Archive for декември, 2011

В памет на малкия Мохамед Бекиров

декември 5, 2011

Не смятах да пиша днес, но не мога да подмина тази новина от сайта на в. „24 часа„; и защо тя не е национална новина № 1?

Петокласник се обеси за отмъщение

Обидено дете провисна на дърво с въже на шията, за да отмъсти на баща си за лошо отношение.

Петокласникът Мохамед Бекиров от котелското с. Малко село беше погребан в петък… Полицията в Сливен не съобщи за инцидента.

Селото е потресено, но всички мълчат като в колективна вина за погубения детски живот.

„Не съм разбрал за проблеми в семейството, нормални хора с четири деца. Мохамед има двама по-големи братя и по-малка сестра. Знам, че бащата получава пенсия по болест и пийва, но не съм чувал за домашно насилие. Все пак трябва да е имало много сериозни предпоставки, за да грабне едно дете въжето и да хукне към гората да се беси“, каза кметът Хюсеин Дурасъ.

От мъка чичото по бащина линия Халил Бекиров едва успя да сподели една от версиите за самоубийството.

В четвъртък на вечеря Мохамед не харесал манджата, поискал да хапне друго, но баща му грабнал машата от печката и го ударил няколко пъти. Разплаканото момче изтичало навън, близките не усетили откъде е взело въжето и кога е избягало в гората, която започва почти от двора им. Към 19 ч брат му излязъл да го търси и онемял при вида на люшкащото се от високо дърво тяло по домашни чехли.

„Дяволът разваля ума, такова нещо е от сатаната. Кой не е шамарил детето си, кой не е ял бой от баща си. Ама толкова да се обиди едно малко момче, че да се убие, не го разбира простият ми акъл. Добро дете беше, послушно, хубаво се учеше, ама на, загубихме го“, нарежда чичото.

„Мохамед с нищо не беше по-различен от другите деца, нямаше признаци да е емоционално наранен или потиснат. Но досега никой от семейството не е идвал на родителски срещи“, заяви класната му в училището в близкото с. Филаретово Весела Чапанова.

Едва след трагедията съученици на Мохамед разказали, че предните 2-3 дни е рисувал в тетрадката обесени човечета и казвал: „Ще се обеся, ще се обеся, искам баща ми да ме намери“. Хората тревожно одумват, че самообесването е виснало като проклятие над селото. За по-малко от 2 г. четирима младежи и деца са си метнали въжето, огорчени от някаква семейна история.“

Почивай в мир, Мохамед. Ще ни липсваш.

Ако имате дете, идете при него и го прегърнете.

 

Advertisements