В неотдавнашния си пост „Какво се случи с нашата джамия“ Лид пише как кметът на Хасково по молба на граждани е забранил използването на високоговорители от джамиите за призоваване към молитва. Лид е против това решение и го смята за пример за двоен стандарт. Като се съгласявам, че силната музика от кафенетата и гръмогласните камбани (особено там, където хората не са чак дотам християни) също заслужават спиране, аз за пореден път се забавлявам със свойството на текстовете, целящи по-топло приемане на исляма, да постигат точно обратния ефект.
Но стига толкова увод, да почвам по същество. Лид другаде беше казала на опонентите си, че могат „да си спестят опитите да я покръстят в анти-ислям“. Т.е. тя е решила веднъж завинаги, че ислямът е хубаво нещо, и никакви доводи или факти, сочещи обратното, не могат да променят мнението й. При такава постановка, разбира се, всеки спор става излишен. Но да допуснем, че човек сериозно иска да си създаде мнение за дадена доктрина – дали е трън в задника на човешкия род или само изглежда така по някакво стечение на обстоятелствата. Не би ли било добре да имаме някакви обективни критерии, както имаме критериите на Кох за това дали даден микроб е причинител на определена болест? Сегиз-тогиз някой се опитва да даде такива условия за зловредност, но обикновено го прави толкова нелепо, че ми се доплаква (понеже целта му е да предотврати осъждането на едно или друго зловредно учение). Например в дискусията под статията на Калдуел „Страх, представян като толерантност“ (прочетете я!) в сайта на „Либерален преглед“ опонентът ми Николай предложи много странни (според мен) критерии. Според него, за да твърдим, че убиецът на Тео ван Гог е бил мотивиран от своята религия, трябва всички мюсюлмани да убиват режисьори. Същото мнение се изказва често в не толкова краен вид – че докато има мюсюлмани, които не са терористи, не можем да осъждаме исляма. Като че ли е трябвало всеки нацист собственоръчно да се потруди за Холокоста, за да можем да заклеймим нацизма.
Опитах се да формулирам малко по-сериозни критерии. Получиха се три, колкото постулатите на Кох. Според тях една доктрина може да се приеме за зловредна, когато:
1) Текст с ключово значение за доктрината призовава към злодеяния.
2) Хора, споделящи доктрината, вършат такива злодеяния.
3) Тези хора мотивират деянията си с принадлежността си към доктрината.
Съгласни ли сте? Това са доста строги критерии, но според мен вършат работа. По тях можем спокойно да осъдим двете големи чуми на ХХ в. – комунизма и нацизма, както и исляма. На някои етапи от своето развитие християнството също е можело да бъде осъдено. В Стария завет има стих „Магесница жива да не оставиш“, с който са обосновавали избиванията на вещици. Но днес християнството не отговаря на критериите. Откачалките, убиващи доктори, задето правят аборти, може и да изтъкват като мотив християнската си вяра, но никъде в Стария или Новия завет не се заклеймява абортът, нито пък зародишът се признава за човешко същество. Ако греша, моля, поправете ме.
Поначало защитата на исляма с довода, че преди векове християнството е вършило точно същите неща, ми се струва много странна. Все едно сега в София да върлува масов убиец на жени, а полицията да седи със скръстени ръце и да разправя, че преди век и четвърт в Лондон е имало Джак Изкормвача и той сам е спрял убийствата си, затова сега просто да изчакаме нашият убиец да се реформира по същия начин и да не мрънкаме много.
П.С. Поправка – Ели ми даде цитат от Библията, в който зародишът се разглежда като човешко същество (вж. коментарите). Следователно християнството все още отговаря на критериите. Твърдението ми, че в Библията няма такива текстове, се основаваше на писаното от Карл Сейгън в „Милиарди и милиарди“. Още един пример, че ако човек иска информацията му да е вярна, трябва да стигне до оригиналните източници.
Моето ъгълче 