Archive for the ‘Uncategorized’ Category

Бебета прихващат морбили заради тъпанари, които не ваксинират

юли 11, 2018

Превеждам от сайта на Европейския център за борба с болестите:

Епидемиите от морбили продължават през 2018 г. и четири държави съобщават за смъртни случаи

Петнадесет страни от ЕС и Европейското икономическо пространство съобщават за 1 073 случая на морбили през януари 2018 г… В Гърция и Франция броят на заразените расте… Най-голям брой заразени в ЕС след 1 януари 2018 г. имат Гърция (1 008), Румъния (757), Франция (429) и Италия (164). Тези четири страни съобщават и за седем смъртни случая – 3 в Румъния, 2 в Италия и по един в Гърция и Франция.

Морбили е тежка болест и от началото на 2016 г. в Европейския съюз са регистрирани 57 смъртни случая.

Засегнати са всички възрастови групи, като… 45% от заразените, чиято възраст се съобщава, са навършили 15 години, което разкрива наличие на кохорти от лица, пропуснали ваксинацията. Най-висока обаче е честотата на морбили при бебета под една година, които също така са под най-висок риск от усложнения и смърт и същевременно са твърде малки, за да получат първата доза ваксина. Бебетата разчитат на защита от колективния имунитет, който се постига при поне 95% покритие за две дози ваксина срещу морбили.

Нестихващата епидемия от морбили в Европа се дължи на ниското имунизационно покритие в много страни от ЕС и ЕИП: от съобщените случаи на морбили, чийто имунизационен статус е известен, 87% са неваксинирани…“

(Получерният шрифт мой – М. М.)

Advertisements

„Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

юни 23, 2018

Преди близо 7 години писах следното:

„Вероятно мнозина се чудят какъв е смисълът да се обсъжда книга, която не само е известна на всеки българин, а и от десетилетия е включена в задължителната учебна програма. Ами именно защото е включена в училищната програма, а според мен не трябва да бъде, затова ми се иска да я обсъждаме. Когато дойде демокрацията, се надявах Радичков да бъде махнат от програмата като тоталитарна отживелица. Но уви, управниците ни са все или социалисти, или истински демократи, пропити от уважение към свободата на словото на своите опоненти. Наистина в случая тя се свежда до „свободата“ на опонентите да тормозят (дори посмъртно) поколения деца с неразбираемите си текстове, но това са подробности от пейзажа.

Неотдавна Златко Енев публикува на сайта си своя статия, озаглавена „Йордан Радичков в светлината на националния ни характер„. Там пише: „За мен Радичков е един от най-ясните примери за безсилието на нашата интелигенция… Не защото не може да пише или защото не е майстор – „Барутен буквар“, плюс „Ние, врабчетата“, са изключително добри, прекрасни книги – а просто защото му липсва… способност за бунт, интелектуален или не. До момента, в който е „съгласен“, той е в състояние да произвежда… блестяща проза. Проблемите започват там, където той престане да бъде „съгласен“. Несъгласието тук, на Балканите… винаги е притежавало една особена дифузност, размитост, мътност… Несъгласието е мърморене… В България, ако не си съгласен, започваш да дуднеш като ручило на гайда… Чувал съм (без да съм ги чел) за разни нечетимо-дълги неща от французи (Ален Роб Грийе), но нашето едва ли е като тях. С две думи – то е като нищо на света. То е българска форма на протест, здраво мърдане на палци вътре в ботушите, юмруци в джобовете, среден пръст зад гърба на опонента… Не обичам преклонението пред неща, които всъщност никой не разбира…“

Коментирах: „От Радичков донякъде харесвам „Суматоха“ и „Януари“, каквото друго съм чела – не харесвам… Никак не обичам, когато някой бъде обявен за гениален и неприкосновен за критика и изобщо когато хората биват делени на велики и невелики. А най-лесно е да бъдеш обявен за гениален, ако си неразбираем. Вижте късните творби на Пикасо – струва ми се, че просто се подиграва с публиката, но никой не смее да го каже, за да не бъде изкаран идиот.  Аз не харесвам дори „Ние, врабчетата“. При първия прочит предположих, че съм малка и затова не разбирам книгата. При следващ прочит вече бях достатъчно уверена в себе си и реших, че тук просто няма нищо за разбиране и царят е гол, или поне аз не му виждам дрехите и не искам да ги виждам. Какво е това „Онова нещо“, какви са тия шпиони, които дебнат и слушат? Сега с едно от децата ми трябва да четем същата книжка през лятото. Уф… Не виждам как това четиво ще създаде у децата обич към писаното слово… Ефектът върху детето беше точно какъвто очаквах… Впрочем, макар да съм политически некоректна особа, в тази книга – особено когато се препоръчва на деца – ме дразнят осъдителните или двусмислени подмятания по адрес на китайците, индийците, румънците, западняците, градските късополи момичета и т.н. Пак повтарям – аз съм за свобода на словото и книгопечатането, нека всеки издава и чете каквото иска, но да не го тика насила в гърлата на децата!“ (В списъка на иронизираните от Радичков народи бях пропуснала турците.)

Друг коментатор ми опонира, обясни, че „Онова нещо“ е Бог, но дори и той беше принуден да признае, че Радичков не е детски автор.

Защо „Ние, врабчетата“ не е добра детска книга и според мен не е добра книга за какъвто и да е кръг читатели: според мен – защото самият автор не е бил наясно каква я иска. Дали да е забавна детска книжка с познавателна стойност, или алегория за подбрана и просветена възрастна публика. В резултат се е получила една кръстоска „като нищо на света“. Тя отблъсква подбраната и просветена възрастна публика с липсата на дълбок смисъл (а в цели глави – дори и на плитък смисъл). Същевременно не става и за детска книга поради камарите от петсричкови думи и засукани метафори, разбираеми главно за автора. Познавателната стойност, доколкото я има, страда от допуснатите неточности: врабчетата за разлика от лястовичките и бързолетите не се прехранват с улавяне на насекоми в полет (макар да им се случва да хванат някое); нито пък е обичайно за тях да гнездят по клоните на дървета – предпочитат дупки. Наистина децата биха могли да научат нещичко от книгата, например че ястребът е граблива птица, която се храни с по-дребни птици, а кукувицата слага яйцата си в чужди гнезда. Но само за това да мъчим първокласниците с текст, който почти гарантирано ще ги отврати от четенето… И после ще се оплакваме, че „днешните деца не искат да четат“.“

 

Малкото ми дете наесен, живот и здраве, ще бъде в шести клас и познайте какво се мъдри в края на списъка с книги за четене за лятото! Да, точно така, „Ние, врабчетата“ – отново. Няма отърване от този шедьовър! Само че тоя път мисля да не си разваляме лятото с Радичков, а да наблегнем на „Приказка без край“ от Енде и „Моето семейство и други животни“ от Даръл, които за щастие също са в списъка. Кой знае как, все тъй се получава, че хубавите детски книги са от чужди автори.

Без учители нямаме бъдеще

май 24, 2018

Преди месец-два седях в такси на добре задръстена улица. Докато изчакваше пътят му да се отпуши, шофьорът разговаряше по телефона със свой колега:

– Няма как, ще съчетаваш. Ще си допълваш. Иначе закъде си само с учителската заплата? На колко лева те назначиха? О, да, ще вземеш хиляда, ама пред пенсия!

Учителят по математика на по-малкото ми дете е възрастен, видимо уморен господин. Чух, че искал да се пенсионира, но директорът все го уговарял да поостане още, защото не можел да му намери заместник. Споделих това с позната учителка и се учудих, че е трудно да се намери учител за нормално софийско училище. Тя отговори:

– Отдавна отмина времето, когато учителите трудно намираха работа в София. Кой млад човек ще иска да стане учител, когато би печелил повече като продавач?

 

За да имаме бъдеще като общество, трябва да осигурим добро образование на децата си. А това изисква достойно заплащане на учителите, за да постъпват и остават в професията способни хора и те да получават удовлетворение от работата си. Просто и ясно: без учители нямаме бъдеще.

Честит празник на всички учители и ученици!

Фотогенични светкавици

май 17, 2018

Изкушавали ли сте се някога да снимате светкавица? На мен ми се прииска миналия месец. Изчаках подходяща гръмотевична буря и застанах на балкона с фотоапарат, настроен на видео. После вадих кадри от видеозаписа. Ето една малка, но фотогенична мълния:

Само клоните на дърветата малко развалят картината – изглежда, че мълнията прескача между два от тях.

А ето няколко кадъра с нищожна разлика във времето:

 

Не знам практически нищо за мълниите и мислех, че всяка от тях е единичен разряд, който се разпространява със скоростта на светлината. Снимките обаче показват, че дългата мълния не е мигновена, а се движи „на подскоци“. Може да се проследи как тя се измества наляво, преди да се изгуби.

Благодарност

май 16, 2018

Тия дни се очаква да приключи (надявам се) едно дело за обида и клевета, което баща ми Дянко Марков заведе срещу журналистката Юлиана Методиева, след като списваният от нея сайт „Маргиналия“ го обвини в антисемитизъм. По тази тема избягвам да пиша, защото ми е изключително неприятна по редица причини; достатъчно е да спомена, че двама души, които глупаво смятах за свои приятели и споделящи моите ценности, се оказаха приятели на г-жа Методиева и споделящи нейните ценности. Затова пък покрай делото се запознах с чудесни, достойни хора. Именно заради тях пиша този кратък пост. Благодаря от все сърце на всички, които подкрепиха баща ми! На онези от тях, които са евреи – двойна благодарност.

Ще стигнем ли сомалийците

май 16, 2018

Превеждам от статията за епидемиологията на морбили в английската Уикипедия:

 

През пролетта на 2017 г. в Минесота избухва епидемия от морбили. Към 16. юни в щата са потвърдени 78 случая на морбили, от които 71 са неваксинирани и 65 са имигранти от Сомалия. Епидемията се обяснява с ниското ниво на имунизация сред децата на американците от сомалийски произход. То датира от 2008 г., когато сомалийски родители изразяват тревога, че непропорциално голям брой техни деца в предучилищна възраст са със специални образователни потребности заради разстройства от аутистичния спектър. По същото време Андрю Уейкфилд посещава Минеаполис (най-големия град в Минесота – М. М.) и се обединява със скептично настроени към ваксините групи, за да представи ваксината за морбили, заушка и рубеола като опасна. Многобройни изследвания показват, че няма връзка между тази ваксина и аутизма.“

 

За бившия доктор Андрю Уейкфилд съм писала тук.

 

Да се надяваме, че противниците на ваксините у нас няма да станат толкова силни, че да наложат мнението си и да доведат до излишни епидемии като в сомалийско-американската общност. Все пак сме европейци, макар и не чак дотам, и се очаква да сме по-грамотни и по-малко лековерни от хората, току-що измъкнали се от Третия свят. Или не? Бъдещето ще покаже.

 

Колкото до повишената честота на аутизма сред децата на сомалийските имигранти – същият ефект е бил забелязан в Швеция. Някои специалисти смятат, че причината е недостиг на витамин D по време на развитието поради съчетанието от тъмна кожа и слабо слънчево греене, но засега това са предположения и не се знае със сигурност.

Приносът на антиваксерите за епидемиите от морбили

май 16, 2018

Копирам от Dnes.bg отпреди два месеца:

 

Бумът на морбили – заради отказ от ваксинация

Статистика на Световната здравна организация показва бум на заболелите с морбили. Само за миналата година повече от 21 хиляди са заболели, като при 35 души изходът е бил фатален.

Сред най-засегнатите страни са Румъния, Италия, Украйна, а епидемията в Сърбия взе пета жертва.

Според доц. д-р Атанас Мангъров, завеждащ детското отделение към Инфекциозна болница, това се дължи на отказ от ваксинацията под натиска на антиваксиналните движения.

„Много хора отказват да слагат ваксини на децата си в резултат, на което децата се разболяват“, каза доц. Мангъров в студиото на „България сутрин“.

Той обясни още, че през 2016 година в цяла Европа е имало по-малко от 6 хиляди заболели от морбили. Докторът подчерта, че на други континенти въпросът е решен със сериозна програма за ваксинация.

„В България това го имахме през 2010 година, когато тук имаше една голяма епидемия от морбили, която засегна над 24 хиляди души, 24 деца умряха“, припомни доц. д-р Атанас Мангъров пред Bulgaria ON AIR. Той подчерта, че благодарение на взетите мерки през миналата година е имало само малко над 160 случая на заболели.

Доц. Мангъров подчерта, че у нас се полагат големи усилия да бъдат ваксинирани всички, които не са, но по думите му една голяма част от хората, и то интелигентни и образовани, отказват да ваксинират децата си. Той обясни още, че при изкарана дребна шарка могат да настъпят фатални последствия дори и след повече от 10 години.

Единственото, с което не съм съгласна с доц. Мангъров, е, че отказващите ваксинация са интелигентни. По-долу копирам два коментара към същата статия:
Анонимен: „Ваксините са религия, толкова силна, колкото и култът към глобуса. Толкова сме програмиран и с тхя, че дори поставянето им под съмнение те прави луд. Факт е обаче, че този който си е научил урока и си е направил сам излседванията и изводите, прочел е фактите, знае историята, идеите и хората, които стоят зад тези модерни религии, вече не е индоктриниран и мисленето му излиза от кошерната психология. Затова учете се сами, не се оставяйте авторитети да ви казват какво е правилно. Не сте роботи.
А1: „Антиваксърите се мислят за много умни, но всъщност малките им мозъчета са елементарни за манипулиране. Малко Гала, малко бгмама, 2-3 пропагандни блога и самочувствието им става като за нобелови лауреати. Толкова си вярват, че не се усещат колко смешно изглеждат в очите на специалистите. Като Владо Плацентата са – изтрещели.

Електронни учебници – най-сетне!

април 26, 2018

Най-сетне имаме достъп в Интернет до електронни учебници от І до VІІ клас – вж. новината и съответната страница на сайта на МОН. Ако не откривате в списъка търсения учебник, можете да го потърсите на сайта на самото издателство.

Аз от началото на учебната година правя „електронни учебници“ за малкия си син, като сканирам и разпечатвам страниците, които учи в момента. Това е начин да олекотя раницата му, защото с всичките учебници тя тежи почти колкото ученика. Горните линкове ми прати позната майка, на която съм се оплаквала от този проблем. За жалост  някои от качените електронни учебници са с твърде ниска разделителна способност и с тях ще трябва да продължа по стария изпитан начин.

Три къси цитата за генерал Луков

февруари 16, 2018

Писала съм за генерал Христо Луков и по-рано, сега ще дам само три къси цитата от различни източници.

Роберт Сингер, вицепрезидент на Световния еврейски конгрес, интервю пред в. „Сега“ от 6-ти февруари: „Маршът е на името на генерал Христо Луков, който е подкрепял неонацистките закони в България, депортацията на евреи.

Николай Поппетров, историк, интервю пред в. „Култура“ от 24.02.2013 г., на въпроса бил ли е все пак генерал Христо Луков антисемит: „Няма запазени документи. Има друго съмнение – той се е занимавал с търговска дейност, може да е работил и за някои фирми с еврейско участие. В това го обвиняват неговите врагове, например ратниците…

Самуил Ардити, общественик, живеещ в Израел, изявление пред Dir.bg от 13-ти февруари: „Да проверим фактите: Луков е убит от съпротивата на 13 февруари 1943 г., а споразумението Белев-Данекер е подписано на 22-ри февруари. МС одобрява Постановление 127 на 2-ри март, а депортацията започва на 10-и март. Т.е. горе-долу – месец след смъртта на ген. Луков. Депортацията е била строго секретна държавна тайна. Според моите изследвания, Лиляна Паница разкрива тайната пред Буко Леви на 8-и март. Луков, приживе не е могъл да знае за депортацията, камо ли да я „подкрепя“ мъртъв!

Срам и позор – България се присъедини към антисемитската оргия

декември 22, 2017

Днес ООН е гласувала резолюция, която осъжда решението на САЩ да преместят посолството си в Ерусалим и настоява за отмяна на това решение. На сайта на Би Би Си може да се види коя държава как е гласувала. Девет са били против, 35 са се въздържали и 128 са гласували „за“. Уви, България е между последните. Държавата, спасила евреите си през Втората световна война, през ХХІ век се включи в международната антисемитска оргия.