Archive for юли, 2012

„Децата ни не са биологичен отпадък“

юли 24, 2012

Откакто хората са хора, те имат нужда да се прощават с мъртвите си близки чрез някакъв ритуал. Дори ако починалият е бебенце, неуспяло да преживее и ден извън майчината утроба. Ето какво пише американка, чието бебе умира при раждането: „От болницата казаха, че трябва патологът да вземе тялото на Аквила… Исках само да прегърна дъщеричката си, да я видя и да й кажа сбогом. Но не можах още 3 дни… Тези 3 дни само хлипах и се задъхвах – не защото тя беше мъртва, успях да приема това, а защото не можех дори да я видя.“

Тази майка в крайна сметка получава възможност да се прости с мъртвото си бебе. Но ако беше българка, телцето на детето й щеше да бъде обявено за „биологичен отпадък“ и да замине за екарисажа заедно с другите болнични отпадъци. Много български родители са преживели такава травма, която утежнява загубата на децата им. Бояна Петкова, чиято дъщеря Мириам (Мери) се ражда мъртва, се опитва да промени бездушните разпоредби. Прочетете подробностите в блога, който тя посвещава на Мери, или на сайта на Българския хелзинкски комитет. Ако подкрепяте родителите, загубили децата си толкова рано, можете да подпишете петицията.

Advertisements

България стана арена на антиизраелски терористи

юли 18, 2012

Днес на летище Сарафово край Бургас бомба избухва в автобус, който трябва да откара до Слънчев бряг група израелски туристи, дошли с полет от Тел Авив.

Засега съобщават за седем жертви и десетки ранени, между които дете и две бременни жени. Този репортаж на „Труд“ с натуралистичното отразяване на ужаса след атентата потискащо ми напомни описанията на самоубийствени атентати в самия Израел след 11 септември 2001: „“Буквално събираме малки парчета месо от жертвите. На 300 метра около автобуса има части от тела, не можем да кажем със сигурност колко са жертвите„, обясняваха потресени полицаи… „Излизах от автомобила си и погледнах, защото имаше писъци. Буквално гледах как изскачат хората от автобуса, пищяха и някои излизаха без крака, други без ръце„, разказа пред „Дарик“ 20-годишният Даниел, който бил на 20 метра от взрива.

Макар да разбирам, че съвременният тероризъм може да изненада и най-доброто разузнаване, съм бясна на нашите „служби“. Защо им се отпускат щедри щатове и финансиране, защо субсидията им само за подслушване надхвърля двойно целия бюджет на БАН, когато в замяна получаваме главно компромати, скандали и забъркване с престъпния свят? Защо не получаваме сигурността, за която си плащаме и която е първо задължение на всяка държава? В началото на годината Израел бе предупредил, че е възможно у нас да бъде извършен атентат срещу негови граждани. Но май нашите агенти по национална сигурност са решили да разчитат на износения български късмет.

Моите съболезнования на близките на жертвите и на всички пострадали.