Тази година една от темите на кандидат-студентския изпит за нашия Медицински университет беше „Равнища на организация на белтъчните молекули. Биологични катализатори с белтъчна природа – ензими“.
Урокът за ензими в съответния гимназиален учебник започва така:
„Една от най-важните биологични функции на белтъците е каталитичната. Белтъците с каталитична функция се наричат ензими. Неотдавна беше установено, че и някои рибонуклеинови киселини проявяват каталитични функции в клетката. Те бяха наречени рибозими.“
Рибозимите не се споменават повече в този урок, а вероятно и в целия гимназиален курс по биология. Но дори да не знае нищо повече, човек може да се досети как е получен терминът. Взето е „рибо-“ от „рибонуклеинова киселина“ и е добавено окончание „-зим“, за да има прилика с името на белтъчните биокатализатори – ензимите.
Но повечето кандидат-студенти бяха прескочили щастливо тези размисли и вместо „рибозими“ бяха написали „рибозоми“. Рибозомата, т.е. мястото, където се образуват белтъците, се споменава по-често в учебниците. Рибозомата всъщност съдържа рибозим и той катализира най-важната реакция, протичаща там – добавянето на ново звено към растящата молекула на белтъка. Но това не означава, че цялата рибозома е рибозим. Пък и кандидат-студентите не знаят този факт и следователно объркването им не идва оттам.
Тогава, питам се, защо в писмените работи най-редовно откриваме „рибозоми“ вместо „рибозими“? Дали днешните кандидат-студенти четат учебниците толкова диагонално, че не забелязват подробностите в изписването на думите? Или имат такова самочувствие, че веднага обявяват разликата за печатна грешка, без дори да попитат учителя си или да погледнат в Мрежата?
Препоръчвам на авторите на учебници изрично да поясняват, че рибозимите не са рибозоми. Или поне да въвеждат термина в единствено число – така разликата личи по-ясно.
Моето ъгълче 