Днес бе Курбан байрям – един от двата най-големи празника за мюсюлманите. Както знаем от собствен опит, колкото и да сме атеисти, колкото и да сме се отчуждили от вярата на дедите си, на традиционните й празници обичаме да сме с близките си, на масата да има изобилни количества месо, сготвено по предписания начин, а във въздуха да витае неизказаното убеждение, че нещата вървят горе-долу добре и можем да се надяваме, че занапред ще вървят още по-добре. Но сирийските бежанци у нас са посрещнали празника в мизерни лагери, под сянката на българската бюрокрация, решила да ги държи в недостойно за хора състояние, и без трошичка сигурност за утрешния ден.
Далеч съм от мисълта, че сирийските бежанци са богатство за България и ако ги интегрираме, всеки втори от тях ще стане баща на нов Стив Джобс. Напротив. Освен че всички бежанци поне в краткосрочен план са икономическо бреме за страната-домакин, сирийците идват от друга култура, трудно съвместима с нашата. И какво от това? Защо искаме, каквото и да се случи, все другите да се натоварват, а ние да не се минем и нашето случайно да не се изгуби?
Също така не разбирам изненадата и възмущението, което буди идеята бежанците да се интегрират (казано на български – да останат тук за постоянно). При това най-изненадани и възмутени са точно хората, които критикуват американците, че имали интереси навсякъде и постоянно водели войни. Ето, сега американците не водят войни… и настъпи лесно предвидимият резултат – всяко квартално диктаторче може да изтребва народа си с отровни газове, оцелелите се разбягват с писъци и миролюбците са принудени да ги приютят. И понеже Обама направи същата грешка като Буш-старши преди него – допусна диктатор да използва химическо оръжие и да му се размине, сега бежанците не могат да се върнат и наистина трябва да мислим за интеграцията им. Вие бихте ли се върнали в страна, чието правителство трови хората със зарин и пуска бомби по опашките за хляб? А?
Разбирам българите, че не се радват на върволиците неканени чужденци. Чужденците открай време са смятани за заплаха за обществото и с основание. Но има и друга истина – че всеки човек е чужденец почти навсякъде. (Преди много години видях такъв графит на стена в Магдебург – „Alle Menschen sind Auslander, fast uberall“.) Всяко българско семейство, било то заможно или бедно, си има по някой, който е далеч и разчита на това да бъде приет от местните хора. Затова се полага да дадем на сирийците поне най-насъщното, което се полага на всеки оцелял корабокрушенец. Особено когато съответните държавни служби, усвояващи по 1000 лв. месечно на бежанец, седят и се почесват. В блога на Лид можете да прочетете как да помогнете, ако желаете.
Моето ъгълче 