Archive for май, 2009

Цикъл 1, практическа задача 5 – Разнообразие на гаметите

май 20, 2009

izrezki

Нуждаете се от парче картон, молив, ножица, лепило, няколко листа бяла хартия и два листа различно оцветена хартия. Най-добре би било единият цветен лист да е син, а другият – розов (обичайните означения за мъжки и женски пол), но всяко съчетание от цветове ще свърши работа. Може да използвате рекламни диплянки.

Сгънете един бял лист на две. От едната половина изрежете два големи кръга. Това са ви гаметите. От другата половина изрежете един още по-голям кръг. Той ще бъде зиготата. Разстелете трите кръга на масата пред себе си.

Прерисувайте върху картона горната рисунка. Направете дупки с формата на хромозомите, като пробиете сивите части, изрежете ги и ги махнете. Така картонът ви става шаблон, с който удобно можете да чертаете хромозоми върху цветната хартия.

Първо си представете еукариотен вид, при който хаплоидният брой хромозоми е единица. Очертайте 1. хромозома върху розовата хартия, изрежете я и я сложете върху едната гамета. След това изрежете същата хромозома от синята хартия и я сложете  върху другата гамета. Ето ви гамети с хромозоми.

Сега направете оплождане – изсипете хромозомите от двете гамети върху зиготата. Получихте диплоиден набор от две хромозоми (една двойка).

Остава да се осъществи мейоза в следващото поколение и да се получат нови гамети. Вземете хромозомите от диплоидната зигота и ги разделете поравно (в случая – по една) в двете гамети. Това е първото делене на мейозата. Ако искате, пригответе си още четири бели кръгчета и направете второ делене на мейозата, като срежете всяка хромозома по дължината й. Но можете и да пропуснете второто делене, защото и без това четирите получени зрели гамети ще бъдат две по две еднакви. Целта на заниманието е да видите как се създават гамети с разнообразна наследствена програма, а за това е достатъчно първото делене на мейозата.

При една двойка хромозоми мейозата не създаде особено разнообразие, нали? Получихте същите гамети, от които тръгнахте. (В действителност не е съвсем така; има допълнителен механизъм за разнообразяване, който работи дори и в този случай. Но за него ще учите след години.)

Да видим какво става при две двойки хромозоми (хаплоиден брой 2, диплоиден брой 4). Изрежете от цветните хартии и 2. хромозома. Сложете във всяка гамета 1. и 2. хромозома с еднакъв цвят. Оплодете ги. Сега направете пак първо делене на мейозата. Разделете ги поравно, като сложите по една 1. и една 2. хромозома във всяка гамета. По колко начина може да стане това? Първо сложете във всяка гамета само хромозоми с еднакъв цвят. Запазете гаметите, като залепите хромозомите върху тях и ги приберете настрана. Сега изрежете нови хромозоми и нови гамети. Повторете мейозата, като разделите хромозомите по друг начин, т.е. съберете в една гамета хромозоми с различни цветове. Запазете и тези гамети. Проверете има ли още начини да се разпределят две двойки хромозоми в гаметите. Вижте колко различни комбинации се получават и запишете числото.

Сега освен първите две хромозоми изрежете и третата и по същия начин моделирайте половия процес. Внимавайте във всяка гамета да сложите по една и само една хромозома от всеки размер. Колко различни гамети могат да се получат при три двойки хромозоми?

Ако ви остане време и сили, добавете и четвъртата хромозома и вижте какво ще стане при четири двойки хромозоми (хаплоиден брой 4, диплоиден брой 8).

Учили ли сте смятане със степени? Ако да, опитайте се да намерите формула за броя различни видове гамети, които могат да се получат при мейозата, ако хаплоидният брой хромозоми е n.

Отговорът – в следващия пост.

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Advertisements

Вие не произлизате от родителите си

май 17, 2009

Мои приятели имат дете в четвърти клас, което учи в добро училище. И учителката му е много добра – преподава съвестно, обича учениците си, поддържа дисциплина. Питомците й са доволни и са се представили отлично на „малката матура“. И въпреки това… Един ден детето се върнало от училище и попитало:

– Вярно ли е, че хората са произлезли от маймуните? Госпожата каза, че не е вярно, защото и днес има маймуни, пък не се превръщат в хора.

Този идиотски „довод“ за пръв път чух в 11. клас от своя съученичка. За свой срам толкова се ядосах, че й викнах, че нищо не разбира. Оттогава съм попадала на него многократно. Но за пръв път чувам учител да го е казал пред деца одобрително. Всичко може, но все някъде трябва да има граница.

Добре де, като те притеснява някоя теория, която от век и нещо е общоприета сред професионалните учени, защо не почетеш повечко по въпроса и не го обсъдиш с колежката по биология? Или в краен случай защо просто не стоиш настрана от тази материя, след като тя явно не е за твоята уста лъжица? Как смееш да оспорваш общоприети научни теории пред 10-годишни ученици?  Откъде тази самонадеяност, откъде невежите вземат толкова наглост?

За читателите, които се колебаят на чия страна да застанат, ще направя една аналогия. На вас са ви казали, че произлизате от родителите си; вярвате ли в това? Вие не сте го видели и не си го спомняте. Казват ви го други хора, на които не сте длъжен да вярвате. Вашите родители твърдят, че са ви заченали и после майка ви ви е износила в матката си и ви е родила. Но по собствените им думи те многократно след това са повтаряли акта, който уж е довел до вашето зачеване; как така ни веднъж не са заченали и родили ваше копие? В най-добрия случай майка ви е забременяла и после се е прибрала от родилния дом с някакво братче или сестриче, което няма особена прилика с вас. Не бъдете толкова лековерни. Няма никакво друго разумно обяснение за вашия произход, освен че Господ собственоръчно е подредил вашите съставни частички по изключителния начин, който е бил нужен за появата на вашата личност.

Аналогията като метод е с доста ограничени възможности и твърде голяма опасност от грешки и съзнателни манипулации. Въпреки това я използвам често – не виждам кой друг подход би свършил работа, когато опонентът упорито сваля интелектуалното равнище на обсъждането далеч под долната граница на нормата.

А ако говорим сериозно: Мутациите, които са материал за еволюцията, възникват случайно. Насочващият фактор на еволюцията – естественият отбор, е по-закономерен, но и той не е неизменен. Следователно еволюционните промени не са изцяло детерминирани, в тях случайността има важно място. Същото важи за подбирането на хромозомите и после на самите полови клетки при зачеването на новия организъм. Затова и двата типа процеси, макар и напълно реални, са невъзпроизводими. 

Посвещавам този пост на Международната година на Дарвин (през 2009 се навършват 200 години от рождението му и 150 години от публикуването на „Произхода на видовете“).

Защо не бива да строим АЕЦ „Белене“

май 17, 2009

Цитирам началото на редакционната статия „Самоубийството на века“ в 13. брой на в. „Капитал“ от миналия месец:

Правителството на БСП дойде на власт с обещанието да развали скандалната концесия за магистрала „Тракия“, която тогава опозицията наричаше „кражбата на века“. После това не стана. По-лошото е, че в края на мандата си социалистите залагат още по-голяма бомба за бъдещите правителства, наречена АЕЦ „Белене“. Приликите между магистралата и „втора атомна“ са много – отново непрозрачна сделка за много пари, с предварително избран изпълнител, близък до управляващите, бързане в края на мандата и за капак – държавна гаранция. Разликите са две – че сумите този път са стократно по-големи, а българската икономика може да бъде напълно съсипана с един-единствен проект, тъй като на практика ще бъде удвоен държавният дълг.“

Прочетете и статията на Димитър Пеев „Не можем да преглътнем Белене: втората атомна централа излиза златна и опасна за икономиката ни“ в същия брой. Ето началото й:

Проектът на века, както последните две правителства обичат да наричат АЕЦ „Белене“, може да се окаже провал на века. Няма заинтригувани инвеститори. Няма и западни банки, които да финансират, защото сметката за строителството на втората атомна централа в България е твърде раздута. Не е сигурно и дали ще има кой да купува произведения ток някой ден – в цяла Европа падат и цените, и потреблението на електроенергия. Ако бяхте на мястото на премиера Станишев, щяхте ли да се хвърлите в авантюрата „Златно Белене“, да приемете офертата за руско финансиране от 3.8 млрд. евро, че и да издадете държавна гаранция? За да е по-лесно мисленето, трябва да се спомене, че подобно удвояване на държавния дълг точно сега може да струва понижаване на кредитния рейтинг на България с всички последствия в разгара на кризата.“

„Икономиката в един урок“ на български

май 9, 2009

economics_in_1_lesson

Приятно е човек да се похвали и според мен няма нищо лошо да се похвалиш, след като си свършил добра работа.

Преди известно време писах колко хубаво би било българският читател да се запознае с „Economics in one lesson“ от Хенри Хазлит. Неотдавна книгата излезе на български в мой превод. Подробности на сайтовете на издателите „МаК“ и „Изток-Запад„; цената е 10 лв.

„Икономиката в един урок“ защитава свободния пазар с прости и логични доводи, разбираеми за широк кръг читатели (т.е. не са нужни специални познания по икономика). Радвам се, че книгата излиза в България точно сега, в разгара на световната икономическа криза. Защото сътресенията на пазара размътват главите на хората и виждаме все повече икономисти, които би трябвало да са с всичкия си, да настояват за по-силна намеса на държавата в икономиката и дори за тотален държавен контрол. Точно в България този филм вече сме го гледали, нали? Нека да предпочетем опита, логиката и здравия разум.