Archive for април, 2008

Как да се помогне на тежко увредена девойка от дом?

април 30, 2008

Преди известно време с мен се свърза чужденка, осиновила момиче от български дом за деца с увреждания. Тя търсеше сведения за сестрата-близначка на осиновената си дъщеря, която също била изоставена в дом. Опитах се да помогна чрез блоговете си, някои от читателите ми вероятно ще си спомнят.

Преди няколко дни научих от същата дама, че една от областните дирекции за закрила на детето най-сетне си свършила работата и момичето било открито. То е в дом за деца и младежи с умствено изоставане в североизточна България. (За да не огласявам излишно лични данни, не припомням името на момичето и не посочвам кой е домът.)

През юли девойката ще навърши 18 години и скоро след това ще трябва да напусне дома. Осиновителите на сестра й се питат могат ли да помогнат с нещо, за да облекчат участта й. Напоследък в България се говори доста за домовете за деца, особено за увредени деца, но малко за домовете за възрастни. Знае ли някой какво става с изоставените увредени деца, след като навършат пълнолетие? Кой решава къде да бъдат настанени, какви възможности има и може ли външен човек да помогне по някакъв начин, за да се намери по-добра възможност?

Младото момиче има тежко умствено изоставане и двигателни увреждания. Не може да говори и да се обслужва. Може малко да се придвижва с количка, но прекарва повечето време на легло.

Ако имате идея как да се помогне, не се колебайте да я споделите.

Advertisements

Цикъл 1, практическа задача 4 – Отглеждане и наблюдение на чехълчета

април 30, 2008

_

Задачата изисква стереомикроскоп (бинокулярна лупа) и микроскоп със слабо увеличение. В краен случай може да се мине само с един от двата уреда.

_

Както знаете, чехълчетата живеят главно в блатата. Вземете голям буркан (с обем около 1 литър) и го напълнете с блатна вода. Добавете солидно количество водорасли и водни растения – както живи, така и гниещи. Оставете буркана на тихо място, защитено от пряка слънчева светлина.

_

Ако водата е съдържала чехълчета, очаква се след 2-3 дни те да се размножат и струпат близо до източника на кислород. Търсете ги или на самата водна повърхност, или на няколко милиметра под нея до стените на съда. Вземете оттам малко вода с капкомер, накапете я върху някакво прозрачно пластмасово капаче и я огледайте на стереомикроскопа. Макар да са безцветни, поради бързото си движение чехълчетата могат да се видят с просто око като стрелкащи се прашинки, но не разчитайте да ги откриете по този начин.

_

Ако попаднете на чехълчета, уловете ги с капкомера и ги пренесете върху предметно стъкло. Добавете няколко влакънца памук, за да забавите движението им, и сложете покривно стъкло. Разгледайте получения препарат на слабото увеличение на микроскопа (50 – 100 пъти). Обърнете внимание на движението на чехълчетата. Потърсете такива, които в момента се делят или конюгират.

_

Можете да получите повече чехълчета, като накапете няколко от тях в отвара от сено, престояла поне 1 денонощие (вж. практическа задача 1). Снабдени с изобилна храна от сенни бацили, чехълчетата ще се чувстват отлично и за няколко дни ще се размножат. Ако веднъж месечно ги пренасяте в нова отвара, можете да ги отглеждате неограничено време.

 

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Цикъл 1, урок 11 – Чехълче

април 30, 2008

Общо описание. Чехълчето е сладководен първак, който обитава застояли води, най-вече блата. Името му идва от формата му: удължен овал, като единият край е по-тесен от другия, така че напомня чехъл. Достига на дължина около 1/3 от милиметъра, т.е. по-дребно е от амебата, но устройството му е много по-сложно от нейното. Всъщност по сложност чехълчето превъзхожда повечето клетки и може да се сравни с някои многоклетъчни организми.

_

Движение. Чехълчето е покрито с голям брой реснички, които бият съгласувано и така тласкат клетката в желаната посока. Обикновено чехълчето плува с тесния край (“петата”) напред, но когато трябва да отскочи назад от препятствие, ресничките за кратко сменят посоката и осигуряват “заден ход”.

_

Хранене. Подобно на амебата чехълчето се храни холозойно чрез фагоцитоза. За храна му служат бактерии. За разлика от амебата чехълчето може да поглъща само в определена част на своята повърхност – вдлъбнатина, наречена клетъчна уста. Ресничките около устата тласкат навътре вода и всичко, което водата носи. Така голямо количество вода се проверява за хранителни частички. Водата се изхвърля обратно навън, а бактериите се насочват към най-вътрешната част на устата, където се заграждат и се включват в смилателни вакуоли.

_

Докато трае смилането, вакуолите обикалят в кръг из цялата клетка. Когато останат само несмилаеми остатъци, силно смалената вакуола се премества в задния край на клетката. Насочва се към определено място на повърхността, наречено клетъчен анус, и го доближава плътно. Накрая мембраната на смилателната вакуола допира клетъчната мембрана. Двете мембрани се сливат и съдържимото на вакуолата се излива навън. Този процес се нарича екзоцитоза (от екзо – вън, китос – клетка) и е обратен на фагоцитозата.

Ядра. Чехълчето има две ядра, разположени близо едно до друго в средата на клетката. Това само по себе си не е твърде необичайно – редица клетки нормално имат по две и дори повече ядра. Забележителното в случая е, че двете ядра са различни по устройство и функции. Едното (голямо ядро) е едро и бобовидно, а другото (малко ядро) е дребно и овално.

_

Повечето клетки използват едно и също ядро за дълготрайно съхранение на наследствената информация и за всекидневното й използване. Можем да оприличим тези клетки на библиотеки, в която всяка книга при поискване се дава на читателя. При чехълчето обаче малкото ядро пази наследствената информация, а голямото ядро я получава от малкото и я осигурява за употреба в цитоплазмата. В голямото ядро хромозомите са силно размножени (около 500 пъти) и нарязани, за да се използват по-удобно. Така чехълчето може да се сравни с библиотека, в която книгите се държат в хранилището (малкото ядро), а в читалнята (голямото ядро) на читателите се дават само фотокопия.

_

Размножаване. Чехълчето се размножава чрез напречно делене. Двете ядра се удължават, прищъпват по средата и разделят. Въпреки външната прилика обаче механизмът на деленето им е различен. Малкото ядро осъществява митоза като ядрото на амебата. В голямото ядро хромозомите са твърде многобройни и къси, за да позволят митоза. Затова то се дели по друг, все още не съвсем изяснен начин. При това се случва съдържимото му да се разпредели не съвсем равномерно между двете дъщерни клетки. Това обаче не е съдбоносно, защото периодично голямото ядро се разрушава и след това от малкото ядро се образува ново голямо ядро (вж. следващата точка).

_

 

Конюгация (полов процес). След известен брой деления жизнеността на чехълчетата намалява. Те я възстановяват, като обменят помежду си наследствен материал (хромозоми) чрез процес, наречен конюгация.

_

При конюгацията две чехълчета се доближават и допират откъм дългите си вдлъбнати страни. Във всяка от клетките голямото ядро се разрушава. Малкото ядро се дели по особен начин два пъти, без да удвоява хромозомите си между двете деления. Така се получават четири малки ядра, всяко от които съдържа двойно по-малко хромозоми от обичайното. Три от четирите ядра не са нужни и се разрушават. Четвъртото се дели още веднъж чрез обикновена митоза и дава две еднакви малки ядра.

_

Допрените клетъчни мембрани на определено място се сливат и между двете клетки се образува тунел. Едното малко ядро от всяка клетка преминава в другата клетка през тунела. След това двете чехълчета се разделят.

Във всяка клетка двете малки ядра (едно “собствено” и едно получено от партньора) се сливат в едно. То се дели чрез митоза. От получените две ядра едното ще бъде малко ядро за много клетъчни поколения напред, а другото удвоява хромозомите си многократно и става голямо ядро.

_

Всички описани деления на ядра не се съпровождат с делене на самата клетка. Затова конюгацията завършва с две клетки, с колкото е и започнала.

_

_

Конюгацията е пример за полов процес, т.е. за обмяна на наследствена информация между еукариотни клетки. Следващият урок ще бъде посветен на по-подробно разглеждане на половите процеси.

_

Източници:

Allen R.D., M. Aihara. Pca – Con A labeled nuclei in interphase and division. http://www5.pbrc.hawaii.edu/allen/ch10/50-pca.html

Intestinal Protozoa. http://www.tulane.edu/~wiser/protozoology/notes/intes.html

Paramecium, a model ciliate. http://www.genoscope.cns.fr/spip/Paramecium-a-model-ciliate.html

_

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

 

Свидетелство за упадъка на българското училище

април 11, 2008

Много тежки думи са били казани за упадъка на българското училище и, уви, повечето заслужени. Но не съм попадала на нищо по-силно от едно късо изречение, което прочетох току-що в блога на Лид. Тя е майка на ученик и бивша учителка, а въпросният й пост е посветен на неприятното откритие, че синът й е пропушил.

„Просто ми каза, че запалва в училище (всъщност там децата ходят най-вече с цел да попушат на спокойствие)…“

До издателите на детски книги

април 10, 2008

Може ли някой да ми каже защо повечето детски книжки у нас се печатат с възможно най-неприятните шрифтове?

Ето един пример: „Дядовата ръкавичка“ – съкратена и цензурирана версия на издателство „Фют“. Започва така:

Вървял един дядо през гората, а след него тичало кученце.”

 

Друг пример: „Трите прасенца“ – съкратена и чудесно илюстрована книжка от поредицата „Приказна съкровищница“ на издателство „Пан“. Започва така:

 

Живели някога три малки прасенца.“

 

Защо е тази епидемия от квази-ръкописни шрифтове, в които „т“ изглежда като „m“, „п“ – като „n“, а „г“ може да се обърка с „s“? Нима някой си мисли, че децата предпочитат тези шрифтове? А познавате ли дори един възрастен, който да ги предпочита? Не че искам да бъдат унищожени, нека си седят кротко в компютрите, който ги харесва, да ги използва. Но не ги пробутвайте на децата. Четенето и без това е достатъчно трудно.

П.С. По идея на Жилов качих и картинка на въпросните шрифтове за тези, които ги нямат на своите компютри и съответно не могат да ги видят правилно в текст.

 

Отворено писмо до министър Вълчев

април 4, 2008

Уважаеми Г-н Министър,

Неотдавна Вашето министерство обяви, че в нов законопроект за просветата е предвидено българските деца да тръгват на училище на 6 години – идея, която по принцип подкрепям.

За жалост тази идея беше „демократично“ стоварена върху българските граждани без никакво предварително обсъждане и никакви пояснения как училището ще бъде нагодено за нуждите и способностите на 6-годишните деца. Единственото съобщение в тази посока бяха думите на Вашия заместник, че „промяната се предлага, защото децата се развиват много бързо през последните 20 години, а акселерацията е факт„. Това навежда на мисълта, че смятате да натикате децата в училище година по-рано, без да облекчите учебната програма по никакъв начин.

Знаете ли, че сегашната програма за първи клас по всеобщо мнение е твърде тежка дори за 7-годишните? Знаете ли, че в нашето училище се справят добре тези първокласници, чиито образовани и съвестни родители посвещават вечерите си на тяхното обучение? Замисляте ли се за съдбата на децата, чиито родители не са достатъчно образовани или съвестни, за да им осигуряват home-schooling? Осъзнавате ли, че с основната си функция – да ограмотява деца на неграмотни родители – съвременното ни училище се справя по-зле от килийните училища през българското Възраждане? Осъзнавате ли отговорността на Вашето ведомство (наистина не само през Вашия мандат) за все по-задълбочаващата се дезинтеграция на ромското малцинство?

По силите Ви ли е толкова основна промяна в българската образователна система, след като досега единственият Ви безспорен принос към тази система е осигуряване на все по-ниски доходи и престиж за заетите в нея? Българското общество не вярва на Вашето правителство, Вашето министерство и Вас лично. Идеята Ви за постъпване в първи клас на 6 години среща дружния отпор на родители и учители. Ако поради некадърно провеждане експериментът Ви се провали, хубавата идея ще бъде компрометирана за десетилетия напред.

По мое мнение единственият начин тя да се спаси е да обявите незабавно, че през учебната 2009-10 г. учебната програма за предучилищната група ще стане програма за шестгодишните първокласници.

А ако наистина Вашето министерство смята да накара 6-годишни деца да учат по сегашната програма за 1. клас, приканвам Ви да обявите имената на своите експерти, според които това е възможно, защото „децата се развиват много бързо през последните 20 години“.

Неотдавна Вашата колежка г-жа Масларова, която представяше свое противоречиво (меко казано) становище за основано на мненията на „специалисти“, също беше приканена да оповести имената им и не може да направи това.

Мисля, че и Вие не бихте могли. Посочете поне една страна, в която 6-годишни първокласници да учат по програма, подобна на нашата.

Българското училище не трябва повече да бъде лаборатория за недомислени експерименти.