Президентът Радев пак счупи нагломера

Връчвайки на Николай Денков от ПП втория проучвателен мандат за съставяне на правителство, президентът Румен Радев дръпна кратка реч, с която за кой ли път счупи нагломера:

„Като президент и върховен главнокомандващ съм пряко ангажиран с националната сигурност и призван да браня българската държава. Точно заради това е нецелесъобразно от моя страна да Ви връча мандат и да поверя съдбините на България в ръцете на лидерите на Вашата партия след изтеклите записи и последвалите публични самопризнания заради торпилирането на българския суверенитет. Точно заради това аз от моя страна Ви връчвам мандат, но нецелесъобразно, заради наклеветяването на службите, заявката за вмешателство в изборите. Длъжен съм да връча този мандат. В името на запазването на остатъците от доверие в политическата система, призовавам Ви да премислите изцяло целесъобразността от оползотворяването на този мандат, който според мен вече е дискредитиран.“

Ето някои коментари, макар че горното слово е достатъчно показателно и без тях:

Огнян Минчев: „Ако някой е хранил илюзии, че Румен Радев ще се раздели спокойно и доброволно с цялата еднолична своя власт в държавата, която узурпира поради партийно-партизанските дрязги през последните три години, значи е прекалено наивен участник или наблюдател на българската политика.  Записът на НС на ПП, който разкри отвратителни личностни характеристики и прояви на лидерите на тази партия, бе оперативно мероприятие, насочено към осуетяване на възможността за създаване на редовно правителство с втория пореден мандат… На пръв поглед парадоксално, но всъщност твърде логично, излизането на записа на бял свят увеличи шансовете за формиране на правителство между двете големи коалиции в настоящия парламент… Радев по всяка вероятност осъзнава това и бе принуден да „свали картите“. Неговата „препоръка“ мандатът да не бъде изпълнен по същество означава обявяване на война на тези, чиято цел е да го лишат от възможността да продължи да управлява еднолично държавата. Ако мандатът бъде успешно реализиран – нещо, на което голямото мнозинство от българското общество се надява – враждебните действия между президента и новоизбрания кабинет рязко ще се засилят. Този запис може да се окаже далеч не последния, който ще достигне до публиката – особено като се има предвид, че лидерите на ПП, оказва се, обичат да говорят в различна компания всичко, което им дойде до устата. Всеки акт на евентуално създадено с втория мандат правителство, нарушаващ интересите на Кремъл в България, както и на свързани с Москва структури и институции на българската олигархия, ще предизвиква все по-мащабни оперативни мероприятия, насочени към сваляне или проваляне на кабинета.“

Пламен Асенов: „Мога да се обзаложа, че в понеделник сутринта президентът Румен Радев беше ял на закуска сапун вместо сирене. Така се разпени, докато връчваше мандата на ПП – ДБ, че малко се уплаших за здравето на човека. Все пак, поне на хартия, ми е президент – нищо, че ако зависи от мен, не бих му дал да управлява дори дистанционното вкъщи, защото ще прескача само от руски на още по-руски канали… Отвсякъде му личеше как ненавижда тъпата конституционна процедура, която си позволява да ограничава правата му да прави каквото си иска в държавата. Наистина, за последните три години и вече не знам колко на брой служебни кабинети, той май прекалено много свикна да се разпорежда еднолично. Направо от километри му личи как неистово мечтае да си пусне едни спретнати мустачки и официално да се превърне във фюрер. Да уточня – на немски фюрер значи просто „водач“, но Хитлер става официален фюрер на немската държава не още с идването на власт през 1933, а през август 1934, когато умира Хинденбург и райхсканцлерът Адолф поема поста и на райхспрезидент. Това е критерият за фюрер – комбинацията от двата поста… Само се чудя, граждани, дали съм уцелил правилно формата на мустачките, за които мечтае бившият български генерал – дали пред ефрейторските на Хитлер не жажда онези на генералисимус Сталин. Логично – всеки шапкар иска да расте в службата, не да потъва. Пък и какво общо има Радев с Германия, дори слепите виждат, че погледът му е изцяло ориентиран към Москва. Да, и – по някаква случайност или пък съвсем нарочно – точно в името и за славата на московските интереси тези дни се разигра поредната политическа оперета в България. Някакъв шмиргел изпя публично арията на Юда от оперетата на композитора Радев със заглавие „Не щем редовно правителство, защото то ще ни отнеме едноличната власт, която сега свободно упражняваме, ще стабилизира страната и ще попречи за реализацията на руските цели в България, а през България – в ЕС и НАТО“. Хубава оперета, съдържателна, с либрето, пълно с много интересни сюжетни обрати или „перипетии“, както се казва на езика на литературната критика. За какво иде реч? Тълпа политически прошляци и пълни лаици си спретват нощен купон в Интернет, за да обсъждат бъдещето, а някакъв бивш Юда, който се оказва и бъдещ Юда, просто ги записва. После изчаква подходящия момент и пуска записа публично, а хорът на платените клакьори веднага подема отрано спуснатите опорни точки и започва да вика – предателство, затвор, съд и прочие. Но не вика тези неща за Юда, а за прошляците, дето са дрънкали, каквото са дрънкали, без много да му мислят. Затова и Юда, вместо да се обеси в пустинята, пак се появява и вика, че не се чувства предател, а горда със себе си камбана на истината и правдата. Тук се намесва големият хор на глупаците, който възвисява глас, за да опише твърдото си нежелание оттук нататък сюжетът да бъде управляван от прошляци.  А зад и над всичко това Президентът, който дърпа конците на събитията, цъфти в доволна усмивка. Той вече вижда как постига много цели едновременно – не само описаните в заглавието на оперетата. От публиката в залата обаче целите му не се забелязват веднага, те не са на, а малко или повече под повърхността на събитията. Затова, както обикновено става, чак след време невинната публика започва да се хапе по гъза и да вика – ах, каква стана тя, какво направихме, защо не разбрахме по-рано какви сюжетни обрати крои сценаристът. Но тогава обикновено чува: „Късно е, либе, за китка“. Президентът в оперетата, освен пряката изпълнителна власт в страната, заграбена чрез заобикаляне на Конституцията, задкулисно държи властта и в специалните служби. Той еднолично назначава за техни шефове хора, които споделят неговите лични проруски интереси, а не интересите на самата България. Така, поне за момента, приключва онази твърде неприятна сага със залавянето и експулсирането на руски шпиони… Президентът в оперетата без усилия продължава да спазва дадената клетва, че, докато има „негово“ служебно правителство на власт, България няма да даде никакви оръжия на Украйна и точка… Целта му е прозрачна – подкрепа на руската миротворческа кауза, реализирана с оръжие в ръка… Президентът в оперетата чрез свои хора във външната политика, българските политически партии и българските медии вече е направил всичко възможно да смрази максимално отношенията на България с Македония, а оттам и да създаде един дългосрочен горещ проблем за ЕС и НАТО. Сега бере и ще продължава да бере плодовете от това действие. Президентът в оперетата допълва своята целенасочена и стройна политика в ущърб на националните интереси, с обикновена некадърност в управлението по другите линии – икономика, социална политика и прочие. Той некадърно води и без това некадърните служебни кабинети, от което некадърността в държавата се умножава по квадрата на самата себе си и носи особено неприятни последици – неприемане в Шенген и Еврозоната… Президентът в оперетата е изключително силна фигура на Злото, която обаче през цялото време играе ролята на борец за Доброто.  А големият хор на глупаците, най-вече той, вярва чистосърдечно на тази мимикрия. В действителността, не в оперетата обаче, заради всичките му „заслуги“ към България, Румен Радев трябва да бъде подложен на процедура по импийчмънт. Това е една от стъпките, които непременно трябва да се предприемат от кое да е бъдещо редовно проевропейско управление, наред с още много други. Сред тях на първо място е да се извършат съществени промени в Конституцията. В частта, която засяга президентството, те трябва да ограничат силно президентските правомощия – да премахнат… служебните правителства като институция, да орежат възможността президентът да влияе активно върху външната политика и специалните служби на страната, да го ограничат наистина до фигура, която приема паради и ръкостиска други празни държавни глави…“.

Тъпунгер на „Витошка“

Бул. „Витоша“ е любимо място за разходки в София, но за жалост все някой разваля кефа на хората: ту просяк ще напира да ги занимава с финансовите си проблеми, ту тайфа младежи ще буйства, ту някой тъпунгер ще седне да събира подписи за най-тъпата кауза, която успее да намери.

Петиция за арестуван от Русия таврийски българин

От „Фактор„:

„Русия хвърли в затвора таврийския българин Денис Петранов – по скалъпено обвинение за атентат

Съпругата му моли за помощ

Руските окупационни власти в Крим задържаха по фалшиво обвинение таврийския българин Денис Петранов. Сега той се намира в затвора в гр. Симферопол и се нуждае от помощ, съобщи във Фейсбук Иван Ангелов, който също част от общността на таврийските българи.   

По думите му, срещу Петранов е скалъпено обвинение в подготовка на терористичен акт.

От българската общност са изпратили писма до различни инстанции и от две седмици очакват отговор. В ход е и петиция в защита на Денис Петранов.

Съпругатата му Марина е категорична, че той е невинен.

Първоначално е съден за хулиганство, след това обвинението е променено и той вече е преследван за „тероризъм“.

„Мислех, че нещата ще се разрешат, защото Денис не е направил това, в което го обвиняват. Но вече повече от месец няма развитие. Имам нужда от помощ.“ – споделя Марина пред OFFNews.

Дълго време тя се е въздържала от медийни изяви, опасявайки се, че те може да навредят на съпруга й.

Марина и Денис са етнически българи от селата между Бердянск и Мелитопол, които са в окупираните от Русия територии на Украйна. От 2017 г. живеят в Пловдив и са български граждани. И след началото на войната много пъти са ходили до Украйна, защото там, в село Райновка и сега живеят родителите на Марина. Такова е било и последното пътуване на Денис. Той е пътувал през Турция и Грузия, влязъл е в Русия през граничния пункт Лари. Оттам до Райновка са близо 1000 км и той не е имал никакви проблеми. Освен продукти за родителите на Марина, Денис е носил и пакети на много други българи и украинци, чиито близки са останали в окупираните територии. Някои от пакетите е предал лично, други е изпратил по пощата.

Денис е бил в Райновка около седмица и е тръгнал да се прибира през Мариупол. Там, на границата между окупираните територии и Русия, е държан около 12 часа, колата е била старателно проверена, включително и на скенер. След близо 1000 км обаче, на границата между Русия и Грузия, са го чакали служители на ФСБ (Федералната служба за сигурност). Свалили са от колата жена, която е пътувала с него (позната от Райновка, чиито деца живеят в България), а на нейно място в автомобила се е качил служител на ФСБ и са тръгнали на някъде. Това се е случило на 26 април. Марина е получила странен СМС от телефона на Денис. Веднага се е усъмнила дали той го е писал и започнала да му звъни, но телефонът вече бил изключен. Няколко дни по-късно получила друг СМС от непознат номер, в който се казвало, че съпругът й е в Крим. Тя успяла да се свърже с подателя. Оказала се непозната жена, която срещнала случайно Денис в коридорите на съда в Симферопол. Разминавайки се в коридора, той ѝ казал номера на Марина и я помолил да ѝ напише, че е в Крим.

На 1 май Денис е осъден на 10 дни арест по обвинение, че на 30 април в Симферопол (столицата на Крим) се е държал хулигански.

„Как така на 26 април е арестуван, за това че на 30 април се е държал неприлично, аз не мога да разбера“, разказва Марина.

На 3 май обаче руските телевизии започват да излъчват кадрите от ареста му и вече се говори за съвсем друго обвинение – че той е доставил взрив за подготвян атентат срещу окупационния губернатор на Крим Сергей Аксьонов, който руските спецслужби са разкрили. Според това обвинение, взривът е бил маскиран като котлон в една от пратките, които Денис изпратил по пощата. 

„За първи път чувам името на Сергей Аксьонов. Не познавам никой от арестуваните в Крим, сигурна съм, че и Денис не ги познава. На отиване към Райновка колата е минала скенер в Турция, а след това и на влизане в Русия. Ако е имало взривно вещество, е щяло да бъде открито. Всъщност самото взривно вещество така и не е открито – нито у Денис, нито у арестуваните за готвения атентат срещу Аксьонов, нито където и да било. Има само обвинение, че го е пратил по пощата.“ – разказва Марина.  

Тя е успяла да намери руски адвокат, който да защитава правата на Денис в съда. Хонорарът му е 12 000 долара – пари, които Марина няма и няма представа откъде ще събере. Тя е фелдшер, работи в пловдивска болница. Свързала се е с Министерството на външните работи, което я уверява, че работи по случая.

„Силно се надяваме това да е така и че арестът на Денис в Русия няма да се развие като ареста на медицинските сестри в Либия, когато българските институции проспаха случая.“ – посочват таврийските българи.

Текстът на Петицията в защита на Денис Петранов:

Скъпи приятели, обръщам се към Вас, като във Ваше лице-Граждани на Република България, разчитам че молбата ми ще бъде чута!

Повечето от Вас си спомнят, че в началото на месеца в новинарското и интернет пространство се разпространи новина, че български гражданин е арестуван в Русия, в обвинение за тероризъм и пренасяне на боеприпаси от Европа към Крим. Твърдение, което по никакъв начин не кореспондира с обективната истина. Аз и всички близки на Денис Петранов, неговото семейство, неговите приятели и всички, които са видели от него добро,знаем, че той е станал жертва на поста-новка и по никакъв начин не заслужава това, което му се случва в момента. Може би и българското министерство на външните работи го знае, както и българското и украинското посолство в Москва (те няма как да нямат информация, че Денис е с чисто минало и досие).

Вече мина месец откакто неговото семейство нямаме никаква информация къде е Денис и какво се случва с него. Това, което знаем, е че той е съден там, А ДОРИ НЯМА НАЗНАЧЕН АДВОКАТ!!!

А върха на несправедливостта е, че той ДОРИ НЯМА ТЕЛЕФОННА ВРЪЗКА СЪС СЕМЕЙСТВОТО СИ!!! От посолството и правителството вече месец „вдигат рамене“ и потулват случая в архив „забравени“.

 Скъпи приятели, създадох тази петиция, защото вярвам, че ако бъдем единни, Ние можем да докараме Денис в България и да „изчистим“ набеденото му име. Можем да го върнем при семейството му и да покажем, че българите сме единна нация, дори когато нямаме правителство. Или поне да знаем, че ако наш сънародник е съден някъде зад граница, можем да му осигурим адекватна защита и поне да имаме информация за състоянието му.

 СЪРДЕЧНО ВИ МОЛЯ!

Подпишете петицията, споделяйте на близки и познати. Нека повече хора разберат за тази жестока несправедливост, на която стана жертва нашият достоен сънародник, приятел, съпруг и баща на две прекрасни деца!

Благодаря Ви!“

Върховният административен съд отказва убежище на руски дисидент

Красен Николов, „Медиапул„:

„ВАС връща протестиращ руснак в ръцете на Путин, защото „в Русия няма репресии“

„Няма основания да бъде прието, че от страна [на] официалните власти в Руската федерация се предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите, изразяващи по един или друг начин недоволство от политиката на президента“. Това заключение фигурира в решението на Върховния административен съд, с което окончателно България отхвърля молбата на руснака Александър Стоцкий за предоставяне на хуманитарен и бежански статут.

Стоцкий иска политическо убежище в страната, защото е участвал в протести срещу руските власти и не иска да бъде пратен да се бие в Украйна. Българският съд не е убеден, че младият руснак е заплашен от нещо подобно в родината си.

„Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите различни политически възгледи или ще бъде мобилизиран, са само предположения, които не се обосновават с доказателства“, се казва в решението на Върховния административен съд.

Не е ясно откъде ВАС черпи своята информация за положението в Русия…

През миналата година общите съдилища в България отхвърлиха исканията на руските власти за екстрадиция на руски граждани. Мотивите за тези решения бяха, че членството на Русия в Съвета на Европа е прекратено близо месец след началото на инвазията в Украйна. Така руските власти вече не признават юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, което означава, че защитата на човешките и политическа права в страната е под сериозна заплаха.

В страната действа закон, който заплашва с 15 години затвор всеки, който нарече войната в Украйна – „война“.

Досега българските съдилища обръщаха сериозно внимание и на резолюциите на Европейския парламент относно засилващите се репресии срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека в Русия.

По делото на Стоцкий прокуратурата също казва, че той няма право на бежански статут.

„В Русия няма преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение“, се казва в решението.

ВАС казва, че е преценил като недоказани твърденията, че Стоцкий е заплашен, защото е участвал в протести против властта в Русия…

„Сочените обстоятелства за авторитаризъм на президента на Руската федерация и за протестите срещу войната в Украйна са удобен повод за излагане твърдения за преследване, основано на различно политическо мнение, респективно за симпатизиране или за съпричастност (членство) към опозиционни групи“, се казва в съдебното решение. Съдът казва, че такива твърдения подлежат на доказване.

В настоящия случай според съда не е установено по отношение на молителя да е съществувала реална опасност, която да е била повод за напускането на Руската федерация.

През цялото време българският съд и агенцията за бежанците пренебрегват факта, че Стоцкий е получил повиквателна за мобилизация на домашния си адрес. Въпреки това българските институции смятат, че шансът той да бъде изпратен на фронта е “несъществен“…“

Един от коментарите под репортажа:

„Няма ли кой да напише имената на взелите това решение – чиновници, прокурори, съдии, за да им построим паметник на безчовечността и продажността?“

Даниел Смилов за Рудигейт

Поначало не споделям възгледите на Даниел Смилов от „Дойче веле“, но съм съгласна с основната му мисъл в този коментар в „Медиапул“ за скандала „Рудигейт“:

„Проблем в изнесените от Радостин Василев кухненски дебати на ПП, разбира се, има. И той се състои в това, че самият Радостин Василев, а може би и други подводни камъни, са допуснати в тази организация чак до ръководните ѝ нива… Конфиденциалните разговори затова са конфиденциални – за да не стигат до Гела, Мела и цялото село.“

Амин! Това е един от недостатъците на политическите „проекти“, сглобени от днес за утре с подръчен материал – винаги има големи питанки около качеството на материала (или, както би казал главният политически противник на ПП, „матриала“). Но специално Руди Гела беше пределно ясно що за материал е. За него не важи оправданието, че водачите на ПП са дошли от чужбина да правят партия за петнайсет минути и съответно са я напълнили с хора от улицата.

Но поне в това отношение сме достигнали Америка, където достъп до държавните тайни се дава на комплексирани младежи със закъснял пубертет – да качват свръхсекретни данни в разни форуми, за да се фукат пред други комплексирани пубери.

Бойко Борисов едно говори, друго върши

Копирам „Зонанюз“ от 26-ти май:

„Бойко Борисов в парламента: Превърнахме се в държавата на записите, целта е да не се състави правителство

Целта е да се провали правителството. Всичко е много близко до това да бъде съставено. То човек да няма телефон на днешно време, превърнахме се в държава на записите. Това заяви в кулоарите на парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във връзка със записите, които се очаква да извади днес на пресконференция политическият номад Радостин Василев.

Според него във всяка правова държава нерегламентиран запис не се коментира. Той припомни, че сам е бил жертва на записи – „по тоалетни, по спални, по какво ли не“ и журналистите били в „телешки възторг“ да го коментират. Борисов няма информация по темата, но нарече случилото се „нечистоплътно“.

Бившият премиер няколко пъти той повтори, че и неговите записи са били нерегламентирани и са целели сваляне на правителството. „По същия начин искат сега да ни попречат. Абсолютно същият сценарий сега се прилага към ПП и ДБ“, смята Борисов. Целта била да се направи всичко възможно, за да не се направи правителство.

„Това обслужва много, много различни интереси, които не искат България да се стабилизира“, добави той. „Аз не знам той какво знае. Това е нечистоплътие, незаконно и вместо да си говорим за бюджета, законите, ще си говорим как някой записва…“, подчерта лидерът на [ГЕРБ] Борисов.

На него специално записите няма да му повлияят на разговорите за правителство. „Аз не настоявам за нищо. Мария Габриел води преговори. Аз не участвам. Мен може да ме „изпере“ само народът“, коментира той разговорите с ПП-ДБ. Пералнята „Делонги“ според него е това, което гласуват хората. „Видяхте как престанаха да говорят за кюлчета и чекмеджета, защото е същият монтаж. Да  ме омаскарят, да се срине държавата“, посочи той.

Лидерът на ГЕРБ изрази подозрения и за привикването си на разпит вчера. „Притеснява ме времето, което са избрали – когато се прави правителство. Нищо нямаше да се промени ако бе преди или след седмица“, добави още той.“

***

Много хубаво го е казал, само дето не става ясно защо още същия ден реши не само да коментира злополучния запис, а и да замрази преговорите за правителство и да предяви пред ПП-ДБ нови искания, които последните едва ли ще са склонни да удовлетворят. И пак си измива ръцете с Мария Габриел като с искането за сваляне на Гешев. Ако провали шанса за правителство, някои досегашни избиратели на ГЕРБ, включително пишещата тези редове, повече няма да го „перат“.

Преговорите за правителство са пред провал

Правилно не бързах да се радвам на преговорите между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за правителство. Щом се очерта нещо като споразумение, Радостин Василев, известен още като Руди Гела, виден политик от ПП, а по-рано от „Има такъв народ“, озлобен, че не го предвиждат за министър, пусна извадки от запис на заседание на ПП-ДБ. Сега ГЕРБ-СДС се правят на ощипани госпожици, обидени от съдържанието на записа, замразили са преговорите с ПП-ДБ и ще поставят нови условия.

Както съм заявявала многократно, аз искам редовно правителство, което открито и щедро да прати военна помощ на Украйна. А ако побутне лекичко България към еврозоната и Шенген и позакърпи границата, цена няма да има. Досега вината да няма такова правителство беше изключително на ПП-ДБ. (Е, и на Радев, но на него това си му влиза в характеристиката; да избереш за президент путинофил и после да го обвиняваш, че тика България към Евразия, е все едно да ръсиш инсектицид и на другия ден да се оплакваш, че не виждаш любимите си пеперудки.) Но сега, ако поредният парламент се провали, България се хързулне към поредните предсрочни избори и гореспоменатият Радев за пореден път получи цялата власт, виновни ще са моите избраници от ГЕРБ. И ако стане така, обещавам един глас по-малко за тях на изборите. Ние, избирателите на ГЕРБ, сме толерантни и търпеливи хора, но всяко търпение има граници.

Колкото до ПП-ДБ, откакто започнаха преговорите с ГЕРБ, избягвам да ги плюя, защото вече ги смятам за съюзници. Но сега се питам не им ли омръзна от скудоумие да си вкарват автоголове. Първо, защо говорят неща, които, ако бъдат записани и излъчени, ще им навредят? (При това вече са се парили от огласяване на „неща от кухнята“ пред целия български народ.) И второ, да им имам кадровата политика. Явно тръскат дърветата и каквото не се задържи и падне, го приемат в парламентарната си група. Или някой може да каже друга причина Руди Гела да е депутат от ПП и да има достъп до нещата от кухнята? (Въпросът е реторичен.)

Пациент с болка е спешен случай

Преди десетина дни писах как в неработен ден в спешния УНГ кабинет на „ИСУЛ“ моя позната с гнойна перфорация на тъпанчето и майки със скимтящи от болка деца са били отръскани с по 60 лв., задето са потърсили спешна помощ, без да са спешни случаи. Почти веднага тази публикация в моя иначе световно неизвестен блог се сдоби с коментар, в който лекарка от „ИСУЛ“ оправдаваше колегите си:

„Страдащи от ушна болка или с напреднали инфекции пациенти (най-често закъснели за преглед по други клиники през деня или през предишни дни)… не са задължително спешни случаи, по смисъла на международно приети медицински критерии… Спешен случай в уши и гърло е случай, заплашващ сериозно състоянието или живота в непосредствен план, състояния, предизвикващи затруднение в дишането, налагащи интервенции – дренажи, инхалации, вадене на чужди тела и т.н. Всичко останало подлежи на консервативно лечение и/или наблюдение, но не заплашва жизнени функции. Наблюдение и лечение може да се осъществява вкл. от други отделения и по друго време. Болката и температурата в уши и гърло не е спешен случай. Нагласата на пациентите просто е различна, защото страдат…“

На този коментар не отговорих, за да не напиша нещо нецензурно.

От вчера, като махнем политическите игри около съставянето на правителство, водещата новина е смъртта на родилка в Русе. „29-годишната Ивелина Маринова е починала часове след раждането на второто си дете в АГ комплекса в болница „Канев“. Тя е трябвало да роди по естествен път, но заради усложнения се е наложило секцио. В чатове до семейството си се е оплакала, че много я боли, а никой не ѝ обръща внимание. Малко по-късно е починала, а причината за смъртта е белодробна емболия. „Събудих се и викам – много ме боли, много ме боли, и тя вика – разбрахме, момиче, млъкни вече, ще си загубиш матката“, гласи едно от съобщенията, които е изпратила до семейството си в злополучната вечер.“ Ето какво разказва съпругът й Мартин Симеонов: „Цяла нощ сме си писали. Имаше страшно силни болки, по нейни думи. Гледах да я успокоя, че докторите си знаят работата. Постоянно ми се оплакваше, че много я боли. В 3:40 ч. сутринта ми пише: „Ох, тази сестра хърка. Ще изпусна шишето да я събудя”“… От болницата пояснили, че причината за смъртта била белодробна емболия. „Това ми го казаха, когато бях до трупа ѝ. Всички се бяха събрали като аптекарски шишета и се бяха наговорили. Тя е починала в 6:58 ч., а те ми се обадиха в 8 ч. Казаха, че сме изтеглили късата клечка. И че на 1000 родилки умира една. Обясниха ми го съвсем нормално, без никакви притеснения… Тази, която е правила операцията, вече е била осъждана веднъж условно. Би трябвало сега да влезе в затвора и да излежи присъдата си.”

Пациентката страда непоносимо, но лекарите ги няма никакви. Само една дежурна сестра й обръща внимание, и то колкото да й каже да агонизира мълчаливо – като в тази ужасяваща творба на Колдуел.

Ето коментари по друг, несвързан случай – тригодишно момченце с пневмония, разкарвано между 3 болници, докато умре:

„Много сериозен проблем е липсата на процес за определяне и приоритизиране на спешните случаи… По-големият проблем е, че се чака с часове, преди въобще да се появи някой лекар, а сестрите въобще не им дреме да повикат някого, дори да умираш пред тях, и даже с някаква злобна ехидност ти подвикват – „аха, спешен случай, ще чакате, ще чакате“… И това при положение, че си… във видимо много лошо състояние. То последното май никого не го трогва… Знам, че и на лекарите не е лесно с малката материална база, обаче най-безсърдечен от всички е другият персонал, от когото така или иначе нищо не зависи, но поне може да се опита да ти помогне да не висиш с часове, като те вижда, че си смъртник…“

„Какво правя аз:
При най-малкото съмнение за животозастрашаваща ситуация при дете, родилка, хронично болен – викам екип!
Не давам предложения, назначавам процедури!
Ако трябва, викам колеги, екипи, подводници, вертолети, моторници и каквото мога!!!?
Ако стане непоправимото, излизам и достойно обяснявам, че съм дал 100%, за да запазя живота!“

Силната болка по самото си естество е сигнал за непосредствена опасност; как могат лекари и сестри да я пренебрегват и да смятат, че тя не е показател за спешност, че пациентът, който я изпитва, не следва да получи помощ веднага, а може да бъде оставен да чака началото на нечие работно време или докато някой се наспи? Медик, който мисли така, е забравил не само най-елементарните неща от своята професия. Той е забравил благородното желание да помагаш на хората, което някога го е привлякло към тази професия. Загубил е самата душевна нагласа на пазител на човешкото здраве. Който е стигнал дотам, съмнявам се, че има път назад, дори да го пожелае. Господ да пази пациентите му.

Украинците и 24-ти май

Моя приятелка вчера е участвала в празничното шествие по софийските улици. Разказа ми, че в него са се включили и украинци, и ми прати снимки. На първата се вижда как украинки носят две знамена – украинско и българско, опънати водоравно, защото са твърде огромни да се издигнат и веят.

Отблизо се вижда какво пише на плакатите, които държат в ръцете си: „Благодарим на България за азбуката!“

Същата приятелка ми показа следните снимки от Фейсбук-страницата на украинското посолство в София:

Срамота е, че България прави толкова малко за украинците.

Честит 24-ти май!

Честит 24-ти май на всички и особено на ученици, студенти, учители, преподаватели и родители! Отбелязах празника с малко допълнения към сайта си. Качих своя научно-популярна приказка за малко известното морско животно асцидия, представител на низшите хордови. Освен това направих нова страница „Техника“ и към нея сложих две презентации, посветени съответно на електростатиката и на веществата проводници и диелектрици. Правих ги преди няколко години, за да помогна на едното чедо, което се бореше с електротехниката. На него не му помогнаха видимо (затова и спрях дотам и така и не продължих с кондензаторите), но кой знае, може пък другиму да помогнат. Гордостта ми са снимките на мълнии в презентацията за проводниците и диелектриците. При една хубава гръмотевична буря стоях на балкона с апарат, настроен на видеозапис, и после вадих кадри от видеото.

Иначе войната в Украйна продължава и както преди година гимназисти от Харков танцуваха в училищния двор пред развалини, така го правят и сега.

Харковският танцов ансамбъл „Джерелце“ изпълнява валс на фона на разрушеното 17-то училище (източник: „Обозревател„).