38 години от аварията в Чернобил

От „Обозревател„:

„38 години от катастрофата в Чернобилската АЕЦ: как съветските власти се опитаха да скрият мащаба на трагедията и защо това ускори разпадането на СССР

Марина Лисничук

Чернобилската АЕЦ след аварията (източник: ArmyInform).

В петък, 26 април, се навършват 38 години от най-мащабната техногенна катастрофа в историята на човечеството – аварията в Чернобилската АЕЦ. Тя отне живота на хиляди хора и нанесе непоправима вреда на природата в Европа.

Оттогава на тази дата в Украйна всяка година почитат хората, загинали и пострадали от Чернобил, и ликвидаторите на последиците от аварията. „Обозревател“ реши да напомни главните факти за трагедията, как съветските власти се опитаха да скрият мащаба й и защо това само ускори разпадането на СССР.

Аварията в Чернобилската АЕЦ

В нощта на 26 април 1986 г., в 01:23 ч., на 4-ти енергоблок на станцията се раздава мощен химичен взрив, който разрушава части от реакторния блок и машинната зала. В резултат възниква пожар, който се прехвърля на покрива на 3-ти энергоблок. Опитват се да гасят огъня до 5 ч. сутринта. В ядрото на 4-ти блок обаче успяват да го ликвидират едва на 10 май, когато по-голямата част от графита изгаря.

Авариралата Чернобилска АЕЦ (източник: wordpress.com).

Последици от Чернобилската трагедия

След взрива и пожара във въздуха се образува радиоактивен облак, който покрива не само територията на днешна Украйна, Беларус и Русия, а и много европейски страни – Швеция, Австрия, Норвегия, Германия, Финландия, Гърция, Румъния, Словения, Литва и Латвия. По Международната скала за ядрени събития (INES) дават на аварията най-високото, седмо ниво на опасност.

Наблюдение на радиационното замърсяване на централата, 1986 г. Снимка Игор Костин / LAW NET.

Аварията води до сериозно замърсяване на околната среда: почти 8,5 млн. души са облъчени, а над 155 хил. кв. км територия – замърсени с радиоактивни вещества.

Първо евакуират населението на 10-километровата зона, впоследствие разширяват зоната на евакуация до 30 километра. В Украйна радиоактивно замърсени стават общо 2293 населени места, в които в края на 80-те години на миналия век са живели над 2,6 млн. души. В резултат на тази катастрофа от земеделско ползване се изваждат над 5 млн. хектара земя.

Войници на срочна служба в ненадеждни защитни костюми чистят покрива на 3-ти енергоблок. Снимка Игор Костин / LAW NET.

За да не се разпространява радиация, в края нан 1986 г. разрушеният реактор е покрит със специален „саркофаг“. По оценки на специалисти под него е останало около 95% от горивото, което се е намирало в реактора в момента на аварията, както и значително количество радиоактивни вещества от останките на разрушения реактор.

Защитното оборудване на ликвидаторите на аварията често е саморъчно приготвено. Снимка Игор Костин / LAW NET.“

(Следва продължение.)

Нито ден без простотия в българския политически живот

Нашите свадливи политици сякаш са приели за девиз „Нито ден без простотия“. В предпоследния работен ден на Народното събрание пишман демократите от ПП-ДБ решиха да показват мускули и заедно с БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ свалиха председателя му Росен Желязков. Тия умнокрасавци не се ли замислят как след изборите ще се оправдават, че отново правят сглобка с охулените гербаджии? Не се замислят, защото нямат необходимата апаратура. Или може би не предвиждат сглобка, а тъпи зрелища за народа под добрия стар надслов „За пети път няма да правим правителство„. В такъв случай Радев може да потрива ръце: очертава му се нова поредица от служебни правителства.

Евгений Михайлов: Спрете мантрата за изборните фалшификации!

Евгений Михайлов, „Фактор„:

„Спрете мантрата, че изборите ще бъдат фалшифицирани, а когато Радев ги правеше?

ДБ и ПП, излагате се! И в „Референдум“ се излагате!

Не мога да разбера натрапчивите ви мантри, че изборите се организират от МВР и МнВР и ще бъдат фалщифицирани.

Разбирам ги, но не разбирам защо пускащите ги ги пускат.

Дори и това разбирам, защото авторите на мантрите разчитат, че хората нямат представа кой организира изборите и се ловкат на всяка дезинформационна стръв. Но… 

Според закона (Изборния кодекс) изборите се организират от ЦИК (Централната избирателна комисия)!

МВР отговаря само за охрана на изборните секции, транспортирането на машините и изборните книжа, и за предотвратяване на купения вот.

МнВР отговаря само за откриване на секциите в чужбина.

Всички партии имат грижата да гарантират честността на изборите чрез своите представители в ЦИК и СИК (както в страната, така и в чужбина).

Партиите имат право на членове, застъпници и наблюдатели във всяка изборна секция. И тук и зад граница.

ДБ и ПП, спрете да насаждате мантрата, че изборите ще бъдат фалшифицирани, защото компрометирате себе си! 

Та нали вие и вашият гуру Румен Радев организирахте изборите, през последните 3 (три) години, в България и навсякъде по света!!!“

***

Пропагандата на ДБ и ПП до такава степен е ориентирана към хората, неспособни да мислят самостоятелно (и изобщо да мислят), че за другите им избиратели е направо обидно.

Внушението, че изборите ще бъдат фалшифицирани, ако вътрешен министър не е посочен от тях човек, е изключително нагло. Още повече, че техен лидер е на запис, че са правили „ала-бала с президента“.

Русофили водят групи и класове деца в Руския културно-информационен център в София

Доротея Дачкова, „Сега„:

„Руският културен център все още събира ученици на чаепитие и срещи с руско другарче

Докато властта говори за запори на РКИЦ заради войната, той развива дейност със стотици деца

Две години след началото на войната в Украйна. България е обявена за вражеска държава от Русия. Българските власти тепърва ще приемат закон за санкциите срещу Москва и ще се чудят как държавата да си върне комплекса „Камчия“. Докато беше външна министърка, Мария Габриел говори за запор на сметките на Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София, тъй като той е във функционална връзка с Федералната агенция по въпросите на общността на независимите държави, т. нар. „Россотрудничество“, а тя и ръководителят ѝ Евгений Примаков са в списъка на санкционираните от ЕС.

Центърът се оказва, обаче, че работи с пълна пара и развива дейност с детски градини и училища в София. Пиене на чай, поетични четения, наем на сцената за тържество. Това са част от инициативите от 24 февруари 2022 г., когато избухна войната, до момента, които детски градини и училища нямат скрупули да провеждат в РКИЦ, а мястото е било посетено от стотици деца.

„Информираме Ви, че на 7 март 2024 г. децата от нашата група и група „Б“

ще посетим Руския информационен културен център по случай 8 март.

Молим родителите, които желаят децата им да отидат, да ни информирате тук, за да направим списък, а информирано съгласие ще попълните на 5 март 2024 г.“

Получавам това съобщение в чата на общинската детска градина в София, която посещава детето ми, на 1 март 2024 г. Чета го два пъти – няма грешка. Искат да водят децата в РКИЦ. Ден по-рано са ни спуснали и молба да подкрепим детската градина в създаването на гвардейски отряд, като подпишем декларация за това. Оказва се, че това е просто формалност, защото организацията за отряда си е вървяла и преди родителите да бъдат уведомени. Вземани са мерки, шити са костюми. 35 на брой.

Дори част от тях са купени с пари, които родителите плащаме, тъй като уж в името на децата членуваме в настоятелството на градината. 35 броя сценични гвардейски костюми и ботуши към тях, всичко на стойност 18 200 лв., т.е. по 520 лева на комплект, са предадени на градината с протокол от 27 февруари, 2 дни преди да бъде търсена подкрепа от родителите. Дарители са сдружението на настоятелството, Съюзът на ветераните от войните в България и австрийска фирма, която според Търговския регистър се занимава с търговия на едро с медицински и фармацевтични продукти. За нищо от това родителите не са информирани. То става ясно от доклада за проверката на общината в градината.

Ходенето в РКИЦ въпреки това ме изненадва като решение. За тази инициатива не ни е споменато на родителската среща, няма я в програмата на градината. Част от родителите са съгласни с моето недоволство. Сезираме редица институции, предизвикваме проверка от общината, която открива пропуски в градината и издава предписание на директорката. Междувременно тя ме кани на среща, защото при нея имало получен сигнал срещу мен от друг родител. Не отивам, искам сигнала предварително, както и обяснения в какво качество и с какви законови правомощия разполага, за да провежда „разследване“. Не ми дава сигнала, нито ми отговаря. В случайна среща ми обяснява, че нямало нищо лошо да се ходи в РКИЦ,

децата щели да изработват птички,

то било по желание, другите места за забавление из София им били омръзнали, а и трябвало пари за транспорт. Все едно до РКИЦ децата ще се телепортират безплатно.

Странната активност на нашата детска градина ме провокира да потърся информация по Закона за достъп до обществена информация за всички инициативи на общинските детски градини и училища в София, свързани с РКИЦ. Заявлението ми до общината беше препратено до всички детски и учебни заведения. Отговориха повечето училища и по-малка част от детските градини. Нашата е сред неотговорилите, апропо, явно директорката реши, че знам отговора. Друга директорка пък се свърза с мен, преди да ми отговори, за да разбере какво мисля аз по темата и да ми обясни, че това, което гледаме в новините за войната, не е баш така.

От детските градини, престрашили се да отговорят, единствено от детска градина 100 „Акад. Пенчо Райков“ обясняват, че са посетили две представления на българската професионална театрална трупа „Арт театър“, която развива дейността си в сградата на РКИЦ. Едното е през март м.г., а другото – този февруари. Посещенията са по инициатива на директорката на трупата, с която от градината били в дългогодишно сътрудничество.

При училищата обаче картината е доста по-различна.

На 29 октомври 2022 г. шестима ученици от 6. и 7. клас на 62. ОУ „Христо Ботев“ са участвали в ХII национален конкурс за художествено изпълнение на стихове на руски поети. Конкурсът е бил част от фестивал на детско и юношеско творчество на руски език, посветен на руските поети юбиляри Констатинт Паустовски, Корней Чуковски и Роберт Рождественски. 

В конкурса, проведен на сцената на РКИЦ, са участвали повече от 100 ученици от различни градове – София, Севлиево, Бургас, Варна и др., обяснява в отговора си до „Сега“ директорът на училището. Шестимата възпитаници на 62. СУ са представили „Телефон“ на Корней Чуковски чрез драматизация, за която са били отличени с диплома и статуетка за трето място за колективно изпълнение.

134 третокласници от 32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ също са били в РКИЦ. Те са го посетили на 22 декември м.г. заради представление на „Арт театър“. Освен представлението, са получили информация за коледното тържество, снимки с Дядо Коледа и малко подаръче, се казва в отговорите на училището.

Ученици от 119. СУ „Академик Михаил Арнаудов“ също са ходили в РКИЦ. Става дума за деца от профил с втори чужд език руски. Те са ходили в културния център в края на октомври 2022 г., както и през 2023 г. И двата пъти целта на посещението била рецитал с конкурсен характер, информира директорът на училището. През октомври 2022 г. участие са взели двама ученици, а следващата година – трима.

От 132 СУ „Ваня Войнова“ пък

са наемали залата на РКИЦ.

На 27 април м.г. по случай Празника на любителското изкуство в училище. Участвали са 300 ученици. За този празник по договор [от] настоятелството на училището са платени 727,68 лева, както и 50 лева за озвучаване.

На 25 февруари м.г. 16 ученици от девети клас на 35. СЕУ „Добри Войников“ са посетили РКИЦ по повод отбелязването на руския фолклорен празник „Масленица“. Инициативата е била на преподавателя по руски от училището, се обяснява в отговорите на директора му.

На 22 март 2023 г. пък по случай 145-ата годишнина от края на Руско-търската война (1877-1878) и Освобождението на България четирима ученици на 39. СУ „Петър Динеков“ са участвали във викторина в РКИЦ.

Посещението е по покана на центъра,

обяснява директорът в отговора.

Шестима ученици от 81. СУ „Виктор Юго“ също са били в РКИЦ след избухването на войната. Инициативата е на учителя по руски. На 29 октомври двама ученици са взели участие в Национален конкурс за рецитатори на рускоезична поезия. А година по-късно четирима възпитаници на 81. СУ са участвали в национален фестивал на детското и юношеското театрално и рецитаторско изкуство, посветено на поета Сергей Михалков и на писателя Лев Толстой.

80 ученици от начален етап от 82. ОУ „Васил Априлов“ са били на театралната постановка „Здравей, приятелю чудесен“. Инициативата е съвместно с „Арт сцена Шипка“.

12. СУ „Цар Иван Асен II“ също са гостували неведнъж на РКИЦ, става ясно от отговора на директора му. На 17 октомври 2023 г. 14 деца от 10, 11 и 12 клас са били на премиерата на филма „Хитровка, знакът на четиримата“ и са се срещнали с режисьора по покана на РКИЦ. Пак по покана на центъра месец по-късно 11 средношколци са участвали в литературна работилница – викторина и обсъждане на романа „В навечерието“, посветена от 205-годишнината от рождението на И. С. Тургенев. 15 ученици от 11 и 12 клас на 13 февруари са били в РКИЦ на среща с ученици от училището към руското посолство,

посветена на благотворителността в училищата в България и Русия.

Цел на посещенията – повишаване качеството на обучението по руски език – разширена и профилирана подготовка, обяснява директорката на училището.

„Исканата информация е тенденциозна“, пише в отговора си директорката на 38. ОУ „Васил Априлов“ Мариета Димитрова. Тя допълва, че „използването на залата и театъра в РКИЦ са изключително подходящи, тъй като той се намира в непосредствена близост до училището“. През 2022 г. има 1 посещение на 7 деца от ФУЧ „руски език“, които са били в РКИЦ за чаепитие. През 2024 г. чаепитиетата са вече три. Има и посещение на „изложба на наш родител“, както и ходене на театър. В събитията през тази година училището отчита 90 участници.

От избухването на войната досега от 133. СУ „А. С. Пушкин“ са направени 6 посещения в РКИЦ на 449 деца от 19 различни паралелки, основно от начален етап във връзка с Коледните празници. Целта на посещенията –

образователна и развлекателна,

обясняват от училището.

„Сега“ потърси за коментар доц. Велина Тодорова, която е втори мандат зам.-председател на Комитета по правата на детето на ООН. Според нея, тъй като в много училища в България се изучава руски език като първи или втори чужд език, практическото му упражняване, включително в РКИЦ – трудно може да бъде обявено за неуместно или неприемливо. Тя обаче смята, че в ситуацията на войната, започната от Русия срещу Украйна, от която са пряко и косвено засегнати всички европейски граждани и държави, и още повече – при засилената пропаганда на Русия срещу основни интереси на българските граждани и държавата (влизане в Шенген, в Еврозоната, защита на правата на уязвими групи в България и пр.), участието на децата в прояви, организирани и финансово подкрепени от РКИЦ, трябва да бъде внимателно преоценено и контролирано.

„Извън пропагандата, която споменах,

българските родители и учители, но и децата, трябва да са информирани

за политиката на Руската федерация в областта на образованието“, посочи доц. Тодорова и обясни характеристиките на руската политика в сферата на образованието, посочени и в докладите на Комитета на ООН по правата на детето… Родителите и учителите, освен че трябва да бъдат информирани, трябва да изразяват изрично съгласие (родителите), МОН трябва да контролира подобни прояви с присъствие на свои експерти или по друг начин“, заключи тя.

Няма данни МОН изобщо да е наясно с дейностите, които се развиват в РКИЦ. Министерството, както и Регионалното управление на образованието са сред сезираните институции във връзка с посещението в РКИЦ на децата от детската градина. Засега реакция от тях по сигнала няма.“

Украински дипломат за нашите свадливи политици

Вчера споделих статия от Димитър Попов, в която той изтъква: „Очертава се проблем, който ще се окаже неразрешим за целия политически елит – могат ли българските партии и лидери да постигнат минимално съгласие за управлението на държавата?“ Преди няколко дни пък преведох голям откъс от статия за предсрочните ни избори в украинския „Обозревател“. Сега продължавам с превод на продължението на тази статия, където се излага интересно предположение защо политиците ни са толкова свадливи:

„Русия активно работи с българските политици

„България беше наричана 16-та съветска република – толкова всичко там беше промосковско и просъветско. Когато започнаха демократичните промени в Европа, те засегнаха и България. Но това огромно влияние на Москва оставаше постоянно. След влизането в ЕС и НАТО и особено след нападението на Русия срещу Украйна то донякъде се намали, но Москва ще се опитва чрез своите проруски партии да възстанови баланса в своя полза“ – такова мнение в коментар специално за OBOZ.UA дипломатът Алексанндър Левченко, посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина през 2010-2017 г.

„Проруските сили в тази страна са партия „Възраждане“ и Българската социалистическа партия. Те имат към 25-30 процента, а маргиналните извънпарламентарни партии – още 5 процента. Т.е. електоралното проруско влияние в България към днешна дата е 30-35 процента, а може и да се увеличи. Защото с всяка изборна кампания Русия увеличава своята намеса в изборния процес… Надяваме се, че новото българско правителство ще бъде също толкова проевропейско като предишните и това няма да повлияе на отношенията с Украйна.

Честите оставки на правителството са признак на пълноценни демократични процеси. Същевременно обаче поради липсата на единство в демократичния лагер наблюдаваме чести политически кризи в България. Т.е. чисто математически евроатлантиците биха могли постоянно да са в коалиция и да управляват страната. Но на това пречат както личните амбиции на някои политически фигури, така и проруското влияние. Защото руснаците активно работят за разединяване именно в проевропейския лагер, като настройват едни политици срещу други. Между другото днес виждаме това и в Украйна. То е основа на сегашната московска политика, за да не могат тези хора да се разберат помежду си.

Вътре в тези партии очевидно има тайни агенти, които външно с нищо не показват, че са на страната на Москва, само че просто не дават на своята партия да установи здрави коалиционни връзки с друга сила със сходна идеология и ценности. Както виждаме, определени успехи има. Затова Москва продължава да работи в тази посока и да насажда възмущение сред хората, което, разбира се, е голяма заплаха за България“ – отбелязва Александър Левченко.“

България няма шанс с такива свадливи политици

Димитър Попов, „Фактор„:

„Хаосът преди изборите и причините, които го задълбочават – доказателство, че Господ не е българин

Казусът с провалената кандидатура на Даниел Митов за външен министър е показателен за това, което ни сполетя в последните години. България е 

неуправляем кораб в бурно море.

Формално някой държи кормилото, но друг в машинното източва маслото на двигателя, трети и четвърти пробиват дупки в корпуса, пети блокира руля, а шести крадат от трюма всичко, до което се докопат.

След промените в конституцията служебното правителство остана без никаква власт, без никаква подкрепа и без никакво доверие. Премиерът Главчев иска смяна на министри, президентът не дава; парламентът ще му гласува вот на недоверие, въпреки че не може да го уволни; а държавният глава, изглежда, може да смени и Главчев, ако иска, но няма кой друг да намери на неговото място. Нинова и Костадинов сеят хаос, като искат оставката на председателя на парламента, за да довършат и това, което все още прилича на държава. И над тази вакханалия Конституционния съд се разсейва и не се намесва да оправи нещата, защото и в него са се хванали за гушите по политически квоти.

Очертава се проблем, който ще се окаже неразрешим за целия политически елит – могат ли българските партии и лидери да постигнат минимално съгласие за управлението на държавата? Поне да позволят на едно правителство, каквото и да е то – служебно или редовно, да управлява страната с политики, които са предвидими и дават институционално лице на българската държава.
Отговорът все повече прилича да е: 

„Не, не могат!“ 

Максималният срок, в който успяха да постигнат някаква, макар и фалшива стабилност, беше 9 месеца, до ротацията. Направиха го пряко сили и с огромни електорални поражения. Сега, с това служебно правителство доказват пак, че не успяват да се разберат за нищо, независимо колко важно е това за бъдещето на нацията. Просто не могат и това е!

Най-лошото е тенденцията – поведението им е все по-скандално и все по-разрушително. Нинова решила, понеже й е удобно, да махне председателя на парламента. Възраждане крещят срещу външния министър и искат референдум за излизане от НАТО. ППДБ искат цялата власт и все повече приличат на партия за обща употреба. Киро и Асен не се интересуват нито от политики, нито от реформи, интересува ги само властта и „вторите“ начини, по които някой може да им я даде… Борисов пък играе на обиден и си отмъщава на нацията, задето го свали от власт. Прави го, като поощрява и гласува всякакви идиотски идеи, които съсипват държавата – некадърните промени в конституцията, хаотичните леви финансови политики на Асен Василев, краха с Шенген и Еврозоната, с Плана за възстановяване, търпимост към такива като Живко Коцев, хаоса с изборния закон… ГЕРБ и ДПС се интересуват само от очистването на международния си образ чрез евроатлантически забежки, които пряко ги конфронтират пък с президента. А Румен

Радев дърпа чергата към Евразия

и блокира всеки опит за стабилизация в политическото пространство, защото многопартийната демокрация никак не му е по мярката.

В такава среда единственият политик, който показа чувство за отговорност към общото благо – Димитър Главчев, се оказа генерал без армия. Какво може да направи наистина – след като всеки негов министър е продукт на различна власт от официалната. Дори Господ, ако наистина е българин и слезе да заеме неговото място като премиер, и той няма да може да управлява в такава среда.

За съжаление исканията за промяна, които през 2020 година бяха повсеместни, защото на много хора им беше омръзнало да живеят в стабилност и икономически растеж, днес вече са забравени. Мнозинството сега иска обратното – революциите да спрат, лидерите да си седнат по столчетата и да им осигурят благоденствието най-накрая; обаче… и шоуто да продължи, защото в България на политиката вече се гледа като на забавление. Нали знаете онази поговорка, дето хем сърби, хем боли…

Силно се опасявам, че и в бъдеще успокоението на страстите и постигането на стабилност ще се окажат непостижима мечта. 

Лидерите в България са врагове помежду си, 

играят само за лични и партийни сметки, държат се като партизани от времената на бай Ганьо, не се интересуват от държавата и от общественото благо…

В последните 30 години патриархалното общество се разпадна на враждуващи помежду си племена, което определено не е рецепта за единна и модерна нация. Дали защото станахме по-европейци от европейците, дали защото се променя чипът, или просто деградирахме към примитивни обществени практики – не знам, но със сигурност тези некадърни лидери, които имаме сега, ние си ги избираме! Нито Радев, нито Борисов и Пеевски, нито Нинова и Петков, нито пък Костадинов или ген. Атанасов са в състояние да управляват държавата в демократична политическа система. И причината е, че те не могат да постигнат

минималното съгласие 

помежду си, минималното себеотрицание, което е задължително за всяка демокрация.  

Други лидери обаче обществото не търси, не избира и не одобрява, дори когато ги открие на някой кръстопът. Което поражда още по-дълбокия въпрос – иска ли мнозинството от българските избиратели демократична държава, или е време да отменим изборите в полза на племенен съвет на старейшините, в който най-възрастните окончателно ще решават фундаменталния за нацията въпрос – наистина ли Господ е българин!“

Пазете бюджета от Асен Василев

Първо копирам „Медиапул“ от 7-ми март (чест им прави, че са го поместили):

„Излишъкът в бюджета от 1 млрд. лв. се оказа счетоводна хватка

Цветелина Соколова, Лили Границка

Отчетеният от финансовото министерство излишък към края на февруари в размер на 1 млрд. лв. се дължи изцяло на счетоводна операция и практически е натрупан с пари от миналогодишния бюджет. Оказва се, че заделената от Бюджет 2023 сума от 1.2 млрд. лв. за проекти на общините с решение на кабинета дни преди Нова година, е преведена в Бюджет 2024 в края на януари и така е надула значително салдото към края на февруари. Това става ясно от постановлението на кабинета за изпълнението на бюджета, прието на 29 януари тази година.

Преди дни финансовото министерство изненада с новината за неочаквано добро изпълнение на бюджета, в резултат на което той е на излишък от 1 млрд. лв. (0.5% от БВП) към 29 февруари, при положение, че на годишна база е гласуван с дефицит от 6.2 млрд. лв. (3% от БВП).

За сравнение, в края на февруари миналата година тогавашният служебен министър Росица Велкова отчете дефицит от 190 млн. лв. и предупреди, че се задава тежко положение пред държавните финанси. Тогава тя работеше в условията на липса на редовно приет бюджет. След идването на редовното правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ такъв бе гласуван, като пенсиите бяха увеличени с 12% от 1 юли, учителските заплати също бяха вдигнати, както и някои социални плащания. При това е странно отчетеното към 29 февруари намаление на разходите на държавата със 700 млн. лв.

Обяснението е в приетото постановление 13 на Министерски съвет от 29 януари 2024 г., с което сумата от 1.2 млрд. се възстановява по бюджета на МРРБ от сметката за чужди средства, където парите бяха заделени от миналогодишния бюджет.

На въпрос на Mediapool дали излишъкът от 1 милиард в края на февруари се дължи на счетоводната операция с прехвърлянето на парите от миналогодишния бюджет, от Министерството на финансите отговориха, че въпросната сума се отчита като „възстановен разход“ на МРРБ. Това означава, че тя е надула текущия касов излишък, но ако бъде похарчена по предназначение до края на годината, ще се отрази неутрално на бюджетното салдо за 2024 г. (на касова основа).

От МФ не отговориха на въпроса на Mediapool защо операция с толкова сериозен ефект върху текущия излишък не е спомената в редовното прессъобщение за изпълнението на бюджета, което обикновено коментира най-съществените фактори, които са повлияли върху състоянието на фиска…

Ако не се брои ефектът от въпросните 1.2 млрд. лв., бюджетът би бил на малък дефицит в края на февруари, съпоставим с този от миналата година.“

***

И в тоя ред на мисли – „Фактор“ от 16-ти април:

„Николай Василев: Асен Василев увеличи държавния дълг с 20 млрд. лв.

Политиките на правителствата през последните три години бяха проинфлационни – големи социални разходи и нулеви реформи, което доведе до високата инфлация и обедняване на хората. Това заяви пред NOVA NEWS бившият вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев.

„Всеки път, когато Асен Василев предава МФ на свой наследник, се повтаря едно и също. Парите са похарчени, а новите министри казват, че положението е много тежко. За три години и половина Василев увеличи държавния дълг с 20 млрд. лв. Бюджетното харчене не е икономическа политика.“ – допълни той.“

***

Каквото и да ни готви бурният български политически живот, надявам се Асен Василев никога повече да не бъде финансов министър.

П. С. Още за счетоводните трикове на бившия финансов министър: Таня Петрова, „Асен Василев представи и провалите като успехи“, в. „Сега“ от 8-ми януари.

Стефан Тафров – водач на листата на „Да, България“ за евроизборите

Стефан Тафров, който на времето се включи в гнусната клеветническа кампания срещу баща ми Дянко Марков, ще оглави листата на „Да, България“ за евроизборите. Което за сетен път ме убеждава, че добре правя, като не гласувам за умнокрасиви формации.

Тревога в Украйна заради нашите избори

Ето какво видях днес на челна позиция, когато отворих украинския новинарски сайт „Обозревател„:

Ето и самата новина:

„Предсрочни избори в България – защо Денков е подал оставка и как Русия се опитва да запази влиянието си над тази страна от ЕС

„Руснаците се опитват да се върнат“: поредна страна от ЕС се бори с опитите на Русия да възстанови влиянието си

Проруски митинг в България

Най-бедната страна в ЕС България преживява поредните политически сътресения – оставка на действащия министър-председател и кабинет. Предсрочните избори, които ще се състоят през юни, ще бъдат шести за малко повече от три години.

Доскорошният министър-председател Николай Денков, неотдавна подал оставка, предупреждава, че Русия ще стори „всичко възможно“ да възстанови влиянието си в България. Прозападното и проукраинско правителство на Денков успява да намали енергийната зависимост на страната от Русия, да депортира над 80 нейни тайни агенти, представящи се за диплоати, и да внесе програма за проверка на националните медии за противодействие на руската дезинформация. По време на управлението му България беше надежден съюзник на Украйна.

Денков не се съмнява, че в навечерието на изборите Москва ще удвои усилията си, за да си върне влиянието в страната и така още повече да дестабилизира ЕС и отношенията му с Украйна…

Всичко тръгва оттам, че на 5-ти март премиерът на България Николай Денков подава заявление за оставка на правителството, тъй като двете най-големи партии не успяват да възобновят коалиционното споразумение, държало правителството на власт девет месеца… Разногласия за състава на кабинета водят до провал на преговорите, което е типично за българската политика.

В България очакват нелека предизборна кампания и смятат, че руската дезинформация ще присъства на юнските избори, както е било и досега…

България дълги години приемаше Русия за близък партньор – за разлика от Полша и балтийските страни. Дълго време страната бе смятана за троянски кон на Русия в ЕС и НАТО, доколкото поддържаше енергийните проекти на Кремъл и се опитваше да отслаби санкциите на Брюксел срещу Русия.

Години наред процентът положително отнасящи се към Русия сред българите беше най-висок измежду членките на ЕС и НАТО. За сближаването помагаше икономиката. България купуваше от Русия газ за покриване на почти 100% от потребностите си. Единствената й АЕЦ до неотдавна работеше с руско гориво, а единствената й рафинерия напълно се контролираше от руския „Лукойл“. Още през 2016 г. България се отказа да се присъединява към предложения от НАТО план за усилванен на присъствието на Алианса в Черно море, мотивирайки се с това, че „не иска да дразни Русия и не й е нужна война“.

Но пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна промени много неща. През 2022 г. българският парламент одобри решение за предоставяне на военно-техническа помощ на Украйна.

През лятото на 2022 г. отношенията с Русия се изостриха до краен предел. Бяха изгонени наведнъж няколко десетки руски дипломати, обвинени от българските власти във връзки със специалните служби на Русия. Беше затворено руското генерално консулство в Русе и спряна работата на генералното консулство във Варна. Такава криза в двустранните отношения не е имало „от много десетилетия“.

„Бяхме свидетели на руското влияние през всичките тези години. То никога не е изчезвало“ – отбелязва Денков. По думите му този процес се е активирал през последните две години след началото на войната, тъй като България е била и засега остава активен съюзник на Украйна. Русия прави всичко възможно да възстанови силното си влияние, но според Денков страната няма да промени проукраинската си позиция.

В последно време България премина от почти пълна зависимост от руската енергетика до относителна независимост… Руският „Лукойл“ вече от месец има проблеми с отношенията си с местните власти и твърди, че те искат „да изгонят Русия от отраслите от взаимен интерес“. От 1-ви март страната прекрати вноса на руски нефт. Брюксел беше освободил България и редица други страни от ЕС до края нан 2024 г. от забраната за внос на руски нефт. Но правителството на републиката реши да се откаже от руската суровина предсрочно, което ще удари по рафинерията „Лукойл“, започнала да работи в страната още през октомври 1999 г.

Освен това България въведе 60% данък печалба за рафинерията. В резултат руснаците се канят да продадат това нефтопреработвателно предприятие, най-голямо в Югоизточна Европа, и другите си активи в България и най-накрая да напуснат страната.

Макар че Денков през краткото си управление взе сериозни мерки против дейността на Кремъл в България, мнозина не поддържат курса на българските политици към разрив с отношенията с Русия и нейните предприятия. Подкрепата за партия „Възраждане“, придържаща се към позициите на Кремъл, за последните две години нарасна пет пъти. Така партията стана трета политическа сила в България.

Между другото представители на проруската националистическса партия „Възраждане“ и българските социалисти и досега спокойно посещават тържествените приеми за Деня на Русия в руското посолство в София. В мероприятията на страната-агресор вземат участие и представители на многобройни български организации и православната църква.

Още един фактор на руското влияние: много от най-големите авторитети в българския престъпен свят са свързани с руските тайни служби още от епохата на комунизма. Тези сенчести олигарси след разпадането на социалистическия лагер заграбиха основните национални активи и създадоха мрежа на организирана престъпност, чрез която източват евросредства, занимават се с рекет, контрабанда на наркотици и оръжие и трафик на хора. При това правозащитните органи и службата за национална сигурност си затварят очите, когато следите водят към Москва…“

Добри вести от Пловдив

От „Фактор„:

„Кремълските проксита в Пловдив претърпяха служебна загуба – никой не иска да защити бъдещето на Альоша

Днес [вчера – М. М.] от 18,00 в конферентната зала на Дома на културата в  Пловдив трябва да се проведе дебат за същността на съветския паметник Альоша – дали е символ на освободител, или на окупатор. Темата е полярна не само за хората в града под тепетата, но и в цялата държава. Дискусията е по идея на студенти по политология, от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Тяхната цел е чрез един цивилизован дебат да се постигне културен сблъсък на мнения и евентуално – раждането на идея, за бъдещето на паметника, която да бъде  приета от всички части на обществото в Пловдив. 

Бъдещите политолози обаче са се сблъскали със 

сериозен и неочакван проблем, научи Faktor.bg от организаторите.

Основните кремълски агенти за влияние в града отказват участие в публичен дебат.

Градската организация на БСП и знакови лица от столетницата категорично не искат открито да дискутират темата. Подобна е и реакцията на академични кадри и журналисти, които иначе са много категорични, че паметникът трябва да  остане символ на града и защитават с партийни послания бъдещето на Альоша. Всички те неочаквано се оказват изключително заети и  не искат да дебатират с опоненти. 

Целия цирк така наречените бранители на Альоша разиграват само няколко дни след като лично участваха в помпозно събрание в защита на паметника. На него обаче те бяха сами и без опоненти. Заради тяхната „свенливост“ днес дискусията се очертава да се превърне в лекция, а комунистите и проруските сили да претърпят служебна загуба.“