БХК продължава борбата за правото да си убиеш или осакатиш бебенцето

Българският хелзинкски комитет, който неотдавна бе почетен в този блог заради становището си, че да родиш вкъщи е човешко право (иначе казано, да си умориш бебенцето е човешко право), е прегърнал каузата на сериозно и вади тежката артилерия. В прессъобщение от 29. октомври БХК обявява, че завежда дело в Европейския съд по правата на човека заради „рестриктивната правна уредба, която не позволява на майките да родят у дома си с медицинска помощ“. Проблемът на правозащитниците и на неназованата бременна жена, от чието име действат, е, че „лекари и акушери, които асистират домашно раждане, носят административнонаказателна и наказателна отговорност“ (правописът на оригинала запазен).

Естествено, че лекарите и акушерките, които се съгласяват да ръководят раждане в надуваемо детско басейнче в хола на родилката (не се шегувам – точно така стават тия раждания в прехваления Запад), трябва да носят административна и наказателна отговорност. Тяхното присъствие не може да спаси бебето и родилката, ако се наложи цезарово сечение, кръвопреливане или друга манипулация, извършвана само в болница. Основната функция на професионалната „помощ“ за домашното раждане е да убеди жени, които иначе биха надвили малодушния си страх и глезотия и биха отишли да раждат в болница, че няма нужда да го правят, защото могат „свободно и сигурно“ да родят в надуваемото басейнче. Веднъж бъде ли разрешено на лекари и акушерки да „помагат“ при домашни раждания, нищо чудно и у нас като в САЩ да възникне съсловие от професионални домашни акушерки, които със зъби и нокти да се борят против здравната просвета и законовата защита на родилките и бебетата, защото си изкарват хляба с акуширане в домашно-пещерни условия.

Правото на домашно раждане не е нищо друго освен правото на майката, ако държи на това, да роди бебето си в замърсеното с изпражнения басейнче, без полицаи насила да я вкарват в неуютна операционна с неестествени стерилни чаршафи. Т.е. то е като правото да не си пиеш фолиевата киселина, да пушиш и да се наливаш с алкохол, докато си бременна. Всички тези „права“ идват от факта, че от двамата души, които са заедно по време на бременността и майчинството – майката и бебето, законов статут на човек има само майката и никой не може да й попречи да върши глупости, които застрашават здравето и живота на бебето. Тъй да бъде. Но не смятам, че на медицински лица трябва да се разрешава да насърчават бременни жени да пушат, да пият като смокове, да се хранят нездравословно и да раждат вкъщи.

Неотдавна д-р Ейми Тютор помести съзвучен пост под заглавие „Човешките права при раждането: има ли бебето такива?“ (Human rights in childbirth: does the baby have any?). Превеждам откъс от него:

 

„Най-новата мантра в кръговете, проповядващи естествено и домашно раждане, е за „човешките права при раждането“… Тя се отнася за правата на майката. Да оставим настрана факта, че няма такова нещо като законово или морално право на домашно раждане (с медицинска помощ): правото на лична автономия ви позволява да откажете медицинска помощ, включително болнична, но не задължава никой друг да ви осигури определен вид грижа. Да зададем очевидния въпрос: има ли бебето някакви човешки права при раждането? Бебето? Помните ли бебето, другото човешко същество, чийто живот е застрашен при раждането? Как стои въпросът с бебето? Не говоря за законови права. Децата до раждането нямат практически никакви законови права. Говоря за морални права. След като майката е решила да износи бременността си, има ли бебето морално право да получи подходяща и жизнено необходима медицинска помощ? Нека изясня: не говоря за редките случаи, в които трябва да се избира между живота на майката и бебето… Но привържениците на естественото и домашното раждане също не говорят за тези случаи… Те говорят за „желанието да имаш нормално, физиологично раждане“. Така че въпросът е: Има ли бебето морално право да получи жизнено необходима медицинска помощ, когато майката отказва тази помощ само поради желанието си да има определено „преживяване“ при раждането?“ По-нататък в поста се цитират двама други автори, според които най-яркият довод срещу домашното раждане е рискът бебето да оцелее, но да получи тежко увреждане – например парализа; и може ли рискът от парализа да се приеме за оправдан от желанието на родителите да имат „наистина прекрасно спонтанно раждане у дома“.

 

Обръщам се към бъдещите майки, които са попаднали на моя текст и се колебаят. Вашето бебе зависи изцяло от вас. То разчита на вас да му осигурите най-доброто, което съвременната медицина може да предложи. Вие отивате да раждате в болница не за да се отнасят с вас като с принцеса, да ви е много гот и да ви остане хубав спомен, а за да осигурите максимална безопасност за себе си и за бебето си в най-критичния ден от живота му. Трябва да сте в болница, за да може да ви прелеят кръв, ако вашата изтича; за да може чрез спешно цезарово сечение да извадят бебето ви, ако не успява да излезе по естествения път, задушава се, сърчицето му забавя туптенията си и безценните му, незаменими мозъчни клетки мрат; за да забележат и да го спасят, ако още с идването си на белия свят прихване инфекция, която иначе би го убила за часове.

Вие сте образована жена, която ползва Интернет (иначе нямаше да четете това). Със сигурност сте чели писания на хора, които напълно са се откъснали от действителността, че най-добро и безопасно е „естественото“ раждане, че истински просветените и модерни жени раждат така и че допирът „кожа до кожа“ веднага след раждането е далеч по-важен за развитието на бебето от някакви си мозъчни клетки. Пардон, оттеглям последното, тези текстове не споменават и дума за мозъчните клетки. Те също така не споменават и за жертвите, които вземат домашните раждания на Запад (не говоря за родилки в плен на бедствия или улични задръствания, а за жени като вас, решили доброволно да раждат вкъщи). Домашното раждане увеличава риска от смърт на новороденото най-малко три пъти. И ви уверявам, че многознайковците, убеждавали ви в благата на „естественото“, няма да са до вас, когато стоите пред ужасно мъничкия ковчег. Ще трябва сами да се борите с този ад. Също така, ако раждането в първобитни условия направи на каша мозъка на дотогава здравото ви бебенце и ви вкара доживот в света на уврежданията, никой от тези многознайковци няма да ви отменя в денонощните грижи за детето и няма да ви помага да качвате и сваляте по стълбите инвалидната му количка. Най-малкото, което дължите на детето си и на себе си, е някоя вечер, след като отхвърлите работата си за деня и се запасите с пакетче кърпички, да прочетете отначало докрай блога Hurt by Homebirth. Вслушайте се в предупрежденията на родителите, които сега съжаляват за решението си, и помислете седем пъти, преди да повторите съдбовния им избор.

Да отбележим 100-годишнината от насилственото покръстване на помаците

Тази есен се навършват 100 години от Балканската война. Полага се да си я припомним и да почетем паметта на войниците, сражавали се за България. За жалост обаче войната включва и едно малко известно, позорно за нашата държава събитие, което също следва да си припомним: насилственото покръстване на помаците (българите-мохамедани), взело невинни жертви, накарало хиляди да избягат от България и отчуждило от нея мнозина за десетилетия напред.

Според достъпните ми източници покръстването започва на 25. ноември 1912 г. Затова предлагам на тези, които споделят мнението ми, да направим 25. ноември 2012 г. ден на блог-действие за „кръстилката“ през 1912-13 г. Който иска, би могъл да направи нещо и офлайн, например да остави цвете пред най-близката джамия.

Този пост е замислен отдавна, но точно когато дойде времето да го пиша, ми стана трудно. Сигурно се досещате защо – заради прясната провокация на ДПС в Кърджали. След като инициативен комитет предлага генерал Васил Делов, влязъл с войските си в Кърджали преди 100 години и така допринесъл за присъединяването му към България, да бъде посмъртно обявен за почетен гражданин, общинските съветници от ДПС (които имат мнозинство) в последния момент гласуват против. Празникът на града е провален: „Възмутени от бързо разчулото се решение на Общинския съвет, половината местни жители, събрали се около паметника, също се оттеглиха. Районът остана почти празен и след като си отидоха учениците от две средни училища. Кметът Хасан Азис с треперещ глас прочете слово, пише БГНЕС.“

Неслучайно преди година и нещо посъветвах: „Етническите българи да гласуват за когото щат без “Атака” и ВМРО, турците – за когото щат без ДПС, а циганите – за когото щат, но по съвест… Не ми се живее в племенно общество, където решенията се вземат на ниво клан, държавата я няма, а личността не значи нищо.“ Обзалагам се, че дори след като ДПС открито декларира враждебното си отношение към българската държава, избирателите на тази партия ще продължават да се озъртат невинно и да се питат защо мнозинството е толкова нетолерантно. Нейсе. На етническите българи препоръчвам да запазят спокойствие, да не се ловят на провокациите като шарани на гола кукичка, да не тръгват след нечистоплътни люде и изобщо да не слизат до равнището на кърджалийския общински съвет.

Алтернативно здраве и лъже-познание

Текстът по-долу е превод със съкращения на поста на д-р Ейми Тютор Alternative Health and Pseudo-Knowledge. Коя е д-р Ейми, можете да видите в поста „Привързаното родителство причинява аутизъм„. Посвещавам настоящата публикация на някои неуморни коментатори, за които тя тъй подхожда, сякаш е специално съчинена.

Привържениците на алтернативното здраве, без значение в какво точно вярват, споделят едно твърдо убеждение. Независимо дали са противници на ваксините, привърженици на естественото раждане или маниаци на тема витамини и хранителни добавки, те са абсолютно сигурни, че са по-„осведомени“ от нас, останалите хора. Те не са овчедушни хорица, следващи сляпо препоръките на лекаря си; те са правили подробни „проучвания“ в Мрежата и знаят неща, които преди не са знаели, а ние и досега не знаем.

Без съмнение е вярно, че привържениците на алтернативното здраве нерядко са чели много. Вярно е също, че са научили много нови неща. Но това, което те не разбират, е, че са придобили лъже-познание. То прилича на истинското познание: използва много купешки приказки и често включва списък от научни цитирки. Има само един малък проблем – не е истинно.

Във всекидневието си сме заобиколени от лъже-познание и повечето от нас разбират, че то не е истинно. Рекламите на всякакви стоки (както истински, така и ментета) са пълни с лъже-познание. Повечето от нас са свикнали с неговия език:

„Изследванията показват…“

„Докторите препоръчват…“

„Кристалина С. от Литъл Рок свали 15 килограма за 30 дни…“

В ерата на патентната медицина твърдения от този тип обикновено бяха достатъчни, за да се продава стоката. Но потребителите се преситиха и езикът на лъже-познанието трябваше да се усъвършенства. Вижте това обяснение за полезността на акаи – най-популярната в момента хранителна добавка-менте. Според д-р Перикоун (който наистина съществува):

„Мастните киселини, съдържащи се в акаи, наподобяват тези в зехтина и са богати на мононенаситена олеинова киселина. Олеиновата киселина е важна за редица функции. Тя помага на омега-3 мазнините от рибата да преминат в клетъчната мембрана; заедно те правят мембраната по-гъвкава. А като се поддържа тя гъвкава, всички хормони, невромедиатори и инсулинови рецептори функционират по-ефективно. Това е особено важно, защото високите нива на инсулин причиняват състояние на възпаление, а както знаем, възпалението причинява стареенето.“

Този откъс е класическо лъже-познание. Той съдържа купешки научни думи и звучи внушително. Съдържа действителни факти, макар те да нямат никаква връзка с приписваната полза. Също така съдържа напълно измислени твърдения без фактическа основа („те правят мембраната по-гъвкава“), за да се използва лековерността на някои лаици (ако кожата ми вече не е гъвкава, това трябва да е, понеже мембраните на отделните клетки не са гъвкави). И за капак твърди, че „знаем“ неща, които са откровено неверни.

Акаи се оказа голяма измама с кредитни карти. След като подлъжат хората с такива послания, безскрупулните мошеници предлагат да изпратят „безплатна мостра“ срещу номер на кредитната карта. Пратката акаи може да пристигне, може и да не пристигне, но и в двата случая кредитната карта олеква с тлъста сумичка.

Противниците на ваксините са хора, подлъгани по същия начин. Те са горди, че не са жалки овчедушни хорица. Може лекарят да им казва, че ваксините са безопасни, ефективни и един от най-големите медицински успехи на всички времена, но те не са убедени. Те искат да се „осведомят“, за да разберат за какво става дума.

Какво трябва да знаете, за да оцените безопасността и ефективността на ваксинацията? Очевидно трябва да имате познания по имунология, вкл. да разбирате разликата между клетъчен и хуморален имунитет. Трябва да знаете как се образуват антителата. Трябва да разбирате основите на вирусологията, особено белтъчните обвивки на вирусите, както и разликата между живи, атенюирани и фрагментирани вируси. И, разбира се, трябва да разбирате статистиката, описваща големи групи от населението за дълги периоди от време.

Но чакайте! Науката е трудна и това не е честно. Кой има времето, подготовката или способността да разбере основите на имунологията? Не и противниците на ваксините. Техните познания по вирусология се изчерпват с това, че има два вида „микроби“ – бактерии и вируси.  А познанията им по математика често се ограничават с елементарната аритметика, поради което им е невъзможно да разберат статистиката, дори ако се потрудят да прочетат съответните текстове.

Така че, щом не четат имунология и вирусология и не анализират статистика, какво точно правят, когато се „осведомяват“? Те просто се сдобиват с големи количества лъже-познание.

Голяма част от това, което си мислят, че знаят, е или откровено невярно („Честотата на болестите, срещу които има ваксини, е намалявала още преди въвеждането на ваксините“), или анекдотична информация, която не доказва нищо за нищо („Джени Макарти е излекувала сина си от аутизъм!“), или шантави конспиративни теории, чиято нелепост е очебийна (всички от фармацевтичната индустрия знаят, че ваксините не са безопасни и ефективни, но въпреки това ги дават и на собствените си деца).

Привържениците на естественото раждане са дори по-агресивни в своето невежество. Срещу ваксините проповядват шарлатани, порнозвезди и лекари, които раздухват страха от ваксините с цел лично обогатяване (д-р Андрю Уейкфилд, д-р Боб Сиърс). Никой в медицинското съсловие не ги приема сериозно; те са срам за професията. Философията на естественото раждане, напротив, е прерогатив на акушерките…

Истината за здравното образование е проста и безмилостна. Не можете да бъдете осведомени в която и да е здравна област, ако не четете и разбирате университетските учебници и научната литература. Точка!

Не си губете времето да ровите из Мрежата. Ако не сте готови да проверите прочетеното там, като прочетете съответната научна литература, не можете да смятате, че сте научили каквото и да било.

Не казвайте на нас, останалите, че сте „осведомени“, защото така само разкривате своето лековерие. Вие сте придобили не познание, а лъже-познание и това доказва, че сте глупак.

Хайде да не сме лицемери

Пред съдебната зала на 26. септември. Източник: klassa.bg. От уважение към свободата на вероизповедание и правото на личен живот замазах лицата на дамите, или по-точно малкото, което се виждаше от лицата им.

 

През последните седмици в Пазарджик се води дело срещу 13 имами, обвинени в „проповядване на антидемократична идеология“ – разбирай радикален ислям. Част от свидетелите в съда се отказват от предварително дадените си показания, друга част се оказват защитени свидетели на служба в ДАНС. Правозащитниците се възмущават, че българската гражданска съвест не се вдига на крак в защита на обвиняемите. Това е едното мнение по въпроса.

Другото – моето – мнение е, че ако някой иска подкрепата на обществото, трябва поне да не си прави черен пиар. Иначе казано, ако те съдят за радикален ислям (както и да го наричат), постарай се в радиус от километър да не се вижда твоя близка или привърженичка, омотана в черно от темето до глезените (вж. снимката). Защото гражданската съвест – или поне моята гражданска съвест, доколкото я имам – се възмущава от потискането и обезчовечаването на жените чрез маскирането им като ходещи палатки. И когато разни мъже си присвояват правото да говорят от името на Бога и чрез психологическо (а нерядко и физическо) насилие привеждат жени в горепоказаното състояние, гражданската съвест се настанява да хрупа пуканки пред телевизора и оставя господата сами да се оправят с правосъдието.

Наистина е притеснително граждани да бъдат съдени въз основа на твърдения на анонимни тайни ченгета. Но от друга страна, ако следващата бомба, която гръмне на наша територия, се окаже българско дело, кого ще обвинят правозащитниците? Не тези, които са я гръмнали, и не тези, които са им промили мозъците, а ченгетата от ДАНС, задето не са следили зорко кой какво проповядва. Затова хората гледат превантивно да си вържат гащите, както уж всички искаме от тях.

Ето защо не смятах да пиша в защита на обвиняемите. Но в един момент се видях принудена – според репортажите един от 13-тимата (А. Ахмед) е обвинен, че (уж) бил казал: „Всички, които не са мюсюлмани, ще горят в ада и само ислямската религия е правилна.“

Вие да знаете религия, която да не твърди, че само тя е правилна? Самата идея за „мултикултурна религия“ ми се струва абсурдна. А да знаете религия, която да предвижда ад и да не слага в него най-напред неверниците и друговерците?

Да видим нашата традиционна вяра, християнството. Всички знаем, че някой разбойник може да бъде огрян от Божията милост, но ако не си вярващ християнин, ако не признаваш Исус за свой спасител, гарантирано оставаш там, дето е плач и скърцане със зъби. Изключение не се прави дори за бебетата. Не толкова отдавна при тежко болно бебе близките са тичали да викат не лекар, а поп. Защото лекар обикновено е нямало наблизо, пък и да е имало, полза никаква. Докато попът, ако завари малкото все още в агония, е можел да го кръсти в името на Отца, Сина и Светаго духа и така да му спести вечните мъки в ада. В съвременната светско-хуманистична епоха християнските богослови, разбира се, се опитват да представят нещата по-лицеприятно и да удостоят нещастните бебенца с виза за рая, но все пак са принудени да признаят, че това становище не може да се основе дори и на думичка от Светото писание.

Така че хайде да не бъдем лицемери и да не оскърбяваме ушите на Темида с глупости.