Запис от дебата за еволюцията

Видеозаписът от дебата за еволюцията от 25. май вече е качен на сайта на Асоциация „Сапиенс“. Който желае, може да го види.

Волен Сидеров прави коджа патаклама

На 20. май, петък, пред софийската джамия група бабаити от „Атака“ се събират уж да протестират срещу високоговорителите, след това всячески провокират и накрая нападат молещите се мюсюлмани (за линка благодаря на Енея). Патакламата явно е вдъхновена от априлския побой на ВМРО срещу Свидетелите на Йехова в Бургас. Но докато йеховистите не отвърнаха на ударите, софийските мюсюлмани набързо организират отпор, за който мога да кажа само „Ашколсун!“. Има ранени и от двете страни, най-тежко пострадал е мюсюлманин, който е с пукнат череп. Да благодарим на Господ/Аллах, че няма убити. Въпреки това за мен изпълнението на Волен и аркадашите му има всички белези на фарс. Те само се подсилват от факта, че след сблъсъка Сидеров участва заедно с бившия депутат от ДПС Исмаилов в предаването „Неделя 150“ на Българското национално радио и се сбива с опонента си в самото студио насред дискусията.

Вероятно щях с достойнство да подмина горните събития, които и без мен са твърде широко обсъждани, ако не бях попаднала на нещо, което не мога да не споделя с верните си читатели.

Ганчо Савов е писател, публицист и преводач, който като познавач на сръбския език и други езици от бивша Югославия бива удобно набеден за шпионин по време на комунистическата диктатура. Осъден е и прекарва в затвора годините между 1974 и 1985, за което разказва в книгата си „Капан за контри“. В последния си брой вестник „Стършел“ помества следната дописка от Ганчо Савов:

„ЗАБРАНЕНО ЗА КОНТРИ!

Как се беше докопал навремето сегашният лидер Сидеров до мястото главен редактор на „Демокрация“ не ми е ясно, но след една случка на мен пък ми стана ясно как аз не мога да се докопвам до страниците на вестника.

Една от редакторките ми поръча да напиша спомен от живковския затвор. Преди да го занеса в редакцията на „Демокрация“ й се обадих, но тя ми каза, че понеже няма да бъде там, да го оставя на главния редактор. Влязох при секретарката, а той тъкмо излизаше от стаята си и бързаше за някъде. Спрях го за миг, казах му, че съм доскорошен политически затворник и че нося материал за вестника, който ми е бил поръчан. Негова милост ме измери с поглед и се тросна:

– Че какво като сте политически затворник?! – и не ми взе текста. – Писна ми от такива като вас!

Повече не стъпих в редакцията.

Той навярно няма да си спомни случката, защото има амнезия за всичко, което не му изнася.“

***

Защо не исках да пиша за Сидеровата коджа патаклама: защото никак не одобрявам неговото „пряко действие„, но, от друга страна, не одобрявам и високоговорителите пред джамиите. Така писанието ми автоматично се набутва в т. нар. балансирани мнения, а в дългия списък от неща, които мразя, балансираните мнения заемат почетно високо място. Т.е. както и да го въртя, все лошо. Вероятно тази липса на полезен ход е логична, щом в уравнението се включи гьонсурат като Волен Сидеров. Но щом започнах да го бистря, нека продължа още малко.

Повечето коментари за събитието според мен са направо извън контрол. Вземам за пример един поначало сериозен вестник – „Капитал“. Първата страница на броя му след оня петък показва снимка на запалените молитвени килимчета (една от провокациите на Сидеров) с надпис: „Контраатака: какви са последствията от истерията на Волен Сидеров и как да бъде спрян„. Няма що, джанъм, въпрос за един милион лева. Сидеров е водач на парламентарна партия, следователно ще бъде спрян, когато хората спрат да гласуват за него. Но аз не виждам много изгледи в тази посока, докато държавата оставя джамийските настоятелства да надуват високоговорителите, а след това Сидеров като юнак на бял кон да спасява околното население от тях. (Да не говорим за циганите от гетата, които  безнаказано обират белите граждани и от които Сидеров също обещава – незнайно как – да ни спаси.)

Цитати от същия брой: „На него (Сидеров) му се позволява да говори по начин, който е опасен и незаконен. Истинският виновен за станалото преди седмица е съдебната власт, която не се занимава със случаите на проповядване на омраза…“ Превод: Хайде да се откажем от свободата на словото.

„До побоя пред джамията се стигне и след неадекватната реакция на Столичната община. Тя разреши протеста точно на това място, въпреки че можеше да го спре.“ Сиреч, хайде да се откажем и от свободата на събранията. Защото никой протест няма смисъл, ако не се прави така, че да бъде видян от този, срещу когото е насочен, и по възможност да му попречи. Как да не се сетиш за правителството на Станишев, според което всички протести трябваше да се провеждат в Южния парк или в крайградския царевичак след прибирането на реколтата. Друг е въпросът, че на мястото е трябвало да се осигури много повече и/или по-добре подготвена полиция.

Истинският проблем е неработещата държава, нейното нежелание и неспособност да изпълнява най-основните си функции. А те са: да поддържа реда и да раздава правосъдие, което включва и уреждане на разногласия между лица и групи. Преди броени месеци попитах реторично в блога на Лид: „Нима трябва да се оставят хората да се събират неконтролирано по площадите и да си решават разногласията с твърди предмети?“ Но не очаквах това да се окаже точно описание на бъдещи събития. Когато държавата откаже или не може да си върши работата, гражданите не се обръщат към нея да отсъди по техните разногласия, а тръгват да ги решават пряко помежду си. И то с павета.

(Честата употреба на турцизми в този пост е умишлена.)

Защо мразя българската държава

Оня ден моя приятелка се разхождала с детенцето си по пладне на централната алея на един от столичните паркове, когато трима цигани притичали край нея и й издърпали чантата.

В полицията не направили сериозен опит да тръгнат по следите на крадците, макар че в чантата имало GSM, чието откриване не е особен технически проблем. Нападение на трима престъпници срещу млада майка посред бял ден в парк, където се предполага младите майки спокойно да си разхождат децата, не се смята от нашите полицаи за достатъчен повод да си поразмърдат задниците. Но понеже същите полицаи понякога много трудолюбиво разследват кой и защо пише това-онова по блоговете, за всеки случай не посочвам в кой парк се е случило. Вероятно всеки парк би могъл да стане местопрестъпление, и то не само в София, а и в другите градове.

Не чак толкова отдавна циганки откраднаха предишния GSM на същата моя приятелка в трамвая, докато тя се връщаше от погребение. (Може би просто й е карма и трябва да си купува от най-евтините апарати и да не ги държи при документите и парите си.) Тогава крадците звъннали от нейния телефон и с нейната карта в Гърция, преди приятелката ми да успее да се свърже с оператора си. Тя предала разпечатката в полицията, но оттам с усмивчица й обяснили, че нямат пари за командировки до Гърция. Според мен, ако имаха желание, можеха чудесно да се свържат с гръцките си колеги по факса или електронната поща.

Ето какво пише участник във форума на lex.bg: „По въпроса с откраднатите телефони, разбира се че е възможно да се намери тел, стига обаче полицията да й се занимава. Познавам много хора с близки в полицията, на които до дни им откриват тел. Но имах случай, когато откраднаха чисто нов тел на 3 дни за 800 лв. До ден днешен не се намери, IMEI дадох и всичко. Само ми направи впечатление как циганорите пред 1РПУ – Варна очевадно проститутки и крадли си говореха и се закачаха с отиващите и пристигащите смени на полицията.“

Веднага след това обиден полицай коментира колко усърдно, видите ли, работи полицията… но фактите говорят по-добре – отрудените хора, от чиито данъци се плащат полицейските заплати, биват ограбвани системно и безнаказано, а „полицаите се закачат с циганките, за които е ясно от какво се препитават“ (цитатът е от очевидец, описал пред мен същата мила картинка като във Варна, но този път за Женски пазар в София).

Ето защо мразя българската държава – защото тя дори не се опитва да изпълнява основната си функция, това, което оправдава съществуването на всяка държава: да поддържа реда и да пази почтените хора от престъпниците. Философията на нашите правоохранителни органи е сякаш взета от руски виц: „Ограбили ви? Голяма работа! Като ви убият, тогава елате да се оплачете!“

Междувременно нека ние, почтените българи, направим едничкото, което изглежда по силите ни: да престанем да купуваме употребявани GSM-и и друга техника втора ръка от съмнителни източници. Ако за крадените вещи нямаше пазар, разбойниците щяха да ги крадат само колкото да снабдят себе си и домочадието си. Купя ли краден GSM заради изгодната сделка, аз с нищо не съм по-добра от отрепките, които са го откраднали. Така че – за Бога, братя, не купувайте крадени вещи!

Кое ценим повече: абитуриента Кемран или кучешките глутници?

Неотдавна, по-точно на 14. април, писах каква заплаха са бездомните кучета и колко необяснима е за мен любовта на българина към тях. Месец по-късно дойде поредната зловеща новина, произведена от тези кучета. На 17. май се състоя матурата по български език и литература. Ето какво се случи на този ден в Русе – цитирам vesti.bg:

„Бездомни кучета нахапаха абитуриент на път за матура

Млад музикант от Русе бе нахапан зверски от глутница бездомни кучета на път за матура, предаде кореспондентът на БГНЕС. Случката се разиграла във вторник сутринта, когато обоистът от Училището по изкуствата Кемран Даудов отивал да държи първия си зрелостен изпит по български език и литература.

„Когато минавах покрай Кооперативния пазар, се появи глутница от осем кучета. Три от тях ме нападнаха и когато успях да избягам, видях, че съм нахапан. Паникьосах се“, разказва ученикът. Той се обадил на Спешна помощ, но когато разбрали какъв е случаят, отказали да отидат на място… Въпреки болката и кървящите рани по десния му крак, Кемран продължил към училище. Опитал се да намери помощ в най-близкото лечебно заведение, но се оказало, че то работи от 8 часа (а матурата също е трябвало да почне в 8 часа – М.М.).

Наложило се ръководството на училището да повика линейка, но и това не помогнало – в линейката нямали материали за почистване на рана. Единственият вариант бил да отиде в болницата. „Отказах се, защото ако закъснея, няма да ме пуснат на матурата, а това означава, че изпускам една година. Бях в дилема дали да си почистя раната или да вляза на матура“, казва ученикът.

Наложило се в крайна сметка портиерът да почисти раната и момчето да изкара изпита си с подут и кървящ крак. Едва след това отишъл на лекар, за да му сложат инжекция и да обработят нахапаните места.“

Е, аз питам – къде е държавата и къде сме ние, нейните граждани? Докога ще си пипаме ушите и ще смятаме такива случки за нормални и приемливи? Докога ще търпим държавата, чиято основна функция е да ни пази от двукраки и четирикраки хищници, да свива свенливо рамене и да се оправдава с това, че някои от нас (които никой не е броил) били защитавали бездомните кучета? Как може основното право на човека и гражданина да бъде защитаван срещу двукраките и четирикраки хищници да се слага на едни везни с патологичните натрапчиви идеи на шепа отвратителни кучелюби-човекомразци? Как е възможно в ХХІ век един абитуриент, след като съвестно е учил 12 години, да не може спокойно да иде на матура да покаже какво е научил, а да трябва да търпи рани от зъбите на бездомни кучета? Може ли някой от отвратителните кучелюби да ми обясни защо отрежда на Кемран и хиляди други невинни хора ролята на плячка за също толкова отвратителните кучешки глутници? Нека въпросът за бездомните кучета стане основен въпрос на местните избори във всеки български град, село и паланка!

П.С. Ето какъв коментар получих: „Една приятелка пък изкара кандидатстуденсткия си с нахапан крак. Не я писаха по вестниците обаче.“ Как мислите, е ли добър знак и мъничка стъпчица във вярната посока, че нахапването на млад човек преди важен изпит вече минава за новина?

Равносметка от дебата за еволюцията

Мина повече от седмица от дебата за еволюцията в НБУ и е крайно време да драсна два реда за него.

Който е искал да дойде, но не е могъл, да не съжалява. Театралната зала на НБУ е удобна, но не твърде голяма и се запълни добре. Още малко и щеше да се наложи ентусиасти да бъдат връщани поради липса на място. Видеозапис ще бъде качен в Мрежата и когато това стане, ще съобщя и на вас.

Публиката явно не скучаеше и това беше добре. Но не съм много доволна от своето представяне. Нямам достатъчно бърза мисъл за добра устна полемика и след дебата се сетих за много неща, които е било уместно да се кажат. Но може би винаги е така.

Не разбирам защо валидността на еволюционната теория системно се спряга с въпроса има ли Бог. Така и в предишния ми пост, в който обявих дебата, можете да видите, че коментарите са предимно дали Исус е възкръснал и има ли вечен живот. По дяволите, какво общо има това с въпроса как възникват и се развиват видовете?

В началото всеки от участниците представи тезата си в рамките на около 15 минути. За жалост аз съм професионално деформирана да оформям всичко като 40-минутна лекция и съответно се наложи да претупам презентацията си, за да се вместя що-годе в регламента. Но към нея има интерес, явно защото еволюцията рядко се обяснява на достъпен български език. (Едно от малкото неща, за които можех да се съглася с опонента си, е, че българската учебна литература по биология търпи критика.) Ще се опитам, когато намеря време, да набера и кача текста в Мрежата. Разбира се, ще се наложи силно да намаля картинките, защото почти всичките са под чужди авторски права и все пак трябва да се съобразяваме с това.

И накрая, но не на последно място – радвам се, че се запознах с чудесното мини-гражданско общество на асоциация „Сапиенс“ и клуб „Психолог“. Не очаквах да видя толкова много млади хора да работят за благородната кауза на просветата.