Балът за кандидатстване в Медицинския университет – София

октомври 7, 2021

От тази година балообразуването за кандидат-студентите в Медицинския университет – София се променя. Копирам от ПРОТОКОЛ No 15 ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ НА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ, 23-24.09.2021 г.:

„14. АС [Академичният съвет – М. М.] утвърждава следното балообразуване за участие в класиране за специалностите Медицина, Дентална медицина и Фармация за кандидат- студентска кампания – 2022/ 2023 г. като сбор от оценката от проведен ДЗИ по БЕЛ и утроените оценки от положените кандидат- студентски изпити по биология и химия.“

За деветокласници, желаещи да учат за машинни техници

септември 1, 2021

Ако случайно знаете юноша, който сега ще бъде 9-ти клас в София или близката околност и би искал да учи металообработващи машини, пишете ми на mayamarkov@gmail.com. Поначало паралелката беше създадена след 7-ми клас, но ще се радват и сега да приемат нови ученици в нея.

Аман от писмени изпити

септември 1, 2021

Откакто ни нападна коронавирусът, нашият Медицински университет (и не само той, разбира се) мина на изцяло писмени изпити. По незнайни причини се смята, че ако студентът е в помещение с петима души за двайсетина минути на устен изпит, това е изключително опасно, а ако пише два часа в зала с шейсет души, това е практически безопасно.

Писменият изпит е голямо губи-време за всички участници и освен това намалява шанса на студентите да минат, ако не са наистина добре подготвени. На устен изпит, ако студентът се обърка или се отплесне от въпроса, преподавателят може да го прекъсне и насочи във вярната посока. На писмен изпит такава възможност няма.

Има обаче една категория студенти, които с две ръце гласуват за писмени изпити: тези, които са се обзавели със слушалки и разчитат на тях. Проблема го има от години, но напоследък е истинска епидемия, следваща по петите коронавирусната. Красноречив пример: По време на лятната сесия колежка отишла да сменя батерията на часовника си. Часовникарят коментирал: „Вашето часовниче е малко и съответно батерийката му е от най-малките. Добре, че съм заредил от тях, понеже студентите много ги търсят за слушалки.“

Понякога диктуването личи по глупави грешки от недочуване, например написано е p’ вместо 5′ или „елкариотен“ (многократно) вместо „еукариотен“. Разбира се, така се хващат само най-фрапантните случаи – когато младежът не си е дал труда преди изпита да прочете материала дори веднъж, колкото да се запознае с ключовите думи и да види кое как се пише. Точно тези студенти са склонни да се възмущават най-много, когато получат съответната оценка, и да искат да си видят работата да не би да е станала грешка. Понеже, нали се сещате, те „всичко са си написали“.

Много се надявам догодина да се върнем към устни изпити.

Честита Нова година и нови ваксини!

януари 8, 2021

Да ни е честита новата 2021 година, да ни върви и най-вече да сме живи и здрави! Дано успеем да изгазим коронавирусната епидемия и да се върнем към нормален живот. Това, разбира се, може да стане само чрез ваксини. За щастие такива вече има. В сайта nauka.offnews.bg можете да прочетете материал за тях и създателите им, написан от моя роднина и колега Константин Чипев. Дано по-скоро ваксините стигнат и до нас.

Глупости за коронавируса от високо място

ноември 15, 2020

Миналия месец проф. д-р Асен Балтов, директор на „Пирогов“, ми събра очите (и не само на мен). Как ли? Като заяви пред „Нова телевизия“, че коронавирусът не е естествен, а е „тунингован“ в лаборатория. Понеже съм си патила от журналистически преиначавания и пълни измислици, си дадох труда да изгледам интервюто, за да видя дали професорът наистина казва каквото твърдяха, че казва. Уви, да. Въпросното изявление е малко след 15-тата минута. Доводи, разбира се, никакви – освен че вирусът не се поддавал на лечение. То едно време и в гимназията се учеше, че за вирусните болести много трудно се намират лекарства, понеже вирусите за разлика от бактериите нямат собствена обмяна на веществата.

Мразя конспиративните теории, защото отклоняват ума от правилното поведение и го тласкат в глухи улици, затъпяват населението и сеят омраза. На нас нали не ни беше приятно, когато Муамар Кадафи нарочи наши медици за умишлено заразяване на трицифрен брой либийски деца със СПИН? Заразяване, за което всъщност беше виновно собственото му пещерно здравеопазване. Затова трябва по-внимателно да се изричат обвинения за създаване или тунинговане на вируси. Няма ли железни доводи, не се полага да се говори наизуст.

Но макар да е печално, че лекари с научни звания и на ръководни постове говорят глупости за коронавируса, имаме и добра новина. Преди шест дни специалистът по детски инфекции доц. д-р Атанас Мангъров (когото някога уважавах, но вече не) беше назначен за ръководител на КОВИД-отделение. Отдавна ми се искаше това да стане, тъй като доц. Мангъров упорито твърдеше по всички медии, че коронавирусът изобщо не е страшен и срещу него не е нужно да се прави нищо. Крайно време беше да се използва неговият оптимизъм, който става все по-рядък в гилдията.

Почина биологът проф. Георги Марков

септември 14, 2020

На 96-годишна възраст почина чичо ми проф. Георги Марков, известен на нашата научна общност като един от пионерите на молекулната биология в България и автор на научно-популярната книга „Тайните на клетката“.

Подписка за освобождаването на млада иранка, затворена заради забрадка

септември 3, 2020

В момента тече подписка на „Амнести Интернешънъл“ за освобождаването на 24-годишната иранка Ясаман Ариани (на снимката). Като много други смели иранки Ясаман е в затвора, защото е протестирала срещу законите за задължително забраждане и е отказала да носи забрадка. Първо е арестувана през август 2018 г. и осъдена на една година. Освободена е през февруари 2019 г., но още следващия месец е арестувана отново заедно с майка си. И двете са осъдени на по 16 години.

Конфликти при протестите – разбивка по пол

септември 1, 2020

Протестите срещу правителството и главния прокурор, за които вече писах, стигнаха до блокади на кръстовища. Което неизбежно води до конфликти между умните и красиви граждани, блокиращи кръстовищата, и някои от другите граждани. Днес стана въпрос дали умните и красивите са по-склонни да налитат на опоненти от женски пол, каквото беше моето впечатление, или това твърдение е само правителствена пропаганда. Пуснах търсене в Интернет с ключови думи конфликт протестиращи кръстовище и филтър за давност 1 година.

 

От резултатите извадих репортажите за конфликти с полицията. Ето резюме на останалите инциденти:

  • Във Варна несъгласен с протестите се опитва да подари на протестиращи патерица с презервативи, те отказват да я приемат. След дискусия двете страни се разделят мирно.
  • На 17-ти август пред румънското посолство в София жена, возейки двете си малки деца, се опитва да мине през блокираното кръстовище. Протестиращи чупят стъклата на колата й. Двама от тях са задържани.
  • На 25-ти юли политичките Даниела Дариткова (ГЕРБ) и Корнелия Нинова (БСП) са блокирани от протестиращи в сградата на националната телевизия, след като са участвали в предаване. Нинова е изведена от полицаи час и половина след края на предаването, Дариткова след още час и половина.
  • На 31-ви юли възрастна жена с бастун преминава през надписа „Оставка“ на блокираното кръстовище Орлов мост в София. Един от протестиращите я залива с чаша вода, тя го удря с бастуна си. Мъжът е задържан.
  • На 1-ви август 37-годишен мъж подпалва една от тентите на кръстовището Орлов мост. Случаят се разследва.
  • На 9-ти август младеж доближава палатките, блокирали същото кръстовище, и обижда протестиращите. Конфликтът е „бързо потушен“.
  • Според репортаж пак от 9-ти август за същото кръстовище „двама младежи във видимо неадекватно състояние“ се опитват „да влязат във физически сблъсък“ с протестиращите от палатките и са задържани. Предполагам, че в горното съобщение става дума за един от тях, но не мога да съм съвсем сигурна.
  • На 20-ти август жена се опитва да премине с колата си през блокирано кръстовище във Варна. Протестиращи я спират, тя подава жалба срещу тях.
  • На 24-ти юли мъж се опитва да премине с колата си през блокираното кръстовище „България“ – „Фритьоф Нансен“ в София и контузва в коляното 19-годишна протестираща девойка.
  • На 28-ми юли мъж се опитва да премине през блокадата пред Ректората в София (същият репортаж като по-горе). Протестиращи твърдят, че е минал през крака на един от тях, и го държат на място 4 часа. Той подава жалба срещу тях.

Вижда се, че с изключение на последния случай всички противници на протестиращите, които са блокирани за часове, заливани с вода или им е поизпочупена колата, са жени.

По повод на нашумелия случай с майката, опитала се да мине през протестиращите пред румънското посолство: Мнението ми за умните и красивите е ясно, но не одобрявам и нейното поведение. Смятам за недопустимо да тръгнеш с кола да газиш хора, независимо какви са, и още по-недопустимо да излагаш децата си на опасност. Погледнете само какво става в Америка (където, както обикновено, са по-напред от нас). На 4-ти юли в Атланта осемгодишната Секория Търнър е застреляна от протестиращи, понеже майка й минала с колата си през барикадата им.

Дали ли сме нещо на светът

септември 1, 2020

Заглавието на този пост, разбира се, е перифразиран цитат от „Паисий“ на Вазов: „...че и ний сме дали нещо на светът / и на вси словене книга да четат„.

Но дали ли сме наистина?

Нека оставим настрана факта, че по-напредналите „словене“ като поляците, чехите, словенците и др. не щат и да знаят каква книга сме дали, ами си пишат на латиница и си свиркат. Да се съсредоточим върху кирилицата, която сме били дали на света. Макар че поначало обичам 24-ти май, винаги ме напушва смях, когато видя изображение на Кирил и Методий, държащи свитък с кирилски букви. Защото всички сме чували, че Кирил няма нищо общо с азбуката, наречена на него, а е създател и пръв разпространител на глаголицата, която участник във Форум „Наука“ с основание нарича „йероглифоподобна“ и „негодна за употреба“. Колкото до кирилицата, тя очевидно произлиза от гръцката азбука и е просто адаптирана към българския език (според източниците, които съм чела – от неизвестни български книжовници малко след покръстването на България).

Тия дни, докато покрай сина си се мъчех с „Пространното житие на Константин-Кирил“, поотръсках Мрежата да видя какво пишат и мислят другите за въпросния текст и изобщо за създаването на българска писменост. (Една от ползите от училището е, че кара възрастните близки на учениците да си обогатяват познанията – нерядко повече от самите ученици.) И ето какво прочетох от същия коментатор във Форум „Наука“:

Двата съперничещи си по това време религиозни центъра – Рим и Константинопол, имат всеки за себе си различен подход за разпростиране на своето културно-религиозно влияние.

Докато Рим разчитал на сакралността на латинския език… то Константинопол, заобиколен от множество народи, много от тях на ниско културно ниво, имал друг подход за пропагандиране на кръщението: разрешение за собствен литургичен език, но с едно условие – задължение на покръстения народ да използва донесената от константинополските мисионери писменост, създадена така, че веднъж покръстен, този народ да не може да общува свободно с останалите държави.

Така на арменците и коптите била дадена писменост и те служели на своя език много преди българите да бъдат кръстени, така че фантасмагорията, че, видите ли, Кирил и Методий били прекратили догматичността на триезичието, може само да ни развесели.

За арменската писменост, която е много различна от гръцката, не мога да съдя, но хвърлих поглед върху коптската азбука и бях, меко казано, изненадана:

Не знам за вас, но на мен тези букви ми приличат повече на български от някои истински старобългарски кирилски писмена. Не съм убедена (както твърди коментаторът), че кирилицата пряко произлиза от коптската азбука, но смятам, че е недопустимо да се преподава за създаването на българската писменост, без да се коментира приликата й не само с гръцката, а и с писмеността на други покръстени от Константинопол народи. Защо поколения български ученици се насилват да зубрят имена, дати и пропаганда, след като най-важните въпроси и факти от историята дори не се зачекват в задължителния материал, а от немай-къде се обсъждат от неспециалисти в Интернет-форумите?

Житие на Константин-Кирил, страдание на осмокласниците

август 24, 2020

Днес малкият ми син като бъдещ осмокласник се бори с „Пространно житие на Константин-Кирил„. Помогнах му, като плъзнах поглед по длъжкия текст и посочих избрани откъсчета, които да прочете, колкото да не е без хич. А бе, дами и господа експерти от Министерството на образованието, вие опитвали ли сте да пробутате на осмокласник от ХХІ век този обемист и изключително труден исторически извор? Защо трябва да мъчим децата с него и какво ще постигнем, освен да ги отвратим от писаното слово? И с какво ще се обогатят, като се измъчат? Омир и Библията също са трудни, но са основа на западната култура. Освен това има адаптации, има „Забавна Библия“ и „Забавно Евангелие“, както и „Исус Христос суперзвезда“ и „Животът на Брайън“, докато „Пространното житие“ се занимава само с лица и събития от местно значение. Хайде някой здравомислещ човек да замени този образец на старобългарската книжнина с друг, по-четяем! Или поне по-късичък.

П. С. Днес ученици от елитна столична гимназия ме осведомиха, че един от техните учители посветил на „Пространното житие“ цифром и словом два учебни часа, а друг тихомълком го пропуснал. Да живее здравият разум на редовия български учител!