Archive for февруари, 2010

Затвор под друго име

февруари 14, 2010

http://www.youtube.com/user/MaryStewart0777#p/a/u/1/9tppwp7zXtY

http://www.youtube.com/user/MaryStewart0777#p/u/3/zN6iBnxS-YY

Това са откъси от филма „Българският Гуантанамо“ на Иван Кулеков, излъчен на 5. януари в „Шоуто на Слави“ по БТВ. Научих за филма от поста „“Българският Гуантанамо“, медийната (и блогърска) тишина“ на Светла Енчева. За тези, които не могат да си пуснат клиповете, ще напиша какво е дадено в тях.

В началото Слави представя Кулеков и неговия филм. Кулеков казва: „В красива на вид сграда в софийски квартал са изпращани без съд и присъда по усмотрение на тайните служби хора, които са загубили документите си или имат документи с изтекъл срок, такива, които специалните служби смятат за опасни за националната сигурност, както и незаконно пребиваващи в България. Там не се спазват законите, (валидни) за българските граждани.“

Започва самият филм. Появява се табела: „Министерство на вътрешните работи, дирекция „Миграция““. Камерата се отдръпва и показва висок зид, надграден с бодлива тел. Зад кадър Кулеков пояснява, че това е Домът за временно настаняване на чужденци в Бусманци.

Следват кадри от стая в дома, пълна с мъже. Един се оплаква, че стаята е затворена цяла нощ, отваря се в 7 ч. сутринта, но само за малко. Хората искат да ходят по нужда, казва им се да пикаят в шише, стават скандали, бой.

Йотко Андреев, управител на Дома, казва, че в него има чужденци от различни страни и се полагат усилия да се разпределят по стаи така, че да се ограничи напрежението между тях, но тези усилия не винаги имат успех.

Обитател на Дома на име Джавед Нури казва, че е бил в много „бедни, но не като икономика, а като закони“ държави, но никъде другаде не е преживял такова нещо – да бъде затварян заедно с хора, били преди това в затвора за убийство, както и с болни хора. Камерата показва препълнена с мъже стая.

Андреев признава, че в аналогичните институции в Белгия в една стая се държат по 2-4 души, а в неговия Дом те са по 10-16, дори 18. Освен това белгийските стаи са снабдени със санитарни възли, а българските – не.

Възрастна жена с очила казва на руски пред камерата, че са я хванали на летището с фалшив литовски паспорт. Кулеков я пита дали е знаела, че е фалшив. Тя отговаря: „Да, аз го купих“.

Камерата показва от двете й страни две по-млади жени (едната със забрадка), гушнали по едно дете. Рускинята се оплаква, че в Дома няма никакви условия. На въпроса какви условия е очаквала отговаря: „Поне тоалетна хартия да даваха на хората“.

Валерия Иларева, адвокат, казва: „Това са хора, на които е забранено де факто да работят, които не могат и да излязат от нашата държава. Има много лица от бившия Съветски съюз, които в момента няма къде да се върнат – никоя държава не ги приема. Има човек, който за втори път, след около 3 години стоене в Бусманци, отново е задържан там – няма къде да го депортират, той няма държава, където да се върне. Той е дошъл, когато е имало Съветски съюз.

Андреев казва, че в Дома се настаняват и хора, които са изтърпели наказание в затвора, но дължат на държавата пари. „До изясняване на техните случаи ние ги държим в Дома.“

Чернокож мъж казва: „Дори да сме нарушили закона и да нямаме документи, поне можем да бъдем изслушани и да ни обърнат внимание. Тук сме от почти година. Пристигнах законно с виза, но визата ми изтече, затова не мога да се върна обратно в страната си. Повечето хора са тук по същата причина.“

Мъж от Сирия казва, че е в Дома, защото му е изтекъл срокът на паспорта. На въпроса от колко време е в България отговаря: „От 15 години. Женен, имам четири деца.“

Камерата го дава зад прозорец с решетка с две от децата – момченца на видима възраст 1 и 3 години. След това показва четири деца в една стая. Не става ясно дали са неговите, изглеждат ми твърде близки по възраст, за да са от едно семейство. И четирите изглеждат под 5 години, едното е момиченце. Момченце на 1-2 годинки си играе с кашон, влязло е в него. На пода има дюшеци и играчки.

След това говори жена със забрадка, до която стои 5-6-годишно момче. Може би е същата, която по-рано видяхме до рускинята, и може би е жената на сириеца – но това не става ясно. Казва: „Не знам колко време ще останем тук. Защо сме тук? Имаме деца тук. Аз виждам, че искат да ни помогнат. Дават ни стая за децата, питат ни какво искаме, сега ни дават дрехи. Но не знам. Може би да сме тук е най-добре за нас, не знам… Не знам.“

Мъж на средна възраст- д-р Ибрахим Догмуш, пита: „Какво е виновно това дете, което сте снимали, да е в Бусманци 2-3 месеца, в затвора?

Камерата дава пак Нури и Кулеков казва: „От отчаяние и в знак на протест срещу своеволното му задържане от тайните служби на 24. август 2006 Джавед Нури се опакова в чаршафи и се самозапалва.“ Продължава самият Нури: „Аз реших, че по-добре човек да умре, отколкото да живее в такова страдание. Заместник-директорът на Бусманци дойде и каза, че не можем да забравим (?) хора, които са се самозапалили. А след това ме хвърлиха в изолатора, а бях ранен, краката би бяха черни, беше студено. От операцията бяха минали 3 дена, а ме хвърлиха там, където няма легло, чаршафи, болен човек да хвърлиш там – дори в Гуантанамо няма такива неща.“

Камерата показва мъж на име Тарик Адилсами зад решетка.

– Откъде идвате? – пита го Кулеков.

– От Палестина.

– Защо сте тук?

– Защото нямам документи… Не знам защо съм тук, не съм създавал никакви проблеми. Тук съм повече от месец. Питам защо.

– Защо избрахте да дойдете в България?

– Казаха ми, че България е европейска страна.

Тук свършва първият клип и започва вторият.

– Колко време ще останете тук?

– Не знам. Не ми казват колко дълго ще остана, изобщо не разговарят с мен. Не знам защо. Аз искам своите права в България, но никой не ми ги дава.

– Имате ли адвокат?

– Исках адвокат, но чакам вече от месеци и никой не идва.

Андреев казва: „Целта е не да държим лицето дълго време в този Дом, а да се постигнат целите, като се разговаря през това време с чужденеца и той осъзнава, че е направил грешка.“

Иларева говори за гаранциите срещу злоупотребата с власт в правовите държави. Решенията там не се оставят на преценката на властимащите, а има ясни законови рамки.

Андреев казва: „Случаят със Сид Каздоев, който се определя като чеченец, е много деликатен за нашия Дом. Има дълъг период от време, когато Кадзоев е бил в 3-ти блок. Аз съм началник на този Дом от 3 месеца (и не мога да отговарям за станалото преди това). Причината Сид Кадзоев да бъде в 3-ти блок толкова дълго време е, че предишният началник на Дома така е преценил. Че за сигурността на останалите обитатели и на самия него е добре да престои по-дълго там. (Кулеков пита колко време.) Ами, повече от 7 месеца.

Иларева пояснява, че затворът като дисциплинарно наказание е с максимален срок 14 дни.

Чернокож младеж с очила на име Оладотун Ибитуй казва: „Казват, че не е затвор, но за съжаление то е затвор. Очаквах всичко, дори да умра там. Защото те не ти казват колко време ще те държат.“

Иларева посочва, че в Испания максималният срок за задържане на (кандидат-) имигранти е 40 дни.

Друг чернокож мъж, Касим Уси Мачанох, сниман в някакъв мизерен коптор, казва: „Бях в Бусманци 2 години и 5 месеца… като затворник и повече от затворник там. Година и половина съм тук. Няма право на работа, няма право на нищо… Отникъде няма помощ. Да стана крадец или не знам какъв… (На въпроса дали вярва) Вярвах, но вече не знам… Вече спирам да вярвам… По принцип съм роден мюсюлманин, но съм разбрал, че всеки има право да си избира религията. Вече не знам дали съм мюсюлманин или християнин. Ходя на църква, ходя навсякъде, (хората се) молят на един Господ…“

Пак Ибитуй: „Аз бях там година и 4 месеца. Навърших 18 години и само това чакаха – да навърша 18 години и казаха, че съм нелегален. Че нямам правото да живея в България, че трябва да се прибера при маймуните в Африка. „Ще те върнем обратно в Африка, където са маймуните.“ В моята държава – Нигерия, има 1500 българи.“

Нури: „Когато човек е заплаха за националната сигурност, трябва да има обвинение. Ако има обвинение… трябва да има доказателства и да го съдят. Да отива в затвора, а не в Дом за временно настаняване на чужденци.“

Ибитуй: „Баща ми – какво стана с него? Здрав човек, без никакви проблеми, не се е оплаквал от нищо, задържат го 7 месеца. Отива на доктор, виждат, че е с високо кръвно. Те не искат да умре в техните ръце, нали. Пуснаха го. На осмия месец го пуснаха и баща ми почина на деветия месец. След месец един сириец почина в техните ръце.“

Андреев казва (явно за сириеца): „Вследствие на кръвоизлив на язвата – естествена смърт.“

Брадат мъж на име Ахмед Бетхауш говори иззад решетка: „Аз съм тук, защото съм болен. Това е болница. Четири месеца съм тук. Защото нямам пари да се върна в родината си.“

– Да не сте направили нещо нередно?

– Не, нищо нередно не съм направил, само нямам документи.

– Колко време ще останете в Бусманци?

– Не знам. Година, две…

– Защо избягахте от Алжир?

– Искам да се върна в Алжир. Харесвам Алжир. Говорих с началника. Той каза, че няма пари, или няма самолет… Не знам, това е проблем на Бусманци.

Иларева: „Тук изобщо не става дума за арабите, а става дума за основни човешки права, които са присъщи на всяко човешко същество поради самия факт, че е човек. Независимо има ли документи, няма ли документи, каква му е религията и националността… Ако допуснем чужденци да бъдат задържани по административни причини, може би няма да е далеч времето, когато ще почнем да задържаме и своите граждани.“

Нури казва, че думата „дом“ е хубава, значи „вкъщи“, всеки иска да е в своята къща, но за него вече тази дума значи толкова страшни неща, че не иска и да я чува, за да не си ги спомня.

Последен кадър от затвора – малко детенце (на година-две) гледа в камерата отблизо.

Говори Кулеков: „Уважаеми зрители, това, че един човек е хвърлен зад решетките само защото се е разболял от туберкулоза, е законно. Всичко, което се случва в Бусманци, е законно. Това, че един, двама или трима офицери от тайните служби могат да изпратят човек зад бодливата тел в продължение на години, е законно. Това, че имигранти и бежанци без право на труд и образование в продължение на 15-20 години чакат решаване на правата си от някои чиновници, е законно. Това, че България е единствената европейска държава, която не амнистира имигрантите, е законно. Има такива античовешки закони.“

Advertisements

Да грешим безпогрешно по всички въпроси

февруари 6, 2010

Тези дни отново беше подновена дискусията за генно-модифицираните организми (или същества, както някои* предпочитат да ги наричат). Как мислите, какво становище биха заели креационистите по този въпрос? Който не е виждал жив креационист, вероятно ще разсъди, че важен елемент на креационизма е подозрението към естествените промени в организмите и предпочитанието към съзнателно въведените промени. След като генно-модифицираните организми по определение имат интелигентни дизайнери (макар и вероятно по-малко интелигентни от Интелигентния дизайнер с главна буква), би следвало да очакваме креационистите да ги подкрепят, нали така?

Да, ама не. Който е виждал живи креационисти или поне се е карал с тях в Мрежата, знае, че те се отличават с неосведоменост (която можем да оприличим на софтуерен проблем), а в повечето случаи също и с оскъден общ умствен багаж (хардуерен проблем). Същите проблеми са свойствени и на противниците на генно-модифицираните организми. Така че едни и същи хора ще се противопоставят както на дарвинизма, така и на генно-модифицираните организми, макар двата възгледа трудно да се съвместяват логически. Но логиката е само още една област, в която креационистите не са добри.

Напоследък в този блог завъдих трол-креационист на име Димитър. Досега той е сътворил благочестиви креационистки писания най-малко за една минимална заплата, ако си намери кой да му ги плаща по 5 лв. на страница. Последното от тях, във вид на коментар към поста ми „В защита на науката, част 7“ ми достави истинско удоволствиие. Привеждам го тук едно към едно:

Тъй като от Дарвиновата теория отстои от социалния дарвинизъм само на една ръка разстояние, и тъй като от възгледите на съвременните дарвинисти до генно модифицираните организми(ГМО) разстоянието е не по-голямо , аз ще си позволя един лек офф-топик.Причината е проста-тия дни всички български медии просто прегряха от дискусии по темата за ГМО, от които стана ясно едно, че повече от 80% от българите НЕ ИСКАТ ГМО на българска земя и то не за нещо друго- а защото ги считат за вредни за своето здраве и здравето на своите деца.Нека да видим на същото мнение ли е цитирания вече няколко пъти съвременен учен еволюционист Левонтин-смята ли той че ГМО са вредни за здравето на хората или не?Ето и оригиналната статия на Левонтин по темата:

http://www.mindfully.org/GE/2003/DNA-Era-Lewontin1jul03.htm

А сега и моя превод на част от статията, която касае проблема с ГМО:

„Макар че съпротивлението към трансгенното селско стопанство в голяма степен да е предизвикано от „неествеността” на този процес, ТОВА ВЪЗРАЖЕНИЕ НЕ Е ПО СЪЩЕСТВО.Няма „естествени” селскостопански култури, тъй като всяка култура е резултат на постепенно, многовековно натрупване на генетични модификации,довели до възникването на сортове, значително отличаващи се от дивия им предшественик.Освен това смесването на различни видове е бил стандартен метод за селекция на растенията в нейната дълга повече от век история.Проблемът в действителност се състои в това, че генната технология дава на монополистическите производители мощно средство за контрол на селскостопанското производство, без да обезпечава в крайна сметка никакво преимущество нито за фермерите, нито за потребителите, а в добавка тази технология е в състояние да унищожи аграрната икономика на цели страни.“

Вие някъде да забелязахте Левонтин да предупреждава за опасността за здравето на хората от ГМО, аз лично -не.Така че когато си имате работа с учени, пък било то и МНОГО, МНОГО учени-просто бъдете нащрек и по възможност не им вЕрвайте.“

*Разбирай министър-председателя Бойко Борисов. Както е обичайно при негов гаф, повечето медии услужливо предпочитат да премълчат.

Хайде на хубавите училища!

февруари 2, 2010

Този пост е за родителите на деца, които сега са в подготвителна група в детска градина.

До неотдавна наивно мислех, че човек чака дърветата да се разлистят, птичките да се върнат от топлите страни и детето му да вземе свидетелство за завършена подготвителна група, за да тръгне да го записва в 1. клас. Добре, че по-осведомени хора ме светнаха. В момента тече нещо като предварително записване за 1. клас в училищата. Отивате и подавате заявление, че искате детето ви да е в това училище. За истинското записване трябва свидетелство, но ако го чакате и не си запазите ред сега, току-виж в по-хубавите училища не останали места и ви се наложи да си настаните детето в смотано училище.

Разбира се, смотани училища по принцип не бива да има, но засега ги има немалко, така че да се пазим от тях и да си отваряме очите!

За разлика от кандидатстването на детски градини предварителното записване е само в едно училище.

Не знам какъв е редът за децата, които карат подготвителен клас в училище – дали се записват автоматично в същото училище, или родителите пак трябва да подават заявления.