Обява за „Вечер на родината“ в понеделник

Съюз „Истина“ и Съюзът на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство организират „Вечер на родината“ на 26-ти март (понеделник) от 18 ч. в партерния салон на Военния клуб в София.

Първата част от вечерта ще бъде посветена на 100-годишнината от Балканската война и включва:

„Шуми Марица” – изпълнява вокална група „Здравец” от гр. Трявна с диригент проф. Бойко Стоянов;

„Шуми Марица”, стихотворение от Йордан Стубел;

„Де е България” – изпълнява вокална група „Здравец”;

„Ечи ти, горди наш Балкан” – изпълнява вокална група „Здравец”; това е маршът на „желязната“ Четвърта Преславска дивизия, чийто пълен оригинален текст можете да прочетете напр. тук; в понеделник ще се пее съкратен вариант с последен куплет, добавен от войниците след подписването на мирния договор: „Ечи ти, горди наш Балкан,/ ечи ти, мили великан,/ и питай Данев министра/ защо предаде Силистра“;

„Българската реч” от Кирил Христов – рецитира артистът Сава Георгиев;

Българска рапсодия „Вардар” – изпълняват проф. Йосиф Радионов (цигулка) и Зорница Бегунова (на рояла).

Втората част ще бъде представяне на книгата „Свидетелствам под клетва“ от баща ми Дянко Марков, посветена на събитията през 40-те години на ХХ век, за които вече са останали малко очевидци. Тази книга е за хора, които биха се заинтересували от въпроси като:

– коя е „Търновската великомъченица“ според българите от първата половина на миналия век;

– защо на Рила не растат еделвайси (лично от устата на цар Борис ІІІ);

– чия страна вземат (за зла участ) българите от Егейска Македония в гръцката гражданска война;

– защо на 1 юни 1944 г. хората на оберлейтенант Хелмут Майер от щаба на германската ХV армия се изправят на нокти, когато чуват радио Лондон да предава стиха на Пол Верлен „Протяжните ридания на есенните цигулки„;

– защо на 9 септември 1944 г. радио София започва предаването си с марша „Велик е нашият войник“ и как това спестява на българската държава загубата на два самолета „Юнкерс“;

– коя видна личност от това време страда от раздвоение, бидейки едновременно превратаджия-рецидивист и завършен страхливец;

– как постъпва българският „Народен съд“, когато се окаже, че на подсъдимата скамейка седи не набелязаният човек, а друг със същата фамилия;

– защо марксическата диалектика трудно се съчетава с навигацията;

– кои са прототиповете на Надежда и Димшин от забранения роман на Георги Марков „Покривът„;

– как един прост разрез превръща още по-прост черпак в средство за физически и психически тормоз;

– какво се случва с български генерал, отказал да отстъпи колата си на съветския генерал Бирюзов;

– защо управата на затвора в Белене издава заповед, забраняваща пасенето.

Тук давам отговора на първия въпрос: Конституцията.