Иван Сотиров за корупцията

Иван Сотиров: „Корупцията откъде идва? Корупцията е там, където преразпределя държавата, където се преразпределят европейски средства, бюджетни средства и така нататък. Най-ефикасният начин за борба с корупцията е държавата да се оттегли от тази роля на всесилната държава, която всичко преразпределя. Защото това поражда корупцията.“

Кристиян Шкварек за кризата на политическото

Кристиян Шкварек пред Йоланда Пелова, „Фокус„:

„В България има криза на политическото

Г-н Шкварек, вие наблюдавате случващото се у нас… Какви политически процеси ви правят впечатление през последните няколко месеца у нас?  

На вътрешно ниво в България много трудно е в момента да се говори за политически процеси поради простата причина, че се намираме в една много тежка политическа криза. Тази тежка политическа криза е украсена допълнително с още един по-дълбок слой с криза въобще на политическото в България. Т.е. в България политическото почти отмира, на дневен ред взимат тези елементарни… нападки между партиите на личностна основа, обвинения, естествено в корупция, злоупотреби и т.н. – неща, които в България все повече се бъркат с политическото. Това не е политическото. Политиката като концепция, като наука е това, което касае полиса, това, което касае бъдещето развитие на нашето общество… Човек, когато малко се разходи из света или най-малкото погледне какво се случва, ние не сме някакъв фрапантен пример нито за най-корумпирана държава, нито за държава с най-лошите политици, камо ли за най-лошите избиратели и хора. Просто в България в момента за разлика от това, което беше камо ли 90-те, но и дори през последните може 5-6 години, помня 2017 година какви бяха темите, помните ли – Истанбулска конвенция, миграция, стратегия за детето, т.е. теми, които без значене какво е мнението ви по тях, те в себе си съдържат политически и идеологически заряд.  

Те са актуални и днес между другото тези теми.  

Те могат да са актуални, но в момента темите нямат политически и идеологически заряд, които са водещи в партийното надпреварване. Темите са: този крал ли е, онзи злоупотребил ли е, този какво е казал, как се е записал, ако щете дори имало ли е парапет или не е имало – едни такива простотии според мен, които практически нямат място в една зряла демокрация.  

Можем ли да говорим според вас, че се използват определени схеми за политическа комуникация?  

…Тя всяка партия си има стратегия някаква за комуникация, естествено за най-ефективен начин за изпращане на послания. Проблемът в България е, че предимно партиите в последните години изпращат тези послания само и единствено към ядрото си. Те са напълно ориентирани към ядрото си… Не към периферията, която евентуално може да се разшири, и това се вижда на изборите. Ние в момента имаме, осъзнавате ли, че първите две политически сили в България в момента взимат 500 до 600 хиляди гласа? Само преди 5 години, само през 2017 година първата сила взе 1.2 милиона, втората – 1 милиона. Т.е. тогава първата политическа сила, дори и втората взе толкова, колкото сега първата и втората заедно взети, а извинявам се, но за 5 години населението на България не е намаляло наполовина. Това показва, това е симптом на това, че в момента се говори само на ядрата, партиите са се затворили вътре в себе си, и съществува една голяма периферия, която вече въобще не се интересува от политиката…  

Сега ще се насочим към последното проучване на Агенция „Алфа Рисърч“, днес излезе то, знаете, г-н Шкварек, на старта на предизборната кампания. Кои изборни данни според вас трябва да се вземат предвид предстоящите парламентарни избори в страната на 2 април и какво ви направи на вас впечатление?  

…Най-голямо впечатление ми направи това, че намаляват партиите в парламента, че най-вероятно няма да влязат тези най-малки формации, които в момента се борят. Те всичките са на 3 и нещо, ИТН беше на 3 и нещо, „Левицата“ и „Български възход“. Т.е. ако и трите не влязат, първото което е, че този парламент ще бъде по-малък, по-стегнат, по-малко шансове има така впрочем и за коалиция за съставяне на правителство, защото големите трябва да се разбират, а те са в най-жестоко обтегнати отношения. И другият проблем е, че това показва, че има все по-голямо непредставителство на политиката. Значи, ако имаш голям брой партии извън парламента, и всичките са с немалък процент, защото 3-3.5% не е чак толкова малко, това са десетки, ако не и над 100 000 човека, показва, че изборите и съставът на този парламент ще е все по-малко представителен за общото мнозинство в страната.  

Според вас „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ способни ли са да прекратят политическата криза в страната?  

Аз съм на малко по-… негативно… мнение, според мен те я предизвикват. Според мен в България има едно разделение в момента, което е тройно, то не е просто ляво и дясно или нещо от този сорт, просто двойно както е в западните държави, в момента имаш 1/3 от политически партии от спектъра, от тези 6, които са в парламента, БСП и „Възраждане“ можем да ги наречем неевроатлантически. Това е 1/3. Има 2/3 партии, които са евроатлантически. Това са ГЕРБ и ДПС, и „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Тези обаче 2/3 евроатлантически партии са в гражданска война практически. И единственият начин за кабинет е по някакъв начин да се случи кабинет между тях. Те в момента в условията на войната в Украйна не могат да си позволят да направят кабинет, коалирайки се с нещо извън тези 2/3 евроатлантически консенсус, с БСП или с „Възраждане“. Значи, само тези партии вътре в този евроатлантически консенсус могат да направят кабинет. И единствената причина да [не] се случва той по мое мнение, поне от това, което наблюдавам в последните 6 месеца, [е] защото половината от този евроатлантически консенсус – „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“,  отказват да се направи такъв кабинет. Не знам точно какво чакат, защото ако продължаваме просто да отказваме кабинет, ние можем още 3 години да си продължим по този начин без каквото и да било правителство.  

Какво очаквате от новите избори?  

Очаквам, честно казано, повече от същото. Според мен нещата ще са почти идентични с тези на предишните избори, с изключение на „Български възход“, които няма да влязат, и това, че обединението „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ заедно може би ще вземат толкова, колкото ГЕРБ взе на предишните избори…

Г-н Шкварек, бих искала да насочим разговора и малко така да го разширим… Каква според вас трябва да бъде политиката на България днес спрямо съседите ни през настоящата година? Знаем какво се случва.  

Аз се притеснявам, че за последните години, то не са години, пардон, те са може би са вече даже десетилетия, по-скоро съседите на България имат политика спрямо нея, а тя няма спрямо тях. Т.е. в съседните ни държави има някаква целенасочена политика, някаква въобще визия какъв е техният интерес спрямо България. Турците имат един интерес спрямо България, сърбите имат друг, в Македония дори започва да се оформя политика спрямо България – те… финансират свои лобисти в Словения, в Бенелюкс, които масово облъчват така да се каже западната академия и медии с тяхната гледна точка за история спрямо България. България като че ли няма политика спрямо своите съседи. България не съм чул да извади 20-30 милиона, което за България са нищо де факто като бюджет, и да ги даде на някакви западни лобисти, които да защитават нашата гледна точка през историята спрямо Македония и Сърбия, и да имаме някаква целенасочена политика спрямо нашето малцинство в Сърбия. Ние като че ли нямаме политика към нашите съседи, а трябва да имаме. Така че преди да ви кажа каква да е, първо ви казвам, че ние трябва да започнем да имаме политика спрямо съседите си, после можем да говорим каква тя трябва да бъде.  

А защо според вас липсва такава?  

Ами лисва воля, политическа воля, а липсва политическа воля, и тук вече ще прехвърля топката от политиците към избирателите, защото политиците в една демократична държава, в една демокрация по принцип правят това, което избирателите ги натискат… Гръцките политици… настояваха за смяната на името, защото гърците излязоха, стотици хиляди, мисля 300 000 излязоха в Солун на протести за името. Ами тогава системата работи. В България независимо какво се случва, независимо какви действия предприемат българите примерно към Македония, излизат 5 човека на протест, 6 човека. Значи, българите нямат натиск към своите политици, следователно политиците нямат политика към нашите съседи. И това ще продължава така, докато в България има политическа апатия, тук вече навързваме към предишния ни разговор преди 10-15 минути, че в България има криза на политическото.“

Доц. Светослав Живков за паметника на съветския окупатор

Копирам от Faktor.bg:

„Доц. Светослав Живков се включи задочно в дебата, по темата за премахването на паметника на съветския окупатор от центъра на София. Днес в студиото на bТВ по горещата тема дискутираха историците проф. Искра Баева и доц. Михаил Груев. Ето аргументите на доц. Живков, изложени на страницата му във Фейсбук:

„Няколко думи и от мен във връзка с острастените спорове и коментари по повод участието на колегите проф. Баева и доц. Груев в BTV. 

Първо, напълно невярна е тезата, изказана от проф. Баева, че паметникът изобразява Червената армия „такава, каквато е в края на Втората световна война“. Възползвам се от собствените ѝ думи, че паметникът не е механичен сбор от фрагменти, а е „цялостен комплекс“. В този цялостен комплекс, от източната му страна, е поставена композицията „Октомври 1917“, представяща (дори не коментирам колко реалистично и правдиво) Октомврийската революция и победата на болшевиките в Русия. Както много добре знаем, 

„Октомври 1917“ няма нищо общо с антифашизма

 и победата над Германия във Втората световна война, а има общо с ликвидирането на едва начеващата демокрация и началото на процеса по установяване на тоталитарния комунистически режим в Русия. Режим, признат днес от целия свободен свят за антихуманен и деспотичен. 

Второ, невярно е твърдението, че паметникът символизира победата над фашизма/нацизма. Победата над фашизма/нацизма е колективно дело на множество армии (респективно държави и общества), в т. ч. на САЩ, Великобритания и британските доминиони. 
Паметникът по никакъв начин не загатва за тази тяхна роля. Той 

величае само една от армиите, участници в разгрома на нацистка Германия,

 и то онази, която единствена колаборира с нацистите и им съучаства активно в агресията през първия етап на войната. 

Трето, кощунствено е да се твърди, че Червената армия е „освободителка“. Червената армия не носи освобождение никъде в Европа. „Освобождението“ изисква след себе си състояние на свобода. Единствената страна, през която минава червеният ботуш, и в която не се установява тоталитарна деспотия, е Австрия, и това има своето обяснение: 80% от територията на Австрия е заета не от съветски, а от американски и британски части. Замяната на нацистка окупация или пронацистки режим с комунистически такъв под съветски контрол и 

замяната на нацисткия колониализъм със съветски не може да бъде освобождение

Конкретно за България, известен факт е, че Червената армия не ни освобождава от никакъв фашизъм, а от правителство, демократизиращо страната и съставено от привърженици на демокрацията и искрени антифашисти. 

В заключение, Паметникът на Съветската армия 

не служи на историята и на паметта

 за Втората световна война и за победата над фашизма, защото не представя обективно тези събития, а точно обратното – насажда част от десетилетните комунистически фалшификации в разказа за миналото ни. 
Чрез Червената армия проектираният във времето на сталинизма паметник символизира „всемогъществото“, безалтернативността и „вечността“ на заминалите преди 30 години на бунището на историята тоталитарен болшевишки комунизъм и разпространилата го чрез своята Червена армия Съветска Русия/Съветски съюз.
Именно поради тази причина паметникът е ПОЗОР за свободна и демократична България и няма място като паметник в центъра на София (и където и да било другаде), а единствено като артефакт в т.нар. „музей на социализма“, където младите генерации да се запознават пряко не с победата над фашизма, а с мащабите на пропагандата, митотворчеството и историческите фалшификации на комунистическия режим.““

За музикалните инструменти

Блус барът на Кръпките в София при баня „Мадара“, който редовно помага на украински бежанци, тази и следващата седмица освен другото събира „всякакви музикални инструменти, подходящи за деца и тийнейджъри – маракаси, дайрета, китари, тарамбуки… за музикална стая във Втори дом„. Така че, ако имате музикална играчка или друг подходящ музикален инструмент, купен в пристъп на ентусиазъм и сега кротко събиращ прах в ъгъла – някой може да му се зарадва.

Преди доста години големият ми син обяви пред баща ми, че иска да свири на китара. На дядото – стар музикант, толкова му трябваше и след има-няма седмица достави китара. Тя се нуждаеше от настройване и аз тръгнах по музикалните магазини за камертон. Нямаха, но един талантлив търговец успя да ми продаде за 30 лв. цифрова джаджа за настройване на китара, която свети в различни цветове според това колко си близо до верния тон. Младежът дръпна струните три-четири пъти и това беше. Като видях обявата на Кръпките, позабърсах праха от калъфа на китарата, смених батерията на джаджата и ги занесох в бара заедно с две свирки и един ксилофон, също подарък от дядото.

Друга новина от тия дни, свързана с музикалните инструменти, е, че лютиерството става защитена от държавата специалност. Това също ми напомня за баща ми, защото той беше любител лютиер. По-долу преписвам каквото ми е разказал за заниманията си.

В предпоследния гимназиален клас баща ми прочел, че италианската лютиерска школа е имала тайна, заради която италианските цигулки са най-добрите. Запалил се и тръгнал по следите на тайната. Заедно със свой приятел, който пък се интересувал от направата на кларинетите, ходел в Народната библиотека за справки. В текст за Възраждането открил съобщение с дребен шрифт, че тайната на кремонските майстори на дървени инструменти била в лака, основан на т. нар. смола бензое. Първоначално я добивали от днешна северна Полша и била много скъпа. В началото на ХV в. Венеция купила от Египет голямо количество евтина смола бензое и майсторите се запасили за поколения напред. Запасите се изчерпали към края на ХVІІІ в. и звучността на инструментите се изгубила. (Не знам доколко е вярно това обяснение, но няма спор, че смолата бензое се използва за лакове за инструменти и изобщо лакът им има голямо значение.)

Години по-късно, след излизането си от затвора, баща ми си спомнил ученическото увлечение и започнал да прави експерименти. Тъй като не бил сръчен дърводелец и трудно докарвал формата, му се искало друг да прави цигулките, а той да ги лакира. Отначало се сдружил с дърводелец и направили пет цигулки, от които баща ми лакирал една. Според него тя била най-добрата, но дърводелецът не бил съгласен. Затова двамата се разделили и баща ми почнал сам да прави всичко. Установил, че туткалът е отлично лепило за инструменти.

Когато баща ми вече работел в Софийската опера, на една от репетициите помощник-концертмайсторът паднал върху прекрасната си цигулка и счупил горната чамова дъска. Никой майстор не се наел да я поправи, но на баща ми не му липсвала самоувереност. Слепил парчетата с туткал, смесен със смола сандарак, и накрая лакирал с бензоен лак. Цигулката прозвучала добре и го наградили с три заплати.

Благодарният помощник-концертмайстор запознал баща ми с бащата на Добрин Петков – Христо. Баща ми му показал виолата, с която свирел – собствена направа. Петков извадил шублер и почнал да мери: „Ха, тука е сбъркано. И тука… Това е сбъркано онова е сбъркано, тук трябва да е по-високо…“ Намерил няколко размера, различни от общоприетите. „Е, хайде, като така и така сте дошли, теглете един лък да й чуем гласа.“ Баща ми засвирил и Петков с изненада възкликнал: „Но тя звучи много хубаво!“ Баща ми със самочувствие отвърнал: „Всичко й е сбъркано, но звучи много хубаво, защото знам как да я направя!“

Други лютиери, напротив, копират едно към едно размерите на Страдивариус и Гварнери и пак инструментите им не звучат, защото за лакирането използват шеллакове, които задавят звучността.

За дъното трябва да се използва явор, за страните – също, а за горната дъска – чам. Цигулките имат и душичка, която предава трептенето от чамовата дъска и превръща инструмента в двойна мембрана. При виолите тя не е толкова важна и дори по-рано не се е слагала изобщо.

Докато нямаме редовно правителство, ще се излагаме за Украйна

Днес в „Медиапул“ Никола Лалов коментира болезнената за мнозина тема за твърде недостатъчните ни военни доставки за Украйна: „Полша и Словакия готови да дадат МиГ-овете си на Украйна. България – не… Президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство не допускат България да продължи да подпомага Украйна с директни военни доставки. Те са категорично против предоставянето на тежко въоръжение, в това число и на МиГ-овете.„

Ей затова трябва двете ни големи коалиции, които са евро-атлантически поне на думи, след изборите да направят правителство. Докато нямаме редовно правителство, Радев и съдружие ще си разиграват коня, ще гледат да не настъпят по мазола другаря Путин и ще излагат България. Но сдобием ли се с действащо Народно събрание и редовно правителство, те могат да доставят на Украйна каквото искат, а президентът Румен Радев може само да се оплаче на арменския поп. Омръзна ми Радев да ни е самодържец, а партийните ни водачи да мерят ръст за наша сметка. (Изразът е друг, но нека този блог остане семеен.)

Михаил Константинов: Херо Мустафа сякаш бе на работа в руското посолство

Михаил Константинов, Zonanews:

„Професор Константинов, социологическите агенции прогнозират много близки резултати на ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ. Какво е възможното обяснение?
Преди да отговоря на този въпрос ще кажа каква е картината на един бъдещ парламент към момента. И тя е: ПП/ДБ – 68 мандата, ГЕРБ/СДС – 68 мандата, ДПС – 44 мандата, „Възраждане“ – 39 мандата, БСП – 21 мандата. Тъй като ДПС вероятно ще спечели 3 мандата от гласовете в Турция, за сметка на по един-двама депутати от ПП и ГЕРБ, тo нищо особено няма да настъпи от гласуването в чужбина, освен, че ДПС ще бъде с 47 мандата. Тук ще напомня, че досега ДПС е главният печеливш от вота в чужбина. Умно-красивите е добре това да си го запишат на някакво листче и да си го гледат от време на време. Това е парламентът. В него има и коалицията на системните партии, която е следната: ГЕРБ+ДПС+БСП, което прави 135 депутати. На свой ред ПП+БСП имат 88, максимум 90 депутати. „Продължаваме промяната“ не може да добави нищо повече. С трън да се върти в парламента, друга подкрепа не може да намери. Т. е. правителство около ПП не може да се състои, защото с единствения колеблив съюзник БСП, когото биха могли да имат, получават максимум 90 мандата. ГЕРБ+ДПС биха имали между 114 и 115 депутати, които също не са достатъчни за правителство.

Питах какво е обяснението за толкова близките прогнозни резултати на ГЕРБ и на „Продължаваме промяната“.
Те са толкова близки още от времето на разпуснатия 48-ми парламент. Ние за съжаление не знаем какъв е вотът на младите, макар че за мотивите им е лесно да се досети човек. Аз отдавна не влизам в т. нар. социалки, които са мощно средство за обуначване на масите. Но очевидно там тече мощна пропаганда за младите и красивите срещу старите и грозните. Очевидно младите хора изобщо не ги интересува, че това е евтина лъжа, че ПП увеличиха държавния дълг с много милиарди, че нямат никаква концепция за управление, освен да харчат едни пари. И младите хора си ги харесват просто защото младият човек предпочита друг млад човек да го управлява.

Прогнозната конфигурация на 49-ия парламент показва, че отново няма да може да се състави правителство. Така ли е?
Правителство ще се състави при следните условия: В американското посолство на Бойко Борисов са му показали трети списък „Магнитски“ и както виждаме, той е готов на всичко. Той не случайно е бил там три пъти за пет дни, както сам каза. Сега ще викнат и Асен Василев и Кирил Петков на килимчето, или ще им пратят някой да им спусне каквото трябва. Ще им покажат и техния списък, започващ с техните имена. И ще настъпи такава братска обич и харесване между двете големи коалиции, че просто ще останем без думи от отвращение. „Продължаваме промяната“ плюс ГЕРБ имат над 135 депутати и никой друг не им трябва. От друга страна без поне една от тези две коалиции никой друг не може да направи управление. Разбира се, остава опцията да се пазаруват депутати от други парламентарни групи, което е традиция още от 36-тото Народно събрание през 1992 г. Тогава на депутатите предатели им викаха „сини мравки“, щото бяха от СДС, а синьото беше цветът на СДС. Хората, които помнят това, днес са на повече от 50 години.

Смятате, че ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ ще бъдат накарани и ще приемат да съставят общо правителство?
Ако нещата в Украйна се развиват по начина, по който се развиват, директно ще ги накарат да съставят общо правителство с шамари, ако трябва, в съответното Посолство. Не може НАТО да води война, която вече става война на живот и смърт, със слаб тил и глезотии от вида „искам – не искам“…

Какво би могло да събере ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ освен повелята откъм известната улица „Козяк“?
Това е единствената повеля, която може да ги събере. Иначе омразата между двете формации е на макс. Лошото е, че и народът български се сцепи на две и двете части не могат да се понасят… Естествено, правителството между „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ няма да съдържа Кирил Петков, Асен Василев, Бойко Борисов и Делян Добрев примерно, а ще включва някакъв втори ешелон управници. Така правителството ще бъде уж експертно. А такова правителство, както знаем, не съществува. Всяко правителство е политическо.

Ще има ли някакъв хоризонт едно такова правителство, все едно как ще бъде наречено?
Хоризонтът е да изкараме поне до местните избори, или още по-добре, докато не се изясни ситуацията в Украйна. Още една причина да не правим избори две в едно е защото да правиш избори две в едно в момента е най-лошият вариант. Особено, ако едните избори са местни. Такива избори впрочем правихме на 13 октомври 1991 г., но тогава ситуацията беше коренно различна. Тогава искрено вярвахме, че комунизмът си отива от България. А се оказа, че 32 години след това още не сме премахнали МОЧА (монумента на окупационната Червена армия) от центъра на София. Дано пък сега около войната в Украйна го махнем, докато и на „Позитано“ 20, и в руската амбасада за малко са се снишили…

Защо избори две в едно са най-лошият вариант?
Защото местните избори са четири вида: за общински кметове, за общински съветници, за кметове на райони – където ги има и за кметове на кметства – пак където ги има. А и на парламентарните избори се гласува за две неща (за партии и за кандидати от партийните листи), та съвсем ще го закъсаме. Тук ще напомня за един основен лъжлив мит, който се разпространява сред широките народни маси. Това е митът за големия брой недействителни гласове на изборите в България. Това е така само на изборите за общински съветници (и то само през 2015 и 2019 г.), когато процентът на недействителни гласове достигна 15%. Причината бяха преференциите – хората отбелязваха преференция и пропускаха да посочат партия, инвалидизирайки гласа си. За всичките други седем вида избори, които се произвеждат у нас, процентът на недействителните гласове си е съвсем в нормата, а именно между 1 и 4 процента. Друг важен и любим мит е този за чувалите с бюлетини. Тези чували почти винаги съдържат хартия за вторични суровини и нямат никакво значение. Никога на парламентарни избори у нас никой не е отварял чувалите с тези полезни суровини. Дори когато Конституционният съд касира един мандат на ДПС през 2009 г. от изборите в Турция, това беше не поради чувалите с макулатура, а заради липсващи изборни книжа. У нас след 1991 г. общо на 13 парламентарни избори е касиран точно 1 (един!) парламентарен мандат от общо 3120 мандата, т. е. около 3 стотни от процента. Това число е хубаво умните и красивите също да го запомнят, но се съмнявам, защото ще им е малко сложно.

Не би ли могло да се съчетаят местни и парламентарни избори на балотажа на местните?

Да, разбира се. Тогава, ще е малко по-добре, но пък лошото е, че се смесват мотивите за изборите. С едни мотиви се гласува на местни избори и с други – на парламентарни. На местните избори можеш да подкрепиш кмет дори от друга политическа сила, ако е добър и хората го харесват. А на парламентарните избори се гласува за партия, без да се интересуваш от друго. Там е като на фронта – или си с мен, ли си против мен. Парламентарните избори са с най-биеща се мотивация от страна на избирателите.

В последните дни има дебат около видеонаблюдението на изборите – то ще засили ли доверието в изборния процес и в крайните резултати, професоре?
Видеонаблюдението не просто е обикновена глупост, то е и голяма вредност. Сега купувачите на гласове ще могат да кажат на баба Гинка от Гинци „Бабо, нали знаеш, че има камера и ние те наблюдаваме? Да внимаваш как гласуваш!“ И няма абсолютно никакво значение дали бабата някой я гледа как гласува, или не я гледа. Важното е бабата да вярва, че някой я контролира. Същата роля играе събирането на личните карти на продавачите на гласове от дилърите в навечерието на изборния ден. Целта е циганите да повярват, че са под контрол, за да не се объркат случайно как да гласуват. На този свят всичко е психология и това дилърите на гласове прекрасно го знаят. Но същото това нещо умно-красивите явно не го разбират. Което поставя под сериозно съмнение интелигентността им. А иначе красотата е въпрос на вкус…

Според вас каква ще бъде ролята на новия американски посланик Кенет Мъртън за съставянето на правителство? Херо Мустафа не успя, ще успее ли той? 
Надявам се новият американски посланик, който е дипломат от кариерата, да се държи по-прилично от своята предшественица, която съвсем се беше разпасала. С тази разпасаност госпожата нанесе тежка щета върху авторитета на нашия велик съюзник, Съединените американски щати. Това, в навечерието на решителната военно-политическа развръзка на войната в Украйна, беше капитална грешка. Отстрани изглеждаше, че госпожата е на работа в руското, а не в американското посолство. Дано г-н Мъртън оправи тази щета.“

Защитнички на Украйна

Днес е 8-ми март – подходящ ден за публикация, посветена на защитничките на Украйна. По данни от октомври във Въоръжените сили на Украйна служат над 40 000 жени, от които над 5000 са в зони на активни бойни действия. Уви, сред тях, както и сред мирните украинки, вече има много жертви; за мен е потресаващо, че президент на европейска страна в ХХІ век, поздравявайки съгражданките си за 8-ми март, трябва и да почете паметта на тези, които са загинали, бранейки родината си от агресор. Ето пет от тях:

Наталия Оксентюк, медичка, 25 г., загинала на 08.03.2022 г. (на 8-ми март!) в Харковска област.

Юлия Чайка, доброволка, с 8-годишен син, загинала на 18.08.2022 г. в Запорожие.

Владислава Черних, медичка и операторка на дрон, 28 г., загинала в края на декември 2022 г. в Донбас.

Татяна Фесенко, военнослужеща, 30 г., с малка дъщеря, загинала на фронта преди броени дни (смъртта й е огласена на 5-ти март).

Яна Рихлицка, 29 г., медичка, загинала на 03.03.2023 г. в Бахмут.

Други героини оцеляват, но с тежки наранявания, които ги осакатяват и променят живота им.

Руслана (19 г.) е операторка-свързочничка до 10-ти февруари. Тогава колата, в която се намира, попада под минометен обстрел. Руслана губи крака си. Първите два дни плаче непрекъснато, но сега е решена да води активен пълноценен живот и да бъде щастлива. Новият й път обаче едва започва – чака я тежка рехабилитация.

И една щастлива история – надявам се всички участници в нея още да са добре и да дочакат края на войната живи и здрави:

Виктория и съпругът й са военни. Заминавайки на фронта, казват на малкия си син Марк, че отиват да убият зъл дракон, който е нападнал родината им. Детето иска да тръгне с тях да им помага. Те обещават, че щом убият дракона, ще се върнат. И когато Виктория се връща в отпуск, малкият я посреща с въпроса: „Мамо, уби ли дракона?“

Дано по-скоро героите на Украйна – мъже и жени – убият дракона!

Огнян Минчев за „добрите“ и „лошите“

Огнян Минчев, Фейсбук / Faktor.bg:

„Циркът на „добрите“ срещу „лошите“ се изтърка, но лицемерието им съхранява властта на мафията

За съжаление хора, които съм смятал за интелигентни идват на моята стена за да ми се подиграват, че отхвърлям разделението на участниците в политиката на „добри“ и на „лоши“. Да си интелигентен не означава, че не си безотговорен. Да си интелигентен не означава, че си интелигентно етичен. Да си интелигентен не винаги означава, че разбираш едно важно правило – не знаеш всичко, т.е. не е възможно винаги да си прав. 

Една съществена част от моя професионален и граждански живот премина под необходимостта да получавам хули за това, че не вярвам в „синевата на дъгата“ – не вярвам в това, че някой се оказва целият в бяло поради единствената причина, че се е обявил за принадлежащ към силите на „мира и прогреса“ – на „доброто“. Не им вярвам на такива, защото професията ми е натрупала огромен исторически опит за лесния преход

от ролята на борец за свобода към ролята на удушвач на свободата –

след като борецът е дошъл на власт. Не им вярвам, защото имам доста дълъг личен опит на наблюдение – как едни много „прогресивни“ революционерчета се представяха за „добрите сили“ и как опропастиха демократичното развитие на България, когато дойдоха на власт. Опропастиха го както от незнание и келешлък, така и поради мерзост – поради принадлежност и доносничество в полза на политическата милиция.

Историческият опит ясно показва защо високо претендиращите за морална чистота в политическите си действия са често опасни и ненадеждни хора. Ще ги намерите във всяка революция. Повеждат „масите“ под лозунги за морал и нравственост – за братство, за равенство, за какво ли не… Единственото условие за техния успех е да премахнат от корен порочния, злия стар свят и да установят рая на земята. Френската революция започна с това. Премина към рязане на глави на площад „Грев“. Приключи с якобинската диктатура, при която революцията окончателно изяде децата си. Болшевишката революция започна със същите лозунги и поведе „масите“ към всеобщото щастие. Къде стигна – вие знаете толкова добре, колкото и аз… Вчера някои отбелязваха годишнина от смъртта на „бащата на народите“ – който в крайна сметка наследи революцията… След 9 септември 1944 г. в България дойдоха „добрите“ – и подгониха „лошите“… Последствията са известни.

…И малко от личния ми опит…

През 1991 г. най-радикалните, най-ярките борци за демокрация и антикомунизъм овладяха СДС. Те излязоха на площада на гладна стачка и обявиха своите останали в парламента колеги за „предатели“, защото продължили да работят по проекта за конституция. През октомври три седесета се явиха на избори поотделно и СДС-движение спечели една трета от гласовете… Ако СДС бе останал цял, щеше да разполага най-малко с 40-45 на сто… Но „прогресивните сили“ изгониха „предателите“ и се наложи да правят кабинет с Ахмед Доган… Който година по-късно им раздаде „депесарски шут“… 

Днес е добре известно кой беше и е Ахмед Доган. Известно е, че в СДС имаше и много ченгета – и в СДС движение, и в другите „седесета“… Падането на синия кабинет доведе до политическо възраждане на наследниците на ДС в новосформиращата се посткомунистическа олигархия. Кабинетът на СДС бе наследен от „кабинета на Мултигруп“ – на Беров. „Силите на доброто“, които бяха победили „с малко но завинаги“, останаха да гледат с пръст в уста как мафията завладява новоучредената демократична държава. Ако им кажете, че те са я докарали на власт – с комбинация от революционна глупост и доносническа мерзост – ще ви възненавидят, както отхвърлиха и тогава малцината, които не им замълчаха… (Пребройте колко души от легендарните „39-те“ се оказаха принадлежащи към структурите на ДС).   

В продължение на десетилетия сините радикали се самоидентифицираха като „десни“, като „антикомунисти“, като прозападни, проевропейци… Да не продължавам – историята е позната на всеки, който желае да я познае и осмисли. Най-дълбоката идентичност на тези радикали обаче е техния психологически троцкизъм – „революционното“ им нетърпение час по-скоро да унищожат „омразния комунизъм“ и да наложат  „новата светла ера“ на чистите и на моралните – т.е. на „добрите“, които ще поемат властта след унищожаването на „лошите“… 

Психологическият троцкизъм на новоизлюпените български демократи утвърди политическа култура на гражданска безотговорност. През 1997-2001 г. България бе управлявана от правителството на ОДС (СДС + Народен съюз). Този кабинет

създаде основите на новата българска държава

Произведе институции, прекара икономиката на пазарни релси, върна България на картата на Европа и света… Да, беше корумпиран – като всяко друго българско правителство. И особено поради факта, че му се наложи да направи масирана приватизация за много кратко време. Но „добро“ или „лошо“ – това управление вкара България в новата епоха след рухването на комунизма. Олигархията не харесваше това. Тя направи хитър „ход с пешката“ – изкара на шахматната дъска … не, не царица, ами цар… 

Помня, сякаш бе вчера, как масово възторжени допреди година-две седесари яростно се боядисаха като „монархисти“, царисти, каквито щете – такива ги наречете. Пак те прави, пак те целите в бяло, пак те „добрите“ – заедно с „Негово Величество“, а Костов § С-ие – „лошите“… А след 6-8 месеца ридаят – „Ах, и царят ни излъга…“ Вечно „добрите“ за пореден път се „отърсваха“ от „лошите“, вайкаха се как били „сгрешили“. Всичко това е цирк. Но ние имаме късмет, че се разминахме само с цирка. Благодарение на факта, че вече бяхме в Европа, демокрацията можеше да преживее тези циркаджийски номера… Беров наследи Филип Димитров… Царят наследи Костов… Бойко наследи царя… Не се умориха „добрите“ да се разкайват, че „сбъркали“, да прогонват „лошите“ и с новите „добри“ – пак да са „добри“…

От 2-3 години насам са се задали новите „добри“. Толкова са „добри“, че не им пречи, дето се пръкнаха от утробата на Румен Гръмовержец – наследника на лошия Бойко. Гледам, от година насам и Румен става лош – според тези, които го избраха. Сега идват поредни избори и „добрите“ са същите тези отрочета на лошия Румен, които от април 2021 г. повтарят едно и също – „Или ни дайте цялата власт, или ние заедно с „лошите“ отказваме да управляваме…“ И като им напомниш, че играят един вече до болка познат цирк – сърдят се и ти викат „гербаджия“… И заедно с тях – цялата менажерия от „революционери“ от 30 години насам. Те – целите в бяло, аз – гербаджия… Няма да мине номерът, другарки и другари…

Циркът на „добрите“ срещу „лошите“ се изтърка –

играйте си го помежду си.

На България е необходимо разумно действие за съхраняване на демократичната държава – която вие заедно с Румен сте на път да довършите. Не искам да ви го позволим!  

И не, не съм гербаджия.  Мисля, че е крайно време Бойко да се пенсионира, Сараят да спре далаверите с „библиотекарите“, завладяната държава да бъде отвоювана от българските граждани и поставена под контрола на гражданската общност. Руските „братушки“ – олигарси да бъдат прогонени. Ако е възможно – поне част от откраднатото да се върне на легитимния му собственик… Това обаче няма да стане с игри на „добри“ и „лоши“. Защото тези игри водят до стария, добре познат резултат… Стани Бойко, да седне Кирчо… Стани Гешев, да седне Бойко Рашков… Стани ти, „лошият“ – да седне „добрият“… И след 6 месеца – до година – „А-у-у, как пак ни излъгаха“. Лъжете, никой не ви е излъгал, преструвате се на излъгани. И лицемерието ви съхранява властта на мафията, а не я отстранява.

Демократичната система поставя знак за равенство между желаещите да участват в нейните процедури. С добрите и с лошите се занимава обществената етика. С виновните и невинните – правосъдието, до доказване на вина. На изборите участват равноправни състезатели – никой от тях не тръгва с вързани крака, защото другият го смята за въплъщение на „злото“. Да, несъвършена система е това демокрацията. Но има някои предимства спрямо останалите…“

Глупостите на Джеймс O’Брайън

„Медиапул“ от 19-ти февруари:

„Джеймс О’Брайън за санкциите „Магнитски“: Категорично не сме подведени от никого

Съединените щати са проверили внимателно цялата информация за лицата, санкционирани по глобалния закон „Магнитски“ и са убедени в нея. Това заяви пред Нова телевизия в неделя Джеймс О’Брайън, който ръководи службата за координация на санкциите. Той призова засегнатите от мерките да се защитят, ако са невинни.

„Категорично мога да заявя, че не сме подведени от никого. Проучванията си правим сами. Разполагаме с много източници на информация и сме сигурни в заключенията си. Има и процедури. Ако лицата пожелаят да се насрочи дата, за да бъдат изслушани, могат да се договорят за такава, а не да се водят дебати в медии. Приканвам ги да дойдат и дискусията да се води по официалните канали“, заяви Джеймс О’Брайън.

„Според мен тук въпросът е дали сме работили прибързано или в полза на някои конкретна сила. И отговорът е „Абсолютно не“. Опитахме да стане много ясно, че това се основава на доказателства, че се надяваме резултатът да бъде да се мотивират коалиционни партии, групи от партии да се обединят в новия парламент и да приемат реформи в съдебната власт, които вече са изисквани от ЕС“, добави той.

О’Брайън коментира твърдението на Бойко Борисов, че ако сме били приели антикорупционните закони, тогава списъкът по „Магнитски“ нямало да излезе. „Е, не ми се ще да се ангажирам с хипотези. Смисълът, който влагаме, е, че корупцията, особено установената от нас корупция в сектор енергетика, подкупите в съдебната система, неща от този род, са недопустими. Но пак казвам: решението не е да се говори само за тези или онези лица. Решението е да се поправи системата. Това ни се ще да се случи занапред“, каза той…

Те са много истински разследвания. Имаме екипи в различни наши министерства, които са отговорни за събиране на базата от доказателства. Решението да излезем с този списък е, защото България е много важен партньор за нас и ни се ще тя да изпълни този план за реформи. Наистина съм окуражен от стъпките, които България предприе неотдавна за диверсифициране на енергийния сектор. САЩ помагат на България да се движи в посоката, в която тя вече се движи и това е акт на силно партньорство. Ние сами събираме доказателствата и с радост ще ги защитим по съответните канали, но основното, което се опитваме да правим,е да видим как България продължава напред в посоката, която народът очаква, каза О’Брайън…

Попитан защо списъкът излезе преди изборите у нас и дали това има политическо измерение, той отговори: Правим го, когато сме готови. Замислих се, че сте в предизборна кампания, но напоследък тези кампании се случват често в България.„

А после някой ще се оплаква от антиамериканизъм в България… Ето избрани коментари под статията:

„Грантаджия Неолиберал 19 февруари 2023  19:55#1

От кого да сте подведени, и за децата е ясно, че открихте предизборната кампания на прокситата си.“

„JP 19 февруари 2023  23:25#6

„Ако лицата пожелаят да се насрочи дата, за да бъдат изслушани, могат да се договорят за такава, а не да се водят дебати в медии. Приканвам ги да дойдат и дискусията да се води по официалните канали”, заяви Джеймс О’Брайън.
Да се защитават пред кого, кой ще бъде независимият арбитър? От изказването се разбира само, че трябва да се откажат от всяка публичност и да му се обясняват лично нему – по ‘официалните канали’. Скандално, но нищо в сравнение с поведението на г-жа Мустафа. Тя се остави като шаранче да я хванат на въдичката ‘борба с корупцията’ и използва авторитета и влиянието на великата си страна да помага на кремълския преврат под юмрука на Резидента. Един епичен успех на хитроумната московска агентура у нас.

И вместо да напише в докладите си, че българската дълбока държава се оказва твърде сложна и византийска за простите й представи – защото посланиците не само изпълняват политики, но и формират разбиране и предлагат инструменти – та, г-жа Мустафа заби пети в пясъка и продължи да надува измамата ‘борба с корупцията’. Покрай нея се легитимираха цяла сюрия лъскаво образовани дечица на бивши ‘разузнавачи’ на ДС, и се отплащаха, като създаваха с методите и по международните канали, развивани от техните бащи, една инфернална картина на страна, погълната от небивала корупция. Така се образува една нечестива симбиоза, която разруши политическата стабилност и институциите, от която полза имат само кремълските оператори, но от която нито Мустафа, нито клиентелата тук няма да се откажат. Нито този твърде неумен администратор от статията.

Корупцията у нас /доста питомна по мерките на нашия регион впрочем, вижте какво става в Турция/, функционално зависи от дълбоката държава; но дълбоката държава не е функция на корупцията, тя е нещо твърде различно и нетривиално. Борбата с корупцията е дело на службите и магистратурата, когато излезе на площадите, тя се превръща в крясъци от профани и за профани, и е любимият инструмент на кремълските служби за дестабилизиране на държави – далеч не е само България в този списък.“

„M@rt.in 20 февруари 2023  07:10#12

Представям си как на изпроводяк колега на г-жа Мустафа, дипломат от трета, партньорска страна, подкрепящо потупва отиващата си от България американска посланичка по гърба с лицево изражение, което иска да каже: „Прекали… Пък и знаеш, че не се прави така…“ Това е такъв резил – САЩ да заложат авторитета си зад един нехранимайко и приятелския му кръг, на които високоинтелигентният ни (за военен) президент да повери държавата ни…“

„Филка Русофилка 21 февруари 2023  12:33#21

дoц. д-p Aлeкcaндъp Йopдaнoв, ГEPБ-CДC/Eвропейска Народна партия:
„Г-жa Xepo Муcтaфa бe мнoгo cлaб пocлaник нa CAЩ. Oпpeдeлeнo нeaдeквaтнa. И твъpдe лeвичapcки opиeнтиpaнa, кaктo впpoчeм и цялaтa Дeмoкpaтичecкa пapтия в CAЩ.
Фaкт e, чe тя пoдкpeпяшe пoлитичecки измaмници у нac и ce нaмecвaшe, пoдoбнo нa дpугaтa диплoмaтичecкa кoкoнa – pуcкaтa пocлaничкa Митpoфaнoвa, във вътpeшнитe paбoти нa Бългapия. Нeщo нeдoпуcтимo зa eдин пocлaник.
Имaшe мoмeнти, в кoитo г-жa Муcтaфa дeйcтвaшe кaтo пapтиeн aктивиcт нa т. нap. пpoмянaджии…“

Глупостите на Херо Мустафа

Копирам едно към едно статия от Красен Николов, „Медиапул“ от 20-ти януари:

„Херо Мустафа намекна за нов „Магнитски“ след провала на България да накаже санкционираните

България остава в хватката на корупцията и олигарсите, няма напредък с върховенството на закона, няма ефективни действия на властите спрямо санкционираните по закона „Магнитски“ и е крайно време за промяна. Такова еднозначно послание отправи посланичката на САЩ Херо Мустафа седмици преди да отпътува от България след края на мандата си.

Тя заяви, че Вашингтон ще продължи да прилага всички налични инструменти, за да катализира борбата с корупцията и изрично напомни за глобалния закон „Магнитски“, по който вече има санкционирани трима българи.

В петък посланичката говори пред форума „Върховенството на закона и бизнес средата в България“, в който участваха всички водещи търговско-промишлени сдружения на чуждестранния бизнес в страната, както и френският посланик Жоел Мейер, италианският посланик Джузепина Зара, служебният министър на правосъдието Крум Зарков.

„Предизвикателството, за съжаление, е, че една малка група е създала система, която обогатява една олигархична класа и завладява държавни ресурси. Знам това лично, тъй като работя с нашите фирми, за да се опитам да се противопоставя на това. И какво се случва с тези, които нямат тази помощ – те затъват в усещането си за безнадеждност. И обезсърчава тези, които искат да се борят за своята страна. Боли ме да виждам това„, каза Мустафа на форума в София

„На тези държавни служители (които се борят с корупцията – б.р.) се отказват повишения, те се прехвърлят в далечни градове и се уволняват. Не ви казвам нищо, което не знаете. Просто говоря истината като ваш приятел, така че всички да се съсредоточим върху това. Нека ви дам един пример. Само през последните няколко седмици разследвания за корупция във Варна и Шумен бяха приключени или прехвърлени без публикуване на правното основание. Това е само пример от последните няколко седмици„, каза американският посланик.

Не използвай думата „корупция„

„Преди да дойда в България на всички мои встъпителни срещи, много български служители ми казаха: „Не използвай думата с „К“. Не използвайте тази дума с „К“ – корупция. С това не се започва. Това ще съсипе отношенията ми с правителството. Това ще ме подготви за провал. Но аз бих говорила на българите и на институциите. Първото нещо, което те биха казали, че ги притеснява, е корупцията. Така че трябваше да направя това мой приоритет. И това е приоритет за администрацията на Байдън„, подчерта посланик Мустафа.

„Тези от вас в бизнес общността знаят колко високи са залозите. Чухме и знам, че другите търговски камари са чули от толкова много инвеститори, че виждат огромен потенциал тук, в България, но се страхуват, че правата им няма да бъдат защитени, ако някога са в съдебен спор. Чуваме истории за фирми, които са насочени към влиятелни лица. Те използват институциите, за да тормозят, да сплашват, да изнудват опонентите. Чуваме за адвокати с куфари, задкулисни сделки, рушвети. Чуваме за непрозрачни практики за възлагане на обществени поръчки, персонализирани търгове, спецификации и фаворизиране в държавните поръчки. Чуваме това от нашите компании, така че знаем това от първа ръка. В България видяхме, че корупцията фундаментално изкривява функционирането на някои институции и това е в ущърб на българския народ. Разбираме, че справянето с корупцията е дългосрочен проект. Не е лесно и го знаем и от собствената си страна – САЩ също не са имунизирани срещу корупцията и е нужна постоянна бдителност“, каза американският посланик.

Нов „Магнитски“?

Херо Мустафа остро разкритикува българските институции заради пълната липса на реакция след наложените санкции по глобалния закон „Магнитски“ през 2021 година.

„Трябва да увеличим цената на корупцията. Предприехме някои стъпки като правителство на САЩ, за да направим по-трудно за корумпираните участници да експлоатират финансовите системи на САЩ за насърчаване на корупцията и за конфискуване на приходите от техните престъпления. За тези от вас, повечето от вас вече знаят това, но по време на нашия мандат тук ние определихме трима българи по глобалната програма Магнитски и ограничихме визите на шестима българи, всички за корупция. Гордея се с тези действия. Нито един от тях не е обвинен публично в корупция. Нито един от тях не е осъден за престъпление в България. Повечето дори не са наказани дисциплинарно или освободени от длъжност“, каза американската посланичка.

В този контекст тя заяви, че САЩ ще продължат да използват всички инструменти, които имат, за да служат като катализатор на борбата с корупцията.Тя повтори, че все пак „промяната трябва да дойде отвътре“.

Дипломатът каза, че много дела „тлеят в досъдебни производства или съдебни процеси с години, а някои дори не достигат този етап“. „Ето защо преминаваме към втората линия на усилията за преследване лошите“, каза Мустафа за причината за активиране на американските санкции.

В тона на Дейвидсън

Изказването на Мустафа прозвуча в тона на писмото на американският конгресмен Уорън Дейвидсън до американския финансов министър Джанет Йелън, която пряко отговоря за налагането на санкциите по американския глобален закон „Магнитски“.

Дейвидсън написа в писмото си, че действията на българската прокуратура спрямо санкционираните са „крещящо пренебрежение“ на санкциите.

„Тези действия (на българската прокуратура) заплашват стабилността и сигурността на съюзниците в НАТО в Европа и целят да подкопаят акта „Магнитски“, който се превърна в един от най-ефективните инструменти на американското правителство срещу чужди официални лица и сенчести бизнесмени, замесени в корупционни практики и нарушаване на човешките права“, написа Дейвидсън.

Сега американският посланик вдига още по-високо топката, защото предупреждението вече е отправено на държавно ниво.

През юли 2021 година САЩ наложиха санкции по „Магнитски“ на хазарния бос Васил Божков, депутата и бизнесмен от ДПС Делян Пеевски, както и спрягания за близък до него Илко Желязков, като тримата бяха обвинени в сериозна корупция. Тогавашният служебен финансов министър Асен Василев веднага инициира създаването на „черен списък“, в който влизат санкционираните от САЩ и свързаните с тях лица, за да се ограничи рискът от санкции за български банки и компании.

Първо Върховният административен съд отмени черния списък, защото американското законодателство няма екстериториално приложение в страните от ЕС. После парламентът бламира идеята за написване на български закон „Магнитски“. Накрая прокуратурата обяви, че прекратява проверките срещу Пеевски и Желязков, като прокурорското съобщение бе направено за рождения ден на депутата от ДПС.

Главният прокурор Иван Гешев е казвал, че санкциите по Магнитски са административен и политически инструмент на САЩ, който не поражда задължителен правен ефект в България.

В петък посланик Мустафа каза, че промяната в България „трябва да дойде отвътре, а политиците трябва да покажат кураж“. Преди ден правната комисия в парламента прие на първо четене законопроекта за въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор, но очакваният кратък живот на парламента няма да позволи окончателното му гласуване.“

***

Всеки българин, който е уважавал и обичал Америка, чете и плаче. Припомням, че въпросният конгресмен Уорън Дейвидсън е злокачествен путинист, което можем да установим, без да се ровим по-дълбоко от профила му в „Туитър“. А ако се поровим по-дълбоко, примерно до „Зонанюз„, може да попаднем на данни, навеждащи на мисълта, че внезапният интерес на републиканеца от Охайо към българската прокуратура се дължи на лобиране от хора, които си имат проблеми с тази прокуратура. Ако Херо Мустафа използва такива източници, нищо чудно, че действията й са толкова неадекватни.

Но да се върна към „Медиапул“ – любимото ми четиво в този сайт са коментарите. Ето един коментар под горната статия:

„JP 21 януари 2023  00:21#15

Тази последна, може би, изява на г-жа Мустафа в качеството й на Нейно Превъзходителство, на езика на нашите политици се нарича ‘кризисен пиар’, а там, откъдето идва – ‘damage control exercise’. Защото с неумния си активизъм тя игра ролята на полезния идиот във византийския ни политически театър. С това дискредитира не само себе си, и не само авторитета на великата страна, която представлява. Тя заложи този авторитет и стана ‘лице’ на кремълския преврат под юмрука на Резидента, участва с ентусиазъм в изтърбушването и изчегъртването на държавните институции и попълването им с нови партиди кремълска агентура. И всичко това под лозунгите на измислените на Лубянка ‘народни въстания’ и ‘борба с корупцията’. Да се подлъжат две глупави жени от Посолството е нищо работа за традициите на нашите ченгета, сега продължени от ‘лъскаво-образованите’ им деца и внуци; но безхаберието на нейните началници за грешките на Посолството ще струва скъпо. Избуяването на антисистемните фашизоиди на Копейкин като реакция от нейния активизъм е едно от последиците. Защото Шарлатаните ще изветреят като изпаренията след препиване или истеричен пристъп, но партията на Копейкин тепърва ще носи отровни плодове.“

Само се чудя коя ли е втората глупава жена, за която намеква коментаторът.