Лев Гудков: Руското общество е аморално

Социологът Лев Гудков пред „Гласът на Америка“ (Faktor.bg):

„– Къде отидоха протестните настроения, гласът на здравия разум?

– Много малка част, едва 14–15 %, предимно млади, образовани хора, предимно жители на мегаполисите, практически не гледат телевизия, до последно бяха в социалните мрежи, Интернет. Затова те имат други представи, друга картина за реалността и те рязко отрицателно се отнасят към войната.

Това е съвършено друг емоционален фон: отчаяние на ръба на нервна криза, депресия, срам, възмущение. Освен това се налага чувството, че нищо не може да се направи, нищо не може да се промени.

Затова именно от тази среда наблюдаваме най-големия миграционен поток. Тези хора не искат да живеят в репресивен режим, не свързват нищо хубаво с бъдещето си тук, очаквайки катастрофалните последствия от военната авантюра.

– Може ли да се каже, че Путин съзнателно пожертва тази част от страната, че е доволен да се отърве от нея?

– Дори нещо повече. Той гледа на тази категория хора като на вътрешни врагове, предатели, чужди агенти. С тази част от обществото той е готов да се бори с всички средства. И най-новите закони сочат, че всички несъгласни с курса на Кремъл ще бъдат подложени на много жестоки репресии и смазване. Вече се чуват предложение тези, които напускат страната да бъдат лишавани от гражданство и други подобни.

–Да се върнем към одобряващите политиката на Кремъл. Загиват хора, деца…може ли чуждата мъка да остави равнодушен нормален човек? Какво ще правим със съвестта, с историческата памет?

– Това е болна тема. Русия изобщо има големи проблеми със съвестта. Руското общество, според мен, е принципно аморално. То предпочита да си затваря очите. Подкрепяйки властта, хората се включват в официалната политика и стават съучастници в престъпленията на държавата, но не искат да отговарят за тях и казват: ние нямаме нищо общо, ние не вземаме решенията.

Но има и нещо друго, за което пиша в книгата си „Възвратният тоталитаризъм“. Това, впрочем, много слабо се разбира от либералната общност, от демократите. Те критикуват политиката на властта, корупцията, некомпетентността, а властта в отговор говори за друго – за колективни ценности, за национална гордост, извращавайки при това понятията и поставяйки акцента върху символите и достойнствата на колективното цяло. И за малкия, смазан, унижен от произвола на властта човек, който се страхува от всичко на света, тези дума са извънредно важни.

Те компенсират в неговото съзнание чувството за безпомощност и зависимост от властта. Те разсъждават така: да, ние сме бедни, страната ни е скапана, властта е лоша, но затова пък сме духовни, традиционните ни ценности са силни, имаме героично минало. И това издига малкия човек в собствените му очи.

Затова ужасната информация за зверствата, за мародерството, изнасилванията от руските войници в Украйна се блокират и не се възприемат адекватно. Като нарича украинското общество нацистко, кремълската пропаганда един вид го дехуманизира, лишава го от човешки качества. А щом е така, значи всичко е допустимо…

–Но това е лудост…

– А в Кремъл твърдят, че ние сме принудени да се защитаваме от фашистите, от агресията на НАТО, че сме били принудени да направим тази крачка, както каза и Путин.

И цялата тази демагогия се възприема от общественото съзнание, макар и със съмнения.

Затова, защото хората защитават не толкова Путин, колкото своето чувство за принадлежност към една силна държава.“

Кретенска държава

Пламен Асенов, Faktor.bg:

„България е кретенска държава!

Държава, казах. Макар че и тъй нареченият „народ“ явно от дълго време тайно и безсрамно си такова родителката, след като се намираме там, където се намираме – практически извън НАТО и само формално в ЕС, доколкото Съюзът още дава пари да крадем…  Извинявай, Иване /Динков/ и Емилияне /Станев/ – не е вярно, че срещу народ не се говори. Ако той е такъв като българския, всеки български поет, не само Ботев, има право да каже – а вий, вие сте идиоти!… 

По времето на комунизма не се махнах от тази страна, включително заради наивната надежда, че комунизмът ще падне и тогава като започне един живот…..Е, за 30 години тогава и над 30 после, научих важното – няма комунизъм, социализъм, диктатура на пролетариата и други глупости. Те са фасада. Има Русия, има руска имперска политика, руски интриги, стимулиран от Русия тероризъм, в съчетание с ненаситната жажда на роба по света да слугува на онзи, у когото е нагайката и който се държи като господар. Така е не само в България, така е от Северна Корея до Куба, от Венецуела до Сърбия, от Близкия Изток до Африка… 

Изритайте най-после Митрофанова бе, щъркели, наглите нейни заплахи към България и българите продължават, всичко вони и всички сме оцапани в лайната, които тя мята по вентилатора, докато европейските ни и НАТО-вски политици – от президента Румен Радев, до последния Копейкин в Парламента – се снишават и пълзят. Как не ви се изтъркаха задниците от влачене, бе, гъзоглави?

И така – политиката ни към Русия трябва да е политика на максимално отдалечаване от Русия и търсене на максимално силни съюзници за опора. Защото, както знаем, самата Русия не признава правото да се отдалечаваш от нея, след като тя иска да те приближи – и веднага става агресивна, ако не слушкаш. 

Румен Радев обаче пък веднага ще каже – ами това вече сме го постигнали с членството в ЕС и НАТО. Да не си правим илюзии, граждани, и да не оставяме един зелен чорап и неговите червени ешове да мислят вместо нас. Да си дадем сметка, че през последните години, особено от 2014 насам, а да не говорим за двата последни месеца, България само формално е член на тези съюзи. Сега те ни търпят само от учтивост и защото още не са измислили механизми, по които да изритат такива мръсни котета като нас. 

И това е, защото България не се държи като съюзническа държава, ние не сме стожер на свободата и демокрацията в Европа и по света, не признаваме натовските войски за свои, кръшкаме от разполагането тук на по-сериозни сили и оръжия, тоест, затрудняваме, не облекчаваме общата отбрана. Да не говорим за цирка около оръжията за Украйна, в който избихме всичката евро-атлантическа риба, докато демонстрираме нашите най-прекрасни национални качества – простотия, дебелоглавие, инат, готовност да прегръщаме агресора и потисника, да викаме на черното бяло, а бялото изобщо да не забелязваме… 

Ако не вземем мерки… и оставим нещата да се развиват под диктовката на Русия, напълно заслужено ще си останем кретенска държава.“

Снимка от днешното шествие за военна помощ за Украйна

Днес в София се проведе митинг и шествие в подкрепа на Украйна и с искане България да й изпрати военна помощ. Ето една донякъде неочаквана снимка от края на шествието:

Орлов мост, 28-ми април, малко след 20 ч.

Представяте ли си до какво отчаяние са стигнали тези руснаци, за да искат Украйна да получи оръжие, с което да бъдат убивани техни сънародници?

Волеизявлението им ми напомни думите на един изстрадал герой на Солженицин (преди авторът да се изроди в рупор на пагубния руски национализъм):

„Ако сега ми кажат: Лети такъв самолет и носи атомна бомба. Искаш ли да те погребе тук под стълбището като куче, и семейството ти също, и още милион души, но с вас и Мустакатия бащица и цялото им начинание до корен, за да го няма повече, да не страда народът по лагери, по колхози… Вярваш ли ми, Глеб? Не издържам вече! Бих казал – давай, хвърляй!“ 

(„В първия кръг“, т. 2, гл. 14.)

Днес в София – шествие за военна помощ за Украйна

Днес (28 април) в София ще се проведе ново шествие с искане за изпращане на военна помощ за Украйна, начало – 18:30 часа пред Президентството.

Атлантическият съвет за военната помощ за Украйна

Позиция на Атлантическия съвет на България (прочетете я изцяло във Faktor.bg):

„Защо Путин врътна кранчето на газа за България?

Защото срещу България сега се води пълномащабна руска хибридна война! Настана време разделно. Ситуацията е или-или.

Най-много руснаците сега ги боли от възможността България да изпрати оръжие и муниции на Украйна.

Складовете ни са пълни с муниции, които в следващите дни са критично важни за украинците. Те още не са преминали на западни оръжия, а муниции за старите съветски, с които сега воюват, в достатъчно големи количества не се намират чак толкова лесно и бързо. А България има на склад много и едва ли е пресилено да се каже, че е нещо като „пещерата на Аладин“.

Девети май наближава. Путин иска победа, а всеки патрон или снаряд, който веднага може да влезе в употреба против руските нашественици прави тази победа все по-невъзможна. 

На украинската армия й трябват нашите стари оръжия и муниции сега, а не след година-две. На Украйна й трябват наши стари МиГ-29, дори и нелетящи такива, а само за части (имаме такива поне шест), както и зенитно ракетни комплекси. След немного време Украйна ще бъде снабдена с достатъчно западно оръжие, което е с различни по стандарт муниции. И тогава нашите вече ще стават все по-малко потребни. Това засяга и военната ни промишленост. Отвореният сега прозорец от възможности за износ с течение на времето все повече ще се смалява. Ако имаме нещо да го изнасяме, сега му е времето. Най-вече защото Путин трябва да бъде спрян сега. Утре ще е късно…“

Честито – Русия ни врътна кранчето

Докато нашите т. нар. управници продължават да не дават оръжия на Украйна, да не би случайно да подразнят агресора, Русия ни спря газа, считано от днес. България се оказа една от първите две държави, удостоени с тази чест. Честито! Така се пада на всички, които се гънат като червеи пред злото – да бъдат най-тежко засегнати от него. Е, заедно с нас е Полша, която помага на Украйна. Но останалите европейски държави, които пращат военна помощ на Украйна, засега продължават да получават тъпия руски газ. А ние хем ядем солта, хем боя, хем си плащаме.

Имаме МиГ-ове, идеални за Украйна

Днес някакъв арменски самолет загубил радиовръзка над Габрово и наши изтребители МиГ-29 от авиобаза Граф Игнатиево излетели и го ескортирали, докато възстановил връзката. Следователно още имаме такива изтребители, годни да летят (по въпроса напоследък има доста коментари). Идеални са за Украйна, да ги дадем!

Петков ще събира наши левчета за военна помощ за Украйна, май

Цитирам пресен пост на министър-председателя Кирил Петков във Фейсбук:

„Изпращането на военна помощ за Украйна изисква политическо, но и обществено единство… Мисля, че е време да обърнем тази обществена енергия в реални действия!…

Докато достигнем този политически консенсус, като граждани на България, които вярват, че никой в Европа няма право да нападне съседите си и да избива мирното население, можем свободно да изберем да помогнем финансово на Украйна за закупуване на боеприпаси.

Затова откривам публична кампания за набиране на финансов ресурс, който да бъде предоставен на украинското правителство. Призовавам всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са трудни, време е Фейсбук постовете да се превърнат в средства за Украйна.

Държавата сме всички ние и всеки трябва да се чувства, че може да бъде част от решението.“

Коментари:

„Наистина ли това измислихте?!…“

„Да съберем капачки за пътя към Триград!“

„И от КОЙ ще купим тези боеприпаси? Оръжейната мафия е на свръх печалба. Чии гуши ще пълним? Държавните военни заводи са обществена собственост, от тях ли ще купуваме? Значи – гражданите солидарни, а държавата да се снишава?… И за какво ни е ДЪРЖАВА И ПРАВИТЕЛСТВО тогава?… Кириле, Кириле, изправи се, ако ти е останал гръбнак, тегли една м@йна на БСП и действай както обещаваше преди изборите. И да падне правителството ще падне с чест и пак на избори и бой до дупка. А така ще се гърчиш още няколко седмици и ще си заминете безславно.“

„WTF?!“

„Изключително съм възмутена от това изказване. След като в продължение на 2 месеца голяма част от ежедневните нужди на бежанците от Украйна, както и организационната помощ по посрещането и адаптацията им са поети в голяма степен от доброволци и дарители, след като хората сами се организират и със собствени средства и транспорт изпращат хуманитарна помощ в Украйна, имате очи да ги призовете да даряват средства??! Кое не стана ясно от посещението на външния министър на Украйна??? Прекратете този позор и изпратете оръжие на братския украински народ, не ни правете на идиоти!“

„Изгубеното време, в очакване на по-лесни, по-консенсусни решения ви докара до този dead end в момента. Въпросът дали да или дали да не изпратим оръжие на Украйна изобщо не трябваше да съществува. От морална гледна точка той и не съществува. Чакайки абсолютен консенсус за всичко губите време и привидната колебливост позволява на враговете да ви дърпат килимчето под краката. А прехвърлянето на отговорността на държавата и институциите към гражданите е изключително опасна игра. Много очаквания създадохте и сега търсим резултати.“

„#ВоеннаПодкрепаЗаУкрайна Кое не е ясно? Десетки хиляди българи помагаме всячески на украинските бежанци. Украинците в Украйна нямат нужда от пари, а от ОРЪЖИЕ.“

„Господин Премиер, ето тук скоро след началото на войната Украинската Централна Банка предостави линк директно да се дари за армията им: https://bank.gov.ua/…/natsionalniy-bank-vidkriv…. Отделно, конкретизация за една заплата ми идва в повече. Но най-вече ми идва в повече това, че вместо да заемете ясна позиция в подкрепа на въоръжение и муниции, Вие избирате да упрекнете потребителите на фейсбук, които настояваме за това Ваше решение, че явно не правим достатъчно, а само говорим! И накрая – какво от истинските нужди не разбрахте от визитата на господин Кулеба, та Ви липсва, за да вземете информирано решение? Поемете Вашата отговорност на премиер излъчен от първата политическа сила или първо да го гласува парламента! Всеки от нас, който е срещу войната, не е чакал досега този Ваш призив, за да предприеме каквито действия е могъл!“

„Аз не мога да повярвам какво чета. Просто съм безмълвна. Чета публикацията вече няколко пъти и недоумявам. Хакнат ли е този профил, нарочно ли се пишат подобни неща, просто…“

„(facepalm) x 3. Никаква промяна няма да дочакаме явно с такива страхливци.“

П. С. На това отгоре се оказа, че първоначално публикуваната сметка не била истинската, та се наложило да се сменя няколко часа по-късно… Просто нямам думи!

Полковник Гундяев, по-известен като патриарх Кирил

Понеже днес е Великден, постът ще бъде тематичен – за „полковника от КГБ Гундяев, който играе ролята на патриарх на Руската православна църква под името Кирил“ (по израза на Иво Инджев). Копирам от Уебкафе:

„Религията и по-точно православното християнство е изключително важна част от пропагандата на руския президент Владимир Путин.

А един от най-силните рупори на тази пропаганда е патриархът на Москва и цяла Русия – патриарх Кирил, чието истинско име Владимир Гундяев.

Той неведнъж е попадал в медийното полезрение на западните медии с изказвания като това, че „човешките права са ерес“, и със заплахите си към църковни служители, които свидетелстват за изключително луксозния му начин на живот.

Не е учудващо, че последните обръщения на патриарх Кирил са предимно в подкрепа на войната с Украйна, която според него е отпор на изгнилия Западен свят.

При последното си послание към миряните Кирил Московски заяви, че руснаците трябва да се сплотят около своите лидери, защото властта в Русия е установена от Бога институция, която ръководи обществото.

Освен това патриархът благослови руските войници в Украйна и определи мисията им като „цивилизационна борба срещу западащия Запад“…

Кирил Московски е от личностите, които открито говорят за налагането на „Руския свят“ в Източна Европа и които отричат държави като Украйна да са суверенни...

Самият начин, по който Кирил Московски е избран за патриарх въпреки връзките му с КГБ, е достатъчно скандален. Главата на руската църква категорично отказва да признае независимостта на украинската православна църква и продължава да смята, че тя трябва да се подчинява на Москва.“

Ако някой от едновремешните богомили можеше да види този свят мъж, навярно щеше да възкликне: „Ето! Още ли не ни вярвате, че в църквите живеят дяволи?“

Огнян Минчев: Нинова поне е честна в цинизма си

Огнян Минчев за българските политици и Украйна:

„След вчерашния ден на унизително малодушие, демонстрирано от ключови представители на българската държава в срещите им с украинския външен министър Д. Кулеба, изискването Народното събрание да приеме решение за изпращане на оръжие на Украйна и да задължи правителството да го изпълни, става задължително условие за това, всеки един от нас, българските граждани да може да се себеуважава. 

Непоносима е гледката на български политици, гънещи се като мокри върви в обяснения защо ние не можем да изпратим военно-техническа помощ на Украйна. Корнелия Нинова бе поне честна в своя открит цинизъм: Ние не пращаме оръжие, за да не удължаваме войната, каза тя. Ерго – ние се борим за това кремълските бандити час по-скоро да пречупят гръбнака на Украйна и да я поробят. Колегите на Корнелия от други партии и институции бяха по витиевати… 

Българският парламент може да постигне нормално мнозинство зад решението да се помогне с оръжие на Украйна, ако политическите партии на европейски и атлантически позиции преодолеят две текущи препятствия. Първо, да се абстрахират от това кой е в управляващото мнозинство и кой е в опозиция. Помощта за Украйна е проблем от общ български национален интерес, който не може да остави безразлични национално отговорните политици от която и да е партия. Против едно такова решение могат да бъдат само принадлежащите към клиентелата на Москва. 

Второ, да преодолеят своя страх и малодушие, че руски лобисти – от типа на тези на Позитано – щели да напуснат правителството, ако то прекрачи „червената им линия“… Бъдете спокойни – изпратете оръжие, умийте лицето на България пред Европа и пред света. След това искам заедно да гледаме как Корнелия и партията й напускат правителството и мнозинството. Напускат го и окончателно преминават – не, не в опозиция, а в небитие. Няма да се случи, бъдете спокойни. Рекет даден – рекет приет!“

(Получерният шрифт мой – М. М.)