Archive for януари, 2013

Референдум за АЕЦ

януари 21, 2013

referendum_nuclear

Горното факсимиле е от материал на Йосиф Перец със същото заглавие, публикуван в броя на вече несъществуващия в. „Про & Анти“ от 17. – 23. юни 2004 (!) година, стр. 12. За по-удобно четене пренабирам текста по-долу.

Парламентарната група на НИЕ (какво ли пък бе туй? Не помня – М. М.), подкрепена от Коалиция за България, предложи да се проведе референдум по въпроса за затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй“. Предлагаме въпросите, които да бъдат включени във всенародното допитване:

1. Смятате ли, че потокът на неутрони в реактора при надкритическа маса трябва да нараства експоненциално?

Да [ ]                        Не [ ]

2. На фигурата са показани четири типа реактори. Кой според вас е най-добрият?

reactor

Първият [ ]    Вторият [ ]    Третият [ ]    Четвъртият [ ]

3. За забавяне на неутроните коя вода е по-ефикасна – обикновената вода, тежката вода или графитът?

Обикновената вода [ ]

Тежката вода [ ]

Графитът [ ]

При представително социологическо проучване на 1200 респонденти на тези въпроси са дали категоричен отговор 1198. Интересни са резултатите по групи. Повечето (68%) от жените предпочитат обикновената вода, но омекотена с „Ленор“, докато мъжете (79%) отдават предпочитанията си на тежката вода, примесена със спирт до 40 алкохолни градуса. Симпатизантите на БСП масово (98%) отхвърлят експоненциалното нарастване, тъй като то им напомня експлоатацията на човек от човека. Най-масовият отговор е „през реактора ми е“.

Колебаещите се са само двама. Първият е проф. Иван П. Петров, д. физ. н., който заявил: „Трябва да проуча внимателно въпросите, тъй като моята тясна специалност не е атомната енергетика, а физиката на елементарните частици.“ Вторият е Муто С. Мутов, хигиенист от програмата „Заетост вместо помощи“, който запитал: „А за какво дават кебапчета?““

Послепис от мен: Писала съм по-рано в този блог защо не бива да строим АЕЦ „Белене“. Вижте и интервюто на Огнян Минчев във в. „Труд“ от 10. 01. 2013 г.: „„Не“ за „Белене“ не е „Да“ за седми блок на „Козлодуй“„. Ето малко цитати оттам: „На повечето места в България червените активисти не питаха хората дали подкрепят АЕЦ „Белене“, а дали искат да имаме евтин ток. Стари болшевишки номера от селски вечеринки… На този референдум не можеш да гласуваш „за“ каквото и да е смислено или реално нещо. Можеш да гласуваш само с „не“ на опита енергийните мафиоти, „петите колони“ и тарикатите на власт да те правят на идиот, като ти подхвърлят некадърни лъжи с цел да ти съдерат три кожи чрез скъпо струващи корупционни проекти от типа на АЕЦ „Белене“… Настоящото правителство си игра достатъчно дълго на играта „тука има – тука нема“ по темата за АЕЦ „Белене“. Докато стана ясно, че България не може да си позволи дори и половината от сумата 20-22 млрд. лева, колкото по умерени оценки ще струва проектът „Белене“. А офертата Русия да инвестира, да строи и да експлоатира АЕЦ „Белене“ поставя въпроса защо въобще това трябва да става на българска територия? Може би защото НЕК, т.е. всички ние, трябва да поемем ангажимента да купуваме в продължение на десетилетия електричеството на АЕЦ „Белене“ по цени, определени в Москва?… Ако разчетите на консултанти като банката HSBC се окажат верни, токът от „Белене“ ще струва повече от всеки друг настоящ енергиен източник у нас. Не забравяйте и че „Белене“ е изключително интензивен корупционен проект. На ниво „дупка с локва“ досега са изхарчени около 2 милиарда – какво ли ни чака, ако трябва да се строи „Белене“ „до покрив“?

В българското публично пространство в момента се обсъжда как противниците на АЕЦ „Белене“ могат по-ефективно да се противопоставят на проекта – като гласуват на референдума с „Не“ или като просто не гласуват. Аз мисля, че достойното решение е да се гласува, и възнамерявам да отида и да гласувам с „Не“. Нека пред очите ни бъде примерът на цивилизованите държави като Литва, където бе проведен референдум за строителство на АЕЦ и гражданското общество гласува против.

П. С. Добавям от статията на Юлиан Попов във в. „Дневник“ от 25. януари „Да гласуваме ли за турската атомна енергетика„:

Гласувайки ЗА развитието на атомната енергетика в България, българинът гласува единствено за развитие на атомната енергетика в Турция. Не че в това има нещо лошо, ако издигането на ядрени централи не те притеснява, но все пак е добре няколкото души, които ще идат да гласуват на беленския референдум, да знаят за какво гласуват.

Простата истина е, че АЕЦ „Белене“ няма да бъде построена. Няма някаква особена причина да вярваме, че след като България е строила Белене 31 години, след още 31 ще успее да завърши заветния си проект. Малко вероятно е в страната да се появи финансов министър, чието счетоводно мозъчно здраве да му позволи да одобри субсидиите, които една ядрена електроцентрала изисква (независимо как точно, за спокойствие на избирателя, ги наричаш). А ядрена централа без субсидии няма. Освен това нито темпът на икономически растеж, нито политическата ни и географската ни позиция правят една нова ядрена централа стратегически важен проект за България.“

П. П. С. Добавям от статията на Цветелина Катанска във в. „Труд“ от днес, 25. януари „Скелети в кашона „Белене““ като специален поздрав към коментатора, който обвини в липса на критично и самостоятелно мислене всички, които вярват на HSBC, и даде линк към проруски обяснения как „Белене“ щяла да ни направи енергийно независими:

Спомняте ли си онзи анекдот за руския физик Александър Попов, който си ровел в мазето и изведнъж възкликнал – „А, радио!“. И така го открил. С подобна ситуация започна и изминалата седмица – икономическият министър Делян Добрев ровел из един кашон (по думите на премиера Бойко Борисов) и изведнъж открил ядрената кореспонденция на германската компания RWE към НЕК.

И в нея – о, изненада – цената на АЕЦ „Белене“. Няма лъжа, няма измама – още през 2008 г. е било ясно, че централата ще струва около 10 млрд. евро или 20 млрд. лева. Тоест по времето, когато управляващата БСП говореше за 3,9 млрд. евро.

От писмата на германската компания става ясно, че тя може да осигури своите 5 млрд., но българската държавна НЕК очевидно не е разполагала с подобни средства. И по-зле – не е имала пари дори да плати за началния капитал на общата компания за строителството на втората атомна централа. За тази цел българските данъкоплатци чрез бюджета са подпомогнали „скромно“ НЕК с 300 млн. лева.

Тя, историята, и на тези пари е в стила на филма „Хвани ме, ако можеш“, защото и до ден днешен не се знае за какво точно са изхарчени. Но да се върнем на цената. Та с това разкритие тази седмица се оказа, че всички (данъкоплатци, не управляващи) отново сме прецакани. Какво се оказва – цената е била ясна още преди пет години и британската HSBC (Ейч Ес Би Си) напразно е харчила държавни (тоест нашите) пари през 2011 и 2012 г., за да я определя наново.

Прочетете целия материал – заслужава си.

Advertisements

Иракли тогава и сега

януари 18, 2013

irakli_beach

 

Плажът на Иракли, юли 2011 г.

 

irakli_protest

Протестът пред Народното събрание срещу застрояването на Иракли, 14. януари 2013 г.

Всичко хубаво на тоя свят е постоянно застрашено от разруха и гибел. Цивилизацията не е даденост. Природата също не е даденост. Налага ни се да прекарваме повече време да пазим хубавите неща, отколкото да им се радваме. Не съумеем ли да ги опазим, отпуснем ли се за малко – те изчезват, повлечени в небитието от естествения ход на събитията.

Защо, независимо за кого гласуваме, България се управлява от свои врагове? Защо всяко българско правителство, независимо на коя партия е, всеотдайно подкрепя унищожителите на българската природа?

Надеждата ми е в младите хора, които бяха на протеста.

П. С. Но ако може, да не се излагаме и да не намесваме ГМО :-).

Уврежданията и отношението към тях в гръцката митология

януари 12, 2013

Thetis anoints Achilles with ambrosia

Thetis tries to burn away Achilles' mortal nature

Гравюрите показват как Тетида маже малкия Ахил с амброзия и после се готви да го пъхне в огъня. Не опитвайте това вкъщи! Копирано от блога Finitor, авторът не ми е известен.

Напоследък препрочитам гръцката митология и се замислих за представянето на уврежданията в нея. Най-очевидният пример, за който веднага се сещаме, е богът на огъня Хефест. Когато майка му Хера го вижда след раждането, не го харесва, защото бил хилав и грозен. Реагира първосигнално (но явно със съгласието на Зевс), като го грабва и го запокитва от Олимп надолу към морето.

Ако Хефест беше смъртен, щеше да сподели участта на безброй хилави спартански бебета и историята му щеше да свърши дотук. Но той не може да умре, независимо колко копнеят родителите му да се отърват от него. Падането само му причинява допълнително увреждане, като го прави куц. Морската богиня Тетида (повече за нея след малко) го намира и отглежда. Хефест развива занаятчийска дарба, която му позволява да се впише в стереотипа на „способния инвалид“ и в крайна сметка да се върне на Олимп. Няма данни някой от родителите му някога да е казал „Извинявай!“.

По-интересно е да видим как изглеждат хората в съпоставка с антропоморфните богове. Двете популации си приличат по устройство и поведение и се кръстосват свободно помежду си, следователно спадат към един вид. Има обаче една дребна разлика: хората са смъртни, а боговете – не. Не е учудващо, че боговете гледат на смъртността като на увреждане и им се ще да излекуват от нея хората, които обичат, най-вече децата си. (Детето на смъртен и безсмъртен в общия случай е смъртно; понякога по неуточнени причини и двамата родители са безсмъртни, но имат смъртно дете – типичната поява на увреждане в семейството.) Зевс има привилегията да дарява безсмъртие на смъртни, но я използва изключително за собствените си деца, което кара другите богове да търсят „алтернативно-медицински“ методи за лечение на смъртността.

Един такъв метод е смъртното детенце да се намаже с амброзия и да се пъхне в огън, „за да изгори смъртният му дух“. Твърди се, че ако се повтори достатъчен брой пъти, процедурата води до безсмъртие. В действителност обаче и двата опита за лечение на смъртността по този начин – от Тетида и Деметра – не стигат до успешен край. Лечителките твърдят, че това е поради преждевременно прекъсване на лечението от ненадейно намесил се глупав смъртен родител. Който иска, може да им вярва :-). То и действителните алтернативни лечители, като се захванат с някое нелечимо състояние и (разбира се) не успеят да го излекуват, също обясняват как за това е виновна чуждата злонамереност и озоновата дупка.

Въпросната Тетида е същата, която споменахме по-горе като спасителка и приемна майка на Хефест. По-късно тя се жени за смъртния Пелей по причини, различни в отделните версии на мита, но при всички положения не по любов. Ражда им се син – бъдещият герой от Троянската война Ахил. Майката, на времето проявила всеотдайно разбиране и здрав разум спрямо чуждото увредено дете, се представя далеч по-зле, когато на самата нея й идва до главата. Тя не може да приеме детето й да е смъртно, с което се обрича на зрелищен родителски провал. Като начало, без да споделя нищо с бащата, започва процедурата с амброзията и огъня. Една нощ обаче Пелей вижда малкия Ахил в запаленото огнище и вади меч срещу Тетида. Тя се обижда и завинаги напуска семейния дом.

Дотук историята изглежда с горе-долу щастлив край, но за жалост Тетида не прекъсва изцяло връзката със сина си, а редовно го посещава и успява напълно да разстрои изграждането на личността му. Момчето попива от майка си, че има дефектна природа и жестока съдба, и израства дълбоко нещастно (самото име Ахил значи „скръб на племето„). Когато започва мобилизацията за Троянската война, Тетида се опитва да спаси сина си, като го преоблича в женски дрехи и го скрива сред девойки (как да не си спомни човек филма „Чай с Мусолини“). В края на краищата Ахил е разкрит и отива на фронта, но и там не скъсва пъпната си връв. Дори най-беглите преразкази на „Илиадата“ го обрисуват като инфантилно, егоцентрично, жестоко и необуздано мамино синче, което мисли само за себе си и при всяка неприятност отива да поплаче в скута на мама и да я моли да му реши проблема. Набива се в очи контрастът с благородната личност на главния му противник Хектор, който е бил пощаден от това да има бог в семейството.

Много по-рано от описаните събития богинята на плодородието Деметра, странствайки инкогнито в търсене на изчезналата си дъщеря, се настанява у семейство смъртни и се привързва към тях. Искайки да им стори добро, тя тайно от родителите започва с амброзия и огън да обезсмъртява невръстния им син Демофонт. Една нощ майката я изненадва и реагира бурно. Деметра прекратява лечението и детето остава смъртно. В един по-зловещ вариант на мита стреснатата богиня не изважда момченцето от огъня навреме и то изгаря.

В тези два случая откриваме редица белези, познати ни от подхода на съвременната алтернативна медицина към уврежданията: лечението се прилага изключително върху малки деца; смята се от лечителите за ефективно, независимо че няма нито един документиран успешен случай; лекуваното състояние се възприема от тези, които го имат, като тяхна особеност, а не като дефект; то изглежда нелечимо и нещо повече, ако лечението му изобщо беше възможно, то би се равнявало на подмяна на лекуваната личност с друга (какво точно ще остане от един смъртен, ако изгориш „смъртния му дух“?); лечението предизвиква ужас и потрес у всеки непредубеден наблюдател; освен че не постига желания резултат, то нанася вреда на пациента и може дори да застраши живота му.

В крайна сметка Деметра решава да помогне на гостоприемното семейство и на хората като цяло по друг начин. Тя дава житни семена за посев на Триптолем, брат на Демофонт, и го праща да учи хората на земеделие. Въпросното растение обикновено се превежда като „жито“ или „пшеница“, но най-вероятно е ечемик – основната житна култура на древна Гърция. Фактът, че за мисията е избран не Демофонт, а брат му, навежда на мисълта, че вероятно алтернативното лечение наистина е завършило със смъртен изход. Но все пак от закъснялото идване на ум в Деметрината глава произлиза и нещо добро.

Давайки ечемик на човечеството, Деметра не си навлича неприятности, защото Зевс и другите богове вече са признали правото на хората да се хранят пълноценно и да усвояват нови технологии. Но по времето, когато Прометей дава огъня на хората, господстващата идеология е съвсем друга. Гръцкият мит за Прометей е съшит от три части: за първото жертвоприношение (вероятно оригинален гръцки принос), за кражбата на огъня (заимствано от кавказката митология) и за потопа (заимствано впоследствие от шумерско-акадския епос). Четейки най-популярната втора част, можем да се запитаме защо Прометей взема огънче я от колесницата на Слънцето, я от огнището на Зевс или Хефест, вместо да използва собственото си огнище (каквото очакваме да е имал) или – още по-добре – на място да покаже на хората как се пали огън. Отговорът е, че кавказкият му първообраз краде огъня от боговете за своята общност и съответно не владее огъня по-добре от тези, на които го носи. В този вариант митът е психологически правдоподобен – саможертвата за собствената общност е относително честа и се насърчава във всички култури, особено в по-ранните.

Гръцкият мит променя принадлежността на културния герой: той е бог, макар и втора категория, и „краде“ огъня от своята общност, за да го даде на друга – човешката. Саможертвата за друга общност се среща много по-рядко, отколкото за собствената, и не се насърчава; всъщност много култури, особено по-ранните, оценяват своите членове по вредата, която успяват да нанесат на другите общности. Прометей обаче има личен мотив да помага на хората, макар че това никъде не се изтъква: макар той и жена му да са безсмъртни, синът им Девкалион е смъртен. Няма данни родителите да са подлагали детето си на алтернативно-медицински експерименти. Вместо това Прометей се заема с действителния проблем: че общността, към която принадлежи синът му, е поставена в окаяно положение и властите държат да си остане така.

Все пак хората успяват да започнат някакво животновъдство, което кара Зевс да свика „конференция“ за уреждане на отношенията между хора и богове. Идеята му е хората да бъдат принудени да принасят животни в жертва (което дотогава не се е правело) и така месото да се посвети на боговете, а хората да си останат на вегетарианска диета плюс рогата и копитата. Но когато трябва да се покаже как да се прави жертвоприношението, Зевс избира възможно най-неподходящия изпълнител – Прометей. Последният разделя жертвеното животно на два дяла и предлага на Зевс да избере по-добрия за боговете. Първият дял включва ядливите части (месото и карантията), покрити отгоре с непривлекателното шкембе, а вторият – костите, маскирани с лой. Зевс налапва въдицата и грабва кокалите, с което утвърждава прецедент за всички бъдещи жертвоприношения. Ядосва се и заявява, че хората никога няма да имат огън. Прометей обаче им дава огъня, а в повечето версии на мита – и други постижения на тогавашната техника. С това прелива чашата и получава вече ефективна присъда.

Историята има продължение в следващото поколение. Десетилетия по-късно Зевс решава да устрои потоп под обичайния в такива случаи предлог, че хората били грешни. Това му е най-малко трети геноцид срещу човечеството. Предупредени от Прометей, Девкалион и жена му си приготвят плавателен ковчег и оцеляват. След това Зевс им предлага да им изпълни едно желание. Замисълът му очевидно е те да си пожелаят безсмъртие и така той да се отърве от последната двойка потенциални основатели на човешката популация, без да си цапа ръцете с убийството им. От гледна точка на богопомазаните без увреждания за какво друго би могъл да мечтае човек с увреждане, освен да се излекува от увреждането си и да стане като тях? Зевс обаче би следвало да се е поучил от други подобни случаи, че е рисковано да обещаваш някому да му изпълниш желание, защото той може да не пожелае каквото ти желаеш да пожелае. Така става и този път: Девкалион пожелава Земята отново да бъде населена с хора. Колкото и да е странно, тази защита на дефектната човешка общност от устата на неин представител кара Зевс да се примири и да даде заден ход. Макар да продължава да се държи безобразно с отделни човешки личности, той повече не се опитва да изтреби хората като цяло и не им пречи да си подобряват живота.

П. С. Установих, че съм била несправедлива към спартанците. Изхвърлянето на бебета с увреждания съвсем не е било присъщо само на техните нрави. Същото се прави и в другите гръцки градове-държави; нещо повече, в тях (но не и в Спарта) освен „хилави“ бебета се изхвърлят и такива, чийто единствен дефект е, че са момичета. В Спарта обаче този „изкуствен отбор“ бие на очи, защото се провежда от властите. На всички други места бебетата се изхвърлят от самите родители. За да не бъде семейството преследвано от богините, които наказват убийствата на близки, детето винаги се отнася някъде по-далеч и се изоставя живо. В повечето случаи, разбира се, то не живее дълго. Само малка част от изоставените деца биват прибрани и отгледани от други хора, най-често за да бъдат използвани като роби или проститутки.

Смели пакистанци, борещи се с детския паралич, стават жертва на талибаните

януари 10, 2013

mahmood

На снимката: Ковчегът на 26-годишната хуманитарна работничка Лубна Махмуд. Взето от 3news, оригинален източник Ройтерс.

За това ужасяващо престъпление първо цитирам репортажа от 3. януари в 3newsВ Пакистан погребват убитите учители и хуманитарни работници“ от Инам Ур Реман:

_
„Стотици селяни от северозападен Пакистан в сряда присъстваха на погребението на пет учителки и двама медици, застреляни предишния ден от екстремисти в последното от поредица нападения срещу усилията за изкореняване на детския паралич в тази страна.

_
Седемте жертви са работели в общински комплекс в гр. Суаби, включващ основно училище и клиника, ваксинираща деца срещу полиомиелит. Някои екстремисти се обявяват срещу имунизационните кампании, обвиняват здравните работници в шпионаж в полза на САЩ и твърдят, че предназначението на ваксината е да направи мюсюлманските деца стерилни.

_
В сряда, докато опечалените носеха ковчежите през града за погребението, роднини и приятели изразиха своя потрес, че тяхната общност е била атакувана по този начин.

_
„Много пъти съм й казвал: „Внимавай, ние сме бедни хора, бъди винаги внимателна“ – казва Фазал Дад, чиято дъщеря е сред седемте жертви. „И тя винаги отговаряше: „Татко, не върша нищо лошо и никой няма да ми стори зло.““

_
Групата е била нападната във вторник, докато се е връщала с камион от общинския център, където работи за неправителствена организация. Четиримата нападатели са карали мотоциклети. Те са пощадили малкия син на една от жените и са го издърпали встрани, преди да обсипят камиона с куршуми. Шофьорът е оцелял и се лекува от раните си в болница в Пешавар…“

_
По-долу – гледната точка на международната медицинска общност: откъси от редакционната статия в сп. „Лансет“ от 5. януари „Изкореняването на детския паралич в световен мащаб се забавя„:

_
„…Неотдавна усилията за глобално изкореняване на детския паралич претърпяха тежък удар. В средата на декември в Пакистан девет здравни работници са застреляни, докато обикалят от къща на къща да ваксинират деца по време на националната кампания срещу детския паралич. А на 1. януари шест пакистански хуманитарни работнички и един лекар са застреляни… Поради съображения за безопасност ООН се принуждава да прекрати участието си във ваксинационната кампания, а самата кампания временно е спряна от правителството на Пакистан и властите на засегнатите провинции…

_
Повечето от убитите здравни работници са жени, като най-младата е 17-годишна ученичка. Здравните работнички стоят безстрашно и самоотвержено на фронтовата линия във войната срещу детския паралич в Пакистан, защото по културни причини само на жени е позволено да влизат в къщите, да говорят с жените и да ваксинират децата им. През юни 2012 г. във федерално администрираните племенни области пакистанските талибани забраняват ваксинацията срещу полиомиелит като отмъщение срещу използването на безмоторни самолети от САЩ. Твърде тревожно е, че жените, които се борят за благородни каузи, стават мишени на пакистанските талибани. Здравните работнички, борещи се срещу детския паралич, са един пример; друг е ученичката Малала Юсафзай, ранена от талибаните с куршум в главата през октомври, понеже се бори за достъп до образование – друга ключова предпоставка за детското здраве…

_
Антроположката Хайди Ларсън от Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина, която изучава общественото доверие във ваксините и имунизацията, изтъква, че убийствата на здравни работници в Пакистан могат да „променят правилата на играта“… Тя ги сравнява с бойкота на имунизацията през 2003-4 г. в северна Нигерия, оглавен от религиозни и политически водачи, които твърдят, че оралната ваксина срещу полиомиелит може да причини стерилитет. В резултат на бойкота вирусът на детския паралич не само се завръща триумфално в Нигерия, а и се разпространява в още 15 африкански страни и в Индонезия…

_
За да бъде изкоренен детският паралич, делото, за което загиват смелите здравни работници, трябва да бъде продължено през 2013 г…“

Не пропускайте ваксината срещу тетанус

януари 9, 2013

alijah_williams

На снимката: седемгодишната жертва на тетануса Алайджа Уилямс с майка си Линда в детска болница „Старшип“, снимка Сара Айви, взето от преведения по-долу репортаж.

Една от болестите, срещу която във всички цивилизовани страни се провежда задължителна имунизация, е тетанусът. Причинител е бацилът Clostridium tetani, представител на некропаразитите – група патогени, които не могат добре да паразитират в живо тяло и затова първо го убиват, а после се изхранват от мъртвите му тъкани. При тетаничния бацил оръжието на убийството е белтък, който е изключително силна отрова за нервната система. Бацилът може да живее не само в човека, а и в много други животни. Освен това спорите му са извънредно трайни и устойчиви и се запазват живи в почвата дълги години, докато се случи да попаднат в рана. Ето защо за разлика от други болести като детски паралич и морбили, които се надяваме да изтрием от лицето на Земята, тетанусът ще остане с нас и ще трябва да ваксинираме срещу него, докато има човечество и цивилизация. Най-известната българска жертва на тетануса е Стефан Караджа (макар популярната легенда да твърди, че е обесен). Моят баща като дете е имал другарче, което е починало от тетанус. По-долу превеждам репортажа ‘It was hideous’ – family’s tetanus agony от Натали Акури, публикуван във в. The New Zealand Herald на 22. декември 2012 г. Нека в българската Мрежа тази история стои като противодействие на други Интернет-истории, от които се оплаква лекарка в края на репортажа.

 

„Беше ужасно“ – тетаничната агония на едно семейство

Алайджа Уилямс се събудил със сковано лице. 36 часа по-късно седемгодишното момче от Окланд не можело да преглъща, а тялото му било разкъсвано от гърчове и непоносима болка.

„Той пищеше в агония“ – казва майка му Линда Уилямс.

Алайджа се заразил от тетанус – смъртно опасна болест, която прониква в тялото през рана и засяга нервната система.

„Беше ужасно. На всеки три минути имаше гърч. Хапеше си езика до кръв. Ръцете му бяха обхванати от спазми, гърбът му се извиваше като дъга, а цялото му лице и челюстта се сковаваха напълно.“

Здравната работничка г-жа Уилямс и съпругът й Йън, технолог по храните, побързали да закарат детето в болница „Старшип“.

Било вечерта на миналия четвъртък. Докторът заподозрял тетанус, което било в съгласие с факта, че Алайджа си бил порязал стъпалото и – още по-важно – че никога не бил имунизиран.

Алайджа бил приет в отделението. 24 часа по-късно обаче се наложило да го преместят в интензивното, да предизвикат кома и да го парализират с лекарства, за да спрат гърчовете и да облекчат болката.

Дишането му трябвало да се наблюдава, защото имало опасност мускулните спазми да затворят дихателния път. По-късно била направена трахеотомия, за да може Алайджа да диша.

„Наистина е страшно за един родител да види детето си в това състояние“ – казва г-жа Уилямс.

През следващите няколко дни Алайджа бавно се подобрява. Той вече не е парализиран, но може да общува само с кимане и поклащане на глава.

Вчера се усмихнал за пръв път, когато братовчедите му дали свои рисунки.

Г-жа Уилямс казва, че откакто синът й се е разболял, не е спряла да плаче, но се надява на пълно възстановяване.

„Става все по-добре и по-добре. Още има гърчове, но те не са толкова чести и продължителни.“

Докторите са казали на родителите, че възстановяването може да трае дълго. Семейство Уилямс имат още две деца – Емиас (9 г.) и Джея (2 г.).

Алайджа може би ще остане в интензивното 6 седмици, в болницата – 4 месеца, а цялостното възстановяване ще отнеме година.

Г-жа Уилямс казва, че болестта е била смазваща и семейството е било „напълно шокирано“ от нея.

Тя и съпругът й искат да предупредят другите родители за опасността от тетанус.

Г-жа Уилямс казва, че са смятали, че вземат информирано решение да не си ваксинират децата поради опасения от нежелани реакции, но сега са си променили мнението.

„Имунизирахме другите си две деца миналия петък.“

Освен това са писали на учителите на Алайжа, призовавайки другите родители да ваксинират децата си, поне срещу тетанус и коклюш.

„Искаме да предпазим другите деца и родители да не преживяват това, което преживяхме ние.“

Директорът на спешното отделение на „Старшип“ д-р Майк Шепард казва, че тетанусът е невероятно болезнено и тежко състояние, което отнема месеци за възстановяване.

„По-рано много хора са умирали от него. Ако не се имунизирате срещу него, определено има риск.“

Тетанусът се причинява от силен токсин, произвеждан от бактерии, отделяни от заразени животни в почвата.

Бацилът може да проникне само през рана, но тя може да бъде съвсем малка – например от бодил на роза.

Д-р Шепард казва, че в „Старшип“ са имали най-малко пет случая на тетанус при неимунизирани деца през последните 10 години.

Директорът на центъра за имунизационни консултации към Окландския университет д-р Ники Търнър казва, че 10% от случаите на тетанус завършват със смърт (има се предвид при съвременно болнично лечение; естествената смъртност е между 40 и 78% – М. М.)

„Пациентите често стигат до интензивното и трябва да се сложат на изкуствено дишане, защото се парализират и не могат да дишат. Това е отвратителна и много мъчителна болест.“

Д-р Търнър казва още, че хората често не осъзнават сериозността на болестта и си създават мнение за ваксините въз основа на невярна информация, която са прочели в Мрежата.

„После родителите казват, че ако били знаели, нямало да вярват на историите от Интернет.“

Защо е трудно да блогваш в защита на науката

януари 1, 2013

Знаете ли кое затруднява блогването в защита на науката, което се опитвам да правя?

Разбира се, когато човек си е разграфил времето предварително, а някакво събитие изисква незабавна реакция, понякога е трудничко в дневния ред да се вмъкне спешното писане на нов пост. Но това е бял кахър.

По-тъмен кахър е, че блогването в защита на науката, медицината и изобщо цивилизацията неизменно привлича легиони от хора, разочаровани от въпросната цивилизация, но охотно прегръщащи избрани нейни придобивки като компютри и Интернет. В резултат блогърът се вижда в чудо – дали да търпи потоп от коментари на хора с отрицателна научна грамотност, отрицателно възпитание, екстремистки убеждения и нерядко съмнително душевно равновесие… или да им трие екскретите, което все пак е донякъде притеснително.

Аз съм възприела среден път. Дълго търпя екскретите, но когато реша, че коментаторът е прекрачил чертата, го предупреждавам, че повече няма да приемам коментари от него. Интересно е, че тези, с които съм имала чисто политически разногласия, без възражения са приемали решението ми, докато противниците на ваксините продължават да цвъкат екскрети, принуждавайки ме наистина да ги трия.

Една от най-злостните тролки от последния тип, В. Г., на 29. декември ме ощастливи със следните коментари:

Не вярвах във вещици и дяволи, преди да попадна на теб ;-) а вече ти казах да не ми отговаряш, използвай си времето за нещо по-добро от това, което правиш тук, например да обърнеш внимание на семейството си ;-)

Мога да се занимава с каквото си искам, не е твоя работа! На кого ще пиша и по какъв въпрос, не касае теб! А и не съм те карала да ми отговаряш, най-малко имам желание да чета твоите отговори, които са явна агресия, некомпетентност, обиди, злонамереност и т.н. , които разбира се не подхождат на никоя жена, но ти си явно жалко подобие на представител от нежния пол ;-)
Различен свят не са гради от безразлични и груби хора, които освен с обидите си не могат да надделеят над останалите! Такъв човек е Майчето, а пък аз нека съм трол ;-)
Знаеш ли бе, Майя, че живота пречупва най-силните поставяйки ги на колене, за да докажат, че могат да се изправят, слабите не ги закача живота, защото те са на колене цял живот, също като теб ;-)

Отговорих на тези два коментара, че отрязвам достъпа на авторката им до коментиране. Но тя не миряса и на 31. декември, когато всички нормални хора се готвят да празнуват Нова година, изцвъка още цяла поредица коментари. Аз ги изтрих от блога, но ги давам по-долу:

„“В крайна сметка извършването на една медицинска интервенция почива на съотношението между ползи и рискове” – аз полза не намерих от ваксинациите и на двете си деца, рисковете дори и да са 0,000001 процент, това си е игра на руска рулетка или както казвате всички защитници случайност! За мен случайност няма, за всяко нещо си има причина и обяснение! По пътя на логиката за случайността, то излиза, че войните, които са се водили и все още се водят са случайни, няма причина за тях, замърсяването на природата също е случайно, случайно съм изтеглила късата клечка, а някои други хора още по-къса от моята и т.н. Случайно или не баща ми, който не е имал “късмета” да бъде имунизиран, така и не се зарази, когато аз и сестра ми боледувахме от вируси, шарки, пневмонии, грипове, хепатит, този човек даже и настинка не знае какво е, сигурно пак е случайност!
Блажени да са вярващите в случайните съвпадения!

Разбирам прекрасно, но някои хора не си правят труда дори да подложат на съмнение тази сериозност, какво остава за разбиране!“ (Това е отговор към друг коментатор, но не ми се търси неговият коментар да изясня подтекста на това изречение, давам го просто за изчерпателност.)

Те нямат вина, че ти, бебето ми и всички останали са дефектни! Нормално родени хора, с нормално и безпроблемно развитие изведнъж стават дефектни – случайно съвпадение! От всичко изписано в този блог, тази дума ДЕФЕКТЕН ми бръкна……. няма да казвам къде, то е ясно!

Алекс, случайно съвпадение, ваксините са най-доброто измислено нещо! Сигурно и създателят на първата ваксина, седейки си е нямал какво да прави и решил случайно да измисли нещо, без причина разбира се!
На всички ваксинаджии, мога да пожелая – нека случайността съпътства живота ви!
Алекс, моето невежо семейство желая на твоето невежо семейство Весело посрещне на Новата Година, бъдете живи и здрави!

Нашето, вече пет месечно бебе се чувства много по-добре, алергията разбира се си стои, но болезнените кризи и неспокойния сън вече са по-редки и по-поносими! Но как ли успяхме да променим нещата към по-добър резултат, разбира се не с престоя в болницата, системите, различните антибиотици, сиропи, прахчета и какви ли не лекарства, които всеки доктор изписваше! Благодарение на алтернативната медицина /хомеопатия и билколечение/, която биолози, доценти и един куп “кадърни специалисти” и преподаватели отричат, но за тяхна изненада примера стои до мен!
След многобройните лекарски прегледи и мнения, вече след направените изследвания и поставени диагнози, повечето препоръчаха от сега нататък без ваксина или да отлагаме колкото можем чрез лекарските комисии,но какво направи една лекарка, която й казах моето мнение и това на колегите й – ами пълни глупости било, след две седмици може да го ваксинирате, нищо му нямало на детето. Така, след приключване на прегледа обикновено пишат амбулаторен лист, който ти дават /всички мед.документи и изследвания трябва да се представят на съответната комисия по отлагане/. Когато се прибираме в къщи и зачитам листа, в него пише, че състоянието на детето, алергията и т.н се появяват много преди ваксината, а ваксината само е усложнила проблема!!!! Пълен абсурд и лъжа! Защо казвам всичко това, защото въпросната лекарка не го направи СЛУЧАЙНО, а умишлено, има си причина жената!
Алекс, това което се случва пак казвам, за пореден път не е случайно! Случва се, за да ни отвори очите, за да се борим за права и промяна! Малки, а за други големи знаци от живота, святка червена лампа, но някои са слепи за нея!
Твоята намалена тр. е 95% , а тяхната човечност, доброта, трезва мисъл, емпатийност и всички останали добродетели са 0%. Липсва им инсайт!
Много хора няма да се оправят от поразиите на медицината, но хора като теб правят и невъзможното тези поразии да се намалят, а вярвам, че един ден ще бъдат сведени до минимум!
Това е твоята кауза, твоята мисия и тя трябва да ти дава сили, а един ден направеното добро от теб ще ти се върне!
Радвай се на жената до теб и детето, което имаш, бъди щастлив на пук на всички и на всичко, малко хора биха се справили и биха продължили ако бяха на твое място!
Бях написала в един свой коментар в друга тема една велика и мъдра мисъл, /не знам на кого е/ ще ти я кажа и на теб:
“Живота пречупва най-силните, поставяйки ги на колене, за да докажат, че могат да се изправят….Слабите не ги закача, те са на колене цял живот!”

ами недей, щом така ти изнася :-)“ (в отговор на моето обявление, че повече няма да допускам нейни коментари)

разбрах, не ми повтаряй едно и също като папагал!“ (по същия повод)

От тук можеш да триеш каквото си искаш Маркова! Щом ти харесва да живееш в лъжа, твоя работа, пространства много и навсякъде, но ако можеш глупостта от мозъка си изтрий!
Ясно е кои са силните и кои слабите!

(Същата дама седмица по-рано ме бе заплашила: „И пак Ви казвам да внимавате с обидите, да не стане така, че вторият осъден човек в България за обиди да сте Вие!!!!„)

проблема ти е, че триеш само това, което не ти изнася! Защо не триеш всичко? Трий смело, но това няма да промени нещата!

Даааааааааа Алекс! Мая вече агонизира! Нека трие милата, ние няма да се откажем!

Ако приемем, че Таня е написала лъжи за ваксината срещу рак на шийката на матката /което, разбира се е лъжа само за теб, но говорим хипотетично/, то тогава всички други постове срещу вредата на останалите ваксини са истина за теб, без да искаш признаваш, че са опасни, след като не си изтрила коментарите и тогава можем да заключим, че Маркова е против всички ваксини с изключение на тази заради която е изтрит поста на Таня! Браво, доволна съм! Макар негласно и индиректно видяхме признание от теб ;-)
P. S. Да не забравиш да изтриеш :-)

По-ругателни коментари от твоите няма в този блог! Да ги беше оставила, за да видят колко са ругателни, иначе отново лъжеш!

Ето, оставям ги, без каквато и да е редакция. Нека всички четат и съдят – и то не нейде забутани из коментари по стари постове, а в основния текст на нов пост.

Скъпи мои читатели, приятели и неприятели, не мислите ли, че политиката ми на триене е добра? Поне аз смятам, че трия само когато това е безспорно полезно. Имам предвид, че триейки неща като горните, спестявам на съмишлениците си четене на безконечни глупости и обиди като по едновремешните опашки за мляко, а на противниците си – червене от някои техни бойни другари.

Поне се надявам някои от противниците ми да се засрамят, като видят какви личности има в техния лагер.

Ще добавя, че когато авторите на такива коментари са жени, изпитвам допълнителна неприязън, че се насърчават разни стереотипове за нашия пол.