Връчвайки на Николай Денков от ПП втория проучвателен мандат за съставяне на правителство, президентът Румен Радев дръпна кратка реч, с която за кой ли път счупи нагломера:
„Като президент и върховен главнокомандващ съм пряко ангажиран с националната сигурност и призван да браня българската държава. Точно заради това е нецелесъобразно от моя страна да Ви връча мандат и да поверя съдбините на България в ръцете на лидерите на Вашата партия след изтеклите записи и последвалите публични самопризнания заради торпилирането на българския суверенитет. Точно заради това аз от моя страна Ви връчвам мандат, но нецелесъобразно, заради наклеветяването на службите, заявката за вмешателство в изборите. Длъжен съм да връча този мандат. В името на запазването на остатъците от доверие в политическата система, призовавам Ви да премислите изцяло целесъобразността от оползотворяването на този мандат, който според мен вече е дискредитиран.“
Ето някои коментари, макар че горното слово е достатъчно показателно и без тях:
Огнян Минчев: „Ако някой е хранил илюзии, че Румен Радев ще се раздели спокойно и доброволно с цялата еднолична своя власт в държавата, която узурпира поради партийно-партизанските дрязги през последните три години, значи е прекалено наивен участник или наблюдател на българската политика. Записът на НС на ПП, който разкри отвратителни личностни характеристики и прояви на лидерите на тази партия, бе оперативно мероприятие, насочено към осуетяване на възможността за създаване на редовно правителство с втория пореден мандат… На пръв поглед парадоксално, но всъщност твърде логично, излизането на записа на бял свят увеличи шансовете за формиране на правителство между двете големи коалиции в настоящия парламент… Радев по всяка вероятност осъзнава това и бе принуден да „свали картите“. Неговата „препоръка“ мандатът да не бъде изпълнен по същество означава обявяване на война на тези, чиято цел е да го лишат от възможността да продължи да управлява еднолично държавата. Ако мандатът бъде успешно реализиран – нещо, на което голямото мнозинство от българското общество се надява – враждебните действия между президента и новоизбрания кабинет рязко ще се засилят. Този запис може да се окаже далеч не последния, който ще достигне до публиката – особено като се има предвид, че лидерите на ПП, оказва се, обичат да говорят в различна компания всичко, което им дойде до устата. Всеки акт на евентуално създадено с втория мандат правителство, нарушаващ интересите на Кремъл в България, както и на свързани с Москва структури и институции на българската олигархия, ще предизвиква все по-мащабни оперативни мероприятия, насочени към сваляне или проваляне на кабинета.“
Пламен Асенов: „Мога да се обзаложа, че в понеделник сутринта президентът Румен Радев беше ял на закуска сапун вместо сирене. Така се разпени, докато връчваше мандата на ПП – ДБ, че малко се уплаших за здравето на човека. Все пак, поне на хартия, ми е президент – нищо, че ако зависи от мен, не бих му дал да управлява дори дистанционното вкъщи, защото ще прескача само от руски на още по-руски канали… Отвсякъде му личеше как ненавижда тъпата конституционна процедура, която си позволява да ограничава правата му да прави каквото си иска в държавата. Наистина, за последните три години и вече не знам колко на брой служебни кабинети, той май прекалено много свикна да се разпорежда еднолично. Направо от километри му личи как неистово мечтае да си пусне едни спретнати мустачки и официално да се превърне във фюрер. Да уточня – на немски фюрер значи просто „водач“, но Хитлер става официален фюрер на немската държава не още с идването на власт през 1933, а през август 1934, когато умира Хинденбург и райхсканцлерът Адолф поема поста и на райхспрезидент. Това е критерият за фюрер – комбинацията от двата поста… Само се чудя, граждани, дали съм уцелил правилно формата на мустачките, за които мечтае бившият български генерал – дали пред ефрейторските на Хитлер не жажда онези на генералисимус Сталин. Логично – всеки шапкар иска да расте в службата, не да потъва. Пък и какво общо има Радев с Германия, дори слепите виждат, че погледът му е изцяло ориентиран към Москва. Да, и – по някаква случайност или пък съвсем нарочно – точно в името и за славата на московските интереси тези дни се разигра поредната политическа оперета в България. Някакъв шмиргел изпя публично арията на Юда от оперетата на композитора Радев със заглавие „Не щем редовно правителство, защото то ще ни отнеме едноличната власт, която сега свободно упражняваме, ще стабилизира страната и ще попречи за реализацията на руските цели в България, а през България – в ЕС и НАТО“. Хубава оперета, съдържателна, с либрето, пълно с много интересни сюжетни обрати или „перипетии“, както се казва на езика на литературната критика. За какво иде реч? Тълпа политически прошляци и пълни лаици си спретват нощен купон в Интернет, за да обсъждат бъдещето, а някакъв бивш Юда, който се оказва и бъдещ Юда, просто ги записва. После изчаква подходящия момент и пуска записа публично, а хорът на платените клакьори веднага подема отрано спуснатите опорни точки и започва да вика – предателство, затвор, съд и прочие. Но не вика тези неща за Юда, а за прошляците, дето са дрънкали, каквото са дрънкали, без много да му мислят. Затова и Юда, вместо да се обеси в пустинята, пак се появява и вика, че не се чувства предател, а горда със себе си камбана на истината и правдата. Тук се намесва големият хор на глупаците, който възвисява глас, за да опише твърдото си нежелание оттук нататък сюжетът да бъде управляван от прошляци. А зад и над всичко това Президентът, който дърпа конците на събитията, цъфти в доволна усмивка. Той вече вижда как постига много цели едновременно – не само описаните в заглавието на оперетата. От публиката в залата обаче целите му не се забелязват веднага, те не са на, а малко или повече под повърхността на събитията. Затова, както обикновено става, чак след време невинната публика започва да се хапе по гъза и да вика – ах, каква стана тя, какво направихме, защо не разбрахме по-рано какви сюжетни обрати крои сценаристът. Но тогава обикновено чува: „Късно е, либе, за китка“. Президентът в оперетата, освен пряката изпълнителна власт в страната, заграбена чрез заобикаляне на Конституцията, задкулисно държи властта и в специалните служби. Той еднолично назначава за техни шефове хора, които споделят неговите лични проруски интереси, а не интересите на самата България. Така, поне за момента, приключва онази твърде неприятна сага със залавянето и експулсирането на руски шпиони… Президентът в оперетата без усилия продължава да спазва дадената клетва, че, докато има „негово“ служебно правителство на власт, България няма да даде никакви оръжия на Украйна и точка… Целта му е прозрачна – подкрепа на руската миротворческа кауза, реализирана с оръжие в ръка… Президентът в оперетата чрез свои хора във външната политика, българските политически партии и българските медии вече е направил всичко възможно да смрази максимално отношенията на България с Македония, а оттам и да създаде един дългосрочен горещ проблем за ЕС и НАТО. Сега бере и ще продължава да бере плодовете от това действие. Президентът в оперетата допълва своята целенасочена и стройна политика в ущърб на националните интереси, с обикновена некадърност в управлението по другите линии – икономика, социална политика и прочие. Той некадърно води и без това некадърните служебни кабинети, от което некадърността в държавата се умножава по квадрата на самата себе си и носи особено неприятни последици – неприемане в Шенген и Еврозоната… Президентът в оперетата е изключително силна фигура на Злото, която обаче през цялото време играе ролята на борец за Доброто. А големият хор на глупаците, най-вече той, вярва чистосърдечно на тази мимикрия. В действителността, не в оперетата обаче, заради всичките му „заслуги“ към България, Румен Радев трябва да бъде подложен на процедура по импийчмънт. Това е една от стъпките, които непременно трябва да се предприемат от кое да е бъдещо редовно проевропейско управление, наред с още много други. Сред тях на първо място е да се извършат съществени промени в Конституцията. В частта, която засяга президентството, те трябва да ограничат силно президентските правомощия – да премахнат… служебните правителства като институция, да орежат възможността президентът да влияе активно върху външната политика и специалните служби на страната, да го ограничат наистина до фигура, която приема паради и ръкостиска други празни държавни глави…“.