Archive for the ‘Uncategorized’ Category

Глупости за коронавируса от високо място

ноември 15, 2020

Миналия месец проф. д-р Асен Балтов, директор на „Пирогов“, ми събра очите (и не само на мен). Как ли? Като заяви пред „Нова телевизия“, че коронавирусът не е естествен, а е „тунингован“ в лаборатория. Понеже съм си патила от журналистически преиначавания и пълни измислици, си дадох труда да изгледам интервюто, за да видя дали професорът наистина казва каквото твърдяха, че казва. Уви, да. Въпросното изявление е малко след 15-тата минута. Доводи, разбира се, никакви – освен че вирусът не се поддавал на лечение. То едно време и в гимназията се учеше, че за вирусните болести много трудно се намират лекарства, понеже вирусите за разлика от бактериите нямат собствена обмяна на веществата.

Мразя конспиративните теории, защото отклоняват ума от правилното поведение и го тласкат в глухи улици, затъпяват населението и сеят омраза. На нас нали не ни беше приятно, когато Муамар Кадафи нарочи наши медици за умишлено заразяване на трицифрен брой либийски деца със СПИН? Заразяване, за което всъщност беше виновно собственото му пещерно здравеопазване. Затова трябва по-внимателно да се изричат обвинения за създаване или тунинговане на вируси. Няма ли железни доводи, не се полага да се говори наизуст.

Но макар да е печално, че лекари с научни звания и на ръководни постове говорят глупости за коронавируса, имаме и добра новина. Преди шест дни специалистът по детски инфекции доц. д-р Атанас Мангъров (когото някога уважавах, но вече не) беше назначен за ръководител на КОВИД-отделение. Отдавна ми се искаше това да стане, тъй като доц. Мангъров упорито твърдеше по всички медии, че коронавирусът изобщо не е страшен и срещу него не е нужно да се прави нищо. Крайно време беше да се използва неговият оптимизъм, който става все по-рядък в гилдията.

Почина биологът проф. Георги Марков

септември 14, 2020

На 96-годишна възраст почина чичо ми проф. Георги Марков, известен на нашата научна общност като един от пионерите на молекулната биология в България и автор на научно-популярната книга „Тайните на клетката“.

Подписка за освобождаването на млада иранка, затворена заради забрадка

септември 3, 2020

В момента тече подписка на „Амнести Интернешънъл“ за освобождаването на 24-годишната иранка Ясаман Ариани (на снимката). Като много други смели иранки Ясаман е в затвора, защото е протестирала срещу законите за задължително забраждане и е отказала да носи забрадка. Първо е арестувана през август 2018 г. и осъдена на една година. Освободена е през февруари 2019 г., но още следващия месец е арестувана отново заедно с майка си. И двете са осъдени на по 16 години.

Конфликти при протестите – разбивка по пол

септември 1, 2020

Протестите срещу правителството и главния прокурор, за които вече писах, стигнаха до блокади на кръстовища. Което неизбежно води до конфликти между умните и красиви граждани, блокиращи кръстовищата, и някои от другите граждани. Днес стана въпрос дали умните и красивите са по-склонни да налитат на опоненти от женски пол, каквото беше моето впечатление, или това твърдение е само правителствена пропаганда. Пуснах търсене в Интернет с ключови думи конфликт протестиращи кръстовище и филтър за давност 1 година.

 

От резултатите извадих репортажите за конфликти с полицията. Ето резюме на останалите инциденти:

  • Във Варна несъгласен с протестите се опитва да подари на протестиращи патерица с презервативи, те отказват да я приемат. След дискусия двете страни се разделят мирно.
  • На 17-ти август пред румънското посолство в София жена, возейки двете си малки деца, се опитва да мине през блокираното кръстовище. Протестиращи чупят стъклата на колата й. Двама от тях са задържани.
  • На 25-ти юли политичките Даниела Дариткова (ГЕРБ) и Корнелия Нинова (БСП) са блокирани от протестиращи в сградата на националната телевизия, след като са участвали в предаване. Нинова е изведена от полицаи час и половина след края на предаването, Дариткова след още час и половина.
  • На 31-ви юли възрастна жена с бастун преминава през надписа „Оставка“ на блокираното кръстовище Орлов мост в София. Един от протестиращите я залива с чаша вода, тя го удря с бастуна си. Мъжът е задържан.
  • На 1-ви август 37-годишен мъж подпалва една от тентите на кръстовището Орлов мост. Случаят се разследва.
  • На 9-ти август младеж доближава палатките, блокирали същото кръстовище, и обижда протестиращите. Конфликтът е „бързо потушен“.
  • Според репортаж пак от 9-ти август за същото кръстовище „двама младежи във видимо неадекватно състояние“ се опитват „да влязат във физически сблъсък“ с протестиращите от палатките и са задържани. Предполагам, че в горното съобщение става дума за един от тях, но не мога да съм съвсем сигурна.
  • На 20-ти август жена се опитва да премине с колата си през блокирано кръстовище във Варна. Протестиращи я спират, тя подава жалба срещу тях.
  • На 24-ти юли мъж се опитва да премине с колата си през блокираното кръстовище „България“ – „Фритьоф Нансен“ в София и контузва в коляното 19-годишна протестираща девойка.
  • На 28-ми юли мъж се опитва да премине през блокадата пред Ректората в София (същият репортаж като по-горе). Протестиращи твърдят, че е минал през крака на един от тях, и го държат на място 4 часа. Той подава жалба срещу тях.

Вижда се, че с изключение на последния случай всички противници на протестиращите, които са блокирани за часове, заливани с вода или им е поизпочупена колата, са жени.

По повод на нашумелия случай с майката, опитала се да мине през протестиращите пред румънското посолство: Мнението ми за умните и красивите е ясно, но не одобрявам и нейното поведение. Смятам за недопустимо да тръгнеш с кола да газиш хора, независимо какви са, и още по-недопустимо да излагаш децата си на опасност. Погледнете само какво става в Америка (където, както обикновено, са по-напред от нас). На 4-ти юли в Атланта осемгодишната Секория Търнър е застреляна от протестиращи, понеже майка й минала с колата си през барикадата им.

Дали ли сме нещо на светът

септември 1, 2020

Заглавието на този пост, разбира се, е перифразиран цитат от „Паисий“ на Вазов: „...че и ний сме дали нещо на светът / и на вси словене книга да четат„.

Но дали ли сме наистина?

Нека оставим настрана факта, че по-напредналите „словене“ като поляците, чехите, словенците и др. не щат и да знаят каква книга сме дали, ами си пишат на латиница и си свиркат. Да се съсредоточим върху кирилицата, която сме били дали на света. Макар че поначало обичам 24-ти май, винаги ме напушва смях, когато видя изображение на Кирил и Методий, държащи свитък с кирилски букви. Защото всички сме чували, че Кирил няма нищо общо с азбуката, наречена на него, а е създател и пръв разпространител на глаголицата, която участник във Форум „Наука“ с основание нарича „йероглифоподобна“ и „негодна за употреба“. Колкото до кирилицата, тя очевидно произлиза от гръцката азбука и е просто адаптирана към българския език (според източниците, които съм чела – от неизвестни български книжовници малко след покръстването на България).

Тия дни, докато покрай сина си се мъчех с „Пространното житие на Константин-Кирил“, поотръсках Мрежата да видя какво пишат и мислят другите за въпросния текст и изобщо за създаването на българска писменост. (Една от ползите от училището е, че кара възрастните близки на учениците да си обогатяват познанията – нерядко повече от самите ученици.) И ето какво прочетох от същия коментатор във Форум „Наука“:

Двата съперничещи си по това време религиозни центъра – Рим и Константинопол, имат всеки за себе си различен подход за разпростиране на своето културно-религиозно влияние.

Докато Рим разчитал на сакралността на латинския език… то Константинопол, заобиколен от множество народи, много от тях на ниско културно ниво, имал друг подход за пропагандиране на кръщението: разрешение за собствен литургичен език, но с едно условие – задължение на покръстения народ да използва донесената от константинополските мисионери писменост, създадена така, че веднъж покръстен, този народ да не може да общува свободно с останалите държави.

Така на арменците и коптите била дадена писменост и те служели на своя език много преди българите да бъдат кръстени, така че фантасмагорията, че, видите ли, Кирил и Методий били прекратили догматичността на триезичието, може само да ни развесели.

За арменската писменост, която е много различна от гръцката, не мога да съдя, но хвърлих поглед върху коптската азбука и бях, меко казано, изненадана:

Не знам за вас, но на мен тези букви ми приличат повече на български от някои истински старобългарски кирилски писмена. Не съм убедена (както твърди коментаторът), че кирилицата пряко произлиза от коптската азбука, но смятам, че е недопустимо да се преподава за създаването на българската писменост, без да се коментира приликата й не само с гръцката, а и с писмеността на други покръстени от Константинопол народи. Защо поколения български ученици се насилват да зубрят имена, дати и пропаганда, след като най-важните въпроси и факти от историята дори не се зачекват в задължителния материал, а от немай-къде се обсъждат от неспециалисти в Интернет-форумите?

Житие на Константин-Кирил, страдание на осмокласниците

август 24, 2020

Днес малкият ми син като бъдещ осмокласник се бори с „Пространно житие на Константин-Кирил„. Помогнах му, като плъзнах поглед по длъжкия текст и посочих избрани откъсчета, които да прочете, колкото да не е без хич. А бе, дами и господа експерти от Министерството на образованието, вие опитвали ли сте да пробутате на осмокласник от ХХІ век този обемист и изключително труден исторически извор? Защо трябва да мъчим децата с него и какво ще постигнем, освен да ги отвратим от писаното слово? И с какво ще се обогатят, като се измъчат? Омир и Библията също са трудни, но са основа на западната култура. Освен това има адаптации, има „Забавна Библия“ и „Забавно Евангелие“, както и „Исус Христос суперзвезда“ и „Животът на Брайън“, докато „Пространното житие“ се занимава само с лица и събития от местно значение. Хайде някой здравомислещ човек да замени този образец на старобългарската книжнина с друг, по-четяем! Или поне по-късичък.

П. С. Днес ученици от елитна столична гимназия ме осведомиха, че един от техните учители посветил на „Пространното житие“ цифром и словом два учебни часа, а друг тихомълком го пропуснал. Да живее здравият разум на редовия български учител!

Хайде на хубавите гимназии, че не останаха!

юли 21, 2020

 

 

Пустите журналисти обожават да тревожат народа! И понеже тия дни кандидат-гимназистите и родителите им тръпнат от притеснения къде ще им излезе късметът да си продължат образованието, медиите излизат със заглавия от рода на „Седмокласници от страната превзеха столичните гимназии“ („Монитор“ от 13. юли). Цитирам първия абзац от същата статия: „1206 кандидат-гимназисти в София не са класирани след първия етап от приема след седми клас. Свободните места обаче са само 914, което означава, че в държавните и общински училища не достигат около 300 места или над 10 школски паралелки. Причината за това е, че деца от провинцията са заели над 400 места от обявените в държавния план-прием 388 паралелки за столицата. Тласък на ситуацията дава вътрешната миграция към най-големия град в държавата.

Все едно въпросната вътрешна миграция е нещо ново или досега някой е успявал да я държи в тайна! Наистина по-долу авторът на статията пояснява, че се очаква много от кандидатствалите от други градове да не се запишат в София, че някои семейства ще предпочетат частни училища и че има готовност при нужда да се създават нови паралелки, за да се приютят всички деца. Признавам си, че като истинска българка първо реагирах с идея да се ограничат правата на хората – а именно в софийските училища първо да се записват софиянчетата и едва после кандидатите от други области, ако останат места.

Засега, т.е. след второто класиране, места има. Който е крайно недоволен от спечеленото на този етап място или е останал извън борда поради твърде оптимистично подбрани желания, има къде да се пробва на трето класиране. И то не само децата с висок бал (тях не ги мисля, те всякак ще се оправят), а и тези с по-нисък. Вижте например хубавата училищна сграда на снимката. Намира се на пъпа на София – като тръгнете от паметника Левски към Сточна гара, се пада отляво. Не, не е Софийската математическа гимназия. СМГ също е хубаво училище, дума да няма, но не е за всяко дете и не гъмжи от свободни места.

Училището на снимката е Професионалната гимназия по механоелектротехника „Н. Й. Вапцаров“ – единственият оцелял механотехникум в София и близката околност. Там младежите могат да се изучат за техници, което после ще им даде възможности ако не за космически полети (Елин Пелин леко преувеличава в долния откъс от 1. глава от „Ян Бибиян на Луната“), то за добра работа. Дори балът ви по една или друга причина да е много скромен – двойно или тройно по-нисък от сегашния минимален бал в паралелките на училището, не се плашете и го пишете в желанията си. Имате шанс, вЕрвайте ми!

 

Преброяване на глупаците

юли 18, 2020

„“Ке падне ли Борисов този юли? Отговорот требе да е да, както се казва в стария виц. „Борисов ке падне“ юли 2020. Това не значи, че ще има предсрочни парламентарни избори. Много по-вероятно е, както през 1992, някой нов Беров да оглави „правителство на националото спасение“ с мандат на ДПС. И мафията, освен с държава, да се сдобие и с кабинет.

Ако съм прав, същите хора, които свалиха Филип Димитров, със същите средства, ще свалят и Бойко Борисов. И най-важното – със същата цел. Да управляват управляващите. И безотговорно да крадат.

За да се аргументирам, ще освежа паметта на преживелите, и ще разкажа на младите, които не са били родени, как мафията започна да идва на власт…

 

Цитатът е от блога на Калин Манолов от 30 юни. Препоръчвам ви да го посетите и да прочетете цялата статия. Междувременно прогнозата на автора започна да се сбъдва с плашеща точност. Вече повече от седмица всяка вечер в центъра на София, а от няколко дни и в други градове, текат многолюдни протести. Протестиращите искат оставка на правителството и на главния прокурор Гешев, както и „мутрите да си ходят“. Последното би било смешно, ако човек наблюдава събитията от безопасно разстояние, защото отприщването на протестната кампания подозрително съвпадна с повдигането на обвинение от очерняния Гешев срещу бизнесмена Васил Божков; а последният изцяло отговаря на народната представа за тези, които уж трябва да си ходят. Дори си има цветист прякор, който на латински би звучал като Cranium.

Другата сила, подкрепяща протестите, е президентът Румен Радев. Ако си спомняте, той бе избран главно заради неблагоразумието на ГЕРБ да издигне за кандидат жена в нашата патриархална балканска държавица, където народът не е готов да види жена на висок пост. Президентът в момента, разбира се, е надпартиен (намигане, намигане), но беше издигнат от БСП и, разбира се, падането на правителството на ГЕРБ ще отвори удобен подмолен път към властта на старите му другарчета. По-възрастните българи като тези от моето поколение треска ги тресе, щом си спомнят какво значи събаряне на дясно правителство и идване на власт без избори на измислено правителство, подкрепяно от БСП (макар и обикновено с мандат на ДПС). Особено когато БСП отдавна не са били на власт и са изгладнели. Почва едно епично крадене и разруха за прикриването му, след което на държавата й трябват години, докато се пооправи. За половин година до изборите много нещо може да се окраде, освен това периодът хваща приемането на бюджета за догодина, в който могат да се заложат още възможности за крадене.

Но кои са българите, които стават двигател на тези злокобни събития, като вечер след вечер излизат да протестират в разгара на коронавирусната епидемия? Освен че професионални и любителски репортажи има колкото искате, аз им се любувам и на живо, защото често налитам на тях, връщайки се от работа – маршрутът ми се засича с техния, освен ако благоразумно не се пъхна в метрото още при НДК. Изглеждат напълно нормални хора и ми прави впечатление, че голяма част, може би повечето, са млади. Нищо общо с протестите срещу Филип Димитров, които се състояха главно от смехотворни червени бабички, удрящи по тенджери и тигани да покажат колко уж били гладни.

Сегашните протестиращи не са смехотворни, поне не и за мен. Напротив. Те въплъщават страховете на моето поколение – вечните страхове на остаряващите, че идващите след тях не са им пълноценни приемници и ще пратят цивилизацията по дяволите. От години аз и приятелите ми се притесняваме, че голяма част от младите четат твърде малко и имат плитки интереси. Същевременно се успокояваме взаимно, че всяко застаряващо поколение гледа така на младите и почти винаги греши, че те може и да не притежават нашите знания и умения, но имат други, също толкова ценни и дори по-подходящи за днешния свят. Уви, в това отношение сегашните протести са безмилостна сверка с реалността, с която нашето пожелателно мислене се сблъсква и се разбива на прах.

Казват, че хората биват три вида: (1) умни – учат се от чуждия опит (разбирай чуждите грешки); (2) не толкова умни – могат да се учат само от собствен опит; и (3) безнадеждно глупави – не могат да се научат от нищо. Писаният текст е безценен носител на чуждия опит. Човек, който не изучава опита и натрупаните познания на човечеството чрез четене, е обречен да ги придобива от нулата чрез собствен опит, обикновено горчив. Такъв човек може да изглежда интелигентен на вид, защото външният вид донякъде отразява вродените заложби, дори ако не са развити – особено при млад човек (както пише Синиша Павич в „Горещ вятър“, едва след 30 години човек придобива лицето, което заслужава). Освен това, ако човекът има висше образование или е студент в момента, автоматично минава за умен в обществото. Но за мен умни са не образованите, а принадлежащите към група 1 – учещите се от чуждия натрупан опит. А сегашните протестиращи въпреки умничките си лица не са прочели писмените свидетелства от най-новата история на България и не са се поучили от горчивия опит от по-ранни подобни събития. Те предприемат политически действия, без да имат дори най-елементарна политическа култура. Ако изобщо могат да обяснят със свързани изречения защо протестират, те казват, че искат оставка на правителството, пък после ще видим. Някои дори преминават към тайнствени обобщения от рода на „смяна на системата“, което на разбираем български значи отказ от многопартийната демокрация и е било много популярна идея в Европа между двете световни войни. Но като че ли главната им истинска подбуда е да са там, където тече купонът и нещо става, и най-вече да си направят множество тъпи селфита, които да качат в тъпите си профили във Фейсбук и другите социални мрежи. Ето защо големият брой протестиращи ме натъжава – не само защото почти гарантира успеха им (с всички нежелани последици), а и защото за мен тези протести са лятно преброяване на глупаците в България.

Разбира се, преувеличавам. Истински глупак е човекът от група 3, обречен цял живот да не научи нищо смислено поради липса на необходимия хардуер. Но съвсем не всеки, който се държи глупаво, е такъв. Не се съмнявам, че много от протестиращите са от група 2 и с времето ще се поучат от опита си и ще бъдат по-малко склонни да вършат глупости. Някои от тях дори могат да признаят грешката си, но това е трудно и иска морална смелост. И колкото по-широко огласена и самовъзхвалена е тази грешка, толкова по-трудно ще бъде признаването й. Затова ми се ще младежите поне да не качват тъпите си селфита от протестите във Фейсбук. Един ден може да им дойде друг акъл, но Интернет никога няма да забрави старите им изпълнения.

Второто класиране за гимназиите

юли 13, 2020

Днес сутринта излезе първото класиране за гимназиите. До 16-ти родителите трябва да отидат в училището, където децата им са приети сега, и или да ги запишат, или да подадат заявление за второ класиране.

Аз питам, не може ли да изразиш желанието си за второ класиране като за първото, т.е. по електронен път? Защо трябва да ходиш в училището и да попълваш някаква бумажка, а после училището да праща желанието ти в системата, вместо ти лично да заявиш желанието си в системата с едно бутонче? Или просто учениците, незаписани до крайния срок, автоматично да се пращат на второ класиране като тези, които са останали извън първото класиране?

Преди три години големият ми син кандидатстваше и на първо класиране го приеха не в най-желаното училище, а в следващото. Не му стигаха само няколко точки. Отидохме в училището и поискахме заявление за второ класиране. Май бяхме първите с такова желание и предизвикахме смут, докато намерят формулярите. После надлежно прибраха заявлението в папка, но не ни дадоха входящ номер – нямали били система за входиране. Аз се разтревожих, защото ако заявлението се затриеше, губехме не само шанса си за второ класиране, а и мястото, спечелено на първото класиране. Звъннах в инспектората и оттам потвърдиха, че ни се полага входящ номер. После явно инспекторите са се обадили в училището и са изнесли лекция как се работи с документи, защото час по-късно ме потърсиха от училището – да ида да си получа входящия номер, който са осигурили, защото съм се оплаквала. Отидох и взех номера, чувствайки се доста мизерно. Споделих с домашните, че сега непременно трябва да приемат момчето в най-желаното училище, защото в другото вече са ни намразили. Нейсе, приеха го.

Сега ще повтаряме същото с малкия ми син. Като си спомня предишната сага, ми се ще да имам по-здрави нерви.

П. С. Коментар на друга майка за същия проблем: „Много е яка процедурата – „Здравейте, аз всъщност не искам детето ми да учи тук, но моля, пазете ми местенцето, ако не ни вземат на другото място“ :)“

П. П. С. Все пак малко са осъвременили системата – когато занесохме заявлението, приемащият отвори страницата за класирането в сайта на МОН и цъкна в нужното квадратче. Сега и без входящ номер съм спокойна, защото в профила на момчето е означено „Заявил участие“.

Щастливи студенти и разплакани микроби

март 11, 2020


Учениците са в грипна ваканция до края на седмицата – втора от началото на годината. Не помня година с две грипни ваканции. Нещо повече, нашите студенти тази седмица са в грипна ваканция. Такова нещо не се е случвало, откакто работя в Медицинския университет. Макар да се оправдават с грипа, мерките е по-вероятно да се дължат на пандемията от нов коронавирус, който обаче не се готви да си налегне парцалите в края на седмицата. Няма значение, сега се радваме на неочакваната почивка, макар да знаем, че после ще трябва да наваксваме и ще ни излезе през носа.

Маските на много места вече са разграбени, макар че специалистите твърдят, че за населението от маски няма особена полза и е по-важно да си мием ръцете редовно. По този повод поздравявам всички ученици с песента „Микроби“ (текст Волен Николаев, музика Борислава Танева, изпълнение „Сребърните ангели“):

В тъмна нощ край гардероба
два разплакани микроба
споделили шепнешком:
– Много чист е този дом!
Никакви микроби няма,
живи има само двама,
че това дете не ще
само книжки да чете,
а редовно се измива
и микробите избива.
Беж да бягаме, микроб,
с котката на автостоп!

 

Запомнила съм текста от прогимназията, когато моя съученичка го изрецитира. Песничката не е много известна и дори микробиолози понякога се изненадват, че българската литература включва стихотворение на микробиологична тема за предучилищна и ранна училищна възраст.

 

П. С. Специалистите си смениха препоръките за маските – сега смятат, че дори и аматьорската маска, без да предпазва изцяло, намалява вероятността от заразяване и дозата вируси, особено когато я носи заразеният. Та сега всички прилежно си носим маски по чанти и джобове и ги вадим и слагаме, когато влизаме в автобус или сграда. Лично аз предпочитам маските от плат за многократна употреба, които се перат и гладят.

Учебната година я приключихме дистанционно (излезе ни през носа, както и предполагахме) и в момента провеждаме писмени изпити, та пушек се вдига.