Х

Х, х

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този материал, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към буквара

Ч

Ч, ч

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този материал, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към буквара

Ц

Ц, ц

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този материал, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към буквара

Ало, четвъртата власт!

(Заглавието е рециклирано от стария ми пост „Ало, държавата!„.)

Не мога да разбера аз ли имам някакви откъснати от действителността представи за журналистическа етика или нашите медии не ги бива.

Вие смятате ли за редно по телевизии и вестници да се раздухва поредното вълшебно проекто-лекарство за рак, създадено от български непризнат гений, без за него да има каквато и да е публикация в научната литература? (Нито пък да се очаква такава публикация.) Не мислите ли, че така не само се подкрепя шарлатанството, а и безотговорно се дават измамни надежди на хората, които се борят с рака, и на техните близки? Ако някой отчаян болен се вкопчи в обещанията за чудодейно ново лекарство и си занемари химиотерапията, която и без това му е трудно достъпна, не мислите ли, че безскрупулните журналисти ще носят част от вината?

(Тук освен четвъртата власт вина се оля и втората, т.е. изпълнителната. Лично министър-председателят Борисов обеща да подкрепи въвеждането на новото „лекарство“. За това изказване новинарските сайтове услужливо мълчат, добре, че са блоговете. Но Борисов си го знаем, нали ние го избрахме. За него не мога да слагам толкова висока летва, колкото за журналистите.)

Смятате ли за редно по медиите да се разпространяват имената, почти точните адреси и нерядко снимките на жертви на изнасилване, включително малки деца?

Тук няма да давам линк, само това оставаше. Но вие знаете отлично какво имам предвид.

Ето какво пише в Уикипедия по повод на едно изнасилване в САЩ, получило широка известност: „Понеже все още се смята за позорно да си жертва на сексуално престъпление, а също и поради причинената от престъплението травма, американските медии по правило не разкриват самоличността на жертвите. Затова Мейли е наричана в повечето репортажи „Бегачката от Сентрал Парк“.“

Ако, недай Боже, някой от т. нар. репортери и редактори от нашите жълти и уж-сериозни вестници стане жертва на престъпление, той или тя едва ли би искал/а престъплението да бъде описано и публикувано с пълните имена на засегнатите лица и всички гнусни подробности. Едва ли би искал/а да търпи съчувствените погледи на приятелите, нездравото любопитство на непознатите и злобните усмивчици на враговете.

Но беззащитните деца от дъното на обществото са друга работа, защо да не използваме тяхното злощастие, за да си продаваме газетите.

„Финансовият крах“ от Йохан Норберг

След „Икономиката в един урок“ от Хазлит неотдавна в мой превод излезе още една книга в защита на свободния пазар – „Финансовият крах“ от шведския историк Йохан Норберг. Цената е 12 лв., подробности можете да видите на сайта на Издателска къща „МаК„.

„Финансовият крах“ описва и анализира на достъпен език световната финансова криза, която достигна апогея си през 2008, но още не иска да си отиде. Според Норберг (както и според мен) най-лошото на тази криза е възраждането на идеите за по-силна държавна намеса в икономиката. Авторът разглежда – и отхвърля – добилите широка известност доводи в полза на тази намеса (някои от тях са дадени от Ели в дискусията към поста ми за „Икономиката в един урок“). По-долу давам цитати от заключителната 6. глава с надежда някой да ги хареса и да купи книгата, а който не може да си я позволи, поне да добие представа за нея.

„Какво всъщност се случи? Как успяха ентусиазираните американски купувачи на жилища да потопят глобалната икономика? Много политици от цял свят побързаха да заявят, че кризата трябва да е дошла от самата финансова система, защото на пазарните играчи е била дадена твърде много свобода и те са направили огромни грешки…

Политиците, които никога не са се поколебавали да си припишат заслугата за всяка десета от процента икономически растеж и всяко създадено работно място, сега изведнъж твърдят, че кризата е настъпила, понеже те не са имали никакво влияние над икономиката. Но наистина ли не са имали влияние?

Критиците казват, че финансовият пазар е бил изцяло нерегулиран. Но понастоящем само във Вашингтон 12 190 души са заети на пълен работен ден с регулация на финансовия пазар – петкратно повече, отколкото през 1960. Твърди се, че голямата вълна на дерегулацията е започнала през 1980. Оттогава разходите на държавните агенции, отговорни за надзора над финансовите оператори, са нараснали от 725 милиона долара до 2,3 милиарда долара (с поправка за инфлацията).

Около президента Джордж Буш-младши се твори “Хувъров мит”, че той е осъщетвил дерегулация. Истината е, че по време на осемгодишния му престой в Белия дом бяха приети огромно количество нови федерални нормативи – по 78 000 страници годишно. Тази скорост е най-високата в историята на САЩ. Бил Клинтън намали броя на федералните бюрократи с 969; Буш го увеличи с 91 196. Клинтън леко понижи разходите за контрол над финансовия сектор; Буш ги повиши с 29%…

Някои, когато говорят за неадекватна регулация, имат предвид чисто и просто, че властите не са разбрали рисковете на пазара, обръщали са внимание не на каквото трябва, затруднявали са разумното поведение и са улеснявали безотговорното. Така е. Но в това, че държавата често действа некомпетентно, няма нищо ново. И точно по тази причина е безпредметно да противопоставяме реалната пазарна икономика с цялото й несъвършенство на някакъв идеален образ на икономика, управлявана от хипотетична съвършена държава. Трябва да съпоставяме реалната икономика с реалната, несъвършена държава, която имаме.

Проблемът не е, че сме имали твърде малко нормативи. Напротив – имахме твърде много и от тях немалка част бяха неподходящи. Някои читатели могат да възразят, че като изтъквам това, аз просто извъртам значенията на думите и водя идеологическа битка. Може и да сте прави. Наричайте проблема както си искате, ако имате политически причини за това, стига да разбирате в какво се състои той. Защото ще бъде фатално, ако лозунгите за “недостатъчна регулация” породят идеята, че кризата е настъпила, защото държавата е стояла настрана от икономиката, така че държавата трябва да се намеси и чрез по-усилена регулация да ни предпази от нова криза…

Когато бизнесмените и директорите на фирми не си вършат работата добре, те биват изритани (макар и понякога със закъснение). Но когато политиците и финансовите власти не си вършат работата добре, те получават още власт… След като държавата допринесе за възникването на финансова криза с мащаби, невиждани от поколения, сега нагласите са силно изместени в посока към по-голяма и по-активна държава… Създайте криза и хората ще ви дадат още повече власт, за да се борите с нея. Можем да наречем това “стокхолмски синдром” на политиката – ние сме заложници, които поради пълната си зависимост от похитителя започват да проявяват разбиране към него и да вземат неговата страна срещу останалия свят… Както се постарах да покажа в тази книга, днешната криза в много отношения е резултат от нашия неуспех да се освободим напълно от мисленето на 70-те години и от мечтата за държавата като ръководител, контрольор, спасител и спонсор.“

Л

Л, л

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този материал, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към буквара

Ъ

Ъ, ъ

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този материал, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към буквара

Ю

Ю, ю

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този материал, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към буквара

И

И, и

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този материал, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към буквара

Който не е ангел, също има права

Предишният ми пост „Затвор под друго име“ беше посветен на Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци, където бежанци и кандидат-имигранти биват затваряни произволно и за неограничено време. Светла Енчева, от чийто блог подхванах темата, остави следния коментар:

„Страхотна работа си свършила, като си свалила практически целия текст от филма, че и си го превела на английски. Има обаче един дребен детайл, който бях забелязала във връзка с един недобронамерен коментар в моя блог. Коментарът гласеше това:

„Бихте ли коментирали изказването на момчето от Палестина, което от един месец е там, но от 4 месеца чака за адвокат?“

И моят отговор:

„В отговор на анонимния коментар – според мен, става въпрос за грешка при превода. Слушах внимателно. Мисля, че човекът казва „I am waiting for months“ („чакам от месеци“), а е преводачът го е разбрал като „I am waiting four months“ („Чакам четири месеца“). Преди това казва, че е в България вече повече от месец; в неговата ситуация е напълно нормално да се интерпретира месец и нещо като „месеци“.“

Аз споделям мнението на Светла по въпроса и преди малко поправих „четирите месеца“ в двата си поста по темата (на български и на английски). Но ми остана усещането за наполовина свършена работа, затова реших да напиша отделен пост.

Анонимният коментатор е искал да каже, че младежът от Палестина е лъжец и на това отгоре е толкова тъп, че не може да лъже свързано 5 минути подред. Т.е. бежанците и кандидат-имигрантите от Бусманци не са свестни хора и властите постъпват правилно, като ги държат там, а Светла греши, като ги защитава.

Няма да се опитвам да доказвам, че всички затворници от Бусманци са свестни хора. Та аз не знам общност, в която свестните хора да са квалифицирано мнозинство, затова пък мога да посоча местенца, където трябва да ги търсиш като Диоген – с фенер посред бял ден. Както казва Хамлет, ако всеки получаваше според заслугите си, малцина биха отървали камшика. И какво от туй? Да не би ние, несвестните, да нямаме права?

Човешките права са права на всеки човек, не само на идеалния. За да ги искаш, не е нужно да имаш крилца на раменете си. Всъщност някой беше казал, че правата на честните хора могат да бъдат гарантирани само ако бъдат гарантирани и на най-гнусните и отвратителни личности. Едно такова право е да не бъдеш затварян без присъда за по-дълго от определен от закона кратък срок. Независимо дали си нарочен от властите без вина, дали си решил да ставаш европеец чрез покупка на фалшив паспорт, или си терорист-главорез от Гуантанамо (истинското). Както каза един от чужденците във филма, ако си заплаха за националната сигурност, да представят доказателствата в съда и да те осъдят; и тогава да те пратят в затвор, а не в Дом за временно (?!) настаняване.

Поначало аз съм за рестриктивна имиграционна политика, т.е. не искам всеки, който похлопа на портите ни, автоматично да получава разрешение за престой и впоследствие гражданство. Но също така не искам моята държава да гази човешките права и основните принципи на законността. Те са важна част от съкровищницата на нашата цивилизация и ако ги прежалим, сами погубваме това, което се опитваме да постигнем (или възвърнем) през последните две десетилетия: България да стане цивилизована държава.

Достатъчно ясно ли го написах? Или да взема да го нарисувам?