Защо съм против частните банки за стволови клетки

Мой читател, очакващ дете, се интересува от мнението ми за съхранението на стволови клетки от пъпна връв. Реших не само да му отговоря лично, а и да напиша пост, защото навярно и други искат да знаят повече по въпроса.

Стволовите клетки не са панацеята, за която често се представят в популярния печат – поне не засега. Но има случаи, в които са животоспасяващи. Когато дете се роди с наследствена болест, засягаща кръвта, или развие левкемия, понякога единственото лечение е присаждане на кръвотворни стволови клетки.  Те обаче се намират трудно, защото дарителят и приемателят трябва да бъдат съвместими по цяла редица антигени. Преди години писах за проблема тук. Междувременно вече имаме Български регистър за донори на костен мозък и периферни стволови клетки. На неговата страница, уви, не се посочва къде желаещите могат да се регистрират за донори (типично за обществените сайтове у нас). Тази информация обаче се дава на страницата на сдружението „Лимфом.bg„, чиито членове са лично заинтересовани от успеха на делото.

Освен от костен мозък и периферна кръв на възрастни хора кръвотворни стволови клетки могат да се вземат и от пъпната връв на новородените. Ако не се извлекат, тези стволови клетки отиват при биологичните отпадъци, което е жалко. Необходима е обществена банка за стволови клетки от пъпна връв, която да ги събират масово от големите родилни домове и да ги използва за лечение на пациентите, които имат нужда и са съвместими. Такива обществени банки вече действат в по-напредналите страни, а в България идеята още се обсъжда – в бъдеще време. Но междувременно в празната ниша се настаняват напористи частни банки, които предлагат на бъдещите родители срещу заплащане да съхранят стволовите клетки на новороденото за употреба само от него и евентуално от близките му. Тези предприемчиви хора обясняват колко полезни могат да бъдат тези стволови клетки един ден, ако, недай Боже… – to cut a long story short, платете за скъпата услуга, която предлагаме, иначе заради Вашия пропуск сега детето Ви един ден може да умре.

Защо съм против тези банки? Първо, защото подозирам, че някои от тях са най-обикновено мошеничество и не предлагат продукта, който обещават. Т.е. че ако някога някой от клиентите им наистина се нуждае от стволовите си клетки, те ще се окажат отдавна умрели. И второ, много по-важно, защото не подкрепям основната им идея. Не подкрепям отклоняването на пари и енергия, с които би могла да се създаде много по-полезна обществена банка. Не подкрепям сплашването на родителите чрез неимоверно преувеличаване на шанса стволовите клетки някога да потрябват. Доколкото повечето от родителите са лаици в медицината и природните науки, много е лесно те в една или друга степен да бъдат заблудени – и съм убедена, че точно това става. Най-гадното за мен е, че в заблудата участват медицински лица, които със сигурност са добре осведомени. Също като колегите им, които предписват скъпи и безполезни хранителни добавки не защото вярват в митичното им действие, а защото, както се изрази моя приятелка, обичат рекламните пари.

Превеждам откъс от статията „The Cord-Blood-Bank Controversies“ от Robert Steinbrook, публикувана в сп. New England Journal of Medicine (2004 г.): „Привържениците на обществените банки за клетки от пъпна връв твърдят, че частните банки експлоатират емоционалната уязвимост на бъдещите родители с цел печалба и че предлаганата от тях услуга няма смисъл, освен в изключителни обстоятелства. Собствените клетки от пъпна връв е малко вероятно да потрябва за самия дарител или семейството му, така че за пациентите и обществото е по-добре да се търсят съвместими клетки от неродствен дарител чрез обществена банка. При сегашното състояние на медицината клетките от пъпната връв на самото дете не могат да се използват, ако детето е родено с наследствена болест или развие левкемия. Изключение (в което частните банки биха били полезни, М.М.) е много малкият брой семейства…, в които болестта на едно от децата може да се лекува със стволови клетки от братче или сестриче…“

Защо собствените стволови клетки обикновено не стават? Защото при наследствени болести на кръвта стволовите клетки на пациента, разбира се, са дефектни. Левкемията е по-сложен случай, но и там се предполага, че причината поне отчасти може да е налице още в стволовите клетки на новороденото, така че се предпочитат клетки от съвместим дарител. А ако такъв няма и опрем пак до стволовите клетки на самия пациент, те могат да се извлекат от неговата кръв или костен мозък, да се пречистят от левкемичните клетки и после да му се върнат. (Важно е да се знае, че стволовите клетки в пъпната връв не са нещо специално – те не се свършват след раждането, а се съдържат в костния ни мозък, докато сме живи.)

И така, какво приложение остава за замразените стволови клетки в частните банки? Първо, да послужат, ако детето впоследствие бъде така облъчено, че собствените му стволови клетки бъдат унищожени. Каква е вероятността за нов Чернобил и мислите ли, че при такова злощастно събитие частната банка за стволови клетки би оцеляла? И второ, както пише д-р Стайнбрук, клетките стават много ценни, ако детето има братче или сестриче, което се нуждае. Но каква е вероятността за това? Обзалагам се, че много от семействата, които се изръсват за съхранение на стволовите клетки, имат едно дете и нямат дори намерение за второ.

Моята препоръка: задръжте си парите и подкрепете (вкл. чрез регистрация) обществените регистри и банки.

П.С. Читателка ме осведоми, че информацията от поста ми е остаряла в частта за обществените банки – такава банка за стволови клетки към Александровска болница вече работи.

Пазете се от „майстори“ на покриви!

Около мен вече няколко души си изпатиха от роми, които най-любезно осведомяват собственик на жилище или домоуправител, че покривът на сградата се нуждае от поправка… след което настойчиво му предлагат услугите си, разтрошават покрива му, карат го да им даде колкото излишни пари има и го оставят щастлив, че поне не е пребит.

Шансът ви да се опазите от тези организирани престъпници е да ги изгоните в мига, в който цъфнат на вратата ви. Съгласите ли се на каквото и да е вземане-даване с тях (напр. да се качите до покрива, за да проверите състоянието му), вие стъпвате в капана. И нямате шанс да се измъкнете не само защото вие сте един, а те са банда, а и защото вие сте аматьор, а те – професионалисти.

Моят съвет е: бягайте от майстор на покриви, който сам предлага услугите си! Ако наистина се нуждаете, търсете някой с надеждни препоръки. И не наемайте роми да ви поправят покрива ДОРИ ако имат надеждни препоръки. В един от случаите, които знам, ромите са били препоръчани от съсед, който преди това е „използвал услугите им“. Единственото ми обяснение е, че въпросният съсед, след като е бил изнуден и ограбен, е изпитвал нужда да се успокои, че не е единственият прецакан.