Archive for the ‘Uncategorized’ Category

Без учители нямаме бъдеще

май 24, 2018

Преди месец-два седях в такси на добре задръстена улица. Докато изчакваше пътят му да се отпуши, шофьорът разговаряше по телефона със свой колега:

– Няма как, ще съчетаваш. Ще си допълваш. Иначе закъде си само с учителската заплата? На колко лева те назначиха? О, да, ще вземеш хиляда, ама пред пенсия!

Учителят по математика на по-малкото ми дете е възрастен, видимо уморен господин. Чух, че искал да се пенсионира, но директорът все го уговарял да поостане още, защото не можел да му намери заместник. Споделих това с позната учителка и се учудих, че е трудно да се намери учител за нормално софийско училище. Тя отговори:

– Отдавна отмина времето, когато учителите трудно намираха работа в София. Кой млад човек ще иска да стане учител, когато би печелил повече като продавач?

 

За да имаме бъдеще като общество, трябва да осигурим добро образование на децата си. А това изисква достойно заплащане на учителите, за да постъпват и остават в професията способни хора и те да получават удовлетворение от работата си. Просто и ясно: без учители нямаме бъдеще.

Честит празник на всички учители и ученици!

Advertisements

Фотогенични светкавици

май 17, 2018

Изкушавали ли сте се някога да снимате светкавица? На мен ми се прииска миналия месец. Изчаках подходяща гръмотевична буря и застанах на балкона с фотоапарат, настроен на видео. После вадих кадри от видеозаписа. Ето една малка, но фотогенична мълния:

Само клоните на дърветата малко развалят картината – изглежда, че мълнията прескача между два от тях.

А ето няколко кадъра с нищожна разлика във времето:

 

Не знам практически нищо за мълниите и мислех, че всяка от тях е единичен разряд, който се разпространява със скоростта на светлината. Снимките обаче показват, че дългата мълния не е мигновена, а се движи „на подскоци“. Може да се проследи как тя се измества наляво, преди да се изгуби.

Благодарност

май 16, 2018

Тия дни се очаква да приключи (надявам се) едно дело за обида и клевета, което баща ми Дянко Марков заведе срещу журналистката Юлиана Методиева, след като списваният от нея сайт „Маргиналия“ го обвини в антисемитизъм. По тази тема избягвам да пиша, защото ми е изключително неприятна по редица причини; достатъчно е да спомена, че двама души, които глупаво смятах за свои приятели и споделящи моите ценности, се оказаха приятели на г-жа Методиева и споделящи нейните ценности. Затова пък покрай делото се запознах с чудесни, достойни хора. Именно заради тях пиша този кратък пост. Благодаря от все сърце на всички, които подкрепиха баща ми! На онези от тях, които са евреи – двойна благодарност.

Ще стигнем ли сомалийците

май 16, 2018

Превеждам от статията за епидемиологията на морбили в английската Уикипедия:

 

През пролетта на 2017 г. в Минесота избухва епидемия от морбили. Към 16. юни в щата са потвърдени 78 случая на морбили, от които 71 са неваксинирани и 65 са имигранти от Сомалия. Епидемията се обяснява с ниското ниво на имунизация сред децата на американците от сомалийски произход. То датира от 2008 г., когато сомалийски родители изразяват тревога, че непропорциално голям брой техни деца в предучилищна възраст са със специални образователни потребности заради разстройства от аутистичния спектър. По същото време Андрю Уейкфилд посещава Минеаполис (най-големия град в Минесота – М. М.) и се обединява със скептично настроени към ваксините групи, за да представи ваксината за морбили, заушка и рубеола като опасна. Многобройни изследвания показват, че няма връзка между тази ваксина и аутизма.“

 

За бившия доктор Андрю Уейкфилд съм писала тук.

 

Да се надяваме, че противниците на ваксините у нас няма да станат толкова силни, че да наложат мнението си и да доведат до излишни епидемии като в сомалийско-американската общност. Все пак сме европейци, макар и не чак дотам, и се очаква да сме по-грамотни и по-малко лековерни от хората, току-що измъкнали се от Третия свят. Или не? Бъдещето ще покаже.

 

Колкото до повишената честота на аутизма сред децата на сомалийските имигранти – същият ефект е бил забелязан в Швеция. Някои специалисти смятат, че причината е недостиг на витамин D по време на развитието поради съчетанието от тъмна кожа и слабо слънчево греене, но засега това са предположения и не се знае със сигурност.

Приносът на антиваксерите за епидемиите от морбили

май 16, 2018

Копирам от Dnes.bg отпреди два месеца:

 

Бумът на морбили – заради отказ от ваксинация

Статистика на Световната здравна организация показва бум на заболелите с морбили. Само за миналата година повече от 21 хиляди са заболели, като при 35 души изходът е бил фатален.

Сред най-засегнатите страни са Румъния, Италия, Украйна, а епидемията в Сърбия взе пета жертва.

Според доц. д-р Атанас Мангъров, завеждащ детското отделение към Инфекциозна болница, това се дължи на отказ от ваксинацията под натиска на антиваксиналните движения.

„Много хора отказват да слагат ваксини на децата си в резултат, на което децата се разболяват“, каза доц. Мангъров в студиото на „България сутрин“.

Той обясни още, че през 2016 година в цяла Европа е имало по-малко от 6 хиляди заболели от морбили. Докторът подчерта, че на други континенти въпросът е решен със сериозна програма за ваксинация.

„В България това го имахме през 2010 година, когато тук имаше една голяма епидемия от морбили, която засегна над 24 хиляди души, 24 деца умряха“, припомни доц. д-р Атанас Мангъров пред Bulgaria ON AIR. Той подчерта, че благодарение на взетите мерки през миналата година е имало само малко над 160 случая на заболели.

Доц. Мангъров подчерта, че у нас се полагат големи усилия да бъдат ваксинирани всички, които не са, но по думите му една голяма част от хората, и то интелигентни и образовани, отказват да ваксинират децата си. Той обясни още, че при изкарана дребна шарка могат да настъпят фатални последствия дори и след повече от 10 години.

Единственото, с което не съм съгласна с доц. Мангъров, е, че отказващите ваксинация са интелигентни. По-долу копирам два коментара към същата статия:
Анонимен: „Ваксините са религия, толкова силна, колкото и култът към глобуса. Толкова сме програмиран и с тхя, че дори поставянето им под съмнение те прави луд. Факт е обаче, че този който си е научил урока и си е направил сам излседванията и изводите, прочел е фактите, знае историята, идеите и хората, които стоят зад тези модерни религии, вече не е индоктриниран и мисленето му излиза от кошерната психология. Затова учете се сами, не се оставяйте авторитети да ви казват какво е правилно. Не сте роботи.
А1: „Антиваксърите се мислят за много умни, но всъщност малките им мозъчета са елементарни за манипулиране. Малко Гала, малко бгмама, 2-3 пропагандни блога и самочувствието им става като за нобелови лауреати. Толкова си вярват, че не се усещат колко смешно изглеждат в очите на специалистите. Като Владо Плацентата са – изтрещели.

Електронни учебници – най-сетне!

април 26, 2018

Най-сетне имаме достъп в Интернет до електронни учебници от І до VІІ клас – вж. новината и съответната страница на сайта на МОН. Ако не откривате в списъка търсения учебник, можете да го потърсите на сайта на самото издателство.

Аз от началото на учебната година правя „електронни учебници“ за малкия си син, като сканирам и разпечатвам страниците, които учи в момента. Това е начин да олекотя раницата му, защото с всичките учебници тя тежи почти колкото ученика. Горните линкове ми прати позната майка, на която съм се оплаквала от този проблем. За жалост  някои от качените електронни учебници са с твърде ниска разделителна способност и с тях ще трябва да продължа по стария изпитан начин.

Три къси цитата за генерал Луков

февруари 16, 2018

Писала съм за генерал Христо Луков и по-рано, сега ще дам само три къси цитата от различни източници.

Роберт Сингер, вицепрезидент на Световния еврейски конгрес, интервю пред в. „Сега“ от 6-ти февруари: „Маршът е на името на генерал Христо Луков, който е подкрепял неонацистките закони в България, депортацията на евреи.

Николай Поппетров, историк, интервю пред в. „Култура“ от 24.02.2013 г., на въпроса бил ли е все пак генерал Христо Луков антисемит: „Няма запазени документи. Има друго съмнение – той се е занимавал с търговска дейност, може да е работил и за някои фирми с еврейско участие. В това го обвиняват неговите врагове, например ратниците…

Самуил Ардити, общественик, живеещ в Израел, изявление пред Dir.bg от 13-ти февруари: „Да проверим фактите: Луков е убит от съпротивата на 13 февруари 1943 г., а споразумението Белев-Данекер е подписано на 22-ри февруари. МС одобрява Постановление 127 на 2-ри март, а депортацията започва на 10-и март. Т.е. горе-долу – месец след смъртта на ген. Луков. Депортацията е била строго секретна държавна тайна. Според моите изследвания, Лиляна Паница разкрива тайната пред Буко Леви на 8-и март. Луков, приживе не е могъл да знае за депортацията, камо ли да я „подкрепя“ мъртъв!

Срам и позор – България се присъедини към антисемитската оргия

декември 22, 2017

Днес ООН е гласувала резолюция, която осъжда решението на САЩ да преместят посолството си в Ерусалим и настоява за отмяна на това решение. На сайта на Би Би Си може да се види коя държава как е гласувала. Девет са били против, 35 са се въздържали и 128 са гласували „за“. Уви, България е между последните. Държавата, спасила евреите си през Втората световна война, през ХХІ век се включи в международната антисемитска оргия.

Трябва да признаем Ерусалим за столица на Израел

декември 17, 2017

През юни присъствах на откриването на паметен знак на загиналите във войните 952-ма български еврейски воини. Плочата се намира пред Националния исторически музей. Между инициаторите на събитието бе г-н Самуил Ардити (вдясно на снимката). Използвах случая да го попитам какво ние, неевреите, можем да направим за евреите в Израел и другаде. Той отговори: „Подкрепяйте ни морално! Вашата морална подкрепа е ценна и има значение.“

Сега България има чудесен повод да изрази морална подкрепа. От основаването на държавата Израел нейните власти и граждани смятат за своя столица Ерусалим. Другите държави обаче, за да не ядосат арабите, не признават Ерусалим и използват Тел Авив за и.д. столица на Израел. През 1995 г. американският Конгрес признава Ерусалим за столица и решава американското посолство да бъде преместено там. Оттогава обаче се извървяват трима президенти и на никого не му стиска да осъществи решението. Трябваше да дойде смахнатият Доналд Тръмп, за да направи това. Аз поначало не харесвам Тръмп, най-малкото заради проруските му становища, но признаването на Ерусалим показва, че и неуравновесените управници имат своята роля в обществото.

След изявлението на Тръмп израелският министър-председател Нетаняху призова Европа да последва примера на САЩ. Европейците обаче засега отказват. А би трябвало държавниците от континента, извършил Холокоста, да подкрепят оцелелите евреи и тяхната държава. Най-малкото България би трябвало да го направи. У нас няма такива настроения против евреите и Израел, каквито има в някои други европейски страни, и не се очакват вътрешно-политически усложнения. Но за жалост, откакто влязохме в ЕС, все се оправдаваме с общата европейска политика.

Моята прогноза е, че Европа ще се излага целокупно още известно време, може би няколко години. И след като мине време, изприказват се много приказки и, уви, се дадат известен брой жертви, държавите ще почнат тихомълком да си местят посолствата в Ерусалим.

100 години от рождението на Илия Минев

декември 17, 2017

Мой читател ми напомни, че този месец се навършиха 100 години от рождението на правозащитника и борец срещу комунизма Илия Минев (5 декември 1917 – 6 януари 2000 г.).

 

Откъсът по-долу е от книгата на баща ми Дянко Марков „Свидетелствам под клетва“:

 

„В края на юни 1946 г… бива осъществен разгром на част от легионерската среда… Като начало арестувани са 18 души измежду най-ревностните поддръжници на първия главен водач Иван Дочев, не съвсем основателно смятани за дясно крило на легионерската организация… Те са наречени от ДС и съда Първи легионерски център (І лег. ц.). В края на същата 1946 година ще бъдат осъдени на продължителен затвор, а Илия Минев като водач на конспирацията и „пръв между равни” – на доживотен.

След присъдата Илия Минев остава непреклонен и обявява война на Държавна сигурност. Прекарва зад решетките общо 27 години. Никакви наказателни мерки не могат да го сломят. Той сам нееднократно обявява гладна стачка и понякога постига изпълнение на поставените си искания.

Разбира се, ястребите от ДС имат възможност да го погубят. Но разбират, че са позакъснели – той вече е станал символ на стоическата борба срещу комунизма. Умъртвяването му би го превърнали в мъченик, светец и недосегаем водач на мнозина, готови да следват примера му.

През 80-те години Илия Минев с неколцина съмишленици основава Независимото дружество за защита на правата на човека. Опровергавайки клеветническото обрисуване на легионерите като примитивни шовинисти, той е един от малкото българи, които в тия мрачни години дръзват да защитят правото на българските турци и помаци на вяра и име.

За съжаление след промяната на 10.ХІ.1989 г. от позиция на свобода и справедливост немощната българска демокрация не намери време и повод да отдаде на Илия Минев признание макар и само с някакъв отличителен знак за доблестта и стоицизма му в полувековното му противостоене срещу комунистическия гнет. Когато на първия митинг на 18 ноември 1989 г. той иска да говори пред събралото се множество, комунистът Анжел Вагенщайн и агентът на ДС Румен Воденичаров го изтласкват от трибуната…

Да бъде вечна паметта на Легионера, Българина, Човека Илия Минев!

Поклон!“