Положих клетва и я наруших

ноември 12, 2016

Неотдавнашната ректорска криза в Медицинския университет – София (вж. предишните публикации) потисна всички работещи в него, но мен повече от мнозина други. Защото на парламентарните избори бях гласувала за Реформаторския блок. Аз съм стара „синя“ привърженичка, гласувала за СДС още през 1990 г. И сега всеки път търся готини хора с готини идеи да гласувам за тях. Дори ако не е ясно дали ще минат бариерата от 4%, за да влязат в Народното събрание.

Разбира се, всеки пълнолетен човек е наясно, че политиката е мръсна работа. Хората, които се занимават с нея, не могат да бъдат изцяло готини, а покрай тях неизбежно се завъждат и други. Понякога дори не разбираме защо. Не разбираме защо покрай Иван Костов се навъртаха Христо Бисеров, Вилхелм Краус и Йордан Цонев (известен също като Данчо Ментата). Също така не разбираме защо Реформаторският блок се получи чрез пакетиране на „нашите“ хора с измислената партийка на Меглена Кунева. Може би – и от тази мисъл ми призлява – такива субекти са приветствани в „нашата“ партия или коалиция, защото са много добри в намирането на спонсори. Ипонеже нищо не може да бъде идеално в нашия несъвършен свят, избираме най-малкото зло, замижаваме и гласуваме.

Но атаката срещу Медицинския университет ми дойде в повече. Оказва се, че аз гласувам за „автентичното дясно“, а в резултат една жадна за власт номенклатурна снаха, докопала се до министерски пост, се опитва да унищожи нашата алма матер. И се заклех да не гласувам повече за Реформаторския блок, докато той не се отърве от Меглена Кунева. Пошегувах се пред приятели, че гръцките богове са се клели в река Стикс, а аз мога да се закълна в Перловската река, която също е в по-голямата си част подземна (откакто я покриха) и също има води, в които предпочиташ да не се топиш.

Наближи първият тур на президентските избори и аз исках да гласувам за кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева. Всички, на чието мнение държах, бяха избрали кандидата на Реформаторския блок Трайчо Трайков – единствения, който в предизборната си кампания не говореше като руска подлога. Някои ме посъветваха да гласувам за Цачева на втория тур. Аз възразих, че на втория тур всякак бих гласувала за Цачева, но искам да покажа отхвърляне на Реформаторския блок още на първия тур. Не може – заявих аз – аз да гласувам за кандидата на Реформаторите, а тяхната Кунева да мачка университета ми!

Но кампанията напредна, аз се начетох на дивотии, а близките ми хора ми рекоха да не се излагам. И аз престъпих клетвата си и гласувах за Трайчо Трайков.

Утре е вторият тур. Мнозина са решили да не гласуват, защото никой от двамата кандидати не им лови окото. Разбирам ги. Но ако някой от тях случайно чете това, нека се замисли наистина ли между двамата кандидати „няма разлика“. Представете си например среща на държавните глави на страните-членки на НАТО (ако дотогава Тръмп не го е разпуснал) и България да бъде представена от генерал-социалист, отчаян русофил! Ужас! Затова хайде утре да си запушим носовете с два пръста и към урните – да изберем Цачева! Поне ще впечатлим политкоректните чужденци, задето сме избрали жена президент, след като американците не успяха.

Проф. Вихра Миланова каза нещо вярно

октомври 14, 2016

В този блог като цяло се въздържам да критикувам личности и практики от Медицинския университет – София, където работя. Предпочитам да търся начини за решаване на проблемите отвътре. Изнасянето на кирливи ризи, освен че не е безопасно, накърнява най-ценния капитал на университета – неговото добро име. Затова вредата от такава стъпка е сигурна, а ползата – под въпрос. И все пак понякога (макар и рядко) ми се струва, че заради възможната полза си струва да наруша златното мълчание.

Досега не съм писала тук срещу доскорошната ни ректорка проф. Вихра Миланова. Тя приемаше за основателни медийните атаки срещу университета и не каза нито дума в негова защита, но аз пазех доброто й име – все пак тя бе нашата ректорка. Надявах се, че общото събрание във вторник (11-ти октомври) ще реши ректорската криза: проф. Миланова или ще получи подкрепа, или ще бъде отзована и ще се оттегли в полза на новоизбрания ректор; и в двата случая журналистите ще ни оставят на мира, ще идат да търсят скандали другаде и ние най-сетне ще можем спокойно да си гледаме работата.

Събранието се състоя и проф. Миланова бе отзована с гласовете на над 80% от присъстващите делегати. При този резултат човек би очаквал, че тя ще приеме поражението си, ще реши, че университетският колектив се е оказал недостоен за нея, и ще се оттегли мирно и тихо. (Припомням, че на политическите референдуми и избори дори 60% от гласовете минават за „съкрушително мнозинство“.) Но що се отнася до желанието ни отново да работим спокойно, засега не ни се отваря парашутът. Освен че министър Кунева засили атаката си срещу университета, проф. Миланова отказа да признае събранието и неговите решения, подаде нови жалби в съда и даде нови интервюта, в които критикува университета и се обявява за негов законен ректор. Според мен от тези стъпки не печели никой – нито университетът, нито тя самата. Защото, дори ако софийският съд в миг на умоизпарение погази волята на делегатите и отсъди в нейна полза, тя няма как да изкара мандата си. Не след дълго Общото събрание ще бъде свикано отново със същия дневен ред и този път гласовете срещу нея могат да надхвърлят 90%.

Да не признаваш доброволно грешките си е човешка слабост, която особено дразни у журналистите. След като прибързано са заели някаква позиция, те се вкопават като магаре на мост, дори ако срещу нея се натрупа планина от факти. Видяхме това например през 2014 г., когато в Мисури невъоръженият чернокож младеж Майкъл Браун бе застрелян от бял полицай. Тогава цялото журналистическо братство лековерно прие версията, че жертвата е кандидат-студент с образцово поведение, убит без всякаква причина, както е стоял с вдигнати ръце. Много медии и досега се опитват да пробутват тази история, но фактите, макар и посрещнати на нож, бавно си пробиха път. Оказа се, че 130-килограмовият Браун отчаяно се е опитвал да избегне ареста, след като е ограбил кварталния супермаркет посред бял ден, и смъртта му е трагична, но естествена последица от собственото му поведение.

За доскорошната ни ректорка родните медии с изключение на „Труд“ са единодушни, че е безупречно честна и почтена, с което си е спечелила враждата на шайка закоравели далавераджии. Тук в скоби искам да вметна, че демократичното общество и неговите по-малки демократични институции, една от които е нашият университет, не поставят въпроса как да сложат на върха най-честния, най-чистия и най-способния човек. Този проблем по-скоро стои пред привържениците на добронамерената диктатура, които многократно са контролирали различни общности и най-често са се проваляли с гръм и трясък (особено в по-ново време). Демокрацията има друг подход, а нашето Общо събрание е демократично и това е отразено в Правилника на университета ни. Там не пише, че ректор става най-честният и изобщо най-най-най кандидатът, а този, който бъде избран. Докато не му свърши мандатът или не бъде отзован. И ако две трети от Общото събрание се случат гешефтари, които не искат даден честен човек да стане или остане ректор, то, колкото и да е тъжно, демократичният вот на тези мошеници трябва да бъде уважен. Дори ако избраната през април ректорка наистина има моралните качества, които й се приписват, те не са основание тя да продължи да заема поста.

Но наистина ли в този сблъсък проф. Миланова е изцяло „добрата“, а нейните противници са „лошите“? През последните седмици се казаха много неща по въпроса и голяма част от тях са публикувани. Но аз предпочитам да пиша тук само за това, за което мога да свидетелствам лично. От публичните изявления на проф. Миланова всички знаем, че тя смята изнесеното обучение и големия брой чуждестранни студенти за „порочни практики“ и иска да ги прекрати, дори ако това драстично намали приходите на университета. Няма да коментирам тази позиция и да я сравнявам със своята – всеки преподавател има право на мнение как да се развива неговата алма матер. Но мисля, че през пролетта, когато проф. Миланова се кандидатира за ректор, тя трябваше да сподели с нас възгледите си и намерението си да направи университета „беден, но честен“. Разбира се, тогава проф. Ваньо Митев, чийто втори мандат изтичаше, щеше да препоръча за свой приемник друг колега, но нима е лошо на избори да има двама кандидати? (Аз лично предпочитам да имам между кого да избирам.) Вместо това проф. Миланова охотно прие подкрепата на проф. Митев и обеща пред нас да продължи неговата политика. Похвали се с извършения ремонт на Клиниката по психиатрия и докато ни показваше снимки, ни развесели със забележката, че откакто клиниката е обновена и благоустроена, „много повече хора искат да влязат в нея“. И понеже не допускам проф. Миланова да е променила възгледите си коренно за някаква си половин година, неизбежен е изводът, че умишлено ни е заблудила. Т.е. тя излъга своя предшественик, който й се довери, и нас, които я избрахме. Дори си го признава, заявявайки за проф. Митев: „С неговата подкрепа стана всичко, той ме предложи, той ме представи, но аз мисля, че те недобре ме оцениха„.

Разбира се, някой привърженик на добронамерените диктатори може да каже, че ако наистина даден университет се е напълнил с мошеници, позволено е на честния човек да ги подлъже да го изберат, за да оправи университета. Също така този честен човек, веднъж добрал се до властта, може да я брани по всякакъв начин, например като откаже да сложи на университетския сайт обява за общото събрание, свикано да го свали, и после обжалва събранието като нелегитимно, понеже не било обявено на сайта. Да, ако обичаме добронамерените диктатори, можем да кажем, че целта оправдава средствата. Но дори тогава, мисля, трябва да признаем, че средствата не изглеждат много лицеприятно. Трудно е да продължаваш да наричаш „честен“ човек, който е излъгал избирателите си. Освен ако не решиш съвсем да разпрегнеш думите от традиционното им значение – също като американските левичари, които продължиха да наричат Майкъл Браун „кротък“ (gentle) и след като той бе уличен в пладнешки грабеж.

Когато някой веднъж каже едно, а после говори и върши точно обратното, хората почват да се съмняват във всяка негова дума. Той обаче може да изрече и истини. Например тия дни проф. Миланова е заявила пред bTV: „В касата на Медицинския университет има 85 млн. лв., много вероятно е за тях да е цялата борба„. Същото по-рано каза и нейният предшественик Ваньо Митев, закръгляйки сумата: „Може би трябваше да не оставям тези сто милиона, както ми го казваха много хора. Може би щеше да е по добре да оставя университета на минус и да моля за държавна помощ – тогава нямаше да съм обект на прокурорско разследване„.

Впрочем не е нужно да си професор, за да тръгне мисълта ти в тази посока. Откакто министър Кунева се нахвърли върху Медицинския университет, ние, работещите в него, реторично се питаме един друг защо за жертва е избран точно той, а не например Великотърновският или Шуменският университет. И си отговаряме, че през другите университети не минават такива парични потоци. Според легендата още Ликург, когато някакви хорица от незащитен град го попитали как да се предпазят от нападения, им препоръчал да бъдат по-бедни от всичките си съседи. Не знам дали те са го послушали, но медицински университет без пари не се прави. И ние не щем да бъдем най-бедните. Да ви се намира някой свободен одитор (т.е. ревизор, както ги наричахме едно време)? Давайте го насам, екшън да става!

Общото събрание на Медицинския университет си каза думата

октомври 12, 2016

Вчера (11-ти октомври) бях на общо събрание на Медицинския университет – София. Трябваше да бъда там, защото съм член на Общото събрание, а според  Правилника за устройството и дейността на Медицински университет – София „участието в ОС е задължение с най-висок приоритет за членовете му и е пред всички останали служебни ангажименти“ (чл. 36, ал. 5).

За университета Общото събрание е това, което са изборите за републиката: то „избира ректора на МУ – София с тайно гласуване“ (чл. 35, ал. 4 от същия Правилник) и може да го свали, защото „ректор, декан… се освобождават при писмено подадена оставка… и по решение на органа, който ги е избрал“ (чл. 32, ал. 4). Именно смяната на ректора проф. Вихра Миланова запълваше дневния ред на вчерашното общо събрание.

Докато се прибера у дома през вечерните задръствания, там посредством свръхдоза телевизионни новини вече бяха научили за събитието нещо, което аз не знаех, и ми го съобщиха:

– Вашето събрание било нелегитимно!

Доколкото знам, щом нечия легитимност се оспорва, полага се съдът да реши. Но нашите журналисти всичко знаят – преди жалбата да е била дори подадена в съда, те са обявили събранието ни за незаконно.

Макар да се бях заклела да не ровя повече из новините за нашия университет, за да си запазя душевния покой, все пак не устоях и прочетох изобилие от „хули гадки“. Но важната информация при мъничко желание може да се открие в същите репортажи, стига да махнете епитетите (чието място поначало е не в репортажите, а в коментарите) и да се съсредоточите върху числата. Ето цитат от електронния вестник „Медиапул„, за който някога имах по-високо мнение:

До “преврата“ в смятаното за едно от най-престижните висши учебни заведения у нас се стигна след като одит на Министерството на образованието разкри злоупотреби в университета, извършени в мандата на бившия ректор проф. Ваньо Митев, за които той е разследван и във вторник [т.е. в деня на общото събрание – М. М.] е бил викан да дава показания в прокуратурата. След разкритията Митев и близки до него кръгове инициираха свикването на Общо събрание за смяната на настоящия ректор Вихра Миланова, от която се очаква да сложи край на порочните практики от предходните години. Тя бе избрана за ректор през април и бе единствен кандидат за поста след двата ректорски мандата на Митев. Заседанието на Общото събрание започна във вторник по обяд в присъствието на 320 от 400 души делегати с отзоваването на Вихра Миланова като ректор на висшето училище. За свалянето на Миланова гласуваха 263-ма от присъстващите 320 души. В началото на заседанието медии не бяха допуснати, под ключ гласуваха и самите делегати, на които също бяха забранени изяви пред медиите. Единственият кандидат за нов ректор бе бившият директор на Майчин дом и зам.-декан на Медицинския факултет в университета проф. Виктор Златков, който бе подкрепен от 235 души. Златков бе посочен в някои медии като “брат на първата жена на Бойко Борисов“. Премиерът реагира незабавно във Фейсбук – той обяви избора на Златков за скандален и уточни, че “повече от 30 години не съм имал никакъв контакт с въпросната фамилия“. (Цитат от Борисов: „Поради появилата се в медиите информация за избирането на нов ректор на Медицинския университет в София, искам категорично да заявя, че нямам абсолютно никаква роднинска връзка с въпросния човек. Нещо повече, намирам избора му за скандален и непрозрачен. Който ме познава, знае добре, че от повече от 30 години не съм имал никакъв контакт с въпросната фамилия.„) Очевидно инструктирана, охраната на форума отказа да допусне дори директора на университетската Александровска болница доц. Костадин Ангелов, който преди дни заяви подкрепата си за Миланова. “Днес се провежда нелегитимното Общо събрание на МУ-София. Аз не получих покана, защото някой е преценил, че вероятно съм неудобен. Охраната в началото не ме допусна да вляза, а после, след като свери данните ми от личната карта, ме допусна в предверието. Опитаха се да ми напишат покана на място, както бяха указали в един от получените мейли, но аз отказах с мотива, че това е нарушение на Правилника и влязох в залата. От залата ме изведоха с охрана, под крясъците и разпорежданията на проф. Алексеев. Уведомих органите на реда. Смях в залата…“, написа Ангелов в профила си във “Фейсбук“.“

Резюмирам важната информация с думи прости, като за журналисти:

Състав на общото събрание: 400 души.

Присъствали: 320 души, т.е. стабилен кворум (кворумът е 2/3 от списъчния състав на общото събрание без тези, които отсъстват по уважителни причини; ако такива няма, при 400 души по списък кворумът е 267 души – чл. 36, ал. 4 от Правилника).

Гласували за отзоваването на проф. Миланова: 263-ма души, т.е. 82% от присъстващите делегати (чл. 38, ал. 1 изисква „мнозинство на гласувалите“ за вземане на решение).

Гласували за избора на проф. Златков: 235 души, т.е. 73% от присъстващите делегати – отново стабилно мнозинство, макар и по-малко, отколкото за предишното гласуване. С други думи, на събранието са били по-силни настроенията „против“, отколкото тези „за“.

Сега ще коментирам емоционално натоварените части от цитирания „репортаж“, още повече че те се предъвкват от всички медии, които прегледах.

Дали одитът на Министерството на образованието наистина е „разкрил злоупотреби“ и дали в Медицинския университет е имало „порочни практики“, е твърде спорно. „Медиапул“ обаче представя тези твърдения като неоспорими факти, а за сметка на това оспорва престижа на МУ – София („смятаното за едно от най-престижните висши учебни заведения у нас“).

Заседанието на Общото събрание, наречено „преврат“, всъщност протече в напълно академичен дух при спазване на съответните процедури също като предишните две общи събрания, на които съм присъствала. Не помня на тези предишни общи събрания да са били допускани медии, но при всички положения одобрявам, че не бяха допуснати този път. Все пак целта на събранието беше да се върши работа, а не да се прави медиен цирк и да се дава още храна на поръчковата журналистика. Разбира се, на репортерите не им е харесало да стоят часове навън под дъжда и сега охотно ни отмъщават.

Не сме гласували „под ключ“ – главният вход в един момент беше заварден, за да бъдат държани отвън журналистите, но ние в паузите свободно се разхождахме около залата, уважихме бюфета (чийто персонал, неподготвен за такова нашествие, се видя в чудо да ни пои с кафе и чай) и стига да искахме, можехме да се измъкнем, защото за разлика от журналистите познавахме сградата.

След като се регистрирах и влязох в залата, но преди да е започнало събранието, видях охраната да извежда непознат за мен господин (явно доц. Костадин Ангелов). Чух, че той е член на Общото събрание, но не се е регистрирал. Казаха му да се регистрира отвън и тогава да влезе, но той повече не се появи. Според собствените му думи във Фейсбук е отказал да се регистрира, а на общо събрание в залата винаги се допускат само регистрирани участници, за да не се опорочи гласуването. А защо колегата не се е регистрирал – според мен, за да не влиза в кворума.

Лично аз бих предпочела да се беше регистрирал и в подходящия момент да беше взел думата да изкаже мнението си пред всички. Ако е за въпрос, искаше ми се и проф. Миланова да дойде, да застане пред хората, които са я избрали, и да им обясни своята гледна точка. Може би тогава и подкрепата за нея щеше да бъде по-голяма. Защото един може да казва едно, друг – друго, може да се оказва натиск в една или друга посока, но нашият Правилник неслучайно е предвидил ректор да се избира с тайно гласуване; и в тъмната стаичка (през която всеки от нас трябваше да мине, преди да пусне бюлетината си) външните внушения изчезват и делегатът сам решава как да гласува по разум и съвест.

Никой не ни е забранявал изяви пред медиите или, ако такава забрана е имало, тя не е стигнала до моите уши. Всъщност аз лично дадох мини-интервю на излизане. Минавахме по алеята, водеща към булеварда, а отстрани се бяха подредили репортерите. Млада дама с микрофон се обърна към нас с упрек: „Защо никой не спира да ни каже две думи?“ Ядосах се, застанах пред нея и казах, че ако иска да чуе откровения ми отговор, аз съм жестоко разочарована от нейната гилдия, която от седмици залива нашия университет с помия и разнася по медиите абсолютно недоказани обвинения… и още малко в същия дух. Репортерката явно не държеше да чуе точно това, защото ме попита само дали наистина събранието е избрало проф. Златков и приключи моята „медийна изява“.

Колкото до министър-председателя Борисов, щях да бъда разочарована и от него, ако поначало бях имала някакви що-годе високи очаквания. Как набързо нарече проф. Златков с пренебрежителното „въпросния човек“ и обяви избора му за „скандален и непрозрачен„, с което обиди цялото ни Общо събрание. Освен това виждам явно противоречие между „нямам абсолютно никаква роднинска връзка“ и „повече от 30 години не съм имал никакъв контакт с въпросната фамилия„. Всъщност двамата нямат кръвно родство, но имат това, което нашият закон нарича „отношение на сватовство“. От това не следва нищо (в малка страна като България всички са в някакви отношения) и не виждам защо Борисов реагира така бързо и бурно, сякаш се бои да не го обвинят в подкрепа за Медицинския университет – София. Такова обвинение би било напълно необосновано: министър-председателят поне засега с нищо не пречи на опитите на своя министър на образованието да съсипе университета.

Но да приключвам този дълъг пост, преди да съм ви отегчила съвсем. Общото събрание си каза думата, сега има думата съдът.

Послепис от 13-ти октомври:

Абсолютно невярно е твърдението на редица медии (напр. Канал 3), че след като председателят на Общото събрание е предупредил за голямата вероятност проф. Миланова да оспорва неговото заседание и приетите решения, „голяма част от хората са си тръгнали„. Аз не видях да си тръгва дори един човек, а от мястото ми залата се виждаше добре.

Междувременно „Труд“ съобщи, че Върховният административен съд е признал събранието за легитимно: „Без разглеждане остават жалбите на бившия ректор на Медицинския университет в София проф. Вихра Миланова срещу провелото се във вторник общо събрание на висшето учебно заведение. Това постанови състав на Върховния административен съд, като решението е окончателно и не подлежи на обжалване.“ OffNews обаче (който твърдо стои на страната на проф. Миланова) твърди, че в Административния съд София – град имало две други жалби за разглеждане, подадени съответно от проф. Миланова и доц. Ангелов.

Четете в „Труд“ още: „Кунева побесня в опита да съсипе Медицинския университет„.

Министър Кунева оправи Европа и България и се зае да оправя нашия Медицински университет

октомври 3, 2016

От седмица-две Министерството на образованието, оглавявано от Меглена Кунева, залива медиите с обвинения срещу нашия Медицински университет и доскорошния ни ректор проф. Ваньо Митев. Няма да ви давам линкове, можете да използвате Гугъл. Мъчно ми е, че незаслужено сриват в калта името на нашата алма матер, в която и за която работя от 22 години. И ме е яд на поръчковите или плиткоумни журналисти, които тъй лесно се ловят на гола кукичка – но нашата четвърта власт си я знаем отдавна.

Отдавна пиша и за г-жа Кунева, защото освен преподавателка в Медицинския университет – София аз съм и (нееднократно разочарована) избирателка на Реформаторския блок. Ето как съм я споменала преди парламентарните избори през октомври 2014 г.:

Макар да е ден за размисъл, позволявам си да споделя как ще гласувам утре – за Реформаторския блок. Ще сложа преференция за втория в листата, от ДСБ, защото първа в моя избирателен район е Меглена Кунева. Тази дама си е сложила перде и уж не разбира, че избирателите на РБ са десни антикомунисти, които не я искат!

По същия начин бях гласувала на евроизборите през май същата година. И понеже твърде много избиратели на Реформаторския блок бяха използвали същата маневра, вместо Кунева в Европейския парламент бе избран вторият в листата Светослав Малинов (който впоследствие ме разочарова, но това е друг въпрос). Някой по-чувствителен човек след такъв шамар от избирателите би минал на по-заден план, но не и Кунева (затова после писах, че „си е сложила перде“). Тя никога не е задълго извън коридорите на властта и политическият елит продължава настойчиво и нагло да я пробутва на избиратели, които не я искат (все едно не ни стига недоразумението Радан Кънев).

Но защо не искаме тази амбициозна и преуспяваща политичка? Освен че не виждаме особени причини да я искаме, ние, избирателите на Реформаторския блок, не приемаме социалното наследство, придобито с брака й: „На 22 април 1984 г. се омъжва за Андрей Пръмов, син на българския партизанин и политик от Българската комунистическа партия Иван Пръмов, тогава председател на Централния кооперативен съюз и народен представител, бивш министър и секретар на ЦК на БКП, бъдещ посланик“ (Уикипедия). Разбира се, децата на секретарите на ЦК на БКП също са хора и все някой трябва да се жени и за тях. Но ми се ще те и тези, които се женят за тях, ако може, да не ме управляват. А ако все пак ме управляват, да ги избират хора, които ги харесват, вместо чрез всевъзможни коалиции и други трикове да бъдат пробутвани на такива като мен, които не ги харесват.

Освен с избора си на съпруг и с кариерата си в Национално движение „Симеон Втори“ Кунева отблъсна такива като мен и с начина, по който се отнесе със собствените си избиратели на евроизборите през 2009 г.: „По време на изборите за Европейския парламент през 2009 г. Кунева е кандидат в листата на НДСВ. Кампанията на партията за евроизборите залага на посланието „Гласувайте за Меглена Кунева – европейското лице на България“. НДСВ получава 8% и печели 2 мандата. На първите 2 места в листата са Меглена Кунева и Антония Първанова, но Кунева решава да остане еврокомисар и нейното място в Европейския парламент се заема от третия в листата – Станимир Илчев“ (Уикипедия). Коментирала съм това изпълнение точно преди президентските избори през 2011 г.:

„…Но се чудя как и защо Меглена Кунева се издигна (според социолозите) до трета в надпреварата за поста. Защо сериозни хора я хвалят и заявяват готовността си да гласуват за нея? Нима са забравили как на изборите за Европарламент тя стана мюре за избиратели? „Гласувайте за Меглена Кунева“, а после госпожата си довърши комисарското мандатче и остави избирателите си с пръст в уста. Щом веднъж се е подиграла с гласоподавателите по този начин, трябва да бъде изритана от политиката. Била впечатлила европейците с компетентността си – добре, нека там си я ядат; но ние да не си създаваме име на народ, който обича да го лъжат.

Разбира се, всички що-годе осведомени хора още преди въпросните евроизбори предупреждаваха, че Меглена Кунева се кандидатира само за да привлича гласове и няма никакво намерение да изоставя престижния и добре платен пост на еврокомисар, за да стане обикновена евродепутатка. Това предвиждане впоследствие се изпълни. Г-жа Кунева остана еврокомисар, с което доказа, че обича заплатата й да е висока. Човешко е.

Ако е за въпрос, и аз обичам заплатата ми да е висока. Затова признавам за заслуга на проф. Митев, че използва таксите на чуждестранните студенти в нашия университет, за да вдигне заплатите ни до достойно равнище. Освен това беше направен ремонт на сградата ни, беше купена нова апаратура и за пръв път, откакто работя в Медицинския университет, за катедрата ни бяха купени нови учебни препарати. Не съм писала за това, защото е тъпо да хвалиш публично началника си. Но недоумявам защо по медиите с осъдителен тон се развяват данни за нашите заплати и хонорари, а бившият ректор е обвиняван не в какво да е, а в безстопанственост. Явно министър Кунева мисли, че само нейната заплата се полага да е висока, а ние трябва да работим за без пари, както и беше по-рано.

Другите обвинения срещу проф. Митев, като теглим чертата и махнем епитетите, са, че е купил излишно скъп автомобил (който не е на негово име, а е собственост на университета) и че е тръгнал да търси коя фирма да бутне една съборетина, преди въпросната съборетина да бъде прехвърлена от публична в частна държавна собственост, което законът изисквал. За такива и други подобни „грехове“ срещу Ваньо Митев сега почва разследване от прокуратурата и от ДАНС (чиито служители са известни със скромните си служебни коли). Това прекрасно демонстрира разделението на властите в България.

Доброто име на един университет, както и на отделния университетски преподавател или учен, е неговият най-ценен капитал. Затова заливането с помия на нашия университет – най-голямото и най-старо висше медицинско училище в България, ме тревожи много повече от някакви си загуби и пропуснати ползи, които сегашната кампания неизбежно ще ни навлече. Дано да се окаже „чудо за три дена“. Надявам се също следващия път, когато властимащите решат отново да лансират г-жа Кунева и да я правят министър, да е на нещо друго, а не на образованието.

П. С. В осъдителния медиен хор има достойни изключения. Прочетете този материал в „Труд“: „Германски донос съсипва Медицински университет – София„.

Драги антиваксери,

септември 30, 2016

Понеже ми се свива сърцето, задето се мъчите да пишете в блога ми коментари, които пращам директно в кошчето, без да им дам да се порадват поне мъничко на чист въздух и слънце (т. е. публикувани), рекох да напиша този пост-предупреждение специално за вас, мои най-верни читатели. Да си знаете, че:

1) Ако ругаете мен или текстовете ми, няма да пусна коментара ви.

2) Ако се правите на духовити за моя сметка, няма да пусна коментара ви.

3) Ако смисълът на коментара ви е, че не съм ви убедила в ползата от ваксините, също няма да го пусна. Никога не съм имала за цел да убеждавам в нещо хора, които не желаят да бъдат убедени. Бих могла да обясня как работят ваксините (имам такъв текст на сайта Hepactive). Но за да имате полза от моите обяснения, трябва доброволно да приемете, че може би аз знам повече от вас по въпроса. Което, разбира се, за вас е изключено – вие сте всезнаещи като Бог на Авраамовите религии (с което превъзхождате например Зевс и Енлил).

Разбира се, човек, завършил гимназия, би трябвало да знае от училищния курс по биология как работят ваксините. Също както би трябвало да знае от курса по математика как се повдига двучлен на квадрат, т. е. че (a + b)2 = a2 + 2ab + b2. Но винаги ще има хора, за които е абсолютно очевидно, че (a + b)2 = a2 + b2, и по-скоро ще умрат, отколкото да разберат отде идва допълнителното 2ab. Те са уверени в своята правота и обвиняват математика, който не приема „решението“ им, в некомпетентност. Според мен да не разбираш материала от училище не е основание за гордост. Но вие явно нямате с какво друго да се гордеете.

Или може би имате: благодарение на такива като вас малки деца умират от дифтерия.

Зли управници пречат на хората да се церят с цианид

септември 4, 2016

amygdalin_search

Този пост продължава започнатата от предишния тема за т. нар. алтернативна медицина и как да се предпазим от нея.

Всеизвестно е, че някои семена са горчиви – например семките на ябълките и крушите, кайсиевите костилки (в различна степен), бадемовите ядки (в различна степен) и др. Горчивият вкус е свойствен на много отрови и явно се е развил в еволюцията като сигнал за химична опасност, също както самите отрови са се развили в еволюцията на растенията като защитно средство. Затова не карайте децата да ядат храни, които не са им вкусни! Това само им разстройва апетита и храносмилането и увеличава опасността от отравяне.

Причината изброените семки, костилки и ядки да са горчиви е съединението амигдалин, което в червата се разпада, отделяйки циановодород – силно отровен газ с формула HCN, основна съставка на печално известния циклон Б. Водният разтвор на циановодорода се нарича циановодородна киселина, а калиевата сол на тази киселина, т.е. цианкалият, няма нужда от представяне. Дори и най-девственият в химията съвременен българин все е закачил някое криминале.

В нашата катедра понякога даваме на студентите да докажат наличие на амигдалин в кайсиеви ядки или ябълкови семки. Това се прави чрез индикаторна лента, пропита с пикринова киселина и натриев карбонат. Семената се стриват в хаванче, навлажняват се и се слагат на дъното на епруветка. Отгоре им се закрепя индикаторната лента чрез тапа, без да се затваря плътно. Епруветката се нагрява на спиртна лампа. При това амигдалинът се разлага и отделя циановодород, който променя цвета на лентата от жълт в червен. Така че не яжте горчиви бадеми! За щастие нормалните хора ядат месестата част на ябълките, а не семките им, и избягват горчивите ядки или поне не прекаляват с количеството им. Стига някой да не ги е убедил, че здравето им изисква да се тъпчат точно с такива ядки.

А има кой да убеждава, не е като да няма. Едно от човешките нещастия, които мошениците най-много обичат да осребряват, е ракът. Амигдалинът и едно негово производно с търговско име лаетрил са предмет на най-наглото шарлатанско „лечение“ на рака в историята на медицината. Главният герой в тази история е американският биохимик Ернст Кребс, който нарича лаетрила „витамин В17“, за да го изкара хранителна добавка и така хем да му създаде здравословна аура, хем да заобиколи лекарствените нормативи, изискващи изследвания за безвредност и ефективност. Всичко това знаех от по-рано. Не знаех обаче, че това шарлатанство вече се рекламира и в България, докато не бях любезно осведомена от читател на този блог. След това пуснах търсене в Гугъл за лечение на рак с кайсиеви ядки и се уверих, че да, врагът е тук. Както се вижда на горната екранна снимка, сума сайтове ви съветват как да „борите“ рака с несъществуващия „витамин В17“, съдържащ се в горчивите кайсиеви ядки. О, свещена простота…

Който е чел дори само няколко шарлатански писания, знае, че те са пропити с параноя. Авторите им твърдят, че съобщават истини, които биха спасили човечеството, затова са крити и забранявани от злите управници. Все има някаква „световна конспирация“, в случая – срещу здравето. Американските и редица други власти забранили лаетрила, понеже било доказано, че той лекува рака, а те искат населението да боледува от рак… В действителност властите в цивилизованите страни забраняват лаетрила, след като се установява, че: той не води до никакво подобрение у раково болните, а само до симптоми на цианидно отравяне (Moertel et al., N Engl J Med. 1982; 306(4):201-6.); няма клинични данни за полза от лаетрила и амигдалина, но пък има изобилие от данни за вредни странични ефекти, поради което съотношението риск/полза за тези съединения като лекарства против рак е „недвусмислено отрицателно“ (Milazzo & Horneber, Cochrane Database Syst Rev. 2015; (4):CD005476); редица пациенти стигат до тежко отравяне и са на косъм от смъртта в резултат на „лечение“ с лаетрил, вижте напр. случаите на 32-годишна жена и 4-годишно момченце, описани съответно от O’Brien et al. (2005) и Sauer et al. (2015); макар и по-рядко, има и смъртни случаи, напр. 11-месечно момиченце, погълнало оставен на достъпно място лаетрил (Braico et al., 1979) и 17-годишна девойка, отказала лъчетерапията, за да се „лекува“ с цианид при шарлатаните, и понесла естествените последици от това си поведение (Sadoff et al., 1978); и най-накрая, приложен върху опитни кучета, лаетрилът води до същия резултат, а именно цианидно отравяне, чиято тежест зависи от дозата (Schmidt et al., 1978).

При тези данни бихте ли упрекнали властите, че забраняват лаетрила? Според мен това е тяхно задължение. Държавата съществува, за да ни пази най-напред от насилие, а на второ място – от измами. Да продаваш чиста проба отрова като лекарство е измама и тези, които го правят, трябва да бъдат преследвани от закона. Разбира се, никой не може да попречи на изглупелите от отчаяние (или природно глупави) хора да се тровят самодейно с горчиви бадеми или кайсиеви ядки. Наистина с такива естествени източници на амигдалин е по-трудно да се докара опасна доза, но защо да не опитаме? Бива ли само чужденци да обират наградите „Дарвин“? Не е честно!

Пазете се от хомеопатията – тя трови!

август 26, 2016

(В този пост има продуктово позициониране.)

Малко преди края на летния семестър пипнах ларингит. Пиех чай на всеки кръгъл час и други течности на всеки три минути и въпреки това бях без глас. Двама приятели ме посъветваха да пробвам хомеопатичните таблетки „Хомеовокс“, които много им били помогнали в подобно положение.

Аз поначало съм напълно съгласна с Лонганлон, че хомеопатията е наука за идиоти. Вземане-даване с нея бях имала само веднъж, когато се разболях от синузит бременна и една специалистка по уши-нос-гърло ми предписа хомеопатични таблетки „Цинабсин“. Докторите се боят да предписват на бременни истински лекарства, защото можели да навредят на бебето – все едно е много полезно за бебето да се развива насред нелекувана инфекция. Пробвах таблетките, полза никаква. Въпреки това реших да пробвам и „Хомеовокс“-а. Току-виж помогне. (Току-виж морето се подкваси, както се казва в такива случаи.)

Купих от най-близката аптека опаковка „Хомеобокс“ и изсмуках една таблетка. Никакво подобрение. Лъскавото лекарство изобщо не можеше да се сравнява по ефективност с бонбончето-лукче, което трети приятел любезно ми предложи. Разгънах листовката да видя какво все пак има (или се твърди, че има) в таблетките. Можете да видите списъка тук. Направи ми впечатление съставката Mercurius solubilis, което в книжната листовка не беше преведено, но и без превод се разбира, че значи „разтворим живак“. Лекарството се произвежда във Франция и човек очаква, ако не е ефективно, да е поне безвредно. Що ще в него живак? Другаде в този блог е ставало дума, че живачното съединение тимерозал (тиомерсал) е било използвано като консервант за ваксини и в малка част от тях, например грипните, още се използва; но на таблетките консервант не им трябва. Пък и Mercurius solubilis се мъдри не в списъка на помощните вещества, а в този на активните съставки.

Потърсих сведения в Мрежата и установих, че живакът е стандартна съставка на хомеопатичните „лекарства“. Обосновката за присъствието му там, както и цялостното обяснение на принципа на действие на въпросните „лекарства“, звучат като нещо сътворено от човек със сериозна психиатрична диагноза, но без необходимото лечение. Ето примери:

Джонатан Харди, сайт на Британската хомеопатична асоциация: „Живакът е елемент, който е известен на човека и се използва в медицината от хилядолетия. Използван в хомеопатията, той е лекарство с много дълбоко действие и широк обхват. Както често се случва, можем да видим възхитителни съответствия между химичната природа, свойствата, токсикологията, както и свързаната митология и психология и хомеопатичното приложение на веществото… Живакът е високо токсичен, най-вече при вдишване, но опасно количество може и да се погълне или да се поеме през кожата. Нашите хомеопатични познания за живака идват отчасти от… обширните токсикологични познания, натрупани през вековете. Получената картина на симптомите наподобява голям брой разпространени болести и затова живакът е често предписвано хомеопатично лекарство.“ Разбрахте ли сега? Понеже живакът е отровен и симптомите на отравянето му приличат на тези на някои други болести, хомеопатията го смята за лечебен! Е, разбира се, ако вместо в хомеопатичен илач живакът се съдържа във ваксина, не очаквайте никакво лечебно действие, само токсично! По-долу авторът твърди: „Службата по храните и лекарствата на САЩ признава, че децата са били изложени на небезопасни дози живак чрез тимерозал-съдържащите ваксини“ – твърдение, което е просто нагла лъжа.

Сайт, наречен Home Remedy Central: „Когато чуем думата „живак“, много от нас автоматично приемат, че това е нещо лошо. Макар че високите концентрации могат да бъдат токсични, той има и фантастични лечебни свойства, които са били използвани години наред. Живакът е бил използван в общоприетата медицина до откритието, че в естествения си вид има вредни странични ефекти. Доколкото хомеопатията разрежда до степен да не остане и една молекула, [живак-съдържащото лекарство] е безопасно и можем да се възползваме от всичките му лечебни ползи.“

За протокола: в тъмните векове от медицинската история живакът е бил използван от официалната медицина (доколкото е имало такава) за лечение на сифилис, преди екипът на Паул Ерлих да разработи лекарство на основата на по-малко вредния арсен. Други „лечебни ползи“ от живака няма. Дали поне е безвреден в количествата, в които се използва в хомеопатията, както твърдят привържениците му? Не винаги. През 1991 г. Montoya-Cabrera и сътр. публикуват в мексиканско медицинско списание статия със следното резюме:

Живачно отравяне, причинено от хомеопатично лекарство

Описваме случай на кърмаче с дерматит от пелени и лека дихателна и чревна инфекция, лекувано с хомеопатично живачно лекарство: Mercurius 6a (живак, разреден 1 към 10(6)). Детето впоследствие се разболява сериозно със засилване и разпространение на дерматита, както и раздразнителност и албуминурия. Съдържанието на живак в урината беше 60 микрограма на литър (при норма до 10 микрограма на литър). Хомеопатичното лекарство беше прекратено, но симптомите продължиха. Тогава беше приложено хелиращото вещество D-пенициламин през устата (50 мг на кг на ден за 10 дни). Клиничното състояние се подобри и съдържанието на живак в урината спадна до нормални стойности. Заключението ни е, че хомеопатичните лекарства трябва да се приемат за потенциално вредни вещества.

Хубавото е, че поне част от потребителите проявяват критично мислене. По-долу превеждам кратка дискусия от един форум на майки.

Първи участник: „Извинявам се, ако въпросът ми е глупав, но нямам голям опит с хомеопатията – само няколко лекарства засега. Купих капки „Травмил“ като болкоуспокоително, после видях в списъка на съставките „Mercurius solubilis 8x 2 ml“. Потърсих в Мрежата и видях информация, че „е известно и като живак“ и е „нетоксично“. Струва ми се странно такова нещо да е добро за консумация. Какво изпускам?

Втори участник: „Не знам за вашия въпрос, но знам, че арсенът (да, отровата, използвана в много криминални романи) е хомеопатично лекарство (разбира се, много силно разредено, както и останалите).

Трети участник: „Това, арсенът и урановият нитрат ме направиха скептична спрямо хомеопатията. От билковите лекарства има полза, но да се твърди, че разреден милион пъти, живакът става добър и полезен? (При положение, че се притесняваме, когато се съдържа в същото разреждане във ваксините?) Хм. Хомеопатията ми прилича на медицински труд от викторианската епоха. Смесица от хубаво, лошо и ала-бала…

Образът на врага

август 4, 2016

Мой близък обича да гледа руски филми. Те го ободряват и изпълват с оптимизъм. Как ли? Ами, колчем го обземат терзания, че (както казва старият виц) България е шибана държава, той си пуска руски филм да си припомни, че има и далеч по-лоши места за живеене. Освен това обича филми на ужасите, а повечето съвременни руски филми могат спокойно да минат за такива, макар да са реалистични.

Неотдавна любителят на руски филми забеляза важна промяна в действащите лица:

– В новите филми престъпниците са все украинци.

Евровизия 2016: има ли значение кой как пее

юли 30, 2016

След финала на конкурса „Евровизия“, т.е. преди два месеца и нещо, читател на този блог предложи да коментирам резултатите, предполагайки, че ще одобря първото място на Украйна. Аз наистина се радвах, че Украйна е на първо място, а ние – на почетното четвърто, но се въздържах от коментар по простата причина, че не бях слушала конкурса. Сега най-сетне намерих време и настроение да чуя поне песните, стигнали до върха.

Победител в Евровизия 2016 стана Украйна с песента „1944“ на Джамала. Певицата, кримска татарка, пее за депортацията на народа си през въпросната година:

Одобрявам, че Украйна участва с политическа песен и че зрителите я подкрепиха, измивайки (доколкото е възможно) срама на Европа от холандския референдум през април. Самата песен обаче, честно казано, не ми харесва твърде.

На второ място се класира Австралия със „Sound of Silence“ на Дами Им. Тази песен ми допадна още по-малко. Освен това ме подразниха две неща: че е избрано заглавие като на хита на Саймън и Гарфънкъл от 1964 г. и че Австралия се бута в конкурс, чието име започва с „Евро-„.

На трето място – Русия с „You Are the Only One“ на Сергей Лазарев:

На четвърто място сме ние: България с „If Love Was a Crime“ на Поли Генова:

Чух и петото място – Швеция с „If I Were Sorry“.

Ако трябва да оценя изброените песни като музика и текст, признавам, че ми хареса единствено руската. Наистина тя е колективно дело (музика Димитрис Контопулос и Филип Киркоров, текст Джон Балард и Ралф Чарли), докато Джамала сама е създала своята песен. Може би Русия е тръгнала на конкурса с „по-тежка артилерия“ от другите участници.

След конкурса в Русия е имало смешни реакции, които журналистката Юлия Латинина обобщава в коментара си „Битката за Гейропа„: „Кой само не се изказа за коварния удар, нанесен ни (т.е. на руснаците – М. М.) от подлата Гейропа в информационната война!“ А според мен третото място си е много добро. Радвам се, че го е получил Лазарев – свестен човек, доколкото мога да съдя, а не някой путинист. По повод на руските вайкания, че някой друг е грабнал първото място, се сетих един стар виц:

На конкурса „Паганини“ участват двама съветски цигулари. Единият се класира на второ място, другият – на 22-ро. Докато пътуват към дома, взелият второто място гледа тъжно и мълчи. Колегата му се опитва да го успокои:

– Ти свири отлично, второто ти място е голямо постижение за теб и слава за родината! Защо си тъжен?

– Ако бях свирил още по-добре и се бях класирал пръв, щях да посвиря на цигулката на Паганини.

– Голяма работа! Защо толкова държиш да свириш на тази цигулка?

– Как да ти обясня… Все едно на теб да ти дадат да постреляш с пистолета на Дзержински.

Диалог между ислямист и западен левичар

юли 21, 2016

Тия дни светът бе потресен от поредното ислямистко клане – на 14 юли (националния празник на Франция) имигрант от Тунис тръгна да гази с тежкотоварен камион празнуващите в Ница, убивайки 84 души.

Аз си признавам, че макар да знам, че терористите биологично спадат към човешкия вид, ми е трудно да ги приема за човешки същества, затова и не им се гневя истински. Все едно да се гневя на тетаничния бацил, че причинява тетанус. Когато чуя за дете, заболяло от тетанус, гневът ми се насочва другаде – към родителите, които не са го ваксинирали. Така и за ислямизма мисля, че ключът към него е отношението на нас, останалите. Истинските виновници за ислямисткия терор на Запад за мен са западняците, които прокарват т. нар. мултикултурализъм (което на теория всъщност значи потискане на западната култура, а на практика – ислямизация). Те твърдят, че ислямът е хубаво нещо и колкото повече джамии, призиви за молитва, забрадки и бурки има в обществото, толкова то е по-свободно, богато и щастливо. Именно тези хора (наричани напоследък регресивни левичари) ще заслужават специална награда, ако благодарение на усилията им цивилизацията отиде по дяволите.

След предишния голям ислямистки атентат във Франция (този от 13 ноември миналата година в Париж – вече почнахме да ги бъркаме) чрез блога на проф. Джери Койн намерих сайта на Фейсал ал-Мутар, хуманист от иракски произход. Оттам е текстът, осмиващ гореописаните благодетели на човечеството, който превеждам и давам по-долу.

 

Аз съм джихадист и ми писна да не ме признават

Трябва да е ужасно потискащо да си ислямски джихадист и обществото, което тероризираш, да не ти приема сериозно възгледите и подбудите, дори след като си ги заявил изрично и многократно. По-лошо, регресивната левица със своя безграничен мазохизъм и себеомраза непрекъснато се опитва да си присвои вината, отнемайки на джихадистите дори удовлетворението да поемат отговорност.

Това е като лош скеч на „Монти Пайтън“:

– Ние направихме това, защото нашето свещено писание го изисква.

– Не, не е вярно.

– Какво искате да кажете? Съвсем вярно си е…

– Не, това няма нищо общо с религията. Вие просто използвате религията като прикритие за социални и геополитически подбуди.

– КАКВО?! Не четохте ли нашето официално изявление? Ние изрично се обосновахме с Корана. Това е джихад, свещена война срещу неверниците, нечестивците и богохулниците.

– Не, това няма нищо общо с исляма. Вие не сте истински мюсюлмани и като твърдите, че сте, оскърбявате една велика религия.

– Моля?! Кои сте вие да ни разправяте, че не сме били истински мюсюлмани? Ислямът е буквално в сърцевината на всичко, което вършим, и ние прилагаме най-истинното, буквално и честно тълкуване на неговите основополагащи текстове. Без него нямаше да ни има.

– Не е вярно. Ние ви създадохме. Ние наложихме обществено-икономически строй, който ви отчуждава и лишава от права, и затова вие прибягнахте до насилие. Съжаляваме.

– Какво? Защо се извинявате? Ние току-що ви избивахме безмилостно по улиците. Нападахме невинни граждани – какво общо има тук някакво лишаване от права?

– Чуйте, вината е наша. Не ви обвиняваме, че се чувствате нежелани и отреагирате.

– Сериозно, спрете да си приписвате заслугата! Ние много се потрудихме за този атентат и няма да ви оставим да оберете лаврите.

– Не, ние подхранихме вашия екстремизъм. Поемаме цялата вина.

– Боже мой, колко народ трябва да очистим, та да ни се чуе думата най-сетне?“