Archive for декември, 2007

Ново изследване доказва вредата от домовете за деца

декември 21, 2007

По-долу превеждам материал, който прочетох днес в Yahoo! News.

Изследване показва, че приемните родители са полезни за развитието на мозъка
Лоран Ниъргард, Асошиейтед прес, 20. декември
Децата, спасени от домове в ранна възраст и настанени в добри приемни семейства, години по-късно показват много по-добри резултати на тестовете за интелигентност от децата, оставени в домовете. Това показва единствен по рода си изследователски проект в Румъния, чиито резултати вероятно ще повлияят грижите за децата в световен мащаб.
Интелектуалният напредък за някои деца е равен на разликата между гранично умствено изоставане и средна интелигентност.
Най-важното е, че децата, извадени от домовете преди 2-годишна възраст, показват най-голямо подобрение. Според американския екип, провел изследването, това са ключови нови данни за чувствителен период в развитието на мозъка. По думите на ръководителя на екипа Чарлз Нелсън от Харвардския медицински университет “става дума за важността да се извадят децата от лошите условия и да се настанят в добри условия”. Той добавя: “Колкото по-рано стане това, толкова по-малко вероятно е детето да има сериозни проблеми”.
Изследването е публикувано в петък във водещото научно списание “Сайънс”.
Въз основа на изследването се променя начинът, по който се полагат грижи за изоставените румънски деца. УНИЦЕФ ще използва резултатите, за да подтикне и много други страни, все още разчитащи на отглеждане в държавни сиропиталища, да преминат към отглеждане в приемни семейства.
“Изследването осигурява конкретни научни данни за дълготрайните последици от липсата на качествена грижа за децата”, казва Аарън Грийнбърг, специалист от УНИЦЕФ по защита на детето. “Това, което ни интересува, е, че когато за малкото дете се грижи посветен специално на него възрастен, това влияе върху умственото му развитие.”
Отдавна се знае, че сиропиталищата не осигуряват най-доброто развитие на децата. По-ранни изследвания установяват, че хиляди деца, осиновени през 90-те години на ХХ век от окаяни сиропиталища в Източна Европа, Китай и другаде, продължават да имат сериозни проблеми в развитието си дори след като намерят хубав дом и любящи родители.
Много въпроси обаче досега нямаха отговор. Дали тези изоставени или осиротели деца, които са прекарали по-дълго време в сиропиталищата, не са били поначало по-увредени? Колко голяма вреда нанася пренебрегването и липсата на стимулация в първите месеци на живота? Колко дълготрайна е тази вреда?
Изследването на американските учени обхваща 136 малки деца в шестте сиропиталища в Букурещ. Децата на случаен принцип или се оставят в домовете, или се настаняват у приемни родители, подготвени и заплатени специално за изследването. През 2000, когато започва проектът, Румъния няма своя система от приемни семейства.
Екипът избира видимо здрави деца. Докато те растат, изследователите периодично провеждат тестове, отразяващи развитието на мозъка им. Следят се и тези деца, които в крайна сметка биват осиновени или прибрани обратно от родителите си. За сравнение се правят и тестове с деца, които никога не са били настанявани в дом.
На възраст 4 години и половина децата в приемни семейства показват на тестовете за интелигентност почти с 10 точки повече от децата, останали в домовете. При децата, напуснали домовете преди 2-годишната си възраст, разликата е почти 15 точки.
Нелсън взема предвид възрастта, на която децата са били изпратени в приемното семейство. Почти до 3-годишна възраст всеки допълнителен месец, прекаран в сиропиталището, означава около половин точка по-малко на тестовете за интелигентност.
Все пак най-добре се проявяват децата, отгледани от биологичните си родители. Средно те показват на тестовете между 10 и 20 точки повече от децата в приемните семейства.
Какво значение има това за бъдещето на тези деца? Тази седмица разтревожена позната на Нелсън го намира и го пита какво да очаква от дете, прекарало девет месеца във виетнамско сиропиталище.
“Това как се справяш с живота не зависи само от коефициента ти за интелигентност”, подчертава Нелсън.
Освен това той едва сега започва нови тестове със същите деца на 7-8-годишна възраст. Възможно е те да са наваксали.
Засега Нелсън казва на осиновителите: “Колкото по-голямо е детето, когато бъде изведено от дома, толкова е по-вероятно, че ще има проблеми в развитието, и толкова по-трудно ще бъде да се смекчат тези проблеми… Искам да кажа на родителите да пристъпват към такова осиновяване с отворени очи, но да не се предават.”
Нелсън отбелязва, че изследването има значение и за САЩ и другите страни, които използват приемни семейства вместо домове, защото на много места приемните семейства са по-лоши от тези, които участват в него. Сега се провеждат изследвания върху влиянието на приемните семейства с различно “качество”.

Румънското правителство изрично пожелава да се запознае с изследването и не след дълго започва своя програма за приемни семейства. На ранните резултати от изследването отчасти се дължи неотдавнашната забрана в Румъния да се институционализират деца под 2 години, ако не са силно увредени.

Advertisements

Приспивни песни

декември 7, 2007

След като родих бебето си преди година, преведох за него някои чуждестранни приспивни песни. По-късно ги записах на файлове и неотдавна брат ми, които се грижи за сайта ми (поддържа го, издържа го и пр.), ги качи там. Можете да ги видите на адрес http://www.mayamarkov.com/kids/lullabies/.

По-дългите песни са „отрязани“, защото Sound Recorder ми дава само 1 минута. Сигурно има начин човек да си поиска повече време, но аз не го открих. МрАзя да разучавам нови програми.

Обърнете внимание на „Приспивна песен“ от Шуберт („Спи ми, рожбо, спи“). Третият куплет (най-хубавият) не е мой. Научих го от баща си, но той, разбира се, не помни и вероятно никога не е знаел името на автора. Някой случайно да го знае? Дали няма и други куплети от същия автор?

П.С. от 15. ноември 2010: Актуализирах адреса на страницата по-горе.

Фрески в затвора

декември 6, 2007

В края на 40-те години на ХХ век баща ми е участвал в организация за антикомунистическа дейност. За жалост тя била основана и ръководена от провокатор. Той подмамил доста млади хора да станат нейни членове и после ги издал на властите – точно както О’Брайън постъпва с Уинстън Смит в „1984“ на Оруел. Те били осъдени на затвор. Баща ми излежал 4 години. Предварителното му задържане било в Софийския централен затвор.

Тия дни баща ми си спомни църквата на затвора. До 1950 свещеници в разкошни одежди били допускани да служат. Църквата била великолепно украсена, включително с фрески, рисувани от затворници през първата половина на ХХ в. Фреските били много хубави, макар и дело на любители. Например Антон Прудкин бил нарисувал чудесно как Христос ходи по водата. (Прудкин като морско чедо е бил естествено привлечен от морската тематика. Повече за него можете да прочетете тук и тук.)

1950 донася края на религиозната свобода в Софийския централен затвор. По заповед отгоре стените на църквата са варосани. (Тук читателят вероятно ще си спомни как в „Хайка за вълци“ комунистите начело със Стоян Кралев изгарят иконите на селската църква.) Забележително е, че самите затворнически власти посягат на фреските твърде неохотно. След като бил нанесен слоят вар, главният надзирател пред очите на някои затворници го потъркал с нокът и казал: „А, добре. Лесно ще се изчегърта.“ (Комунистическият режим често отменяше собствените си безумия, понякога след съвсем кратко време.)

В този случай обаче заповедта не била отменена. Баща ми бил преместен в друг затвор и нямал повече преки наблюдения, но хора, лежали след него в Софийския централен затвор, по-късно му казали, че слоят вар върху фреските се е стегнал и вече е невъзможно да се махне. Баща ми не бил изненадан, понеже знаел, че с времето варта „хваща“ все по-здраво. Както ми обясни той, причината е, че калциевият окис поема въгледвуокис от въздуха и се превръща в калциев карбонат.

Твърди се, че по едно време бившата църква била превърната в стая за екзекуции.

Какво е станало с нея след промените? Иска ми се да вярвам, че тя още съществува и че химиците и реставраторите знаят начин да отстранят дори стар слой вар, без да повредят много фреските под него. Но след повече от половин век дали в затвора работи някой, който знае за фреските? И дали на някого му пука?

Малко време остава да се реставрират и съхранят образите. Софийското кметство планира сградата на Софийския централен затвор да бъде разрушена.