Archive for август, 2014

Препоръчвам Синеморец за курорт

август 20, 2014

След като известно време избягвахме българските морски курорти за сметка на гръцките, това лято бяхме на море в Синеморец и съм доволна.

Пътят София – Бургас е съвсем друг с новата магистрала. Благодарение на нея има катастрофите са намалели в пъти, жертвите също. Трябва да се строят добри пътища, пък нека по-непроизводителната част от населението мрънка, че „асфалтът не се яде“. Както коментира някой под единия репортаж, асфалтът не се яде, но спасява живота. Да бяха направили магистралата преди 5 години, внуците на моите съседи щяха сега да са живи.

По приятния крайморски път от Бургас на юг не видяхме никакви следи от скорошните наводнения – явно хората бързо са разчистили.

Синеморец е на територията на природен парк „Странджа“ и това личи. Любителите на бетона не са успели да се развихрят като в някои други наши морски курорти. Е, тук-там се намира по някой солиден, няколкоетажен и напълно излишен хотел-мастодонт (в общия случай малко недовършен и с табела „For Sale“). Но типичният синеморски хотел е семеен и едноетажен. И дори най-новите хотели, в един от които бяхме, имат традиционните за българското Черноморие дворове – със смокини и доматени лехи.

Ако се притеснявате да не си напрашите колата, Синеморец не е за вас. Там внимават не само с бетона, а и с асфалта. Тръгнете ли нанякъде (например към по-отдалечените плажове „Устието“ или „Силистар“), последната отсечка неизменно е черен път. Но иначе колата има къде да „живее“ в Синеморец. Понеже е село, общината не е инвестирала в паяци и наказателен паркинг и не е изпонабучила забранителни знаци като например в Приморско. Затова дори през най-усиления сезон, когато е препълнено с летовници, пак има къде да се паркира.

Децата много харесаха парка с въртележки и батути. Друга местна атракция е разходка с кану по река Велека, но за това не успяхме да се организираме.

Повечето дни имаше вълни с гребени и по плажовете се вееше червеното знаме, както е обичайно за нашето Черноморие след средата на юли. Който иска тиха вода, да върви на Бяло море. Но спасителите бяха нормални хора и оставяха хората да използват морето разумно (т.е. мокрейки се във вода до коляно) дори при червено знаме. На централния плаж „Бутамята“ има два джета, но само веднъж видяхме единия в движение.

Недалеч от нашия хотел се оказа, че има дискотека. Първата вечер слушахме ритмите с огромно неудоволствие и си мислехме, че явно няма да се спи. Но в 10.00 ч. всичко утихна. И така бе всяка вечер.

С една дума, мога да препоръчам Синеморец. Там летуването е каквото го харесвам – скучно!

Advertisements

Бебето ви стои без ваксина, ама вие не се безпокойте!

август 15, 2014

В момента неизвестен, но при всички положения голям брой малки бебета в цяла България изостават с предвидените в календара имунизации. Не защото техните родители или лекари внезапно са се покръстили в антиваксинизъм, а заради доскорошната министърка на здравеопазването д-р Таня Андреева. Тя издала наредба за замяна на досега използваната (и налична) петвалентна ваксина с нова, шествалентна… но без да има договори за доставка на шествалентната ваксина.

А бе, джанъм, правят ли се промени в имунизационния календар пет минути преди да сдадеш властта? Сега бебетата, родени след 1. юни, стоят без ваксина, защото новата я няма, а личните им лекари нямат право да ги имунизират със старата.

Вчера слушах по „Хоризонт“ някакъв бюрократ да казва, че никой личен лекар не се бил оплакал официално, че не разполага с ваксини. Т.е. ваксината изобщо не е доставяна и засега няма начин да се достави, но щом джипитата не се оплакват на арменския поп, значи тя не им липсва. После господинът успокои българското гражданство, че в забавянето на имунизациите с 3 месеца нямало нищо тревожно.

С други думи, бебето ви си стои неваксинирано, ама на вас да не ви пука. При което се замислих, че щом детските лекари не може да ги огрее ваксината, добре е да им се доставят поне валерианчета и други успокоителни да раздават на младите родители. Като в стария виц за пациента, който се оплакал на лекаря си, че е „много разстроен“ и вместо лекарство за диария получил успокоително.

А сериозно – ако няма никакъв начин да се достави новата ваксина в разумно време, може би служебният министър на здравеопазването би могъл да отмени злополучната наредба и засега да върне старата схема?

След убийствата – лъжи

август 13, 2014

В една хубава юнска сутрин в източно-украинския град Славянск, който е овладян от проруски сепаратисти, маскирани въоръжени мъже нахлуват в протестантска църква по време на служба. Те питат чии са четирите скъпи коли, паркирани отпред.

Обаждат се четирима души: братята Рувим и Алберт Павенко, синове на свещеника, и дяконите Виктор Бродарски и Владимир Величко. Те са отведени от неканените гости и близките им повече не ги виждат живи.

След като в началото на юли сепаратистите са принудени да отстъпят града, телата на изчезналите са открити в масов гроб. Свидетели казват, че четиримата са били отведени на безлюдно място, там са били „освободени“ и след това убити в гръб така, че да приличат на случайни жертви на войната. Спори се дали мотивът за отвличането и убийството е бил православен фанатизъм, параноично подозрение в про-украинска дейност или просто желание да се заграбят хубавите автомобили.

В средата на юли държавната руска медия „Гласът на Русия“ съобщава, че в масовия гроб край Славянск били открити обезобразените тела на двама свещеници, които били „измъчвани и убити от украинските националисти“.

По-образованите читатели могат да си спомнят, че на времето Съветският съюз се опитва да стовари на Германия масовото убийство на полски офицери в Катин. Това е тактиката на Русия и нейните съюзници – първо убиват, после лъжат. Освен убийства и лъжи те май няма какво друго да предложат на света.

Този пост се основава на репортажа „A Ukrainian murder mystery ensnares a church in former rebel stronghold“ от Скот Петерсън на сайта на „Крисчън Сайънс Монитор„.

Мис Мародерка

август 10, 2014

На всички ни е ясно, че при въоръжен конфликт никой от участниците не може да остане ангел небесен. Но моралното падение на предателите от Източна Украйна достига дълбини, за които чак в речника няма подходящи думи.

 

miss_looter

Девойката на снимката ви изглежда нормално човешко същество, нали? Но това е само заблуда, като в научно-фантастичните сюжети, описващи как извънземни се маскират с човекоподобна обвивка, за да се внедрят сред нас и да ни унищожат. Превеждам от в. „Сидни Морнинг Хералд“, откъдето взех снимката:

MH17: Украинка публикува в Мрежата снимка, на която се твърди, че е с взета от мястото на катастрофата спирала

…Екатерина Пархоменко качва в Инстаграм снимка на ръката си, държаща козметика Catrice, с надпис: „Спирала от Амстердам; по-точно от полето. Е, разбирате какво искам да кажа.“

looted_from_mh17

Според руски и украински медии, макар да не може да се изключи възможността постът да е фалшив, той изглежда истински.

Попитана от друг потребител на Инстаграм откъде е дошла спиралата, г-ца Пархоменко отговаря, че я е получила „от познат мародер“.

Жената, която явно живее в село Торез близо до мястото на катастрофата и пише под ник „золотося“, се защитава с думите: „Аз съм сепаратистка и след последните събития от всичко украинско ми се гади и се вбесявам.“ (Младата дама явно си въобразява, че самолетът е бил пълен с украинци – М.М.)

…(Друг потребител) пише в отговор на поста: „Добре, че не ядеш храна от самолета… или каквото друго можеш да намериш там.“ На което „золотося“ отговаря: „Искаш ли да ти изпратя и на теб малко храна? Или бельо? Или лайна?“

Акаунтът на г-ца Пархоменко в Инстаграм е изтрит днес (26-ти юли, М.М.) след вълна от бурни критики в Мрежата.

Неуважителното отношение към мъртвите и техните вещи на мястото на катастрофата буди възмущение в редица страни… Кореспондент на в. „Телеграф“ е видял празни портфейли и отворени портмонета, пръснати по земята...“

Един разказ от Джек Лондон („Под палубната тента“) започва с въпрос, поставен в мъжка компания – може ли при каквито и да било обстоятелства мъж да нарече жена свиня. Следва описание на поведението на една дама и извод, че все пак има обстоятелства, при които епитетът е съвсем уместен.

Помните ли сентенцията на Чехов, че в човека всичко трябва да бъде прекрасно – и лицето, и дрехите, и душата, и мислите? Сигурно и нашата „золотося“ е почитателка на класиците и гледа да се разкраси в правилната последователност, но до душата още не е стигнала… Ако мародерите правят конкурси за красота, с тези подчертани одухотворени очи може и да стане миска!

България върши мръсната работа на Путин

август 3, 2014

Копирам репортаж от сайта на dir.bg:

„Софийският градски съд определи като „неоснователно“ искането на прокуратурата за задържането на противника на Кремъл Николай Кобляков.

Дипломираният физик и юрист от Московския държавен университет от години живее и работи във Франция.

Въпреки че има бизнес интереси в различни сфери, Николай Кобляков е известен преди всичко с друго – той е основател на организацията „Свободна Русия“, която от години протестира срещу президента Владимир Путин и в подкрепа на руски опозиционери и политически затворници.

Той недоумява защо е бил арестуван в София, а не в Париж, след като е бил обявен за издирване от Интерпол.

Това е най-интересният въпрос! Много по-лесно е да ме намерите в Париж – там живея, там работя, хората ме познават… Но според мен, руснаците все още усещат, че в София им е много по-лесно да правят каквото пожелаят”, сподели Кобляков.

Според руското федерално следствие през 2004 г. той съдействал на бившия шеф на руското външнотърговско обединение „СтанкоИмпорт“ с цел да присвои задграничните активи на предприятието.

Не знаех, че съм обвинен! Не и преди да ме арестуват тук. Руснаците твърдят, че ме търсят от 2012 г., а през това време аз дори си смених руския паспорт, многократно давах интервюта за различни медии, всички знаеха къде съм.

Очевидно е, че руските служби просто са чакали да напусна Франция и да посетя страна, в която ще могат да заобиколят закона”, смята опозиционерът.

Но това, което ми хареса особено, е, че ако бях в Русия, щях да бъда пребит или дори убит. Въпреки убежденията ми, българските служители на реда се държаха напълно професионално”, категоричен е правозащитникът.

Николай Кобляков ще остане в България поне още 40 дни, докато приключи делото за екстрадицията му.“

 

Според мен похвалата на Кобляков към българските полицаи, че не са го пребили, е показателна докъде е паднала репутацията на България, известна още като „троянският кон“ на Русия в ЕУ. Мисля още, че както сме я подкарали да гласуваме за подлоги на Путин, които напират да вършат неговата мръсна работа и да строят „Южен поток“, току-виж покрай Русия и ние в един прекрасен ден се сдобием със санкции. И то напълно заслужено.

П.С. Ето онлайн-петиция срещу екстрадирането на Кобляков. Най-важната част е на френски, но ще се оправите, нали?

Защо руснаците са мнозинство в Крим

август 1, 2014

Откакто неотдавна Русия нагло заграби Крим, ни проглушиха ушите как етническите руснаци били мнозинство на полуострова. Неизреченият, но явен подтекст е, че е съвсем редно да нападнеш съседна страна и да завземеш територия, ако твоите етнически братя са местно мнозинство там. (То и Хитлер така почва, с нахлуване в Чехословакия заради етническите немци в Судетите. Хората на Путин го имитират във всичко, макар да наричат „фашисти“ противниците си.)

Рядко обаче се казва как точно руснаците са станали мнозинство в Крим. А отговорът е: по обичайния начин, точно както белите са станали мнозинство в Северна Америка и Австралия – с етническо прочистване, основано на добре въоръжени мъже, плодовити жени и местене на големи човешки множества.

По-долу помествам текст, публикуван като писмо на читател в руското сп. “Юность”, 1989 г., кн. 8, стр. 70. Българският превод е на сътрудник на сп. „Един завет“, чието име за жалост не ми е известно.

 

„ИЗПЪЛНЯВАЙКИ ЗАПОВЕД

Уважаеми другари,

След статията на Владимир Лукяев във вашето списание не издържах и взех перото; всичко това, което е разказано за депортирането на балкарците, е много сходно с позорните “операции”, в които бях принуден да участвам преди 45 години.

На 9 май 1944 година със специален ешелон (без да спира никъде) нашата част от войските на НКВД, в която бях редник, пристигна в Крим. От гара Джанка се насочихме към Керч, където и се настанихме. Говореше се, че ще водим борба с отряди на татарите-доброволци, оставени от немците в Кримските гори. Обаче, както се изясни, бяхме пристигнали за съвсем други дела.

В Керч известно време изпълнявахме гарнизонна служба, а на 15 май нашата рота бе прехвърлена в районния център Ленинское. В нощта на 18 май ни вдигнаха в тревога “на оръжие” и няколко часа вървяхме нанякъде по безкрайната степ. В 3.30 сутринта приближихме степния аул Ойсул и едва тогава ни съобщиха целта на нашата операция – изселване на татарите. Автоматчиците блокираха аула, а от останалите бяха образувани тройки начело със сержанти, офицери и керченски оперативници.

В 4.00 започна операцията. Влизахме в домовете и обявявахме: “В името на Съветската власт! За измяна на родината вие се изселвате в други райони на Съветския съюз!” За сбор се даваха два часа, на всяко семейство се разрешаваше да вземе със себе си 200 кг багаж. Операцията беше подготвена блестящо; в аула пристигнаха толкова новички американски “фордове” и “студебейкъри”, че да извозят цялото население в един курс до най-близката гара Седем кладенци.

Операцията сама по себе си беше безнравствена, но и на нейния фон се откроиха отвратителни сцени: старица, обезумяла от мъка и изненада, се впусна да бяга в степта и бе покосена с картечен откос; безкрак инвалид, току-що завърнал се у дома от болница, който изяви своите права, го помъкнаха, влачейки, към колите и захвърлиха като чувал брашно. В 12 през нощта всички ешелони с изселените напуснаха пределите на Крим. Имуществото и добитъкът им бяха захвърлени на произвола на съдбата.

А след малко повече от месец, в нощта на 24 юни, се отправихме отново в поход от Керч и на сутринта пристигнахме в крайбрежното село Марфовка (между Керч и Теодосия), населено с българи. Обявиха ни, че ще изселваме жителите на това село, а по целия Крим в този ден освен българите ще бъдат изселвани гърци, арменци, караими и цигани. На хората трябваше да казваме, че сме дошли да помагаме в сенокоса. Така и постъпихме. Разпределяйки се по определените ни райони, ние, като бъдещи “шефове”, бяхме посрещнати радостно от стопаните, които не се скъпяха в пиене и угощения на безкористните “помощници”. В определеното време, когато в селото пристигнаха камионите, ние обявихме на хазяите: “В името на Съветската власт…”

Оказа се, че все пак ние сме изселвали татарите “хуманно”: както вече казах, за два часа да се съберат с 200 кг багаж на семейство. А тук – 20 минути за сбор, а багаж колкото можеш да носиш в ръце. Към това беше организирано и съревнование между групите: кой по-рано ще приключи със своя участък. В действителност се получаваше така, че хората не вземаха най-необходимото, а каквото им попадаше под ръка, и веднага биваха изблъсквани с прикладите…

Изселванията във вида, в който бяха извършени, бяха действия, които по своята гнусота, по физически и морални мъки са с нищо несравними. Този, който в своя живот не е бил подлаган на това, не би могъл да си представи достатъчно ясно целия трагизъм. А дори и сега, във времето на гласност, за това се пише много малко и твърде сдържано, макар че да се намерят подобни аналози в историята е невъзможно.

След началото на Първата световна война в Русия се активизира антинемско движение, но цар Николай ІІ не се е сетил да изселва немците. Сталин, ръководител на първата в света социалистическа държава, намери основания за толкова варварски акции.

По това време аз и почти всички редови войници бяхме твърде млади – аз бях на 19 години. Ние изпълнявахме честно всички заповеди и разпореждания на командирите…

ДНЕС, ВЕЧЕ В ЗАЛЕЗА НА ЖИВОТА СИ, ИСКАМ С ТОВА ПИСМО ПОНЕ ДОНЯКЪДЕ ДА СВАЛЯ ОТ ДУШАТА СИ ГРЕХА ЗА НЕВОЛНОТО МИ УЧАСТИЕ В ТЕЗИ ПОЗОРНИ ДЕЛА.

А. Веснин, агроном, участник във войната

гр. Мелитопол“