Общо описание. Чехълчето е сладководен първак, който обитава застояли води, най-вече блата. Името му идва от формата му: удължен овал, като единият край е по-тесен от другия, така че напомня чехъл. Достига на дължина около 1/3 от милиметъра, т.е. по-дребно е от амебата, но устройството му е много по-сложно от нейното. Всъщност по сложност чехълчето превъзхожда повечето клетки и може да се сравни с някои многоклетъчни организми.
_
Движение. Чехълчето е покрито с голям брой реснички, които бият съгласувано и така тласкат клетката в желаната посока. Обикновено чехълчето плува с тесния край (“петата”) напред, но когато трябва да отскочи назад от препятствие, ресничките за кратко сменят посоката и осигуряват “заден ход”.
_
Хранене. Подобно на амебата чехълчето се храни холозойно чрез фагоцитоза. За храна му служат бактерии. За разлика от амебата чехълчето може да поглъща само в определена част на своята повърхност – вдлъбнатина, наречена клетъчна уста. Ресничките около устата тласкат навътре вода и всичко, което водата носи. Така голямо количество вода се проверява за хранителни частички. Водата се изхвърля обратно навън, а бактериите се насочват към най-вътрешната част на устата, където се заграждат и се включват в смилателни вакуоли.
_
Докато трае смилането, вакуолите обикалят в кръг из цялата клетка. Когато останат само несмилаеми остатъци, силно смалената вакуола се премества в задния край на клетката. Насочва се към определено място на повърхността, наречено клетъчен анус, и го доближава плътно. Накрая мембраната на смилателната вакуола допира клетъчната мембрана. Двете мембрани се сливат и съдържимото на вакуолата се излива навън. Този процес се нарича екзоцитоза (от екзо – вън, китос – клетка) и е обратен на фагоцитозата.
Ядра. Чехълчето има две ядра, разположени близо едно до друго в средата на клетката. Това само по себе си не е твърде необичайно – редица клетки нормално имат по две и дори повече ядра. Забележителното в случая е, че двете ядра са различни по устройство и функции. Едното (голямо ядро) е едро и бобовидно, а другото (малко ядро) е дребно и овално.
_
Повечето клетки използват едно и също ядро за дълготрайно съхранение на наследствената информация и за всекидневното й използване. Можем да оприличим тези клетки на библиотеки, в която всяка книга при поискване се дава на читателя. При чехълчето обаче малкото ядро пази наследствената информация, а голямото ядро я получава от малкото и я осигурява за употреба в цитоплазмата. В голямото ядро хромозомите са силно размножени (около 500 пъти) и нарязани, за да се използват по-удобно. Така чехълчето може да се сравни с библиотека, в която книгите се държат в хранилището (малкото ядро), а в читалнята (голямото ядро) на читателите се дават само фотокопия.
_
Размножаване. Чехълчето се размножава чрез напречно делене. Двете ядра се удължават, прищъпват по средата и разделят. Въпреки външната прилика обаче механизмът на деленето им е различен. Малкото ядро осъществява митоза като ядрото на амебата. В голямото ядро хромозомите са твърде многобройни и къси, за да позволят митоза. Затова то се дели по друг, все още не съвсем изяснен начин. При това се случва съдържимото му да се разпредели не съвсем равномерно между двете дъщерни клетки. Това обаче не е съдбоносно, защото периодично голямото ядро се разрушава и след това от малкото ядро се образува ново голямо ядро (вж. следващата точка).
_
Конюгация (полов процес). След известен брой деления жизнеността на чехълчетата намалява. Те я възстановяват, като обменят помежду си наследствен материал (хромозоми) чрез процес, наречен конюгация.
_
При конюгацията две чехълчета се доближават и допират откъм дългите си вдлъбнати страни. Във всяка от клетките голямото ядро се разрушава. Малкото ядро се дели по особен начин два пъти, без да удвоява хромозомите си между двете деления. Така се получават четири малки ядра, всяко от които съдържа двойно по-малко хромозоми от обичайното. Три от четирите ядра не са нужни и се разрушават. Четвъртото се дели още веднъж чрез обикновена митоза и дава две еднакви малки ядра.
_
Допрените клетъчни мембрани на определено място се сливат и между двете клетки се образува тунел. Едното малко ядро от всяка клетка преминава в другата клетка през тунела. След това двете чехълчета се разделят.
Във всяка клетка двете малки ядра (едно “собствено” и едно получено от партньора) се сливат в едно. То се дели чрез митоза. От получените две ядра едното ще бъде малко ядро за много клетъчни поколения напред, а другото удвоява хромозомите си многократно и става голямо ядро.
_
Всички описани деления на ядра не се съпровождат с делене на самата клетка. Затова конюгацията завършва с две клетки, с колкото е и започнала.
_
_
Конюгацията е пример за полов процес, т.е. за обмяна на наследствена информация между еукариотни клетки. Следващият урок ще бъде посветен на по-подробно разглеждане на половите процеси.
_
Източници:
Allen R.D., M. Aihara. Pca – Con A labeled nuclei in interphase and division. http://www5.pbrc.hawaii.edu/allen/ch10/50-pca.html
Intestinal Protozoa. http://www.tulane.edu/~wiser/protozoology/notes/intes.html
Paramecium, a model ciliate. http://www.genoscope.cns.fr/spip/Paramecium-a-model-ciliate.html
_
Copyright Майя Маркова
Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.
Към съдържанието
Моето ъгълче 