Срам и позор – България се присъедини към антисемитската оргия

декември 22, 2017

Днес ООН е гласувала резолюция, която осъжда решението на САЩ да преместят посолството си в Ерусалим и настоява за отмяна на това решение. На сайта на Би Би Си може да се види коя държава как е гласувала. Девет са били против, 35 са се въздържали и 128 са гласували „за“. Уви, България е между последните. Държавата, спасила евреите си през Втората световна война, през ХХІ век се включи в международната антисемитска оргия.

Advertisements

Трябва да признаем Ерусалим за столица на Израел

декември 17, 2017

През юни присъствах на откриването на паметен знак на загиналите във войните 952-ма български еврейски воини. Плочата се намира пред Националния исторически музей. Между инициаторите на събитието бе г-н Самуил Ардити (вдясно на снимката). Използвах случая да го попитам какво ние, неевреите, можем да направим за евреите в Израел и другаде. Той отговори: „Подкрепяйте ни морално! Вашата морална подкрепа е ценна и има значение.“

Сега България има чудесен повод да изрази морална подкрепа. От основаването на държавата Израел нейните власти и граждани смятат за своя столица Ерусалим. Другите държави обаче, за да не ядосат арабите, не признават Ерусалим и използват Тел Авив за и.д. столица на Израел. През 1995 г. американският Конгрес признава Ерусалим за столица и решава американското посолство да бъде преместено там. Оттогава обаче се извървяват трима президенти и на никого не му стиска да осъществи решението. Трябваше да дойде смахнатият Доналд Тръмп, за да направи това. Аз поначало не харесвам Тръмп, най-малкото заради проруските му становища, но признаването на Ерусалим показва, че и неуравновесените управници имат своята роля в обществото.

След изявлението на Тръмп израелският министър-председател Нетаняху призова Европа да последва примера на САЩ. Европейците обаче засега отказват. А би трябвало държавниците от континента, извършил Холокоста, да подкрепят оцелелите евреи и тяхната държава. Най-малкото България би трябвало да го направи. У нас няма такива настроения против евреите и Израел, каквито има в някои други европейски страни, и не се очакват вътрешно-политически усложнения. Но за жалост, откакто влязохме в ЕС, все се оправдаваме с общата европейска политика.

Моята прогноза е, че Европа ще се излага целокупно още известно време, може би няколко години. И след като мине време, изприказват се много приказки и, уви, се дадат известен брой жертви, държавите ще почнат тихомълком да си местят посолствата в Ерусалим.

100 години от рождението на Илия Минев

декември 17, 2017

Мой читател ми напомни, че този месец се навършиха 100 години от рождението на правозащитника и борец срещу комунизма Илия Минев (5 декември 1917 – 6 януари 2000 г.).

 

Откъсът по-долу е от книгата на баща ми Дянко Марков „Свидетелствам под клетва“:

 

„В края на юни 1946 г… бива осъществен разгром на част от легионерската среда… Като начало арестувани са 18 души измежду най-ревностните поддръжници на първия главен водач Иван Дочев, не съвсем основателно смятани за дясно крило на легионерската организация… Те са наречени от ДС и съда Първи легионерски център (І лег. ц.). В края на същата 1946 година ще бъдат осъдени на продължителен затвор, а Илия Минев като водач на конспирацията и „пръв между равни” – на доживотен.

След присъдата Илия Минев остава непреклонен и обявява война на Държавна сигурност. Прекарва зад решетките общо 27 години. Никакви наказателни мерки не могат да го сломят. Той сам нееднократно обявява гладна стачка и понякога постига изпълнение на поставените си искания.

Разбира се, ястребите от ДС имат възможност да го погубят. Но разбират, че са позакъснели – той вече е станал символ на стоическата борба срещу комунизма. Умъртвяването му би го превърнали в мъченик, светец и недосегаем водач на мнозина, готови да следват примера му.

През 80-те години Илия Минев с неколцина съмишленици основава Независимото дружество за защита на правата на човека. Опровергавайки клеветническото обрисуване на легионерите като примитивни шовинисти, той е един от малкото българи, които в тия мрачни години дръзват да защитят правото на българските турци и помаци на вяра и име.

За съжаление след промяната на 10.ХІ.1989 г. от позиция на свобода и справедливост немощната българска демокрация не намери време и повод да отдаде на Илия Минев признание макар и само с някакъв отличителен знак за доблестта и стоицизма му в полувековното му противостоене срещу комунистическия гнет. Когато на първия митинг на 18 ноември 1989 г. той иска да говори пред събралото се множество, комунистът Анжел Вагенщайн и агентът на ДС Румен Воденичаров го изтласкват от трибуната…

Да бъде вечна паметта на Легионера, Българина, Човека Илия Минев!

Поклон!“

Измислени факти в училищните учебници

декември 13, 2017

Колебах се между това заглавие и – по аналогия с предишния пост – „Още образователни скудоумия“.

За да има смисъл образованието, трябва поднасяният на учениците материал да отговаря на съвременните познания. Недопустимо е отхвърлени представи да бъдат налагани на децата като правилни, те да излизат от училището с насадени заблуди и да си остават с тях. Или пък някой после да трябва специално да се труди да разсейва заблудите. Омръзна ми да повтарям на всеки випуск студенти да забравят разни работи, които с мъка велика са научили в училище само преди година-две.

В това отношение можем да разграничим два вида проблеми: остарели/измислени термини и измислени факти. Термините са важни не само защото без тях дори най-елементарните научни текстове са неразбираеми, а и защото са необходими като ключови думи при търсене. За жалост и досега програмите и учебниците се пишат с термини, преписвани механично от старите учебници и често без никаква връзка с възприетите в съвременната наука. Например в гимназиалните учебници по биология матричната РНК се нарича „информационна“, центрозомата – „цитоцентър“, клетъчният цикъл – „митотичен“, а еволюционните промени се описват с невъзприетата от никого терминология на руския учен Северцов отпреди век и половина.

Още по-лошо е обаче, когато самите преподавани факти са погрешни или измислени. Любимият ми пример е т. нар. амитоза – несъществуващ тип клетъчно делене, който сериозните учебници и учебни сайтове дори не споменават, а на българските ученици и студенти продължава да се пробутва като факт. Чудя се кога най-сетне отговорните фактори в образованието по природни науки ще прозрат, че няма такова нещо като амитоза и е време да спрем да се излагаме.

Днес пък седнах с малкия си син (петокласник) да погледна урока му по история – „История и религия на древните евреи“ – и видях, че историята и религията са приравнени. Тоест описаните в Стария завет събития се представят за историческа истина, а Авраам и Мойсей – за исторически личности. Твърди се, че евреите целокупно са отишли в Египет и са стояли там, докато Мойсей ги е повел към Обетованата земя. Бях забелязала същото, когато големият ми син учеше древна история, макар че неговият учебник беше на друго издателство. Сигурно самата учебна програма го изисква. Цитирам Уикипедия: „Общоприетото мнение на съвременните учени е, че Библията не описва правдиво основаването на Израел. Няма данни израилтяните някога да са живели в древен Египет.“ Бива ли да се обърква преподаването на факти, като те се размесват с легенди? И бива ли да се развалят хубавите легенди, като се изкарват факти?

Образователни скудоумия

декември 5, 2017

Големият ми син е в осми клас. Понеже гимназията му е професионална, този срок не учат биология, физика, история, география и музика. Задължителната им програма не включва и химия, но от училището са уредили 1 час седмично като свободно-избираем предмет, защото не можеш да учиш електротехника, без да познаваш строежа на веществото.

Затова пък като задължителни предмети в програмата присъстват предприемачество и философия. Аз ли съм единствената, която смята тези предмети за дивотия?

100 години българско медицинско образование

ноември 8, 2017

Виждате стара бланка на предшественика на нашата катедра – „Института по обща биология“ към Медицинския факултет. Не знам точно кога е отпечатана, но е от времето на Методий Попов и очевидно отпреди 9.ІХ.1944 г., защото е по стария правопис.

Нашият Медицински университет – София е най-старото медицинско училище в България. Основан е като Медицински факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със закон, приет през ноември 1917 г. Днес празнуваме неговата стогодишнина. Както се казва в такива случаи, много пъти по толкова!

Любов необяснима

март 24, 2017

В неделя ще гласуваме за Народно събрание. Ще ми се да напиша нещо вдъхновено как ще осъществим върховното си гражданско право, но не мога. Лично аз възнамерявам да си стисна носа и да гласувам за ГЕРБ. Не съм почитателка на Бойко Борисов, но това има. За предишните си избраници – Реформаторския блок, не бих гласувала след многократно обсъжданите в този блог изпълнения на Меглена Кунева. Пък и реформаторите явно не искат гласовете на хора като мен, щом са турили за водач на листата в нашия район Светослав Витков.

Предстоящите парламентарни избори са всъщност резултат от неотдавнашните президентски избори, които ГЕРБ загуби и това накара министър-председателя Борисов да подаде оставка. Оттогава мина доста време, а съзнанието ми още се бунтува срещу факта, че избрахме генерал-социалист, чиято първа дума като президент беше за отмяна на санкциите срещу Русия. Защо, народе????

Моя приятелка, която има допир с народа, казва, че той бил сърдит на досегашния президент Плевнелиев, задето „ни скарал с Русия“. Не мога да се начудя на необяснимата (и несподелена) любов на мнозинството българи към Русия. Какво толкова й обичат, като никой не емигрира в Русия, почти никой не отива да учи там и малцина се осмеляват дори да търгуват? Ако русофилите или децата им решат да емигрират, посоката е същата като избраната от русофобите – запад. Тоест българската любов към Русия е пропита с лицемерие.

Или може би това не е любов, а страх? Избираме си русофил, за да се репчи на Запада, да се мазни на Русия и така да я умилостиви? Понеже инак Путин, освен че ще ни спре кранчето за газа, току-виж се сетил за хилядите руско-говорещи по Черноморието, които са репресирани от българо-фашистите и спешно се нуждаят от въоръжена закрила.

Друга приятелка изрази мнение, че повечето българи са прости и затова им харесва да ги командва генерал.

Вие как мислите?

Осъвременяване на „Не сме народ“ от П. Р. Славейков

март 8, 2017

Понеже езикът се развива, писменото наследство следва да се осъвременява и при нужда дори да се превежда, ако е станало неразбираемо. Например кой днес може да се наслади на „За буквите“ в оригинал? Само който специално е учил старобългарски.

Предлагам леко осъвременен вариант на едно важно българско стихотворение от ХІХ в.:

 

НЕ СМЕ НАРОД

Петко Рачев Славейков

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме глупци, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Такъв ни е нам хала!“ –
а всякой сам отива към развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

 

Променените думи и изрази са в получер шрифт. Оригинала взех от сайта „Слово„:

 

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875 г.

 

Във втората половина на „Не сме народ“, както и в други български творби от онова време, се използват турцизми, които междувременно са отпаднали от българския език. Показани са трите най-проблемни, които реших да заменя, защото правят текста неразбираем. Пуснах ги за превод в Мрежата. Според проф. Гугъл tutkun значи „лудо влюбен“, може би „оглупял от любов“; yaman е „ужасен, страхотен“, а meram – „цел“.

Разбира се, рисковано е да превеждаш думи от съвсем непознат език. Може те да се пишат на турски другояче, може Интернет-речниците да не са точни, а може и самото значение на думите да се е променило чувствително за век и половина. Ако виждате неточност, коментирайте.

Младите българи сигурно биха искали замяна и на думата „хал„, но реших да я оставя. Тя значи „положение, състояние“ и днес се среща почти само в израза „на тоя хал“.

Защо връщаме бегълци на Ердоган?

март 3, 2017

Днес е националният ни празник, денят, в който е признато правото на нова България да съществува. На този ден се очаква всеки българин да помисли поне за секунда колко е хубаво, че имаме своя държава, което е отказано на редица не по-лоши от нас народи. Не знам как гледат на въпроса хората от малцинствата, но предполагам, че в момента дори нашите турци са доволни, че не са под властта на Ердоган – ислямист, диктатор и главорез.

В първата конституция на свободна България – Търновската, пише (чл. 61, ал. 2): „Всякой роб, от какъвто пол, вяра, народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.“ Заслужаваме да се гордеем с държавата си, основана на такива ценности… стига да ги спазваме.

Уви, ние не ги спазваме. Връщаме на Ердоган негови заподозрени или действителни политически противници, които бягат от Турция поради оправдан страх за безопасността си. Цитирам репортаж от 1. декември 2016 г. на сайта „Варна утре„:

МВР пак върна тихомълком на Турция 7 “противници” на Ердоган

България е върнала тихомълком на Турция още седем граждани, заподозрени за участие в опита за преврат срещу президента Реджеп Ердоган на 15 юли. Те са открити на 12 октомври от граничната полиция в каросерията на ТИР, който е пътувал за Румъния, съобщи БГНЕС. От пресцентъра на МВР заявиха единствено, че не могат да потвърдят информацията. От свои източници “Сега” научи, че такъв случай има. Подробности бяха описани във в. “Хюриет”, който цитира агенция “Доган”.

При проверката на граничната полиция са открити трима бивши полицейски комисари: Юнус Д., Абдулкадир К. и Югур С., уволнени от дирекциите в Диарбекир и Коджаели. Сред арестуваните са и Юнус Хайри, доцент, който преподавал в университета в Малатия, журналистът от закрития в. “Заман” Фетхи А., гимназиалният учител по физика и математика в Бурдур Сонер О. и Омер О., собственик на магазин, който е имал обвинения и за разпространение на наркотици…

Докато българските власти гузно мълчаха, в турските медии се появиха снимки на предаването на арестуваните. Според агенция “Доган” мъжете са влезли у нас на 12 октомври и са били арестувани при опит да преминат в Румъния, но не е ясно къде са задържани. Арестуваният учител е бил разпитан у нас и освободен. Той взел автобус за Истанбул, но в Одрин бил арестуван отново. Били му повдигнати обвинения за членство в организацията ФЕТО. Останалите са изпратени в градовете, от които е поискан арестът им.

Експресното връщане на седемте турски граждани е на път да възпламени скандал, подобен на този с турския бизнесмен Абдуллах Бююк, сочен за виден гюленист, който бе предаден на Турция, макар че съдът у нас отказа да го екстрадира. Казусът със седемте турски граждани не е стигнал изобщо до съда. Връщането им не е докладвано и на прокуратурата в Свиленград, въпреки че те са върнати през ГКПП “Капитан Андреево”…

Случаят с предадените граждани рязко контрастира с отношението към политически бегълци от Турция, което демонстрира съседна Гърция…

Освен Гърция и други цивилизовани европейски страни отказват да връщат бегълци на Ердоган. Пример: „Холандия отказа да удовлетвори иска на Анкара да й бъдат върнати турските офицери, които поискаха политическо убежище и им предоставя временен престой от 18 месеца“ (Медиапул).

Върнатите всъщност са шестима, един е останал задържан у нас. Георги Готев в „Еврактив“ дава пълните им имена: Yunus Hayri Yildizhan, Soner Özlü, Fethi Altun, Uğur Soylu, Abdulkadir Celik и Yunus Demir. Ако знаете нещо за по-нататъшната им съдба, ще се радвам да напишете коментар.

Битката срещу медицинското образование продължава

януари 18, 2017

Цитирам от novini.bg:

 

Намаляват държавната субсидия за студентите по медицина

Държавната субсидия за студентите по медицина се намалява сериозно от 6514 лв. на 5890 лв., т.е. с над 9%.

За сметка на това пък кабинетът ще увеличи средствата за обучението в 40 професионални направления, сред които педагогика, инженерни науки, филологии, животновъдство и др. Това предвижда проектонаредба на просветното министерство за промяна на две постановления на МС, свързани с коефициентите за издръжка на студентите и разпределението на субсидиите в зависимост от качеството и потребностите на трудовия пазар.
 
Мотивът на МОН за намалението при медицината е, че финансирането за нея досега е било неоправдано високо. „Коефициентите за това направление са били увеличени през 2007 г. с 50%, незнайно защо. Разходите за един студент обаче са по-ниски“, аргументират се от екипа на министъра в оставка Меглена Кунева.

 

Честно, ще ми се Меглена Кунева да престане с кръстоносния си поход срещу българското медицинско образование, защото вече ми омръзна да пиша за нея. Откакто нашият университет й даде отпор (а може и други медицински университети да са се оказали непослушни), тя реши, че медиците трябва да се обучават евтинко. Г-жа Кунева не се ли замисля, че човек и добре да живее, някой ден се разболява?