, в турските медии се появиха снимки на предаването на арестуваните. Според агенция “Доган” мъжете са влезли у нас на 12 октомври и са били арестувани при опит да преминат в Румъния, но не е ясно къде са задържани. Арестуваният учител е бил разпитан у нас и освободен. Той взел автобус за Истанбул, но в Одрин бил арестуван отново. Били му повдигнати обвинения за членство в организацията ФЕТО. Останалите са изпратени в градовете, от които е поискан арестът им.

Експресното връщане на седемте турски граждани е на път да възпламени скандал, подобен на този с турския бизнесмен Абдуллах Бююк, сочен за виден гюленист, който бе предаден на Турция, макар че съдът у нас отказа да го екстрадира. Казусът със седемте турски граждани не е стигнал изобщо до съда. Връщането им не е докладвано и на прокуратурата в Свиленград, въпреки че те са върнати през ГКПП “Капитан Андреево”…

Случаят с предадените граждани рязко контрастира с отношението към политически бегълци от Турция, което демонстрира съседна Гърция…

Освен Гърция и други цивилизовани европейски страни отказват да връщат бегълци на Ердоган. Пример: „Холандия отказа да удовлетвори иска на Анкара да й бъдат върнати турските офицери, които поискаха политическо убежище и им предоставя временен престой от 18 месеца“ (Медиапул).

Върнатите всъщност са шестима, един е останал задържан у нас. Георги Готев в „Еврактив“ дава пълните им имена: Yunus Hayri Yildizhan, Soner Özlü, Fethi Altun, Uğur Soylu, Abdulkadir Celik и Yunus Demir. Ако знаете нещо за по-нататъшната им съдба, ще се радвам да напишете коментар.