Този пост продължава започнатата от предишния тема за т. нар. алтернативна медицина и как да се предпазим от нея.
Всеизвестно е, че някои семена са горчиви – например семките на ябълките и крушите, кайсиевите костилки (в различна степен), бадемовите ядки (в различна степен) и др. Горчивият вкус е свойствен на много отрови и явно се е развил в еволюцията като сигнал за химична опасност, също както самите отрови са се развили в еволюцията на растенията като защитно средство. Затова не карайте децата да ядат храни, които не са им вкусни! Това само им разстройва апетита и храносмилането и увеличава опасността от отравяне.
Причината изброените семки, костилки и ядки да са горчиви е съединението амигдалин, което в червата се разпада, отделяйки циановодород – силно отровен газ с формула HCN, основна съставка на печално известния циклон Б. Водният разтвор на циановодорода се нарича циановодородна киселина, а калиевата сол на тази киселина, т.е. цианкалият, няма нужда от представяне. Дори и най-девственият в химията съвременен българин все е закачил някое криминале.
В нашата катедра понякога даваме на студентите да докажат наличие на амигдалин в кайсиеви ядки или ябълкови семки. Това се прави чрез индикаторна лента, пропита с пикринова киселина и натриев карбонат. Семената се стриват в хаванче, навлажняват се и се слагат на дъното на епруветка. Отгоре им се закрепя индикаторната лента чрез тапа, без да се затваря плътно. Епруветката се нагрява на спиртна лампа. При това амигдалинът се разлага и отделя циановодород, който променя цвета на лентата от жълт в червен. Така че не яжте горчиви бадеми! За щастие нормалните хора ядат месестата част на ябълките, а не семките им, и избягват горчивите ядки или поне не прекаляват с количеството им. Стига някой да не ги е убедил, че здравето им изисква да се тъпчат точно с такива ядки.
А има кой да убеждава, не е като да няма. Едно от човешките нещастия, които мошениците най-много обичат да осребряват, е ракът. Амигдалинът и едно негово производно с търговско име лаетрил са предмет на най-наглото шарлатанско „лечение“ на рака в историята на медицината. Главният герой в тази история е американският биохимик Ернст Кребс, който нарича лаетрила „витамин В17“, за да го изкара хранителна добавка и така хем да му създаде здравословна аура, хем да заобиколи лекарствените нормативи, изискващи изследвания за безвредност и ефективност. Всичко това знаех от по-рано. Не знаех обаче, че това шарлатанство вече се рекламира и в България, докато не бях любезно осведомена от читател на този блог. След това пуснах търсене в Гугъл за лечение на рак с кайсиеви ядки и се уверих, че да, врагът е тук. Както се вижда на горната екранна снимка, сума сайтове ви съветват как да „борите“ рака с несъществуващия „витамин В17“, съдържащ се в горчивите кайсиеви ядки. О, свещена простота…
Който е чел дори само няколко шарлатански писания, знае, че те са пропити с параноя. Авторите им твърдят, че съобщават истини, които биха спасили човечеството, затова са крити и забранявани от злите управници. Все има някаква „световна конспирация“, в случая – срещу здравето. Американските и редица други власти забранили лаетрила, понеже било доказано, че той лекува рака, а те искат населението да боледува от рак… В действителност властите в цивилизованите страни забраняват лаетрила, след като се установява, че: той не води до никакво подобрение у раково болните, а само до симптоми на цианидно отравяне (Moertel et al., N Engl J Med. 1982; 306(4):201-6.); няма клинични данни за полза от лаетрила и амигдалина, но пък има изобилие от данни за вредни странични ефекти, поради което съотношението риск/полза за тези съединения като лекарства против рак е „недвусмислено отрицателно“ (Milazzo & Horneber, Cochrane Database Syst Rev. 2015; (4):CD005476); редица пациенти стигат до тежко отравяне и са на косъм от смъртта в резултат на „лечение“ с лаетрил, вижте напр. случаите на 32-годишна жена и 4-годишно момченце, описани съответно от O’Brien et al. (2005) и Sauer et al. (2015); макар и по-рядко, има и смъртни случаи, напр. 11-месечно момиченце, погълнало оставен на достъпно място лаетрил (Braico et al., 1979) и 17-годишна девойка, отказала лъчетерапията, за да се „лекува“ с цианид при шарлатаните, и понесла естествените последици от това си поведение (Sadoff et al., 1978); и най-накрая, приложен върху опитни кучета, лаетрилът води до същия резултат, а именно цианидно отравяне, чиято тежест зависи от дозата (Schmidt et al., 1978).
При тези данни бихте ли упрекнали властите, че забраняват лаетрила? Според мен това е тяхно задължение. Държавата съществува, за да ни пази най-напред от насилие, а на второ място – от измами. Да продаваш чиста проба отрова като лекарство е измама и тези, които го правят, трябва да бъдат преследвани от закона. Разбира се, никой не може да попречи на изглупелите от отчаяние (или природно глупави) хора да се тровят самодейно с горчиви бадеми или кайсиеви ядки. Наистина с такива естествени източници на амигдалин е по-трудно да се докара опасна доза, но защо да не опитаме? Бива ли само чужденци да обират наградите „Дарвин“? Не е честно!
Моето ъгълче 