Диман Георгиев: Президентската институция е най-голямата заплаха за България

Полк. Диман Георгиев пред Мая Георгиева, Faktor.bg:

„-Г-н Георгиев,… как оценявате геполитическата ситуация, след мръсната война, която Русия започна срещу свободна Украйна? Как тя се отразява на България?

–  Войната в Украйна и очертаващата се победа на украинския народ и Въоръжените сили на Украйна разместиха политическите пластове в света и в България за десетилетия напред. 
За съжаление за разлика от Украйна България загуби хибридната война с Русия. Все пак в тази критична ситуация стана ясно кой кой е в българската политика, медии и служби и на кого се отчита.

На възлови места в политиката, службите и медиите са инсталирани креатури на руската държава, които тровят политическия живот, провеждат кремълските политики и се опитват да отклонят държавата ни към един жесток, престъпен и осъден от свободния свят режим… 

–  Но сякаш през последните седмици медиите и политиците все по-ясно говорят кой е истинският виновник за тази война?

–  По медиите най-накрая войната вече се превърна в основна новина. Това обаче няма как да заличи вредите, които бяха нанесени на България заради нашия “неутралитет” и последствията, заради неадекватната политика на нашия президент. Те ще ни тежат за десетилетия напред. Още повече, че проруските тези и внушения продължават да бъдат извеждани напред от подчинените на Румен Радев  дори и днес. 

Изключение от това „обръщане на палачинката“ правят БСП и партиите на Янев и Костадин Костадинов, които са продукт на руските служби и тяхната основна задача е високо да провъзгласяват подкрепата си за Русия. Тяхна цел е отровения от руската хибридна война и вътрешната пропаганда електорат, който ще ги следва през поредицата избори, които предстоят.

– Как в тази сложна ситуация нашите съюзници от ЕС и НАТО виждат страната ни?

– За нашите съюзници България е ненадежден партньор. С нас не се разменя разузнавателна информация, наши военни представители не се включват в групи и работни срещи на НАТО, на които се вземат реални решения за подкрепа на Украйна на тактическо, оперативно и стратегическо ниво. България е в изолация. 

–Дайте примери, как да разпознаем тази изолация?

Тази изолация си личи най-добре по информацията, която службите дават на президента Радев… Докладите на службите не отразяват обективно ситуацията в света и особено около конфликта в Украйна. Пример за това е последният доклад на Държавна агенция “Разузнаване”. В него Русия като агресор не съществува, Русия като заплаха за националната ни сигурност не съществува. Мъгляви определения и празни думи, от които не става ясно от къде точно идват заплахите за страната и в какво се изразяват те. 

Друг пример за пробив в системата за сигурност е служба “Военно разузнаване”. Въпреки над 140-те тома доказателства и обещание за съд на шпионите, ръководени от бивш шеф на службата, към момента нямаме абсолютно никакви резултати. Тук е мястото да добавя един малко известен на широката общественост факт. От повече от десетилетие тази структура не е обезпечена в контраразузнавателно отношение. Преди тази дейност се извършваше от ДАНС. Въпреки всички пробиви в службата, това обстоятелство е все още налице и мерки не са предприети. Военното разузнаване е място, където свободно си работят руските шпиони и къртици, без никакъв външен контрол и противодействие. 

– Все по-натрапчиво е усещането, че президентът Радев издава противоречиви сигнали за войната срещу Украйна и вината на Русия. Пред НАТО и ЕС говори едно, пред гражданите друго, печелим ли нещо от тази двойна игра?

– Политиките на Радев са тотална щета за държавата, но той е прав за едно нещо. Маса за преговори ще има и на нея ще се обсъжда нечия съдба, но това няма да бъде съдбата на Украйна. Съдбата на Русия ще се решава там и ние няма да сме до победителя Украйна. Ние ще сме ненавиждани от украинския народ и презрени от съюзниците ни. Защото както казва Мартин Лутър Кинг: “Идва време, когато мълчанието е предателство”. А ние продължаваме да мълчим оглушително.

В последните дни стана ясно, че страна от НАТО ще поеме командването на Батальонната бойна група, разположена у нас. Това е още едно доказателство, че съюзниците ни нямат доверие и не биха поверили секретна информация, свързана с управление и комуникации, на български военнослужещи.  И това решение е взето въпреки изявленията на Радев, че няма да позволи това да се случи. Явно, развитието на войната в Украйна и отслабването на режима в Кремъл правопропорционално променя мисленето му и поне на думи го връща в евроатлантическата орбита.

Но за мен няма никакво съмнение, че задачата поставена на Радев от руските служби е торпилиране на политическия живот в страната, дискредитиране на партиите и копиране на руския модел на държавно управление у нас. 

–Какво трябва да се направи, за да излезе България от тази позорна ситуация?

– Първо незабавно оказване на всякаква помощ, която ни е поискана от Украйна. Лъжите, че със старото руско оръжие можем да си гарантираме каквото и да е свързано с националната ни сигурност, бяха разпилени по бойните полета на Украйна. То е не само безполезно, но и вредно за националната ни сигурност, защото поддръжката му и удължаването на неговия ресурс поглъща огромни средства и възпрепятства процеса на придобиване на нови, съвместими с нашите съюзници, въоръжение и техника. За Украйна българското оръжие е от значение на живот и смърт.

Подлагане на проверка за лоялност на всички служители от службите за сигурност и МО. Лустрация на всички, завършили в бившия СССР, както и на тези, за които има каквото и да е съмнение, че са работили или работят в интерес на Русия. На всеки е ясно, че няма човек, завършил в СССР, който да не е бил обект на вербовка по един или друг начин. Със сигурност руските служби притежават компромати, с които държат тези хора в подчинение и така чрез тях контролират службите и МО. По този начин ще помогнем и на тези, които се срамуват от това, което вършат във вреда на България, но нямат друг изход, поради гореспоменатите зависимости.

Разследване на всички случаи, в които наши съюзници са се оплакали от опити за шпионаж в полза на Русия и незабавно уволнение на  замесените. 

Оповестяване на най-богатите българи, свързани с бившите наши и настоящите руски служби.
Оповестяване на свързаните с тях медии. 

Ограничаване на възможността президентът да се занимава с несвойствени за институцията и непредвидени от конституцията дейности.

В момента президентската институция е най-голямата заплаха за националната ни сигурност.“

Избори в дълбокия тил

Изборите съвсем наближиха и се полага да обявя за кого ще гласувам: ГЕРБ. Ще гласувам за тях, защото се надявам да успеят да съставят правителство и да дадат оръжие за Украйна.

За мен Украйна е приоритет на тези избори. Поначало смятам, че за избирателя външно-политическите съображения трябва да бъдат водещи. Това е единственият начин да се подобри светът – да ограничаваме разлива на кафяви миризливи субстанции, като всеки според силите си се опитва, ако не е успял да ги задържи в канализацията, поне да им попречи да плъзнат извън границите на неговия клозет. Освен това моите наблюдения и опит показват (макар че не мога да обясня защо е така), че политическите сили, които имат лоша външна политика, ако спечелят избори, в следващия си мандат имат и кошмарна вътрешна политика. Преди трийсетина години на едни президентски избори възмутих близките си, като заявих, че не мога да гласувам за Желю Желев. Причината: след като Словения и Хърватско се бяха обявили за независими, той заедно с други държавници от разни страни беше заявил, че подкрепя единството на Югославия. Което сръбският диктатор Милошевич логично възприе като кар бланш да пролее море от кръв в (напразен) опит да съхрани гнусната си прогнила недоимперия. А у нас Желев бе преизбран и без моя глас, след което свика т. нар. пресконференция „Боянски ливади“ и попари крехката ни едва-що напъпила демокрация.

Някои казват, че ГЕРБ били корумпирани, били задкулисие, Борисов бил мутра и т. н. Това не ме интересува, дори да е поне отчасти вярно. Когато на везните е Украйна, всичко това са пълни глупости, на които не мога да обръщам и грам внимание.

Други казват, че Борисов нямал принципна позиция за Украйна и бил прикрит русофил. Припомнят, че се е погрижил да нямаме алтернатива на руския газ. Това също е поне отчасти вярно. Но аз смятам, че Борисов се поддава на натиск когато трябва, откъдето трябва. Пример: позицията му за Македония. Надявам се, ако успее да състави правителство, пак да се поддаде на подходящия натиск и да даде оръжие на Украйна.

Ако не можете да търпите Борисов и ГЕРБ, препоръчвам ви да гласувате за „Продължаваме промяната“ или „Демократична България“ – която от двете политически сили ви харесва повече или (по-вероятно) ви дразни по-малко. Наистина и двете се опозориха с участието си в последното редовно правителство в коалиция с БСП, пред която клекнаха и не дадоха открито оръжие на Украйна. Но предполагам, че също като ГЕРБ те, ако имат възможност, биха дали оръжие.

Има и други сериозни възражения срещу ПП и ДБ, на които обаче не искам да се спирам. Една от особеностите на политическия живот в днешна България е, че трите политически сили, които поне при лоша светлина могат да минат за евро-атлантически – ГЕРБ, ПП и ДБ, се заливат една друга с помия и компромати, вместо да проявят мъничко отговорност и да оставят отворена вратичката за коалиция в името на Украйна и евро-атлантическия ни цивилизационен избор. Истинският противник са силите на мрака – съюзниците на Путин: БСП, „Възраждане“, ИТН, ордата на Стефан Янев. Затова през тези месеци се опитвах да не плюя прекалено много ПП и ДБ и да мисля за тях не като за политически противници, а просто като за партии, за които съм решила (този път) да не гласувам. Смятам, че след изборите би била напълно оправдана широка коалиция и правителство на националното спасение. Положението ни сега не е пълноценен, истински мир – по-скоро бих казала, че сме в дълбокия тил; и трябва много да внимаваме да не изпуснем вече пропуканите фронтове на хибридната война.

Затова давайте в неделя всички да гласуваме с поне малко здрав разум и да не се правим на примадони. Иначе влизаме в басня: Мравката много мразела хлебарката и затова на изборите гласувала за препарата срещу насекоми. Измрели всички, дори щурецът, който не гласувал. Затова да предвидим гласуване в графика си за неделя и да внимаваме как натискаме копчетата на машинката.

Още за Путинова Русия

Свилен Спасов, boulevardbulgaria.bg:

„Време е и България да спре да се залъгва каква е путинова Русия

…Бяхме забравили за маниакалния деспотизъм и величие, водещо към война.

В Третия райх и в сегашната “руска империя” поставените начело, макар и чрез избори, са случайни хора без особено образование или капацитет за управление. Подценявани от тези, които са ги издигали, тези хора с нещастливо детство и пренебрегвани от средата си поддържат у себе си изумителна злоба, завист, отмъстителност, предизвикващи страх у другите.

Някакви начални успехи ги издигат в собствените им очи като световни лидери, а в очите на другите – като пресметливи стратези. Впоследствие се оказват само примитивни унищожители на човешки живот.

Уникалното в Русия е, че за първи път вероятно в историята на човечеството прослойка силоваци, обучени да репресират, шантажират и убиват, притежава всичко в една държава. Всичко – не само пари и жени, а всичко. Административната власт, финансовата власт, съдебната власт, медийния контрол и собственост, но и нещо непостигано досега – собствеността на икономиката, частната собственост или държавната, управлявана като частна. И с малки изключения нито един от управляващите и контролиращи всичко това няма образование или опит в поверената му сфера.

Развитието на икономиката не е приоритет – в ресурсно ориентираната икономика на нефт, газ, въглища, метали, зърно и др. не е необходимо. Приоритет е краденето – контролираш и усвояваш износа. Друга икономика не е необходима. Тя трудно ще се контролира и създава омразната независима средна класа.

Този модел, в който хора от репресивния апарат се превръщат от инструмент на властта в носители на цялата власт, стряска политиците навсякъде по света…

Защо и как се стига до тези кошмарни за Европа периоди? Може би защото в наше време в държавата с най-много ядрени бойни глави и бомби в Европа се живее най-лошо и се краде най-много. И тези, които са прибрали милиардите, макар и да са се изнесли в Европа, продължават да мразят Европа, защото тя не ги величае.

Дори най-обикновените руснаци, ходещи по улиците на България, са надменни и арогантни, а посланичката е като генерал-губернатор в София от 19 век и откровено мрази България. За съжаление Стефан Стамболов не ни е президент…

“Левада – Център“ – най-качествената руска социологическа компания, обявена за чуждестранен агент, излезе с данни, че първите три най- уважавани институции в Русия са армията, президентът (Путин) и ФСБ (КГБ)…

Сега обаче гениалното ФСБ, което е оплело целия свят, е сгрешило, че за 4 дни Украйна ще е завладяна. Армията я бият. Вижда се и че не е точно армия, защото другата характерна черта на тоталитаризма е, че докато ти крадеш от народа, и той краде от теб…

Време е България да не се залъгва каква е Русия, особено тази сегашната путинова Русия. Европа спря да се залъгва, Америка спря да се залъгва, Индия не си прави никакви илюзии, Китай не се заблуждава, а Турция прави пари и разширява влияние.

Ние губим морал, енергия и – за съжаление – и ума, и парите си.“

Лошото съчетание на изтребители с руски лобита

Николай Ненчев, Faktor.bg:

„За късата обществена памет и българските лобисти на руски интереси

Понеже много се говори тези дни за обвързаността на няколко български правителства с Кремъл, а настоящите управляващи путинисти нагло „недоумяват“, нека им припомня мръсната работа, която вършеха и продължават да вършат в полза на Кремъл и в разрез с българския национален интерес…

Направиха всичко възможно и използваха цялата си власт и мерзост, за да препятстват предложените от мен промени в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), за да бъде възможна съвместна охрана на въздушното ни пространство с нашите съюзници от НАТО. Нали си спомняте, че тогава „натовският“ генерал Радев обяви публично, че не е съгласен с това решение на Народното събрание. Вероятно по внушение на Решетников го нарече „предателство и отказ от национален суверенитет!“… Предполагам, че сами разбирате смисъла на този Радев изблик – български генерал да оспорва решение на Народното събрание. А то е резултат на неимоверните ми усилията и срещите ми с всички парламентарни групи (с изключение на АТАКА) и беше прието с мнозинство, много по-голямо от мнозинството, което подкрепяше правителството! И само си представете, от позицията на днешната критична ситуация за националната ни сигурност и презимената ни изтребителна авиация, по вина на Радев и Стоянов, че нямахме тази промяна в ЗОВС! Кой щеше да осигурява охраната на въздушното ни пространство сега?…

Нали не сте забравили и съпротивата на Радев и Стоянов срещу придобиването на F-16, като лобираха за Грипен… Скочиха с цялата си „експертиза“ срещу ремонта на МИГ-29 в съюзническа Полша, за да осигурят продължаването на зависимостта ни от руския военно-промишлен комплекс и наливането на парите в Русия.

Тук съм пряк свидетел и потърпевш от мръсните им дела. Повече от пет години бях подсъдим, по техни внушения, и в резултат на прокремълския лобист и Главен прокурор тогава С. Цацаров! Българските лобисти на руския интерес повдигнаха абсурдното обвинение към мен, че „съм накърнил руския интерес в лицето на РСК-МИГ“. Същите тези хора свидетелстваха срещу мен, заради сключения договор за ремонт на изтребителите в съюзническа Полша. Днес с цялата си наглост, разчитайки на късата памет на обществото и прокремълските медии, същите тези хибридни бойци от първия ред на войната на Путин срещу България и цялата европейска цивилизация, се опитват да се представят за загрижени по сделката за F-16. Открито и нагло се опитват да използват договореното от мен през 2016 г. споразумение с Полша за ремонт на МИГ-29. Те щели да взимат самолети на лизинг. Те – същите, който направиха всичко възможно да забавят модернизацията и да ни оставят в сферата на господаря на „специалната военна операция – окупация“ в Украйна. Партиите на Радев, БСП и всички, които го подкрепяха, а днес гузно мълчат, трябва да бъдат изолирани от управлението на държавата! Иначе те ще продължат да подчиняват държавата ни в интерес на евразийската империя на Путин.“

Пионтковски: Фюрерът Путин стана гъба смръчкула

Андрей Пионтковски, превод и източник Faktor.bg:

Фюрерът Путин умря на 9 май 2022, остана от него само гъба смръчкула

Доста типична за фашистките режими (особено на фона на военни неуспехи) е появата на „партия на истинските фашисти“, смятащи се за по-последователни носители на Z-идеологията, отколкото е самият фюрер.

Пред очите ни се формира такава партия вътре в руZкия фашизъм. Добре известна е и една от говорещите й глави – военният престъпник Гиркин. Той премина от отделни, чисто професионални разногласия с главнокомандващия, към радикалното предложение фюрерът да бъде обесен – в последните си стриймове. Тази забележителна глава все още продължава да излъчва, което би било невъзможно без покровителството на някои силови ешелони във властта.

Гръмовната ликвидация с последваща сакрализация на потомствената вещица  (Даря Дугина – б.р.), която папа Франциск взе толкова присърце, беше обмислен опит на „истинските арийци“ да повлияят на загубилия драйв фюрер, да отправят апел към високото му нацистко съзнание, да поискат от него обещаното им окончателно решаване на украинския въпрос.

Всички бяха поразени от сияйните щастливи лица на двойката „философи“ Дугини на погребението на тяхната дъщеря, патетичната реч на татенцето за „олтара на нашата Победа“, пред който те положиха дъщеря си. Ако Дугини имаха шест дъщери, както семейство Гьобелс, те с радост биха удавили и шестте,  ако този зловещ пърформанс можеше да донесе полза за великото им фашистко дело.

Но не донесе. И не можеше да донесе. Фюрерът е мъртъв. Разтърсен от стратегическото си 

поражение в 4-ата Световна война,

чийто победен план той износваше 15 години, вождът на РуZкия свят умря на девети май 2022 г. на Военния Парад на Победата. Сложен в някакво нелепо люлеещо се кресло и покрит с одеялце, което да му топли коленцата/яйчниците.

На мястото на фюрера в одеялцето остана гъба смръчкула, чието съзнание постепенно започна да се връща към дълбинните си архетипове: нищожество в петербургския ъндърграунд, долен чин в КГБ от пролетарската квота, маша на надменния Собчак. 

И този смръчкул много искаше да ЖИВЕЕ. И отчаяно търсеше ПОСРЕДНИК, който да му гарантира живота. Само че в главата му имаше объркване за контакт с кого да търси посредник (собствения бункер, Зеленски, Байдън, Бога?!).

Провидението му даде три опита

16 юни. Макрон.

Европейският „влак за СуперМюнхен“ дерайлира на 16 юни в Ирпен. Още там староевропейската тройка разбра, че докато са обсъждали тарикатски планове в уютните си европейски столици, те нищо не са знаели за днешна Украйна, за високата трагедия на нейното единоборство с абсолютното безпределно Zло, за решимостта на украинците да се сражават до последния руски окупатор.

На Макрон ясно му дадоха да разбере, че със застъпничеството си за унижаваната по неговите думи Русия той поема лична отговорност за путиновите престъпления срещу човечеството, заявявайки на висок глас urbi et orbi: „Je suis Poutine“.

Макрон, който е political animal par excellence (политическо животно в пълния смисъл – б.р.), мигновено оцени ситуацията, и когато пристигна на ул. „Банкова“ (там се намира офисът на президента на Украйна – б.р.), и дума не обели за коронния си план за „мир“ с цената на нови териториални отстъпки от страна на Украйна. Нещо повече, на заключителната пресконференция той се включи на вълната на Лойд Остин и отговори политически коректно на въпроса за целите на ЕС във войната: „Победа за Украйна. Възстановяване на териториалната й цялост“.

Киев е някакво мистично място. Въздухът му удивително прочиства мозъците на западните политици. 

Планираната от Кремъл капитулация беше превърната от украинската дипломация в триумф на европейската солидарност със сражаваща се Украйна. Макрон беше принуден да спасява в Ирпен и Киев своето лице, а не путиновия задник.

18 август. Ердоган.

Ердоган е по-корав човек, не е някакъв европейски мухльо. Беше безполезно да го водят в Ирпен и Буча.  Само какво е виждал на свой терен в Близкия изток. Доведоха го във Лвов, вежливо изслушаха от него путиновата челобитня за мир и пратиха руZкия вожд на същия познат адрес, както руZкия кораб.

Ердоган си замина с чувство на дълбоко удовлетворение от резултатите на миротворческата си мисия. За този половин час безполезен разговор със  Зеленски той получи от Путин солидно геополитическо  заплащане в аванс още на 5 август в Сочи. По-точно не го получи, а властно си го взе, както обикновено става в техните отношения. На 3 август азербайджанските войски вече бяха влезли в Лачинския коридор, теоретически контролиран от руските миротворци.

„Карабахска околия?“ — изфъфли смръчкулът на трона в Сочи. „Вземи я със здраве, скъпи Реджепушка! И Сирийската околия! И Либийската също. Ти само се потруди за мен в Киев.“

Путин не може да не е разбирал как ще приключи „посредническата“ мисия на Ердоган, но отчаяно се хващаше за него като за спасителна сламка. А и търпящата поражение в Украйна „втора в света“ армия вече няма сили да удържи нито Карабахска, нито Сирийска, нито Херсонска, нито Кримска околия.

Преди казвахме — мир. Сега казваме — победа.

Това е окончателната, неподлежаща на обжалване присъда на 40-милионния украински народ над чекистската империя. Но пенсионираният майор от КГБ иска да живее, а не да агонизира на бесилката, осъден от международен трибунал, свикан срещу основните военнопрестъпници. И му остана третият, последен опит.

7 октомври. Си.

Независимо на извънредната си ангажираност преди съдбоносния XX конгрес на Китайската комунистическа партия, другарят Си откликна на призивите на редица световни политически и духовни лидери и замина заедно с делегация за Москва на кратко работно посещение. Датата му съвпадна със 70-ия юбилей на руския диктатор. При първия разговор на Си с членове на службите на сигурност на Русия единодушно беше констатирано, че другарят Путин е допуснал редица сериозни грешки по украинския въпрос; заради преклонната възраст и рязкото влошаване на здравословното му състояние е неспособен повече да изпълнява задълженията на президент на Руската федерация; нуждае се от продължително (вероятно пожизнено) лечение в един от водещите центрове по традиционна китайска медицина.

Късно вечерта китайският Air Force №1 излетя за Пекин с бившия президент на Русия като почетен пасажер.“

Огнян Минчев: Политиците да не бягат от отговорност и да не сътрудничат с кремълския душманин

Огнян Минчев, Faktor.bg:

„Време е всички, които се занимават с политика – и считат себе си за свободни граждани на европейска България – да разберат, че единственото спасение на страната ни от провал в пропастта на Евразия е коалиционно правителство с ясна политическа програма за извеждане на България от кризата и за утвърждаване на нейния европейски и атлантически избор. ГЕРБ води кампания с лозунга, че ПП и ДБ са „пленници“ на БСП (може и да е вярно – ако не може с ГЕРБ, може с БСП…). ПП и ДБ водят кампания под лозунга, че Б. Борисов е „очевиден“ съюзник на Радев, а самият той и ГЕРБ са за „затвора“. От всичко това печели единствено истерично властолюбивата марионетка на Решетников на „Дондуков“. Още едно служебно правителство – и България може да се окаже в пропастта на Путинова Евразия. Много е вероятно да се окаже… 

Тези политически партизани, които тласкат конфронтацията към невъзможност за съставяне на нормално правителство след изборите, са основните съюзници на руския пРезидент, който се е маскирал като български. Не е важно дали се бият в гърдите, че са „евроатлантици“, не е важно какви локуми разтягат за демокрацията, Европа и т.н. Бягството от отговорност под оправданието, че другите „не стават“, е сътрудничество с кремълския душманин на България. Има една иронична поговорка – „Голям мъж, като л@йно на дъжд…“ На слънце всяко л…о може да се престори на мъж. Като падне дъжд – се превръща в обикновена кал. Големи политици – като трябва да се „усвояват“ пари – било от Брюксел, било рушвети от Москва… Като стане напечено – отварят големите усти: „Ти си с комунистите…“, „Ти си за затвора…“ Кой е за затвора, казва съдът – не политически селяндури, пък било то и от Харвард. Засрамете се малко – ако въобще имате „орган за срам“! Много ли искат от всички вас хората? Само да направите правителство. Защото иначе спираме да сме държава (каквато и да е) и ставаме отново изцяло кремълски бантустан.“

България липсва в списъка на достойните

Копирам от dnes.bg от вчера:

„Мобилизацията в Русия е признание, че нейната кадрова армия, която „десетилетия е била подготвяна за заграбване на чуждото, не издържа и се разпадна“, заявява Володимир Зеленски в своето обръщение тази нощ, цитирано от Укринформ…

Зеленски благодари и на европейските съюзници на Украйна „от Исландия до Румъния“, както и на САЩ, Канада, Великобритания, Турция и много други…“

Служебното правителство плаши българите

Емилия Милчева, Дойче веле от 12-ти септември:

„„Ще става дума за човешки животи“: как плашат българите

Яко ще се мре тази зима, ако Кремъл не се смили над клетите българи – така може да се обобщи участието на говорителя на служебния кабинет Антон Кутев вчера по bTV. „Предстои много тежка зима, в която ще става дума за човешки животи – и отопление, и горивата, стигаме до ситуация, в която хората не могат да си покриват сметките… няма да преживеят зимата“, заяви Кутев. Излиза, че президентът и служебното правителство преговарят с „Лукойл“ и търсят път към кранчето на „Газпром“, защото милеят за гражданите си – не за да са къпани, а за да са живи. А бензините леееко поевтиняват, но не защото поевтинява петролът на борсите, а защото „Лукойл“ са готини и хуманисти. 

Сиромахомилството на Кутев щеше значително да се проясни, ако беше упоменато, че той е и член на Националния съвет на Движение „Русофили“, чийто лидер Николай Малинов е обвинен в шпионаж в полза на Русия. По друга национална телевизия – Нова тв, премиерът Гълъб Донев също плаши, че освен руски, друг нефт не може да стигне до България. Според него „единственото нещо, заради което намаляват цените, е дерогацията на руски суров петрол (до 2024, договорена от бившето правителство на „Продължаваме промянат“), а в краткосрочен план сме застрашени от ембаргото на руския петрол, защото няма да имаме откъде да внасяме тази суровина„. Да се чуди човек как Марк Рич доставяше танкери с петрол за бургаската рафинерия в годините на прехода, а „Нефтохим“ преработва и нефт от Иран, Ирак, Сирия, Египет, Саудитска Арабия, Либия и преди, и след 10 ноември 1989…

Говорителят на служебния кабинет Антон Кутев лансира още една теза, която е в обращение от месеци: Русия не е спирала газа за България, българската страна е отказала да се съобрази с условията ѝ. Така и той, и други като него подгряват неизбежността от преговорите с „Газпром“. Независимо дали такива разговори ще се състоят, или не, съществено е внушението, че без тях сме за-ни-къ-де…

През януари, месец преди Русия да нападне Украйна, Кутев заяви по една телевизия, че „българинът няма да приеме участие на България в някакви действия срещу Русия, това ще доведе до падане на правителството и до трайни проблеми у нас“. В известна степен се оказа по-добър от врачката на Берлускони…“

Ей затова всички трябва да гласуваме евро-атлантически на 2-ри октомври!

Зависимост

Огнян Минчев, Faktor.bg:

„Радев обвързва България с поредното падане в пропастта – на Путин

Много хора питат – и са в правото си – в качеството си на какъв Румен Радев преговаря с Лукойл. Поставянето на разпасалия се властолюбец на мястото му се превръща в приоритетна задача за българския национален интерес. Докато героичните въоръжени сили на Украйна нанасят все по-необратими военни поражения на режима в Кремъл, Радев обвързва България с поредното падане в пропастта – на Путин и авантюристичната му клика. Вместо българското публично пространство да бъде изпълнено с тревога пред поредната национална катастрофа, към която ни води самозабравилия се солдафон, принудени сме да слушаме дълбокомъдрени разсъждения как и след 2 октомври партиите едва ли ще могат да направят правителство и ще върнат властта отново на Решетниковия Буратино.

 Очаквам да чуя мнението по този въпрос на няколко основни политически партии. По ред на големината: ГЕРБ, която през 2016 г. издигна неизбираем кандидат и доведе Радев на власт – за щастие с доста ограничени възможности по време на първия му мандат. 

Продължаваме промяната – използваха подкрепата на стотици хиляди млади българи за партия и политици, които са образовани на Запад (Харвард), които обещаваха управление по стандартите на Европа и Запада. Същевременно Кирил, Асен & С-ие подкрепиха на президентските избори за втори мандат разпасалия се властолюбец солдафон. Без тяхната подкрепа, без подкрепата на Демократична България, Радев днес нямаше да бъде на Дондуков. Срамота! И понеже стана въпрос – Демократична България… То не бяха коленичения пред солдафона, то не бяха възхвали на дигнатия юмрук, то не беше подкрепа за Инициативния му комитет – хора на „градската десница“ го оглавиха и напълниха с числен състав от ДБ. 

Днес тези активисти на Радев гузно мълчат – но не се и извиняват. Можеше поне едно нескопосано „Сбъркахме“ някой да каже. Вместо това – мълчат! А Радев действа по спуснатата стратегическа програма. С какво право? С какви пълномощия? Колко пъти ще изтърбушва той Конституцията, преди някой да се загрижи истински? Вече е късно… Последният ни шанс е след като се съберат в Народното събрание след 2 октомври да разгледат поведението на Радев и да го поставят на място. И още по-важно – да направят правителство! Хич не е от значение колко се мразили един друг.  Ако искат да се мразят – да си взимат дърмите и да ходят да се мразят в частния си живот. Когато са избрани от гражданите – да бъдат така добри да им служат. На какво приличат оправданията „ама той Слави така…“, „ама тя Мая така…“ „ама с ГЕРБ никога…“ Щом е никога – айде чупката! Нещастници малоумни… 

Всеки човек, който разбира от политически отношения, знае, че днешна България е на ръба на пропаст. В период, в който Европа се обединява, за да коригира своето лекомислие пред вседозволеността, предоставена на Москва след 90-те години, България пада в ръцете на проваления режим в Кремъл. На честването на Съединението посланиците на цивилизованите страни бойкотираха церемонията, след като видяха Митрофанова зад Радев… Днес ние падаме в канала без решаващата помощ на съветската армия. Само с участието на неколцина нейни храненици по високите етажи на българската държава.“

Исках нещо по-ведро за Деня на независимостта, но това е положението. Честит празник въпреки всичко! Тази година по изключение ще празнуваме независимостта си на 2-ри октомври… надявам се.

Путин обяви мобилизация

Руският цар-самодържец-бащица, извинете, президент Владимир Путин, след като за някакви си шест месеца „специална операция“ успя да затрие повече свои войници, отколкото САЩ за 20-те години Виетнамска война, взе да страда от недостиг на пушечно месо. Стигна се до набиране на войници по затворите на Русия от проправителствената частна армия „Вагнер“ с обещание за помилване след 6 месеца служба, ако оцелеят. Така славният окупационен корпус биде обогатен с убийци, побойници, грабители, изнасилвачи и дори един канибал. Новите попълнения вагнеровци, кой знае защо, не се оказаха образцови воини; в Херсон вдигнаха бунт, та се наложи чеченците на Кадиров да водят с тях престрелки по улиците на града. Изправен пред тези факти, Путин днес, точно на Световния ден на мира, обяви „частична“ мобилизация. Твърди се, че целта е да се наберат 300 000 войници; аз (пък и не само аз) не разбирам какво й е частичното.

Изявлението в никакъв случай не се приема с ентусиазъм. Много руснаци искрено подкрепят агресията на Путин срещу Украйна и други страни, стига тя да не ги засяга лично, а същинските битки и най-вече умирания да бъдат работа на разни буряти и дагестанци. Днес всички самолетни билети за заминаване от Русия се разпродали за нула време. (Впрочем читавите руснаци масово бягат още от края на февруари; „Новая газета“ нарече тази маневра с военния израз „оттегляне на безопасни позиции„.) Украинците и руските опозиционери веднага прекръстиха мобилизацията на „могилизация“ (от „могила“ – гроб) и „утилизация“. Ето как кратко и ясно коментира в Туитър Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Олексий Данилов:

„Относно последните изявления. Планът на путин „Бермудски триъгълник“ – комплексна програма за утилизация на руснаците: отказ от мобилизация – затвор – чвк „вагнер“. После: украински фронт – ликвидация – бяла лада.“

(ЧВК – частна военна компания. Украинците напоследък изразяват омразата и презрението си към Русия и различни нейни субекти, като ги пишат с малка буква. Бялата лада стана пословична, след като родителите на убит руски войник купиха такава с дадените им пари.)