Кампания на „Амнести“ за една смела иранка

април 3, 2019

Иранската адвокатка Насрин Сотудех (на снимката), която вече е излежала 3-годишна присъда за предишна правозащитна дейност, току-що е осъдена на 33 г. затвор и 148 удара с камшик, задето е защитавала жени, свалили забрадките си.

Съпругът на Насрин Реза Хандан също е подсъдим с искане за 6-годишна присъда, понеже е писал във Фейсбук за делото на жена си, а една от подзащитните й е осъдена на 20 години заради отказа си да носи забрадка.

„Амнести Интернешънъл“ в момента прави подписка в защита на Насрин и всеки, който желае, може да се включи.

Реклами

Как да съсипем образованието по природни науки

април 2, 2019

Представете си, че сте от хората, според които всички нещастия идват от науката. Във ваши ръце е образованието по природни науки в една отделно взета загубена малка държава и вие искате да го съсипете. Как да постъпите? Ето съвета ми:

  1. Съсредоточете се върху прогимназията. Така ще постигнете максимален ефект с минимални усилия. Като взривите основата на научното образование, цялата му постройка ще рухне.
  2. В пети и шести клас, където се поставя началото, обединете физиката, химията и биологията в измислен предмет-тюрлюгювеч, който можете да наречете например „Човекът и природата“. Той ще бъде съставен от три блока, чието редуване ще означава хаотично обучение на парче и невъзможност да се преподаде задълбочено и смислено каквото и да е от трите природни науки. И доколкото никоя университетска специалност не включва равностойна задълбочена подготовка по физика, химия и биология, всеки учител по въпросния предмет ще бъде лаик по най-малко една (а по-вероятно две) от трите науки, които ще преподава.
  3. Предпочитайте общия пред конкретния материал. Например, вместо като едно време да опишете устройството и жизнените процеси първо на растенията, а после на животните, сервирайте на шестокласниците един-два урока на тема „Движение на вещества в организмите“, разглеждащи успоредно кръвоносната система на животните и проводящата система на растенията.
  4. Не въвеждайте химичната символика до края на шести клас. Вместо това изисквайте наизустяване на реакции във вида „Желязо + сяра -> железен сулфид“. Така ще гарантирате, че децата ще намразят химията още преди да се запознаят с нея истински.
  5. В седми клас вече трябва от немай-къде да разделите предметите, но сложете в края му решаващо външно оценяване по математика и български език и литература, така че през цялата тази година нищо друго да не се учи. Е, отначало може да предвидите външно оценяване и по разказвателните предмети, но то много скоро ще отпадне поради плачевното изоставане по тези предмети (постигнато отчасти чрез горните мерки). Така научното образование на практика ще започва в гимназията, когато децата вече ги тресе пубертет и им става все по-трудно дори да удостоят училището с присъствието си.

Горното описание точно отговаря на поредицата от образователни реформи в последно време. Само дето не мисля, че някой е съсипвал образованието умишлено. Представих поредица от действия, ръководени от пъклени намерения, за по-интересно – човешкият ум харесва теориите за заговори. Но всъщност смятам, че разрушителните промени в училищното образование са резултат просто от самонадеяност и некадърност. Което, разбира се, не ги прави по-малко разрушителни.

Благодарност към приятелите-евреи

октомври 6, 2018

Благодаря на Българо-еврейския научен институт, който излезе със становище в защита на баща ми Дянко Марков, както и на евреите – лични приятели на баща ми, които дойдоха на тържеството по случай 96-тия му рожден ден! Такива хора поддържат вярата ми в човека.

Притеснени антиваксери

септември 19, 2018

Напоследък все не ми остава време да пиша в блога си и ако драсвам по нещичко, заслугата е на най-верните ми читатели – троловете антиваксери, които току се появяват от нищото да коментират как ваксинираните деца били боледували, а неваксинираните – никога. Ако ги слуша човек, излиза, че преди ваксините заразни болести изобщо не е имало. Явно Вазов в разказа „Една българка“ диво е развихрил въображението си, описвайки неваксинирано тежко болно детенце. (Йовков в „По жицата“ вече има право да пише за болестта на Нонка, понеже младата му героиня трябва да е била ваксинирана срещу едра шарка.)

Междувременна Европа още се тресе от морбилната епидемия, описана в предишния ми пост, за която трябва да „благодарим“ на антиваксерите. И понеже една от тежко засегнатите страни е Гърция, главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев препоръча да се внимава с пътуванията до Гърция, ако не сме сигурни дали сме ваксинирани. Това разтревожило някои антиваксери, които си били направили резервации за приятна семейна почивка на Егейско море. Те взели да питат лекарите какво да правят сега с тая епидемия в Гърция и тия неваксинирани дечица, при което лекарите можели само да припомнят, че изборът да не ваксинират си е бил техен, т.е. на въпросните родители. Радвам се, че докато някои антиваксери са заети да пишат тъпи коментари в блога ми, други се терзаят от здравословни притеснения. Има още надежда за здравия разум на човечеството!

Ето и анекдот от предишната голяма епидемия от морбили в Европа (2010 г.), когато между другото и двете ми деца трябваше да получат извънредна доза ваксина заради заболели неваксинирани другарчета в групата. Копирам от BG-Mamma. На 15. април 2010 г. една майка пуска тема: „Информация за ВАКСИНИ. Как да ги избегна?„. Ето какво пише:

 

Здравейте, мами. Не знам от къде да поискам помощ, към кого да се обърна и как да постъпя.

Имам дъщеричка на 5 месеца, на която до момента не е поставяна ваксина. Никаква. Не искам да коментирам критиките, които непрекъснато отнасям за това, но то си е лично право, на личен избор на родителите и НИКОЙ няма право да ми каже и копче за това!!!!!

Обаче, след тая безумна епидемия от морбили и безумни изказвания на лекари, или не знам и аз защо и как, след консултация вчера, педиатърката ми каза, че от тук нататък трябва да ваксинирам!  Shocked ЕЙ ТАКА, от нищото, а уж се бяхме разбрали, че е ОК да не слагам ваксини! Обясни ми, че за да си получавам детските, трябва да платя 5 лв.,  да ми набодат детето и барабар с набоденото дете и листчето да отида в социалните …

Четох подобна статия в интернет, че това се е случвало и на други места, а не мога да открия никъде повече инфо.

Не ме интересуват никакви епидемии, искам детето ми да е нормално, без животински примеси и ембриони в организма си! Нищо повече!

Ако някой може да ми помогне в тази безизходица, ще съм ви много благодарна! Simple Smile   bouquet

 

Ето какво пише същата майка три седмици по-късно, на 7. май същата година:

 

Лелееее, аз като питах … беше глас в пустиня, а сега какво станало …  ooooh!

На въпроса ви – какво направих. Simple Smile Видях сп. 8,прочетох го, намерих педиатъра, говорещ против ваксините и той се оказа пълно „хахо“!!!!!! Ама тотално хахо!!!! Кукувица и половина! Междувременно детето се разболя от морбили и го изкара адски тежко! Две седмици бяхме ни живи, ни умрели! Какво беше в Инфекциозна няма да описвам, защото не го пожелавам и на най-големия си враг!!!
Детето, милото още се възстановява! Отслабна с около килограм, вече се храни повече, де, но не е онова жизнено, усмихнато човече … Sad  За сега ми казаха да не поставям никакви ваксини, но след като се възстанови да поставя, защото ако скоро след оздравяването пак се срещне с някоя сериозна инфекция /хепатит, напр./ … не се знае … Това ми го каза една лекарка във ВМА /там ни преместиха заради усложнения/. Засякох и Мангъров по-рано в Инфекциозната и е много мил и добронамерен човек. Защо така му се нахвърляте, не знам …

Както и да е, де. Сега чакаме … да се възстанови и после какво правим … не се знае … Sad

Бебета прихващат морбили заради тъпанари, които не ваксинират

юли 11, 2018

Превеждам от сайта на Европейския център за борба с болестите:

Епидемиите от морбили продължават през 2018 г. и четири държави съобщават за смъртни случаи

Петнадесет страни от ЕС и Европейското икономическо пространство съобщават за 1 073 случая на морбили през януари 2018 г… В Гърция и Франция броят на заразените расте… Най-голям брой заразени в ЕС след 1 януари 2018 г. имат Гърция (1 008), Румъния (757), Франция (429) и Италия (164). Тези четири страни съобщават и за седем смъртни случая – 3 в Румъния, 2 в Италия и по един в Гърция и Франция.

Морбили е тежка болест и от началото на 2016 г. в Европейския съюз са регистрирани 57 смъртни случая.

Засегнати са всички възрастови групи, като… 45% от заразените, чиято възраст се съобщава, са навършили 15 години, което разкрива наличие на кохорти от лица, пропуснали ваксинацията. Най-висока обаче е честотата на морбили при бебета под една година, които също така са под най-висок риск от усложнения и смърт и същевременно са твърде малки, за да получат първата доза ваксина. Бебетата разчитат на защита от колективния имунитет, който се постига при поне 95% покритие за две дози ваксина срещу морбили.

Нестихващата епидемия от морбили в Европа се дължи на ниското имунизационно покритие в много страни от ЕС и ЕИП: от съобщените случаи на морбили, чийто имунизационен статус е известен, 87% са неваксинирани…“

(Получерният шрифт мой – М. М.)

„Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

юни 23, 2018

Преди близо 7 години писах следното:

„Вероятно мнозина се чудят какъв е смисълът да се обсъжда книга, която не само е известна на всеки българин, а и от десетилетия е включена в задължителната учебна програма. Ами именно защото е включена в училищната програма, а според мен не трябва да бъде, затова ми се иска да я обсъждаме. Когато дойде демокрацията, се надявах Радичков да бъде махнат от програмата като тоталитарна отживелица. Но уви, управниците ни са все или социалисти, или истински демократи, пропити от уважение към свободата на словото на своите опоненти. Наистина в случая тя се свежда до „свободата“ на опонентите да тормозят (дори посмъртно) поколения деца с неразбираемите си текстове, но това са подробности от пейзажа.

Неотдавна Златко Енев публикува на сайта си своя статия, озаглавена „Йордан Радичков в светлината на националния ни характер„. Там пише: „За мен Радичков е един от най-ясните примери за безсилието на нашата интелигенция… Не защото не може да пише или защото не е майстор – „Барутен буквар“, плюс „Ние, врабчетата“, са изключително добри, прекрасни книги – а просто защото му липсва… способност за бунт, интелектуален или не. До момента, в който е „съгласен“, той е в състояние да произвежда… блестяща проза. Проблемите започват там, където той престане да бъде „съгласен“. Несъгласието тук, на Балканите… винаги е притежавало една особена дифузност, размитост, мътност… Несъгласието е мърморене… В България, ако не си съгласен, започваш да дуднеш като ручило на гайда… Чувал съм (без да съм ги чел) за разни нечетимо-дълги неща от французи (Ален Роб Грийе), но нашето едва ли е като тях. С две думи – то е като нищо на света. То е българска форма на протест, здраво мърдане на палци вътре в ботушите, юмруци в джобовете, среден пръст зад гърба на опонента… Не обичам преклонението пред неща, които всъщност никой не разбира…“

Коментирах: „От Радичков донякъде харесвам „Суматоха“ и „Януари“, каквото друго съм чела – не харесвам… Никак не обичам, когато някой бъде обявен за гениален и неприкосновен за критика и изобщо когато хората биват делени на велики и невелики. А най-лесно е да бъдеш обявен за гениален, ако си неразбираем. Вижте късните творби на Пикасо – струва ми се, че просто се подиграва с публиката, но никой не смее да го каже, за да не бъде изкаран идиот.  Аз не харесвам дори „Ние, врабчетата“. При първия прочит предположих, че съм малка и затова не разбирам книгата. При следващ прочит вече бях достатъчно уверена в себе си и реших, че тук просто няма нищо за разбиране и царят е гол, или поне аз не му виждам дрехите и не искам да ги виждам. Какво е това „Онова нещо“, какви са тия шпиони, които дебнат и слушат? Сега с едно от децата ми трябва да четем същата книжка през лятото. Уф… Не виждам как това четиво ще създаде у децата обич към писаното слово… Ефектът върху детето беше точно какъвто очаквах… Впрочем, макар да съм политически некоректна особа, в тази книга – особено когато се препоръчва на деца – ме дразнят осъдителните или двусмислени подмятания по адрес на китайците, индийците, румънците, западняците, градските късополи момичета и т.н. Пак повтарям – аз съм за свобода на словото и книгопечатането, нека всеки издава и чете каквото иска, но да не го тика насила в гърлата на децата!“ (В списъка на иронизираните от Радичков народи бях пропуснала турците.)

Друг коментатор ми опонира, обясни, че „Онова нещо“ е Бог, но дори и той беше принуден да признае, че Радичков не е детски автор.

Защо „Ние, врабчетата“ не е добра детска книга и според мен не е добра книга за какъвто и да е кръг читатели: според мен – защото самият автор не е бил наясно каква я иска. Дали да е забавна детска книжка с познавателна стойност, или алегория за подбрана и просветена възрастна публика. В резултат се е получила една кръстоска „като нищо на света“. Тя отблъсква подбраната и просветена възрастна публика с липсата на дълбок смисъл (а в цели глави – дори и на плитък смисъл). Същевременно не става и за детска книга поради камарите от петсричкови думи и засукани метафори, разбираеми главно за автора. Познавателната стойност, доколкото я има, страда от допуснатите неточности: врабчетата за разлика от лястовичките и бързолетите не се прехранват с улавяне на насекоми в полет (макар да им се случва да хванат някое); нито пък е обичайно за тях да гнездят по клоните на дървета – предпочитат дупки. Наистина децата биха могли да научат нещичко от книгата, например че ястребът е граблива птица, която се храни с по-дребни птици, а кукувицата слага яйцата си в чужди гнезда. Но само за това да мъчим първокласниците с текст, който почти гарантирано ще ги отврати от четенето… И после ще се оплакваме, че „днешните деца не искат да четат“.“

 

Малкото ми дете наесен, живот и здраве, ще бъде в шести клас и познайте какво се мъдри в края на списъка с книги за четене за лятото! Да, точно така, „Ние, врабчетата“ – отново. Няма отърване от този шедьовър! Само че тоя път мисля да не си разваляме лятото с Радичков, а да наблегнем на „Приказка без край“ от Енде и „Моето семейство и други животни“ от Даръл, които за щастие също са в списъка. Кой знае как, все тъй се получава, че хубавите детски книги са от чужди автори.

Без учители нямаме бъдеще

май 24, 2018

Преди месец-два седях в такси на добре задръстена улица. Докато изчакваше пътят му да се отпуши, шофьорът разговаряше по телефона със свой колега:

– Няма как, ще съчетаваш. Ще си допълваш. Иначе закъде си само с учителската заплата? На колко лева те назначиха? О, да, ще вземеш хиляда, ама пред пенсия!

Учителят по математика на по-малкото ми дете е възрастен, видимо уморен господин. Чух, че искал да се пенсионира, но директорът все го уговарял да поостане още, защото не можел да му намери заместник. Споделих това с позната учителка и се учудих, че е трудно да се намери учител за нормално софийско училище. Тя отговори:

– Отдавна отмина времето, когато учителите трудно намираха работа в София. Кой млад човек ще иска да стане учител, когато би печелил повече като продавач?

 

За да имаме бъдеще като общество, трябва да осигурим добро образование на децата си. А това изисква достойно заплащане на учителите, за да постъпват и остават в професията способни хора и те да получават удовлетворение от работата си. Просто и ясно: без учители нямаме бъдеще.

Честит празник на всички учители и ученици!

Фотогенични светкавици

май 17, 2018

Изкушавали ли сте се някога да снимате светкавица? На мен ми се прииска миналия месец. Изчаках подходяща гръмотевична буря и застанах на балкона с фотоапарат, настроен на видео. После вадих кадри от видеозаписа. Ето една малка, но фотогенична мълния:

Само клоните на дърветата малко развалят картината – изглежда, че мълнията прескача между два от тях.

А ето няколко кадъра с нищожна разлика във времето:

 

Не знам практически нищо за мълниите и мислех, че всяка от тях е единичен разряд, който се разпространява със скоростта на светлината. Снимките обаче показват, че дългата мълния не е мигновена, а се движи „на подскоци“. Може да се проследи как тя се измества наляво, преди да се изгуби.

Благодарност

май 16, 2018

Тия дни се очаква да приключи (надявам се) едно дело за обида и клевета, което баща ми Дянко Марков заведе срещу журналистката Юлиана Методиева, след като списваният от нея сайт „Маргиналия“ го обвини в антисемитизъм. По тази тема избягвам да пиша, защото ми е изключително неприятна по редица причини; достатъчно е да спомена, че двама души, които глупаво смятах за свои приятели и споделящи моите ценности, се оказаха приятели на г-жа Методиева и споделящи нейните ценности. Затова пък покрай делото се запознах с чудесни, достойни хора. Именно заради тях пиша този кратък пост. Благодаря от все сърце на всички, които подкрепиха баща ми! На онези от тях, които са евреи – двойна благодарност.

Ще стигнем ли сомалийците

май 16, 2018

Превеждам от статията за епидемиологията на морбили в английската Уикипедия:

 

През пролетта на 2017 г. в Минесота избухва епидемия от морбили. Към 16. юни в щата са потвърдени 78 случая на морбили, от които 71 са неваксинирани и 65 са имигранти от Сомалия. Епидемията се обяснява с ниското ниво на имунизация сред децата на американците от сомалийски произход. То датира от 2008 г., когато сомалийски родители изразяват тревога, че непропорциално голям брой техни деца в предучилищна възраст са със специални образователни потребности заради разстройства от аутистичния спектър. По същото време Андрю Уейкфилд посещава Минеаполис (най-големия град в Минесота – М. М.) и се обединява със скептично настроени към ваксините групи, за да представи ваксината за морбили, заушка и рубеола като опасна. Многобройни изследвания показват, че няма връзка между тази ваксина и аутизма.“

 

За бившия доктор Андрю Уейкфилд съм писала тук.

 

Да се надяваме, че противниците на ваксините у нас няма да станат толкова силни, че да наложат мнението си и да доведат до излишни епидемии като в сомалийско-американската общност. Все пак сме европейци, макар и не чак дотам, и се очаква да сме по-грамотни и по-малко лековерни от хората, току-що измъкнали се от Третия свят. Или не? Бъдещето ще покаже.

 

Колкото до повишената честота на аутизма сред децата на сомалийските имигранти – същият ефект е бил забелязан в Швеция. Някои специалисти смятат, че причината е недостиг на витамин D по време на развитието поради съчетанието от тъмна кожа и слабо слънчево греене, но засега това са предположения и не се знае със сигурност.