Днес малкият ми син като бъдещ осмокласник се бори с „Пространно житие на Константин-Кирил„. Помогнах му, като плъзнах поглед по длъжкия текст и посочих избрани откъсчета, които да прочете, колкото да не е без хич. А бе, дами и господа експерти от Министерството на образованието, вие опитвали ли сте да пробутате на осмокласник от ХХІ век този обемист и изключително труден исторически извор? Защо трябва да мъчим децата с него и какво ще постигнем, освен да ги отвратим от писаното слово? И с какво ще се обогатят, като се измъчат? Омир и Библията също са трудни, но са основа на западната култура. Освен това има адаптации, има „Забавна Библия“ и „Забавно Евангелие“, както и „Исус Христос суперзвезда“ и „Животът на Брайън“, докато „Пространното житие“ се занимава само с лица и събития от местно значение. Хайде някой здравомислещ човек да замени този образец на старобългарската книжнина с друг, по-четяем! Или поне по-късичък.
П. С. Днес ученици от елитна столична гимназия ме осведомиха, че един от техните учители посветил на „Пространното житие“ цифром и словом два учебни часа, а друг тихомълком го пропуснал. Да живее здравият разум на редовия български учител!
Моето ъгълче 