Любов необяснима

март 24, 2017

В неделя ще гласуваме за Народно събрание. Ще ми се да напиша нещо вдъхновено как ще осъществим върховното си гражданско право, но не мога. Лично аз възнамерявам да си стисна носа и да гласувам за ГЕРБ. Не съм почитателка на Бойко Борисов, но това има. За предишните си избраници – Реформаторския блок, не бих гласувала след многократно обсъжданите в този блог изпълнения на Меглена Кунева. Пък и реформаторите явно не искат гласовете на хора като мен, щом са турили за водач на листата в нашия район Светослав Витков.

Предстоящите парламентарни избори са всъщност резултат от неотдавнашните президентски избори, които ГЕРБ загуби и това накара министър-председателя Борисов да подаде оставка. Оттогава мина доста време, а съзнанието ми още се бунтува срещу факта, че избрахме генерал-социалист, чиято първа дума като президент беше за отмяна на санкциите срещу Русия. Защо, народе????

Моя приятелка, която има допир с народа, казва, че той бил сърдит на досегашния президент Плевнелиев, задето „ни скарал с Русия“. Не мога да се начудя на необяснимата (и несподелена) любов на мнозинството българи към Русия. Какво толкова й обичат, като никой не емигрира в Русия, почти никой не отива да учи там и малцина се осмеляват дори да търгуват? Ако русофилите или децата им решат да емигрират, посоката е същата като избраната от русофобите – запад. Тоест българската любов към Русия е пропита с лицемерие.

Или може би това не е любов, а страх? Избираме си русофил, за да се репчи на Запада, да се мазни на Русия и така да я умилостиви? Понеже инак Путин, освен че ще ни спре кранчето за газа, току-виж се сетил за хилядите руско-говорещи по Черноморието, които са репресирани от българо-фашистите и спешно се нуждаят от въоръжена закрила.

Друга приятелка изрази мнение, че повечето българи са прости и затова им харесва да ги командва генерал.

Вие как мислите?

Осъвременяване на „Не сме народ“ от П. Р. Славейков

март 8, 2017

Понеже езикът се развива, писменото наследство следва да се осъвременява и при нужда дори да се превежда, ако е станало неразбираемо. Например кой днес може да се наслади на „За буквите“ в оригинал? Само който специално е учил старобългарски.

Предлагам леко осъвременен вариант на едно важно българско стихотворение от ХІХ в.:

 

НЕ СМЕ НАРОД

Петко Рачев Славейков

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме глупци, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Такъв ни е нам хала!“ –
а всякой сам отива към развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

 

Променените думи и изрази са в получер шрифт. Оригинала взех от сайта „Слово„:

 

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875 г.

 

Във втората половина на „Не сме народ“, както и в други български творби от онова време, се използват турцизми, които междувременно са отпаднали от българския език. Показани са трите най-проблемни, които реших да заменя, защото правят текста неразбираем. Пуснах ги за превод в Мрежата. Според проф. Гугъл tutkun значи „лудо влюбен“, може би „оглупял от любов“; yaman е „ужасен, страхотен“, а meram – „цел“.

Разбира се, рисковано е да превеждаш думи от съвсем непознат език. Може те да се пишат на турски другояче, може Интернет-речниците да не са точни, а може и самото значение на думите да се е променило чувствително за век и половина. Ако виждате неточност, коментирайте.

Младите българи сигурно биха искали замяна и на думата „хал„, но реших да я оставя. Тя значи „положение, състояние“ и днес се среща почти само в израза „на тоя хал“.

Защо връщаме бегълци на Ердоган?

март 3, 2017

Днес е националният ни празник, денят, в който е признато правото на нова България да съществува. На този ден се очаква всеки българин да помисли поне за секунда колко е хубаво, че имаме своя държава, което е отказано на редица не по-лоши от нас народи. Не знам как гледат на въпроса хората от малцинствата, но предполагам, че в момента дори нашите турци са доволни, че не са под властта на Ердоган – ислямист, диктатор и главорез.

В първата конституция на свободна България – Търновската, пише (чл. 61, ал. 2): „Всякой роб, от какъвто пол, вяра, народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.“ Заслужаваме да се гордеем с държавата си, основана на такива ценности… стига да ги спазваме.

Уви, ние не ги спазваме. Връщаме на Ердоган негови заподозрени или действителни политически противници, които бягат от Турция поради оправдан страх за безопасността си. Цитирам репортаж от 1. декември 2016 г. на сайта „Варна утре„:

МВР пак върна тихомълком на Турция 7 “противници” на Ердоган

България е върнала тихомълком на Турция още седем граждани, заподозрени за участие в опита за преврат срещу президента Реджеп Ердоган на 15 юли. Те са открити на 12 октомври от граничната полиция в каросерията на ТИР, който е пътувал за Румъния, съобщи БГНЕС. От пресцентъра на МВР заявиха единствено, че не могат да потвърдят информацията. От свои източници “Сега” научи, че такъв случай има. Подробности бяха описани във в. “Хюриет”, който цитира агенция “Доган”.

При проверката на граничната полиция са открити трима бивши полицейски комисари: Юнус Д., Абдулкадир К. и Югур С., уволнени от дирекциите в Диарбекир и Коджаели. Сред арестуваните са и Юнус Хайри, доцент, който преподавал в университета в Малатия, журналистът от закрития в. “Заман” Фетхи А., гимназиалният учител по физика и математика в Бурдур Сонер О. и Омер О., собственик на магазин, който е имал обвинения и за разпространение на наркотици…

Докато българските власти гузно мълчаха, в турските медии се появиха снимки на предаването на арестуваните. Според агенция “Доган” мъжете са влезли у нас на 12 октомври и са били арестувани при опит да преминат в Румъния, но не е ясно къде са задържани. Арестуваният учител е бил разпитан у нас и освободен. Той взел автобус за Истанбул, но в Одрин бил арестуван отново. Били му повдигнати обвинения за членство в организацията ФЕТО. Останалите са изпратени в градовете, от които е поискан арестът им.

Експресното връщане на седемте турски граждани е на път да възпламени скандал, подобен на този с турския бизнесмен Абдуллах Бююк, сочен за виден гюленист, който бе предаден на Турция, макар че съдът у нас отказа да го екстрадира. Казусът със седемте турски граждани не е стигнал изобщо до съда. Връщането им не е докладвано и на прокуратурата в Свиленград, въпреки че те са върнати през ГКПП “Капитан Андреево”…

Случаят с предадените граждани рязко контрастира с отношението към политически бегълци от Турция, което демонстрира съседна Гърция…

Освен Гърция и други цивилизовани европейски страни отказват да връщат бегълци на Ердоган. Пример: „Холандия отказа да удовлетвори иска на Анкара да й бъдат върнати турските офицери, които поискаха политическо убежище и им предоставя временен престой от 18 месеца“ (Медиапул).

Върнатите всъщност са шестима, един е останал задържан у нас. Георги Готев в „Еврактив“ дава пълните им имена: Yunus Hayri Yildizhan, Soner Özlü, Fethi Altun, Uğur Soylu, Abdulkadir Celik и Yunus Demir. Ако знаете нещо за по-нататъшната им съдба, ще се радвам да напишете коментар.

Битката срещу медицинското образование продължава

януари 18, 2017

Цитирам от novini.bg:

 

Намаляват държавната субсидия за студентите по медицина

Държавната субсидия за студентите по медицина се намалява сериозно от 6514 лв. на 5890 лв., т.е. с над 9%.

За сметка на това пък кабинетът ще увеличи средствата за обучението в 40 професионални направления, сред които педагогика, инженерни науки, филологии, животновъдство и др. Това предвижда проектонаредба на просветното министерство за промяна на две постановления на МС, свързани с коефициентите за издръжка на студентите и разпределението на субсидиите в зависимост от качеството и потребностите на трудовия пазар.
 
Мотивът на МОН за намалението при медицината е, че финансирането за нея досега е било неоправдано високо. „Коефициентите за това направление са били увеличени през 2007 г. с 50%, незнайно защо. Разходите за един студент обаче са по-ниски“, аргументират се от екипа на министъра в оставка Меглена Кунева.

 

Честно, ще ми се Меглена Кунева да престане с кръстоносния си поход срещу българското медицинско образование, защото вече ми омръзна да пиша за нея. Откакто нашият университет й даде отпор (а може и други медицински университети да са се оказали непослушни), тя реши, че медиците трябва да се обучават евтинко. Г-жа Кунева не се ли замисля, че човек и добре да живее, някой ден се разболява?

Министри и журналисти угодия нямат

януари 1, 2017

Тази публикация е на стари теми, но какво да се прави, като през семестъра се натрупва много работа и не оставя на човек време за истински важните неща, например да си пише в блога.

След като в нашия Медицински университет – София бяха свикани предсрочни избори, т.е. извънредно общо събрание за отзоваване на ректора и избор на нов, министърката на образованието Меглена Кунева беше много недоволна. С „непривична за нея почти ярост“ (както се изрази Сашо Диков на една пресконференция) тя поиска да й бъдат предадени протоколите и бюлетините от избора. Като човек от поколението, чело Илф и Петров, аз веднага си спомних думите на Остап Бендер: „А може би искате… да ви дам и ключа от квартирата, където държа парите си?

Ако някой не разбира защо двете искания са еднотипни, ще се опитам да обясня с думи прости. Документите от какъвто и да е избор подлежат на определен ред, който посочва къде да се съхраняват. И в частност те не трябва да бъдат давани на всеки филанкишия, който ги пожелае, особено ако той е открито пристрастен към загубилата страна. Защото, докопа ли се въпросното лице до протоколите и бюлетините, най-вероятно повече никой няма да ги види, изборът може да бъде успешно оспорен, а лицата, които са ги предали, носят вина за нарушаване на съответния правилник, както и за престъпно скудоумие. На министъра на образованието не се полага да иска оригиналните протоколи и бюлетини от избора на ректор на висше училище; единствената институция извън висшето училище, упълномощена да ги поиска, е съдът (макар че в нашия случай дори съдът се задоволи с нотариално заверени копия).

Човек би рекъл, че тия елементарни неща трябва да бъдат ясни на всеки журналист. Но се оказа, че журналистите не ги разбират или се правят, че не ги разбират. Както се оплаквах и в предишни публикации по темата, медиите с изключение на в. „Труд“ действаха като отдел „Връзки с обществеността“ на бившата ректорка проф. Миланова и нейната застъпничка Меглена Кунева. Ето два типични откъса от публикации:

Междувременно, зам.-ректорът в оставка Радомир Угринов е връчил заповед за отстраняването на проф. Вихра Миланова от поста ректор на университета. Заповедта е подписана от председателя на общото събрание Генчо Начев. Любопитното в случая е че Начев е подписал отстраняването на проф. Миланова, но все още не е предал протоколите и книжата от проведеното общо събрание от 11 октомври на МОН. Снощи до 22:00 часа комисията, назначена от Меглена Кунева за установяване на легитимността на Общото събрание е чакала протоколите, но те така и не са били предадени, съобщиха за bTV от образователното министерство“ („24 часа„).

„…Бюлетините и протоколите от проведеното завчера общо събрание са изчезнали. Комисия, назначена от министъра на образованието Меглена Кунева, бе в университета и изиска документите по процедура, но бе установено, че те не са в Ректората, съобщиха от Медицинския университет“ („Стандарт„).

Както виждате, двете цитирани медии (и почти всички други) приеха за даденост, че нашият университет е длъжен при първото подсвирване от образователното министерство да му предаде най-важната си документация на юнашко доверие. (Моя приятелка и колежка не можеше да повярва, че журналистите могат да пишат чак такива глупости, затова й пратих по електронната поща тия бисери; и сега, като ми потрябваха за публикацията, просто ги извадих от писмото си.)

Като не получи протоколите и бюлетините, министър Кунева наложи запор на парите на Медицинския университет на незнайно какво основание. Не сме останали без заплати и без парно, но всички, които трябваше да се занимават с каквито и да е плащания в университета, се измъчиха, защото всяка фактура се проверяваше централно.

А какво стана все пак с документите от избора? Разбира се, те не бяха изчезнали, а само запечатани и надлежно съхранени. Седмица след избора на предварително обявена среща в Ректората тези документи бяха предоставени на контролния орган с почти обредна тържественост: „Ръководството на Медицинския университет-София предаде на Контролния съвет на учебното заведение документите от Общото събрание, на което бе отзован ректорът проф. Вихра Миланова и избран проф. Виктор Златков. Протоколите и бюлетините от вота бяха отворени пред всички членове на Съвета в кабинета на ректора. Документите, удостоверяващи, че всички правила при избора са спазени, бяха заверени в присъствието на двама нотариуси, които потвърдиха тяхната изрядност. На събитието присъстваха и преподаватели в МУ-София, както и представители на медиите“ („Труд„).

Това обаче не накара министър Кунева да миряса. Запорът върху сметките на нашия университет остана в сила още дълго време. След загубата на Цецка Цачева на президентските избори правителството подаде оставка, но запорът остана. Когато Реформаторският блок уж щеше да опита да състави правителство, с колегите ми обсъждахме дали има шанс Кунева да стане министър-председател и дали на този пост тя би вредила на университета ни повече, отколкото сега като министър на образованието в оставка. В последния работен ден чух, че запорът най-сетне е премахнат. Дано да е вярно; ако е така, обяснявам си го не с добра воля от страна на министър Кунева, а с трудности да се продължава такава драстична мярка след края на финансовата година.

След тържественото предаване на протоколите и бюлетините в Ректората повечето медии също не мирясаха, а охотно повториха обвиненията на просветното министерство, че „се съмняват в манипулиране на избора„. (Което пък ми напомни как Мечо Пух, щом се видя натясно, дойде до „важно заключение: Това не са истински пчели!„). Времето обаче минаваше, Кунева нямаше за какво да се хване, новината остаря и репортерите ни оставиха на мира.

Надяваме се през 2017 г. в университета ни да има по-малко екшън. Честита Нова година на всички!

Положих клетва и я наруших

ноември 12, 2016

Неотдавнашната ректорска криза в Медицинския университет – София (вж. предишните публикации) потисна всички работещи в него, но мен повече от мнозина други. Защото на парламентарните избори бях гласувала за Реформаторския блок. Аз съм стара „синя“ привърженичка, гласувала за СДС още през 1990 г. И сега всеки път търся готини хора с готини идеи да гласувам за тях. Дори ако не е ясно дали ще минат бариерата от 4%, за да влязат в Народното събрание.

Разбира се, всеки пълнолетен човек е наясно, че политиката е мръсна работа. Хората, които се занимават с нея, не могат да бъдат изцяло готини, а покрай тях неизбежно се завъждат и други. Понякога дори не разбираме защо. Не разбираме защо покрай Иван Костов се навъртаха Христо Бисеров, Вилхелм Краус и Йордан Цонев (известен още като Данчо Ментата). Също така не разбираме защо Реформаторският блок се получи чрез пакетиране на „нашите“ хора с измислената партийка на Меглена Кунева. Може би – и от тази мисъл ми призлява – такива субекти са приветствани в „нашата“ партия или коалиция, защото са много добри в намирането на спонсори. И понеже нищо не може да бъде идеално в нашия несъвършен свят, избираме най-малкото зло, замижаваме и гласуваме.

Но атаката срещу Медицинския университет ми дойде в повече. Оказва се, че аз гласувам за „автентичното дясно“, а в резултат една жадна за власт номенклатурна снаха, докопала се до министерски пост, се опитва да унищожи нашата алма матер. И се заклех да не гласувам повече за Реформаторския блок, докато той не се отърве от Меглена Кунева. Пошегувах се пред приятели, че гръцките богове са се клели в река Стикс, а аз мога да се закълна в Перловската река, която също е в по-голямата си част подземна (откакто я покриха) и също има води, в които предпочиташ да не се топиш.

Наближи първият тур на президентските избори и аз исках да гласувам за кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева. Всички, на чието мнение държах, бяха избрали кандидата на Реформаторския блок Трайчо Трайков – единствения, който в предизборната си кампания не говореше като руска подлога. Някои ме посъветваха да гласувам за Цачева на втория тур. Аз възразих, че на втория тур всякак бих гласувала за Цачева, но искам да покажа отхвърляне на Реформаторския блок още на първия тур. Не може – заявих аз – аз да гласувам за кандидата на Реформаторите, а тяхната Кунева да мачка университета ми!

Но кампанията напредна, аз се начетох на дивотии, а близките ми хора ми рекоха да не се излагам. И аз престъпих клетвата си и гласувах за Трайчо Трайков.

Утре е вторият тур. Мнозина са решили да не гласуват, защото никой от двамата кандидати не им лови окото. Разбирам ги. Но ако някой от тях случайно чете това, нека се замисли наистина ли между двамата кандидати „няма разлика“. Представете си например среща на държавните глави на страните-членки на НАТО (ако дотогава Тръмп не го е разпуснал) и България да бъде представена от генерал-социалист, отчаян русофил! Ужас! Затова хайде утре да си запушим носовете с два пръста и към урните – да изберем Цачева! Поне ще впечатлим политкоректните чужденци, задето сме избрали жена президент, след като американците не успяха.

Проф. Вихра Миланова каза нещо вярно

октомври 14, 2016

В този блог като цяло се въздържам да критикувам личности и практики от Медицинския университет – София, където работя. Предпочитам да търся начини за решаване на проблемите отвътре. Изнасянето на кирливи ризи, освен че не е безопасно, накърнява най-ценния капитал на университета – неговото добро име. Затова вредата от такава стъпка е сигурна, а ползата – под въпрос. И все пак понякога (макар и рядко) ми се струва, че заради възможната полза си струва да наруша златното мълчание.

Досега не съм писала тук срещу доскорошната ни ректорка проф. Вихра Миланова. Тя приемаше за основателни медийните атаки срещу университета и не каза нито дума в негова защита, но аз пазех доброто й име – все пак тя бе нашата ректорка. Надявах се, че общото събрание във вторник (11-ти октомври) ще реши ректорската криза: проф. Миланова или ще получи подкрепа, или ще бъде отзована и ще се оттегли в полза на новоизбрания ректор; и в двата случая журналистите ще ни оставят на мира, ще идат да търсят скандали другаде и ние най-сетне ще можем спокойно да си гледаме работата.

Събранието се състоя и проф. Миланова бе отзована с гласовете на над 80% от присъстващите делегати. При този резултат човек би очаквал, че тя ще приеме поражението си, ще реши, че университетският колектив се е оказал недостоен за нея, и ще се оттегли мирно и тихо. (Припомням, че на политическите референдуми и избори дори 60% от гласовете минават за „съкрушително мнозинство“.) Но що се отнася до желанието ни отново да работим спокойно, засега не ни се отваря парашутът. Освен че министър Кунева засили атаката си срещу университета, проф. Миланова отказа да признае събранието и неговите решения, подаде нови жалби в съда и даде нови интервюта, в които критикува университета и се обявява за негов законен ректор. Според мен от тези стъпки не печели никой – нито университетът, нито тя самата. Защото, дори ако софийският съд в миг на умоизпарение погази волята на делегатите и отсъди в нейна полза, тя няма как да изкара мандата си. Не след дълго Общото събрание ще бъде свикано отново със същия дневен ред и този път гласовете срещу нея могат да надхвърлят 90%.

Да не признаваш доброволно грешките си е човешка слабост, която особено дразни у журналистите. След като прибързано са заели някаква позиция, те се вкопават като магаре на мост, дори ако срещу нея се натрупа планина от факти. Видяхме това например през 2014 г., когато в Мисури невъоръженият чернокож младеж Майкъл Браун бе застрелян от бял полицай. Тогава цялото журналистическо братство лековерно прие версията, че жертвата е кандидат-студент с образцово поведение, убит без всякаква причина, както е стоял с вдигнати ръце. Много медии и досега се опитват да пробутват тази история, но фактите, макар и посрещнати на нож, бавно си пробиха път. Оказа се, че 130-килограмовият Браун отчаяно се е опитвал да избегне ареста, след като е ограбил кварталния супермаркет посред бял ден, и смъртта му е трагична, но естествена последица от собственото му поведение.

За доскорошната ни ректорка родните медии с изключение на „Труд“ са единодушни, че е безупречно честна и почтена, с което си е спечелила враждата на шайка закоравели далавераджии. Тук в скоби искам да вметна, че демократичното общество и неговите по-малки демократични институции, една от които е нашият университет, не поставят въпроса как да сложат на върха най-честния, най-чистия и най-способния човек. Този проблем по-скоро стои пред привържениците на добронамерената диктатура, които многократно са контролирали различни общности и най-често са се проваляли с гръм и трясък (особено в по-ново време). Демокрацията има друг подход, а нашето Общо събрание е демократично и това е отразено в Правилника на университета ни. Там не пише, че ректор става най-честният и изобщо най-най-най кандидатът, а този, който бъде избран. Докато не му свърши мандатът или не бъде отзован. И ако две трети от Общото събрание се случат гешефтари, които не искат даден честен човек да стане или остане ректор, то, колкото и да е тъжно, демократичният вот на тези мошеници трябва да бъде уважен. Дори ако избраната през април ректорка наистина има моралните качества, които й се приписват, те не са основание тя да продължи да заема поста.

Но наистина ли в този сблъсък проф. Миланова е изцяло „добрата“, а нейните противници са „лошите“? През последните седмици се казаха много неща по въпроса и голяма част от тях са публикувани. Но аз предпочитам да пиша тук само за това, за което мога да свидетелствам лично. От публичните изявления на проф. Миланова всички знаем, че тя смята изнесеното обучение и големия брой чуждестранни студенти за „порочни практики“ и иска да ги прекрати, дори ако това драстично намали приходите на университета. Няма да коментирам тази позиция и да я сравнявам със своята – всеки преподавател има право на мнение как да се развива неговата алма матер. Но мисля, че през пролетта, когато проф. Миланова се кандидатира за ректор, тя трябваше да сподели с нас възгледите си и намерението си да направи университета „беден, но честен“. Разбира се, тогава проф. Ваньо Митев, чийто втори мандат изтичаше, щеше да препоръча за свой приемник друг колега, но нима е лошо на избори да има двама кандидати? (Аз лично предпочитам да имам между кого да избирам.) Вместо това проф. Миланова охотно прие подкрепата на проф. Митев и обеща пред нас да продължи неговата политика. Похвали се с извършения ремонт на Клиниката по психиатрия и докато ни показваше снимки, ни развесели със забележката, че откакто клиниката е обновена и благоустроена, „много повече хора искат да влязат в нея“. И понеже не допускам проф. Миланова да е променила възгледите си коренно за някаква си половин година, неизбежен е изводът, че умишлено ни е заблудила. Т.е. тя излъга своя предшественик, който й се довери, и нас, които я избрахме. Дори си го признава, заявявайки за проф. Митев: „С неговата подкрепа стана всичко, той ме предложи, той ме представи, но аз мисля, че те недобре ме оцениха„.

Разбира се, някой привърженик на добронамерените диктатори може да каже, че ако наистина даден университет се е напълнил с мошеници, позволено е на честния човек да ги подлъже да го изберат, за да оправи университета. Също така този честен човек, веднъж добрал се до властта, може да я брани по всякакъв начин, например като откаже да сложи на университетския сайт обява за общото събрание, свикано да го свали, и после обжалва събранието като нелегитимно, понеже не било обявено на сайта. Да, ако обичаме добронамерените диктатори, можем да кажем, че целта оправдава средствата. Но дори тогава, мисля, трябва да признаем, че средствата не изглеждат много лицеприятно. Трудно е да продължаваш да наричаш „честен“ човек, който е излъгал избирателите си. Освен ако не решиш съвсем да разпрегнеш думите от традиционното им значение – също като американските левичари, които продължиха да наричат Майкъл Браун „кротък“ (gentle) и след като той бе уличен в пладнешки грабеж.

Когато някой веднъж каже едно, а после говори и върши точно обратното, хората почват да се съмняват във всяка негова дума. Той обаче може да изрече и истини. Например тия дни проф. Миланова е заявила пред bTV: „В касата на Медицинския университет има 85 млн. лв., много вероятно е за тях да е цялата борба„. Същото по-рано каза и нейният предшественик Ваньо Митев, закръгляйки сумата: „Може би трябваше да не оставям тези сто милиона, както ми го казваха много хора. Може би щеше да е по добре да оставя университета на минус и да моля за държавна помощ – тогава нямаше да съм обект на прокурорско разследване„.

Впрочем не е нужно да си професор, за да тръгне мисълта ти в тази посока. Откакто министър Кунева се нахвърли върху Медицинския университет, ние, работещите в него, реторично се питаме един друг защо за жертва е избран точно той, а не например Великотърновският или Шуменският университет. И си отговаряме, че през другите университети не минават такива парични потоци. Според легендата още Ликург, когато някакви хорица от незащитен град го попитали как да се предпазят от нападения, им препоръчал да бъдат по-бедни от всичките си съседи. Не знам дали те са го послушали, но медицински университет без пари не се прави. И ние не щем да бъдем най-бедните. Да ви се намира някой свободен одитор (т.е. ревизор, както ги наричахме едно време)? Давайте го насам, екшън да става!

Общото събрание на Медицинския университет си каза думата

октомври 12, 2016

Вчера (11-ти октомври) бях на общо събрание на Медицинския университет – София. Трябваше да бъда там, защото съм член на Общото събрание, а според  Правилника за устройството и дейността на Медицински университет – София „участието в ОС е задължение с най-висок приоритет за членовете му и е пред всички останали служебни ангажименти“ (чл. 36, ал. 5).

За университета Общото събрание е това, което са изборите за републиката: то „избира ректора на МУ – София с тайно гласуване“ (чл. 35, ал. 4 от същия Правилник) и може да го свали, защото „ректор, декан… се освобождават при писмено подадена оставка… и по решение на органа, който ги е избрал“ (чл. 32, ал. 4). Именно смяната на ректора проф. Вихра Миланова запълваше дневния ред на вчерашното общо събрание.

Докато се прибера у дома през вечерните задръствания, там посредством свръхдоза телевизионни новини вече бяха научили за събитието нещо, което аз не знаех, и ми го съобщиха:

– Вашето събрание било нелегитимно!

Доколкото знам, щом нечия легитимност се оспорва, полага се съдът да реши. Но нашите журналисти всичко знаят – преди жалбата да е била дори подадена в съда, те са обявили събранието ни за незаконно.

Макар да се бях заклела да не ровя повече из новините за нашия университет, за да си запазя душевния покой, все пак не устоях и прочетох изобилие от „хули гадки“. Но важната информация при мъничко желание може да се открие в същите репортажи, стига да махнете епитетите (чието място поначало е не в репортажите, а в коментарите) и да се съсредоточите върху числата. Ето цитат от електронния вестник „Медиапул„, за който някога имах по-високо мнение:

До “преврата“ в смятаното за едно от най-престижните висши учебни заведения у нас се стигна след като одит на Министерството на образованието разкри злоупотреби в университета, извършени в мандата на бившия ректор проф. Ваньо Митев, за които той е разследван и във вторник [т.е. в деня на общото събрание – М. М.] е бил викан да дава показания в прокуратурата. След разкритията Митев и близки до него кръгове инициираха свикването на Общо събрание за смяната на настоящия ректор Вихра Миланова, от която се очаква да сложи край на порочните практики от предходните години. Тя бе избрана за ректор през април и бе единствен кандидат за поста след двата ректорски мандата на Митев. Заседанието на Общото събрание започна във вторник по обяд в присъствието на 320 от 400 души делегати с отзоваването на Вихра Миланова като ректор на висшето училище. За свалянето на Миланова гласуваха 263-ма от присъстващите 320 души. В началото на заседанието медии не бяха допуснати, под ключ гласуваха и самите делегати, на които също бяха забранени изяви пред медиите. Единственият кандидат за нов ректор бе бившият директор на Майчин дом и зам.-декан на Медицинския факултет в университета проф. Виктор Златков, който бе подкрепен от 235 души. Златков бе посочен в някои медии като “брат на първата жена на Бойко Борисов“. Премиерът реагира незабавно във Фейсбук – той обяви избора на Златков за скандален и уточни, че “повече от 30 години не съм имал никакъв контакт с въпросната фамилия“. (Цитат от Борисов: „Поради появилата се в медиите информация за избирането на нов ректор на Медицинския университет в София, искам категорично да заявя, че нямам абсолютно никаква роднинска връзка с въпросния човек. Нещо повече, намирам избора му за скандален и непрозрачен. Който ме познава, знае добре, че от повече от 30 години не съм имал никакъв контакт с въпросната фамилия.„) Очевидно инструктирана, охраната на форума отказа да допусне дори директора на университетската Александровска болница доц. Костадин Ангелов, който преди дни заяви подкрепата си за Миланова. “Днес се провежда нелегитимното Общо събрание на МУ-София. Аз не получих покана, защото някой е преценил, че вероятно съм неудобен. Охраната в началото не ме допусна да вляза, а после, след като свери данните ми от личната карта, ме допусна в предверието. Опитаха се да ми напишат покана на място, както бяха указали в един от получените мейли, но аз отказах с мотива, че това е нарушение на Правилника и влязох в залата. От залата ме изведоха с охрана, под крясъците и разпорежданията на проф. Алексеев. Уведомих органите на реда. Смях в залата…“, написа Ангелов в профила си във “Фейсбук“.“

Резюмирам важната информация с думи прости, като за журналисти:

Състав на общото събрание: 400 души.

Присъствали: 320 души, т.е. стабилен кворум (кворумът е 2/3 от списъчния състав на общото събрание без тези, които отсъстват по уважителни причини; ако такива няма, при 400 души по списък кворумът е 267 души – чл. 36, ал. 4 от Правилника).

Гласували за отзоваването на проф. Миланова: 263-ма души, т.е. 82% от присъстващите делегати (чл. 38, ал. 1 изисква „мнозинство на гласувалите“ за вземане на решение).

Гласували за избора на проф. Златков: 235 души, т.е. 73% от присъстващите делегати – отново стабилно мнозинство, макар и по-малко, отколкото за предишното гласуване. С други думи, на събранието са били по-силни настроенията „против“, отколкото тези „за“.

Сега ще коментирам емоционално натоварените части от цитирания „репортаж“, още повече че те се предъвкват от всички медии, които прегледах.

Дали одитът на Министерството на образованието наистина е „разкрил злоупотреби“ и дали в Медицинския университет е имало „порочни практики“, е твърде спорно. „Медиапул“ обаче представя тези твърдения като неоспорими факти, а за сметка на това оспорва престижа на МУ – София („смятаното за едно от най-престижните висши учебни заведения у нас“).

Заседанието на Общото събрание, наречено „преврат“, всъщност протече в напълно академичен дух при спазване на съответните процедури също като предишните две общи събрания, на които съм присъствала. Не помня на тези предишни общи събрания да са били допускани медии, но при всички положения одобрявам, че не бяха допуснати този път. Все пак целта на събранието беше да се върши работа, а не да се прави медиен цирк и да се дава още храна на поръчковата журналистика. Разбира се, на репортерите не им е харесало да стоят часове навън под дъжда и сега охотно ни отмъщават.

Не сме гласували „под ключ“ – главният вход в един момент беше заварден, за да бъдат държани отвън журналистите, но ние в паузите свободно се разхождахме около залата, уважихме бюфета (чийто персонал, неподготвен за такова нашествие, се видя в чудо да ни пои с кафе и чай) и стига да искахме, можехме да се измъкнем, защото за разлика от журналистите познавахме сградата.

След като се регистрирах и влязох в залата, но преди да е започнало събранието, видях охраната да извежда непознат за мен господин (явно доц. Костадин Ангелов). Чух, че той е член на Общото събрание, но не се е регистрирал. Казаха му да се регистрира отвън и тогава да влезе, но той повече не се появи. Според собствените му думи във Фейсбук е отказал да се регистрира, а на общо събрание в залата винаги се допускат само регистрирани участници, за да не се опорочи гласуването. А защо колегата не се е регистрирал – според мен, за да не влиза в кворума.

Лично аз бих предпочела да се беше регистрирал и в подходящия момент да беше взел думата да изкаже мнението си пред всички. Ако е за въпрос, искаше ми се и проф. Миланова да дойде, да застане пред хората, които са я избрали, и да им обясни своята гледна точка. Може би тогава и подкрепата за нея щеше да бъде по-голяма. Защото един може да казва едно, друг – друго, може да се оказва натиск в една или друга посока, но нашият Правилник неслучайно е предвидил ректор да се избира с тайно гласуване; и в тъмната стаичка (през която всеки от нас трябваше да мине, преди да пусне бюлетината си) външните внушения изчезват и делегатът сам решава как да гласува по разум и съвест.

Никой не ни е забранявал изяви пред медиите или, ако такава забрана е имало, тя не е стигнала до моите уши. Всъщност аз лично дадох мини-интервю на излизане. Минавахме по алеята, водеща към булеварда, а отстрани се бяха подредили репортерите. Млада дама с микрофон се обърна към нас с упрек: „Защо никой не спира да ни каже две думи?“ Ядосах се, застанах пред нея и казах, че ако иска да чуе откровения ми отговор, аз съм жестоко разочарована от нейната гилдия, която от седмици залива нашия университет с помия и разнася по медиите абсолютно недоказани обвинения… и още малко в същия дух. Репортерката явно не държеше да чуе точно това, защото ме попита само дали наистина събранието е избрало проф. Златков и приключи моята „медийна изява“.

Колкото до министър-председателя Борисов, щях да бъда разочарована и от него, ако поначало бях имала някакви що-годе високи очаквания. Как набързо нарече проф. Златков с пренебрежителното „въпросния човек“ и обяви избора му за „скандален и непрозрачен„, с което обиди цялото ни Общо събрание. Освен това виждам явно противоречие между „нямам абсолютно никаква роднинска връзка“ и „повече от 30 години не съм имал никакъв контакт с въпросната фамилия„. Всъщност двамата нямат кръвно родство, но имат това, което нашият закон нарича „отношение на сватовство“. От това не следва нищо (в малка страна като България всички са в някакви отношения) и не виждам защо Борисов реагира така бързо и бурно, сякаш се бои да не го обвинят в подкрепа за Медицинския университет – София. Такова обвинение би било напълно необосновано: министър-председателят поне засега с нищо не пречи на опитите на своя министър на образованието да съсипе университета.

Но да приключвам този дълъг пост, преди да съм ви отегчила съвсем. Общото събрание си каза думата, сега има думата съдът.

Послепис от 13-ти октомври:

Абсолютно невярно е твърдението на редица медии (напр. Канал 3), че след като председателят на Общото събрание е предупредил за голямата вероятност проф. Миланова да оспорва неговото заседание и приетите решения, „голяма част от хората са си тръгнали„. Аз не видях да си тръгва дори един човек, а от мястото ми залата се виждаше добре.

Междувременно „Труд“ съобщи, че Върховният административен съд е признал събранието за легитимно: „Без разглеждане остават жалбите на бившия ректор на Медицинския университет в София проф. Вихра Миланова срещу провелото се във вторник общо събрание на висшето учебно заведение. Това постанови състав на Върховния административен съд, като решението е окончателно и не подлежи на обжалване.“ OffNews обаче (който твърдо стои на страната на проф. Миланова) твърди, че в Административния съд София – град имало две други жалби за разглеждане, подадени съответно от проф. Миланова и доц. Ангелов.

Четете в „Труд“ още: „Кунева побесня в опита да съсипе Медицинския университет„.

Министър Кунева оправи Европа и България и се зае да оправя нашия Медицински университет

октомври 3, 2016

От седмица-две Министерството на образованието, оглавявано от Меглена Кунева, залива медиите с обвинения срещу нашия Медицински университет и доскорошния ни ректор проф. Ваньо Митев. Няма да ви давам линкове, можете да използвате Гугъл. Мъчно ми е, че незаслужено сриват в калта името на нашата алма матер, в която и за която работя от 22 години. И ме е яд на поръчковите или плиткоумни журналисти, които тъй лесно се ловят на гола кукичка – но нашата четвърта власт си я знаем отдавна.

Отдавна пиша и за г-жа Кунева, защото освен преподавателка в Медицинския университет – София аз съм и (нееднократно разочарована) избирателка на Реформаторския блок. Ето как съм я споменала преди парламентарните избори през октомври 2014 г.:

Макар да е ден за размисъл, позволявам си да споделя как ще гласувам утре – за Реформаторския блок. Ще сложа преференция за втория в листата, от ДСБ, защото първа в моя избирателен район е Меглена Кунева. Тази дама си е сложила перде и уж не разбира, че избирателите на РБ са десни антикомунисти, които не я искат!

По същия начин бях гласувала на евроизборите през май същата година. И понеже твърде много избиратели на Реформаторския блок бяха използвали същата маневра, вместо Кунева в Европейския парламент бе избран вторият в листата Светослав Малинов (който впоследствие ме разочарова, но това е друг въпрос). Някой по-чувствителен човек след такъв шамар от избирателите би минал на по-заден план, но не и Кунева (затова после писах, че „си е сложила перде“). Тя никога не е задълго извън коридорите на властта и политическият елит продължава настойчиво и нагло да я пробутва на избиратели, които не я искат (все едно не ни стига недоразумението Радан Кънев).

Но защо не искаме тази амбициозна и преуспяваща политичка? Освен че не виждаме особени причини да я искаме, ние, избирателите на Реформаторския блок, не приемаме социалното наследство, придобито с брака й: „На 22 април 1984 г. се омъжва за Андрей Пръмов, син на българския партизанин и политик от Българската комунистическа партия Иван Пръмов, тогава председател на Централния кооперативен съюз и народен представител, бивш министър и секретар на ЦК на БКП, бъдещ посланик“ (Уикипедия). Разбира се, децата на секретарите на ЦК на БКП също са хора и все някой трябва да се жени и за тях. Но ми се ще те и тези, които се женят за тях, ако може, да не ме управляват. А ако все пак ме управляват, да ги избират хора, които ги харесват, вместо чрез всевъзможни коалиции и други трикове да бъдат пробутвани на такива като мен, които не ги харесват.

Освен с избора си на съпруг и с кариерата си в Национално движение „Симеон Втори“ Кунева отблъсна такива като мен и с начина, по който се отнесе със собствените си избиратели на евроизборите през 2009 г.: „По време на изборите за Европейския парламент през 2009 г. Кунева е кандидат в листата на НДСВ. Кампанията на партията за евроизборите залага на посланието „Гласувайте за Меглена Кунева – европейското лице на България“. НДСВ получава 8% и печели 2 мандата. На първите 2 места в листата са Меглена Кунева и Антония Първанова, но Кунева решава да остане еврокомисар и нейното място в Европейския парламент се заема от третия в листата – Станимир Илчев“ (Уикипедия). Коментирала съм това изпълнение точно преди президентските избори през 2011 г.:

„…Но се чудя как и защо Меглена Кунева се издигна (според социолозите) до трета в надпреварата за поста. Защо сериозни хора я хвалят и заявяват готовността си да гласуват за нея? Нима са забравили как на изборите за Европарламент тя стана мюре за избиратели? „Гласувайте за Меглена Кунева“, а после госпожата си довърши комисарското мандатче и остави избирателите си с пръст в уста. Щом веднъж се е подиграла с гласоподавателите по този начин, трябва да бъде изритана от политиката. Била впечатлила европейците с компетентността си – добре, нека там си я ядат; но ние да не си създаваме име на народ, който обича да го лъжат.

Разбира се, всички що-годе осведомени хора още преди въпросните евроизбори предупреждаваха, че Меглена Кунева се кандидатира само за да привлича гласове и няма никакво намерение да изоставя престижния и добре платен пост на еврокомисар, за да стане обикновена евродепутатка. Това предвиждане впоследствие се изпълни. Г-жа Кунева остана еврокомисар, с което доказа, че обича заплатата й да е висока. Човешко е.

Ако е за въпрос, и аз обичам заплатата ми да е висока. Затова признавам за заслуга на проф. Митев, че използва таксите на чуждестранните студенти в нашия университет, за да вдигне заплатите ни до достойно равнище. Освен това беше направен ремонт на сградата ни, беше купена нова апаратура и за пръв път, откакто работя в Медицинския университет, за катедрата ни бяха купени нови учебни препарати. Не съм писала за това, защото е тъпо да хвалиш публично началника си. Но недоумявам защо по медиите с осъдителен тон се развяват данни за нашите заплати и хонорари, а бившият ректор е обвиняван не в какво да е, а в безстопанственост. Явно министър Кунева мисли, че само нейната заплата се полага да е висока, а ние трябва да работим за без пари, както и беше по-рано.

Другите обвинения срещу проф. Митев, като теглим чертата и махнем епитетите, са, че е купил излишно скъп автомобил (който не е на негово име, а е собственост на университета) и че е тръгнал да търси коя фирма да бутне една съборетина, преди въпросната съборетина да бъде прехвърлена от публична в частна държавна собственост, което законът изисквал. За такива и други подобни „грехове“ срещу Ваньо Митев сега почва разследване от прокуратурата и от ДАНС (чиито служители са известни със скромните си служебни коли). Това прекрасно демонстрира разделението на властите в България.

Доброто име на един университет, както и на отделния университетски преподавател или учен, е неговият най-ценен капитал. Затова заливането с помия на нашия университет – най-голямото и най-старо висше медицинско училище в България, ме тревожи много повече от някакви си загуби и пропуснати ползи, които сегашната кампания неизбежно ще ни навлече. Дано да се окаже „чудо за три дена“. Надявам се също следващия път, когато властимащите решат отново да лансират г-жа Кунева и да я правят министър, да е на нещо друго, а не на образованието.

П. С. В осъдителния медиен хор има достойни изключения. Прочетете този материал в „Труд“: „Германски донос съсипва Медицински университет – София„.

Драги антиваксери,

септември 30, 2016

Понеже ми се свива сърцето, задето се мъчите да пишете в блога ми коментари, които пращам директно в кошчето, без да им дам да се порадват поне мъничко на чист въздух и слънце (т. е. публикувани), рекох да напиша този пост-предупреждение специално за вас, мои най-верни читатели. Да си знаете, че:

1) Ако ругаете мен или текстовете ми, няма да пусна коментара ви.

2) Ако се правите на духовити за моя сметка, няма да пусна коментара ви.

3) Ако смисълът на коментара ви е, че не съм ви убедила в ползата от ваксините, също няма да го пусна. Никога не съм имала за цел да убеждавам в нещо хора, които не желаят да бъдат убедени. Бих могла да обясня как работят ваксините (имам такъв текст на сайта Hepactive). Но за да имате полза от моите обяснения, трябва доброволно да приемете, че може би аз знам повече от вас по въпроса. Което, разбира се, за вас е изключено – вие сте всезнаещи като Бог на Авраамовите религии (с което превъзхождате например Зевс и Енлил).

Разбира се, човек, завършил гимназия, би трябвало да знае от училищния курс по биология как работят ваксините. Също както би трябвало да знае от курса по математика как се повдига двучлен на квадрат, т. е. че (a + b)2 = a2 + 2ab + b2. Но винаги ще има хора, за които е абсолютно очевидно, че (a + b)2 = a2 + b2, и по-скоро ще умрат, отколкото да разберат отде идва допълнителното 2ab. Те са уверени в своята правота и обвиняват математика, който не приема „решението“ им, в некомпетентност. Според мен да не разбираш материала от училище не е основание за гордост. Но вие явно нямате с какво друго да се гордеете.

Или може би имате: благодарение на такива като вас малки деца умират от дифтерия.