Представяне на книга със спомени от комунистическите затвори

На 27-ми октомври (понеделник) от 18.00 часа в партерната зала на Централния военен клуб в София (на бул. „Цар Освободител“) ще бъде представена новата книга на баща ми Дянко Марков „Игра със смъртта: по острието на бръснача“. В нея той разказва за времето, което е прекарал в комунистическите „небогоугодни заведения“ – концлагера-рудник „Богданов дол“, Софийския централен затвор и Плевенския наказателен затвор.

От нея можете да разберете как работи един рудник  – или поне как е работил към средата на ХХ в. Ето две илюстрации от книгата, показващи рудника съответно във вертикална (І) и хоризонтална проекция (ІІ):

Който се е заинтересувал, да се смята за поканен!

П. С. Поправка: Водещ ще бъде не Иван Николов, както бях писала първоначално, а Даниела Горчева. Лъчезар Тошев ще представи книгата.

Български антикомунизъм в Европарламента и българско присъствие в Брюксел

Преди седмица (на 13. октомври) в Брюксел се състоя дискусия на тема „Комунизмът и несломения човешки дух„. Тя бе организирана от българската журналистка Даниела Горчева, която живее и работи в Холандия, и българския евродепутат от ГЕРБ (ЕНП) Андрей Ковачев като част от неговата инициатива „Изстраданата европейска мечта на България – 1944-1989„. Събитието се проведе под егидата на Европейския парламент и по-точно групата на Европейската народна партия.

Баща ми Дянко Марков бе сред участниците в дискусията и аз също присъствах, за което благодаря на г-жа Горчева и д-р Ковачев.

Преди дискусията видяхме пленарната зала на Европарламента по време, когато нямаше заседания.

Самата дискусия се състоя в една от по-малките зали. Повечето присъстващи бяха българи – дошли от България или от българската общност в Брюксел.

Виждате участниците непосредствено преди началото й: отляво надясно – Васко Кръпката, Едвин Сугарев, Михаел Галер от ЕНП-Германия, Андрей Ковачев, Даниела Горчева, Дянко Марков и Евгени Михайлов.

Основна тема на дискусията бяха няколко личности (вече покойници), запазили духа си в комунистическите затвори и концлагери и (по израза на Даниела Горчева) станали емблематични с това, че устояват на натиска на тоталитарната система да превърне свободния човек в роб: майор Иван Страхинов, който със забележително чувство на хумор подиграва мъчителите си, д-р Иван Балев и д-р Никола Грозев, които спасяват стотици лагерници и дори милиционери от охраната, като оперират с подръчни средства.

За жалост тези хора са малко известни в България. Както каза Васко Кръпката: „Цял свят знае колко години е лежал Нелсън Мандела, но никой не знае колко е лежал Илия Минев. Продължавам да пея и свиря за преодоляването на тази несправедливост.“ След дискусията той пя на живо с „Подуене блус бенд“.

Между слушателите се оказа бивш мой студент. Хубаво е да видиш способен млад специалист, намерил своя път – макар да ми е мъчно, че толкова много от студентите ни намират пътя си в чужбина.

Изобщо в Брюксел има много български емигранти и бях очарована да попадна на техни „гнезда“ случайно. Хотелът ни бе близо до Кралската църква „Св. Богородица“, която виждате на горната снимка. А близо до църквата пък има магазин, който привлече вниманието ни с това, че се наричаше „Sofia“ – с „f“.

По-отблизо се видя и надпис „Хранителни стоки“ на български. Оказа се, че магазинът предлага български храни и е сборен пункт на български емигранти. Така в центъра на Брюксел си купихме „Морени“, говорейки със симпатичната продавачка на чист български език.

В района имаше и кафе „България“, но него не го пробвахме.

Такива дреболии, надявам се, помагат на емигранта да се чувства не съвсем на чуждо място.

Ало, Реформаторският блок!

Както читателите на този блог знаят, аз гласувам за Реформаторския блок. Това отговаря на моите убеждения. Ясно е, че не съм пламенна привърженичка на ГЕРБ и неофициалния му водач Бойко Борисов. Ако бях, щях да гласувам за тях.

Но при тези изборни резултати е ясно, че само ГЕРБ може да управлява… при условие, че по-приличните избрани партии и коалиции като РБ го подкрепят. Затова не съм доволна, че сега от РБ тропат с крак и поставят условие Бойко Борисов да не е премиер, за да подкрепят правителство на ГЕРБ.

Първо, това е несериозно. Такива условия можеш да поставяш, ако си взел 25% от гласовете, а не 8%.

Второ, каква е целта на изнудването? Да се провали съставянето на правителство на ГЕРБ? Та да осъмнем пак с „национално отговорно“ правителство на БСП и ДПС, което да съсипе банковата система и да ни направи първи дружки с Путин и ислямистите. Другата възможност е да не може да се състави никакво правителство и да правим пак избори по Коледа.

Ако заради РБ събитията вземат такъв нежелан обрат, следващия път ще гласувам за някой друг.

Подобни мнения чувам и от свои приятели, също гласували за РБ.

Ще гласувам за РБ

Макар да е ден за размисъл, позволявам си да споделя как ще гласувам утре – за Реформаторския блок. Ще сложа преференция за втория в листата, от ДСБ, защото първа в моя избирателен район е Меглена Кунева. Тази дама си е сложила перде и уж не разбира, че избирателите на РБ са десни антикомунисти, които не я искат!

Фабрики-убийци

Днес е ден на национален траур за загиналите на 1. октомври в с. Горни Лом. Тогава взрив в завода за боеприпаси „Миджур“ убива 15 души – 13 мъже и 2 жени, на възраст между 26 и 59 г.

Дядо ми по майчина линия на времето (през 30-те години на ХХ в.) станал комунист, след като взрив във фабрика за боеприпаси убил сестрата на най-добрия му приятел – съвсем младо момиче.

Нищо ли в България не се променя към по-добро?